Решение № 2240 от 8.11.2018 г. на СГС по т. д. № 3173/2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2240
гр. София, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, разгледа търговско дело № 3173 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Р. Б.“ ООД, ЕИК: *******, против „Б. Ф.“ ООД, ЕИК: *******, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 /установителни/, т. 2 и т. 3 /осъдителни/ ЗМГО, вр. чл. 75, ал. 1 ЗМГО и вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 13 ЗМГО за установяване на нарушения на правото върху регистрирани търговски марки,
за преустановяване на нарушенията
и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди във вид на пропуснати ползи.
С определение от 12.10.2018 година е допуснато увеличение на предявения иск по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, който се счита предявен в размер от 13 138 лева.
Ищецът твърди да притежател на права върху регистрирани триизмерни търговски марки,
а ответникът без негово съгласие използва тези знаци в търговската си дейност, като произвежда, предлага на пазара и рекламира идентични по вид и изключително сходни по форма продукти от същия клас.
Твърди, че с ответника са преки търговски конкуренти
и е налице висока степен на вероятност от свързване на предлаганите от ответника сапуни с регистрираните триизмерни марки, притежавани от ищеца.
Счита, че е налице нарушение на правата на маркопритежателя, от което и последният е претърпял вреди, изразяващи се в пропуск да получи съответно лицензионно възнаграждение при сключен с ответника лицензионен договор.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като сочи, че не използва в търговската си дейност идентични/сходни с марките на ищеца знаци за идентични/сходни с тези на ищеца стоки.
Оспорва, че доминиращите характеристики на марките на ищеца се съдържат във формата на стоките на ответника и че съществува вероятност от объркване на потребителите.
Оспорва и твърденията на ищеца във връзка с обхвата на марката му, както и че продуктите на ищеца са познати и наложени на пазара и че са налице претърпени вреди.
Счита, че доколкото се касае за триизмерни марки, а и формата на стоката /сапун/ не е необичайна, то потребителите не възприемат използването на процесния знак като указание, че продуктът произхожда от ищеца. Тоест, намира, че формата в случая, не може да служи като указание за произхода на стоките.
Възразява и че не е налице вероятност от объркване на потребителя и са налице съществени визуални различия между сравняваните знаци.
Претендира разноски.
С оглед така очертания предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си да е притежател на посочените в исковата молба марки, както и че правото му е нарушено от ответника /което нарушение продължава и към хода на устните състезания/, който произвежда, продава в собствени или на трети лица търговски обекти, както и рекламира стоки от същите класове и носещи идентични или сходни на марките на ищеца знаци. Следва да докаже твърденията си, че в причинна връзка с поведението на ответника е пропуснал да реализира конкретно увеличение на имуществото си, респективно размера на пропусната полза – неполучено лицензионно възнаграждение /роялти/.
Ответникът носи тежест да докаже евентуално преустановяване на нарушението преди приключване на устните състезания по делото.
Между страните не се спори и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за установени в производството следните факти. На първо място - че ищецът е регистрирал описаните в исковата молба триизмерни марки, както следва: с рег. № 78008- в клас 3 от Ницската класификация „препарати за почистване, сапуни, етерични масла, козметика“, с дата на заявяване на 15.10.2010 година и срок на действие до 15.10.2020 година, регистрирана в Патентното ведомство на Република България, рег. № 86121 - в клас 3 от Виенската класификация „препарати за избелване и пране, препарати за почистване, полиране, обезмасляване и шлифоване, сапуни, сапуни с гъби за козметични цели, парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса, средства за почистване на зъби, наливна парфюмерия, тоалетна вода, одеколон, лак за нокти“, клас 4 „свещи, свещи тънки, свещи за коледни елхи,дебели къси свещи, кандила, парафин, фитили за лампи и свещи, хартиени фитили за осветление“ и клас 21 „гъби, средства за почистване, стъклария, порцеланови и керамични изделия, които не са включени в други класове“, с дата на заявяване на 16.07.2012 година и срок на действие до 16.07.2022 година, регистрирана в Патентното ведомство на Република България. Доказва се по делото и че ответникът в търговската си дейност произвежда, продава и рекламира собствени продукти – глицеринов сапун, с форма на закръглен розов цвят, в размер, който се побира в шепа.
По исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО.
Предвид изложеното по-горе и приетите за безспорни между страните обстоятелства се доказа наличието на първата предпоставка за уважаване на предявените искове за установяване на нарушение – а именно: ищецът е носител на твърдените права на интелектуална собственост, които, с оглед въведените в исковата молба твърдения, представляват права върху две триизмерни търговски марки.В чл. 10, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката за регистрация.Съгласно чл. 9, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.В случая, процесните марките се отличават по формата на стоката сапун,която според вещите лица е необичайна и се различава от популярната форма, под която на пазара се предлага този вид стока - сапун.И двете триизмерни марки представляват стока - сапун в обемна, стилизирана, овална форма на разтворен цвят на цвете, с изразени листенца в концентрично разположение, като при марката № 78008 – изгледът е даден фронтално отгоре и може да се възприема като самата стока, тоест - сапун, а при № 86121 – в изглед отстрани, което пък позволява да се види концентричното разположение на венчелистчетата и е загатната овалната форма.С извършване на регистрацията по реда на ЗМГО, ищецът е придобил правата върху описаните триизмерни търговски марки, като това е станало, считано от датата на подаване на заявката за регистрация.Следователно, ищецът се ползва със закрилата върху придобитите от него права върху описаните две марки на територията на Република България, считано от датите на подаване на заявките за регистрация.Втората предпоставка за уважаване на исковете е установяване на извършени от ответника такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на правото на марка, чийто титуляр е ищецът.В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами.Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО.В случая, в исковата молба се твърди, че действията, които са извършени от ответника и които представляват използване в търговската дейност на триизмерен знак, който се сочи да е идентичен или сходен с регистрираните марки на ищеца, са производство на продукт – сапуни с формата на защитените марки на ищеца, рекламиране и предлагането им за продажба на пазара в страната.От представените от страните писмени доказателства, огледа на приложените веществени такива и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, която съдът кредитира като обективна и мотивирана, в обема на специални знания на вещото лице, се установява следното. Б. Ф. ООД произвежда продукти – глицеринови сапуни, съответно с бар кодове, както следва № 3800200964075 – 35 гр., № 3800156007208 – „Р. Ф.“, № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр., № 3800156000629 - „Роза топка голяма“, № 3800156005006 – „Роза кръг 3“, № 3800200969667 – „Роза Суприйм“, № 3800200964099 – „Роза кръг“.Именно посочените седем вида сапун са конкретизирани от ищеца с молбата на л. 166 и сл. от делото от 16.03.2018 година и са предмет на спора, както и са били обектите на изследване по всички приети по делото заключения по ССЕ и СМЕ.Основно, за да достигне до този извод, /а именно, че ответникът е произвеждал и продавал горните стоки/, съдът кредитира заключенията по съдебно – счетоводната експертиза,кореспондиращи с представените от ищеца веществени доказателства и писмени такива /неоспорени от ответника касови бонове и извадки от интернет страници, основно касаещи календарната 2017 година/.Видно от тези доказателства, ответникът е произвеждал /най-рано от 2011 година/ в периода, за който е действала закрилата по отношение марките на ищеца, продуктите, описани в исковата молба и конкретизирани /по баркод/ с молбата на ищеца от 16.03.2018 година. За период до 22.11.2017 година, включително, са регистрирани и извършвани и продажби от ответника на посочените продукти,с изключение на продукт с баркод № 3800200964099, последната продажба на който е осъществена на 31.07.2016 година, а е спрян от производство през 2015 година.Предвид липсата на доказателства за производство и продажба на същия, след посочената дата,съдът приема, че по отношение на него, към датата на подаване на исковата молба и датата, на която е даден ход на устните състезания ответникът не е извършвал действия от категорията на изброените по чл. 13 ЗМГО.По същите причини, а и с оглед посоченото от вещото лице, че в счетоводните данни на ответника винаги един продукт е отразен с едно наименование един баркод и един продуктов номер, както и предвид представените от ответника продуктови досиета на л. 462 и сл. от делото,идентичен извод следва да се направи и по отношение на продукт с баркод № 3800200964075 – 35 гр.,който, според вещото лице счетоводно, е бил спрян от производство още през 2012 година, като през м. 08.2012 година са извършени и последните продажби на този продукт.Действително, вещото лице счетоводител е констатирало, че и понастоящем се произвежда продукт под същия баркод, но съдът приема за доказано по изложените вече причини, че новият продукт се различава по външни белези /грамаж и др./ от предходния такъв /касае се за продукт с досие от 10.06.2012 година, л. 470-488/. Или, понастоящем, ответникът произвежда и продава един единствен продукт с посочения баркод – сапун „Роза топка” – 30 гр.Ищецът, чиято е тежестта на доказване, не е представил доказателства за това, че към датата на предявяване на иска и впоследствие ответникът е произвеждал и продавал два продукта под един и същи баркод.Недоказаните в процеса факти, съдът е длъжен да приеме за неосъществили се.Следва изрично да се добави, че изложените в заключението и допълнителното заключение данни вещото лице е констатирало при проверка на място в счетоводството на ответника, което от една страна, предвид наличието и на други доказателства, сочи на достоверност на изводите, а от друга страна – доколкото производството и продажбата на горните стоки е неизгоден за ответника факт, то изводите в тази насока на вещото лице са му изцяло противопоставими.Тоест, по делото се доказа и втората предпоставка за уважаване на иска – извършени действия от ответника от предвидените в чл. 13, ал. 2, т. 1, 2 и 4 ЗМГО – производството, рекламиране и продажбата на стоките – сапуни с бар кодове, както следва № 3800156007208 – „Р. Ф.“, № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр., № 3800156000629 - „Роза топка голяма“, № 3800156005006 – „Роза кръг 3“, № 3800200969667 – „Роза Суприйм“, № 3800200964099 – „Роза кръг“ /вкл. към датата на изготвяне на заключението/ в търговската мрежа в страната, при това в значителни количества, както и е констатирана реализация на продуктите извън страната.При установените по- горе действия на ответника – производството и предлагане за продажба в търговската мрежа на продукти – глицеринови /предвид заключението на вещите лица по тройната СМЕ, обстоятелството, че сапуните са глицеринови е без значение за извършения сравнителен анализ за сходство и идентичност на знаците и марките/ сапуни с описаната специфична обемна овална форма, създаващи представа за цвят на цвете, следва да се анализира наличието на следващата предпоставка за уважаване на исковете, като се извърши сравнение между триизмерните знаци и марките, за да се установи дали те са идентични или сходни, тъй като само при доказване на това обстоятелство се осъществява фактическия състав на всяка една от трите хипотези, уредени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО.На първо място, следва още веднъж да се уточни, че изследваните от вещото лице - счетоводител продукти, съдът приема че са идентични, както с описаните в исковата молба и конкретизирани в молбата от 16.03.2018 година на ответника, така и със сапуните, обект на единичната и тройната съдебно – маркови експертизи. За яснота следва да се конкретизира: знакът на ответника, изследван под № 1 от единичната експертиза и тази в разширен състав е стока с баркод № 3800200964075 – 35 гр., под № 2 – баркод № 3800156007208 – „Р. Ф.“, под № 3 – № 3800156005006 – „Роза кръг 3“, под № 4 – баркод № 3800200969667 – „Роза Суприйм“, под № 5 – баркод № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр., под № 6 и № 7 – баркод № 3800156000629 - „Роза топка голяма“ /в различен цвят/ и № 8 - № 3800200964099.Безспорно е, че стоките, за които са регистрирани марките на ищеца и тези, произвеждани и продавани от ответника /конкретизирани по-горе/ са идентични – сапуни,от което следва, че потребителският кръг е сходен и съответно – запознат с по-ранната марка.Отличителността на марките произтича от това, че са различни от популярната на пазара и масово позната и разпознаваема форма на стоката сапун /като почистващо и козметично средство/, именно от това произтича и опасността от смесване на по-ранните марки на ищеца със знаците на ответника.В тази връзка следва да се посочи, че възраженията на ответника са неоснователни,тъй като няма доказателства за отмяна на регистрацията на марките на ответника на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗМГО.А отделно, дали процесните регистрирани марки се ползват с известност на територията на Република България е относимо към фактическия състав на ползването по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО, какъвто не е предмет на делото.Следва да се посочи и че липсва идентичност между която и да е от регистрираните по заявки на ищеца търговски марки и знаците, които се доказа, че ответното дружество използва в търговската си дейност.Това налага изследване за наличието на сходство между тях.За установяване наличието или липсата на сходство по см. на чл. 13 ЗМГО съдът кредитира заключенията на съдебно- марковите експертизи и доколкото и единичната и тройната обосновават едни и същи изводи, то съдът ще обсъди тези доказателства заедно.Експертизите са задълбочени, мотивирани, в обхвата на компетентност на вещите лица, добре аргументирани и в о. с. з., поради което от тях се установява следното.На първо място, при изследване на поставения проблем, както са посочили вещите лица, предвид триизмерността на марките и знаците, от водещо значение е анализът на сходствата и различията между знаците и регистрираните марки във визуално отношение, но като се съобразят основно техните отличителни и доминиращи елементи, както и създаваното общо впечатление. Тоест, водещ е общият вид и възприемане на знака и определящо е сходството, отличителните елементи, а не различията. Именно по този начин и метод следва да се определи дали има опасност от смесване на процесните знаци с регистрираните марки и от заблуждаване на потребителите относно източника и произхода на стоката, нейните качества и характеристики. Или, при определяне на доминиращия елемент с оглед възприятията на потребителя при триизмерните марки, състоящи се единствено от външния вид на самата стока, трябва да се съобрази това, че средният потребител именно по нея ще може да предположи какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната специфична форма /при отсъствие на графичен, текстов или друг елемент/.При горните критерии, категоричният извод и в двете експертизи е за наличието на сходство на всеки от изследваните знаци на ответника с всяка от двете марки на ищеца. Вещите лица са направили разграничение за висока- при някои от знаците и ниска – при други, степен на сходство с марките, именно поради спецификата на анализираните обекти и основното значение на общия вид и внушение и доминиращите елементи. Последните в случая са специфичната овална форма на марката, с не много дълбок релеф, очертаващ цвят на цвете, с концентрично очертани листенца и венчелистчета, отличаваща продуктите на ищеца от останалите продукти от същия клас /сапуни/ на пазара, което сочи на сходни в композициите на всички сравнявани знаци на ответника с всяка от марките на ищеца. Противно на възраженията на ответника и при отчитане на Виенската класификация и класовете по нея, в които попадат марките на ищеца /описанието на марките е направено по Виенската класификация/, вещите лица са определили сходството на знаците на ответника /с оглед обстоятелството дали могат да попаднат в същите класове/ с висока и съответно - ниска степен, като прецизирането е именно с оглед на отликите по посочената класификация по отношение на конкретния знак и сравняваната марка /в зависимост дали се касае до сапун във форма на едно цвете /роза/ или пък такъв във форма на стилизирано цвете/. Вещите лица сочат и че стилизираното цвете също е едно /дори и да е образувано от множество венчелистчета или цветове/, като и в тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че е налице съществена отлика, тъй като формата на сапуните му била определена от наличието на множество цветенца или цветове от рози. Отделно и формата също е сходна – овална, не идеално кръгла, а незначителните разлики в това, че някои сапуни са по - приплеснати не е сред отличителните визуални белези, поради наличието на обем на всеки от сапуните.При всички положения, е налице визуално сходство, обусловено от сходното общо впечатление и посочените по-горе доминиращи елементи, което сходство е налице при всички сравнявани обекти и произтича при тези с висока степен на сходство – от стилизирания образ на едно цвете – роза, а при тези с ниска степен – от стилизирания образ на едно цвете.Посоченото визуално сходство, в комбинация със смисловата идентичност, определена от възприятието на всички продукти като цвят на растение /роза или стилизирано цвете/, както изрично са посочили и вещите лица,сочи на сходство в цялостно впечатление, създавано от знаците и марките.Тоест, съдът приема за доказано наличието на сходство в композицията /всички видими елементи/ между знаците на ответника и марките на ищеца в съдържанието на понятието, вложено в разпоредбата на чл. 13 от ЗМГО.При установено сходство между марките на ищеца и знаците на ответника, остава да се отговори на въпроса дали това сходство сочи на вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с марките.Съдът намира, че е налице такава вероятност, поради следните причини.В общия случай /както е приела съдебната практика, вкл. в решенията на Съда на ЕС/ съществува вероятност за объркване на потребителя, когато е налице идентичност или сходство между стоките и идентичност или сходство между марката и знака, като при преценка за възможност от объркване на потребителя се взима предвид, че наличието на идентичност или висока степен на сходство между стоките може да компенсира по-ниска степен на сходство между марките и обратно.В конкретния случай, е налице пълна идентичност на между стоките на ищеца и ответника – сапуни, притежаващи отличителност с оглед непопулярната форма за стока от този вид.Доколкото се касае до триизмерна марка, характеризираща се изключително от своята форма, най-голямо влияние във възприятията у потребителя, както беше споменато, има общото впечатление, общия вид и доминиращите елементи, като овалната форма на триизмерно стилизирано цвете или цвят роза.Отделно, стоките се реализират на пазара по сходен начин и са насочени към един и същи кръг средни потребители на козметични и почистващи продукти, в нисък ценови клас, чието внимание, съответно, се предполага да не е завишено и да е насочено най-вече към отличителните белези на стоката, без изследване на различия от детайлен характер.Тоест, в конкретната хипотеза може да се приеме, че идентичността на стоките, смисловата идентичност между знаците и марките, отличителността на марките на ответника /произтичаща най-вече от необичайната за пазара форма за сапун и увеличаваща възможността за объркване/и визуалното сходство между марките и знаците,са достатъчни да обосноват съществуване на вероятност от объркване на потребителя /включително и при знаците, за които вещите лица са определили по-ниска степен на визуално сходство/.Или, може да се заключи, че средният, обикновеният потребител на съответната стока, който се приема, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, няма да отличи стоката с марката на ищеца от знаците на ответника, най-вече поради цялостно сходното впечатление, което създават и общите отличителни и доминиращи елементи.Предвид това, констатираните различия, обуславящи само по-ниска степен на визуално сходство, са несъществени и не са в степен да преодолеят еднаквото общо впечатление и да създадат различна представа и асоциация у потребителя /те няма да бъдат анализирани от средния потребител за посочената категория стоки/.С оглед на всичко изложено, съдът прави извод, че по делото се установи ответникът да е използвал и използва в търговската си дейност като произвежда, рекламира и продава продукти- сапуни, със знаци, сходни на регистрираните търговски марки, които притежава ищецът, за обозначаване на стоки, идентични с тези, за които марката е регистрирана, при което това създава вероятност от объркване на потребителя.Налице е, следователно, използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО.Няма спор, че това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО.Нарушението на правото върху марка предполага наличието и на субективна страна. Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното.Формата на вината, която се изисква от ЗМГО е небрежност/умисълът е предпоставка за ангажиране на отговорността на нарушителя само в предвидените в чл. 73, ал. 2 ЗМГО случаи, в които не попада процесния, при които в закона се изисква деецът да знае, че посочените в тази норма действия се извършват без съгласието на притежателя на търговска марка/.При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО знак, който е идентичен или сходен с търговска марка, която се притежава от друго лице, като не е положило дължимата грижа, за да се осведоми, че е налице регистрирана търговска марка, която се ползва със защита.В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника, който следва да установи, че не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка поради наличието на външна обективна причина, а не поради неполагане на дължимата от него грижа да провери това.В случая, съдът приема за оборена презумпцията по отношение на продуктите – ползваните от ответника знаци – сапуни с баркод № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр. /в производство и продажба от 20.06.2012 година и 16.08.2012 година/ и № 3800156007208 – „Р. Ф.“ /в производство и продажба от 10.03.2014 година/,по отношение на които вещото лице П. е дал заключение /което не е оспорено от страните по делото/, че не се различават по външен вид от регистрираните от ответника промишлени дизайни № 7675 с приоритет от 21.03.2012 г. и № 8064 с приоритет от 21.01.2014 г.В тази връзка, щом и понастоящем регистрацията на дизайните не прекратена, нито пък е заличена на някое от основанията по чл. 29 ЗПД, ответникът правомерно се ползва от правната закрила по ЗПД върху притежаваните от него дизайни, вкл. като упражнява и правомощията по чл. 19 от ЗПД.В този смисъл, съдът намира за изключена и небрежността като форма на вина и съответно – за оборена презумпцията по чл. 76 г ЗМГО.С оглед на всичко изложено предявените в процеса главни установителни искове с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО са основателни, с изключение на твърдените нарушения по отношение на знаците на ответника, индивидуализирани с баркодове № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр. и № 3800156007208 – „Р. Ф.“.
По исковете по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО.
За да бъде основателен предявен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка.Ответникът не оспорва факта, че както към датата на подаване на исковата молба, така и към датата на устните състезания пред настоящата инстанция продължава да извършва действия по производство, продажба и реклама на продукти – сапуни с баркодове № 3800156007208 – „Р. Ф.“, № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр., № 3800156000629 - „Роза топка голяма“, № 3800156005006 – „Роза кръг 3“, № 3800200969667 – „Роза Суприйм“ /а това се установява и от ССЕ и всички други доказателства по делото/, с което нарушава правата върху двете търговски марки, притежавани от ищеца.За знаците – сапуни в търговския оборот на ответника под № 3800156007208 – „Р. Ф.“ и 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр., както вече беше посочено е неоснователна установителната претенция за факта на нарушение на марките на ищеца, поради което и съответно – неоснователен е и искът за преустановяване на нарушение, тъй като такова не е доказано.От друга страна, ответникът проведе успешно насрещно доказване и установи преустановяване, както на производството, така и на реклама, продажба на продукти – сапуни с баркод № 3800200964075 – 35 гр. и № 3800200964099, съответно от 2012 година и от 2016 година.Поради това и носената от ищеца тежест да установи настъпването на този факт в процеса /че ответникът към устните състезания продължава да извършва действия по производство, реклама или продажба, използвайки знаци, сходни на регистрираните от ищеца марки и по отношение на посочените продукти/ при условията на пълно и главно доказване, искът по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО по отношение на посочените два продукта е неоснователен.В заключение, искът е по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО е основателен, с изключение на искането за осъждане на ответника да преустанови извършването на нарушения по отношение на негови знаци сапуни с баркод № 3800200964075 – 35 гр. и № 3800200964099, както и за знаците, по отношение на които е неоснователен искът по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО – сапуни с баркод № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр. и № 3800156007208 – „Р. Ф.“.
По иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО.
При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО.Имуществените вреди, които търпи притежателят на правото върху марка при нарушението му от трети лица, представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи.В случая, доказан е факт на нарушение, предвид възприетото от съда по-горе, но следва да се докаже и причинена вреда.В обстоятелствената част и петитума на исковата молба ишецът претендира сума, равна на лицензионното възнаграждение (роялти), което би получил, ако беше сключен лицензионен договор между него и ответника, тоест, претендираните вреди са имуществени и представляват пропуснати ползи.Видно от заключението на съдебно - марковата експертиза лицензионното възнаграждение е определено като отчисление от оборота на продукцията. Дължимото лицензионно възнаграждение може да бъде определено по два начина - като фиксирана сума и като отчисление от оборота на продукцията. При втория вариант, който от вещото лице е възприет и като единствено приложим в случая на марките, които са утвърдени вече на пазара, дължимият размер на възнаграждението се определя като процент от реализираните от ползвателя на марката доходи от използването. Следователно лицензионното възнаграждение се явява насрещна престация не само за правото да се използва марката, но и за реализирания вследствие на използването икономически резултат. В настоящата хипотеза, според вещото лице, нанесената щета е в размер на 4,34 % отчисление от произведените стоки.Доколкото, обаче, съдът прави извод за неоснователност на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО по отношение на два от знаците на ответника, реализираният от тях доход следва да се извади от базата за изчисление на причинената вреда. Или, остават 4,34 % от 303 126 броя произведени сапуни /ССЕ на л. 383/ /без тези с баркод № 3800156007208 – „Р. Ф.“ и № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр./.Вещото лице е определило средна пазарна единична цена от 1 лев без ДДС,тоест, обезщетението възлиза на 13 155,67 лева. Или, искът е основателен в пълния предявен /увеличен/ размер.В този размер, съдът приема за доказана настъпила вреда за изправната страна, от вида на пропуснатите ползи от реализация на пазара на произведените от ответника в нарушение на закрилата продукти.С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 3620 лв., от които сумата от 970 лв. - платена държавна такса, сумата от 1150 лв. - платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 1500 лв. - възнаграждение за адвокат. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2841,70 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 11 635,78 лв., от които сумата от 2100 лв. - платени депозити за възнаграждение на вещи лица и в размер на 9535,78 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Във връзка възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, същото е неоснователно. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 4 НМРАВ адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 5124,14 лева без ДДС, или – 6148,97 лева с ДДС. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, заплатеното възнаграждение от 9535,78 лева с ДДС не е прекомерно, като е сравнително близо и до дължимия законоустановен минимум. При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 327,16 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищец сумата от 514,54 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения, предявени от Р. Б. ООД, ЕИК: ******* срещу Б. Ф. ООД, ЕИК *******, че Б. Ф. ООД, ЕИК ******* е извършило нарушения на правата на регистрираните триизмерни търговски марки, притежавани от ищеца с рег. № 78008 - в клас 3 от Ницската класификация „препарати за почистване, сапуни, етерични масла, козметика“, с дата на заявяване на 15.10.2010 година и срок на действие до 15.10.2020 година, регистрирана в Патентното ведомство на Република България и рег. № 86121 - в клас 3 от Виенската класификация „препарати за избелване и пране, препарати за почистване, полиране, обезмасляване и шлифоване, сапуни, сапуни с гъби за козметични цели, парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса, средства за почистване на зъби, наливна парфюмерия, тоалетна вода, одеколон, лак за нокти“, клас 4 „свещи, свещи тънки, свещи за коледни елхи,дебели къси свещи, кандила, парафин, фитили за лампи и свещи, хартиени фитили за осветление“ и клас 21 „гъби, средства за почистване, стъклария, порцеланови и керамични изделия, които не са включени в други класове“, с дата на заявяване на 16.07.2012 година и срок на действие до 16.07.2022 година, регистрирана в Патентното ведомство на Република България, като е използвало в търговската си дейност следните знаци: глицеринови сапуни в овална форма на цвят на цвете роза или стилизирано цвете, с баркодове и наименования, както следва: № 3800200964075 – 35 гр., № 3800156000629 - „Роза топка голяма“, № 3800156005006 – „Роза кръг 3“, № 3800200969667 – „Роза Суприйм“, № 3800200964099 – „Роза кръг“, които знаци са сходни на процесните марки и което използване се изразява в действия по производство, предлагане за продажба и реклама на посочените стоки- сапуни, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни по отношение на ползваните от ответника знаци – глицеринови сапуни, овални, с форма на цвят на цвете /роза или стилизирано цвете/ с баркодове и наименования № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр. и № 3800156007208 – „Р. Ф.“.ОСЪЖДА Б. Ф. ООД, ЕИК *******, на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения да преустанови нарушенията на правото върху триизмерни търговски марки с рег. № 78008- в клас 3 от Ницската класификация „препарати за почистване, сапуни, етерични масла, козметика“, с дата на заявяване на 15.10.2010 година и срок на действие до 15.10.2020 година, регистрирана в Патентното ведомство на Република България, рег. № 86121 - в клас 3 от Виенската класификация „препарати за избелване и пране, препарати за почистване, полиране, обезмасляване и шлифоване, сапуни, сапуни с гъби за козметични цели, парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса, средства за почистване на зъби, наливна парфюмерия, тоалетна вода, одеколон, лак за нокти“, клас 4 „свещи, свещи тънки, свещи за коледни елхи,дебели къси свещи, кандила, парафин, фитили за лампи и свещи, хартиени фитили за осветление“ и клас 21 „гъби, средства за почистване, стъклария, порцеланови и керамични изделия, които не са включени в други класове“, с дата на заявяване на 16.07.2012 година и срок на действие до 16.07.2022 година, регистрирана в Патентното ведомство на Република България, собственост на Р. Б. ООД, ЕИК: *******, чрез използването им в търговската си дейност без съгласието на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на използваните в търговската дейност на ответника триизмерни знаци с баркодове и наименования, както следва: № 3800200964075 – „Роза топка“ – 30 гр. и № 3800156007208 – „Р. Ф.“, № 3800200964099 – „Роза кръг” и № 3800200964075 – 35 гр. – „Роза топка”, като неоснователен.ОСЪЖДА Б. Ф. ООД, ЕИК ******* да заплати на Р. Б. ООД, ЕИК: *******, на основание чл. 76, ал. 1, т. 3, вр. чл. 76а от Закона за марките и географските означения сума в размер на 13 138 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение, които вреди са причинени в резултат на нарушенията, извършени от ответника, на правата на регистрираните триизмерни марки на ищеца.ОСЪЖДА Б. Ф. ООД, ЕИК ******* да заплати на Р. Б. ООД, ЕИК: *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 514,54 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: