Решение № 43 от 7.01.2016 г. на СГС по т. д. № 2443/2014 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. София, 07.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ – 21 състав, предсeдателстван от
съдия Десислава Добрева в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година с участието на секретар Г., като разгледа т. д. № 2443/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, 2, 3, както и ал. 2, т. 3 от Закона за марките и географските означения /ЗМГ0/.
Ищецът „Р. Б.” АД твърди, че е собственик на словна марка К., регистров номер ***, регистрирана на 15.09.2003 г. и срок на действие до 21.02.2022 г. Марката е регистрирана за стоки клас 03 на Ницската класификация: козметика.Ищецът твърди, че никога не е давал съгласие ответникът да използва марката му, нито сходни на марката знаци.Ответникът използва в търговската си дейност знаци идентични/сходни с марката на ищеца за означаване на произвеждани от него продукти.Използването в търговската дейност на ответника на идентични/сходни знаци се състои в поставянето им върху опаковките на произвежданите от него продукти, предлагани за продажба, и пускане на пазара на така означените продукти. Ответникът поставя идентични/сходни знаци върху вътрешните опаковки на продуктите – туби, флакони, както и върху външните им опаковки – картонени кутии. Продуктът на ответника е крем за бръснене К. Classic, 100 мл. в туба.С ползването на идентичните/сходни знаци в търговската си дейност ответникът нарушава правата на ищеца върху неговата марка, тъй като е налице идентичност/сходство на знаците с марката на ищеца, идентичност на стоките, за които е регистрирана марката на ищеца, вероятност за объркване на потребителите.Праводател на ищеца е „А. М.“ АД /в несъстоятелност/. Марката е закупена на 25.01.2013 г. заедно с останалите марки, собственост на дружеството в несъстоятелност, на публична продан по чл. 717д от ТЗ, обявено от синдика на „А. М.“ АД за Съвкупност № 6 от масата на несъстоятелността - „Патенти, лицензии, концесионни права, фирмени и търговски марки“.Ищецът ползва марка К. в търговската си дейност като също поставя знака върху собствените си продукти - крем за бръснене К..Нарушението на ответника предизвиква допълнително увеличение на предлагането на пазара на идентичните стоки, което води до нереализиране продукцията на ищеца.Нарушението на ответника обхваща периода от закупуване на търговските марки на „А. М.“ АД до момента на предявяване на исковата молба.Ищецът моли съда да приеме за установен факта на нарушаване от страна на ответника на правата му върху марка К., регистров номер ***,да осъди ответника да преустанови нарушаването на правата на ищеца върху марката,да осъди ответника да заплати обезщетение за вреди и пропуснати ползи в размер на 100 000 лева,да постанови разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда,както и да му бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски.Ответникът „А. М. Б.” ЕАД с отговора оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че произвежда и предлага на пазара козметичен продукт - крем за бръснене К. Classic, 100 мл. в туба, с описаната от ищеца опаковка. Продуктът е надлежно нотифициран по реда на Регламент № 1223/2009 /Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти и ответникът фигурира като отговорно лице за продукта в Нотификационния портал за козметични продукти на Европейската комисия.Ответникът използва словния елемент К. и отличителните фигуративни елементи върху опаковката на продукта добросъвестно и на валидно правно основание в качеството си на вписан притежател на изключителна лицензия върху фигуративна търговска марка на Общността К. peгистров номер СТМ 009113812.Посочената марка е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /OHIM/ на 03.01.2011 г. за стоки и услуги в класове 03, 16 и 40, в това число за кремове за бръснене. Марката е заявена на 18.05.2010 г. от дружество VVPP I. A. AG.С лицензионен договор от 21.01.2011 г. дружеството е предоставило на ответника изключителна лицензия за ползване на марка с peгистров номер СТМ 009113812 на територията на ЕС за всички стоки и услуги съгласно регистрацията. Лицензията е надлежно вписана в регистъра на ОHIМ на 31.01.2011 г. и публикувана на 02.02.2011 г. в бр. 2011/022 на Бюлетина на ОHIМ. Ето защо, ползва регистрирана марка на Общността, върху която има валидно учредени лицензионни права.Ответното дружество има добросъвестно поведение на пазара на козметични продукти.Твърди, че всъщност е налице увреждащо поведение от страна на ищеца, тъй като в периода от 24.01.2011 г. до 01.01.2013 г. между ищеца и ответника действа лицензионен договор, с който ответникът, в качеството си вписан лицензополучател на марка на Общността № СТМ 009113812 е предоставил на ищеца ексклузивна сублицензия върху същата тази марка.Сублицензията е вписана в регистъра на ОHIМ на 21.10.2011 г. и публикувана в бр. 2011/200 на Бюлетина на ОHIМ.Договорът е прекратен по инициатива на ищеца и сублицензията е заличена с вписване от 06.02.2013 г., публикувано в бр. 2013/026 на Бюлетина на ОHIМ. По силата на сублицензионния договор ответникът е предоставил на ищеца правото да произвежда продукти, обозначени с марка на Общността № СТМ 009113812.Съгласно чл. 12 от сублицензионния договор ищецът се е задължил в срока на договора и до три години след прекратяването му да не оспорва пряко или косвено валидността или собствеността на Марките и Дизайните или да предприема каквито и да било действия, които биха нарушили правата на лицензодателя.При изложените съображения ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените исковеи да му бъдат присъдени направените в производството по делото разноски.Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, установи следните факти, въз основа на които формира своите изводи :
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищецът притежава регистрация на национална словна марка К. с регистров номер ***, регистрирана на 15.09.2003 г. и срок на действие до 21.02.2022 г. Марката е регистрирана за стоки клас 03 на Ницската класификация: козметика.
Ответникът произвежда и предлага на пазара козметичен продукт - крем за бръснене К. Classic, 100 мл. в туба, с описаната от ищеца опаковка.
Не е спорно между страните, че ответникът е страна по лицензионен договор с притежател на фигуративна марка на Общността К., peгистров номер СТМ 009113812. Посочената марка е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /OHIM/ на 03.01.2011 г. за стоки и услуги в класове 03, 16 и 40, в това число кремове за бръснене. Марката е заявена на 18.05.2010 г. от дружество VVPP I. A. AG, което е и нейн притежател.
Не е спорно между страните, че използват описаните по – горе марки, обозначавайки козметичен продукт, а именно крем за бръснене.
Спорно между страните е дали двете марки са идентични или сходни, дали са регистрирани за идентични или сходни стоки, съответно дали ответникът ползва фигуративната марка в нарушение правата на ищеца.
За да се отговори на горните въпроси, следва да се има предвид, че субективното правото върху търговска марка е абсолютно и дава възможност на притежателя му да използва дадена търговска марка, да се разпорежда с нея и да забрани на всяко трето лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен или сходен, съответно се поставя върху идентични или сходни стоки и съществува вероятност за объркване на потребителите - чл. 13 от ЗМГО.Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя съставлява нарушение. Нарушение съставлява и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя; изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя – чл. 73 ЗМГО.Съдът държи сметка и за разликата между словна и фигуративна марка. В приетата на основание § 15 от ПЗР на ЗМГОНаредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения е посочено, че словни марки са тези, които се състоят от думи, включително имена на лица, съчетание от думи, букви, цифри или съчетание от букви и цифри. Фигуративни - които се състоят от рисунки или фигури. Комбинирани - които са съчетание от словни и/или фигуративни елементи и/или цветове. Комбинирана е и словна марка със специално графично изписване.OHIM при приложение на Регламент № 40/94 г. и Регламент № 207/2009 г. на Съвета приема, че словната марка е печатно изписана марка с елементи, включващи букви (малки или главни), думи (с малки или главни букви), цифри, клавиатурни знаци или препинателни знаци, изписани на един ред. Службата приема азбуката от всеки официА. език на ЕС като словна марка.Текстът, изписан на повече от един ред, се определя като фигуративна марка.Следва да се има предвид и релевантната практика на Съда на Европейския съюз по приложение на Регламент № 40/94 г., отменен с Регламент № 207/2009 г., които са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави - членки на ЕС, а следователно и в РБългария, и по – специално решения Т – 162/01, Т – 316/07, Т – 256/04, С – 108/07 Р, С – 234/06 Р, Т – 292/01, Т-197/14. Според тази практика съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. Тази обща преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори и по – специално приликата на марките и на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на прилика между обозначени стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на прилика между марките и обратно. Отделно от това, вероятността от объркване предполага кумулативното наличие на идентичност или прилика между конфликтните марки и идентичност или прилика между обозначените стоки. Приликата между стоки или услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба. В рамките на тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Необходимо е да се отчете, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от категорията стоки и услуги, обозначени със съответна марка. По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се има предвид техните отличителни и доминиращи елементи. В това отношение концептуалните разлики, разграничаващи конфликтните марки могат да бъдат такива, че да неутрализират до голяма степен съществуващите между тях визуални и фонетични прилики. Подобно неутрализиране обаче изисква поне една от марките да има за съответните потребители ясно определено значение, което тези потребители да могат веднага да разберат, а другата – да няма такова значение или да има съвсем различно значение. Вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да решат, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия.Следва да се има предвид, че средният потребител нормално възприема марката като цяло и не е склонен да анализира отделните й детайли – решение Т 385/09. В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивА. тна на вербалния елемент позиция. Според съдебната практика дори, когато са с висока степен на идентичност на вербалните елементи, този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се стигне до извод, че има визуална идентичност и подобие между тях, тъй като е възможно едната от тях да включва такъв фигуративен елемент, поставен по специфичен и оригинА. начин, че да дава ефект на различност между двете марки.Ответникът прави правоизключващо възражение, че на валидно правно основание ползва фигуративната марка СТМ № 009113812.С цел установяване на идентичност или сходство между двете конкурентни марки в хода на настоящото производството по делото е изслушана и приета съдебно – м. експертиза. Вещото лице М. е посочила, че между словната национална марка К. и фигуративната марка К К. има висока степен на сходство, независимо от съществуващите различия. За да направи този извод, вещото лице съпоставя тяхното визуално, фонетично и смислово сходство. Словната национална марка К. е регистрирана за клас 3 козметика, в който безспорно попада и продукта крем за бръснене. Фигуративната марка на Общността К К. е регистрирана за клас 3, в който попадат и продуктите препарати за бръснене. Съответно продуктите на ищеца и ответника, означени с посочените по - горе марки, са едни и същи – крем за бръснене. Вещото лице е оценило висока степен на вероятност за объркване на потребителите, основавайки се на високата степен на сходство между двата знака, на продукта – обект на означение, и на начините на търговска реализация, съответно релевантния кръг потребители. Отразен е извод, че доминиращ елемент на двете марки е думата К.. Съответно тази дума се асоциира с един от четирите цвята от възможните „К.“, „купа“, „спатия“, пика“. Допълнителният елемент К не придава нов или допълнителен смисъл на фигуративната марка. В заключението е посочено и, че ищцовото дружество няма регистрирани опаковки като триизмерни марки или промишлен дизайн за продукта крем за бръснене. Означението К К. на защитената фигуративната марка /СТМ/ се среща върху опаковките на продукта крем за бръснене на ищеца. Фигуративната марка, която е вписана от OHIM, е със защитени цветове – черен, червен и сив. Първият елемент представлява стилизирана фигура на тесен незатворен пръстен, в чиято горна част е разположена буква К, над която е разположена малка стилизирана корона. Пръстенът, буквата и короната са в сив цвят, а в пръстена е разположен централно голям червен ромб. Вторият елемент представлява голям хоризонтА. текстови елемент К. с черни букви като само К е с акцент върху лявото рамо на буквата, което е леко издължено.Посочено е, че актуА. притежател на марката е „А. М. Б. КОЗМЕТИКС” ЕООД в резултат на прехвърлителна сделка между „VVPP I. A. AG” и българското дружество, вписана в бюлетин 095 от 2014 г. на 23.05.2014 г. Установен е сключен лицензионен договор между „VVPP I. A. AG” и „А. М. Б.” ЕАД, който е публикуван в Регистъра на OHIM на 02.02.2011 г. в бюлетин 022/2011 г. Има сключен сублицензионен договор между „А. М. Б.” ЕАД и лицензополучател „Р. Б.” АД, публикуван в Регистъра на 21.10.2011 г. в бюлетин 200/2011 г. Налице е и заличаване на сублицензията на 06.02.2013 г. в Бюлетин 026/2013 г.Ответникът по делото като бизнес субект – лицензополучател присъства на пазара на козметични продукти в 2 икономически роли – като производител и като дистрибутор. След запознаване с приетите веществени доказателства вещото лице е направило заключение, че ответникът предлага продукт крем за бръснене в опаковка вътрешна - туба - и външна - кутия с форма на правоъгълен паралелепипед. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и счита, че може да обоснове своите правни изводи въз основа на него.От заключението може да се направи извод, че между знаците, които ищцовото и ответно дружество поставят върху стоките си, има много висока степен на сходство, съответно с тях се обозначава един и същи продукт – крем за бръснене.Следователно, налице са и двете кумулативни предпоставки, за да се приеме, че е налице висока степен на вероятност от объркване на потребителите – те да възприемат, че двата крема за бръснене се произвеждат, предлагат на пазара от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия.Имайки предвид тези обстоятелства, съдът счита, че за потребителите е налице всъщност много висока вероятност от объркване.Съдът има предвид, че, от една страна, потребителите на този продукт са мъже, съответно проявяват степен на внимание около и под средното ниво.От друга страна, същественият, доминиращ елемент на фигуративната марка на Общността рег. № 009113812, за която ответникът твърди, че легитимно ползва, е думата К., т. е. словната марка, притежавана от ищеца.От трета страна, на потребителите още от 70 – те години на миналия век е познат крем за бръснене К., произвеждан от тогавашното предприятие А. МАК и в съзнанието им думата К. се свързва с точно с този продукт. Асоциацията в съзнанието на потребителите е и за един от четирите вида карти за игра.От друга страна, стилизираното К, затворено в пръстен и с корона, само по себе си като фигуративно обозначаване не е достатъчно, за да се разграничат двата крем за бръснене, тъй като този елемент не се характеризира с голяма оригиналност и не е доминиращ, съответно трябва да се има предвид, че потребителите по принцип не разделят една марка на отделните й елементи, а я възприемат като едно цяло. При потребители, които са със степен на внимание и под средното, вероятността да разделят марката на отделни елементи е още по – минимална.Не на последно място, следва да се посочи и, че при оглед на представените и приети по делото веществени доказателства – картонени опаковки на крем за бръснене – най – отчетливият елемент върху опаковките е думата К., изписана с черни плътни букви, заемаща място около визуалният център на картонената опаковка.
Достигайки до извод за висока степен на сходство между двете марки, с които се обозначава един и същи продукт, съответно високата степен на вероятност от объкване на потребителите, съдът следва да прецени и въпроса коя от двете марки има приоритет.
Системата за марка на Общността не засяга националните системи за марка на държавите членки. Предприятията могат свободно да подават заявки за национална марка, заявка за марка на Общността или и за двете.Големият брой национални марки, вече съществуващи и регистрирани в държавите членки, остават действителни и са защитими, включително съобразно предвиденото в § 26, ал. 5 от ПЗР на ЗМГО.Следователно, по-ранните национални марки представляват по-ранни права по отношение на марките на Общността и обратно.OHIM не разглежда служебно подобни по-ранни права по собствена инициатива.Единствено собственикът на по-ранните права може да повдигне този въпрос, било като подаде възражение в срок от 3 месеца след публикуването на заявката за марка на Общността, било след регистрация на марка на Общността чрез подаване на заявление за заличаване във връзка с относителни основания.Връзката между системата на марката на Общността и националното право се характеризира с принципа на съвместното съществуване. Това означава, че системата на марката на Общността и националните системи съществуват и функционират едновременно. Един и същ знак може да бъде защитен от един и същ притежател като марка на Общността и като национална марка на една (или всички) държави членки. Принципът на съвместното съществуване предполага, че системата на марките на Общността признава релевантността на националните права и техния обхват на защита.Когато възникне конфликти между марка на Общността и национална марка, не съществува йерархия, която да определя, че едната система взема превес над другата, вместо това при тези конфликти се прилага принципът на приоритет. Ако са спазени съответните изисквания, по-ранните национални могат да предотвратят регистрирането на по-късна марка на Общността, или да я заличат.Отнесено към процесния случай това означава, че марка на Общността с рег. № 009113812 няма приоритет пред марка рег. № ***, само защото последната действа единствено в пределите на РБългария.Следва да се прецени коя от двете е регистрирана по – рано.По – рано регистрираната марка е тази с рег. № 15.09.2003 г., тъй като СТМ рег. № 009113812 е регистрирана на 03.01.2011 г.Съответно, макар ищецът да не е подал опозиция срещу заявката за регистрация на СТМ № 009113812, съответно не е направил искане за заличаването й, то абсолютното му право на маркопритежател се явява нарушено с поставяне на отличителния му знак К. върху произвеждан и дистрибутиран от ответника продукт – крем за бръснене.В случая е без значение обстоятелството дали ответникът притежава надлежни права по лицензионен договор, съответно сключването на договор за сублицензия, както и извънсъдебното поемане на задължение от страна на ищеца да не оспорва правата върху фигуративната марка на Общността с рег. № 009113812.Маркопритежателят може по всяко време и срещу всяко трето лице да защити своето абсолютно право и да поиска установяване на нарушението и преустановяването му за в бъдеще. В случая ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът притежава права върху словната марка К. рег. № *** и действително произвежда и дистрибутира крем за бръснене, върху опаковките на който поставя марка, включваща словната К., поради което първите два иска се явяват основателни и следва да се уважат.Приема се в правната доктрина и практика, че марката не само индивидуализира продукта, но и влияе на пазарния дял, а следователно и на приходите и печалбата, респ. върху жизнеспособността на една търговска компанията. Марката е гаранция за качество и облекчен избор на потребителя, намаляващ риска от неудовлетворителна покупка.Ето защо разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО предвижда, че маркопритежателят има право да получи обезщетение за нарушените му права. Предмет на този иск е обезщетението, което ответникът нарушител следва да заплати на носителя на правото, за да поправи негативните последици от нарушението, като съдържанието на обезщетението е определено в разпоредбата на чл. 76а от ЗМГО, а съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, имуществените, неимуществените вреди и пропуснатите ползи, както и реализираните от нарушителя приходи. В разпоредбата на чл. 76а ЗМГО е предвидено и, че при определяне на обезщетението за нарушено право, съдът следва да има предвид приходите, които нарушителят е реализирал в резултат на нарушението.В случая ищецът претендира вреди от невъзможността да реализира своята стока, обозначена с притежаваната от него словна марка К., поради предлагането й на пазара от ответника и логично обвързва вредите с печалбата, която ответникът е реализирал от съответната стока, обозначена с марката К..За установяване на конкретните стойности на тези приходи по делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза като заключението на вещото лице П. е, че за процесния период 25.01.2013 г. – 17.04.2014 г. от продажбата на 428 878 бр. на продукта с марката К. Classic, произвеждани от „А. М. Б.“ EАД, са постъпили 338 551, 63 лв. приходи, от които 56 425, 27 лв. са отчетени като внесен ДДС.Съответно предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за периода 25.01.2013 г. – 17.04.2014 г. следва да се уважи в пълен размер.Ответникът дължи на ищеца обезщетение в този размер за вредите, резултат от извършеното за периода 25.01.2013 г. - 17.04.2014 г. без съгласие на ищеца, ползване на сходна марка.При изхода на спора по заявените искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, 2, 3 ЗМГО, следва да се уважи и иска с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО и да се постанови разгласяване на диспозитива на решението.
Докладчикът по делото констатира, че ищецът не е внесъл цялата дължима се държавна такса по делото, която възлиза на 4 240 лв. По делото е представен вносен документ за сума в размер на 800 лв., поради което на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъдено „Р. Б.“ АД да внесе по сметка на СГС сума в размер на 3 440 лв.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в производството по делото разноски,които възлизат на 9 140 лв. и включват държавна такса в пълен размер, депозити за вещи лица и възнаграждение за защита от един адвокат.С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, че 'А. М. Б.' ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, през периода 25.01.2013 г. – 17.04.2014 г., чрез производство и предлагане на пазара на продукти, които носят изображение на словната марката К., рег. № ***, регистрирана на 15.09.2003 г. и срок на действие до 21.02.2022 г. за стоки клас 03 на Ницската класификация: козметика, а именно върху вътрешни опаковки – туби, и върху външни опаковки – картонени кутии на продукт крем за бръснене К. Classic, 100 мл., без съгласието на „Р. Б.“, ЕИК ***, е извършил нарушение по смисъла на чл. 73 ЗМГО.ОСЪЖДА на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО 'А. М. Б.' ЕАД, ЕИК **** да преустанови нарушението на правото върху словна търговска марка К., рег. № ***, регистрирана на 15.09.2003 г. и срок на действие до 21.02.2022 г. за стоки клас 03 на Ницската класификация: козметика, чрез използването й в търговската си дейност без съгласието на „Р. Б.“, ЕИК ***.ОСЪЖДА на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО 'А. М. Б.' ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „Р. Б.“, ЕИК *** сума в размер на 100 000 лв. – пропуснат доход за периода 25.01.2013 г. – 17.04.2014 г.ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО разгласяване за сметка на 'А. М. Б.' ЕАД на диспозитива на настоящото решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие по избор на „Р. Б.“, ЕИК ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Р. Б.“, ЕИК ***, да заплати по сметка на СГС сума в размер на 3 440 лв., представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 'А. М. Б.' ЕАД да заплати на „Р. Б.“, ЕИК ***, сума в размер на 9 140 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :