Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2019 г. ÖKO-Test Verlag GmbH срещу Dr. Rudolf Liebe Nachf. GmbH & Co.KG. Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf. Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Марки — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9, параграф 1 — Директива 2008/95/ЕО — Член 5, параграфи 1 и 2 — Права, предоставени от марката — Индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване. Дело C-690/17.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) с акт от 30 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 8 декември 2017 г., в рамките на производство по дело
ÖKO-Test Verlag GmbH
срещу
Dr. Rudolf Liebe Nachf. GmbH & Co. KG
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, C. Lycourgos, E. Juhász, M. Ilešič (докладчик) и I. Jarukaitis, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: D. Dittert, началник-отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 ноември 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– |
за ÖKO-Test Verlag GmbH, от N. Dinig, Rechtsanwältin, |
– |
за Dr. Rudolf Liebe Nachf. GmbH & Co. KG, от M. Wiume, Rechtsanwalt, |
– |
за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann, J. Techert и U. Bartl, в качеството на представители, |
– |
за Европейската комисия, от É. Gippini Fournier, W. Mölls и G. Braun, в качеството на представители, |
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 януари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] ( ОВ L 78, 2009 г., стр. 1 ) и на член 5 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ( ОВ L 299, 2008 г., стр. 25 ). |
Запитването е отправено във връзка със спор между ÖKO-Test Verlag GmbH и Dr. Rudolf Liebe Nachf. GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Dr. Liebe“) по повод на използването на знак, идентичен или сходен с индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване. |
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 207/2009 е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. ( ОВ L 341, 2015 г., стр. 21 ), влязъл в сила на 23 март 2016 г. Впоследствие е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз ( ОВ L 154, 2017 г., стр. 1 ). Предвид обаче момента на настъпване на фактите в основата на спора в главното производство преюдициалното запитване следва да се анализира от гледна точка на Регламент № 207/2009 в неговата първоначална редакция. |
Съгласно съображение 8 от Регламент № 207/2009: „Защитата, предоставена от марка на [ЕС], чиято цел е именно да гарантира марката като oзначение за произход, следва да е абсолютна при идентичност между марката и знака и между стоките или услугите. Защитата следва да се прилага също в случаи на сходство между марката и знака и между стоките или услугите. […]“. |
Член 9, параграфи 1 и 2 от посочения регламент предвижда: „1. „Марката на [ЕС] предоставя на своя притежател изключителни права. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия:
2. Може също да бъде забранено, ако условията, изложени в параграф 1, са налице:
[…]“. |
Директива 2008/95, която отменя и заменя Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ( ОВ L 40, 1989 г., стр. 1 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), е отменена и заменена, считано от 15 януари 2019 г., с Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ( ОВ L 336, 2015 г., стр. 1 ). Предвид обаче момента на настъпване на фактите в основата на спора в главното производство преюдициалното запитване следва да се анализира от гледна точка на Директива 2008/95. |
Съображение 11 от Директива 2008/95 гласи: „Защитата, предоставена на регистрирана марка, чиято функция именно е да гарантира марката като обозначение за произход, следва да е абсолютна при идентичност между марката и знака и между стоките или услугите. Защитата следва да се прилага и в случай на сходство между марката и знака и между стоките или услугите. […]“. |
Съгласно член 5, параграфи 1—3 от Директива 2008/95: „1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:
2. Всяка държава членка може да предвиди, че притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с репутация в държавата членка и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката или би ги увредило. 3. Ако условията по параграфи 1 и 2 с[а] изпълнени, може да бъде забранено и:
[…]“. |
Германското право
Федерална република Германия се е възползвала от възможността по член 5, параграф 2 от Директива 2008/95, приемайки член 14, параграф 2, точка 3 от Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen (Закон за защита на марките и другите отличителни знаци). |
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
ÖKO-Test Verlag е предприятие, което чрез изпитвания за ефективност и съответствие оценява стоки и след това осведомява обществеността за съответните резултати. То продава списание, което се издава в Германия и освен обща информация за потребителите съдържа и въпросните резултати. |
От 2012 г. насам ÖKO-Test Verlag е притежател на марка на ЕС, състояща се от следния знак, предназначен да представя резултатите от изпитванията, на които са били подложени стоките (наричан по-нататък „знакът за изпитване“): |
То също така е притежател на национална марка, състояща се от същия знак за изпитване. |
Тези марки (наричани по-нататък заедно „марките ÖKO-TEST“) са регистрирани по-специално за печатни произведения и за услуги по провеждане на изпитвания и по информиране и консултиране на потребителите. |
ÖKO-Test Verlag избира стоките, които иска да изпита, и ги оценява въз основа на също избрани от него научни параметри, без да иска съгласието на производителите. След това то публикува резултатите от тези изпитвания в списанието си. |
ÖKO-Test Verlag кани евентуално производителя на изпитваната стока да сключи с него лицензионен договор. По силата на последния производителят получава право срещу заплащане на определена сума да поставя върху стоките си знака за изпитване с резултата (който трябва да се посочи в празното поле на този знак). Лицензията важи до провеждането от ÖKO-Test Verlag на ново изпитване за съответната стока. |
Dr. Liebe е предприятие, което произвежда и търгува с пасти за зъби, в частност от серията „Aminomed“. От пастите за зъби от тази серия ÖKO-Test Verlag изпитва през 2005 г. „Aminomed Fluorid-Kamillen-Zahncreme“ (паста за зъби Аминомед с флуорид и лайка) и ѝ дава оценка „ sehr gut “ („много добър“). Същата година Dr. Liebe сключва лицензионен договор с ÖKO-Test Verlag. |
През 2014 г. ÖKO-Test Verlag узнава, че Dr. Liebe продава една от стоките си със следната опаковка: |
ÖKO-Test Verlag предявава пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) иск срещу Dr. Liebe за нарушение на правото върху марка, като твърди, че през 2014 г. това предприятие не е имало право да използва марките „ÖKO-TEST“ на основание на сключения през 2005 г. лицензионен договор, тъй като през 2008 г. е публикувано ново изпитване с нови параметри за оценка на пастите за зъби и че освен това стоката на Dr. Liebe вече не съответства на стоката, обект на изпитването през 2005 г., тъй като наименованието, описанието и опаковката са били променени. |
Пред посочения съд Dr. Liebe поддържа, че лицензионният договор, упоменат в точка 16 от настоящото решение, продължава да действа. Освен това то оспорва да е използвало знака за изпитване като марка. |
Посоченият съд осъжда Dr. Liebe да преустанови използването на знака за изпитване във връзка със стоките от серията „Aminomed“, да изтегли същите от търговската мрежа и да ги унищожи. Dr. Liebe нарушило правата върху марките „ÖKO-TEST“, като използвало знака за изпитване във връзка с услугите „информиране и консултиране на потребителите“, които спадат към услугите, за които тези марки са регистрирани. |
Dr. Liebe обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия). От своя страна ÖKO-Test Verlag подава насрещна жалба, като иска да се разшири обхватът на първоинстанционното решение, така че то да се отнася и до използването от Dr. Liebe на някои словни и фигуративни знаци, които не са били регистрирани като марка, но били идентични с марките „ÖKO-TEST“. |
Според запитващата юрисдикция първоинстанционният съд правилно е приел, че лицензионният договор, посочен в точка 16 от настоящото решение, е изтекъл преди 2014 г. Затова тя заключава, че, Dr. Liebe е използвало в търговската си дейност идентичен или сходен с марките „ÖKO-TEST“ знак без съгласието на ÖKO-Test Verlag. |
За сметка на това не било безспорно, че ÖKO-Test Verlag може да се позове срещу Dr. Liebe на изключителните си права по член 9, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 207/2009 и по член 5, параграф 1 от Директива 2008/95. Всъщност идентичният или сходен с марките „ÖKO-TEST“ знак бил поставен от Dr. Liebe върху стоки, които не били нито идентични, нито сходни с тези, за които са регистрирани марките „ÖKO-TEST“. Освен това можело да се приеме, че този знак не е бил използван „като марка“. |
Затова запитващата юрисдикция има съмнения относно подхода, възприет от първоинстанционния съд, който е отъждествил използването от Dr. Liebe на знака, идентичен или сходен с марките „ÖKO-TEST“, с използване за услугите, за които тези марки са регистрирани. |
Тя се пита освен това какъв е обхватът на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и на член 5, параграф 2 от Директива 2008/95. Без съмнение било установено, че регистрираният като марка знак за изпитване се ползвал с репутация на цялата германска територия. Репутацията обаче се отнасяла до този знак, а не до самата му регистрация като марка. Следвало да се изясни дали при такива обстоятелства притежателят на марката се ползва със защитата, предоставена с тези разпоредби. |
При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че оправомощават притежателя на индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване, да се противопостави на поставянето от трето лице на знак, идентичен или сходен с тази марка, върху стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана въпросната марка. |
По отношение, най-напред, на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95 следва да се припомни, че тези разпоредби се отнасят до т. нар. хипотеза на „двойната идентичност“, при която трето лице използва идентичен с марката знак за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C-323/09 , EU:C:2011:604 , т. 33). |
Изразът „за стоки или за услуги“, съдържащ се в тези разпоредби, по принцип се отнася до стоките или услугите на трето лице, което използва знак, идентичен с марката. Той може да се отнася евентуално и до стоките или услугите на друго лице, за чиято сметка действа третото лице (решение от 23 март 2010 г., Google France и Google, C-236/08—C-238/08 , EU:C:2010:159 , т. 60 и цитираната съдебна практика). |
За сметка на това, този израз по принцип не се отнася до стоките или услугите на притежателя на марката, които са обхванати, по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95, от израза „тези, за които марката е регистрирана“. Целта на изискването за идентичност „между стоките или услугите“, което е споменато в съображение 8 от Регламент № 207/2009 и в съображение 11 от Директива 2008/95 и се съдържа в член 9, параграф 1, буква а) от този регламент и в член 5, параграф 1, буква а) от тази директива, е притежателите на индивидуални марки, които по силата на тези разпоредби имат правото да налагат забрана, да могат да упражняват това право само в случаите, когато е налице идентичност не само между използвания от третото лице знак и марката, но и между стоките или услугите, доставяни от третото лице — или от лице, за чиято сметка то действа — и стоките или услугите, за които притежателят е регистрирал марката си. |
Както Съдът вече е уточнил, по изключение в обхвата на тези разпоредби може да попадне използване на знака от трето лице за установяване на стоките на притежателя на марката, когато тези стоки са самият предмет на услугите, предоставяни от това трето лице. Всъщност в такъв случай този знак се използва за установяване на произхода на стоките, предмет на тези услуги, и съществува специфична и неделима връзка между носещите марката стоки и извършваните услуги. Извън тази особена хипотеза обаче член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95 следва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до използването на идентичен с марката знак за доставяни от третото лице стоки или услуги, които са идентични с тези, за които е регистрирана марката (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2007 г., Adam Opel, C-48/05 , EU:C:2007:55 , т. 27 и 28). |
Посочената в предходната точка особена хипотеза се отнася в частност до случаи, в които доставчикът на услуга използва без разрешение знак, идентичен на марка на производител на стоки, за да съобщи на потребителите, че е специализиран във или че е специалист по тези стоки (вж. в този смисъл решение от 3 март 2016 г., Daimler, C-179/15 , EU:C:2016:134 , т. 28 и цитираната съдебна практика). |
В случая обаче — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — поставяйки знак, за който се твърди, че е идентичен с марките „ÖKO-TEST“, Dr. Liebe няма за цел да извършва, нито извършва, подобно на ÖKO-Test Verlag или за негова сметка, стопанска дейност, състояща се в услугата информиране и консултиране на потребителите. Изглежда няма и улики, сочещи, че с поставянето на този знак Dr. Liebe иска да се представи пред потребителите като специалист по изпитването на стоки или че съществува специфична и неделима връзка между стопанската дейност, състояща се в производство и търговия с пасти за зъби, и тази на ÖKO-Test Verlag. Напротив, оказва се, че идентичният или сходен с посочените марки знак е поставян върху опаковката на продаваните от Dr. Liebe пасти за зъб, само за да се привлече вниманието на потребителите върху качеството на тези пасти за зъби и така да се стимулират продажбите на стоките на Dr. Liebe. Следователно случаят по главното производство се различава от хипотезата, посочена в точки 31 и 32 от настоящото решение. |
Що се отнася по-нататък до член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95, които предоставят на притежателя на марката специална защита срещу използването от трети лица на знаци, идентични или сходни с марката, създаващо вероятност от объркване в съзнанието на потребителите, от текста на тези разпоредби, тълкуван в светлината на съображение 8 от този регламент и на съображение 11 от тази директива, следва, че посочената защита на притежателя на марката важи единствено в случаите, в които идентичност или сходство е налице не само между използвания от третото лице знак и марката, но и между обхванатите от този знак стоки или услуги и обхванатите от марката стоки и услуги. |
Подобно на израза „за стоки или за услуги“, съдържащ се в член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95, изразът „стоки[те] или услуги[те], обхванати от […] знака“, съдържащ се в буква б) от посочените параграфи 1, се отнася по принцип за стоките, пуснати на пазара от трето лице, или за предоставяните от него услуги (решение от 12 юни 2008 г., 02 Holdings и 02 (UK), C-533/06 , EU:C:2008:339 , т. 34). При липса на сходство между стоките или услугите на третото лице и тези, за които е регистрирана марката, защитата, предоставена с тези разпоредби, не се прилага (вж. по специално решение от 15 декември 2011 г., Frisdranken Winters, C-119/10, EU:C:2011:837, т. 31—33). |
В този смисъл член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 съдържат, също както буква а) от посочените параграфи 1, изискване за сравнимост между стоките или услугите на третото лице, от една страна, и тези на притежателя на марката, от друга. Тези букви а) и б) се различават в това отношение съществено от член 9, параграф 1, буква в) от този регламент и от член 5, параграф 2 от тази директива, в които изрично се посочва, че подобна сравнимост не се изисква, когато марката се ползва с репутация. |
Тази изрично предвидена от законодателя на Съюза разлика между защитата, която се предоставя на притежателите на индивидуална марка, и допълнителната защита, която получава притежателят, когато марката му освен това се ползва с репутация, е запазена при последващите изменения на законодателството на Съюза относно марките. Така изразът „за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката“ и изразът „за стоки или услуги, идентични или сходни със стоките или услугите, за които марката е регистрирана“, понастоящем се съдържат в член 9, параграф 2, букви а) и б) от Регламент 2017/1001 и в член 10, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2015/2436 и съответно се прави разграничение между предоставената от индивидуална марка защита и предвидената в член 9, параграф 2, буква в) от този регламент и в член 10, параграф 2, буква в) от тази директива защита, която се прилага, когато марката има репутация и трето лице използва знак, който „е идентичен или сходен с марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не сходни с тези, за които е регистрирана марката“. |
Видно от всички изложени по-горе съображения, притежателят на индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване, която е регистрирана за печатни произведения и за услуги по провеждане на изпитвания и по информиране и консултиране на потребителите, може, ако всички условия са изпълнени, да се позове на правото на забрана, предвидено в член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 и в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95, срещу трети лица, например евентуални конкуренти, които използват идентичен или сходен с тази марка знак за печатни произведения или за услуги по провеждане на изпитвания и по информиране и консултиране на потребителите, или за сходни стоки или услуги, но не и срещу производителите на изпитваните потребителски стоки, които поставят върху тези стоки идентичния или сходен с посочената марка знак. |
Доколкото в писмените си становища ÖKO-Test Verlag и германското правителство изтъкват, че макар да е основано на текста и общия разум на Регламент № 207/2009 и на Директива 2008/95, подобно тълкуване неоснователно би намалило защитата на притежателите на индивидуални марки, състоящи се от знак за изпитване като разглеждания в главното производство, следва да се отбележи, както посочва Европейската комисия в писменото си становище, че предоставените от марката изключителни права не са абсолютни, а напротив — с прецизно очертан от законодателя на Съюза обхват. |
Освен това никоя от целите на законодателството на Съюза в областта на марките, като например тази да се допринася за системата на ненарушена конкуренция в Съюза (в този смисъл вж. по-конкретно решения от 4 октомври 2001 г., Merz & Krell, C-517/99 , EU:C:2001:510 , т. 21 и 22 и от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C-48/09 P, EU:C:2010:516, т. 38), не налага извода, че по замисъла си въпросното законодателство изисква притежателят на индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване, да може да се противопостави, позовавайки се на член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 или на член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95, на това производителят на дадена стока да постави този знак заедно с резултата от изпитването, на което е била подложена тази стока. |
Още повече че законодателят на Съюза е допълнил режима на марките на ЕС, предвиждайки в член 74a и сл. от Регламент № 207/2009, понастоящем член 83 и сл. от Регламент № 2017/1001, възможността да се регистрират като сертификатна марка на ЕС някои знаци, включително знаците, годни да отличат стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на качеството, от стоките и услугите, които не са сертифицирани по този начин. За разлика от индивидуалната марка, подобна сертификатна марка позволява на притежателя ѝ да посочи в правилата за използването на марката кои лица имат право да я използват. |
Доколкото ÖKO-Test Verlag поддържа, че поставянето от Dr. Liebe на знака за изпитване е действие извън по-рано сключения лицензионен договор, нужно е накрая да се добави и следното: това, че притежател на марка като ÖKO-Test Verlag не може да се позове спрямо производителите, чиито стоки е изпитвал, на член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95, не означава, че той е лишен от правна защита спрямо тези производители, а само че споровете му с тях следва да бъдат решавани от гледна точка на други правни норми. Тези норми могат да включват нормите, уреждащи договорната или извъндоговорна отговорност, както и посочените във втория въпрос норми на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 2 от Директива 2008/95. |
С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че не оправомощават притежателя на индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване, да се противопоставя на поставянето от трето лице на знак, идентичен или сходен с тази марка, върху стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана въпросната марка. |
По втория въпрос
С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 2 от Директива 2008/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че оправомощават притежателя на състояща се от знак за изпитване индивидуална марка с репутация да се противопостави на поставянето от трето лице на знак, идентичен или сходен с тази марка, върху стоки, които не са нито идентични, нито сходни с тези, за които е регистрирана марката. |
Разпоредбите, посочени в предходната точка, определят обхвата на защитата, предоставена на притежателите на марки с репутация. Те оправомощават тези притежатели да забранят на всяко трето лице да използва в търговията без съгласието им и без основание идентичен или сходен знак — без значение дали за стоки или услуги, които са сходни, или за стоки или услуги, които не са сходни с тези, за които са регистрирани марките — когато така несправедливо се облагодетелства от отличителния характер или репутацията на марките или уврежда този отличителен характер или тази репутация. Упражняването на това право не предполага съществуването на вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители (в този смисъл вж. по-конкретно решения от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C-323/09 , EU:C:2011:604 , т. 68, 70 и 71 и от 20 юли 2017 г., Ornua, C-93/16, EU:C:2017:571, т. 50). |
Видно от преюдициалното запитване, запитващата юрисдикция счита в случая, че без съгласието на ÖKO-Test Verlag, Dr. Liebe е поставило върху стоките си знак, идентичен или сходен с марките „ÖKO-TEST“. Същевременно тя има съмнения дали тези марки предоставят на ÖKO-Test Verlag защитата, предвидена в посочените разпоредби. Обръща внимание на факта, че сред съответните германски потребители с репутация се ползва знакът за изпитване, а не регистрацията му като марка. Освен това тези потребители възприемали поставянето на знака от Dr. Liebe като слагане на знак за изпитване, а не като използване на такъв знак като марка. |
В това отношение следва да се припомни, че понятието „репутация“, посочено в член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 2 от Директива 2008/95, предполага определена степен на известност сред съответните потребители. Тези потребители се определят според предлаганата под съответната марка стока или услуга, а изискваната степен на известност се счита за достигната, когато марката е известна на значителна част от тях (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2009 г., PAGO International, C-301/07 , EU:C:2009:611 , т. 21—24 и от 3 септември 2015 г., Iron & Smith, C-125/14, EU:C:2015:539, т. 17). |
От тези принципи следва, че „репутацията“ по смисъла на тези разпоредби на марките „ÖKO-TEST“ зависи от това дали съставляващият марките знак, в случая знакът за изпитване, е известен на значителна част от потребителите, за които ÖKO-Test Verlag е предназначило услугата си по информиране и консултиране на потребителите, както и списанието си. |
Както отбелязва генералният адвокат в точка 79 от заключението си, това изискване за известност не може да се тълкува в смисъл, че потребителите трябва да са наясно с факта, че знакът за изпитване е бил регистриран като марка. Достатъчно е този знак да е известен на значителна част от съответните потребители. |
Що се отнася в частност до посочения член 9, параграф 1, буква в), следва още да се припомни, че за да се ползва притежателят на марка на ЕС от защитата, предоставена с тази разпоредба, достатъчно е марката да се ползва с репутация в съществена част от територията на Съюза, която може евентуално да съвпада с територията само на една държава членка. Когато това условие е изпълнено, трябва да се приеме, че съответната марка на ЕС има репутация в целия Съюз (решения от 6 октомври 2009 г., PAGO International, C-301/07 , EU:C:2009:611 , т. 27, 29 и 30 и от 20 юли 2017 г., Ornua, C-93/16, EU:C:2017:571, т. 51). |
Съставляващият марките „ÖKO-TEST“ знак, а именно знакът за изпитване, възпроизведен в точка 11 от настоящото решение, е според констатациите в акта за преюдициално запитване известен на значителна част от съответните потребители на цялата германска територия. От това следва, че марките „ÖKO-TEST“ се ползват с репутация по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и на член 5, параграф 2 от Директива 2008/95, поради което ÖKO-Test Verlag се ползва от защитата, предоставяна с тези разпоредби. |
Затова запитващата юрисдикция следва да провери дали с поставянето върху стоките си на знак, идентичен или сходен с марките „ÖKO-TEST“, Dr. Liebe несправедливо се е облагодетелствало от отличителния характер или от репутацията на тези марки или ги е увредило. Ако установи, че това е така, тя ще трябва да провери и дали Dr. Liebe е доказал, че в случая има „основание“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 2 от Директива 2008/95 да постави този знак върху въпросните стоки. Всъщност в последната хипотеза би следвало да се заключи, че ÖKO-Test Verlag няма право да забранява на основание на тези разпоредби използването на разглеждания знак (вж. по аналогия решение от 6 февруари 2014 г., Leidseplein Beheer и de Vries, C-65/12 , EU:C:2014:49 , т. 43 и 44). |
С оглед на изложеното по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 2 от Директива 2008/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че оправомощават притежателя на състояща се от знак за изпитване индивидуална марка с репутация да се противопостави на поставянето от трето лице на знак, идентичен или сходен с тази марка, върху стоки, които не са нито идентични, нито сходни с тези, за които е регистрирана въпросната марка, при условие че се установи, че с поставянето на този знак третото лице несправедливо се облагодетелства от отличителния характер или от репутация на същата марка или ги уврежда и че в този случай това трето лице не е доказало наличието на „основание“ по смисъла на тези разпоредби за поставянето на знака. |
По съдебните разноски
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: |
|
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: немски