Решение № 626 от 25.04.2014 г. на СГС по т. д. № 3298/2012 г.
Р E Ш Е Н И Е
№ 626
гр. София, 25.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е. К.
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 3298 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Ищецът „Г. Г.“ АД е предявил обективно съединени искове спрямо „Г. С. ”ООД ЕИК ********* И ЕТ“Г.-Г. Г.“ ЕИК ********* , с правно основание чл. 76,ал1,т. 1 и т. 2 ЗМГО.
Ищецът твърди, че е немско дружество, създадено през 1906 г., с капитал от 3 210 619 евро. В световен мащаб твърди, че е един от най-големите доставчици на технологични процеси, свързани с храни и енергии, с оборот за 2010 г. от 4.4 билиона евро. Г. ата генерира 70% от оборота си от дейността си свързана с технологии в енергийната индустрия и храни с дългосрочен период на отглеждане. Към 31.12.2010 г. наетите от компанията лица са 22 000 души, в целия свят. В тези сфери на дейност „Г. Г.“ се счита за пазарен и технологичен лидер, с международно признание. Ищецът е международен лидер на пазарите по отношение на дейностите, в които развива своя предмет на дейност, и като такъв неговите марки “G.”са с наложена широка между народна известност.Твърди, че дружеството има регистрирани четири марки : словна “G.”с приоритет от 12.04.1996 г. и със срок на закрила до 12.04.2016 г., за класове – 7,9,11,35,36,37,40 и 42 от МКСУ на територията на ЕС,с действие на територията на Р България от 01.01.2007 г., комбинирана марка “G.”, с приоритет от 12.04.1996 г. и със срок на закрила до 12.04.2016 г., рег. за класовете и на горепосочената марка, и със срок на действие на територията на Р България, считано от 01.01.2007 г., комбинирана марка “G.”, с приоритет от 30.01.2003 г. и със срок на закрила до 30.01.2013 г., рег. за класовете и на горепосочената марка, и със срок на действие на територията на Р България, считано от 01.01.2007 г., както и международно регистрирана марка по реда на Мадридската спогодба””G. GROUP”като втората й част не се ползва от закрилата на марката , под № 905297, считано от 28.04.2006 г., със срок на закрила до 28.04.2016 г. за класове 1,4,7,9,11,35,36,37,40,41,42 на МКСУ.Твърди, че може да се направи обосновано заключение, че дружеството ищец е наложило на пазара марката “G.” по отношение на всички аспекти на своята дейност, като същият налага своята марка като идентична с търговското си наименование, с цел лесна разпознаваемост на пазара на производителя. Твърди, че ответникът „Г. с.“ ООД е регистрирана през 2005 г. с реш. № 2258 на ОС Б., с предмет на дейност строително монтажни работи в промишленото и гражданско строителство и изграждане на инфраструктурни обекти. Същият рекламира дейността си на уебсайт „ G..NET”.Вторият ответник е регистриран през 1998 г. Физическото лице едноличен търговец е съдружник в капитала на първия ответник и негов управител, поради което и двамата ответници са свързани лица по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ. В хипотезата се касае за действия, чрез които се нарушават правата върху търговската марка на доверителя им, тъй като се цели извличане на облаги от известността му и от неговата наложена вече търговска репутация. Намират, че при избора на търговскко наименование и последващата регистрация на фирмата си, ответникът с е стремял да извлече облаги от създадената популярност на предходни марки и наименование на конкурент и неизбежното свързване в съзнанието на потребителя на конкретния пазарен сегмент с наложената атрактивност на името.Намира, че по отношение на ищецът се извършват действия на забранено използване на притежаваните от него марки.Нормата на чл. 13,ал. 1,т. 2 от ЗМГО въвежда забрана за трети лица да използват сходен знак по отношение на регистрираната марка. Твърди, че направената заявка от страна на ответникът не е резултат от фантазийно хрумване или самостоятелен творчески замисъл, а директно цели копиране и имитация на успешно наложен на пазара продукт като маркова идентификация. Излагат се съображения, че е необходимо продължително пазарно присъствие, маркетингова стратегия и големи инвестиции за да може една марка да се наложи на пазара и са стане разпознаваема за потребителя от релевантния пазарен сегмент. Касае се за специфична интелектуална кражба, при която една разпознаваема марка се ползва като основа и с леки модификации се прави недобросъвестен опит за използването й. Потребителят се явява обичайно заблуден считайки, че се касае за фамилия от марки.Моли да се признае за установено на осн. чл. 76,ал. 1,т. 1 от ЗМГО факта на нарушението на правото на „Г. Г.“ АД на притежаваните от нея търговски марки “G.” от страна на двамата ответници, както и последните да бъдат осъдени на осн. чл. 76,ал. 1,т. 2 от ЗМГО да преустановят нарушението , като преустановят използването на чуждата търговска марка като част от търговското си наименование.Моли и при уважаване на исковата на осн. чл. 76,ал. 2,т. 3 от ЗМГО да се задължат двете ответни дружества да разгласят за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.ОТВЕТНИЦИТЕ с депозираните от тях отговори оспорват така предявените искове.Твърди, че едноличния търговец е регистриран през 1998 г. с решение на ОС Б.. Основната дейност на търговеца е била строителство и обзавеждане на недвижими имоти. В последствие цялата дейност на търговеца е прехвърлена в новоучреденото дружество „Г. С.“ ООД, ***. От момента на учредяването си и до настоящия момент дружеството осъществява търговска дейност в областта на строителството, проектиране и дизайн, обзавеждане на жилищни и промишлени сгради.Твърдят, че наименованието на дружеството и ЕТ произтича от имената на собствениците и тяхното дете. Твърдят, че в конкретния случай намира приложение нормата на чл. 14,ал. 1 от ЗМГО, тъй като притежателят върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност своето име или адрес, при положение, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика.Намира, че дейността на ищецът на територията на Р България с тези марки е започнала през 2007 г. , а международно регистрираната марка на ищецът се ползва със закрила от 2006 г. Твърди, че ответниците осъществяват дейността си под тези наименования на по-ранен етап и търговските марки на ищецът не могат да им бъдат противопоставени. Твърди, че потребителят не може да бъде заблуден, тъй като стоките които произвежда ищецът, като на територията на Р България предлага само селскостопански машини и услугите на ответниците не са идентични и сходни. Твърди, че Г. Г. не е позната марка на пазара на строително монтажни работи. Определянето на марката като общоиззвестна или ползваща се с известност на осн. чл. 50, ал. 2 от ЗМГО се извършва от СГС по общия исков ред или от ПВ на Р България. В конкретния случай липсват доказателства марката да се ползват с известност в областта на строителството, дизайна и проектирането на сгради.При условията на евентуалност прави възражение за недействителност на общностната марка на осн. чл. 99,пар. 3 от Регламента.Намира, че е налице придобита по-ранно право на търговско наименование на доверителите му , а изменението в ТЗ в сила от 3.05.2.0011 г. забрана фирмата на търговец да е идентична или сходна на защитена търговска марка има действие за в бъдеще.СГС, като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено следното:
Между страните не се спори и от представените извадка от търговски регистър и библиографски справки се установява, че ищецът е фирма регистрирана по немското право и притежава регистрирани марките посочени в исковата молба, всяка от тях регистрирана за закрила на предоставяне на стоки и услуги в около десетина класа три марки G. - № 003483302/фигуративна/ - кл. 7,9,11,35,36,37,40,41,42, № 000224782,/словна/- кл. 7,9,11,35,36,37,40,42, № 000224709/фигуративна/ - кл. 7,9,11,35,36,37,40,42 , регистрирани във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар през 1998 г. /първата и третата/ и през 2006т. втората, и марката регистрирана по Мадридската спогодба G. Group през 2006 г. .
Видно от представените към исковата молба доказателства- фактури и товарителници, декларации за съответствие и др. се установява, че продуктите на ищецът – машини, климатици и части за тях, като пароовлажнители, филтърен модул, модул за смесен въздух и др. се разпространяват на територията на РБългария и са известни на българския потребител на такава продукция.
Фирмените наименования и на двамата ответници съдържат съставна част от наименованието –Г.. Същите са регистрирани, като търговци преди търговските марки на ищецът. Едноличния търговец „Г.- Г. Г. през 1998 – решение от 21.01.1998 г. по гр. д. 191 от 1998 г. , дружеството с ограничена отговорност Г. С. ООД е регистрирано през 2005 г. – д. № 2258/2005 г.
Видно от представените сертификати основната дейност на ответните дружества е с предмет – строителство. Няма данни дейността им да обхваща
По делото е приета единична съдебно - маркова експертиза, от която се установява, че ищецът освен посочените в исковата молба има регистрирани общо 31 марки, различни по вид, но съдържащи основна съставка изписана на латиница G.. Регистрацията на първите марки по реда на Мадридската спогодба започва през 1995 г., а пред OHIM през 1998 г. Навлизането на стоките под марките на ищецът на българския пазар става през 2007 г. Фирмените наименования на двамата ответници, съдържат съставката Г. изписана на кирилица, в комбинация с други думи съгласно изискванията на ТЗ. Вещото лице е извършило сравнение между процесните четири марки, посочено в исковата молба и всяко едно от фирмените наименования на двамата ответници – визуално, смислово и фонетично сходство. В таблиците на стр. 7 от заключението вещото лице е посочило като доминиращ елемент във фирмените наименования на ответниците думата Г.. Това е доминиращия елемент и в марките на ищецът, но изписан на латиница. Като доминиращ елемент е посочило, че това е този елемент, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя. Експертът е приел, че предвид общия доминиращ елемент е налице фонетично, визуално и смислово сходство между процесните марки и фирмените наименования на ответниците, тъй като общата дума Г. има отличителна способност. Вещото лице е дало заключение, че когато видят даден знак релевантните потребители не са склонни да го анализират в детайли и могат съзнателно да фокусират съзнанието си върху по-отличителните елементи на знака.Съдът възприема изводите на единичната експертиза, досежно водещия доминиращ словен елемент и факта, че еднаквостта му в марката и наименованието водят до цялостно сходство.Намира обаче, че това не е достатъчно основание да се постанови преустановяване спрямо ответниците на ползване на фирмените им наименования. Ответниците, като търговци, с това фирмено наименование са регистрирани , както следва - през 1998 г. – м. 01. едноличния търговец и съобразно изискванията на законът съдържа името и фамилията на собственикът, търговец, наред с общия елемент. Регистрацията е станала преди официално да получат защита процесните четири марки на ищецът. Търговското дружество с тази фирма е регистрирано през 2005 г., като е ООД и единия от собствениците е собственикът на ЕТ. Общия собственик обосновава и общия словен водещ елемент във фирмените наименования Г.. От друга страна обаче имаме във фирменото наименование думата С.. Като се съобрази и предмета на дейност – строителство, съдът намира, че това фирмено наименование не може да се определи с водещ елемент Г.. Втората част – С. е не по-малко индивидуализираща. Тя показва ясно основната дейност, която тази фирма упражнява. Тази дейност по – никакъв начин не съвпада с дейността, продуктите и услугите предоставяни от ищецът под защитните си марки.Независимо от изводите на експертизата, съдът намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 76 от ЗМГО е неприложима. Нормата на чл. 14,ал. 1 от ЗМГО изрично посочва, че собственикът на търговска марка не може да забрани на търговец да използва в дейността си своето име, ако това не противоречи на добросъвестната съдебна практика.В конкретния случай по никакъв начин не се установи никой от двамата ответници да има недобросъвестна търговска практика т. е. дейността му по някакъв начин да стъпва на достиженията на ищцовата фирма, да се възползва от достиженията на ищцовото дружество за да ползва привилегии и ползи при упражняване на своята строителна дейност. Фирмените наименования наред с това са регистрирани преди изменението разпоредбата на чл. 7,ал. 5 от ТЗ и като материално правна норма в конкретния случай тя е неприложима. Едното от фирмените наименования е с приоритет пред процесните четири марки на ищцовото дружество, тъй като е регистрирано преди тях. Другото е регистрирано, преди ищцовото дружество реално да почне да осъществява дейност на територията на Република България. Дейността на тази фирма както се посочи е извън предмета на защита давана от регистрираните марки и не се обосновава недобросъвестна търговска практика.Предвид на така изложените съображения съдът намира, че не е налице нарушение при регистрация на фирмените наименования на всеки един от двамата ответници и съответно при осъществяваната от тях дейност , поради което искът с правно основание чл. 76,ал. 1,т. 1 от ЗМГО се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.След като не е налице дейност в нарушение на добрата търговска практика, съдът намира, че не е налице и дейност, чието спиране съдът да постанови, поради което, както искът по чл. 76,ал. 1,т. 2 от ЗМГО, така и искането да се публикува съдебното решение се явяват неоснователни.Предвид изложеното исковете следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.Предвид изходът на спорът ищецът следва да заплати на ответникът Г. С. ОДД сумата от 1 800 лв. за адв. възнаграждение на осн. чл. 78 от ГПК,доколкото от фактурата приложената към адв. пълномощно е видно, че възнаграждението е заплатено от втория ответник, макар и упълномощителите да са двамата ответници.Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Г. Г.” А. Д., Г., Д., ул. П. М. Щ. № ** ,съдебен адрес: гр. С., ул. Б. №**, чрез адв. Д. Б.-Г. срещу „Г. С. ”ООД ЕИК ********* И ЕТ“Г.-Г. Г.“ ЕИК ********* и двете с адрес на управление гр. Б., 8000, ел. Л., ул. П. №* ,ет.*, ап**, с правно основание чл. 76,ал1,т. 1 и т. 2 ЗМГО и искането по чл. 76,ал. 2,т. 3, като неоснователни.ОСЪЖДА „Г. Г.” А. Д., Г., Д., ул. П. М. Щ. № 12 ,съдебен адрес: гр. С., ул. Б. №** чрез адв. Д. Б.-Г. да заплати на „Г. С. ”ООД ЕИК ********* с адрес на управление гр. Б., 8000, ел. Л., ул. П. №* ,ет.*, ап.** сумата от 1800 лева / хилада и осемстотин лева/ разноски за производството на осн. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: