Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 1444 от 03.07.2015 г., постановено по в. т. д. № 757/2015 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 1103 от 14.07.2014 г. по т. д. № 6066/2013 г. на Софийски градски съд, VI-7 състав, е признато за установено по предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 З. факта на извършено от [фирма] нарушение по използването на комбинирани търговски марки "S. A. " с рег. № 68266/20.07.2005 г. за стоки и услуги от клас 35 по М. и с рег. № 82843/15.12.2012 г. за стоки и услуги от класове 2, 3, 4 и 37 без съгласието на притежателя им [фирма] чрез предоставяне на услуги под знака "S. A. " и поставянето на този знак като реклама на дейността на [фирма]; Осъдено е [фирма] на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 З. да преустанови ползването на знака "S. A. " в своята търговска дейност и е задължено на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 З. да разгласи за своя сметка диспозитива на решението във всекидневниците в. "Труд" и в. "Стандарт"; Присъдени са разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца в размер на 1 220 лв. общо за двете инстанции; Оставена е без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от 06.11.2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молба на дружеството за допълване на решението в частта за разноските, и е прекратено производството по нея.

В касационната жалба се излагат доводи по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а исковете - отхвърлени с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е извършил обективен и всестранен анализ на фактите и доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност; игнорирал е показанията на свидетелите С. С. и Д. Босилков, имащи съществено значение за правилното разрешаване на спора; не е взел предвид данните в заключението на съдебно - марковата експертиза за предхождащо заявяването на марките за регистрация използване от негова страна на фирменото наименование за рекламен надпис на автосервиза, в който осъществява търговската си дейност; не е преценил правилно заключенията на експертизата и е извел от тях необосновани изводи за сходство между марките на ищеца и фирменото наименование. Като основание за неправилност на решението касаторът сочи и нарушение на материалния закон - чл. 76, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 76, ал. 2 ЗМГО във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО и чл. 7 ТЗ, довело до незаконосъобразни изводи за извършено нарушение на правата върху търговските марки чрез използване на закриляното от закона фирмено наименование. В жалбата са наведени и оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на касатора срещу определението на първоинстанционния съд по молбата с правно основание чл. 248 ГПК.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението е възпроизведена фактическата обстановка по спора, извършен е анализ на фактите и доказателствата по делото и на приложимата правна уредба, повторени са оплакванията от жалбата за неправилност на фактическите и правни изводи на въззивния съд. Във връзка с това е направено искане да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по формулирани в изложението въпроси, "по които Софийски апелативен съд се е произнесъл незаконосъобразно и са от съществено значение за правилното решаване на делото и точното прилагане на закона - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК".

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация [фирма] - [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени решението на Софийски градски съд и да уважи предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 З., Софийски апелативен съд е приел, че по делото е установен факта на нарушение на правата на ищеца върху комбинирани търговски марки "S. A. ", регистрирани под № 68266/20.07.2005 г. за стоки и услуги от клас 35 по М. и № 82843/15.12.2012 г. за стоки и услуги от класове 2, 3, 4 и 37, извършено от ответника чрез предоставяне на услуги под знака "S. A. " и поставяне на същия знак като реклама на неговата дейност.

От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че дружеството - ищец е притежател на посочените по-горе търговски марки със срок на закрила съответно до 08.12.2013 г. и до 27.09.2021 г.; Дружеството - ответник е учредено и вписано в търговския регистър на 17.02.2011 г. като еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма "С. Авто", изписвана на латиница "S. A. ", и предмет на дейност, включващ електронна диагностика, ремонт и цялостно сервизно обслужване на автомобили, както и производство, дистрибуторство и търговия с резервни части; От регистрацията на марките на ищеца до завеждане на делото ответникът е предоставял изключително авторемонтни услуги и такива по автопочистване и е използвал знака "С. А. "/"S. A. ", поставяйки го като надпис върху сградата, в която извършва услугите, и рекламирайки чрез него дейността си в интернет сайт и на страницата си във фейсбук до м. юли 2013 г.; След възникналия с ищеца спор за неправомерно използване на защитените марки и съставен от Патентното ведомство акт за административно нарушение по З. използваният от ответника знак е променен на "С. Авто"/"S. A. ".

Въззивният съд е обсъдил неоспорените от страните заключения на назначената от първата инстанция съдебно - маркова експертиза. В заключенията е посочено, че е налице сходство във висока степен между регистрираните от ищеца комбинирани марки "С. А. "/"S. A. " и използвания в търговската дейност на ответника знак "С. А. "/"S. A. "; сходството е визуално, фонетично и смислово и съществува опасност потребителите да вярват, че стоките и услугите са на едно и също или на икономически свързани лица. Съдът е акцентирал върху констатацията в допълнителното заключение за наличие на сходство във висока степен и между предлаганите от ответника услуги и тези от клас 37 по М., за които ищецът е регистрирал една от спорните марки, включващи поддръжка и почистване на автомобили.

След цялостна преценка на фактите и доказателствата по делото и на заключенията на експертизата Софийски апелативен съд е направил извод, че ответникът е извършил нарушение по смисъла на чл. 73, ал. 1 З. на правата на ищеца върху регистрираните търговски марки "С. А. "/"S. A. " като без съгласието на последния е поставил за обозначение върху сградата, в която е извършвал услуги по ремонти и почистване на автомобили, идентичен на марките словен знак "S. A. ", впоследствие променен на "S. A. ", сходен на марките, и е използвал същия знак за рекламиране на дейността си на сайта и на фейсбук страницата си в интернет. За да мотивира нарушението, съдът се е позовал и на сходството между предоставяните от ответника услуги и част от услугите, за които са регистрирани марките /тези от клас 37 по М./, и е преценил, че при липса на съгласие от ищеца ответникът да ползва знак, идентичен и сходен на марките, е осъществен фактическият състав на чл. 13, ал. 1, т. 2 З. В зависимост от изводите за осъществено нарушение по чл. 73, ал. 1 З. въззивният съд е постановил отмяна на първоинстанционното решение и е уважил предявените в условията на кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 З.

С решението си Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на ответника [фирма] срещу определение от 06.11.2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молба на дружеството за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК, и е прекратил производството по жалбата. В мотивите си въззивният съд е посочил, че с оглед уважаването на предявените искове ответникът няма право на разноски и частната жалба, макар да е формално допустима, не следва да бъде разглеждана.

По допускане на касационното обжалване:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поискал да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, по които "въззивният съд се е произнесъл незаконосъобразно" и които "са от съществено значение за правилното решаване на делото и за точното прилагане на закона": "1. Кой е приложимия закон в случай, когато търговско дружество използва в търговската си дейност фирменото си наименование по регистрация, което е сходно на регистрирана от друг търговец търговска марка, и как са защитени правото на уникалност на фирменото наименование и ползването му в търговската дейност на притежателя му по Търговския закон (ТЗ) и правото на притежателя на сходна търговска марка по Закона за марките и географските означения (З.) при условие, че и двата посочени знака са от една и съща степен; 2. Налице ли е сходство между фирмено наименование и чужда търговска марка, която е регистрирана като словно - образна, т. е. когато в нея са включени и образен и словен елемент, като сходство има само частично при словния елемент, както е в конкретния случай; Налице ли е противозаконно ползване на чужда търговска марка, когато по отношение на словния елемент от регистрираната като словно-образна марка е налице преждеползване от страна на друго лице в търговската му дейност чрез регистрираното му по закон и ползващо се с уникалност и законова защита по Търговския закон фирмено наименование; Не е ли налице злоупотреба с права, когато след узнаване от публичното пространство търговско дружество регистрира наподобяваща чуждо фирмено наименование търговска марка в дейности, които не упражнява; 3. Допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и неизследване на поставените във въззивната жалба въпроси. "

Първият въпрос е зададен хипотетично и няма връзка с мотивите към обжалваното решение, в които са залегнали решаващите изводи на въззивния съд по съществото на спора. Според указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Постановеният с въззивното решение правен резултат не е обусловен от разрешаване на въпроса в смисъла, в който е поставен от касатора, и този въпрос не е обсъждан от въззивния съд при формиране на изводите за извършено нарушение на правата на ищеца върху защитаваните с исковете търговски марки. След като не е обсъждан в решението и не е рефлектирал върху изхода на делото, въпросът по п. 1 не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с въпроса по п. 1 следва да се отбележи, че при действието на чл. 290 ГПК е създадена задължителна практика на ВКС, в която е разгледана конкуренцията между правото върху търговска марка и правото върху фирмено наименование при възникнал спор за нарушение на марката и предприета от притежателя й защита чрез исковете по чл. 76, ал. 1 З. Задължителната практика е обективирана в решение № 154 от 08.12.2009 г. по т. д. № 194/2009 г. на ВКС, II т. о., и решение № 215/08.08.2014 г. по т. д. № 1023/2012 г. на ВКС, I т. о., в които е прието, че: "Простото регистриране на търговско /фирмено/ наименование, идентично или сходно на притежавана от друг правен субект търговска марка, за идентични или сходни стоки и/или услуги с тези - предмет на търговската дейност на регистриращия фирменото наименование търговец, не изчерпва състава на нарушение правото на търговска марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 З. Такова ще е налице в случай, че начинът на използване на регистрираното фирмено наименование е от естество да накърни присъщите на търговската марка функции, а именно: използвано е по начин, свързващ го с предлаганите стоки/услуги - придаващ му характеристика на знак за тяхното индивидуализиране по произход и създаващ вероятност от объркване на потребителя, която включва възможност за свързване на фирменото наименование използвано като знак и търговската марка. За да съставлява нарушение по чл. 13, ал. 1 З., следва използването на регистрираното фирмено наименование по преждепосочения начин да е недобросъвестно: регистриралият го търговец знае или е бил длъжен да знае за правата на притежателя на търговската марка и желае или допуска настъпването на противоправните последици - объркване на потребителя относно действителния произход на стоките/услугите или свързване знака /фирмено наименование / с марката. Недобросъвестността следва да бъде преценявана поотделно и конкретно във всяка конкретна хипотеза, с оглед конкретните обстоятелства и конкретното поведение на конкретния правен субект. " В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обаче касаторът не е поставял въпрос за обвързаността на нарушението на правото върху търговска марка с изискването за недобросъвестност, нито въззивният съд е обсъждал недобросъвестността при преценката за основателност на предявените искове. При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика.

Общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е изпълнено и по отношение на въпросите, формулирани в п. 2 от изложението. Въпросът налице ли е сходство между фирмено наименование и регистрирана като словно - образна чужда търговска марка в случай на частично сходство в словния елемент на наименованието и марката не е правен, а фактически. Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. Аналогични съображения важат и за другите два въпроса по п. 2, които са зададени с оглед на фактите по делото, а не са изведени от решаващите правни изводи на съда по съществото на въведения с исковете по чл. 76 З. правен спор. За тези въпроси следва да се отбележи и това, че те са поставени некоректно от касатора, тъй като в мотивите към обжалваното решение не се съдържат изводи за осъществено от негова страна "преждеползване" върху фирменото наименование, за което съдът е констатирал сходство с регистрираните от ищеца търговски марки, както и изводи, че ищецът е регистрирал марките след узнаване от публичното пространство за вписаното в търговския регистър фирмено наименование на дружеството - касатор, съдържащо първоначално идентичен, а впоследствие сходен словен елемент. Предвид изложеното, въпросите по п. 2 не могат да бъдат подведени под общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.

Въпросът по п. 3 е основан върху развитите в касационната жалба и приповторени в изложението оплаквания, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и без обсъждане на всички доводи в подадената от касатора въззивна жалба. По начина, по който е формулиран, въпросът е от значение за правилността на въззивното решение, а според указанията в цитираното тълкувателно решение в стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не преценява дали въззивното решение е правилно и не може да допусне касационно обжалване по съображения, че решението е неправилно на някое от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.

Извън аргументите за несъответствие на поставените в изложението въпроси с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича и от ненадлежното формулиране на поддържаното основание за достъп до касация - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая касаторът не твърди въпросите, които е формулирал, да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а поддържа, че са от значение за правилното решаване на делото и за точното прилагане на закона, в която насока излага подробни доводи за неправилност на решението. Позовавайки се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът отъждествява специфичната за това основание допълнителна предпоставка с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на преценка само по реда на чл. 290 ГПК в случай, че се допусне касационно обжалване. Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 757/2015 г. на Софийски апелативен съд.

С касационната жалба касаторът е обжалвал въззивното решение и в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определението на Софийски градски съд за оставяне без разглеждане на молба по чл. 248 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските. Въззивното решение в посочената част има характер на определение, поради което касационната жалба в частта за неговото обжалване следва да се квалифицира като частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Жалбата е допустима - подадена е от легитимирана страна в указания от въззивния съд срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна поради следното:

Предмет на обжалване с оставената без разглеждане от Софийски апелативен съд частна жалба е определение, с което първоинстанционният Софийски градски съд е отхвърлил молбата на ответника в исковото производство [фирма] за допълване по реда на чл. 248 ГПК на първоинстанционното решение с присъжадне на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е отменил решението на първата инстанция, с което са уважени предявените против [фирма] искове по чл. 76, ал. 1 З., и е пререшил спора като е отхвърлил исковете. Предвид постановения с въззивното решение резултат ответникът не е имал право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство. Поради това законосъобразен е изводът на въззивния съд, че макар да отговаря на формалните критерии за допустимост, частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за разноските е лишена от предмет и не следва да се разглежда по същество.

Като е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по нея, Софийски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Разноски за производството по чл. 288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1444 от 03.07.2015 г., постановено по в. т. д. № 757/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 1103 от 14.07.2014 г. по т. д. № 6066/2013 г. на Софийски градски съд, VI-7 състав, е признато за установено по предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 З. факта на извършено от [фирма] нарушение по използването на комбинирани търговски марки "S. A. " с рег. № 68266/20.07.2005 г. за стоки и услуги от клас 35 по М. и с рег. № 82843/15.12.2012 г. за стоки и услуги от класове 2, 3, 4 и 37 без съгласието на притежателя им [фирма] чрез предоставяне на услуги под знака "S. A. " и поставянето на този знак като реклама на дейността на [фирма]; Осъдено е [фирма] на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 З. да преустанови ползването на знака "S. A. " в своята търговска дейност и е задължено на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 З. да разгласи за своя сметка диспозитива на решението във всекидневниците в. "Труд" и в. "Стандарт"; Присъдени са разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца [фирма] в размер на 1 220 лв. общо за двете инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1444 от 03.07.2015 г., постановено по в. т. д. № 757/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от 06.11.2014 г., постановено по т. д. № 6066/2013 г. на Софийски градски съд, VI-7 състав, и е прекратено производството по жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.