РЕШЕНИЕ № 1076 ОТ 09.07.2014 Г. ПО Т. Д. № 2037/2008 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

1076-2008 <a class="adele-text-link citation-selected" data-num="4828981_VSST" data-type="apis_no" data-kind="case" data-title="Решение № 1076 от 9.07.2014 г. на СГС по т. д. № 2037/2008 г.">Решение № 1076 от 9.07.2014 г.</a> на СГС по т. д. № 2037/2008 г. BG https://web. apis. bg/p. php?i=2288560& Judgment 09.07.2014 09.07.2014 SAD_0364

Решение № 1076 от 9.07.2014 г. на СГС по т. д. № 2037/2008 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 09.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение VІ-10 състав, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА

При участието на секретаря А. Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова гр. д. № 2037 по описа за 2008 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.

Ищецът А. А. Ч. ***, ЕГН********** твърди, че е притежател на патент за изобретение № 48438 с наименование "Електрозадвижване на разединители за високо напрежение", като предметът на това изобретение представлява основен модул от конструкцията на разединители за високо напрежение, произвеждани от "А. А."АД, гр. Севлиено, като понякога се предлага и като самостоятелно изделие. Твърди, че ответникът "Н. Е. К." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "Т." №* често купува произвежданите от А. А."АД задвижвания, /известни с търговското наименование- моторно задвижване тип "ЗМ 1500"/, които попадат в обхвата на патентни претенции на притежавания от ищеца патент, поради което многократно го е уведомявал, че това дружество няма право да произвежда тези изделия, тъй като нарушава правата му върху патента. Твърди, че е предявил иск за обезщетение, въз основа на който образувано гр. д. № 1714/2003 г. по описа на СГС, ТО, VІ-2 състав, като периодът на претенцията е до 23.04.2003 г. Твърди, че патентът е действащ към 30.11.2003 г., а нарушението на правата му, осъществявано от ответника, е за периода 23.04.2003 г. до 30.11.2003 г., като е осъществено чрез обявяване и възлагане на поръчки за произвеждането на изделия, предмет на патента, търговия с тези изделия, закупуването на задвижвания за разединители за високо напрежение, производство на "А. А."АД, съхранението и ползването им. Моли съда да установи факта на нарушението на правата му върху патента, както и да осъди ответника да му заплати направените разноски.

Ответникът изразява становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като патентът е издаден по реда на пар. 2 от ПЗР на Закона за патентите чрез трансформиране на авторско свидетелство, като заявител е комбинат "Е.-А.", гр. С.. Последният като заявител е осигурил финансиране на създаването и заявяването, както и условия за работа на авторския колектив, но ищецът не е част от него. Изобретението е служебно, а ищецът е трето лице. Твърди, че дружеството е добросъвестно лице, тъй като във всеки договор за покупка на процесните устройства има клауза, че продавачът отговаря, че изделието не засяга чужди права на индустриална собственост. Твърди, че ищецът не е патентопритежател на процесния патент, тъй като Решение № 6718/26.04.1996 г. за трансформация на авторско свидетелство № 48438 в патент в полза на А. Ч. е нищожен ИАА. Основанията за нищожност са липса на предмет, постановяване от некомпетентен орган, постановяване от орган в незаконен състав, неспазена форма. Твърди и погасяване на патента по силата на закона поради неплащане от страна на ищеца на изискуемите се такси за поддържането му. Твърди, че чл. 27, ал. 2 от ЗПРПМ предвижда отговорност за нарушение само, ако лицето е действало умишлено, какъвто не е настоящия случай. Твърди, че продавачът е преждеползвател по смисъла на чл. 21 от ЗПРПМ, а освен това ищецът не е доказал, че изделието, което купува и ползва ответника, е същото като това, описано в претенциите на патента.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От представения патент за изобретение № 48438 на Патентно ведомство на Република България от 13.12.1996 г. е видно, че същият е издаден на основание пар. 2 от ПЗР на ЗП и решение № 6718 от 26.04.1996 г., като патентопритежател е А. А. Ч., а изобретението е с рег. № 88547 с дата на заявката 23.05.1989 г. Заявител е Комбинат "Е.-А.", С., а изобретатели са Т. Д. Г., Г. В. Н., И. Г. П., Б. Р. Д., Ц. И. П. и Г. Я. г. Патентът за изобретение е с наименование "Електрозадвижване на разединители за високо напрежение".

Между страните е разменена кореспонденция в периода 03.06.1998 г. до 30.05.2000 г., като ищецът е уведомил ответника, че е притежател на патент за изобретение № 48438, а третото лице "А. А."АД нарушава правата му, тъй като произвежда такъв тип разединител без съгласието му, поради което използването на изделието от страна на ответника представлява нарушение. Ищецът е поканил ответника да уредят отношенията си с цел по-нататъшно правомерно използване на изобретението, като е поискал ответникът да прекрати ползването на същото. Ответникът е отговорил на ищеца, че не може да се вземе отношение по спора с третото лице "А. А."АД относно сключване на лицензионен договор, тъй като не е страна по този спор.

От преписката пред Патентно ведомство /стр. 133-153 от делото/ се установява, че са подадени две молби за трансформация на изобретение "Електрозадвижване на разединители за високо напрежение" в патент съгласно §1 и §2 от ПЗР на Закона за патентите- първата вх. № 88547/26.11.1993 г. от "Иновации в електроенергийната техника /ИЕТ/" ООД в качеството на организация, в която е създадено изобретението, а втората с вх. № 88547/01.12.1993 г. от ищеца А. Ч..

С Решение № 6298/01.08.1995 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства в патенти, създадена със заповед № 54/26.11.1993 г. на председателя на Патентно ведомство, на основание §2, ал. 2 от ПЗР на ЗП е трансформирано авторско свидетелство № 48438 рег. № 88547 от 23.05.1989 г. в патент с патентопритежател "ИЕТ" ООД- правоимащ като организация, в която е създадено изобретението. За издаването на патента и публикацията се дължат такси в посочените размери на основание §3 от ПЗР на ЗП, като изрично е посочено, че ако не бъдат платени от патентопритежателя в срока по чл. 53 от ЗП, се разглеждат останалите молби за трансформация. По делото не са представени доказателства, че таксите са платени от патентопритежателя. Видно от представените заповед №РД-17-172/05.07.1994 г. на Министъра на промишлеността, решение от 04.08.1994 г. на СГС по ф. д. № 21984/1991 г., решение № 8/06.11.1997 г. на СГС по ф. д. № 21984/1991 г. и решение № 14/09.02.2001 г. на СГС по ф. д. № 21984/1991 г., правоприемник на "ИЕТ" ООД е "Х. Х. И. Ко" АД, гр. С..

С Решение № 6718/26.04.1996 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства в патенти, създадена със заповед на председателя на ПВ, на основание §2, ал. 5 от ПЗР на ЗП е трансформирано авторско свидетелство № 48438/рег. № 88547 от 23.05.1989 г. в патент с патентопритежател А. А. Ч.. За издаването на патента и публикацията се дължат такси в посочените размери на основание §3 от ПЗР на ЗП. С две декларации- първата от 13.04.1995 г., а втората от 29.04.1996 г., А. Ч. изразява лицензионна готовност по чл. 30 от ЗП.

Със Заповед № 54/26.11.1993 г. на председателя на ПВ е създадена Комисия за вземане на решения относно трансформация на авторските свидетелства в патенти в състав: председател, секретар и пет членове, посочени поименно. Разпоредено е да се постановят решения по образец, които да се подписват от членовете на цялата комисия. Посочените по-горе решения № 6718 и № 6298/1995 г. са постановени от Комисия в различен състав, като са подписани от председател и секретар.

Видно от удостоверение от 13.06.2012 г. на Патентно ведомство, платените годишни такси за поддържане на патент № 48438 /рег. № 88547 "Електрозадвижване на разединители за високо напрежение", с патентопритежател А. А. Ч., са както следва: на 16.06.1996 г. е платена годишна такса за седма патентна година в размер на 1200 лв., на 20.05.1996 г. е платена годишна такса за осма патентна година в размер на 1350 лв., на 03.07.1997 г. е платена годишна такса за девета патентна година в размер на 6 500 лв., на 18.07.1997 г. е платена годишна такса за десета патентна година в размер на 7 500 лв., на 05.07.1997 г. е платена годишна такса за единадесета патентна година в размер на 9000 лв., на 31.05.2001 г. е платена в непълнен размер годишна такса за дванадесета патентна година в размер на 97,50 лв., на 20.03.2002 г. е доплатена годишна такса за дванадесета патентна година в размер на 97,50 лв., на 03.06.2002 г. е платена годишна такса за тринадесета патентна година в размер на 225 лв. и на 13.12.2002 г. е платена годишна такса за четиринадесета патентна година в размер на 225 лв. до 23.05.2003 г. Според удостоверението, патентът е прекратен поради неплащане на такси.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-патентна експертиза, което е оспорено от ищеца, но съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че ищецът Ч. като патентопритежател с подадена декларация за лицензионна готовност дължи годишни патентни такси в размерите и срокове, отразени подробно в таблица на стр. 7 от заключението. За 10-та патентна година предварително на 18.07.1997 г. е платена такса в размер на 7 500 лева, която е по-ниска от дължимата такса в размер на 135000 лева /в сила от 08.07.1997 г./. Срокът за плащане на тази 10-та патентна вноска е 31.05.1999 г., а срокът за плащане с глоба в двоен размер- 30.11.1999 г. /6-месеца след изтичането на законовия срок/. Извършено е намалено плащане и на 12-та патентна вноска- в законовия срок е платена сумата 97.50 лева при дължима такса от 195.00 лева. Доплащането до целия дължим размер е извършено след изтичането на срока за плащане с глоба в двоен размер. За тази вноска законният срок за плащане е 31.05.2001 г., а срокът за плащане с глоба в двоен размер- 30.11.2001 г. Доплащането е извършено на 20.03.2002 г.

Вещото лице е установило, че е извършено частично плащане за 13-та година, а също така има несъответствия между сроковете и размера на таксите, отразени в издаденото удостоверение по години.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е притежател на патент за изобретение № 48438, който е издаден на основание Решение № 6718/26.04.1996 г. на Комисията за трансформация на авторски свидетелства в патенти, създадена със заповед на председателя на ПВ, с което на основание §2, ал. 5 от ПЗР на ЗП е трансформирано авторско свидетелство № 48438 рег. № 88547 от 23.05.1989 г. в патент с патентопритежател А. А. Ч..

Ответникът счита, че това решение е нищожно поради липса на предмет, постановяване от некомпетентен орган, постановяване от орган в незаконен състав и неспазена форма.

С влязло в сила определение на АС, София - град по адм. дело № 755/2009 г. е прекратено производството по жалба на третото лице "АББ- А." АД срещу Патентно ведомство за обявяване нищожността на Решение № 6718/26.04.1996 г. поради липсата на правен интерес. Съдът счита, че е компетентен да упражни косвен съдебен контрол с оглед направеното възражение за нищожност на административен акт- решение на комисия от ПВ. Наличието на посочения влязъл в сила съдебен акт не е пречка за релевиране в настоящото производство от страна на ответника на възражение за нищожност на Решение № 6718/26.04.1996 г., от което ищецът черпи права. За ответникът е налице правен интерес от установяване нищожността на този индивидуален административен акт, а също така няма влязло в сила съдебно решение, с което този въпрос да е решен. Гражданският съд в настоящия процес няма правомощие да отменя или да прогласява със сила на пресъдено нещо нищожността на ИАА, но има компетентността в рамките на косвения съдебен контрол да установи в мотивите на своето решение тази нищожност и да я съобрази при преценката на основателността на иска.

От характера на пороците, от които е засегнат конкретният индивидуален административен акт зависи дали той е нищожен или само унищожаем. Нищожни са тези административни актове, които поради много съществени недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се третират от правото като несъществуващи. Те не пораждат правни последици, от тях не възникват, не се изменят или погасят каквито и да било права и задължения. Нищожен акт ще бъде този, който е издаден от орган, на когото изобщо липсва материалната компетентност за решаването на въпросите, предмет на властническото волеизявление, или този акт, на когото напълно липсва изискуемата се форма или съдържанието му е в пълно противоречие със закона. Нищожност е налице и когато адресатът, към който административния акт е отправен, не съществува или обектът, до който се отнася, липсва; когато грубо е нарушена процедурата по издаване, но само ако порокът е толкова съществен, че води до липса на валидно волеизявление. Нищожен административен акт е постановеният при неспазване на обвързаната компетентност на органа /когато той е действал извън пределите на обвързаната компетентност/, когато като основание за волеизявлението е посочена материалноправна норма, която е била отменена и на практика липсва основание за основание на акта, при неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма и когато актът се основава на друг административен акт, който в последствие е бил отменен или изменен, както и когато е напълно невъзможно да се постигне целта на закона. Във всички останали случаи пороците ще са основание за унищожаемост на индивидуалния административен акт.

За разлика от нищожните актове, страдащи от такива тежки, непреодолими пороци, унищожаеми са актовете на администрацията, при които, макар и да има някакъв порок, той не е от категорията на радикалните недостатъци /например акт, постановен при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество/. За разлика от нищожните административни актове, които не пораждат изначално никакви правни последици и е достатъчно само да се констатира нищожността, унищожаемите актове следва да бъдат отменени или изменени, тъй като те макар и временно пораждат правни последици.

Предвид изложеното, съдът намира възражението на ответника, че решението за трансформация на авторско свидетелство в патент е нищожен индивидуален административен акт, за неоснователно. Сочените от ответника пороци не са от категорията на особено съществените, радикални недостатъци, водещи до нищожност на индивидуалния административен акт. Решението е постановено от комисия от ПВ, назначена със заповед на председателя на Патентното ведомство, при спазване на процедурата по ЗП, а също така е спазена определената писмена форма и е подписано от председателя и секретаря на комисията.

Съгласно § 2 от ПЗР на Закона за патентите, /в действаща към момента на постановяването на акта редакция- ДВ бр. 27/1993 г./. авторските свидетелства могат да бъдат трансформирани в патенти за изобретения по искане на изобретателя, а когато авторското свидетелство е било издадено за служебно изобретение, искането за трансформация може да бъде направено от:1. ползвателя на изобретението;2. автора на изобретението;3.организацията, в която е създадено изобретението, ако тя не е ползвател /ал. 2/.

Производството е уредено в §2, ал. 3-7 от ПЗР на ЗП, като молбите за трансформация се подават в Патентното ведомство в шестмесечен срок от влизане на закона в сила. Патентното ведомство издава патент на един от молителите при спазване поредността на правоимащите, посочена в ал. 2. Съгласно разпоредбата на ал. 5, ако в срока по ал. 3 не постъпи молба за трансформация, всяко заинтересувано лице може да поиска издаването на патент на свое име. Съгласно § 3 от ПЗР на ЗП, при трансформация на авторски свидетелства в патенти се заплаща такса за издаване на патент и такса за публикация на извършената трансформация.

Издаването на патенти е подробно регламентирано в закона, като с оглед разпоредбите на чл. 79-83 вр. с чл. 47 от ЗП съдът намира, че законодателят е определил кои служители, от кои отдели какви правомощия имат, респ. кой е компетентен да издава патенти, вкл. и решения за трансформация. Подробно са уредени правата на председателя на ПВ /чл. 81/.

Предвид изложеното не може да се приеме, че назначаването на комисия е извън правомощията на председателя на Патентно ведомство. Последният не делегира свои права, а изпълнява законовите си задължения да организира и контролира изпълнението на дейностите на ПВ, като самият закон определя компетентността и правомощията на различните отдели и служители в ПВ.

Решение № 6718/26.04.1996 г. е постановено от комисия с брой членове съгласно заповедта на председателя на ПВ, но с различен персонален състав. Този факт не опорочава акта, тъй като няма никакъв спор, че в състава на комисията са длъжностни лица от ПВ.

Не е съществен порок и постановяването на решението преди изрично да е отменено предходното Решение № 6298/01.08.1995 г., с което на основание §2, ал. 2 от ПЗР на ЗП е трансформирано процесното авторско свидетелство в патент с патентопритежател "И." ООД- правоимащ като организация, в която е създадено изобретението. Няма спор, че по Решение № 6298/1995 г. не са внесени в законовите срокове дължимите такси съгласно §3 от ПДР на ЗП, което е основание да бъдат разгледани останалите молби за трансформация, вкл. и от третите лица по §2, ал. 5, каквото е ищецът Ч.. Липсата на изричен акт за отмяна не е съществен порок, водещ до недействителност на решението, от което ищецът черпи правата си.

Ето защо, съдът счита, че е налице валиден индивидуален административен акт за трансформация на авторско свидетелство № 48438 рег. № 88547 от 23.05.1989 г. в патент с патентопритежател А. Ч..

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът не е платил в цялост дължимата 10-патентна вноска нито в законния срок до 31.05.1999 г., нито в срока по чл. 33, ал. 2 от ЗП за плащане с глоба в двоен размер- 30.11.1999 г. /6-месеца след изтичането на законовия срок/.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗП, /в действащата към 1999 г. редакция- ДВ бр. 81/14.09.1999 г./ неплащането на таксите за поддържане на патента в сила е основание за прекратяването на неговото действие от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 от закона. Съгласно чл. 33 от ЗП, годишната патентна такса се заплаща най-късно в последния ден на месеца, в който изтича всяка патентна година, началото на която е датата на подаване на заявката/ал. 1/, като патентопритежателят запазва правото си върху патента при неспазване на срока по предходната алинея, ако до шест месеца след изтичането на този срок внесе таксата в двоен размер /ал. 2/. Разпоредбата на чл. 33, ал. 3 предвижда, че неплащането на такса е основание за прекратяване действието на патента, за което се извършва вписване в държавния регистър и публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Константна е съдебната практика, че при неплащане на дължимата такса в рамките на срока по чл. 33, ал. 2 от ЗП, а именно 6-месечния срок след последния ден на месеца, в който изтича патентната година, действието на патента се прекратява по силата на закона, без да е необходимо постановяването на нарочен акт от ПВ. Правно ирелевантно за прекратяването на патента е обстоятелството дали има вписване в регистъра и в официалния бюлетин на ПВ, както и плащането на последващи патентни вноски.

Ето защо, съдът намира, че действието на процесният патент е прекратено. Прекратяването е настъпило автоматично на 30.11.1999 г., като всички платени след това вноски се явяват платени без основание.

Освен това, по делото не се събраха доказателства, че за процесния период ответникът е ползвал разединители, съдържащи ел. задвижвания ЗМ 1500, които попадат в обхвата на патентните претенции на патент № 48438. За установяване на твърденията на ищеца, че ответникът е използвал произведените от третото лице задвижвания съдът е допуснал съдебно-техническа патентна експертиза, със задачи, формулирани от ищеца, като по искане на вещото лице е увеличен депозита за изготвяне на заключението. Ищецът не е внесъл определения от съда допълнителен депозит, въпреки че делото е отлагано многократно, поради което съдът е отменил определението, с което е допусната експертизата.

С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ за установяване факта на нарушение на патентните права на ищеца е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. А. Ч. ***, ЕГН********** против "Н. Е. К." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О., ул. "Т." №* иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ за установяване факта на нарушение на патентните права на ищеца като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ: