Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1734 от 30.07.2015 г. по т. д. № 4810/2014 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено изцяло решение № 1199/29.07.2014 г. по т. д. № 7135/2012 г. на Софийски градски съд, с което е признато спрямо [фирма], за установено по отношение на касатора, че на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е нарушил правото на търговска марка D. C. P., регистрирана в ПВ със заявка 2007099884N, регистров № 00071397, с използването на знак P. D. C. в рекламата на нощен клуб в [населено място], [улица], като касаторът е осъден и да преустанови нарушението.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по жалбата, [фирма], не представя отговор по нея.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е налице извършено от [фирма] нарушение на правото на търговска марка на [фирма] за процесния период. Посочено е, че в исковата молба се твърди, че към датата на подаването й - 16.10.2012 г., [фирма] неправомерно използва търговската марка, поради което без значение за спора е дали към 2008 г. дружеството е извършвало дейност в обекта. Според решаващия състав, обстоятелството, че в удостоверение № 7683/15.03.2011 г. и в заявление за работно време на стационарен търговски обект, вида и наименованието на обекта са посочени като бар-клуб "П. " не води до извода за неизползване на процесната марка от [фирма], като факта на използването й се установява, както от подаденото 01.03.2011 г. от [фирма] заявление до Столична община, ОП "ТО" за настъпила промяна на наемателя на обекта, по отношение на който на 09.04.2008 г. е издадено удостоверение за утвърдена категория, както и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата експертиза, от която се установява, че [фирма] има регистриран домейн, чрез който под името P. рекламира развлекателни заведения в София, които се появяват в интернет пространството и като P. D. C. и D. C. P., конкретно за [населено място]- P. D. C. - Студентски град, [улица], [населено място].

Касаторът твърди, че са налице всички предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като е обосновал това свое твърдение с поставянето на следните процесуалноправни въпроси, които според него са решаващи при постановяване на обжалваното решение: /1/ "Допустимо ли е въззивният съд сам служебно да си изясни въпрос за изясняването на който са необходими специални знания, като си отговори на въпроса, без да притежава такива специални знания? "- въпросът е решен в противоречие с решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, I ГО, както и с решение от 06.02.2012 г. по в. гр. д. № 410089/2011 г. на СГС, II г състав; /2/ "Допустимо ли е въззивният съд да не разгледа всички доводи и оплаквания на жалбоподателя?"- въпросът е решен в противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, както и с решение № 14/03.08.2012 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, I ГО и решение № 220/07.03.2005 г. на ВКС II ТО по гр. д. № 482/2004 г.; /3/"Допустимо ли е съдът да не се произнесе със съдебен акт след открито производство по оспорване истинността на документ на основание чл. 193 ГПК?"- въпросът е решен в противоречие с решение по гр. д. № 2069/1969 г. на ВС, I ГО, както и с решение № 135/03.06.2010 г. по гр. д. № 820/2009 г. на ВКС, IV ГО.

Първият процесуалноправен въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като липсва твърдяното от касатора т. нар. служебно изясняване от съда на въпрос, за който са били необходими специални знания. В постановения от въззивната инстанция акт същата се е позовала на констатациите, съдържащи се в заключение на съдебно-марковата експертиза, като допуснатата техническа грешка в мотивите, изразяваща се в наименоване на тази експертиза "съдебно - почеркова" /почеркова експертиза не е допускана, изготвяна или приемана в нито една от двете инстанции при разглеждане на делото/, не променя обстоятелството, че съдът се е позовал именно на приетата от първата инстанция съдебно - маркова експертиза, видно от нейното съдържание, която не е била оспорена от страните. Това се потвърждава и от направеното от въззивния съд по реда на чл. 272 ГПК препращане към мотивите на първата инстанция, с което е възприет направения въз основа на съдебно - марковата експертиза извод, че от цялото словосъчетание "P. D. C. " водещ елемент е именно P., тъй като останалите два елемента /D. C./ не служат за осъществяване на основната функция на даден знак или марка - да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Останалите два процесуалноправни въпроса също не покриват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нарушенията са въведени във връзка с открито от първоинстанционния съд оспорване на удостоверение на общината и заявление за работно време на търговския обект, доколкото въззивният съд е приел, че дори съобразно съдържанието на тези два документа използваното в обекта наименование да е "P. ", това обуславя нарушение на марката, обосновано с установеното въз основа на съдебно марковата експертиза по силата на препращането по чл. 272 ГПК, че това именно е водещият елемент от знака, ползващ се с отличителност и изполването му е достатъчно за наличие на нарушение на притежаваната от ищеца марка. Предвид липсата на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените в изложението допълнителни предпоставки за допускане на атакуваното решение до касация.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че поради неосъществяване на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не може да бъзе допуснато до касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1734 от 30.07.2015 г. по т. д. № 4810/2014 г. на Апелативен съд София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.