Решение № 2149 от 23.10.2017 г. на САС по в. т. д. № 3814/2017 г.
Решение
№ 2149
гр. София, 23.10.2017 г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Х.
Х. Л.
при участието на секретаря П. Х., като разгледа докладваното от съдия Х. т. дело № 3814 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение № 850/04.05.2017 г. по т. д. № 7396/2016 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, че [фирма] е извършило нарушение на правото на „К. Т. К.” И., Гърция върху марки на Общността „A. L.” – словна с рег. № 004093258 и „A. L.”- комбинирана с рег. № 015117492, които са регистрирани за стоките от клас 34 и от клас 16 по Международната класификация на стоките и услугите- чрез осъществяване на внос на следните стоки:14 броя палета със заготовки за изработка на цигарени кутии, означени със знак „A. L.”, задържани от служители на Граничен контролно пропускателен пункт- И. при превозването им от Р. Испания към Р. България, по иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО е постановено унищожаване на стоките, предмет на нарушението и на основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО е осъден [фирма] да заплати на „К. Т. К.” И. сумата в размер на 1 642.00 лева, представляваща направени разходи във връзка със съхранението на стоките предмет на установеното нарушение, както и разноските по делото.
Въззивникът [фирма] моли да бъде отменено въззивното решение като неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Поддържа изложените и в първоинстанционното производство възражения за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация,тъй като няма доказателства за договорна връзка между него като превозвач на стоките и техния получател [фирма].Не оспорва, че е извършил международен транспорт на процесните стоки по заявка-договор с дружеството [фирма], но твърди, че като осъществяващ транспортна дейност не е използвал в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, не е знаел и не е могъл да знае, че транспортираните стоки имат специален статут, нито както са отношенията между ищеца и фирмите вносител и получател.Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид документите по образуваната предварителна проверка от РП- [населено място], както и писменото становище на ищеца от 08.08.2016 г. до Икономическа полиция- РУ- [населено място],в което ответникът не бил посочен като нарушител.Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете.Претендира разноски за двете инстанции.Въззиваемият „К. Т. К.” И., Гърция оспорва жалбата като неоснователнаи моли да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно- законосъобразно и обосновано, по съображения подробно развити в депозирания по делото писмен отговор, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.Претендира разноски за въззивното производство.Софийски апелативен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията на въззивника за недопустимост на съдебното решение, тъй като всички изложени от него доводи за липса на пасивна процесуална легитимация всъщност касаят материалноправната му легитимация- наличие на основание да носи отговорност за нарушаване на правата на ищеца, предмет на търсената съдебна защита. Процесуалната легитимация на ответника следва от твърденията на ищеца в исковата молба и търсената защита. Обстоятелството, че исковете са предявени срещу правосубектно лице, като в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът със свои действия нарушава субективни права на ищеца, който търси съдебна защита чрез предявените искове, води до извод, че ответното дружество притежава пасивна процесуална легитимация по делото. Липсата на материалноправна легитимация е основание да бъде отхвърлен иска, а не да бъде прекратено производството като недопустимо.
По отношение на правилността на съдебното решение съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно чл. 269, пр. 2 ГПК.
Ищецът като притежател на марки на Общността „A. L.” (словна) с рег. № 004093258 и „A. L.” (комбинирана) с рег. № 015117492, регистрирани за стоките от клас 34 по Международната класификация на стоките и услугите, претендира признаване на установено на извършено от ответното дружество нарушение на правата му върху марките чрез неразрешено използване по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО – внос/износ на стоки -14 броя палета със заготовки за изработка на цигарени кутии, означени със знак A. L., който е идентичен, респ. сходен на процесните марки за идентични, респ. сходни стоки, което би създало вероятност от объркване на потребителите, установено на 21.07.2017 г. на ГКПП „И.” от служители на митница „Югозападна” при АМ, а стоките – задържани съгласно писмо изх. № 32-205262 от 21.07.2016 г.; постановяване изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението и осъждане на ответника да заплати разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките.
Ответникът не оспорва, че извършва транспортна дейност и въз основа на заявка-договор за международен транспорт с [фирма] е извършил транспортирането на процесните стоки, но излага доводи, че няма компетентност и правна възможност да проверява какви са отношенията между изпращач и получател, респ. какви са правоотношенията с държателя на марките. Оспорва превозът на процесните стоки да представлява нарушение на правата на ищеца върху процесните марки по смисъла на чл. 13 ЗМГО. Излага доводи, че претенциите на ищеца следва да се насочат срещу вносителя или получателя на стоките, посочени в международната товарителница CMR.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, с които е обоснована основателността на исковите претенции, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Правният спор пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е относно материално-правната легитимация на ответното дружество - превозвач да носи отговорност за нарушаване правата на ищеца, произтичащи от собствеността върху процесните марки, чрез вноса /фактическото пренасяне/ на стоки, идентични или сходни с тези, за които марките са регистрирани, и носещи знак, идентичен или сходен с марката.
По делото няма спор по фактите, вкл. правата на ищеца върху процесните марки, регистрирани за стоки от клас 34 по МКСУ /вкл. пакети/кутии за пури и цигари, както и хартия за цигари/; извършен превоз от ответното дружество на процесните стоки- 14 бр. палета с хартиени заготовки за цигарени кутии с надпис A. L. в изпълнение на договор с [фирма] за превоз от България /С., Стокова борса/ до Испания, [населено място]; задържане на 21.07.2016 г. при митническа проверка на ГКПП „И.” на процесните стоки по време на извършван от ответника /с негово превозно средство и шофьор/ превоз обратно от Испания до България по процедура за проверка по ЗМГО; проверка от Икономическа полиция и образуване на прокурорска проверка при РП- [населено място]; изземване на стоките на 21.12.2016 г. и съхраняването им в митнически склад, за което ищецът плаща такси в размер на 1 642.00 лева; пълна идентичност между марките на ищеца и знаците, поставени върху превозваните от ответника стоки, задържани при внос на ГКПП „И.”.Като притежател на процесните две търговски марки, ползващи се със закрила на територията на ЕС, ищецът има правото да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марките и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката /чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГ0/.Използването по смисъла на горната норма включва различни дейности, вкл. вносът или износът на стоките с този знак /чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГ0/, т. е. фактическото пренасяне през границата на р България на стоките, носещи знак, идентичен или сходен на регистрираните марки, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим /§1, т. 12 от ДР на ЗМГ0/.Безспорно в настоящата хипотеза ответното дружество като превозвач на процесните стоки, попадащи в клас 34 от МКСУ, носещи знак, идентичен с марките на ищеца, извършва фактическо пренасяне през държавната граница /стоките са задържани при митническа проверка на камион на ответника при влизане на територията на страната/.Не се твърди, нито има доказателства това пренасяне да е със съгласието на ищеца,поради което настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на нарушение по чл. 73, ал. 1 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗМГО.Неоснователни са възраженията на въззивника, че отговорност за нарушенията на правата на ищеца, произтичащи от процесните марки, следва да носят само товародателят и получателят на стоките, но не и той като превозвач, изпълняващ сключен договор за превоз на товар.Отговорността на превозвача в случая произтича от осъществяването на фактическия състав на нарушението, визиран в чл. 13, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗМГО, включващ фактическото /в буквален смисъл/ пренасяне през границата на стоките, носещи идентичния на марките знак.Ирелевантно за тази отговорност е къде и как е премината границата, при какъв митнически режим, както и обстоятелствата, при които се извършва пренасянето, вкл. дали е в изпълнение на договор за превоз между лицето, осъществяващо това фактическо пренасяне и възложителя. В този смисъл е без правно значение и кои лица са посочени като товародател и получател в придружаващата стоките международна товарителница.В задължително за настоящата инстанция решение по чл. 290 ГПК е даден отговор на правния въпрос относно кръга лица, извършващи фактическо пренасяне на стоки през границата на РБългария, чиято отговорност може да бъде ангажирана за нарушаване на правото на търговска марка при нейното използване в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО, а именно – „в хипотезата на внос законодателят не се интересува кой е действителният получател на стоката в България, нито от това кой е нейният производител, товародател, последващия й реализатор на пазара, респ. деклариращия същата, а единствено от това кой върши фактическото й пренасяне през границата” /решение № 58/27.07.2012 г. по т. д. № 216/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о./.В настоящата хипотеза по безспорен начин се установява, че фактическото пренасяне на процесните стоки през държавната граница е извършено от ответника,поради което същият носи отговорност за нарушение по смисъла на чл. 13 ЗМГО.Неоснователни са и оплакванията, че първоинстанционният съд не се е съобразил с „изводите и аргументите от образуваната предварителна проверка” от РП- [населено място], както и със становище на ищеца, обективирано в становище пред Икономическа полиция.Съдът постановява своето решение с оглед приетите по делото доказателства за релевантните факти, като не е обвързан от констатациите на разследващите органи, направени във връзка с процесното нарушение.Само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието и то само относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/.Правилно не са обсъждани и свидетелските показания на управителя на [фирма], дадени в предварителната проверка,тъй като не представляват гласно доказателство, събрано по реда на ГПК.Ирелевантни за спора са отношенията между дружеството, възложило на ответника извършване на превоза на процесните стоки, както и кои лица са посочени от ищцовото дружество като евентуални нарушители на правата му върху търговските марки в становище пред Икономическа полиция.Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските за въззивното производство, но по делото няма доказателства за направени от въззиваемата страна разноски.Воден от горните мотиви, Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 850/04.05.2017 г. по т. д. № 7396/2016 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/