Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 7684/23.06.2014 г. на А. А. Ч. от [населено място], подадена против решение № 534 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 18.03.2015 г., постановено по т. д. № 3978/2014 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 1076/9.07.2014 г. на СГС, ТК, с-в VІ-10, по т. д. № 2037/08 г. С последното

Оплакванията на касатора Ч. са за нищожност, за недопустимост, а също и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед всичко това се претендира единствено касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се признаело за установено, че в исковия период 23.04.2003 г. - 30.11.2013 г. ответната [фирма]-С. е нарушила негови патентни права върху патент № 48438 с наименованието "Електрозадвижване на разединители за високо напрежение", посредством закупуването и експлоатацията на моторни задвижвания тип "ЗМ 1500". Алтернативно поддържаното от касатора искане е: "да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на СГС или САС".

Освен с твърдението си в жалбата за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят А. Ат. Ч. от [населено място] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо посочване в какво се състои произнасянето на САС, което да е относимо към всяка една от тези алтернативно дадени хипотези, "счита, че следва да бъде отговорено на следните два въпроса":

1. / "С пропускането от страна на ответника на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за упражняване правото да подаде писмен отговор на исковата молба преклудира ли се правото му да извърши процесуални действия - извън правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск?";

2. / "Допустимо ли е въззивният съд да допуска разширяване предмета на делото (предявяване от ответника на насрещен иск и инцидентен установителен иск), отклонения във връзка със страните (привличане от ответника на трето лице-помагач), както и несвоевременно въвеждане чрез възражение на релевантни за спора факти и събиране на доказателства за тях, след като е просрочил отговора си на исковата молба съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК?"

Към изложението няма посочени и приложени от касатора влезли в сила решения на ВКС, както и такива на по-ниски по степен съдилища от страната във връзка с твърдението му за наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но едновременно се поддържа, че: "даването на отговор на поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, чрез уточняване и осъвременяване на тълкуването на съдебната практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия, чрез създаване и осъвременяване на съдебна практика по отношение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за държавните такси, Гражданския процесуален кодекс и др., и в най-общ план – относно доказателствената тежест и събирането на доказателства при просрочен отговор на исковата молба от страна на ответника".

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски, но без да са били ангажирани съответните писмени доказателства за това.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на А. Ат. Ч. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

1. По твърденията на касатора за пороци на атакуваното въззивно решение, по смисъла на чл. 281, т. 1 и т. 2 ГПК:

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. - за допустимостта на обжалваното въззивно решение. Само ако съществува вероятност последното да страда от такива пороци (по смисъла на чл. 281, т. 1 и т. 2 ГПК), Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на акта на низовия съд по съществото на спора ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.

В процесния случай твърдението на касатора Ч. за нищожност на атакуваното въззивно решение не се подкрепя от каквито и да било доводи извън оплакванията му за допуснати от състава на САС особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за да може да се правят заключения за вероятна нищожност на този съдебен акт. От друга страна, по аргумент от текста на чл. 270, ал. 1 ГПК, както и по арг. от текста на чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, които разпоредби са относими към процесния случай, правомощията на въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение, когато прецени, че то е процесуално недопустим съдебен акт, както и да прекрати производството по делото, а също и евентуално да прогласи решението на първостепенния съд за нищожно /и да прекрати делото или, ако не подлежи на прекратяване, да върне делото за постановяване на валидно решение/, не обосновават по никакъв начин вероятност решението на САС на свой ред да е процесуално недопустимо, респ. - нищожно.

2. Относно евентуалното наличие на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване:

За да обезсили първоинстанционното решение – като процесуално недопустимо, и съответно да прекрати пр-вото, образувано по установителния иск на Ч. с правно основание по чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели срещу ответната [фирма]-С., въззивната инстанция е приела, че доколкото към момента на предявяването на претенцията патентът, обект на правна закрила, бил загубил своето действие, то ищецът не бил легитимиран да води такъв иск. Следователно произнасянето на САС с атакуваното решение е било по един единствен процесуалноправен въпрос, отнасящ се до липсата на правен интерес за водене на специалния установителен иск по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата н Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай се констатира обаче, че и двата, релевирани от касатора Ч. правни въпроса имат изцяло хипотетичен характер: те въобще не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното въззивно решение. Ето защо, при установеното отсъствие на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е което и да е трите допълнителни основания по т. т. 1-3 на същия законов текст.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 534 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 18.03.2015 г., постановено по т. д. № 3978/2014 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2599 по описа за 2015 г.