Решение № 334 от 13.02.2017 г., Софийски апелативен съд
Решение
№ 334
гр. София, 02.13.2017 г.СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 11 състав, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ГРОЗДЕВЧЛЕНОВЕ: Б. Н.Т. Т.
при секретаря Р. Й. като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 5729 по описа за 2016 г. , и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 29.07.2016 г. по т. дело № 1844/124 г. СГС, ТО, VІ - 17 състав е отхвърлил предявените от Д. Б. М. , ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б', ет. 6, ап. 4 срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б', ет. 6, ап. 40, искове с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗМГО, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, вр. с чл. 7 ал. 5 ТЗ и чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМЕО, вр. с чл. 7, ал. 5 ТЗ. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 900 лева.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство Д. Б. М. , който го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност, необоснованост и постановяване му при съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивникът излага доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като първоинстанционният съд е направил неправилна правна квалификация на предявения иск,тъй като същият не намира правното си основание в нормите на чл. 75 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗМГО.Излага, че в исковата молба е посочил, че е притежател на търговска марка G. C. комбинирана, регистрирана пред Патентното ведомство на Република България с рег. № 2031У, клас 39 с приоритет от 19.06.1992 г. При справка в търговския регистър през 2012 г. установил, че ответникът е регистрирал търговско дружество с наименование „Г. К. - Е', което е напълно идентично с притежаваната от него търговска марка. Сочи, че горното представлява нарушение на чл. 7 ал. 5 от ТЗ, поради което в петитума на исковата молба е претендирал установяване недопустимостта на извършеното вписване на фирменото наименование на ответника.Твърди, че съдът се е позовал на ирелевантно за спора обстоятелство - заличаването на търговската марка,тъй като правото на ищеца върху марката е било налице към датата на вписване на дружеството в търговския регистър, а последващото заличаване на марката по искане на трето лице не може да санира пороците на вписването в търговския регистър.Сочи, че допуснатото от длъжностното лице по регистрацията нарушение на чл. 7 ал. 5 от ТЗ при вписването на дружеството не може да бъде санирано.Твърди, че извършеното вписване в търговския регистър е нищожно, но съдът в нарушение на нормата на чл. 214 от ГПК е отказал да допусне поисканото изменение на петитума на предявения иск.Позовава се на необходимостта от защита на публичноправния интерес, стабилността и доверието в търговския регистър, което обосновава необходимостта от привеждане на информацията, съдържаща се в него в съответствие с действителното правно положение.Поддържа, че за него е налице правен интерес от успешното провеждане на иска с правно основание чл. 29 от ЗТР.Твърди, че длъжностното лице не притежава компетентност да извършва експертиза относно наличието на идентичност или сходство на заявеното за вписване фирмено наименование и търговска марка, както и че в конкретния случай, въпреки наличието на добавката „ Е“ в наименованието е налице пълно сходство между марката на ищеца и фирменото наименование на ответното дружество.Сочи, че извършването на ненадлежна регистърна проверка е обосновало нередовност на регистърната процедура, поради нарушение на чл. 7 ал. 5 от ТЗ, порок, който не може да бъде саниран.Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 29 от ЗТР.Въззиваемият [фирма], ЕИК[ЕИК] изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Навежда доводи за законосъобразност на извода на съда за липса на активна материално правна легитимация на ищеца за водене на иска, за което се позовава и на задължителна съдебна практика.Моли съда да потвърди обжалваното решение.След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от Д. Б. М. , ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б', ет. 6, ап. 4 срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б', ет. 6, ап. 40 за установяване на обстоятелството, че вписването в търговския регистър на ответното дружество [фирма] представлява нарушение на правото на ищеца върху регистрирана търговска марка G. C. , тъй като фирменото наименование на ответното дружество е идентично с притежавана от ищеца търговска марка, съгласно нормата на чл. 7 ал. 5 от ТЗ, както и за преустановяване на нарушението от страна на ответното дружество.
В исковата молба ищецът е посочил, че е притежател на право върху търговска марка G. C. - комбинирана, регистрирана пред Патентното ведомство на Република България с рег. № 2031У, клас 39 с приоритет от 19.06.1992 г. Поддържа, че е едноличен собственик на марката от юни 2005 г. Посочил е , че при извършване на справка в търговския регистър е установил, че на 12.02.2012 г. в същия е вписано търговското дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], чието фирмено наименование е напълно идентично с притежаваната от него търговска марка. Твърди, че съобразно нормата на чл. 7 ал. 5 от ТЗ фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея. В петитума на исковата молба ищецът посочил, че претендира установяване недопустимостта на извършеното вписване на фирменото наименование на ответното дружество, поради извършване на вписването в нарушение на чл. 7 ал. 5 от ТЗ.
В уточнителна молба, депозирана по делото на с вх. № 4091/15.01.2013 г. ищецът е посочил, че искът е предявен за установяване на факта, че фирмата на ответника е сходна /идентична / с притежаваната от ищеца търговска марка, като моли на ответника да бъда забранено да използва така регистърното фирмено наименование, т. е да бъде преустановено нарушението. Така уточнените основание и петитум на исковата молба обосноват извода, че предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 75, ал. 1 ЗМГО, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 е т. 2 от ЗМГО, вр. с чл. 7 ал. 5 ТЗ , доколкото исковете, предмет на делото са предявени за установяване на факта на нарушението и преустановяване на нарушаването на правото върху търговската марка на ищеца. Доводите на последния, че предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 29 от ЗТР се неоснователни, тъй като след надлежното уточняване на петитума на исковата молба петитумът за установяване недопустимост на извършеното вписване в търговския регистър на фирменото наименование на ответното дружество не е поддържан от ищеца и не е част предявения иск. По тази причина първоинстанционният съд не е бил валидно сезиран с иск с правно основание чл. 29 от ЗТР. С оглед на горното доводите във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му по непредявен иск се явяват неоснователни.
От представеното по делото удостоверение, издадено от Патентно ведомство на Република България се установява, че ищецът притежава право върху търговска марка рег. № 2031У за класове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42 - външно и вътрешно - търговски сделки, реклами; финансиране и банкови операции; инженерно - строителни услуги, ръководство и експертиза; предаване на информация чрез информационни мрежи; туристически и екскурзионни бюра, организиране на туристически пътувания, превоз на туристи, складове; обработка на материали, нанасяне на покритие, заваряване, запояване, коване, струговане, шлайфане; обучение, курсове, организиране на конкурси и съревнования; хотели, пансиони, ресторанти, кафенета, услуги, извършвани в хотели.
От справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество е видно, че вписаният предмет на дейност на същото се изразява в извършването на транспортни услуги, спедиторска и туристическа дейности, счетоводни услуги и осъществяване на всякакви други стопански дейности с изключение на забранените със закон.
Съпоставката между така вписаните предмет на дейност и класовете за стоки и услуги, за които ищецът е регистрирал търговска марка обосновава извода, че е налице припокриване по отношение на клас 39 , за който заявената за защита марка е регистрирана и предметът на дейност на ответното дружество са иднетични.
С решение № 353/05.07.2013 г. на Председателя на Патентното ведомство на република България е отменена регистрацията на притежаваната от ответника на търговска марка рег. № 2031У за класове 39 и 42, поради неизползването й на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО, считано от 10.08.2005 г. С решение № 3170/12.05.2014 г. по адм. дело № 7760/13 г. на АССГ е отхвърлена жалба на Д. Б. М. срещу решение № 353/05.07.2013 г. на Председателя на Патентното ведомство на Република България. Видно от отбелязването върху съдебното решение, същото е влязло в законна сила на 27.06.2014 г.
Горната фактическа установеност обосновава извод за неоснователност на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 302 от ГПК влязлото в законна сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.С оглед на горното настоящата инстанция намира, че решение № 353/05.07.2013 г. на Председателя на петното ведомство на република България е валиден и законосъобразен административен акт, поради което породените от него правни последици следва да бъдат зачетени в настоящото производство.Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМГО отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване.По тази причина правата на ищеца върху процесната марка са отменени с обратна сила, считано от 10.08.2005 г., поради което същият не е активно материално правно легитимиран да води предявените искове.Доводите на въззивника, че отмяната на регистрацията на търговската му марка не може да санира пороците при вписването на фирменото наименование на ответното дружество се явяват неоснователни,предвид обратното действие на заличаването на търговската марка поради неизползване , съгласно чл. 25 ал. 1 т. 1 от ЗМГО.Предявеният иск цели защита на твърдяното право на ищеца върху регистрирана търговска марка, каквото същият не притежава нито към датата на извършване на вписването на ответното дружество в търговския регистър, нито към датата на предявяване на исковата молба в съда. От друга страна към датата на вписване в търговския регистър на ответното дружество фирменото наименование на същото не е нарушавало правото на ищеца върху регистрирана търговска марка, предвид нейната последваща отмяна с обратна сила.Неоснователни са и доводите от защита на публичноправния интерес и доверите в търговския регистър,предвид липсата на нарушение на нормата на чл. 7 ал. 5 от ТЗ при вписването на ответното дружество.По изложените съображения настоящата инстанция намира предявените искове за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението на първоинстанционния следва да бъде потвърдено.Водим от гореизложеното, съдът,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2016 г. по т. дело № 1844/12 г. СГС, ТО, VІ - 17 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: