Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение от 12.05.2010 г. по т. д. № 75/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 875 от 27.11.2009 г. по т. д. № 1138/2007 г. на СГС, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на Н. Н. Н. - от [населено място] 660 000 лв. - обезщетение за ползване на Патент рег. № 47271 на ПВ за изобретение "Метод за термично изолиране на дъно на индустриални пещи" без съгласие на патентопритежателя, на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, със законната лихва от 4.07.2007 г., с оплакване за недопустимост, неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като ищецът не е платил държавна такса за разглеждане на иска, като е неприложима разпоредбата на чл. 5 б. "е" ЗДТ, вр. чл. 63, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.), която се отнася за искове за "възнаграждения, произтичащи от права на изобретения", а искът е за обезщетение. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са обусловили изхода на делото въпросите: 1. как следва да процедира съдът, когато е сезиран с искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 98 и сл. ГПК (отм.), 2. каква е правната същност и по какъв начин следва да се определи обезщетението за пропуснати ползи по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, 3. инцидентното приемане две години след изтичане на периода за ползване на патента, на Договор за покупка на лиценз и техническа помощ, за нищожен поради порок на волята на лицензополучателя, означава ли, че е опорочена и волята на лицензодателя, 4. Изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ "правото на преждеползване" по чл. 21 от закона, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, 5. от кой момент се прекратява действието на патент, на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ, 6. прекъсва ли частично предявеният иск погасителната давност и по отношение на останалата част от вземането, 7. от кой момент тече погасителната давност за обезщетение по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и 8. могат ли членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове и не представляват дружеството, да предприемат по отношение на трети лица валидни действия от негово име. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в противоречие с ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, въззивният съд е решил въпроса за дължимата от ищеца държавна такса, невнасянето на която обуславя нередовност на исковата молба по чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.), за което съдът следи служебно и постановеното решение е недопустимо, тъй като ищецът дължи държавна такса и е неприложим чл. 5 б. "е" ЗДТ, вр. чл. 63, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), които се отнасят за искове за "възнаграждения, произтичащи от права на изобретения". По въпроса прекъсва ли частично предявеният иск погасителната давност и по отношение на останалата част от вземането, жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика: Р. № 1006/20.06.2003 г. по гр. д. № 191/2003 г., Р. № 1207/27.01.2009 г. по гр. д. № 5202/2007 г., Р. № 470/2.06.2008 г. по д. № 98/2008 г., Р. № 589/23.06.2008 г. по т. д. № 211/2008 г., Р. № 610/9.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. и Р. № 97/6.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., всички на ВКС. По въпроса как се определя размерът на обезщетение за използване на изобретението жалбоподателят поддържа, че има противоречива съдебна практика - Р. № 29/10.04.2003 г. по гр. д. № 2346/2002 г. на САС, а по изложените в т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 на Изложението на касационните основания въпроси, по развитите съображения поддържа, че е налице касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът им е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, и няма или липсва единна съдебна практика.

Ответникът по касационната жалба Н. Н. Н. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280, ал. 2 ГПК, редакция Д. в. бр. 59/2007 г.), затова приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

Обжалваното решение не е недопустимо, като постановено по иск, по който следва да се внесе държавна такса. Съгласно чл. 63, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) такси и разноски по делата не се внасят от ищците, посочени в чл. 5 б. "в" - "ж" ЗДТ и в чл. 5 б. "е" ЗДТ е записано, че са освободени от плащане на държавни такси ищците по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения. В чл. 12 ЗПРПМ е посочено, че този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентноспособните изобретения и на полезните модели и тъй като предявеният иск е по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ за обезщетение за вреди и пропуснати ползи следствие неправомерно използване от ответника на патентни права на ищеца, ищецът, като патентопритежател, се включва в разпоредбата на ЗДТ, която го освобождава от внасяне на държавна такса. Не е недопустимо решението, като постановено по нередовна искова молба досежно изискването за внасяне на държавна такса по предявения иск, като съдебната практика е трайноустановена, че недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото не е обжалваното решение. Дори и да се приеме, че в първоинстанционното производство неправилно е прието, че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 63, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.), вр. чл. 5 б. " е" ЗДТ и този пропуск не е отстранен от въззивния съд, няма пречка с последващ съдебен акт ищецът да бъде осъден да плати държавната такса, ако дължи такава.

По изложените съображения е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради разрешаване в противоречие със задължителната съдебна практика на въпроса за постановено по нередовна искова молба решение досежно изискването за внасяне на държавна такса по предявения иск.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса погасен ли е по давност предявеният иск след допуснатото увеличение на иска, за увеличената част до пълния му размер, по който въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Посочените от жалбоподателя Р. № 1006/20.06.2003 г. по гр. д. № 191/2003 г., Р. № 470/2.06.2008 г. по д. № 98/2008 г., Р. № 589/23.06.2008 г. по т. д. № 211/2008 г. и Р. № 610/9.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г., всички на ВКС, нямат приложение, тъй като се отнасят за погасителна давност по предявен частичен иск, какъвто не е предявеният по настоящото дело иск, няма приложение и Р. № 97/6.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, по което е разгледан въпрос за изменение на иска с включване на други претенции. Дори и да е имало противоречива съдебна практика по този въпрос - Р. № 1207/27.01.2009 г. по гр. д. № 5202/2007 г. на ВКС, създадена при действието на ГПК (отм.), същата е преодоляна с Р. № 9 от 7.03.2011 г. по т. д. № 406/2010 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК и включващо се в задължителните актове, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която е в смисъл, че когато е увеличен искът по реда на чл. 116 ГПК (отм.), изтичането на погасителната давност се преценява към датата на предявяване на исковата молба, включително и по отношение на увеличената част на иска.

По материалноправния въпрос за размера на обезщетението за неправомерното използване на изобретението неоснователно жалбоподателят, като сочи Р. № 29/10.04.2003 г. по гр. д. № 2346/2002 г. на САС, поддържа, че има противоречива съдебна практика. Патентопритежателят е могъл за ползването на изобретението си да получи справедливо възнаграждение, от каквото е лишен следствие неправомерните действия на ответника през процесния период, затова съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ може да иска обезщетение за претърпените вреди (загуби) и за пропуснатите ползи, като искът е за обезщетение за пропуснати ползи. Ответникът с виновно неправомерно ползване на изобретението на ищеца - без негово съгласие, го е лишил от възможност да ползва изобретението, затова следва да обезщети накърненият интерес на патентопритежателя, като конкретните обстоятелства по делото обуславят начина на определяне размера на обезщетението за пропуснати ползи. Как ще се определи обезщетението, е въпрос, специфичен за всеки отделен случай, който следва да се реши по конкретното дело с оглед вида на изобретението и твърденията на страните, и в съответствие с фактите по делото. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Правната уредба за определяне размера на обезщетението за вреди (загуби) и пропуснати ползи не е неясна, нито може да се приеме, че прилагането й създава затруднения, налице е и съдебна практика по приложението на чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, включително посоченото от жалбоподателя Р. № 29/10.04.2003 г. по гр. д. № 2346/2002 г. на САС. Оплакването, че съдът е възприел заключението на тройната експертиза (неоспорено), в което размерът на обезщетението за пропуснати ползи, е определен като процент от реализирания оборот от продажбите на продукцията, произведена с използване на изобретението на ищеца, вместо да възприеме заключението на единичната (оспорена от ищеца) експертиза, са оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК и не са касационни основания. За да определи обезщетението за пропуснати ползи, съдът се е ръководил от това какво би получил ищецът в случай на правомерно развитие на отношенията на страните, какво е възнаграждението, което обичайно се получава от патентопритежателя при подобни производства въз основа на лиценцзионен договор и е изложил конкретни съображения защо възприема заключението на тройната експертиза и предложения метод за определяне на обезщетението за пропуснати ползи - обичайното възнаграждение, което патентопритежателят щеше да получи от ответника, ако последният ползваше правомерно изобретението по патента.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по изложените от жалбоподателя въпроси в т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 на Изложението на касационните основания. По тези правни въпроси е създадена съдебна практика и не се касае до въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за нищожността Договор за покупка на лиценз и техническа помощ от 28.02.1996 г. с влязло в сила решение, постановено между страните - Р. от 12.05.2006 г. по т. д. № 492/2005 г. на ВКС, постановено по иск на патентопритежателя за възнаграждение, претендирано на договорно основание - Лицензионен договор от 28.02.1996 г., искът е отхвърлен, като е уважено възражението на [фирма] за нищожност на договора поради липса на съгласие, поради което със сега обжалваното решение, на основание чл. 220 ГПК (отм.) и при съобразяване на съдебната практика по приложението на чл. 220 ГПК (отм.), въззивният съд е направил извода за нищожност на посочения договор, съответно за неправомерното използване на изобретението от ответника. Във връзка с отговора на този въпрос, не е релевантен за делото поставеният от жалбоподателя въпрос могат ли членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове и не представляват дружеството, да предприемат по отношение на трети лица валидни действия от негово име. По въпроса налице ли е за жалбоподателя право на преждеползване по чл. 21 ЗПРПМ, съответно изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ това право, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъл, различен от вложения и по въпроса има съдебна практика - Р. № 1183/12.01.2006 г. по № 492/2005 г. на ВКС. По въпроса от кой момент се прекратява действието на патент, на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ и по въпроса от кой момент тече погасителната давност за обезщетението по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а развитите оплаквания са за незаконосъобразност на решението.

По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 12.05.2010 г. по гр. д. № 75/2010 г. на Софийски апелативен съд.