Решение № 351 на САС по в. т. д. № 4647/2015 г.
Решение
№ 351
гр. София, 02.24.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: А. Ц.
М. В.
при секретаря П. Х., като разгледа търговско дело № 4647 по описа за 2015 г., докладвано от съдия В., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 3.09.2015 г. на ответника [фирма] срещу решението от 20.07.2015 г. по т. д. № 5844/2014 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което:
- на осн. чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД е признато за установено, че ответникът е извършил нарушение на правото на ищеца „Х. К. С. А. Ш.” върху промишлен дизайн „Пликове /Опаковки/” с рег. № 8031, заявен на 5.09.2013 г. и регистриран на 2.04.2014 г., със срок на закрила до 5.09.2023 г., чрез използване от ответника на прах за пране „T.” от 500 г. с дата на производството 2014 г. с надписи – „T. /sea freshness/” и „T. /violet flower/”,
- на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД ответникът е осъден да преустанови нарушението на правото на ищеца върху промишлен дизайн „Пликове /Опаковки/” с рег. № 8031, заявен на 5.09.2013 г. и регистриран на 2.04.2014 г., със срок на закрила до 5.09.2023 г.,
- е отхвърлен предявеният от ответника срещу ищеца инцидентен установителен иск за установяване, че ответникът е преждеползвател по чл. 23 ЗПД на дизайните – опаковки пликове с форма, близка до правоъгълната, с чупки поради пластичността на материала и с кантове отгоре и отдолу, с поставени в центъра на пликовете изписана със сини удебелени и големи по размер букви думата „T.” на фона на бяла елипса с розови кръгови сегменти по краищата, и надписи „for handwash” със сини букви, а в горния ляв ъгъл – „maximum economy” с бели букви върху син фон, а под него – „500 г.” с бели букви върху розов фон, в долния ляв ъгъл, изписани с ръкописен шрифт и светлокафяв цвят надписи „sea freshness”, „violet flower” и „lemon”,
- на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е признат за установен факта на нарушението на правото на ищеца върху търговска марка „T.” с рег. № 76919, регистрирана за стоки от клас 3 на МКСУ, изразяващо се в поставянето от ответника на знак „T.”, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране и гел за миене на съдове, извършено чрез предлагането им за продажба и пускането им на пазара през 2014 г. без съгласието на ищеца,
- на осн. чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО ответникът е осъден да преустанови нарушението на правото на ищеца върху търговска марка „T.” с рег. № 76919, регистрирана за стоки от клас 3 на МКСУ, изразяващо се в поставянето от ответника на знак „T.”, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране, произведен през 2014 г., и
- ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 360 лв.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо в частта, с която е уважен иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО по отношение на гел за миене на съдове, какъвто иск не бил предявен.Твърди се, че необосновано СГС е приел за недоказано, че ответникът е преждеползвател по смисъла на чл. 23 ЗПД по отношение на процесните промишлени дизайни.Сочи се, че до това неправилно заключение съдът е достигнал поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, както и недопускане на своевременно поискани гласни доказателства. Твърди се, че неправилно е прието, че представените протоколи от 1.04.2013 г. и 6.05.2013 г. нямат достоверни дати спрямо ищеца, който не бил трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. Твърди се, че поради неправилен отказ на СГС да допусне разпит на свидетели ответникът е бил лишен от възможността да докаже твърдението си, че представеният дизайнерски проект е възложен с протокола от 1.04.2014 г. и предаден с протокола от 6.05.2013 г.Сочи се, че в противоречие със събраните писмени, веществени и гласни доказателства е и изводът на съда за недоказване, че стоките по представените фактури и митническа декларация са именно с процесния дизайн.Твърди се, че неправилно СГС е приел, че ответникът не е добросъвестен преждеползвател на дизайна и поради предходно регистрираната от ищеца търговска марка „ТЕСТ”, още повече предвид инициираното от ответника производство по заличаване на тази марка на осн. чл. 28, ал. 3 ЗМГО, по време на висящността на което /на 1.04.2013 г./ била възложена изработката на процесните пликове-опаковки, а и предвид регистрирани през 1995 г. и 1996 г. сходни търговски марки на ответника, макар и впоследствие заличени.Поддържа се и, че ищецът не е доказал твърдяните нарушения на търговската си марка, нито че са извършвани и след 19.05.2014 г.Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили в една част и да отмени в другата част обжалваното решение, като отхвърли предявените от ищеца искове и уважи предявения от ответника иск за преждеползване, както и да му присъди направените разноски по делото.Въззиваемото дружество „Х. К. С. А. Ш.” – ищец по исковете – в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Х. К. С. А. Ш.”, регистрирано в Република Турция, с искова молба от 12.09.2014 г., уточнена с молба от 24.11.2015 г., с която срещу [фирма] са били предявени обективно съединени: 1) иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД за установяване фактите на извършени от ответника нарушения на правото на ищеца върху промишлен дизайн „Пликове /Опаковки/” с рег. № 8031, заявен на 5.09.2013 г. и регистриран на 2.04.2014 г., със срок на закрила до 5.09.2023 г., чрез използване на полиетиленови опаковки за прах за пране „T.” от 500 г. с надписи – „T. /sea freshness/” и „T. /violet flower/”, съответстващи на представените по делото веществени доказателства и изобразени на приложения № 3 и 4 от исковата молба, което използване е започнало на 19.05.2014 г. и продължава и понастоящем, 2) иск по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД за осъждане на ответника да преустанови продължаващите нарушения от същия вид на правото на ищеца върху същия промишлен дизайн, 3) иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване факта на нарушението на правото на ищеца върху словна търговска марка „T.” с рег. № 76919, регистрирана за стоки от клас 3, чрез използване в търговската дейност на ответника на знака „T.“ върху картонени опаковки на прах за пране, съответстващи на представените по делото веществени доказателства и изобразени на приложения № 8 и 9 от исковата молба, което използване е започнало на 14.03.2014 г. и продължава и понастоящем, и 4) иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови продължаващите нарушения от същия вид на правото на ищеца върху същата търговска марка. В исковата молба се твърди, че ищецът е притежател на правата върху посочения промишлен дизайн, а ответникът неправомерно е използвал в търговската си дейност дизайни, включени в обхвата на закрила на регистрирания дизайн на ищеца, като ги е поставял върху свои стоки от същия вид /прахове за пране/, графично изобразени в приложения № 3 и 4 от исковата молба. Ищецът бил и притежател на правата върху посочената търговска марка, като без негово съгласие ответникът бил използвал идентичен или сходен знак, който е поставял върху свои стоки от същия вид /прахове за пране/, графично изобразени в приложения № 8 и 9 от исковата молба. Твърди се, че формите и периодите на нарушенията са следните: 1) по отношение на дизайна – производство, предлагане, излагане на пазара, износ и съхраняване с тези цели на продукти /прахове за пране/, опаковани в полиетиленови пликове с дизайн, съответстващ на изобразения на приложения № 3 и 4 от исковата молба, които нарушения са извършвани от 19.05.2014 г. и до момента, и 2) по отношение на марката – поставяне на знака „T.“ върху картонени опаковки на стоки /прахове за пране/, съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 от исковата молба, предлагане на така означените стоки за продажба, пускането им на пазара и съхраняването им с тези цели, извършвано от 14.03.2014 г. и до момента.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил на осн. чл. 212 ГПК във вр. с чл. 59 ЗПД инцидентен установителен иск за установяване, че ответникът е преждеползвател по чл. 23 ЗПД на процесните дизайни – опаковки/пликове с форма, близка до правоъгълната, с чупки поради пластичността на материала и с кантове отгоре и отдолу, с поставени в центъра на пликовете изписана със сини удебелени и големи по размер букви думата „T.” на фона на бяла елипса с розови кръгови сегменти по краищата, и надписи „for handwash” със сини букви, а в горния ляв ъгъл – „maximum economy” с бели букви върху син фон, а под него – „500 г.” с бели букви върху розов фон, в долния ляв ъгъл, изписани с ръкописен шрифт и светлокафяв цвят надписи „sea freshness”, „violet flower” и „lemon”. В исковата молба се твърди, че на 1.04.2013 г. ответникът е възложил изработката на посочените дизайни на фирма „С. П. В. К. С. Т.“ А. Ш. – [населено място], за което възлагане бил съставен протокол от 1.04.2013 г. Сочи се, че изработените опаковки били внесени в РБ с митническа декларация от 27.05.2013 г. и използвани на територията на страната, като с тях били пакетирани стоки на ответника – прахове за пране, които били реализирани на пазара, поради което ответникът се явявал преждеползвател на дизайна по смисъла на чл. 23 ЗПД и имал право да го ползва в гореописания обем. Твърди се, че в началото на 1993 г. свързаните с ответника лица С. К. и А. К. още преди учредяването на дружеството са възложили на ищеца да произвежда прах за пране, означен със знака „T.“, като същите лица са поръчали и изработката на дизайн на опаковката, към който момент в Турция и България не е имало регистрирана марка „T.“. Твърди се, че с договор от 5.07.1995 г. ищецът и ответникът са постигнали съгласие формата и амбалажа на опаковката, в който ще се поставя продукцията, да се определят от ответника и върху него да се изписва марката T., за която са уговорили, че ще е собствена на ответника. Твърди се и, че марката T. била общоизвестна, тъй като е част от регистрираните от ответника през 1995 г. три комбинирани марки, които са били наложени на пазара по силата на лицензионен договор от 20.03.1997 г., сключен със [фирма], и лицензионен договор от 10.01.1999 г., сключен със [фирма].
Видно от сертификат за подновяване, издаден от Турския институт по патентоване, дружеството „Х. К. В. М. С. А. Ш.” е регистрирало на 17.04.1987 г. в Република Турция търговска марка „T.“ с рег. № 97785, за продукти – кремообразен, течен, прахообразен детергент, белина, солна киселина, която регистрация е продължена за срок от 10 години, считано от 17.04.1997 г.
Според извлечение от бр. 4069/28.06.1996 г. на в. „Турски търговски регистър“ с решение на общото събрание от 13.06.1996 г. дружеството „Х. К. В. М. С. А. Ш.” е преименувано на „Х. К. С. А. Ш.”.
Не се спори, а това е видно и от служебно извършените от настоящия състав справки в електронния Търговски регистър на РБ, че: 1) ответникът [фирма] е бил регистриран с решение от 5.06.1995 г. по ф. д. № 3397/1995 г. на Окръжен съд – [населено място], с първоначални съдружници С. А., гражданин на М., и Г. М., гражданин на Турция, и настоящи такива – Р. А., С. Д. и С. К., 2) дружеството [фирма] е било регистрирано с решение от 13.02.1997 г. по ф. д. № 538/1997 г. на Окръжен съд – [населено място], с първоначални съдружници С. К., С. К. и Р. К., всички граждани на Турция, и настоящи такива – Р. А., С. Д. и С. К., 3) дружеството [фирма] е било регистрирано с решение от 2.10.1998 г. по ф. д. № 193/1998 г. на Окръжен съд – [населено място], с първоначален едноличен собственик С. К., и днешен – А. А. М..
Според представените договор за оторизирано дистрибуторство от 4.08.1995 г. и договор за оторизирано дилърство от 12.04.1999 г., ищецът „Х. К. С.“ А. Ш. е предоставил на „С. Г. и Ко“ правата на изключителен дистрибутор на произвежданите от турското дружество стоки и бъдещи такива на територията на Република България, вкл. на перилни препарати и шампоани с марките B. и T., като считано от 1.01.1996 г. [фирма] се е задължило да не пласира и продава на територията на РБ никакви други перилни препарати, освен продуктите на „Х.“.
Според представен договор от 5.07.1995 г., сключен между ищеца и ответника, страните са уговорили, че формата и дизайна на амбалажа /опаковката/, в който ще се поставя продукцията, ще се определят от ответника и върху него ще се изписва марката „ТЕSТ“. В т. 6 е посочено, че по решение на ответника собствената му марка „ТЕSТ“ може да бъде прехвърлена на друга фирма производител или използвана за собствено производство. Според т. 8 ищецът декларира, че от датата на подписване на договора няма да прави износ /да продава/ стоки с притежаваната от ответника марка за дизайн и форма на опаковката, а ответникът декларира, че няма да има никакви претенции за продаваните /изнасяни/ от ищеца стоки до подписването на договора. В съдебното заседание на 10.02.2015 г. СГС е задължил ответника да представи оригинала на този договор на осн. чл. 183 ГПК, като до приключване на съдебното дирене пред първата или въззивната инстанция същият не е сторил това, поради което същият следва да се счита за изключен от доказателствата.
Видно от регистър на търговска марка и писмо № 70-00-7440/24.07.2012 г. на Патентното ведомство на РБ, със заявка № 32653/20.10.1995 г. е заявена от ответника [фирма] и регистрирана с рег. № 28827/16.08.1996 г., със срок на закрила до 20.10.2005 г., продължен до 20.10.2015 г. комбинирана търговска марка „T. matic“ за стоки клас 3 /препарати за избелване и пране, прах за пране/, прехвърлена на 15.12.1998 г. на [фирма], която е била заличена с влязло в сила решение № 12/14.01.2011 г. на председателя на ПВ.
Видно от регистър на търговска марка и писмо № 70-00-7442/24.07.2012 г. на Патентното ведомство на РБ, със заявка № 32655/20.10.1995 г. е заявена от ответника [фирма] и регистрирана с рег. № 28900/28.08.1996 г., със срок на закрила до 20.10.2005 г., продължен до 20.10.2015 г. комбинирана търговска марка „T. alirken kazanin“ за стоки клас 3 /препарати за избелване и пране, прах за пране/, прехвърлена на 29.03.1999 г. на [фирма], която е била заличена с влязло в сила решение № 13/14.01.2011 г. на председателя на ПВ.
Видно от регистър на търговска марка и писмо № 70-00-7441/24.07.2012 г. на Патентното ведомство, със заявка № 32654/20.10.1995 г. е заявена от ответника [фирма] и регистрирана с рег. № 28892/26.08.1996 г., със срок на закрила до 20.10.2005 г., комбинирана търговска марка „T. jel“ за стоки клас 3 /препарати за миене и пране, миещи средства, средства за почистване/, прехвърлена на 29.03.1999 г. на [фирма], като регистрацията е заличена с влязло в сила решение от 28.09.2000 г. на председателя на ПВ.
С договор за лицензия от 20.03.1997 г. [фирма] е отстъпил на [фирма] за срок до 31.12.2000 г. неизключителното ползване на следните търговски марки: „T. jel“ с рег. № 28892, „T. matic“ с рег. № 28827 и „T. alirken kazanin“ с рег. № 28900.
С договор от 12.12.1998 г. [фирма] е прехвърлил на [фирма] изключителните си права върху следните търговски марки: „T. jel“ с рег. № 28892, „T. matic“ с рег. № 28827 и „T. alirken kazanin“ с рег. № 28900. Прехвърлянето е вписано в държавния регистър на марките на 29.03.1999 г.
Представен е и договор за лицензия от 10.01.1999 г., с който ответникът [фирма] е отстъпил на [фирма] за срок до 31.12.2000 г. неизключителното ползване на следните търговски марки: „T. jel“ с рег. № 28892, „T. matic“ с рег. № 28827 и „T. alirken kazanin“ с рег. № 28900.
С решение № 109/5.10.2000 г. по преписка с вх. № 48/2000 г. на Комисията за защита на конкуренцията е била наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. на [фирма] за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 З. – за разпространение на перилни препарати „ТЕСТ“, които имитират перилните препарати на ищеца, предлагани на българския пазар от 1991 г., като е оставено без уважение искането за налагане на санкции за нарушение по чл. 33, ал. 2 З. спрямо [фирма] и А. К.. В тази му част решението на К. е потвърдено с решение № 485/17.01.2002 г. по адм. д. № 9145/2000 г. на ВАС, V отд., с което е отменено решението на К. и преписката е върната за ново разглеждане по отношение на [фирма] със задължителни указания.
С решение № 12152/22.12.2003 г. по адм. д. № 5047/2003 т. на ВАС, V отд., потвърдено с решение № 3845/28.04.2004 г. по адм. д. № 1254/2004 г. на ВАС, 5 чл. състав, е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решение № 67/10.05.2002 г. по пр. вх. № 32/2002 г. на К., с която на осн. чл. 33, ал. 1 З. на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
С решение от 4.02.2003 г. по т. д. № 1037/1999 г. на СГС, VІ-10 състав, е признато за установено на ос. чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ във вр. с чл. 50, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 ЗТМПО /отм./ по отношение на [фирма], че „Х. К. С. А. Ш.” е преждеползвател на търговските марки: „T. GEL“ с рег. № 28892, „T.“ с рег. № 35163, „T. matic“ с рег. № 28827 и „T. alirken kazanin“ с рег. № 28900. Решението на СГС е потвърдено с решение от 23.07.2009 г. по гр. д. № 1276/2009 г. на САС, ТО, 6 състав, и определение № 755/10.11.2010 г. по т. д. № 419/2010 г. на ВКС, І т. о.
Видно от справка от 3.06.2014 г. и бр. 7/29.07.2011 г. на „Официален бюлетин“ на Патентното ведомство със заявка от 12.05.1999 г. е заявена от ищеца „Х. К. С. А. Ш.” /“H. K. S. A. S.“/ и регистрирана с рег. № 76919/7.06.2011 г., със срок на закрила до 12.05.2019 г., словна търговска марка „T.“ за стоки клас 3 – прахове за пране, омекотители за пране, препарати за избелване, миещи средства в течно и желеобразно състояние, средства за почистване, шампоани, сапуни, козметика.
Представени са и справки от 12.01.2015 г., от които е видно, че ищецът е регистрирал в РБ на 16.05.2011 г. и 6.07.2011 г. и други комбинирани търговски марки, включващи думата „T.“ – с рег. № 76805, 77069, 77070, 77071 и 77072.
Представена е и опозиция с вх. № 7000/1973/26.02.2013 г. на ищеца срещу подадена от ответника заявка № 2012122642/16.02.2012 г. за регистрация на словна марка „T.“.
С решение от 14.05.2013 г. по гр. д. № 4195/2011 г. на СГС, VІ-10 състав, е признато за установено на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО факта на нарушение правото на ищеца „Х. К. С. А. Ш.” върху търговска марка „T.“ с рег. № 76919, изразяваща се в постановяването от ответника на знака „T.“, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране и гел за миене на съдове, предлагането им на пазара и пускането им на пазара, без съгласието на ищеца – притежател на правата върху марката, като на осн. чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО ответникът е осъден да преустанови нарушението. Решението на СГС е потвърдено с решение от 4.03.2014 г. по гр. д. № 382/2013 г. на САС, 9 състав, и определение № 278/21.04.2015 г. по т. д. № 2289/2014 г. на ВКС, І т. о.
С решение № 177/4.04.2013 г. на председателя на Патентното ведомство е отхвърлено като неоснователно подаденото от ответника [фирма] искане с вх. № 70-00-1672/16.02.2012 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 76919 – T., словна, притежавана от ищеца „Х. К. С. А. Ш.”, което искане е основано на хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 3 ЗМГО – на твърдението, че марката е идентична с по-ранна общоизвестна такава на ответника, който е поискал нейната регистрация със заявка с вх. № 122642/16.02.2012 г. С решение № 3356/20.05.2014 г. по адм. д. № 7612/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на ответника [фирма] срещу решение № 177/4.04.2013 г. на председателя на ПВ. Решението на АССГ е потвърдено с решение № 5031/5.05.2015 г. по адм. д. № 11371/2014 г. на ВАС, VІІ отд.
С договор от 11.02.2013 г. дизайнерът М. Ч. е прехвърлил на ищеца авторските си права върху чертежите за дизайна на опаковки, които ще се използват от ищеца за продуктите прах за пране с марка T., които ще бъдат продавани в България и които са изобразени на приложение към договора, съответстващи по графичен вид на процесните дизайни на ищеца.
Представен е протокол от 1.04.2013 г. /на турски език и в превод на български език/, с който подписалите го представители са удостоверили, че [фирма] – [населено място] е възложил, а фирма „С. П. В. К. С. Т.“ А. Ш. – [населено място] се е задължила да изработи дизайн на опаковката на продукт с марка „T. 500 gr Alirken kazanin V.“ /“ТЕСТ 500 г. С. като купувате В.“/, срещу възнаграждение в размер на 1 500 щатски долара. Представен е и дизайнерски проект за дизайн на опаковка с надписи „T. 500 g Alirken kazanin V. flower“, носещ печат на „С. П. В. К. С. Т.“ А. Ш. /лист 36 от делото на СГС/.
С двустранно подписан протокол за предаване от 6.05.2013 г. /на турски език и в превод на български език/ е удостоверено, че фирма „С. П. В. К. С. Т.“ А. Ш. е предала, а ответникът [фирма] е приел следните артикули на обща цена от 2 900,59 евро: 1) „Тест виолет – спечелете като купувате“, 894,60 кг на единична цена от 1,053 евро, или обща цена 942,01 евро, 2) „Тест лимон – спечелете като купувате, 962,40 кг на единична цена от 1,053 евро, или обща цена от 1 013,40 евро, и 3) „Тест морска свежест – спечелете като купувате“, 897,60 кг на единична цена от 1,053 евро, или обща цена от 945,18 евро.
Представена е и фактура № 1851/23.05.2013 г., издадена и подписана от „С. П. В. К. С. Т.“ А. Ш., за продадени стоки на [фирма] – отпечатани С. чанти, торби, пликове с общо количество от 1 861 кг на цена от 1 959,63 евро, както и отпечатано РЕ фолио с общо количество от 2 754,60 кг на цена от 2 900,59 евро.
Представена е и фактура № 1958/28.08.2013 г., издадена и подписана от „С. П. В. К. С. Т.“ А. Ш., за продадени стоки на [фирма] – отпечатано РЕ фолио с общо количество от 1 444,4 кг на цена от 1 520,95 евро.
Представени са и митническа декларация № 13BG003000H0094092/27.05.2013 г., в която е посочено, че изпращач е „С. П.“ – И., а получател – [фирма], с която са внесени в РБ 63 кашона с общо тегло от 1 861 кг стоки – пликове от ПП, напечатани, непредназначени за хранителни продукти; опаковъчен лист от 23.05.2013 г., издаден от „С. П. В. К. С. Т.“ А. Ш.; фактура № 1958/28.08.2013 г., издадена и подписана от „С. П. В. К. С. Т.“ А. Ш.; фактури № [ЕГН]/28.05.2013 г., № 12037/17.07.2013 г., № 12075/19.08.2013 г., № [ЕГН]/29.08.2013 г., издадени от [фирма] за продадени стоки на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]; писмо-факс от 5.02.1993 г. от А. К. и С. К. до ищеца; приходна квитанция № 1298/22.02.1993 г., издадена от „Ш. Г. В. Д.“ Л. за получени в брой 500 германски марки от С. К. за изготвяне на дизайн на „ТЕСТ“ и за предаване на 2 бр. чертежи на „ТЕСТ“, получени от С. К. – приложени; декларация от 15.12.2011 г. на С. Е.; декларация от 20.01.2012 г. на С. К.; извлечение от търговски каталози за 1997/1998 г., 1998/1999 г. и за 1999/2000 г., издадени от Б.; служебна бележка без дата, издадена от ЕТ „С. А. – 17 – К. В.; договор от 17.09.1999 г., сключен между БАСС и [фирма]; препоръка с изх. № 114/26.05.2011 г., издадена от председателя на БАСС; договор за доставка от 19.10.1997 г., сключен между [фирма] и [фирма]; договор за доставка от 19.05.1997 г., сключен между [фирма] и [фирма]; декларация от 21.12.2011 г. на В. Г. П.; декларация от 15.12.2011 г. на Л. Г. Б.; фактури № 1392/8.07.1999 г., № 1408/16.07.1999 г. и № 1487/15.09.1999 г., издадени от Регионален телевизионен център – Р. за производство и излъчване на реклама по договори със [фирма]; споразумение за взаимно сътрудничество от 10.04.2003 г., сключено между [фирма], [фирма] и [фирма].
От представено свидетелство за регистрация на промишлен дизайн от 3.04.2014 г., издадено от Патентното ведомство на Република България, се установява, че със заявка № 10626/5.09.2013 г. са заявени от ищеца „Х. К. С. А. Ш.” /“H. K. S. A. S.“/ и регистрирани с рег. № 8031/2.04.2014 г., със срок на закрила до 5.09.2023 г., публикувано в „Официален бюлетин“ на ПВ от бр. 4/30.04.2014 г., три промишлени дизайна за „Пликове /Опаковки/”, със следното графично изображение:
1. 2. 3.
Представена е складова разписка № 52096/19.05.2014 г., издадена от ответника [фирма], за закупуване от магазин в [населено място] на 4 бр. прах на пране „Тест“ – 500 г., и на 2 бр. прах за пране „Тест“ – 400 г., а по делото са представени с молба от 23.12.2014 г. като веществени доказателства по една полиетиленова опаковка от артикули „Тест“ – 500 г., върху страничната част на които е записано, че продуктите са произведени от [фирма] – [населено място], като визуално съответстват на снимките по приложение № 3 и 4 от исковата молба:
приложение № 3 – T./sea freshness приложение № 4 – T./violet flower
Представен е фискален бон от 14.03.2014 г. за закупени прахове за пране от склад 33801 на ответника [фирма], находящ се в [населено място], [улица], Стоков базар „И.“, а по делото са представени с молба от 23.12.2014 г. като веществени доказателства 2 бр. картонени опаковки от артикули /400 г./, върху страничната част на които е записано, че продуктите са произведени от [фирма] – [населено място], като визуално съответстват на снимките по приложение № 8 и 9 от исковата молба:
приложение № 8 – T. A. O. приложение № 9 – T. A. C.
В първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-маркова експертиза. Според заключението от 7.05.2015 г. на ССЕ, извършена от вещото лице Г. М., с представената митническа декларация № 13BG003000H0094092/27.05.2013 г. е осъществен внос на пликове от ПП, напечатани, непредназначени за хранителни продукти, 1 861 кг, 63 кашона върху 3 палета, описани в опаковъчен лист от 23.05.2013 г. и фактура № 1851/23.05.2013 г., доставени на ответника [фирма], които са осчетоводени в неговото счетоводство по сметка 302-1 – Материали, и са намерили отражение в дневника за покупки за данъчен период м. май 2013 г. под пор. № 943. Вещото лице е установило, че представените по делото фактури № [ЕГН]/28.05.2013 г., № 12037/17.07.2013 г., № 12075/19.08.2013 г. и № [ЕГН]/29.08.2013 г., издадени от [фирма] за продадени стоки на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], са отразени в счетоводството на ответника и са включени в изходящите от него дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
Според заключението от 2.02.2015 г. на съдебно-марковата експертиза, извършена от вещото лице В. П., дизайнът на пликовете-опаковки на ответника по приложения № 3 и 4 от исковата молба /T./sea freshness и T./violet flower/ е идентичен с процесните дизайни на ищеца с рег. № 8031, като видимият външен вид на пликовете-опаковки на ответника повтарят съществените особености на видимия външен вид на пликовете на процесния дизайн, поради което е налице вероятност от объркване на потребителите, включваща възможност за свързване опаковките на ответника с регистрирания от ищеца дизайн. Според вещото лице има фонетично, смислово и визуално сходство между знака T., поставен върху процесните картонени опаковки на ответника по приложения № 8 и 9 към исковата молба /T. A. O. и T. A. C./ и марката на ищеца с рег. № 76919, като е налице идентичност на стоките, опаковани в процесните кутии на ответника, със стоките, за които е регистрирана марката. Според експертизата използването на знака T. върху процесните кутии с прах за пране създава вероятност от объркване на потребителите, че стоките произхождат от ищеца или свързан с него източник.
Във въззивното производство са приети разпечатки от 23.11.2015 г. и 24.11.2015 г. от Интернет страницата на [фирма] с U. адрес http://sars. ovo. bg, както и констативен нотариален протокол от 25.01.2016 г. на нотариус В. П., с рег. № 206, към който са приложени разпечатки от същата Интернет страница.
В производството пред СГС и САС са разпитани свидетелите Х. П. /пред двете инстанции/ и Н. П.. Свидетелят П. заявява, че от есента на 2010 г. работи при ответника като „организатор обработка“, като по възлагане на ръководството е изпълнявал и дизайнерски решения – в началото се занимавал с изготвянето на дизайна и изделията от хартия, а от 2011 г. се занимавал с дизайна на опаковки за тоалетна хартия, перилни и почистващи препарати и етикети за такива. Свидетелят нямал търговски правомощия и не се занимавал с продажби. Според свидетеля в първия ред на предявената му фактура № 1851/23.05.2013 г. /лист 39 – 40 от делото на СГС/ са посочени опаковки за хартия и салфетки, а вторият ред е за отпечатано полиетиленово фолио, от което се изработват опаковките за перилни и почистващи препарати на ответника. На свидетеля са предявени представените с молба от 7.01.2015 г. опаковки, като същият е посочил, че тази на ответника е втората по ред. На свидетеля са предявени веществените доказателства № 1 и 2 към молбата на ищеца от 23.12.2014 г. /полиетиленовите опаковки на „T./sea freshness“ и „T./violet flower“/, като същият е заявил, че в такива опаковки ответникът разпространява своите продукти от м. май 2013 г. и до настоящия момент, вкл. и през м. септември 2014 г. Д. на тези опаковки бил изготвен по подадена от ответното дружество заявка от м. февруари 2013 г., която свидетелят е изготвил, до турската фирма „С. П.“, която изготвила проектите за дизайните, които са били предадени в представените по делото протоколи от 1.04.2013 г. и 6.05.2013 г., като свидетелят бил положил подпис от името на ответника в приложените проект на дизайн /л. 36 от делото на СГС/ и протокола от 6.05.2013 г. /л. 38 от делото на СГС/. Дизайнерското решение от турската фирма било изпратено през пролетта на 2013 г., а през м. май 2013 г. ответното дружество получило и полиетиленовото фолио за опаковките с този дизайн. Свидетелят П. заявява, че от м. юли 2011 г. и до момента работи като главен счетоводител на ответното дружество. Същият заявява, че фактура № 1851/23.05.2013 г., издадена от „С. П.“ е по митническата декларация от 27.05.2013 г., на която дата фактурата е била осчетоводена при ответника в дневника за покупки под № 943, а получените с фактурата материали са заприходени по сметка 302. Според свидетеля предявените му фактури № [ЕГН]/28.05.2013 г., № 12037/17.07.2013 г., № 12075/19.08.2013 г., № [ЕГН]/29.08.2013 г., издадени от [фирма] за продадени стоки на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], удостоверяват вярно датата и предмета на продажбите, като са били отразени в дневника за продажба на ответника за съответния период.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
I. По исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО
A) По предмета на исковете
Съобразно исковата молба и уточнителната молба от 24.11.2015 г. предмет на предявените обективно съединени искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е установяване на фактите на извършени от ответника твърдяни нарушения, изразяващи се в това, че в нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО е използвал в търговската си дейност знака „T.“, който е сходен с притежаваната от ищеца словна търговска марка „T.“ с рег. № 76919, върху стоки /прахове за пране/, идентични или сходни със стоките на ищеца, като по този начин се създавала вероятност от объркване на потребителите, които нарушения били извършвани от 14.03.2014 г. и до момента, а формите на нарушенията са следните: 1) поставяне на знака „T.“ върху картонени опаковки на стоки /прахове за пране/, представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 от исковата молба, 2) предлагане на така означените стоки за продажба, 3) пускането им на пазара, и 4) съхраняването им с тези цели.Всяка твърдяна форма на нарушение обективира отделен установителен иск по чл. 76, ал. 1, т. 1.Въззивният съд намира, че част от извършеното уточняване на исковете с молбата от 24.11.2015 г. не следва да се взема предвид, тъй като няма характер на уточняване, а на недопустимо разширяване на предмета на предявените установителни искове.По-специално това се отнася до искането за установяване на нарушения, извършени след датата на подаване на исковата молба /12.09.2014 г./. С процесните установителни искове се търси установяване на факти /тези на твърдяните нарушения/, които факти не могат да бъдат бъдещи такива – настъпили след предявяване на иска.Фактите при всички искове по чл. 124, ал. 4 ГПК /каквито са процесните искове/ могат да са само минали и вече настъпили до предявяването на исковете, тъй като установяването на бъдещи факти е и невъзможно. Разграничителният момент за това кой факт е минал или бъдещ е датата на подаване на исковата молба, която е крайният възможен момент, до който твърдяният от ищеца факт следва да е настъпил, за да е допустим предмет на установяване с иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, респ. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. Ако фактът е настъпил след този момент, то той не представлява твърдяния от ищеца факт, а друг такъв, тъй като темпоралното проявление в обективната действителност е един от най-съществените индивидуализиращи белези на всеки факт, отличаващ го от други факти.Същевременно, ищецът не може в хода на процеса да разширява кръга на фактите, вкл. и времето на настъпването им, като иска установяване и на факти, проявили се след подаване на исковата молба – подобно искане не представлява нито уточнение, нито изменение по реда на чл. 214 ГПК на първоначалния иск, а добавянето на нов такъв /за установяване и на факт, настъпил след исковата молба/.Неприложима за исковете за установяване на факти по чл. 124, ал. 4 ГПК е предвидената в чл. 235, ал. 3 ГПК възможност съдът да взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Видно от разпоредбата тя касае искове, които имат за предмет спорно право /задължение, правоотношение/, тъй като само за тези искове последващи факти могат да повлияят на съществуването на това спорно право, като го погасят, изменят или отрекат.При исковете по чл. 124, ал. 4 ГПК е изначално невъзможно последващи факти да могат да повлияят на съществуването на вече настъпил в обективната действителност друг факт, чието установяване се търси чрез този иск и който факт е очертан в исковата молба, вкл. като време на настъпване – този факт или вече е настъпил или не, което не може да зависи по никакъв начин от настъпването на последващ или предходен факт.Друг е въпросът, че разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК не дава право на промяна на първоначалния предмет на иска, а е относима към същия спорен предмет, спрямо който новонастъпилите факти по чл. 235, ал. 3 ГПК подлежат на съобразяване.Следователно, допустим предмет на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО могат да бъдат само факти, настъпили до момента на подаване на исковата молба включително, но не и след този момент.По тази причина въззивният съд приема, че надлежен предмет на делото са искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на твърдяните нарушения, настъпили в периода 14.03.2014 г. – 12.09.2014 г.Същевременно, с обжалваното в тази му част решение на СГС е установено нарушение, „изразяващо се в поставянето от ответника на знак „T.”, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране и гел за миене на съдове, извършено чрез предлагането им за продажба и пускането им на пазара през 2014 г. без съгласието на ищеца“.От съпоставката между диспозитива на съдебното решение и установения допустим предмет на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е видно, че е налице частично несъответствие.На първо място, такова е налице по отношение на установяването на посочените нарушения, извършени чрез стоки, представляващи „гел за миене на съдове“, каквито нарушения в исковата молба не се твърдят, а се търси установяване единствено на нарушения чрез стоки, представляващи „прах за пране“.Ето защо в тази част обжалваното решение надхвърля недопустимо предмета на предявените искове, поради което подлежи на обезсилване.На второ място, несъответствие е налице и по отношение на вида на твърдяния в исковата молба знак, който ответникът бил използвал в търговската си дейност /“T.“/ и установения в диспозитива на решението знак „T.“ /който всъщност е твърдяната марка на ищеца/.Доколкото обаче в мотивите на решението СГС е обсъждал именно използвания от ответника знак „T.“, който е съпоставял с марката на ищеца „T.“, то въззивният съд приема, че се касае до очевидна фактическа грешка, неводеща до недопустимост на решението на това основание.На трето място, налице е недостатъчно индивидуализиране на спорния предмет на тези искове /установените нарушения/, тъй като в съдебния диспозитив не е посочено върху какъв вид /дизайн/ опаковка е бил поставен процесния знак „T.“ /по волята на ищеца предмет на този иск са само картонените опаковки с дизайн по приложение № 8 и 9 от исковата молба, а не всякакви възможни опаковки/, нито е посочен точният период, през който са настъпили установените нарушения, в рамките на твърдяния исков период /14.03.2014 г. – 12.09.2014 г./ – посочено е единствено, че те са настъпили през 2014 г., което е крайно недостатъчно за индивидуализиране на спорния предмет.Такова индивидуализиране е необходимо с цел както яснота какви точно факти са предмет на съдебно установяване, така и отграничаване от предмета на други подобни искове, които са били или ще бъдат предявени за защита на същата марка срещу същия ответник – напр. от исковете, които вече са били предмет на влязлото в сила решение от 14.05.2013 г. по гр. д. № 4195/2011 г. на СГС, VІ-10 състав /в което също липсва всякаква индивидуализация/.Тази непрецизност подлежи на отстраняване от въззивния съд чрез постановяване на диспозитив, индивидуализиращ темпорално установените факти, предмет на иска, тъй като това е от съществено значение за точното очертаване на предмета на иска /според посоченото по-горе/.На четвърто място, в диспозитива на решението на СГС са установени три форми на нарушения /поставяне на знака върху опаковки на стоки, предлагането им за продажба и пускането им на пазара/, докато освен тези форми предмет на исковата молба е и четвърта форма на нарушение – съхраняването им с тези цели /стр. 3 от исковата молба in fine/.По отношение на тази четвърта форма е налице непроизнасяне на съда, т. е. решението е непълно.Същевременно, нито една от страните не е поискала допълване на решението в тази му част по реда и в преклузивния срок по чл. 250 ГПК.Ето защо подобен иск /за установяване на съхраняването на стоките/ не е станал предмет на въззивното производство и не подлежи на разглеждане от въззивния съд.Предвид обхвата на въззивната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд служебно съпостави предмета на настоящите искове по чл. 76 ЗМГО с тези, които са били предявени между същите страни за защита на същата процесна марка по гр. д. № 4195/2011 г. на СГС, VІ-10 състав. От изисканото в цялост приключило гр. д. № 4195/2011 г. е видно, че предмет на предходно разгледания установителен иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО са били нарушения за период, предхождащ процесния, което е достатъчно за липсата на идентичност с процесния иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. Същевременно, приключилото гр. д. № 4195/2011 г. е водено за други нарушения, извършвани чрез използване на други опаковки с други изображения и надписи, различни от процесните картонени опаковки, а именно – за пликове за прах за пране, на които са изобразени снимка на четиричленно семейство сред природата, оградена в елипса, и природен пейзаж, ограден в елипса, с надписи – „For Hand Washing“, „Hand Washing P.“, „S. Essence“, изобразени на приложение № 2 от исковата молба по гр. д. № 4195/2011 г.Следователно, налице е разлика и в предмета на исковете /вкл. тези по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГ0/, което обосновава и липса на идентичност на споровете по двете дела, т. е. не е налице процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК по отношение на настоящото дело.
B) По основателността на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГОСпоред чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. За да се приеме, че ответникът е извършил нарушения по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) ищецът да притежава или да има право да ползва търговска марка, чиято закрила е с действие в Република България, 2) марката да е идентична или сходна със знак, който се използва за стоки или услуги, които не са на ищеца, 3) да е налице идентичност или сходство на стоките или услугите на марката и знака, 4) да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, и 5) да е налице използване на знака от ответника във формите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласие на ищеца. По тези обстоятелства въззивният съд намира следното:
(1) Първото обстоятелство е безспорно между страните, а и то се установява и от представените справка от 3.06.2014 г. и бр. 7/29.07.2011 г. на „Официален бюлетин“ на Патентното ведомство. Според същите ищецът е притежател на процесната търговска марка, с действие в Република България, а именно словна марка „T.“ с рег. № 76919, регистрирана по национален ред на 7.06.2011 г., по заявка от 12.05.1999 г., със срок на закрила до 12.05.2019 г.Правното действие на регистрацията не е отпаднало, като подаденото от ответника искане с вх. № 70-00-1672/16.02.2012 г. за заличаване на регистрацията на процесната марка е било окончателно отхвърлено с влязло в сила решение № 177/4.04.2013 г. на председателя на Патентното ведомство, потвърдено с решение № 3356/20.05.2014 г. по адм. д. № 7612/2013 г. на АССГ и решение № 5031/5.05.2015 г. по адм. д. № 11371/2014 г. на ВАС, VІІ отд.Доводите на ответника, че марката на ищеца е била неправомерно регистрирана, тъй като била общоизвестна марка на ответника, не могат да се разглеждат в настоящото исково производство, а единствено в административно производство по заличаване на марката, каквото е приключило с горепосочените решения.
(2) По втората предпоставка също не се спори, като тя се установява и от събраните доказателства. Както извършеното от съда визуално сравнение, така и неоспореното заключение на съдебно-марковата експертиза, безспорно установяват наличието на фонетично, смислово и визуално сходство между притежаваната от ищеца словна марка „T.“ с рег. № 76919 и знака „T.“, поставен върху процесните картонени опаковки на стоки /прахове за пране/, представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 към исковата молба /T. A. O. и T. A. C./.Не се спори, че въпросните картонени опаковки са за стоки, които не са на ищеца, а и няма доказателства за обратния положителен факт.Действително, между марката и въпросния знак има и разлика, дължаща се главно на това, че марката е изобразена с главни букви, докато в знака само първата буква е главна, а останалите са малки букви. Именно тази разлика обуславя и липсата на идентичност между марката и знака.Сходството обаче не предполага идентичност /еднаквост/, а непълно съответствие, близост, прилика, подобие, уподобяване. По тази причина сходството може да има различни степени, но за да е налице, следва визуалната близост между процесната марка и процесния знак да е очевидна и несъмнена, а не хипотетична.При тази преценка следва да се отчита и основното законово предназначение на марката по чл. 9 ЗМГО – да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.Преценено през тази призма визуалното сравнение между процесния знак и процесната марка показва значителна прилика между тях, независимо, че върху процесните картонени опаковки са поставени и други допълнителни знаци и думи.Както е установило и заключението на СМЕ знакът „T.“ е централният отличителен елемент върху процесните опаковки, който има доминиращо значение за цялостното въздействие върху вниманието на потребителите.Ето защо това води до извод за сходство между знака и марката, което е достатъчно за хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО.
(3) Не се спори и по това, че стоките, опаковани в процесните картонени кутии, върху които е поставен процесния знак „T.“, са идентични като клас с част от стоките, за които е регистрирана процесната марка с рег. № 76919, а именно – прахове за пране.Това е установено и от приетото заключение на СМЕ.
(4) Същото заключение на СМЕ установява и, че използването на знака „T.“ върху процесните кутии с прах за пране създава вероятност от объркване на потребителите, че стоките произхождат от ищеца или свързан с него източник.Следователно, налице е вероятност за объркване чрез свързване на знака с марката.
(5) Не се установява за използването на процесния сходен знак „T.“ да е налице съгласие от страна на ищеца в полза на което и да е лице.По-специално такова доказателство не представлява представения препис от договор от 5.07.1995 г., според който ищецът дава съгласие на ответника върху опаковката на продукцията /неясно коя/ да се изписва марката „T.“.От една страна, поради неизпълненото от ответника задължение по чл. 183 ГПК за представяне на оригинала, за което е бил задължен с протоколно определение от 10.02.2015 г. на СГС, този документ не следва да се счита част от допустимия доказателствен материал по делото.От друга страна, посочената в договора дата на съставянето му /5.07.1995 г./ предхожда значително както датата на заявяване /12.05.1999 г./, така и на регистриране на процесната търговска марка /7.06.2011 г./, поради което е обективно невъзможно съгласието по договора да има за предмет именно тази марка, правото на притежание върху която към този момент все още не е съществувало на територията на РБ. Евентуалното съгласие може да има за предмет само регистрираната към този момент в Република Турция марка, която обаче регистрация няма правно значение на територията на РБ – регистрацията има само национално действие.От трета страна, предмет на този договор /вкл. и в представения оригинал на турски език/ е словесният знак „T.“ /изписан само с главни букви/, а не е процесният знак „T.“, за използването на който с този договор не е дадено съгласие.Неоснователни са и доводите, че ответникът имал право да ползва процесната марка, тъй като преди нейната регистрация от ищеца тя била наложена от ответника като негова общоизвестна.На първо място, обстоятелството, че дадена марка е общоизвестна, не води до автоматична последица, че притежателят на друга регистрирана марка няма право да я ползва – тази последица настъпва само ако регистрираната марка е била заличена в нарочно административно производство, което в случая не е проведено успешно спрямо процесната марка.На второ място, в настоящото исково производство е недопустимо да се изследва въпроса дали въпросната марка на ответника е била общоизвестна, тъй като същият въпрос вече е бил предмет на разглеждане по административния ред на чл. 50а, ал. 2, т. 2 ЗМГО по повод на подаденото от ответника искане с вх. № 70-00-1672/16.02.2012 г. за заличаване на регистрацията на процесната марка, което е било отхвърлено с влязло в сила решение № 177/4.04.2013 г. на председателя на Патентното ведомство, потвърдено с решение № 3356/20.05.2014 г. по адм. д. № 7612/2013 г. на АССГ и решение № 5031/5.05.2015 г. по адм. д. № 11371/2014 г. на ВАС, VІІ отд. Доколкото искането на ответника е било основано именно на твърдяната общоизвестност на неговата марка, което не е било установено в административното производство, то този довод не подлежи на разглеждане от гражданския съд, който е обвързан от констатациите по този въпрос, съдържащи се в горепосочените актове.Действително, налице е правна възможност по исков ред да се установява общоизвестност на марка /чл. 50а, ал. 2, т. 1 ЗМГ0/, но тази възможност съществува само при условие, че не е предприета защита по административния ред на чл. 50а, ал. 2, т. 2 ЗМГО, каквато в случая е предприета.Ето защо липсва основание за ползване на процесната марка от страна на ответника.Както бе посочено, ищецът твърди, че ответникът е извършил ползване в следните форми, осъществени в исковия период /14.03.2014 г. – 12.09.2014 г./: 1) поставяне на знака „T.“ върху картонените опаковки на стоки /прахове за пране/, представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 от исковата молба, 2) предлагане на така означените стоки за продажба, и 3) пускането им на пазара /четвъртата твърдяна форма – съхраняването им с тези цели – не е предмет на въззивното производство, според изясненото по-горе/.Всяка от тези форми е предмет на отделен иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, поради което следва да бъде разгледана отделно.
Видно от самите представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. картонени опаковки на стоки /прахове за пране/, съответстващи на снимките по приложения № 8 и 9 към исковата молба, върху същите е поставен въпросния знак „T.“. Следователно, фактът на поставяне на знака върху конкретните две картонени опаковки е несъмнен. Въпросът е дали ответникът е извършил това поставяне. То би било вменено нему ако поставянето е било извършено по негово възлагане – от негови служители или от трети лица.Ответникът не е оспорил това твърдение /авторството на поставянето/, съдържащо се в исковата молба – нито в отговора по чл. 131 ГПК, нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното производство /във въззивната жалба се съдържа оспорване на авторството на другите твърдяни форми на нарушения – предлагане за продажба и пускане на пазара, което ще бъде коментирано понататък/.Ето защо този факт е бил извън предмета на доказване по чл. 153 ГПК /не е бил спорен/.Ответникът не е оспорил и истинността на посоченото на етикетите на двете представени картонени опаковки, а именно – че той е производител на опакованата с тези две опаковки стока, което е косвено доказателство, че процесният знак „T.“ e поставен върху двете опаковки по негово възлагане.При това положение въззивният съд намира за доказано, че именно ответникът е поставил върху двете представени по делото опаковки процесния знак „T.“, което е било извършено най-късно на 14.03.2014 г., на която дата се твърди, че двата конкретни артикула са били закупени чрез представения към исковата молба фискален бон.В уточняващата молба от 24.11.2015 г. ищецът твърди, че тази форма на нарушение е била извършвана през целия исков период 14.03.2014 г. – 12.09.2014 г. /а и понастоящем, което е извън допустимия предмет на настоящия иск, както бе изяснено/, което имплицитно съдържа и твърдение, че ответникът е поставял знака и върху други картонени опаковки от същия вид и дизайн през исковия период, което очевидно ищецът също иска да се установи като нарушение.По делото обаче не са ангажирани доказателства в тази насока – представените по делото полиетиленови опаковки не са предмет на исковете по чл. 76 ЗМГО, а на тези по чл. 57 ЗПД.Същевременно, в първоначалната искова молба не са се съдържали твърдения за периода на това нарушение, освен, че двата представени артикула са закупени с фискалния бон от 14.03.2014 г.По тази причина и липсата на оспорване от ответника в отговора по чл. 131 ГПК не може да се счете за признаване на тези обстоятелства – ответникът не е длъжен да вземе становище по неясни или ненаведени в исковата молба твърдения, нито да ги оспори.Именно липсата на уточнен период на това нарушение /а и на другите твърдяни/ са дали основание на въззивния съд да поиска уточняване на исковата молба, което ищецът е извършил с молбата си от 24.11.2015 г., като е посочил, че всички нарушения са извършвани от 14.03.2014 г. до подаване на исковата молба /12.09.2014 г./.След връчване на тази уточнителна молба ответникът е оспорил тези уточнени твърдения в съдебното заседание на 27.01.2016 г.Това поражда необходимост от провеждане на доказване от страна на ищеца, че извън двете представени картонени опаковки ответникът е поставял въпросния знак „T.“ и върху други подобни картонени опаковки със същия дизайн.Ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства за тези обстоятелства.Изводи в тази насока не могат да се направят и от представените във въззивното производство писмени доказателства – разпечатки от Интернет страници.От една страна, разпечатките не са от Интернет страница на ответника, а на друго дружество – [фирма].От друга страна, болшинството от съдържащите се в разпечатките снимки на артикули не съответстват на процесните по приложения № 8 и 9 от исковата молба, като визуално сходство е налице само по отношение на част от снимките на л. 69 от делото на САС, но липсват данни, че това са снимки на опаковки именно на ответника, а не на дружеството [фирма], чиито действия не са предмет на настоящия иск и не могат да се припишат на ответника, а дори и първото да е лицензополучател на заличени марки на ответника.Ето защо въззивният съд намира за недоказан искът за това нарушение в тази му част.За доказване на твърдяните нарушения „предлагане за продажба“ и „пускане на пазара“ ищецът е представил към исковата молба фискален бон от 14.03.2014 г., в който е посочено, че е издаден от ответника за закупени прахове за пране от склад 33801, находящ се в [населено място], [улица], Стоков базар „И.“.В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил, че именно той е издател на фискалния бон, нито, че той е производител на стоките, които са опаковани с двете картонени опаковки, както е посочено на техните етикети. Не е оспорено и, че чрез този фискален бон са закупени стоките, които са били опаковани в процесните две картонени опаковки, приложени към молбата от 23.12.2014 г. и съответстващи на снимките по приложения № 8 и 9 към исковата молба.Оспорването в жалбата на това обстоятелство е възражение, неизтъкнато в отговора по чл. 131 ГПК, поради което се явява преклудирано /чл. 133 ГПК/.Ето защо следва да се приеме за доказано, че на 14.03.2014 г. ответникът е извършил „предлагане за продажба“ и „пускане на пазара“ на стоките, които са били опаковани с представените две конкретни картонени опаковки, приложени към молбата от 23.12.2014 г. и съответстващи на снимките по приложения № 8 и 9 към исковата молба.Както и за предходната форма на нарушение, така и за тези следва да се приеме, че уточняването в молбата от 24.11.2015 г. на периода на нарушенията, имплицитно съдържа и твърдения, че ответникът е предлагал за продажба и пускал на пазара и други стоки /прахове за пране/ през целия исков период /14.03.2014 г. – 12.09.2014 г./, които са били опаковани с картонени опаковки от същия вид и дизайн.По аналогични на изложените по горе съображения за нарушението „поставяне на знака“ не може да се приеме, че ответникът е признал /или неоспорил/, че извън двете представени картонени опаковки е предлагал за продажба и пускал на пазара други стоки със същия дизайн на опаковката за останалата част от исковия период, допълнително уточнен във въззивното производство с молбата от 24.11.2015 г. – периода до подаване на исковата молба.Същевременно, по делото не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства – за представената складова разписка от 19.05.2014 г. самият ищец твърди, че е относима само към исковете му по чл. 57 ЗПД, а не към нарушенията на правото на марка, а всички останали събрани по делото доказателства касаят факти, настъпили преди исковия период /14.03.2014 г. – 12.09.2014 г./, т. е. от тях изводи за настъпили през исковия период факти не могат да се правят.По отношение на представените във въззивното производство разпечатки от Интернет страница на [фирма] важи написаното по-горе.В заключение – установява се, че в нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО ответникът е използвал в търговската си дейност знака „T.“, който e сходeн на притежаваната от ищеца търговска марка „T.“ с рег. № 76919, като: 1) на 14.03.2014 г. е поставил знака „T.“ върху двете картонените опаковки на стоки /прахове за пране/, представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 от исковата молба, 2) на 14.03.2014 г. е пуснал на пазара и е предлагал за продажба стоките /прахове за пране/, опаковани с двете картонените опаковки, представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 от исковата молба.За тези нарушения установителните искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО са основателни. В останалата им част исковете са неоснователни.
II. По исковете по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГОИщецът е предявил и осъдителни искове по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за преустановяване на нарушенията, които са предмет на установяване с исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО.Преустановяване може да се търси само на нарушения, които продължават да се извършват и понастоящем. За доказване на това обстоятелство е достатъчно ищецът да докаже, че нарушенията са били извършвани към датата на подаване на исковата молба. Ако ищецът установи това обстоятелство, то в тежест на ответника е да докаже, че след подаване на исковата молба е преустановил извършването на нарушенията, в противен случай съдът ще направи доказателствен извод, че те се извършват и понастоящем.В конкретния казус не се доказа, че ответникът е извършвал твърдяните нарушения към датата на подаване на исковата молба.Както бе прието по исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО установява се извършването единствено на нарушения на 14.03.2014 г. чрез двете конкретни картонени опаковки на стоки /прахове за пране/, представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 от исковата молба.Не се установява, че в останалата част на исковия период ответникът е извършвал и други подобни нарушения с картонени опаковки от същия вид и дизайн, приложени към други количества прах за пране.Ето защо не може да се направи доказателствен извод, че подобни на установените нарушения се извършват и понастоящем.При това положение осъдителните искове по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО се явяват изцяло неоснователни.
III. По инцидентния установителен иск по чл. 59 ЗПДСпоред чл. 23 ЗПД лице, което до датата на подаване на заявката за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на Република България дизайна или е извършило необходимата подготовка за това има право да го използва в същия обем и след тази дата.Преждеползването може да бъде предмет на установителен иск на заинтересованото лице – чл. 59 ЗПД.Във връзка с предявените срещу него искове по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗПД за защита на притежаваните от ищеца дизайни с рег. № 8031 ответникът е предявил инцидентни установителни искове за установяване, че ответникът е преждеползвател спрямо регистрираните дизайни на дизайните на опаковки на пликове за прах за пране, които е описал по следния начин: дизайни с форма близка до правоъгълната, с чупки поради пластичността на материала и с кантове отгоре и отдолу, с поставени в центъра на пликовете изписана със сини удебелени и големи по размер букви думата „T.” на фона на бяла елипса с розови кръгови сегменти по краищата, и надписи „for handwash” със сини букви, а в горния ляв ъгъл – „maximum economy” с бели букви върху син фон, а под него – „500 г.” с бели букви върху розов фон, в долния ляв ъгъл, изписани с ръкописен шрифт и светлокафяв цвят надписи „sea freshness”, „violet flower” и „lemon”.Ответникът е представил по делото графично изображение на единия от претендираните дизайни – този с надпис „T. – violet flower” /лист 36 от делото на СГС/, който съответства на един от тези, които са предмет на предявените срещу него искове по чл. 57 ЗПД, а именно – полиетиленовият плик, представен като веществено доказателство с молба от 23.12.2014 г. и съответстващ на изобразения на приложение № 4 от исковата молба на ищеца.От изявленията на ответника по делото, вкл. и във въззивното производство, следва, че вторият претендиран дизайн съответства на този, който също е предмет на предявените срещу него искове по чл. 57 ЗПД, а именно – полиетиленовият плик, представен от ищеца като веществено доказателство с молба от 23.12.2014 г. и съответстващ на изобразения на приложение № 3 от исковата молба на ищеца с надпис „T. – sea freshness”.Налице е обаче частично несъответствие между словесното описание от ответника в петитума на ИУИ и въпросните изображения – в петитума на иска по чл. 23 ЗПД е посочено, че дизайните съдържат изписана с големи букви думата „T.“, докато в изображенията тя е „T.“.Въпреки това, въззивният съд намира, че разминаването не е съществено и несъмнено волята на ответника е била да установи преждеползване именно на представените по делото опаковки с надпис „T.“, тъй като само за тях ищецът е предявил искове по чл. 57 ЗПД.Подобен образец или снимков материал не е представен за третия дизайн, чието преждеползване се претендира – този с твърдян надпис „T. – lemon“.Основателността на предявената претенция за преждеползване предполага доказването на следните предпоставки: 1) ответникът да е използвал на територията на РБ или да е извършил необходимата подготовка за това на претендираните от него дизайни преди датата на подаване на заявката за регистрация на дизайните на ищеца, и 2) използването да е добросъвестно. По тези предпоставки въззивният съд намира следното:
(1) Не се спори, а и от данните по делото се установява, че ищецът е притежател на процесните три дизайна, с действие в Република България, а именно дизайните за „Пликове /Опаковки/” с рег. № 8031, регистрирани по национален ред на 2.04.2014 г., по заявка от 5.09.2013 г., със срок на закрила до 5.09.2013 г., графично изобразени по-горе в настоящото решение.Не е спорно и, че претендираните от ответника дизайни, съответстващи на изобразените на приложения № 3 и 4 от исковата молба на ищеца /с надписи „T. – sea freshness” и „T. – violet flower”/, са в обхвата на закрила на дизайните на ищеца съобразно чл. 18 ЗПД – видно и от приетото заключение на СМЕ.Спорният въпрос е дали преди датата на заявката на ищеца /5.09.2013 г./ ответникът е използвал на територията на РБ въпросните дизайни или е извършил необходимата подготовка за това.Въззивният съд намира това обстоятелство за доказано от съвкупната преценка на ангажираните от ответника доказателства, и най-вече – гласни такива.От показанията на свидетеля П. се установява, че по възлагане от ответника от м. февруари 2013 г. турската фирма „С. П.“ е изготвила проекта на дизайн за полиетиленова опаковка с надпис „T. – violet flower”, съответстващ на изображението на лист 36 от делото на СГС, като предала същия проект на ответника с представения протокол от 1.04.2013 г. /л. 34-35 от делото на СГС/. Според същия свидетел по същото време турската фирма изготвила и предала и проект за дизайн за полиетиленова опаковка с надпис „T. – sea freshness”, изобразена на приложение № 3 от исковата молба. Пак според свидетеля въз основа на така изготвените проекти турската фирма продала на ответника полиетиленово фолио, върху което са били изобразени дизайните на опаковките, внесено от ответника през м. май 2013 г. в РБ, от когато той е започнал да опакова в тези дизайни и да разпространява на пазара своите продукти, което вършел и до момента.Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените протоколи от 1.04.2013 г. и 6.05.2013 г., фактура № 1851/23.05.2013 г., както и митническата декларация от 27.05.2013 г., поради което въззивният съд ги кредитира.Показанията са и в синхрон с приетата ССЕ и с показанията на свидетеля Н. П., който пък установява факта на осчетоводяване на 27.05.2013 г. в счетоводството на ответника на посочената фактура № 1851/23.05.2013 г., от който последващ факт /осчетоводяването/ съдът прави извод за предходното съществуване на фактурата, доказващ достоверността на датата на съставянето й по смисъла на чл. 183 ГПК.Този свидетел установява и осчетоводяването през съответните данъчни периоди по ЗДДС и на представените фактури № [ЕГН]/28.05.2013 г., № 12037/17.07.2013 г., № 12075/19.08.2013 г., № [ЕГН]/29.08.2013 г., издадени от [фирма] за продадени стоки на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], макар свидетелят да не изнася данни дали продадените с тях стоки са били опаковани с претендираните от ответника процесни дизайни на опаковки.Ето защо следва да се приеме за доказано, че ответникът е използвал на територията на РБ и е извършил необходимата подготовка за това на претендираните от него дизайни на опаковки с надписи „T. – sea freshness” и „T. – violet flower” преди датата на подаване на заявката за регистрация на дизайните на ищеца /5.09.2013 г./.Такъв доказателствен извод не може да се направи за третия дизайн, чието преждеползване се претендира – този с надпис „T. – lemon“.Поради това, че графично изображение или веществено доказателство от същия не е представено по делото, то и такъв не е бил предявен на разпитаните свидетели, поради което и същите не са потвърдили идентичността му с дизайните, предмет на представените писмени доказателства.В обобщение – доказана е първата предпоставка на чл. 23 ЗДП спрямо дизайните на опаковки с надписи „T. – sea freshness” и „T. – violet flower”, но не и спрямо дизайна на опаковка с надпис „T. – lemon“.
(2) Не е налице обаче втората предпоставка – добросъвестност на използването на дизайните от ответника.Както е установила и приетата СМЕ, а това е видно и от визуалното изображение, централен елемент от процесните дизайни е надписът „T.“, който има отличителна способност и е с доминиращ характер в цялостната композиция.Същевременно, този надпис е в обхвата на закрила на процесната словна марка на ищеца с рег. № 76919, както се установи и по разгледаните искове по чл. 76 ЗМГО. Марката е била регистрирана на 7.06.2011 г., като регистрацията е била публикувана в бр. 7/29.07.2011 г. на „Официален бюлетин“ на Патентното ведомство, от когато съобразно чл. 13, ал. 3 ЗМГО същата е породила действие спрямо всички трети добросъвестни лица, вкл. ответника.При това ответникът е бил наясно, че ищецът е притежател на въпросната марка, след като още през 2012 г. е подал искане за заличаване на марката на ищеца, което е било отхвърлено впоследствие, а и предвид заведеното от ищеца срещу ответника гр. д. № 4195/2011 г. на СГС, VІ-10 състав, за защита на същата марка.Следователно, към момента на създаване през 2013 г. и ползване на претендираните от ответника дизайни на опаковки ответникът е знаел, че в тях се използва като централен елемент защитена търговска марка на ищеца.Включването на същата се явява неправомерно ползване не само на марката, но и на дизайните, тъй като по арг. на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД забранено се явява ползване на дизайн, нарушаващ по-ранно право на индустриална собственост, каквото е това върху марката.Ето защо ползването на процесните дизайни от ответника не може да се определи като добросъвестно по смисъла на чл. 23 ЗДП.Основание за такава добросъвестност не дават и регистрациите на предходните марки на ответника „T. jel“ с рег. № 28892, „T. matic“ с рег. № 28827 и „T. alirken kazanin“ – същите вече са били заличени през 2011 г. /т. е. не са съществували към 2013 г. – момента на създаване на дизайна на ползваните от него опаковки/, а и не са принадлежали на ответника, тъй като същият ги е прехвърлил далеч преди това с договор от 12.12.1998 г. на [фирма] /представен от самия ответник към отговора му по чл. 131 ГПК/.Предвид всичко това въззивният съд намира, че в конкретния случай ползването на процесните дизайни от ответника, макар и извършено преди датата на заявката от ищеца /5.09.2013 г./, не е добросъвестно по смисъла на чл. 23 ЗДП.Ето защо искът по чл. 59 ЗДП се явява неоснователен.
IV. По исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД
A) По предмета на исковете
Съобразно исковата молба и уточнителната молба от 24.11.2015 г. предмет на предявените обективно съединени искове по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД е установяване на фактите на извършени от ответника твърдяни нарушения, изразяващи се в това, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПД е използвал в търговската си дейност дизайни, които са включени в обхвата на закрила на притежаваните от ищеца три промишлени дизайни с рег. № 8031, които нарушения били извършвани от 19.05.2014 г. и до момента, а формите на нарушенията са следните: производство, предлагане, излагане на пазара, износ и съхраняване с тези цели на продукти /прахове за пране/, опаковани в полиетиленовите пликове, представените като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 3 и 4 от исковата молба.Всяка твърдяна форма на нарушение обективира отделен установителен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД.По аналогични на изложените по-горе в т. І съображения въззивният съд приема, че надлежен предмет на делото са искове по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД за установяване на твърдяните нарушения, настъпили в периода 19.05.2014 г. – 12.09.2014 г.Същевременно, с обжалваното в тази му част решение на СГС е установено нарушение, изразяващо се в „използване от ответника на прах за пране „T.” от 500 г. с дата на производството 2014 г. с надписи – „T. /sea freshness/” и „T. /violet flower/”.От съпоставката между диспозитива на съдебното решение и установения допустим предмет на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД е видно, че е налице частично несъответствие.На първо място, такова е налице по отношение на вида на надписа върху процесните опаковки на ответника – действителният твърдян надпис, както върху регистрирания дизайн, така и върху опаковките на ответника е „T.“, а не „T.“.Доколкото обаче в мотивите на решението СГС е обсъждал именно съпоставката между процесния дизайн и външния вид на представените по делото опаковки, то въззивният съд приема, че се касае до очевидна фактическа грешка, неводеща до недопустимост на решението на това основание.На второ място, налице е недостатъчно индивидуализиране на спорния предмет на тези искове /установените нарушения/, тъй като от съдебния диспозитив не става ясно върху какви точно опаковки на ответника е бил приложен процесния дизайн /предмет на този иск са само полиетиленовите опаковки с дизайн по приложение № 3 и 4 от исковата молба, а не всякакви възможни опаковки/, нито е посочен точния период, през който са настъпили установените нарушения, в рамките на твърдяния исков период /19.05.2014 г. – 12.09.2014 г./ – посочено е единствено, че те са настъпили през 2014 г., което е крайно недостатъчно за индивидуализиране на спорния предмет.Такова индивидуализиране е необходимо с цел яснота какви точно факти са предмет на съдебно установяване, така и отграничаване от предмета на други подобни искове, които евентуално ще бъдат предявени в бъдеще за защита на същите дизайни срещу същия ответник.Тази непрецизност подлежи на отстраняване от въззивния съд чрез постановяване на диспозитив, индивидуализиращ предметно и темпорално установените факти, предмет на иска, тъй като това е от съществено значение за точното очертаване на предмета на иска /според посоченото по-горе за исковете за марката/.
B) По основателността на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДПСпоред чл. 3, ал. 1 ЗПД промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях, като продуктът може да бъде всяко изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове с изключение на компютърни програми – ал. 2 на чл. 3.Изключителното право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация /чл. 10 ЗДП/.Според чл. 18 ЗДП обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие.Според чл. 19, ал. 1 ЗПД правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила.За да се приеме, че ответникът е извършил нарушения по чл. 19, ал. 1 ЗПД е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) ищецът да притежава или да има право да ползва промишлен дизайн, чиято закрила е с действие в Република България, 2) дизайнът да е идентичен или сходен с друг дизайн, 3) другият дизайн да е в обхвата на закрила на регистрирания дизайн, и 4) да е налице използване на другия дизайн от ответника във формите по чл. 19, ал. 2 ЗПД без съгласие на ищеца. По тези обстоятелства въззивният съд намира следното:
(1) Първото обстоятелство е безспорно, а и то се установява и от представените свидетелство за регистрация от 3.04.2014 г. и бр. 4/30.04.2014 г. на „Официален бюлетин“ на Патентното ведомство.Според същите ищецът е притежател на процесните три дизайна, с действие в Република България, а именно дизайните за „Пликове /Опаковки/” с рег. № 8031, регистрирани по национален ред на 2.04.2014 г., по заявка от 5.09.2013 г., със срок на закрила до 5.09.2013 г., графично изобразени по-горе в настоящото решение.
(2) Не се спори и по втората предпоставка, която се установява и от събраните доказателства. Както извършеното от съда визуално сравнение, така и неоспореното заключение на съдебно-марковата експертиза, безспорно установяват наличието на значително сходство /дори според експертизата – идентичност/ между притежаваните от ищеца два дизайни № 1 и 2 /„T. – sea freshness” и „T. – violet flower“/ и дизайните на полиетиленовите пликовете – опаковки, представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 3 и 4 към исковата молба.Видимият външен вид на представените веществени доказателства повтарят съществените особености на видимия външен вид на регистрираните два дизайна № 1 и 2.
(3) Предвид установената значителна прилика дизайните на опаковките по приложения № 3 и 4 от исковата молба не създават различно цялостно възприятие у информирания потребител спрямо това, което създават процесните регистрираните от ищеца дизайни с рег. № 8031. Както е установила и СМЕ сравняваните дизайни създават идентично цялостно впечатление.Ето защо дизайните на опаковките по приложения № 3 и 4 от исковата молба несъмнено попадат в обхвата на закрила по чл. 18 ЗДП на процесните дизайни с рег. № 8031.
(4) Не се установява за използването на процесните два сходни дизайна на опаковки да е налице съгласие от страна на ищеца в полза на което и да е лице, а следователно използването на дизайна се явява неправомерно по смисъла на чл. 55 ЗПД.Предвид неоснователността на инцидентния установителен иск по чл. 59 ЗДП не е налице и право на ползване от ответника на основание добросъвестно преждеползване.Релевантните форми за използване обаче са само тези, посочени в чл. 19, ал. 2 ЗПД: производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.Както бе посочено, ищецът твърди, че ответникът е извършил ползване в следните форми, осъществени в исковия период /19.05.2014 г. – 12.09.2014 г./: производство, предлагане, излагане на пазара, износ и съхраняване с тези цели на прахове за пране, опаковани в полиетиленовите пликове, представените като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. и съответстващи на изобразените на приложения № 3 и 4 от исковата молба.Тази формулировка в исковата молба подлежи на изправително тълкуване, тъй като спрямо продукта „прах за пране“ ищецът не твърди да са прилагани процесните дизайни, а твърди те да са прилагани към други продукти – опаковките /пликовете/, в които е бил опакован прах за пране. Именно опаковките представляват „продукта“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДП, за който са предназначени дизайните, доколкото те /дизайните/ са външния вид на тези опаковки, а не външния вид на опакованата стока прах за пране, чийто външен вид е прахообразен /стоката и опаковката са различни продукти и различни движими вещи/.Ето защо използваният от ищеца израз „прах за пране, опакован в процесните пликове – опаковки“ следва да се разбира като индиция, че волята му е да се установят посочените форми на използване именно спрямо процесните опаковки.Всяка от тези форми е предмет на отделен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД, поради което следва да бъде разгледана отделно.Производството на процесните две полиетиленови опаковки, представени като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г., съответстващи на снимките по приложения № 3 и 4 към исковата молба, би било вменено на ответника ако е било извършено по негово възлагане – от негови служители или от трети лица.Ответникът не е оспорил това твърдение /че той е произвел опаковките/, съдържащо се в исковата молба – нито в отговора по чл. 131 ГПК, нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното производство, тъй като цялостната защитна позиция на ответника е, че той има право на преждеползване.Ето защо този факт е бил извън предмета на доказване по чл. 153 ГПК /не е бил спорен/.Ответникът не е оспорил и верността на посоченото на етикетите на двете представени полиетиленови опаковки, а именно – че той е производител, без да е разграничено дали тази информация се отнася само до съдържащия се в опаковката прах за пране или и до самата опаковка като продукт, поради което следва да се приеме, че тя се отнася и за двата продукта.При това положение въззивният съд намира за доказано, че именно ответникът е производител на двете представени към молбата от 23.12.2014 г. полиетиленови опаковки, което е било извършено най-късно на 19.05.2014 г., на която дата се твърди, че двата конкретни артикула са били закупени чрез представената към исковата молба складова разписка.В уточняващата молба от 24.11.2015 г. ищецът твърди, че тази форма на нарушение е била извършвана през целия исков период 19.05.2014 г. – 12.09.2014 г. /а и понастоящем, което е извън допустимия предмет на настоящия иск, както бе изяснено/, което имплицитно съдържа и твърдение, че ответникът е произвеждал и други полиетиленови опаковки от същия вид и дизайн през исковия период, което очевидно ищецът също иска да се установи като нарушение.Същевременно, в първоначалната искова молба не са се съдържали твърдения за периода на това нарушение, освен, че двата представени артикула са закупени със складовата разписка от 19.05.2014 г.Именно липсата на уточнен период на това нарушение /а и на другите твърдяни/ са дали основание на въззивния съд да поиска уточняване на исковата молба, което ищецът е извършил с молбата си от 24.11.2015 г., като е посочил, че всички нарушения са извършвани от 19.05.2014 г. до подаване на исковата молба /12.09.2014 г./.След връчване на тази уточнителна молба ответникът е оспорил тези уточнени твърдения в съдебното заседание на 27.01.2016 г.Същевременно обаче, самият ответник продължава да твърди, че има право да ползва процесните дизайни като преждеползвател, а доведеният от ответника и разпитан във въззивното производство свидетел Х. П. е заявил, че ответното дружество разпространява своите продукти в опаковките с дизайните, съответстващи на предявените му веществени доказателства по молбата на ищеца от 23.12.2014 г., след м. май 2013 г. и до настоящия момент, вкл. и към м. септември 2014 г. /когато е подадена настоящата искова молба/.При това положение въззивният съд приема за доказано, че тази форма на нарушение е извършвана през целия исков период /19.05.2014 г. – 12.09.2014 г./.За доказване на твърдяните нарушения „предлагане и излагане на пазара“ ищецът е представил към исковата молба складова разписка № 52096/19.05.2014 г., в която е посочено, че е издадена от ответника за закупени прахове за пране.В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил, че именно той е издател на складовата разписка.Не е оспорено и, че чрез тази складова разписка са закупени стоките, които са били опаковани в процесните две полиетиленови опаковки, приложени към молбата от 23.12.2014 г. и съответстващи на снимките по приложения № 8 и 9 към исковата молба.Ето защо следва да се приеме за доказано, че на 19.05.2014 г. ответникът е извършил „предлагане и излагане на пазара“ на представените две конкретни полиетиленови опаковки, приложени към молбата от 23.12.2014 г. и съответстващи на снимките по приложения № 8 и 9 към исковата молба.Както и за предходната форма на нарушение, така и за тези следва да се приеме, че уточняването в молбата от 24.11.2015 г. на периода на нарушенията, имплицитно съдържа и твърдения, че ответникът е предлагал и излагал на пазара и други полиетиленови опаковки през целия исков период /19.05.2014 г. – 12.09.2014 г./, които са били опаковани с полиетиленови опаковки от същия вид и дизайн.По аналогични на изложените по горе съображения за нарушението „производство“ /показанията на свидетеля П./ и тези нарушения следва да се приемат за доказани.След като се установи, че през исковия период 19.05.2014 г. – 12.09.2014 г. ответникът е произвеждал, предлагал и излагал на пазара полиетиленови опаковки с дизайн, съответстващ на приложените към молбата от 23.12.2014 г. веществени доказателства № 3 и 4 и съответстващи на снимките по приложения № 8 и 9 към исковата молба, то е логично да се приеме и, че ответникът е съхранявал същите за тези цели през същия период.Не се доказва по никакъв начин, че ответникът е осъществил износ било на процесните две опаковки, било на други други подобни.Самият ищец също не излага конкретния твърдения в тази насока, поради което и липсата на оспорване от ответника не може да се счете за признание – такова на неконкретизирани твърдения принципно не може да има.В обобщение – установява се, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПД ответникът е използвал в търговската си дейност дизайни на полиетиленови опаковки, които са обхвата на закрила на два от притежаваните от ищеца дизайни с рег. № 8031, като в периода 19.05.2014 г. – 12.09.2014 г. е произвеждал, предлагал и излагал на пазара и съхранявал с тези цели на полиетиленови опаковки на стоки /прахове за пране/, съответстващи на представените като веществени доказателства с молба от 23.12.2014 г. артикули под № 1 и 2 и съответстващи на изобразените на приложения № 3 и 4 от исковата молба.За тези нарушения установителните искове по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД са основателни. В останалата им част исковете са неоснователни /по отношение на твърдяния износ/.
V. По исковете по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПДИщецът е предявил и осъдителни искове по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД за преустановяване на нарушенията, които са предмет на установяване с исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД.Преустановяване може да се търси само на нарушения, които продължават да се извършват и понастоящем. За доказване на това обстоятелство е достатъчно ищецът да докаже, че нарушенията са били извършвани към датата на подаване на исковата молба. Ако ищецът установи това обстоятелство, то в тежест на ответника е да докаже, че след подаване на исковата молба е преустановил извършването на нарушенията, в противен случай съдът ще направи доказателствен извод, че те се извършват и понастоящем.В конкретния казус се доказа, че установените с предходния иск форми на нарушения ответникът е извършвал както към датата на подаване на исковата молба, така и понастоящем.Това се доказа от показанията на свидетеля Х. П. пред въззивната инстанция, който категорично е заявил, че процесните дизайни на опаковки ответното дружество използва в търговската си дейност от м. май 2013 г. и до днес.Своебразно признание на това обстоятелство ответникът е направил и със самия предявен иск за преждеползване – житейски интерес от предявяване на такъв съществува само по отношение на дизайни, които продължават да се ползват и понастоящем.Ето защо осъдителните искове са основателни за нарушенията, установени по реда на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД, а неоснователни за неустановените форми на нарушения. В обжалваното решение и по иска по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД липсва каквото и да е описание на нарушението, което ответникът е осъден да преустанови, което налага постановяването на нов прецизиран диспозитив от въззивния съд с оглед евентуалното бъдещо принудително изпълнение на решението.
Предвид всичко гореизложено обжалваното решение следва: 1) да се обезсили в частта по предявения иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО в частта относно установено нарушение по отношение на опаковки на стоки, представляващи гел за миене на съдове, 2) да се потвърди в частта по инцидентния установителен иск по чл. 59 ЗПД и в частта за присъдените на ищеца разноски в размер на 360 лв., тъй като същите са относими изцяло към уважените установителни искове за марката и дизайна, 3) да се отмени в останалата част, като: а) се постанови ново решение, индивидуализиращо подробно по вид и период установените нарушения по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, а се отхвърлят исковете за останалите нарушения и период, б) исковете по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО да се отхвърлят изцяло, в) се постанови ново решение по исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗПД, индивидуализиращо подробно по вид и период установените нарушения, а се отхвърлят исковете за неустановените нарушения.
VI. По разноските за производството
Ищецът не е претендирал присъждане на разноски за въззивното производство, а и не е представил доказателства за такива. Разноските за първата инстанция са му били присъдени с обжалваното решение.
При този изход на спора право на присъждане на разноски има и ответника съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК – за отхвърлената част от исковете, за което същият е направил своевременно искане. Ответникът е доказал извършени разноски за двете инстанции в общ размер на 730 лв., от които 80 лв. – за заплатената държавна такса по инцидентния установителен иск по чл. 59 ЗПД, 200 лв. – за депозит за съдебномаркова експертиза, 300 лв. – за депозит за ССЕ, 30 лв. – за депозит за свидетел в първата инстанция /вносна бележка от 7.04.2015 г./, и 120 лв. – за държавната такса по въззивната жалба. Разноските за ИУИ, СМЕ, ССЕ и свидетел не следва да се възмездяват, тъй като са относими към искове, по които насрещната страна е получила защита, а не ответникът. На ответника следва да се присъдят част от направените разноски за държавната такса по въззивната жалба съразмерно на уважената част от жалбата, а именно – 30 лв.Така мотивиран Софийският апелативен съд,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 20.07.2015 г. по т. д. № 5844/2014 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, в частта, с която на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е признат за установен факта на нарушението на правото на ищеца „Х. К. С. А. Ш.” върху търговска марка „T.” с рег. № 76919, изразяващо се в поставянето от ответника [фирма] на знак „T.”, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи гел за миене на съдове, извършено чрез предлагането им за продажба и пускането им на пазара през 2014 г. без съгласието на ищеца, като постановено по непредявен иск.ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.07.2015 г. по т. д. № 5844/2014 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответника [фирма] срещу ищеца „Х. К. С. А. Ш.” инцидентен установителен иск за установяване, че ответникът е преждеползвател по чл. 23 ЗПД на дизайните – опаковки на пликове с форма, близка до правоъгълната, с чупки поради пластичността на материала и с кантове отгоре и отдолу, с поставени в центъра на пликовете изписана със сини удебелени и големи по размер букви думата „T.” на фона на бяла елипса с розови кръгови сегменти по краищата, и надписи „for handwash” със сини букви, а в горния ляв ъгъл – „maximum economy” с бели букви върху син фон, а под него – „500 г.” с бели букви върху розов фон, в долния ляв ъгъл, изписани с ръкописен шрифт и светлокафяв цвят надписи „sea freshness”, „violet flower” и „lemon”, както и в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца „Х. К. С. А. Ш.” разноски в размер 360 лв.ОТМЕНЯ решението от 20.07.2015 г. по т. д. № 5844/2014 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, останалата му част и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, по искове предявени от „Х. К. С. А. Ш.” /“H. K. S. A. S.“/, регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на управление – [населено място], район „Ю.“, „М. Из К.“ № 23, че ответникът [фирма] с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], в нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и без съгласие на ищеца е използвал в търговската си дейност знака „T.“, който е сходен на притежаваната от ищеца словна търговска марка „T.“ с рег. № 76919, регистрирана по национален ред, за идентични или сходни стоки /прахове за пране/, като по този начин се създава вероятност от объркване на потребителите, които нарушения са били извършени на 14.03.2014 г. чрез поставяне на знака „T.“ върху две картонени опаковки на стоки, пускането на пазара и предлагането за продажба на стоките, опаковани с двете опаковки с дизайн, съответстващ на представените по делото веществени доказателства и на следните изображения, показани на приложения № 8 и 9 от исковата молба:ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х. К. С. А. Ш.” срещу [фирма] искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО в останалата им част за установяване на други нарушения от същия вид, извършени с други картонени опаковки на стоки със същия дизайн през исковия период 14.03.2014 г. – 12.09.2014 г., както и изцяло исковете по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови поставяне на знака „T.“, пускането на пазара и предлагането за продажба на други стоки, опаковани с картонени опаковки със същия дизайн.ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗПД, по искове предявени от „Х. К. С. А. Ш.” /“H. K. S. A. S.“/, регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на управление – [населено място], район „Ю.“, „М. Из К.“ № 23, че ответникът [фирма] с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПД и без съгласие на ищеца е използвал в търговската си дейност дизайни на опаковки, които са в обхвата на закрила на притежаваните от ищеца промишлени дизайни „Пликове /опаковки/“ с рег. № 8031, регистрирани по национален ред, като в периода 19.05.2014 г. – 12.09.2014 г. е произвеждал, предлагал и излагал на пазара и съхранявал с тези цели на полиетиленови опаковки на стоки /прахове за пране/, съответстващи на представените по делото веществени доказателства и на следните изображения, показани на приложения № 3 и 4 от исковата молба:ОСЪЖДА на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД [фирма] с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], да преустанови нарушаването на правата на ищеца „Х. К. С. А. Ш.” /“H. K. S. A. S.“/, регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на управление – [населено място], район „Ю.“, „М. Из К.“ № 23, върху промишлени дизайни „Пликове /опаковки/“ с рег. № 8031, чрез производство, предлагане и излагане на пазара и съхраняване с тези цели на полиетиленови опаковки на стоки /прахове за пране/, съответстващи на представените по делото веществени доказателства и на следните изображения, показани на приложения № 3 и 4 от исковата молба:ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х. К. С. А. Ш.” срещу [фирма] искове по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД в останалата им част – за установяване на нарушения, извършени чрез износ на полиетиленови опаковки на стоки със същия дизайн през исковия период 19.05.2014 г. – 12.09.2014 г., както и исковете чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД в останалата им част – за осъждане на ответника да преустанови нарушаването на правата на ищеца върху промишлени дизайни с рег. № 8031 чрез извършване на износ на полиетиленови опаковки на стоки /прахове за пране/, съответстващи на представените по делото веществени доказателства и на изобразените на приложения № 3 и 4 от исковата молба.ОСЪЖДА „Х. К. С. А. Ш.” /“H. K. S. A. S.“/, регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на управление – [населено място], район „Ю.“, „М. Из К.“ № 23, да заплати на [фирма] с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 30 лв. – разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.