Решение № 1359 от 29.07.2016 г. на СГС по т. д. № 1844/2012 г.
РЕШЕНИЕ
№ 1359
гр. София, 29.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-17 състав в публично заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДОБРЕВА
при секретаря Д. К., като разгледа докладваното от съдия Добрева т. д. № 1844/2012 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 75, ал. 1 Закон за марките и географските означения /ЗМГ0/, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, вр. с чл. 7 ал. 5 ТЗ и чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, вр. с чл. 7, ал. 5 ТЗ.
Ищецът Д. Б. М. твърди, че е носител на право върху търговска марка GROUP Company – комбинирана, регистрирана пред Патентното ведомство на Република България с рег. № 2031Y, клас 39 с приоритет от 19.06.1992 г.Поддържа, че е едноличен собственик на марката от юни 2005 г.Фирмата на ответника е идентична, евентуално сходна с търговската марка, върху която има права.Ищецът не е предоставял права върху търговската марка на ответника, нито е давал съгласие за ползването й.Фирмата на търговското дружество създава пряка и директна асоциация с марката, върху която има право и е наложена на пазара, като по този начин осъществява нелоялна конкуренция и нарушава изключителното му право върху регистрираната търговска марка.Претендира от съда да установи, че фирмата на ответника е идентична или сходна с търговската марка, която притежава, с което извършва нарушение на правото върху марката, както и да го осъди да преустанови недобросъвестното й използване,съответно да му заплати сторените по делото разноски.Ответникът „Г. К. Е” ООД оспорва активната легитимация на ищеца с твърдения, че последният не притежава права върху спорната търговска марка.Искът се основава на правна норма, която не е съществувала към момента на учредяване на ответника.Отделно от това, ищецът не ползва търговската марка.Друг аргумент за оспорване на исковете е, че не е налице идентичност или сходство между търговската марка и фирмата на търговското дружество.Моли предявените искове да бъдат отхвърлении да му се присъдят направените разноски.В допълнителна искова молба ищецът заявява, че за него е налице легитимация, тъй като е носител на право върху търговската марка.Ответникът недобросъвестно -умишлено е използвал търговската марка като фирмено наименование с цел използването и неоснователното облагодетелстване от известността й.Навежда доводи, че правилото на чл. 7, ал. 5 от ТЗ е приложимо, тъй като е било в сила към момента на учредяване на ответника.Твърди, че обстоятелството дали ползва марката е ирелевантно.
Ответникът е подал допълнителен отговор на искова молба в срока по чл. 373 от ГПК, в който поддържа заявеното в първоначалния такъв.Съдът, като взе в предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, установи следните факти, въз основа на които формира своите изводи :
По допустимостта на предявените искове :
Ищецът твърди, че е носител на права върху търговска марка, които са нарушени от ответното дружество чрез регистрация на фирменото му наименование, което е сходно или идентично с марката, т. е. в нарушение на чл. 7, ал. 5 ТЗ. Доколкото активната процесуалната легитимация се определя от твърдението на ищеца да са нарушени негови права, то в случая съдът счита, че предявените искове са допустими, тъй като са предявени за защита на собствени права. Доколко тези права действително съществуват е въпрос на основателност на заявените претенции, съответно касае активната материално правна легитимация на ищеца. Въпрос, на който следва да бъде отговорено при разглеждане на исковете по същество. Друг аргумент в полза на тезата за допустимост на заявените претенции е обстоятелството, че ЗМГО в чл. 76 предвижда възможността да бъдат предявени искове за установяване нарушение на право върху търговска марка и осъждане на ответника да го преустанови, т. е. за ищеца е налице предвиден в закона способ да търси съдебна защита на твърдяното да е нарушено право.
Исковете са допустимо предявени. Разгледани по същество обаче, същите се явяват неоснователни.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установят следните факти: 1) ищецът да е лице, което притежава право върху търговската марка рег. № 2031Y; 2) ответното дружество да е регистрирано (вписано в ТР при АВ) с фирма, идентична или сходна с регистрираната търговска марка; 3) ответното търговско дружество да не притежава права върху регистрираната (или с приоритет) по-рано търговска марка.
По делото е прието като доказателство удостоверение, издадено от Патентно ведомство на Република България, с което се установява, че ищецът притежава право върху търговска марка рег. № 2031Y за класове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42 – външно и вътрешно – търговски сделки, реклами; финансиране и банкови операции; инженерно – строителни услуги, ръководство и експертиза; предаване на информация чрез информационни мрежи; туристически и екскурзионни бюра, организиране на туристически пътувания, превоз на туристи, складове; обработка на материали, нанасяне на покритие, заваряване, запояване, коване, струговане, шлайфане; обучение, курсове, организиране на конкурси и съревнования; хотели, пансиони, ресторанти, кафенета, услуги, извършвани в хотели.
Предметът на дейност, с който ответното дружество е регистрирано в ТР, е транспортни услуги, спедиторска и туристическа дейности, счетоводни услуги и осъществяване на всякакви други стопански дейности с изключение на забранените със закон.
Следователно, налице е припокриване на един от класовете, за който заявената за защита марка е регистрирана /клас 39/, и предметът на дейност на ответното дружество.
С решение № 291/05.10.2011 г. на зам. председателя на Патентно ведомство на РБългария на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО е отменена регистрацията на търговска марка рег. № 2031Y за всички класове, за които е регистрирана, считано от 10.08.2005 г. с изключение на клас 39 – превоз на туристи и клас 42 – ресторанти, кафенета (л. 163-165 в кориците на делото). Решението е постановено по искане вх. № 70-00-8926/10.08.2010 г. на „Г. П.” ООД. След съдебен контрол върху решението от страна на ВАС е констатирана неговата частична незаконосъобразност и с решение № 835/17.01.2013 г., постановено по адм. х. д. № 12757/2012 г., административният акт е отменен в обжалваната част съответно административната преписка е върната за ново произнасяне с оглед указанията на съда. В изпълнение на съдебното решение е последвало ново произнасяне, обективирано в решение № 353/05.07.2013 г., с което е отменена регистрацията на марка рег. № 2031У и за класове 39 и 42 поради неизползването й на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО, считано от 10.08.2005 г. След проверка за законосъобразността му, решението е влязло в сила.С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да обсъди, в качеството му на новонастъпило обстоятелство, решение № 353/05.07.2013 г. на председателя на Патентно ведомство на РБългария и да го прецени съобразно правилото на чл. 302 ГПК.Съгласно нормата на чл. 302 от ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.Отнесено към процесния случай това правило означава, че по делото следва да се приеме валидност и законосъобразност на решение № 353/05.07.2013 г. и съобразяване с настъпилите в резултат на постановяването му правни последици, а те са закрепени в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМГО - отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване.Правата на ищеца са отмени с обратна сила, считано от 10.08.2005 г., поради което същият не е активно материално правно легитимиран по предявените искове.Тъй като не е налице първата предпоставка за уважаване на исковете, същите се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК с право на разноски разполага само ответникът.Същият е доказал заплащане на разноски в размер на 900 лева - 300 лева адвокатско възнаграждение, 600 лева възнаграждения за вещи лица.С тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. М., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Г. К. – Е“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗМГО, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, вр. с чл. 7 ал. 5 ТЗ и чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, вр. с чл. 7, ал. 5 ТЗ.ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Б. М., ЕГН ********** да заплати на „Г. К. – Е“ ЕООД, ЕИК **** сума в размер на 900 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.
СЪДИЯ: