Решение № 2310 от 25.09.2018 г. на САС по т. д. № 1488/2018 г.
Решение
№ 2310
гр. София, 25.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВО ДИМИТРОВЧЛЕНОВЕ : ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВАНИКОЛАЙ МЕТАНОВ
при участието на секретар Калина Христова, като разгледа докладваното от съдията Метанов търг. д. № 1488/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 8876 от 22.01.2018 г. по описа на СГС на [фирма], ЕИК[ЕИК], против Решение № 2416 от 19.12.2017 г., постановено по т. д. № 7748/2012 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, с което е [фирма] ЕИК[ЕИК], на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 5 000 лв. - обезщетение за пропуснатите ползи, изразяващи се в неизплатено лицензионно възнаграждение във връзка с използването на търговска марка на D. C. P., регистрирана в ПВ със заявка 2007099884N, регистров № 00071397, в рекламата на нощен клуб в [населено място], ул. С. град, [улица], за периода на нарушението от 10.06.2011 до 16.10.2012 г., постановено е на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО разгласяване на диспозитива на решението в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие по избор на [фирма], ЕИК[ЕИК], за сметка на [фирма], ЕИК[ЕИК], и [фирма] ЕИК[ЕИК], е осъдено да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78 ГПК направените по делото разноски в размер на 1130,00 лв.
Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано и неправилно, постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъда отменено и да бъда постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.Твърди, че необосновано и неправилно съдът е приел, че ответника е използвал знака P. D. C. в рекламата на нощен клуб- бар-клуб в [населено място]. [улица] за процесния период 10.06.2011 г. - 16.10.2012 г.В открито съдебно заседание на 07.06.2017 г. съдът дал указания на ищеца да ангажира доказателства - разпит на свидетел за доказване на претенцията по чл. 76, ал. 1 ЗМГО, но същият не доказал тези факти с допустимите доказателствени средства.Ищецът не доказал, че през исковия период 10.06.2011 г. - 16.10.2012 г. ответника е ползвал и стопанисвал процесния търговски обект, както и че е използвал знака P. D. C. в рекламата на този обект през процесния период.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК [фирма], ЕИК[ЕИК] - ищец и ответник по жалбата, не е представил отговор на жалбата.Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът [фирма], ЕИК[ЕИК], е предявил срещу ответника [фирма] ЕИК[ЕИК], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от Закона за марките и географските означения /ЗМГ0 и по чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО, за обезщетение за пропуснатите ползи, изразяващи се в неизплатено лицензионно възнаграждение във връзка с използването на търговска марка на D. C. P., регистрирана в ПВ със заявка 2007099884N, регистров № 00071397, в рекламата на нощен клуб в [населено място], ул. ***, [улица], за периода от 10.06.2011 до 16.10.2012 г., и разгласяване на диспозитива на решението в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Ищецът е основал иска си на твърдение, че притежава правата върху търговска марка с наименование „D. C. P.“, регистрирана в Патентно ведомство със заявка № 2007099884N, регистров № 00071397, със срок на закрила до 28.11.2017 г. Към датата на подаване на исковата молба ответното дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], неправомерно използва в търговската си дейност търговска марка близка до тази на ищеца. Твърди, че ответникът използва по смисъла на чл. 13, ал 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО търговска марка, сходна на регистрираната от ищеца марка за съответния клас дейност. Ответникът е собственик на четири нощни клуба, находящи се в София, В., Б. и С., които извършват търговска дейност под наименованието „P. D. C.“, като предоставят услуги клас41, за които ищецът има регистрирана търговска марка „D. C. P.“. Ответното дружество използва неправомерно сходната търговска марка и в рекламата на дейността си. Регистриран е и домейн: ********** като от страницата, е видно, че развлекателните клубове в [населено място], [населено място], [населено място], гр С. носят търговската марка „P. D. C.“. Вследствие на неправомерното ползване на търговската марката, от страна на ответника, ищецът пропуска ползи, представляващи неполучаване на лицензионно възнаграждение. По отношение на размера на пропуснатите ползи, иска съда да приложи разпоредбата на чл. 76, буква „б“ ЗМГО за особени случаи на обезщетение, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, като определя размер на пропуснатите ползи в размер на 5000 лв., в случай, че съдът държи да бъде определен размер на пропуснатите ползи. С молба от 10.04.2017 г. е уточнил, че искът е предявен единствено за обекта в [населено място], [улица], както и че периодът е от 10.06.2011 г. до 16.10.2012 г.
Ответникът [фирма] ЕИК[ЕИК], оспорва предявените искове, като неоснователни. Твърди, че не е собственик на описаните в исковата молба нощни клубове, включително и на клуба в [населено място], [улица], както и че не извърша действия, с които да използва по смисъла на чл. 13, ал 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО търговска марка, сходна на регистрираната от ищеца марка за съответния клас дейност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявените искове за основателни. Видно от Удостоверение от 27.09.2010 г., издадено от Патентно ведомство на Република България, на 24.09.2010 г. в Държавния регистър на марките е вписано прехвърлянето на правото върху марка с peг. № ***** и наименование „D. C. P.“, от [фирма] на [фирма]. Вписването на прехвърлянето, съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗМГО е извършено по молба на [фирма] вх. № 55511/08.09.2010 г. В този смисъл е и справка за марка към 21.06.2017 г., издадена от Патентно ведомство на Република България, съгласно която заявител, притежател и ползвател на марка с наименование D. C. P., регистрирана на 18.09.2009 г., със заявка № 2007099884N, регистров № 00071 397, със срок на действие 28.11.2017 г., е [фирма].
Приета е съдебно - маркова експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено съдът е възприел изцяло, и според което размера на пропуснатите ползи, изразяващи се в неизплатено лицензионно възнаграждение за периода на нарушението 10.06.2011 г. - 16.10.2012 г. е 13 000лв.
Съдът е приел, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин с Решение № 1199 от 29.07.2014 г. на СГС, TO, VI състав, постановено по т. д. № 7135/2012 г. по описа на СГС, влязло в сила на 26.10.2016 г., с което е признато за установено по иск на [фирма], ЕИК[ЕИК], че [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, е нарушил правото на търговска марка на D. C. P., регистрирана в ПВ със заявка 2007099884N, регистров № 00071397, с използването на знак P. D. C. в рекламата на нощен клуб в [населено място], ул. ***, [улица], като едновременно с това, ответното дружество е осъдено на основание чл. 76, ал. 1,т. 2 ЗМГО, да преустанови нарушението.
Налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО - ищецът е притежател на търговска марка на D. C. P., регистрирана в ПВ със заявка 2007099884N, регистров № 00071397, а ответникът без негово съгласие е използвал знак P. D. C. в рекламата на нощен клуб в [населено място], ул. ***, [улица]. Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищецът би реализирал, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Размерът на обезщетението следва да се изчисли чрез метода на лицензионните такси и видно от заключението на съдебно марковата експертиза, стойността на лицензионната такса е в размер на 5 % от приходите от услуги „развлечения и клубни дейност, отчетени в ОПР за 2011 и 2012 г. и изчислено на тази база, лицензионното възнаграждение, което би следвало да получи ищецът, ако беше сключен лицензионен договор с ответника, за периода 10.06.2011 г. - 16.10.2012 г. възлиза в размер на 13 000,00 лв., като предвид уточненията с молба вх. № на СГС 47937/10.04.2017 г., на заявеното правно основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000,00лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, прие следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С. анализ на представените по делото доказателства установяват наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО,като настоящият състав на съда споделя правните изводи на първоинстанционния съд, и на основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното решение.Не се спори, че ищецът е собственик на марка с наименование D. C. P., регистрирана на 18.09.2009 г., със заявка № 2007099884N, регистров № 00071 397, със срок на действие 28.11.2017 г., вписана в Държавния регистър на марките.Извършеното нарушение е установено с Решение № 1199 от 29.07.2014 г. на СГС, TO, VI състав, постановено по т. д. № 7135/2012 г. по описа на СГС, влязло в сила на 26.10.2016 г., с което е признато за установено по иск на [фирма], ЕИК[ЕИК], че [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, е нарушил правото на търговска марка на D. C. P., регистрирана в ПВ със заявка 2007099884N, регистров № 00071397, с използването на знак P. D. C. в рекламата на нощен клуб в [населено място], ул. ***, [улица] № 6, като едновременно с това, ответното дружество е осъдено на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, да преустанови нарушението.При така установеното и предвид заключението на приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза, което и настоящият състав на съда възприема като правилно и обосновано, първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото обезщетение на 5 000лв. - пропусната полза, която ищецът би реализирал, ако между страните е сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО за периода 10.06.2011 г. - 16.10.2012 г.Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за допуснати нарушения на чл. 235, ал. 5 ГПК, обусловили незаконосъобразност на правните изводи в обжалваното решение.В случая твърдяното нарушение за процесния период от време е установено по несъмнен начин с влязло в сила съдебно решение, което са уважени искове предявени от ищеца срещу ответника с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО - Решение № 1199 от 29.07.2014 г. на СГС, TO, VI състав, по т. д. № 7135/2012 г. по описа на СГС, влязло в сила на 26.10.2016 г.,което правилно и законосъобразно е съобразено от първоинстанционния съд, в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и разпоредбите на чл. 297 и чл. 298 ГПК.Предвид изложеното, възражението за недоказаност на нарушението с допустими доказателствени средства е неоснователно.Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПКответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство - 1160лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е заплатено.По тези мотиви, Софийският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2416 от 19.12.2017 г., постановено по т. д. № 7748/2012 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав.ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 1160 лв. /хиляда сто и шестдесет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: