Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 897/09.05.2014 г. по т. д. № 4441/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1527/29.08.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на СГС. Със същото е уважен предявеният от [фирма] против касатора установителен иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, за установяване нарушение от ответника на правото на ищеца върху регистрирана търговска марка - комбинирана - "Е.", рег. № 76973 на ПВ на Република България, чрез използване в търговската му дейност на знак, идентичен на търговската марка на ищеца, в периода м. март 2010 г. - 30.12.2011 г. /завеждането на исковата молба/ . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 вр. с чл. 13 ЗМГО, досежно извода на въззивния съд, че за уважаването на иска по чл. 73, ал. 1, т. 1 ЗМГО е от значение установяване обективното състояние на нарушение правото на ищеца върху регистрирана от същия търговска марка, докато вината за това, в смисъла на недобросъвестност при използването от ответника на знак - идентичен или сходен на регистрираната търговска марка и за обозначаване на идентични на предлагани от същия услуги - би била от значение при разглеждането на иск за обезщетение за вреди от нарушението, какъвто в случая не е предявен. Касаторът счита, че съдът, въз основа на този си извод, неправилно е оставил без разглеждане възражението му за добросъвестно използване на знака, възприет от съда за доказано идентичен с регистрираната от ищеца търговска марка, в периода март 2010 г. /начален за претенцията/ и до 29.07.2011 г., когато е публикувано обявлението за регистрацията на марката в Информационния бюлетин на Патентното ведомство, самата тя регистрирана през м. юни 2011 г. Касаторът счита, че съдът е нарушил и чл. 14 ЗМГО, според която разпоредба притежателят на марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност, при условие, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика, своето име и адрес, доколкото в рекламните книжа и за обозначаване на фирмения офис и автомобил е използван знак съдържащ наименованието на търговското дружество [фирма]. Несъстоятелен според страната е и довода на въззивния съд, че за уважаването на иска е без значение дали търговската марка, регистрирана от ищеца, е наложена на пазара чрез търговската дейност на същия, стига идентичността или сходството между предлаганите услуги да допуска вероятност за объркване на потребителите, каквато според страната е възможна само при знание на последните за услугите, предоставяни под същата търговска марка, от ищеца. Доколкото последният не е доказал да осъществява идентични на тези на ответника услуги, обозначавани с регистрираната търговска марка, ответникът счита иска за недоказан относно предпоставката " вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката". За съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. като последица на неправилно несъобразени за релевантни възражения на защитата, се сочат необсъдени по делото доказателства и съобразяване на такива, изключени от доказателствения материал, както и немотивиране на решението в съответствие с всички доводи на ответника.

Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, вкл. обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулирането на ясни и точни правни въпроси и обосноваването им в съответствие със задължителните указания на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираната от касатора задължителна съдебна практика, според ответната страна е неотносима към предмета на спора, тъй като касае изчерпване правото върху марка по смисъла на чл. 15 ЗМГО.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно обхвата на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът [фирма] е предявил иск за установяване нарушение правото му върху регистрирана комбинирана търговска марка "Е. " от [фирма], в периода март 2010 г. - 30.12.2011 г., осъществявано чрез използване на идентичен на търговската марка - във визуално, фонетично и смислово отношение - знак, в рекламни книжа на ответното дружество, върху автомобил, използван за осъществяване на търговската му дейност и в обозначителна за офиса на дружеството табела - все нарушения от вида по чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО, за обозначаване на идентични на предоставяни от ищеца услуги неконкретизирани в исковата молба със съответен клас и най-общо обозначени като " услуги по газификация " - проектиране, доставка и монтаж на промишлени и битови газови инсталации, промишлени, парни и водогрейни инсталации, отоплителни инсталации, слънчеви системи, битова и промишлена газификация. Ответникът е противопоставил възраженията, че: 1/дружеството - ищец не осъществява дейност, идентична на осъществяваната от ответника, при която се използва процесния знак, поради което не са налице обективни предпоставки за объркване на потребителя, по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО; 2 не е недобросъвестен - за периода до публикуване регистрацията на търговската марка на ищеца в Информационния бюлетин на Патентното ведомство - 29.07.2011 г., защото е ползвал знака без знание за притежавани чужди права върху същия, с оглед регистрирането му като търговска марка; 3 че обозначенията със знака - на офиса и ползвания за търговска дейност автомобил - са извършени от самия ищец, който и след предоставянето им на ответното дружество / автомобила - чрез покупко - продажба / не е предприел действия по демонтиране табелата на офиса, респ. за заличаване знака върху автомобила, както и че самият автомобил, поради ремонт, не е бил ползван в периода от м. септември 2011 г. и до предявяването на иска; 4 знакът съставлява част от търговското име на дружеството - ответник и ползването му в търговската дейност не може да бъде забранено, съгласно чл. 14 ЗМГО; 5 липсва - с оглед цялостното съдържание на използвания от ответника знак, вкл. добавката"инженеринг", включена в наименованието на търговското дружество - идентичност или сходство по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО между марката и знака.

Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска, изрично препращайки към мотивите му по чл. 272 ГПК, като в съответствие с доводите във въззивната жалба е изложил в допълнение и съображението, че за установяване нарушение правото на търговска марка, по смисъла на чл. 76 вр. с чл. 73, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 1 ЗМГО не е необходимо установяването на конкретна вина, която би била от значение при разглеждането на иск по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, ако такъв би бил предявен, поради което е оставил без разглеждане възражението на ответника за добросъвестно използване на знака в периода до 29.07.2011 г. С оглед момента на предоставена с регистрацията на търговската марка закрила, съдът е споделил и паралелния довод, че достатъчно за уважаването на иска е установяването в рамките на процесния период / в смисъл не и през целия такъв / ответникът да е използвал знак, в нарушение правото на търговска марка на ищеца, по смисъла на чл. 76 вр. с чл. 73, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО. Следователно, изводът на съда е, че и за установимо след 29.07.2011 г. нарушение, за който период не е противопоставено възражение за добросъвестност, с оглед момента на регистрация на марката / доколкото по останалите възражения на ответника, относими към наличие на съгласие на маркопритежателя за използването на знака, съдът е изложил съображения по същество /, ответникът следва да се санкционира с уважаване на иска.

В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса за допустимостта на въведени от ответника, по предявен срещу него иск по чл. 76, ал. 1 вр. с чл. 73, ал. 2 вр. с чл. 13 ЗМГО, възражения изключващи недобросъвестност при използване на знака, идентичен или сходен на търговската марка на ищеца, който въпрос е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на въззивното, с решение № 6/01.04.2010 г. по т. д. № 451/2009 г. на I т. о. на ВКС и ТР № 1/26.04.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСТК на ВКС.

Така формулираният въпрос, според настоящия състав, не удовлетворява изискването за правен, по смисъла на т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото отговор на същия, в противен на дадения от въззивния съд смисъл, не е от естество да промени правния резултат, предвид обоснования паралелно извод, че установяване на нарушението и само за периода след регистрацията на търговската марка на ищеца до завеждането на исковата молба, за който период не се отнася възражението на ответника за добросъвестност, поради липса на знание у същия за нарушение на съществуващи чужди права, е достатъчно за уважаването на иска. Съдът не е счел, че постановимия по спора диспозитив подлежи на коригиране, в зависимост от действително установимото времетраене на нарушението, т. е. че искът подлежи на уважаване в цялост, независимо от евентуално установяване на нарушението за част от релевирания период. Последното е счел относимо към разглеждането на претенция за обезщетяване на вреди от нарушението, каквато е и разгледаната в цитираното решение № 6/01.04.2010 г. по т. д. № 451/2009 г. на I т. о. на ВКС. Процесуалноправен въпрос по този му извод, от своя страна рефлектиращ единствено върху правилността, не и върху допустимостта на въззивното решение, касаторът не е формулирал и обосновал, съгласно задължителните указания на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС .

Предвид непокриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, излишно е коментирането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираното ТР № 1/26.04.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСТК на ВКС е напълно ирелевантно, като относимо към изчерпване правото върху марка, съгласно чл. 15 ЗМГО. Впрочем, касаторът е акцентирал на същото в обосноваване на извод за съгласие на маркопритежателя, предвид обозначаване от самия него на ползвания от ответника, за търговската му дейност и след закупуването му от ищеца автомобил. Следва да се има предвид, че както разпоредбата на чл. 15 ЗМГО, така и тълкувателното решение по приложението й имат предвид обозначаване на стоката - нарушител от маркопритежателя или лице, комуто същият е предоставил това право, каквато не е функцията на процесния автомобил, единствено рекламиращ търговската дейност на ответника, съставлявайки средство при осъществяване нарушение от вида на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО, а не предмет на нарушението. В този смисъл съдът е изложил изрични съображения, че последващото придобиване на автомобила от ответника, с вече положено изображение на търговската марка на ищеца, респ. непремахването му от ищеца, не демонстрира изрично съгласие на същия за ползването на знака от ответника, при аналогични съображения и относно обозначаването на офиса на ответника с този знак, като предходно положен от самия ищец. Следователно, цитираното от касатора тълкувателно решение е в обосноваване от същия на довод за допустимост на възражение за правомерност на осъществяваните от ответника действия, поради съгласие на маркопритежателя, принципно относимо и за периода след регистрация марката на ищеца, но правен въпрос с такъв предмет не е формулиран, а и да би бил, въззивният съд не е приел такова възражение за недопустимо, каквото е и твърдението на касатора. Правилността на извода му за липса на съгласие подлежи на преценка на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и в друга фаза на касационното производство.

С оглед изхода на делото, на ответната страна биха били присъдими, своевременно поисканите за възмездяване разноски, но такива не са доказани, независимо от цитираните в отговора на касационната жалба списък на разноски и доказателства за плащането, каквито настоящият състав не констатира в кориците на делото.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 897/09.05.2014 г. по т. д. № 4441/2013 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.