Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 575/29.03.2016 г., постановено по т. д. № 4421/2015 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което, след отмяна на решение № 925 от 8.06.2015 г., постановено по гр. д. № 5656/2013 г. на Софийски градски съд, т. о. VI-10 състав, са уважени исковете на Б. В. К. и Ж. Г. М. за сумата от 42 000 лв., за всеки един, представляваща обезщетение за вреди от нарушение на комбинирана марка "Мач Меридиан" с рег. № 31092, за клас 16 от МКСУ, осъществено чрез поставяне на знака върху съответните броеве и екземпляри на в-к "Меридиан Мач" за времето от 30.09.2008 г. до 30.09.2010 г. и предлагането им с този знак за продажба, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2013 г. до окончателното заплащане, както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за времето от 30.09.2010 г. до 30.09.2013 г.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата Б. В. К. и Ж. Г. М. поддържат становище за недопускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. Претендират заплащането на направените от тях разноски за касационната инстанция. Списък и доказателства за направени разноски не се представят.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът е сезиран със субективно и обективно съединени искове по чл. чл. 75 вр. чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 86 ЗЗД, даващи право на притежател на право върху марка да предяви искове за обезщетение за вреди от нарушение на това право. Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.

За да постанови обжалвания резултат - уважаване на предявените искове- Софийският апелативен съд е приел, че ищците Б. В. К. и Ж. Г. М., заедно с дружеството [фирма] и Айруц О. Митифян, са съпритежатели на процесната комбинирана марка с рег. № 31092 "Мач Меридиан", регистрирана за стоки от клас 16 по МКСУ "вестник", което им дава правото да забранят на трети лица без тяхното съгласие ползването й в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 73 ЗМГО. Прието е за установено по безспорен начин, че за исковия период от време 30.09.2008 г. до 30.09.2010 г. всички броеве на в-к "Меридиан Мач" са издадени и пуснати на пазара с регистрираната търговската марка. Съдът е приел, че издател на вестника е ответника. За неоснователно е прието възражението на ответното дружество - касатор, че издател на вестника през процесния период е [фирма], чието наименование е отразено в отделен правоъгълник в дясната част на редакционното каре. За съда от фигурирането на фирмата на дружеството в отделното каре не може да се направи извод, че то е посочено като издател на вестника, тъй като отбелязване липсва. Изключена е възможността за свързването му с изданието посредством цитирания международен стандартен сериен номер на същото, тъй като кодът е поставен в отделно защриховано поле след наименованието на ответника и съответно графично не се отнася към дружеството [фирма]. За да достигне до този извод съдът е съобразил и факта, че в редакционно-издателското каре на издадени броеве на в-ка през м. IХ. 2015 и м. II. 2016 г./ след процесния период/ като издател е посочено дружеството [фирма], т. е. този факт се явява пряко указание за липсата на качество - издател на [фирма] към процесния период. Направеният извод от съда за посочване на ответника като издател на вестника е следствие от възприятието на отразеното в редакционно-издателското каре. Според съда, наименованието на ответника не би могло да се свърже с нито една от дейностите, различна от издаването, за които карето носи информация, като печат, редакционен екип, адреса на редакцията, телефони, счетоводство, маркетинг, разпространение и др. За съда, неоснователен е доводът на ответника, че същото е посочено за обозначаване на адреса на редакцията, тъй като наименованието на ответника, с оглед големината и вида на използвания шрифт и графичното му отразяване, не може да бъде отнесено към поставените заедно с в него в общата защрихована лента e-mail адрес, адрес на редакцията и телефони. След наименованието на ответника и отразяването на членството му в Световна асоциация на вестници е посочен и международния стандартен сериен номер на изданието - I., което съдът възприема като указание за това, че ответникът е издател на вестника. Окончателният извод е, че при липсата на друга уговорка между съпритежателите на процесната марка /чл. 16 ЗМГ0 поставянето на знак, идентичен с нея върху броевете и екземплярите от тях на вестник "Меридиан Мач" и предлагането им с този знак за продажба от ответника, без съгласието на ищците, представлява нарушение на правото върху марката по смисъла на цитираните чл. 73, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2, т. т. 1 и 2 ЗМГО. На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО.

Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси:

1.Може ли да се презюмира съгласие на управителен орган на АД за извършване на търговска дейност / издаване на вестник/, съответно да се вменява тази търговска дейност, само с оглед на факта, че дружеството е едноличен собственик на капитала на друго търговско дружество и двете дружества се представляват от едно и също лице? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 111 от 5.09.2012 г. по т. дело № 304/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Присъствието на I. номер може ли да бъде указание за това кое лице е издател на периодично издание? Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? Двата въпроса са поставени при допълнителния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По първия въпрос:

Въпросът не обосновава общия селективен критерий, доколкото изводите на съда, че издател на вестника е ответника, а от там за уважаване на главния иск, са направени въз основа на цялостна преценка на доказателствата по делото. Вярно е, че Софийският апелативен съд е изложил аргумент, че ответникът и [фирма] са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на това дружество е [фирма] и двете дружества се представляват от едно и също лице, от което е направено заключение, че ответникът е дал съгласие за издаване на вестника от негово име през процесния период от време. Изводът на решаващият съд за посочване на ответника като издател на вестника, е следствие от възприятието на отразеното в редакционно-издателското каре. Според съда, наименованието на ответника не би могло да се свърже с нито една от дейностите, различна от издаването, за които карето носи информация, като печат, редакционен екип, адреса на редакцията, телефони, счетоводство, маркетинг, разпространение и др. След наименованието на ответника и отразяването на членството му в Световна асоциация на вестници е посочен и международния стандартен сериен номер на изданието - I., което съдът възприема като указание за това, че ответникът е издател на вестника. М. стандартен сериен номер е уникален за заглавието и вида на изданието и изпълнява ролята на негов цифров код, както и се използва за идентифициране на електронни или печатно периодично издание. Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. При липса на отразена друга връзка на лицето с информацията в редакционно-издателското каре /напр. печат, разпространение и др./ поставянето на I. знака след наименованието на фирмата на ответника, според съда, е индиция за връзката на изданието и този търговец или за обстоятелството, че същият се сочи като негов издател. Следователно така формулирания въпрос е пряко свързан с установената по делото фактическа обстановка и се свежда до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Обосноваността на тези изводи, касаещи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда в преценката на конкретните доказателства, са извън предмета на настоящето производство. Следва да се отбележи, че според изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението и препращане към справка с електронния регистър за 2010 г. по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, [фирма] е вписан като "издател" на в-к "Меридиан мач" едва на 6.12.2010 г., т. е. след исковия период, за който ищците претендират за плащане на обезщетение за пропуснати ползи.

Следва да се отбележи също, че при постановяване на решението си САС се е съобразил с решение № 111 от 5.09.2012 г., по т. дело № 304/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. по правните въпроси, а именно, че пасивно легитимирано лице по иска по чл. 76 ЗМГО е лицето, което е издател на печатното произведение, а не лицето, което го финансира и разпространява, както и че предлагането на вестника с марката без съгласието на част от нейните притежатели на пазара от името на лицето, посочено като негов издател, когато друго не е уговорено писмено между притежателите на марката, представлява използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО.

Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение намира, че втората група въпроси също не отговарят на обшия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата дейност на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая САС не е приел, че международния стандартен номер има за цел да посочи задължително "издателя" на печатното произведение. Целта на въвеждането на международната стандартна номерация е за улесняване на международното сътрудничество при търсенето и използването на електронни и печатни издания, като I. номера само идентифицира периодичното издание - в случая вестника, но поставянето му след наименованието на ответника при липса на друга отразена връзка на лицето с информацията в редакционното каре може да се приеме като индиция за връзката на изданието и търговеца или за обстоятелството, че същия се сочи като негов издател. Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая касаторът не посочва коя правна норма се нуждае от тълкуване и/или създаване или промяна на съдебната практика по приложението й, от което следва, че бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да бъде определено като основание за допустимост на касационно обжалване.

В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответниците не представят доказателства за направени разноски за касационната инстанция, поради което такива не им се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 575/29.03.2016 г., постановено по в. т. дело № 4421/2015 г. на Софийски апелативен съд, т. о. девети състав.

Определението не подлежи на обжалване.