Решение № 429 от 04.03.2015 г., Софийски апелативен съд
Решение
№ 429
гр. София, 03.04.2015 г.СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, Шести състав, в публичното заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав :
Председател : Иван ИвановЧленове : С. Ч.М. В.
при секретаря Е. М., като изслуша докладваното от съдията И. т. д. № 4060 по описа за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1131 от 16.07.2014 г. по т. д. № 4087/2012 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, предявен от ТУ С. - [населено място] срещу И. Х. Т. от [населено място] за установяване на нарушението по чл. 73 от ЗМГО, извършено от ответницата през м. август и септември 2011 г. върху марката на ищеца с рег. № 00048139 със срок на действие от 11.06.2004 г. до 5.12.2012 г с наименование N/A, тип Figurative, клас 260504 по В. класификация, посредством изготвянето на предпечатната подготовка на ново, неразрешено от ищеца издание на книгата си „I. М. S.” със знака/ марката/ и името на ищеца без неговото знание, съгласие и разрешение и възлагането на [фирма] - [населено място] в осъществяваната от него търговска дейност по книгоиздаване да издаде 300 броя от книгата с марката и името на ищеца ; отхвърлен е като неоснователен иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, предявен от ТУ С. - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за установяване на нарушението по чл. 73 от ЗМГО, извършено от ответника посредством издаването през м. септември 2011 г. на печатното издание със заглавие „I. A. of M. V. and N. N.-C. and Experiments” I. 978-954-723-076-7 и автор ответницата И. Х. Т., като използвал без знанието, съгласието и разрешението на притежателя на марка рег. № 00048139 със срок на действие от 11.06.2004 г. до 5.12.2012 г. с наименование N/A тип Figurative, клас 260504 по В. класификация ; отхвърлен е като неоснователен иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, предявен от ТУ С. - [населено място] срещу И. Х. Т. от [населено място] и [фирма] - [населено място] за осъждането им да заплатят солидарно на ищеца неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, явяващи се пряка и непосредствена последица от нарушението.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ТУ - С. - [населено място], в която се изтъква, че е неправилно, в подкрепа на което са изложени следните съображения.
Съдът неправилно приел, че [фирма] е издало 17 бройки от печатното издание, а не 300, какъвто бил действителния им бройи не съобразил, че договор между ответниците от 28.08.2011 г. е бил съставен за нуждите на настоящото производство.Неправилен бил извода, че изданието не било с търговска цел, тъй като нямало цена на коричната обложка.Като търговско дружество [фирма] имало единствено търговски отношения с възложителите и в това му качество и бонусите били част от търговската дейност независимо дали са с рекламна цел или представляват търговска отстъпка.Неправилен бил извода, че предпечатната подготовка не е била извършена от ответницата Т.,тъй като и в договора между ответниците от 28.08.2011 г. имало такава клауза.Безкритично били кредитирани показанията на свидетеля Е. М. относно качеството на изданието на книгата,тъй като той имал негативно отношение към ищеца, произтичащо от освобождаването му от работа като негов преподавател.Молбата към съда е решението да бъде отменено изцяло, като бъде постановено ново решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.Ответникът по въззивната жалба [фирма] - [населено място] в писмен отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.
Правилно съдът приел, че ищецът не е доказал търговско използване на марката.Книгата имала качеството научен труд и била отпечатана с оглед професурата на другия ответник, а марката на ищеца била поставена, с оглед принадлежността на автора към университета, където тя работела.Освен това ответникът не бил придобил никакви права за разпространение, нито други права на интелектуална собственост във връзка с отпечатаната книга.Съдът правилно възприел, че тиражът от 17 бройки изключва търговското използване на книгата, нито имало заблуда, предвид принадлежността на автора към Техническия университет.Най-важният аргумент за отхвърлянето на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО бил, че не било установено това как ищецът е претърпял неимуществени вреди,а и не било ясно дали юридическо лице въобще може да търпи неимуществени вреди.Молбата е решението да бъде потвърдено.Ответникът по въззивната жалба И. Х. Т. от [населено място] в писмен отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.
Съдът законосъобразно се позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО за да приеме, че забраната за използване на марката засяга само търговската дейност на третите лица.Несъстоятелни били доводите в жалбата, че въпросната книга била издадена в тираж от 300 броя,тъй като липсата на доказателства ищецът заместил с логически разсъждения и предположения.В тази връзка било неуместно позоваването на чл. 6 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения,тъй като оттам не можело да се извлече зависимостта, че при депозирани 6 броя от дадено издание неговият тираж е 600 броя, а и целите на депозирането по чл. 2 от ЗЗДПДП не били свързани с установяването и контролирането на тиража на изданията.Молбата е решението да бъде потвърдено.Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност съдът приема за установено следното.
В исковата молба ищецът ТУ - С. - [населено място] твърдял, че ответницата И. Х. Т. работела на академичната длъжност „доцент” в катедра „Автоматизация на дискретното производство” на Машиностроителен факултет при университета. Тя участвала в обявен конкурс за академичната длъжност „професор” към същата катедра, във връзка с което на 17.06.2011 г. сключила с университета договор за преотстъпване на авторски права и права на разпространение за издаването на нейния труд със заглавие „I. М. S.”. Изданието било публикувано и носело I. 978-954-438-901-7, получен на 20.06.2011 г. След няколко месеца, в рамките на 2011 г. ответницата публикувала при друг издател - ответника [фирма] - [населено място] същия труд със заглавие „I. М. S.” - Extended edition, който носел I. 978-954-723-076-7, получен на 16.09.2011 г., което издание имало запазения знак на ищеца.
С предоставянето на изданието на друг издател ответницата нарушила правата на ищеца върху неговия запазен знак, възпроизведен без неговото съгласие и знание в изданието на втория ответник.
След направените в изпълнение на указанията на съда уточнения в обстоятелствената част и петитума на молбата ищецът конкретизирал твърденията си по отношение на претърпените от нарушението неимуществени вреди, като посочил, че от страна на ответницата Т. те се изразявали в недопустимо разпореждане с марката и името на университета ; грубо погазване на договорните й задължения с ищеца, който бил неин работодател по време на извършеното нарушение ; обслужване на конкурентни на ищеца материални и стопански интереси; ползването на бюджетна субсидия за издаването на книгата и от университета ; възпрепятстване на реализация на вече издадената с усвоената субсидия книга ; въвеждане в заблуда на потребителя относно издателя на книгата. От страна на ответника [фирма] преките и непосредствени вреди от извършеното нарушение се изразявали във въвеждането в заблуда на потребителя относно издателя ; издаването на книга ,чийто издателски права са изключително право и притежание на ищеца, възмездно закупени от автора на 17.06.2011 г. ; несъответстващ на практиката на Университетското издателство дизайн и формат на изданието ; възпрепятстване на търговската дейност на ищеца по реализация на издадената с бюджетна субсидия книга.
Молбата към съда била формулирана по следния начин.
Да бъде установено по отношение на ответницата И. Х. Т. на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, че през м. август и септември 2011 г. в [населено място] е извършила нарушение по смисъла на чл. 73 от ЗМГО на правата на ищеца върху собствената му марка рег. № 00048139 със срок на действие от 11.06.2004 г до 5.12.2012 г., с наименование N/A, тип Figurative, клас 260504 по В. класификация, като изготвила предпечатната подготовка на ново, неразрешено от ищеца издание на книгата си „I. М. S.”, с разширено заглавие „I. М. S.” - „I. A. of M. V. and N. N.-C. and Experiments” със знака / марката/ и името на ТУ - С., без знанието, съгласието и разрешението на притежателя им и възложила на ответника [фирма] в осъществяваната от него търговска дейност по книгоиздаване да издаде 300 броя от книгата.
Да бъде разпоредено на основание чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО да се изземат и унищожат всички намиращи се при ответницата И. Х. Т. екземпляри от издадената от ответника [фирма] книга.
Да бъде установено по отношение на ответника [фирма]- [населено място] на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО нарушението по чл. 73 от ЗМГО, извършено от ответника посредством издаването през м. септември 2011 г. на печатното издание със заглавие „I. A. of M. V. and N. N.-C. and Experiments” I. 978-954-723-076-7 и автор ответницата И. Х. Т., като използвал без знанието, съгласието и разрешението на притежателя на марка рег. № 00048139 със срок на действие от 11.06.2004 г. до 5.12.2012 г. с наименование N/A тип Figurative, клас 260504 по В. класификация Срещу [фирма].
Да бъде разпоредено на основание чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО да се изземат и унищожат всички намиращи се при ответника [фирма]- [населено място] екземпляри от издадената от него книга, както и шестте екземпляра от тази книга, депозирани от него в Народната библиотека „С. свети К. и М.”.
Ответниците И. Х. Т. и [фирма] да бъдат осъдени на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО да му заплатят солидарно претърпените от нарушението неимуществени вреди в размер на 60 000 лева.
Ответникът [фирма]- [населено място] в писмен отговор оспорил исковете като неоснователни по следните съображения.
Правото на ищеца върху марката не било нарушено, тъй като тя не била използвана в търговската дейност на ответника. Книгата нямала качеството стока, а била научен труд и на нея не била поставена цена и не била отпечатана с цел търговско разпространение. Знакът на ищеца бил поставен на корицата на книгата, доколкото Т. била преподавател в университета и нейния научен труд бил създаден там и касаел конкурса за професор в същия университет.
По отношение на претенцията за вреди изтъкнал, че такива не били налице, предвид „изначалната липса на търговска цел у ответниците”.
Молбата към съда била исковете да бъдат отхвърлени.
Ответницата И. Х. Т. от [населено място] оспорила исковите претенции като неоснователни.
Правата на ищеца не били нарушени, тъй като Т. в качеството си на „доцент” в катедра „Автоматизация на дискретното производство” на Машиностроителния факултет участвала в обявен конкурс за присъждане на звание „професор” с научния си труд „I. M. S.”, кой бил издаден като учебник от ищеца. Тя констатирала, че възпроизведените от ищеца екземпляри съдържат редица технически недостатъци, които влияят негативно на съдържанието на публикуваното произведение. Много от фигурите на това издание били тъмни и размазани, а някои от тях - напълно нечетими.
Заради тези недостатъци и с оглед участието й в процедурата за присъждане на званието „професор”, тя сключила договор с [фирма] за изработка на 17 броя на монографичния труд. Нито един от броевете на книгата не бил разпространяван на пазара нито от нея, нито от издателя. На нито една от всичките 17 бройки нямало корична цена и посочен тираж. При участието й в процедурата за присъждане на званието „професор” тя предоставила на вниманието на научното жури 5 броя от тези 17 броя от научното произведение. На корицата на това издание никъде не било отбелязано, че процесният знак представлява регистрирана търговска марка. За нея същият този знак представлявал означение на нейната професионална принадлежност към ТУ - С. и фигурирал на корицата на отпечатаните от [фирма] броеве с единствената цел участие в конкурса.
Ответницата не осъществява каквато и да било търговска дейност по производство, пускане на пазара, продажба на стоки, означени със знака на ищеца, нито предоставяла каквито и да било услуги с тази марка, в това число и образователни, компютърна предпечатна подготовка и издаване на книги.
Действието „предоставяне на изданието на друг издател” от нейна страна не представлявало използването на марката на ищеца по търговски начин, което изключвало приложението на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО.
Отпечатаните от [фирма] 17 броя от монографичния труд не представлявали „стока” по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗМГО, тъй като не били предназначени за търговска размяна на пазара, а били за нейно лично ползване.
Затова наред с иска за обезщетение неоснователен бил и иска за предаване на непродадения тираж, тъй като отпечатаните бройки въобще не се разпространявали в търговската мрежа.
От материалноправна гледна точка не били налице предпоставките за солидарна отговорност между двамата ответници, тъй като нямало съизвършителство по отношение на твърдяното нарушение.
Молбата към съда била исковете да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна следното.
От справката към 19.01.2012 г. се установило, че ищецът регистрирал на 11.06.2004 г. индивидуална фигуративна марка с наименование N/A с рег. № 00048139, със срок на действие от 11.06.2004 г. до 5.12.2012 г., клас 260504 по В. класификация.
На 17.06.2011 г. бил сключен договор за преотстъпване на авторски права и права на разпространение № 6382-12/13 с/2011 г., с който И. Х. Т., автор на съчинението „I. M. S.” отстъпила на издателя ТУ - С. правото да възпроизведе и разпространи на територията на България и в страните на Европейския съюз едно издание на произведението в тираж 100 броя, при уговорените в договора условия. Върху изданието била поставена въпросната марка рег. № 00048139.
С договор, сключен на 22.08.2011 г. [фирма] се задължило към И. Х. Т. да вземе I. и да организира отпечатването на 17 броя от книга със заглавие „I. M. S.” - „I. A. of M. V. and N. N.-C. and Experiments”, като изрично било уговорено, че не се прехвърлят права на интелектуална собственост или разпространение.
С приемо-предавателен протокол от 28.09.2011 г. [фирма] предало на И. Т. 17 броя от изданието, върху което била поставена марката с рег. № 00048139.
И двете книги били отразени в Националния регистър на издаваните книги в България.
В бр. 59 от 2.08.2011 г. на „Държавен вестник” била публикувана обява на ТУ - С. за обявяване на конкурс за професори. По делото било представено резюме на научните трудове на И. Х. Т. във връзка с участието й в обявения конкурс.
Със заповед № 2695/28.09.2011 г. на Ректора на ТУ - С. бил назначен състава на журито за процедурата по заемане на академична длъжност професор по професионално направление 5.1. От преписа - извлечение от протокола от заключителното заседание на научно жури от 21.12.2011 г. се установило, че И. Т. била избрана за професор в професионално направление 5.1 „Машинно инженерство”, специалност „Автоматизирани системи за обработка на информация и управление”.
От показанията на свидетеля Е. К. Н. се установило, че той е председател на издателството на ТУ - С. и че двете издания му били познати, и двете носели отличителните белези на издателството на университета. Съгласно класификациите на университета книгата била учебник по едноименната дисциплина, която продължавала да се слуша от студенти в Машиностроителния факултет и от факултета с обучаване на английски език по професионално направление общо инженерство и годишно за всеки един от семестрите се явявали на изпит по около 100 студенти. Обикновено за такава дисциплина се издавали най- малко две или три допечатки годишно. Съгласно правилника пет екземпляра се давали безплатно на автора, съответен брой екземпляри се оставяли в библиотеката за свободен достъп, а останалите се разпродавали. Книгата в момента била в качеството на залежала продукция. Действията на издателството на университета били добре планирани и осмислени, че да не се допуска залежала продукция, което означавало загуба на субсидията в индиректен вид. Свидетелят не можал да каже каква е бройката на констатираните в университета екземпляри от втората книга. Той виждал екземпляри от нея на много места в университета, включително и в студенти, не я бил виждал в друга книжарница.
От показанията на свидетеля Е. А. М. се установило, че той бил член на научното жури в конкурса за професори през 2011 г. и бил запознат и с двете книги на И. Т.. В изданието на ТУ - С. имало много неясни фигури и илюстрации, за разлика от изданието на [фирма]. Розовата книга била включена в материалите по конкурса, тя била разширено издание на първата, което било изрично записано на корицата. Имало практика преподавателите в университета да поставят знака му върху свои визитки и книжа. Той не бил виждал розовата книжка да се продава в книжарницата на университета.
От показанията на свидетеля Н. Л. Ш. се установило, че е управител на [фирма], което извършвало рекламно-издателска дейност, с печатна база. Заявил, че той е отпечатал 17 броя от книгата, която му била поръчана от неговия колега и дългогодишен приятел В. /управителя на [фирма]/. За отпечатването на книгата не му било платено, защото бройките били много малко и причината била точно в това, че В. разполагал с конвенционална, печатна техника, а той имал дигитална, което позволявало отпечатването на такъв къс тираж. Дигиталната машина давала по-добро качество, а то било нужно защото било за „някаква комисия”. Отпечатаните бройки били предадени на [фирма] с експедиционна бележка, защото не били фактурирани- на практика нямали стойност. Нямало точна бройка от изданието, която да бъде предадена на Народната библиотека, можела да се оставят и 10, но ако отидели само 3 бройки, те щели да останат във фонда й, и няма да отидат в никаква друга библиотека.
При тази фактическа обстановка съдът направил следните правни изводи.
За да бъде изпълнен фактическия състав на нарушение на правото върху марка ищецът следва да проведе пълно главно доказване на следните релевантни факти : че той е притежател на правото върху търговската марка към периода на твърдяното нарушение ; използване на търговската марка от ответника в търговска дейност ; идентичност на марката с използвания знак ; идентичността на услугите по регистрацията на марката на услугите на използвания знак и идентичността /сходството на знаците да води до вероятност за първично или вторично объркване на потребителя.
Съдът приел, че ищецът не е успял да докаже, че правото му върху търговската марка е било използвано в конкурентни отношения или е имало търговско използване на марката. От доказателствата - свидетелските показания на Е. М. и Н. Ш., се установило, че отпечатването на втората книга е било във връзка с обявения конкурс и използването на марката на ищеца било по скоро с цел да се посочи принадлежността на ответницата И. Т. към ТУ - С., където тя работела. Недоказани останали и твърденията, че именно тя е извършила предпечат на книгата, както и броя на отпечатаните книги.
По тези съображения иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от 3 MГO бил отхвърлен по отношение на двамата ответници.
Освен това върху отпечатания от ответника труд нямало посочена цена, нямало доказателства за предлагането й в търговската мрежа, липсвало посочване на ответника като издател, липсвали доказателства, че между двамата ответници е бил сключен договор различен от представения по делото.
Неоснователен бил и иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО. Отпечатания от [фирма] труд на И. Т. бил в тираж, който изключвал търговското използване на марката. Това издание било с по-добро качество от това на отпечатаното от ищеца. Не били събрани доказателства, че ищеца е претърпял вреди вследствие на неправомерното използване на правото му върху търговската марка. Не било доказано, че потребителят е бил въведен в заблуда относно издателя на книгата, тъй като освен името и търговската марка на ищеца липсвало посочване на втория ответник като издател. Нямало доказателства и относно твърдяната от ищеца солидарна отговорност между ответниците.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ТЗ приема следното.
Оплакванията срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на спора са срещу безкритичното възприемане на някои от писмените доказателства, които според жалбоподателя са били създадени с оглед използването им в процеса, както и кредитирането на показанията на очевидно небезпристрастния свидетел Е. М..
Документите, чиято достоверност се оспорва, са представените от ответника [фирма] с отговора на исковата молба договор от 22.08.2011 г., нареждане за експедиция от 18.09.2011 г. и приемо-предавателен протокол от 28.09.2011 г. /на лист 24 - 26/. Тези документи не са били оспорени от ищеца нито в срока по чл. 193 от ГПК, нито по-късно в някое от съдебните заседания. Възражението е направено за пръв път във въззивната жалба - след изтичането на преклузивния срок, което означава, че възможността за откриване на производство по тяхното оспорване е била пропусната.
Сам по себе си факта, че свидетелят Е. М. е бивш преподавател в университета не може да обуслови неговата възможна заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. Друг е въпроса, че преимуществено в неговите показания се съдържа информация относно разликата в качеството на двете издания, която е практически неотносима към спора. Свидетелството му пък за това, че той не е виждал втората
книга да се продава в книжарницата на университета съвпада изцяло с това на поискания от ищеца свидетел Е. Н..
По конкретните оплаквания срещу правилността на съдебния акт настоящият състав приема следното.
Основателността на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО е обусловена от установяването на нарушение на правото върху марка, което съгласно дефиницията на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО се изразява в използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя.Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта на доказването на нарушение е за ищеца.От доказателствата по делото не може да се направи извод, че ищецът е доказал своята теза в процеса.Основният липсващ елемент от фактическия състав на нарушението в конкретния случай е използването на знака в търговската дейност на ответниците.По отношение на ответницата Т. тази липса е изначална, доколкото тя не е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ,поради което и нейните действия, както и да бъдат преценявани, не могат да бъдат наречени търговска дейност по смисъла на цитираната разпоредба.Вярно е, от друга страна, че ответникът [фирма] е търговско дружество, чийто основен предмет на дейност е книгоиздаване,но това не означава, че само по силата на този факт отпечатването на второ издание на научния труд трябва да бъде възприето за нарушение на търговската марка.Извършването на търговска дейност винаги е подчинено на една основна цел - предлагането на пазара на стока или услуга, която да донесе печалба на търговеца. Това задължително предполага неговото активно действие, насочено към осигуряването на пласмента на стоката по отношение на един неограничен кръг от потребители, от които се очаква да заплатят нейната цена.В конкретния случай по делото няма никакви данни тиража на втората книга, какъвто и в действителност да е бил той, да е бил предлаган за продажба, нито от него търговеца да е реализирал печалба под каквато и да било форма.Само тогава би могло да се приеме, че марката е била използвана в неговата търговска дейност.В заключение е нужно да се изтъкне, че тезата на ищеца е изградена на твърдения, които сочат повече на нарушение на преотстъпеното му от ответницата Т. с договора от 17.06.2011 г. изключително право да възпроизведе и разпространи на територията на страната и в страните от Европейския съюз нейния научен труд.От доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че при тази фактическа обстановка иск с правно основание чл. 94, респ. чл. 95 от ЗАПСП, предявен срещу същите ответници, ще бъде основателен.Поради съвпадането на крайните изводи на първостепенния съд с тези на настоящия състав на въззвината инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Пълномощникът на ответника по въззивната жалба И. Т. адвокат А. А. е поискал присъждането на разноските, направени пред въззивната инстанция и това искане следва да бъде уважено за сумата 1 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 20.01.2015 г., платено в брой от клиента.
Искане за присъждането на разноските, направени пред въззивната инстанция е направено и от пълномощника на ответника по въззивната жалба [фирма] адвокат Ю. С. и то също следва да бъде уважено за сумата 4 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 9.10.2014 г., платено в брой от клиентаПо изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1131 от 16.07.2014 г. по т. д. № 4087/2012 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав.ОСЪЖДА ТУ - С. - [населено място], [улица], № 8, учебен блок 1 да заплати на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на И. Х. Т. от [населено място], [улица], № 63, блок № 3 сумата 1 200 / хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция.ОСЪЖДА ТУ - С. - [населено място], [улица], № 8, учебен блок 1 да заплати на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на [фирма] - [населено място], [улица], № 102, с ЕИК[ЕИК] сумата 4 300 / четири хиляди и триста/ лева, представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването на преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.