Решение № 534 от 18.03.2015 г. на САС по в. гр. д. № 3978/2014 г.
Решение
№ 534
гр. София, 03.18.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, единадесети систав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Г.ЧЛЕНОВЕ: Т. Т.Н. М.
при секретаря И. М., като разгледа докладваното от съдия Г. т. д. № 3978 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 1076 от 09.07.2014 г. постановено по т. д. № 2037/2008 г. на СГС, VI-то търговско отделение, 10-ти състав, е отхвърлен предявеният от А. А. Ч. против [фирма] иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ за установяване факта на нарушение на патентните права на ищеца като неоснователен.
Решението е обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Подробни съображения се излагат в обстоятелствената част на жалбата и устно от пълномощника на страната в съдебно заседание, доразвити в писмени бележки.Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. Б., оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна.
Пред въззивната инстанция нови доказателства не са ангажирани.
Софийският апелативен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения на страните и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК и е допустима.
Преценявайки основателността на жалбата съдът взе предвид следното:
СГС е сезиран с иск правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ. В исковата молба ищецът А. Ч. твърди, че притежавал патент за изобретение № 48438 с наименование „Електрозадвижване на разединители за високо напрежение“, известно още и с търговското наименование „моторно задвижване „ЗМ 1500“. Предметът на това изобретение представлявал основен модул от конструкцията на разединители за високо напрежение, произвеждани от [фирма], [населено място], като понякога се предлагал и като самостоятелно изделие. Ищецът поддържа, че ответникът – [фирма] често закупувал произвежданите от [фирма] задвижвания, като използвал изобретението без да сключи лицензионен договор, поради което ищецът бил претърпял вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на възнаграждение за използване на изобретението. Тъй като Ч. е предявил осъдителен иск за обезщетение за периода до 23.04.2003 г., въз основа на който е образувано гр. д. № 1714/2003 г. по описа на СГС, ТО, VІ-2 състав, предмет на настоящото производство е установяване факта на нарушение за периода от 23.04.2003 г. до 30.11.2003 г., през който патентът е бил все действащ.
Ответникът е на становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като патентът е издаден по реда на пар. 2 от ПЗР на ЗП чрез трансформиране на авторско свидетелство. Заявител за издаването на авторско свидетелство бил комбинат „Е.-А.“, [населено място], който осигурил финансирането на създаването на изобретението, както и условията за работа на авторския колектив. Твърди, че изобретението е служебно, а ищецът не е част от авторския колектив. На още по-силно основание дружеството отрича факта на нарушението, тъй като е добросъвестно лице. В случай, че изделието засяга чужди права на индустриална собственост, ще следва да отговаря продавачът, съгласно договора за покупко-продажба на процесното изобретение. Твърди още, че ищецът не е патентопритежател на патент № 48438, тъй като Решение № 6718/26.04.1996 г., с авторско свидетелство № 48438а е трансформирано в патент е нищожен ИАА. Твърди и погасяване на патента по силата на закона поради неплащане от страна на ищеца на изискуемите се такси за поддържането му, а освен това ищецът не е доказал, че изделието, което купува и ползва ответникът, е същото като това, описано в претенциите на патента.
Прието е, че ищецът е притежател на патент за изобретение № 48438, издаден на основание Решение № 6718/26.04.1996 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства в патенти, създадена със заповед на председателя на ПВ, с което на основание § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗП е трансформирано авторско свидетелство № 48438а /рег. № 88547 от 23.05.1989 г. в патент с патентопритежател А. А. Ч..
Неоснователно било възражението на ответника за нищожност на това решение. Съдът е приел, че сочените от ответника пороци не са от категорията пороци на индивидуалните административни актове, които водят до нищожност. Решението за трансформация на авторско свидетелство в патент било постановено от комисия от ПВ, назначена със заповед на председателя на Патентното ведомство, в кръга на неговите компетенции, при спазване на процедурата по Закона за патентите, а също така била спазена определената писмена форма и решението било подписано от председателя и секретаря на комисията.
Конкретно обаче ищецът не е платил в цялост дължимата 10-та патентна вноска нито в законния срок до 31.05.1999 г., нито в срока по чл. 33, ал. 2 от ЗП за плащане с глоба в двоен размер - 30.11.1999 г.
Ето защо, прилагайки разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗП, съдът е счел, че неплащането на таксите за поддържане на патента в сила е основание за автоматичното прекратяване на неговото действие от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 от закона и е установил, че за периода от 23.04.2003 г. до 30.11.2003 г. няма нарушение, тъй като патентът не е бил действащ.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Настоящият състав като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд, а тя е следната:
От представения патент за изобретение № 48438 на Патентно ведомство на Република България от 13.12.1996 г. е видно, че същият е издаден на основание § 2 от ПЗР на Закона за патентите и решение № 6718 от 26.04.1996 г., като патентопритежател е ищецът А. А. Ч., а изобретението е с рег. № 88547 с дата на заявката 23.05.1989 г. Заявител е Комбинат „Е.-А.“, [населено място], а изобретатели са Т. Д. Г., Г. В. Н., И. Г. П., Б. Р. Д., Ц. И. П. и Г. Я. Г.. Изобретението представлява метод за безударно спиране при намалено натоварване от кинетична енергия на системата и повишена механична износоустойчивост с увеличена надеждност на елементите на управление, независимо от типа на захранване и е с наименование „Електрозадвижване на разединители за високо напрежение“.
Видно от преписката, представена от ответника, пред Патентно ведомство са подадени две молби за трансформация съгласно § 1 и § 2 от ПЗР на ЗП на изобретение „Електрозадвижване на разединители за високо напрежение“ в патент. Първата молба – от 26.11.1993 г., е със заявител „Иновации в електроенергийната техника /ИЕТ/“ О. в качеството на организация, в която е създадено изобретението.
Със Заповед № 54/26.11.1993 г. на председателя на ПВ е създадена Комисия за вземане на решения относно трансформация на авторските свидетелства в патенти в състав: председател, секретар и пет членове, посочени поименно. Разпоредено е да се постановят решения по образец, които да се подписват от членовете на цялата комисия.
С Решение № 6298/01.08.1995 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства в патенти, създадена със заповед № 54 от 26.11.1993 г. на Председателя на Патентно ведомство, на основание § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗП е трансформирано авторско свидетелство № 48438 рег. № 88547 от 23.05.1989 г. в патент с патентопритежател [фирма] – правоимащ като организация, в която е създадено изобретението. В решението е указано, че за издаването на патента и за публикация на трансформацията в тримесечен срок от издаване на решението се дължат такси в посочените размери на основание §3 от ПЗР на ЗП. Изрично е посочено, че ако дължимите суми не бъдат платени от патентопритежателя, се разглеждат останалите молби за трансформация. По делото няма данни, че таксите са платени от патентопритежателя в указания срок по чл. 53 от ЗП.
Видно от представените заповед № РД-17-172/05.07.1994 г. на Министъра на промишлеността, решение от 04.08.1994 г. на СГС по ф. д. № 21984/1991 г., решение № 8/06.11.1997 г. на СГС по ф. д. № 21984/1991 г. и решение № 14/09.02.2001 г. на СГС по ф. д. № 21984/1991 г., правоприемник на [фирма] е [фирма], [населено място].
Втората молба, подадена в Патентно ведомство за трансформация съгласно § 1 и § 2 от ПЗР на ЗП на изобретение „Електрозадвижване на разединители за високо напрежение“ в патент, е от 01.12.1993 г. и е със заявител А. А. Ч..
С Решение № 6718/26.04.1996 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства в патенти, създадена със заповед на Председателя на ПВ, на основание § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗП е трансформирано авторско свидетелство № 48438 рег. № 88547 от 23.05.1989 г. в патент с патентопритежател А. А. Ч.. На основание §3 от ПЗР на ЗП, както е указано и в решението, за издаването на патента и публикацията се дължат такси в посочените размери. С две декларации - от 13.04.1995 г. и от 29.04.1996 г., лицензионна готовност по чл. 30 от ЗП, с оглед заплащането на по-ниски такси, е изразeна от [фирма].
Посочените по-горе решения № 6298/01.08.1995 г. и № 6718/26.04.1996 г. са постановени от Комисия, създадена съгласно Заповед № 54/26.11.1993 г. на председателя на ПВ, но в различен състав, като са подписани от председател и секретар.
Ищецът е представил кореспонденция, водена с ответното дружество в периода от 03.06.1998 г. до 30.05.2000 г. Видно от писмата, ищецът е уведомил [фирма], че е притежател на патент за изобретение № 48438, а дружеството нарушава правата му на патентопритежател като използва произвеждания от третото лице [фирма] разединител без съгласието му. С цел уреждане на отошенията им и по-нататъшно правомерно използване на изобретението, А. Ч. е поискал ответникът да прекрати ползването на изобретението, за което притежава патент, но в отговора си дружеството заявява, че не може да се вземе отношение по спора между ищеца и третото лице [фирма], тъй като не е страна по този спор.
По делото е представено още удостоверение от 13.06.2012 г. на Патентно ведомство, от което се установява, че платените в ПВ годишни такси за поддържане на патент № 48438 са както следва: на 16.06.1996 г. е платена годишна такса за седма патентна година в размер на 1200 лв., на 20.05.1996 г. е платена годишна такса за осма патентна година в размер на 1350 лв., на 03.07.1997 г. е платена годишна такса за девета патентна година в размер на 6 500 лв., на 18.07.1997 г. е платена годишна такса за десета патентна година в размер на 7 500 лв., на 05.07.1997 г. е платена годишна такса за единадесета патентна година в размер на 9 000 лв., на 31.05.2001 г. е платена в непълнен размер годишна такса за дванадесета патентна година в размер на 97,50 лв., на 20.03.2002 г. е доплатена годишна такса за дванадесета патентна година в размер на 97,50 лв., на 03.06.2002 г. е платена годишна такса за тринадесета патентна година в размер на 225 лв. и на 13.12.2002 г. е платена годишна такса за четиринадесета патентна година в размер на 225 лв. до 23.05.2003 г.
Удостостоверението, както и другите доказателства по делото са обсъдени в заключението на допуснатата по делото съдебно-патентна експертиза. В него вещото лице посочва, че патентопритежателите с подадена декларация за лицензионна готовност, каквато е била подадена и от ищеца, дължат годишни патентни такси в размерите и срокове, съгласно тарифата. Същите са отразени подробно от експерта в таблица. Съгласно заключението за 10-та патентна година таксата е платена предварително (на 18.07.1997 г.) в размер на 7 500 лв. За същата патентна година, съгласно тарифата, в сила от 08.07.1997 г., дължимата такса е била в размер на 135 000 лв., а срокът за плащането й е бил до 31.05.1999 г. В рамките на 6-месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗП, изтичащ на 30.11.1999 г., патентопритежателят не е заплатил и предвидената глоба в двоен размер, за да може да запази правата си върху патента. От друга страна, видно от заключението на СПЕ, намалено плащане е извършено и за 12-та патентна година – платената сума е в размер на 97,50 лв. при дължима такса от 195 лв. Доплащането до целия дължим размер е извършено на 20.03.2002 г., което е след изтичането на срока за плащане на глоба в двоен размер – 30.11.2001 г. Вещото лице е установило още, че е извършено частично плащане и на 13-та патентна такса, като е констатирало и несъответствия между сроковете и размера на таксите, отразени в издаденото удостоверение по години.
В хода на производството пред СГС е постановено Определение № 42 от 19.08.2009 г. по адм. д. № 755/2009 г. на АССГ, потвърдено с Определение № 8236 от 18.06.2010 г. по адм. д. № 13778/2009 г. на ВАС, с което адм. д. № 755/2009 г. по описа на АССГ, образувано по искане на [фирма] за обявяване нищожността на Решение № 6718/26.04.1996 г. за трансформиране на авторско свидетелство в патент с патентопритежател А. А. Ч. е прекратено поради липса на правен интерес.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема от правна страна следното:
Във въззивната си жалба ищецът поддържа твърдение, че отговорът на исковата молба, подаден от ответника е просрочен, поради което съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 133 на ГПК.Действително едномесечният срок за подаване на писмен отговор от ответника е изтекъл на 11.06.2009 г. (четвъртък), като съгласно датата на пощенското клеймо, [фирма] е подало отговор на 15.06.2009 г.Доколкото на 15.07.2009 г. първоинстанционният съд е постановил определение по реда на чл. 140 от ГПК, същият е извършил проверка на редовността и допустимостта на иска, както и направените от страните искания и възражения.Определението е връчено редовно на страните, но в насроченото открито съдебно заседание, както и в последващите такива, съдът е пропуснал да докладва постановеното на 15.07.2009 г. определение, не е дал възможност на страните да вземат становище по доклада, както и липсва произнасяне на съда относно приемане на доклада и указване на възможност за страните да обжалват определението. Такова оплакване е направено едва с въззивната жалба.В т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. ВКС дава разрешения по спорните въпроси във връзка с доклада и събирането на доказателства от въззивния съд.От една страна, въззивната инстанция разглежда и решава делото по същество, а от друга, прави това въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства. Когато процесуалните действия на първата инстанция са опорочени, в правомощията на въззивната не е тяхното повторение, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото. Уредбата на действията на съда по докладване на делото е императивна, а пропускът на първоинстанционния съд да направи доклад или извършването на непълен или неточен доклад е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След като извършването на доклад по делото не е насочено към обезпечаване на валидността или допустимостта на съдебното решение, то неизпълнението от съда на задължението по чл. 146 от ГПК не води нито до нищожност, нито до недопустимост на крайния съдебен акт. При ограничението на чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд следи за нарушение на чл. 146 от ГПК единствено при наличие на оплакване във въззивната жалба, каквото е направено и в настоящото производство.
Макар обаче направеното от ищеца възражение да е основателно, въззивният съд следва да обсъди въведеното от ответника възражение за нищожност на решението за трансформирането на авторското свидетелство в патент, имащо характер на индивидуален административен акт. Основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива основни пороци на акта, като нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, невъзможен предмет и др., които правят акта негоден да породи правни последици, поради което оспорването им не е ограничено с преклузивни срокове.От друга страна, доколкото предмет на иска по чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ е установяването на твърдените от ищеца нарушения на патента, съдът следва да прецени налице ли е годен обект за правна закрила, както и дали е налице активна материалноправна легитимация на ищеца, както към момента на подаване на исковата молба, така и към момента на постановяване на съдебното решение, и дали твърдяното нарушение, както и предявяването на иска са направени в срока на действие на патента.Не се спори между страните, че автори на изобретение „Електрозадвижване на разединители за високо напрежение“ са Т. Д. Г., Г. В. Н., И. Г. П., Б. Р. Д., Ц. И. П. и Г. Я. Г.. След подадена на 23.05.1989 г. заявка от Комбинат „Е.-А.“, [населено място], за изобретение с рег. № 88547 е издадено авторско свидетелство № 48438. На основание § 2 от ПЗР на Закона за патентите и решение № 6718 от 26.04.1996 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства в патенти, създадена със заповед на Председателя на ПВ, авторското свидетелство № 48438 е трансформирано в патент с патентопритежател А. А. Ч..Основно възражение, въведено от ответната страна, е свързано с това, че решението за трансформирането на авторското свидетелство в патент е нищожно поради липса на предмет, постановяване от некомпетентен орган, постановяване от орган в незаконен състав и неспазена форма.Доколкото съдът е компетентен да упражни косвен съдебен контрол за нищожност на посочения административен акт, съдът може да установи в мотивите на своето решение тази нищожност и да я съобрази при преценката на основателността на иска.По отношение на това възражение настоящият състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част, съгласно чл. 272 ГПК.За разлика от гражданското право, където всеки конкретен порок влече след себе си конкретен вид недействителност на сделката, в административното право критерий за вида недействителност на административния акт е дълбочината на порока, а не конкретния му вид. Във всеки отделен случай действителността на административния акт следва да се преценява конкретно. В зависимост дали недействителността е по-лека или по-тежка, нарушението може да бъде поправено, а административният акт да стане перфектен или да няма такава възможност, какъвто е случаят при нищожните административни актове. Нищожни са тези административни актове, които поради много съществени недостатъци, като нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др., се третират като несъществуващи за правото.Първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от ответника пороци не са от категорията на особено съществените, радикални недостатъци, водещи до нищожност на индивидуалния административен акт.Производството по трансформиране на авторски свидетелства в патенти е уредено в § 2, ал. 1 ПЗР на ЗП /в действаща към момента на постановяването на акта редакция - ДВ бр. 27/1993 г./, като се спазва определената в закона поредност на лицата, които имат възможност да бъдат заявители. Макар в конкретния случай заявката за издаване на авторско свидетелство за изобретение “Електрозадвижване на разединители за високо напрежение” (рег. № 48438) да е направена от „Иновации в електроенергийната техника /ИЕТ/“ О. в качеството на организация, в която е създадено изобретението, доколкото в законоустановения срок не са платени таксите, [фирма] е пропуснало срока за издаване на патент. Това е създало основание да бъдат разгледани и останалите молби за трансформация, включително и тези, подадени от третите лица по § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗП, каквото е ищецът.Следователно молбата на А. Ч., подадена 01.12.1993 г., е допустима.С Решение № 6718/26.04.1996 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства, на основание § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗП, процесното авторско свидетелство е трансформирано в патент с притежател А. Ч..Процедурата по издаване на патент е подробно регламентирана в чл. 79-83, вр. с чл. 47 от ЗП, като са посочени компетентните органи, точно са определени техните правомощия, в това число и правата на председателя на ПВ. Предвид изложеното не може да се приеме, че назначаването на комисия за трансформация е извън правомощията на председателя на Патентно ведомство. Комисията е създадена със Заповед на Председателя на ПВ, като в случая става дума за делегирана компетентност, което не представлява порок на акта, водещ до неговата нищожност, тъй като процедурата по § 2 ПЗР на ЗП не предвижда изключителна компетентност на Председателя на ПВ.Решение № 6718/26.04.1996 г. е постановено от комисия със съответния брой членове, съгласно заповедта на председателя на ПВ, като последващата промяна в персоналния състав също не би могла да доведе до недействителност на процесното решение, доколкото няма спор, че участвалите в комисията лица са били служители на ПВ.Освен всичко останало, актът е подписан от определените от Председателя на ПВ - председател и секретар, поради което следва да се приеме, че общоизискуемата форма за валидност на административния акт е спазена.Възражението, че решението е постановено преди изрично да е отменено предходното Решение № 6298/01.08.1995 г., с което на основание § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗП е трансформирано процесното авторско свидетелство в патент с патентопритежател [фирма] е неоснователно.По делото е безспорно установено, че дължимите такси за издаване на патент не са внесени от дружеството в законовия срок, което е довело до разглеждането на следващата молба за трансформация – тази на А. Ч.. Мълчаливата отмяна на издадения по-рано индивидуален административен акт с последващ такъв не е съществен порок, който би могъл да доведе до нищожност на решение № 6718 от 26.04.1996 г.По изложените съображения, въззивният състав напълно споделя изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд относно валидността на решението за трансформация на авторско свидетелство № 48438/рег. № 88547 от 23.05.1989 г. в патент с патентопритежател А. Ч..От друга страна обаче, видно от удостоверение от 13.06.2012 г. на Патентно ведомство и заключението на Събно-патентната експертиза, приета по делото, притежателят на патента А. Ч. не е заплатил в пълен размер 10-та патентна такса за поддържане на патента, поради което и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗПРПМ последният е прекратил действието си от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 3 от същия закон. Съгласно посочената норма, патентът запазва действието си при неспазване на срока за заплащане на таксата, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер.Срокът за заплащане на таксата на основание чл. 33, ал. 2 от ЗПРПМ е последният ден на месеца, в който изтича предходната патентна година. Патентна година на всеки патент е едногодишният срок, който започва за него всяка календарна година от датата на подаване на заявката. Заплащането й е за всяка следваща патентна година и се извършва предварително най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година.Ищецът е платил сума в размер на 7 500 лв. на 18.07.1997 г. На 29.04.1996 г. от името на [фирма] е подадена декларация за лицензионна готовност, която е условие, съгласно закона, дължимата такса за поддържане на патента да бъде намалена с 50 %.Дори да се приеме обаче, че подадената декларация има значението на такава, подадена от физическото лице А. Ч., то платена от Ч. сума също не би могла да покрие дължимата такава, тъй като за същата патентна година дължимата такса е била в размер на 135 000 лв., като срокът на плащане е бил до 31.05.1999 г. Следователно, внесената сума от ищеца сума не е достатъчна, за да се приеме, че е налице надлежно изпълнение на задължението за заплащане на патентна такса.Няма данни в шестмесечния срок патентопритежателят да е заплатил и предвидената в закона глоба в двоен размер, за да запази правата си върху патента.В конктерния случай предвиденият в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗП шестмесечен срок е изтекъл на 30.11.1999 г. Съгласно законовите разпоредби, както и с оглед спецификата на публично-правните задължения, неточното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение, поради което следва да се приеме, че с изтичането на срока за плащане – 30.11.1999 г. действието на патента за в бъдеще е прекратено автоматично по силата на закона, без да е необходимо произнасяне на компетентен орган или вписване в регистъра и в официалния бюлетин на ПВ. Считано от тази дата процесният патент следва да се счита за „угаснал”, прекратил действието си.С оглед казаното, доколкото към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ патентът, обект на правна закрила, е бил загубил своето действие, то настоящият състав следва да приеме, че не е налице и активна материалноправна легитимация на ищеца.Отсъствието на активна материалноправна легитимация, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславя недопустимост на иска, поради което постановеното първоинстанционно решение, с което съдът се е произнесъл по същество, също се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.Водим от горното, САС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1076 от 09.07.2014 г. постановено по т. д. № 2037/2008 г. на СГС, VI-то търговско отделение, 10-ти състав.
ПРЕКТАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.