Решение № 1712 от 8.07.2019 г. на САС по т. д. № 1874/2019 г.
Решение
№ 1712
гр. София, 07.08.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, Шести състав, в публичното заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Иван Иванов
Членове: З. Х.
В. Б.
при секретаря Н. Б., като изслуша докладваното от съдията И. т. д. № 1874 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2551 от 28.12.2018 г. по т. д. № 4351/2016 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав по предявените от Ф. Б. (F. B.), [населено място], Франция против [фирма] - [населено място] искове е признато за установено, както следва :
на основание чл. 50а, ал. 2 от ЗМГО, че търговска марка на ЕС (EUTM) „KIRI“ - комбинирана, peг. №[ЕИК] в Службата за хармонизация на вътрешния пазар с приоритет от 22.05.2012 г., регистрирана на 4.12.2012 г., със срок на закрила до 4.12.2022 г., за стоки от клас 29 на МКСУ и по-конкретно: „Яйца, Мляко във всичките му форми, Масло, Сметана, Сирене, Кашкавал и специалитети със сирене, Кисело мляко, Млечни протеини и лактосерум, Млечни продукти“, се ползва с известност на територията на Република България ;
на основание чл. 76, ал. 1. т. 1 от ЗМГО, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху същата търговска марка чрез използване без основание в търговската си дейност на сходен знак - комбиниран, със словна част BORY, приложен към решението в черно-бял вариант, за означаване на сходни стоки - крема сирене, което произвежда, предлага за продажба и пуска на пазара с опаковка, носеща знака, като съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката - нарушение по чл. 13. ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО ответникът е осъден да преустанови посоченото нарушение ;
на основание чл. 76. ал. 1, т. 1 от ЗМГО, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху същата търговска марка чрез използване без основание в търговската си дейност на сходен знак - комбиниран, със словна част BORY, приложен към решението в черно-бял вариант, за означаване на сходни стоки - крема сирене, което произвежда, предлага за продажба и пуска на пазара с опаковка, носеща знака, като търговската марка на ЕС (EUTM) „KIRI“ се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака на ответника може да доведе до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка и да я увреди - нарушение по чл. 13, ал. 1. т. 3 от ЗМГО, като на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО ответникът е осъден да преустанови посоченото нарушение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от [фирма] - [населено място], в която се изтъква, че е неправилно и необосновано поради допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, в подкрепа на което са изложени следните съображения.
В нарушение на процесуалния закон съдът не коментирал разпределената от него доказателствена тежест между страните и по - конкретно, че ищеца не е доказал елемент от фактическия състав на чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.В нарушение на принципа за служебното начало не оказал необходимото съдействие на ответника, като не уважил искането му за допускане на тройна експертиза по въпросите, поставени в исковата молба.Съдът уважил предявения в хода на производството инцидентен установителен иск с правно основание чл. 50а, ал. 2 от ЗМГО, като основал изводите си единствено на писмените доказателства, представени от ищеца, които изрично били оспорени от ответника.Въпреки противоречията в заключенията на експертизите, съдът не ги обсъдил, а копирал изцяло изводите на вещото лице от единичната експертиза, без да изложи самостоятелни изводи по спорните въпроси, нито защо не кредитира особеното мнение на вещото лице М..Не било обсъдено решението на Патентното ведомство по производство по опозиция, в което се съдържали важни изводи именно относно сходството между марката на ищеца и знака на ответника.В нарушение на материалния закон съдът приел за основателна претенцията по чл. 50а, ал. 2 от ЗМГО без да направи цялостен, задълбочен и последователен анализ както на доказателствата по делото, така и на изслушаните експертизи.Не взел предвид направената от вещото лице М. справка в Патентното ведомство, според която марката на ищеца не е в списъка на общоизвестните на територията на Република България.По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО съдът неправилно приел за доказан елемент от фактическия състав на нормата, за който не били налице доказателства.Това свое оплакване жалбоподателят свързва и подробно аргументира с игнорирането на особеното мнение на вещото лице М. М., според което при разглеждането на двете композиции от елементи се виждало, че двата знака са със средна степен на сходство, което не било търсено целенасочено, а това опровергавало наличието на вина като елемент от фактическия състав на нарушението.Въпреки, че разгледал възможността потребителят да бъде объркан, съдът се позовал изцяло на единичната експертиза, без да излага самостоятелни мотиви и съждения, свързани с конкретния спор и неговата специфичност, без да съобрази и особеното мнение, според което средният потребител, информиран и осъществяващ внимателен избор на хранителни стоки, не би могъл да бъде объркан относно произход/производител.По отношение основателността на иска с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО съдът посочил, че такова нарушение може да има и при съпоставка на марка и знак, означаващи идентични или сходни стоки и услуги.Тази предпоставка обаче била неправилно извлечена от практиката на Съда на Европейския съюз, на която се позовал съдът.Разширено тълкуване на критериите, изрично посочени в цитираната разпоредба, било неправилно и при липсата на предвидената в хипотезата на правната норма отрицателна предпоставка, възможността за несправедливо облагодетелстване или опасността от увреждане на реномето, сами по себе си били ирелевантни за твърдяното нарушение.Една част от показанията на свидетелите не били коментирани от съда, а били важно доказателствено средство,защото освен като служители в съответните вериги магазини, тези лица били и потребители и показанията им сочели именно обстоятелството, че те не могат да бъдат объркани.Молбата към съда е решението да бъде отменено изцяло, като бъде постановено ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Ответникът по въззивната жалба Ф. Б. (F. B.), [населено място], Франция [фирма] - [населено място], чрез процесуалния пълномощник адвокат В. П., я оспорва като неоснователна.
Несъстоятелно било твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение с уважаването на иска по чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, макар и в хода на производството да не били представени доказателства, че нарушението продължава и към момента на изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК, в който се съдържало такова указание.Законът не изисквал нарушението да продължава и към момента на постановяване на решението (или приключване па устните състезания).Освен това се установило, че продуктът на ответника бил разпространяван до есента на 2016 г., т. е. нарушението продължило дори и след подаването на исковата молба.Обосновано съдът приел, че ответникът не е оспорил своевременно заключението на вещото лице П. в частта, относно зададените от ищеца въпроси.Процесуалният представител на ответника възразил единствено срещу приемането на частично заключение, което съдът е отхвърлил като неоснователно. Изявление за оспорване на заключението в съдебното заседание на 19.04.2018 г. не било налице.Необосновано било възражението, че решението по инцидентния установителен иск по чл. 50а, ал. 2 от ЗМГО било основано на доказателства, които не били събрани непосредствено от и пред решаващия състав.Относно възражението за неправилно дадени указания за критериите за репутация на марката, които ще бъдат изследвани, се изтъква, че преценката не може да се фокусира конкретно върху един или друг от тях,а въззивника умишлено подминавал решението, в което Патентното ведомство приели, че процесната марка не е просто „известна“, а е „общоизвестна“ за стоките „топено сирене“.Невярно било твърдението, че съдът не обяснил защо не кредитира особеното мнение на в. л. М.,съвсем конкретно било посочено, че то не съответства на критериите, залегнали в практиката на Патентното ведомство и на практиката на европейския съд.Решението на Патентното ведомство, с което била отхвърлена като неоснователна опозицията, подадена от ищеца, срещу регистрацията на комбинирана марка „Вогу“ било напълно ирелевантно за настоящия спор,тъй като изложеното в него по отношение на сравняваните знаци касаело марката на ответника така, както е била заявена, а не знака, който е използван от него в търговска дейност.Невярно било и твърдението, че показанията на свидетелите не били обсъдени.Неоснователно било твърдението, че не била доказана известността на знака на територията на Република България, основано на това, че представените в тази насока писмени доказателства били оспорени, и било игнорирано становището на в. л. М., че проверката й не показала марката на ищеца да присъства в списъка на общоизвестните марки, а марката на ответника присъствала на пазара повече от 10 години.В тази връзка в жалбата на практика не се излагали никакви аргументи срещу представените доказателства, а установените с тях факти реално не се оспорвали.Абсурдно било твърдението, че ако една марка е доказала своята висока отличителност на пазара, то тя нямало да влиза в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО. Вярно било тъкмо обратното.Опитите на въззивника да изтъква „известността“ на марката „Б. Ч.“ в случая нямали никакво отношение към спора, още по - малко към приложимостта на въпросната разпоредба.При оспорването на наличие на вероятност от объркване на потребителите въззивникът отново подхождал напълно погрешно, като се фокусирал върху разликите, а не върху приликите между знаците.Простото „добавяне“ на фирменото наименование към иначе като цяло високо сходен на по - ранната марка знак нямало как да преодолее вероятността от объркване на потребителите.Несъстоятелно въззивникът твърдял, че съдът неправилно коментирал вероятността от непряко объркване като не взел предвид казаното от в. л. М..Неоснователно било възражението, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО била приложима единствено при положение, че стоките и услугите, за които по-ранния знак се ползва с известност, са различни от тези, за които е използван знака, за който се предтендира че нарушава права.Необосновано въззивникът твърдял, че от показанията на свидетелите не ставало ясно да си спомнят неговия продукт, и че те самите показвали, че не е налице вероятност от объркване.Молбата е решението да бъде потвърдено.Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност съдът приема за установено следното.
Ищецът Ф. Б. (F. B.), със седалище в [населено място], Франция твърдял в исковата молба, че е притежател на търговската марка на ЕС (EUTM) „KIRI“ - комбинирана, per. №[ЕИК] с приоритет от 22.05.2012 г., регистрирана на 4.12.2012 г. със срок на закрила до 4.12.2022 г., за стоки от клас 29 на МКСУ и по-конкретно: „Яйца, Мляко във всичките му форми, Масло, Сметана, Сирене, Кашкавал и специалитети със сирене. Кисело мляко, Млечни протеини и лактосерум, Млечни продукти“. Използвал знака от 20 години за означаване на произвежданото от него топено сирене.
Ответникът [фирма] използвал в своята търговска дейност без разрешение сходен знак за означение на сходни или идентични с означаваните от марката стоки, като съществувала вероятност от объркване на потребителите, в това число и възможност за свързване на използвания от ответника знак с регистрираната марка. Степента на сходство между знака и марката била изключително голяма и съществувала реална възможност потребителите да счетат, че става дума за свързани лица, или лица, едното от които контролира другото.
Друго нарушение на ответника се изразявало в това, че по непозволен начин използвал сходен знак за сходни или идентични услуги на тези, за които марката е регистрирана и тъй като марката на ищеца се ползвала с известност на територията на Република България, това би довело до несправедливо облагодетелстване на ответника от отличителния й характер или известността й или би ги увредило. По-ранната марка на ищеца се използвала на територията на Република България от най - малко 10 години, продажбите били в значителен обем, били използвани няколко дистрибутори, продукта се предлагал в големите търговски вериги. Репутацията на марката била установена в много от държавите в Европейския съюз.
Конкретните действия, с които ответника нарушавал правото на марка били произвеждането, предлагането и пускането на пазара на топено сирене, означено със сходен на марката знак. Продуктите се разпространявали в магазини от веригите „СВА“ и „К.“, както и в множество самостоятелни търговски обекти. Използваният от ответника знак за опаковка изключително много наподобявал в цялост опаковката, използвана от ищеца отново за топено сирене.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 76, ал. 1. т. 1 от ЗМГО, че ответникът е извършил нарушения на правото на ищеца върху въпросната търговска марка чрез използване без основание в търговската си дейност на сходен знак както по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, така и по чл. 13. ал. 1, т. 3 от ЗМГО, като ответника бъде осъден да преустанови занапред нарушението върху търговската марка на ищеца.
В писмения отговор ответника [фирма] оспорил исковете, като твърдял, че негови продукти със знака BORY не се разпространяват в търговските вериги „СВА“ и „К.“. Макар регистрираната марка и знакът, който той използвал, да имали общи елементи, те имали и много различни елементи. Словните елементи били различни, а под наименованието, което използвал ответника, било изписано и наименованието „Б. Ч.“, което опровергавало възможността потребителя да свърже знака на ответника с марката на ищеца. Двата знака се различавали по транскрипция и по буквените знаци, от които са изградени, различни били шрифтовете и начина на изписване. Визуалното сходство на двете композиции било в ниска степен, а комбинацията между трева, небе и крава се срещало изключително често при марки за млечни продукти.
Оспорил марката да се ползва с известност, тъй като била регистрирана през 2012 г. и нямало данни за присъствието й на българския пазар от 2003 г. насам. Изтъкнал, че не се е облагодетелствал от марката, тъй като продукти със знака BORY не се разпространявали в търговската мрежа в страната. Посочил, че е заявил искане за регистриране на комбинирана марка BORY, за което ищецът подал опозиция.
Молбата към съда била исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В първото заседание по делото ищецът предявил инцидентен установителен иск, с който поискал да бъде признато за установено, че притежаваната от него марка е „марка, ползваща се с известност“ по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, съобразно критериите в чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО, тъй като е била използвана на територията на Република България повече от 10 години. О. с нея продукт присъствал на пазара от 2003 г. насам и то в значителен обем - за последните 5 години дистрибутираните количества варирали между 15 и 23 тона на година, като следвало да се има предвид, че продуктът все още се приемал като деликатесен на българския пазар и не се радвал на масова консумация. Предлагал се в големите търговски вериги „Метро“, „Б.“, „К.“, „СВА“ и „Ф.“ и присъствал в рекламните им брошури, кактои в тези на други вериги магазини. Марката имала широка популярност във Франция и Германия и тъй като била марка на Общността, можело да се приеме, че след като има репутация в „съществена част“ от територията на Европейския съюз, притежава репутация на територията на целия Съюз.
Ответникът оспорил инцидентния установителен иск като недопустим, защото се искало установяването не на едно оспорено правоотношение, а на юридически факт, а освен това липсвало отношение на преюдициалност с някой от предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Ищецът не сочел кои са стоките и услугите, несходни с използвания знак, за които е била използвана регистрираната марка. Изтъкнал, че целта на института „марка, ползваща се с известност“ е да се разшири обхвата на закрила на марката и по отношение на стоки и услуги, за които не е регистрирана, но за които използването на сходен или идентичен знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги накърнило. Ищецът не бил представил доказателства за регистрация на марка на ЕС, в който само случай би имала закрила на територията на целия Европейски съюз.
При така очертания предмет на спора първоинстанционният съд правилно определил правната квалификация на исковите претенции, като приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и обусловения от него иск по чл. 76, ал. 2 от ЗМГО ; чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО и обусловения от него иск по чл. 76, ал. 2 от ЗМГО, както и с предявения при условията на чл. 212 от ГПК установителен иск по чл. 50а, ал. 2, т. 1 от ЗМГО.
Възражения срещу тази квалификация в жалбата няма.
Тезата на въззивника за необоснованост на правните изводи на съда, е изградена на два фундамента - незачитането на решението от 7.08.2017 г. на Патентното ведомство, с което е отхвърлена опозицията на ищеца срещу искането на ответника за регистрация на марка BORY и игнорирането на становището, изразено в особеното мнение на участника в тройната експертиза М. М..
Не се оспорва факта на притежаването от ищеца на търговската марка на ЕС (EUTM) „KIRI“ - комбинирана, per. №[ЕИК] с приоритет от 22.05.2012 г., регистрирана на 4.12.2012 г. със срок на закрила до 4.12.2022 г., за стоки от клас 29 на МКСУ и по-конкретно: „Яйца, Мляко във всичките му форми, Масло, Сметана, Сирене, Кашкавал и специалитети със сирене. Кисело мляко, Млечни протеини и лактосерум, Млечни продукти“.По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО съдът приема следното.
Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката.Според твърденията в молбата нарушението, чието установяване е предмет на иска, е предлагането на стоките със знака на ответника за продажба и пускането им на пазара, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО.При липсата на спор между страните, че стоките, за които е регистрирана марката, са идентични с тези, които са обозначавани със знака - стоки от клас 29 на МКСУ,същината на спора е съсредоточена върху доказването от страна на ищеца : 1.) че ответника е предлагал за продажба и пускал на пазара стоки от въпросния клас със своя знак ; 2.) че поради сходството на знака на ответника с марката на ищеца се създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката.За установяването на първия от релевантните факти, по реда на чл. 76е, ал. 1 от ЗМГО е предоставена информация от две търговски дружества. В молба от 12.02.2018 г. (т. ІІІ, лист 752 от делото) пълномощник на [фирма] е удостоверил, че в периода от 2.11.2015 г. до 11.10.2016 г. в магазините СВА е продаван артикула топено сирене с марка BORY, произведено от [фирма], като за целия период от продукта са продадени 309 броя.
В писмо от 22.02.2018 г. (т. ІІІ, лист 773 от делото) „К. Б. Е. енд КО“ КД е уведомило съда, че в управляваните от дружеството магазини крем сирене „BORY със сметана“ в разфасовки от по 100 гр. с производител [фирма] е било продавано в периода 3.12.2015 г. - 20.09.2016 г. и са били продадени общо 3 677 броя, като към настоящия момент посоченият артикул не се предлага в магазините на К..Тази информация в достатъчна степен доказва твърдението на ищеца, че ответника е предлагал за продажба и пускал на пазара стоки от въпросния клас със своя знак,а няма спор, че това е ставало без съгласието на притежателя на марката.В тази връзка трябва да се отбележи, че показанията на свидетелите никак не разколебават този извод.
При обсъждането на доводите на страните относно наличието/ липсата на сходство на знака на ответника с марката на ищеца, от което се създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката, съдът взема в съображение следното.
С нормата на чл. 13 от ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21.12.1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/ЕС), затова прилагането й следва да бъде съобразено със задължителното тълкуване на Съда на Европейския съюз относно смисъла, вложен в тази разпоредба. (Решение № 121 от 16.12.2014 г. по т. д. № 2718/2013 г. на ВКС, І т. о.).Според решението на Съда на Европейския съюз по дело С-251/1995 г. S./ P. вероятността от объркване, която включва вероятност от свързване с по-ранната марка, по смисъла на Първата Директива, следва да бъде тълкувана в смисъл, че обикновената асоциация, която средният ползвател може да направи между две марки в резултат на тяхното аналогично семантично съдържание, не е само по себе си достатъчна основа, за да обоснове извод, че е налице вероятност от объркване по смисъла на нормите на Директивата. Затова при извършването на преценка дали има опасност от объркване съдът трябва да се фокусира върху цялото излъчване, което процесните марки/ стоки оставят. Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи).
Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото.
Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното (общо) впечатление, което оставят марките, като се имат предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли.В този смисъл са и съображенията в решението на Общия съд от 25.03.2010 г. по присъединени дела Т-5/08- Т-7/08, според които вероятност от объркване е и вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произлизат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и стоки или услуги от съответните потребители, като се отчитат всички релевантни в случая фактори, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и това на посочените стоки или услуги. За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. Отличителният характер на по-ранната марка е един от факторите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени вероятността от объркване.При съобразяване с принципните разрешения в последователната и непротиворечива практика на Съда на Европейския съюз настоящият състав на въззивната инстанция приема, че решаващите изводи на първоинстанционния съд правилно са били основани на заключението на марковата експертиза, изготвена от вещото лице В. П., чието становище е споделено и от вещите лица В. В. и П. И. - участници в състава на тройната маркова експертиза.Съществено и определящо за формирането на това убеждение е обстоятелството, че при извършването на преценката за наличието/ липсата на сходство между марката и знака, в констативно - съобразителната част на двете заключения експертите стриктно са се придържали към практиката на Съда на Европейския съюз, съблюдавайки принципа : при сравняване на марките в тяхната цялост, от значение е степента на сходство между тях, а не това дали потребителят може да ги разграничи една от друга.В този смисъл е изяснено, че сходството при марки се определя от визуалния ефект, смисловото значение на всичките елементи и фонетиката на словната част, а за да се намали риска от объркване на марките, се изисква да бъде преценявано сходството, а не различието между тях, защото сходството е, което остава в паметта и се възстановява във въображението на потребителя. По отношение на визуалното сходство при сравнение на комбинирани марки потребителят е склонен да насочи внимание към доминиращия елемент - този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя в потребителя.
За конкретния случай при изследването на марката на ищеца и знака на ответника са установени следните сходства : фон от син и зелен цвят, представляващи съответно синьо небе и зелена ливада, сходни нюанси на синята и зелената цветова гама ; практически идентична „вълнообразна извивка“ на зелената площ по начин, наподобяващ хълм ; практически идентични пропорции между зеления и синия цвят в цялостната композиция на знаците ; „хълмът“ е изобразен в два нюанса на зеления цвят - един по-тъмен (в горната част) и един по-светъл (в по-долната част) ; границата между зеления „хълм“ и небето зад него е подчертана с лек бял контур, тези елементи заемат централно място и са изключително лесно различими в цялостната композиция и при двата знака е налично изображение на дърво в десния край на композицията, с приблизително еднакви размери и цветя в долната част (в жълт цвят в по-ранната марка и преобладаващо жълти в знака на ответника) ; в двата знака, в дясната част, има изображение на крава, представена в сходни цветове (кафяво и бяло) ; в двата знака (в горния десен край) има изображение на облаци ; словните елементи (съответно - KIRI и BORY) са разположени на идентично място - в горния ляв край, и двата изобразени със сходен тъмно син шрифт с бял контур ; от словните елементи и в двата знака се „разпръскват“ стилизирани бели лъчи.
При наличието на изброените сходства е направена уговорката, че поставянето на марката на ответника или негови знаци и фирмени наименования в цялостната композиция на знака увеличава различията, но не променя визуалното впечатление като цяло, защото това, което остава в съзнанието на потребителя е идентичната композиция като съчетание от сходни елементи и цветове, представляващ регистрирана марка на ищеца.Изложеното е обусловило извода, че като цяло знаците на ответника и регистрираната марка на ищеца са визуално сходни и създават сходно визуално впечатление.От извършената съпоставка се установило, че не е налице фонетично сходство между комбинираната марка KIRI на ищеца и знаците на ответника, съдържащи словна част BORY.При смисловото сравняване на знаците на ответника с регистрираната марка на ищеца, при което анализът е насочен и към смисловото послание, което се предава чрез фигуративните елементи, е формиран извода, че съществува връзка между знаците - когато потребителят види и възприеме използвания знак върху даден продукт може да направи в съзнанието си връзка с по-ранната известна марка, което означава, че двете изображения имат смислово сходство.
Изследването на цялостно впечатление от двата знака и съответно вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка, т. е. създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките - опасност потребителите да вярват, че стоките/услугите са на същите или икономически свързани лица, също е извършено при съблюдаване на принципа : тестът за вероятност за объркване не е дали марките, както и стоките, които са означени с тях, могат да бъдат разграничени, когато се сравняват едновременно, а дали те, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност за объркване или свързване на знаците на ответника с регистрираната марка.Съобразено е водещото правило : когато по-ранната марка се включва изцяло в другата, те са сходни до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите, при условие, че стоките и услугите, за които са предназначени марките, са идентични или с висока степен на сходство (както е в настоящия случай).Наподобяването на марката на ищеца от знака на ответника може да доведе до объркване от страна на потребителя относно произхода на стоката.За конкретния случай поради специфичния характер на стоките - хранителни продукти, предназначени за ежедневна употреба на сравнително ниски цени, предназначени за широк кръг потребители, при избора на които не се изисква влагане на специално внимание, поради което и подобни покупки се правят понякога импулсивно, потребителят не влага по- специално внимание, поради което и вероятността от объркване се увеличава. Объркването може да стане по две причини - първо, че се касае за продукт, произведен по специално съглашение между страните, и второ - като нов продукт на известен производител с известна марка.В тази връзка се изтъква, че изписването на фирменото наименование на производителя на опаковката има значение за потребителя, тъй като различава фирмите една от друга, но информираността на потребителя относно производителя няма отношение към вероятността от объркване, тъй като потребителят може да помисли, че производството на стоката е по специално съглашение между производителя и притежателя на известната по-ранна марка, т. е. с негово съгласие.В становището на вещото лице М. М., изложено в особеното й мнение към заключението, съпоставката на двата знака е извършена при съобразяване със съществените и запомнящи се параметри, които според нея са следните : композиционно решение ; изобразителни елементи ; цветове и колорит ; словни елементи и надписи.
Като общи елементи в художествената композиция на комбинираната марка и тази на опаковката са посочени крава, дърво, цветя на синьо-зелен фон, асоцииращ респ. с небе и поляна, а като различия - за комбинираната марка : бучка/ парче сирене; делва с мляко; искрящо слънце; ограда до дървото и изцяло различни словни елементи, в това число и като графична стилистика на буквите ; за опаковката: момченце на столче пред кравата и изцяло различни словни елементи.
Относно изобразителните елементи като общи, съществени елементи и за двата продукта са посочени крава в кафяво-бяло и дърво. Доминираш изобразителен елемент за опаковката на сирене „К.“ е парче бяло сирене, а за опаковката на „Б. Ч.“ е крава в бяло - кафяво.
По отношение на цветовете и колорита идентичността е в синьо-зеления фон, асоцииращ с небе и поляна, а разграничителен визуално доминиращ елемент е плочка/ бучка сирене в бяло за марката „KIRI“.
При словните елементи и надписи, анализирани като големина на буквите, шрифт, цвят, позициониране върху опаковката и семантика, са подчертани единствено различия, установени на базата на тези критерии.
Крайният извод е, че художествените концепции на комбинираната марка и на опаковката на продукта на „Б. Ч.“ имат средна степен на сходство (според използваната от експерти в областта на интелектуалната собственост квалиметрична скала „ниска - средна - висока“), което се обуславя от общите композиционно и цветово решения и присъствие на сходни изобразителни елементи.
Според експерта сходството на художествената концепция на марката и опаковката на продукта на [фирма], оценено като средно, не би могло да въздейства върху информирания потребител така, че той да бъде въведен в заблуждение относно произход на продуктите. В хипотетична ситуация на забързаност или други необичайни обстоятелства на пазарния избор потребителят би могъл да бъде объркан относно произход чрез свързване на двата икономически субекта. Но поради специфичността на посочената ситуация, не би трябвало да се генерализира извода от нея.От съпоставката на изложението в констативно - съобразителната част на особеното мнение с това на единичната и на тройната експертизи се вижда, че при анализирането на двата знака вещото лице М. М. е акцентирала на различията между тях, а не на техните общи елементи, които в своята съвкупност обуславят общото впечатление, което марката оставя в потребителя.Този подход е концептуално погрешен, тъй като противоречи на принципните разрешения в практиката на Съда на Европейския съюз по делата, свързани с интелектуалната собственост, които бяха коментирани по - горе.По тази причина предложените в особеното мнение изводи следва да бъдат възприети или с известни уговорки (относно определената като средна степен на сходство) или въобще да не бъдат кредитирани - относно значимостта на изписването на фирменото наименование на производителя на опаковката, както и относно това, че „средният потребител, информиран и осъществяващ внимателен избор на хранителни стоки, не би могъл да бъде объркан относно произход/ производител“.В жалбата, както се каза, е релевирано оплакване срещу необсъждането от съда на решението от 7.08.2017 г. на Патентното ведомство, в което според въззивника се съдържат „важни изводи именно относно сходството между марката на ищеца и знака на ответника, като експертите са се водили именно по Методическите указания на ведомството“.С въпросното решение е отхвърлена като неоснователна подадената от името на ищеца опозиция с вх. № 1327927/3.06.2016 г. срещу регистрацията на марка BORY вх. № 137592/13.07.2015 г., заявена от ответника, във връзка с всички стоки и услуги от класове 29, 35 и 39. На 9.11.2017 г. ищецът е депозирал жалба срещу това решение и към деня на устните състезания в настоящата инстанция няма данни решението да е влязло в сила.Правомощието на носителя на правото върху търговска марка да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който има характеристиките, посочени в чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, може да бъде упражнено спрямо всяко трето лице - включително и срещу лице, което е регистрирало по-късно своя идентична или сходна национална търговска марка (т. е. при наличие на относителното основание за отказ по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО).Колизията на права в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 5 от ЗМГО следва да бъде разрешена чрез прилагането на основополагащия принцип на приоритет на по-ранната заявка - притежателят на по-ранната регистрирана марка може да подаде искане за заличаване на по- късната марка. Освен това той разполага и с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късно регистрираната марка.В § 17 от преамбюла на Директива (ЕС) 2436/2015 на Европейския Парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на марките е посочено, че законодателствата трябва да имат за цел да се гарантира правната сигурност и пълното съответствие с принципа за приоритет, по която причина и не следва да се засягат правата на по-рано регистрирана марка от по-късна регистрация.Правото на пряк иск за установяване на нарушението на търговска марка срещу притежател на последваща регистрация, без да е необходимо задължително преминаване през процедурата по искане заличаването на последващата регистрация, е признато изрично и с разпоредбата на чл. 18 от Директивата, която установява пределите на защита в процеса от притежателя на по-късно регистрираната марка.Правото на притежателя на по-ранната марка да забрани използването на по-късно регистрирана марка, независимо от използването на останалите възможности за противопоставяне, предвидени в закона, е признато и в Решението от 21.02.2013 г. по дело С-561/11 на Съда на Европейския съюз, според което разпоредбите на Регламента трябва да се тълкуват с оглед принципа на приоритет, по силата на който по-ранната марка на Европейския съюз има предимство пред последващата марка на ЕС, а в случай на конфликт между две марки се предполага, че регистрираната по-рано марка отговаря на изискванията за получаване на закрила пред тази, която е регистрирана впоследствие, доколкото не може да бъде изключена възможността знак, увреждащ по-ранната марка, да бъде регистриран при наличие на относителните основания за отказ.
Изтъкнато е, че предоставяната от чл. 9, § 1 от Регламента защита на по-ранната марка би била значително отслабена в случай, че възможността да бъде забранено чрез иск използването на по-късната марка, е поставена в зависимост от провеждането на отделна процедура по обявяване на последващата марка, притежавана от трето лице, за недействителна. Затова признаването на възможността на притежателя на по-рано регистрирана марка да забрани на всяко трето лице (включително притежаващо по - късно регистрирана марка) ползването на знака, е единственото съответно на признатото от нормативната уредба право на притежателя на търговка марка да защити специфичните си интереси, така че марката да изпълни присъщите си функции да гарантира на потребителите произхода на стоката.Това разрешение, според настоящия съдебен състав, следва да намери приложение и в настоящия случай, което означава, че дори в хода на висящия процес да е била (или да бъде) извършена регистрация на заявената от ответника търговска марка, ищецът - притежател на по - ранната марка, няма да бъде лишен от правомощието си по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО - да забрани на придобилия чрез последващата регистрация правото върху марка ответник да я използва в търговската си дейност.Следователно изхода от спора, повдигнат пред административния орган, е без значение за настоящия спор.От изложеното до тук следва да се приеме за установено, че без съгласието на ищеца ответникът е предлагал на пазара продукт - топено сирене, в опаковка, върху лицевата страна на която е поставял знак, сходен на регистрираната марка на ищеца, ползваща се със закрила за идентични стоки от клас 29 на МКСУ, като предвид сходството между двата знака и идентичността на стоките, е налице вероятност от объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на знака, използван от ответника, с марката на ищеца.При крайния извод за основателност на претенцията по чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО следва да се приеме за основателен и обусловения иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.По претенцията с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО съдът приема следното.
Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.При установените от доказателствата факти - използването на марката от ответника в неговата търговска дейност без съгласието на ищеца и сходството на знака на ответника с марката на ищеца,в тежест на ищеца е да докаже наличието на останалите елементи от фактическия състав на цитираната норма : 1.) че неговата марка се ползва с известност на територията на Република България ; 2.) използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.За установяването на първия релевантен за спора факт ищецът е предявил инцидентен установителен иск по реда на чл. 50а, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 от ЗМГО.Първоинстанционният съд изложил подробни съображения в подкрепа на допустимостта на иска и след като обсъдил установените от доказателствата факти приел за установено, че марката на ищеца се ползва с известност на територията на Републиката.Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение - решаващия си извод съдът основал единствено на оспорените от ответника писмени доказателства, представени от ищеца с исковата молба.Преди всичко това твърдение е невярно, тъй като този извод е основан изключително на двете заключения на счетоводната експертиза, в които е анализирана информацията, събрана в счетоводствата на [фирма] и [фирма] - дружествата, които са били дистрибутори на произвежданото от ищеца топено сирене с марката KIRI в посочения в задачата период.От друга страна не е вярно и това, че представените с молбата доказателства са били оспорени от ответника.В съдебното заседание на 15.03.2019.8 г. съдът е връчил препис от инцидентния установителен иск на пълномощника на ответника и му предоставил едномесечен срок за отговор, като разяснил и правните последици по чл. 133 от ГПК. В писмения отговор (том ІІІ, на лист 790 от делото) ответника се противопоставил на приемането на посочените от него доказателства, но изявление за оспорването им липсва.Противопоставянето на приемането на писмени доказателства, респ. на допускането на други доказателствени средства, като процесуално действие при осъществяването на защитата на ответника, е по своята същност твърдение за неотносимост на конкретните доказателства за установяването на спорните обстоятелства в процеса. Преценката за основателността на това изявление, която всъщност е преценка за допустимостта и относимостта на доказателствата, е предоставена на съда.Оспорването на писмени доказателства (в частност на документи), като защитно процесуално действие на страната, съставлява твърдение за тяхната неистинност, респ. невярност на съдържанието им. Затова оспорващата страна е длъжна да посочи точно и ясно в какво се състои оспорването, за да може насрещната страна да организира своята защита срещу оспорването - от една страна, а от друга страна съдът да прецени дали да се извърши проверка по реда на чл. 193 от ГПК.В предоставения на ответника срок изявление за оспорване на представените с молбата писмени доказателства няма, поради което и заявеното във въззивната жалба възражение е несъстоятелно.Твърдението, че писмените доказателства „не са събрани непосредствено пред съда“ е очевидно невярно и затова няма защо да бъде изобщо обсъждано.Несъстоятелно е и възражението за нарушение на принципа на диспозитивното начало - недаването на указания на кой от изброените в чл. 50а, ал. 1 от закона критерии се позовава ищеца.Преди всичко е нужно да се изтъкне, че разбирането на въззивника относно необходимостта да са изпълнени едновременно всички предпоставки в цитираната разпоредба, както и задължението на съда „подробно да изследва всяко едно от цитираните обстоятелства“, е твърде погрешно.Основателно ответника по жалбата изтъква, че няма как преценката да се фокусира конкретно върху един или друг от тези критерии, респективно няма как и съдът да дава „указания“ относно това кои от тях ще „прилага“, а още по-малко пък на кои от тях се позовавал ищеца.В случая следва да се установи дали марката е постигнала необходимото ниво на репутация, поради което се преценява дали и в каква степен представените доказателства установяват това обстоятелство, съобразно изброените критерии.По отношение на възражението, че съдът не е взел предвид изявлението на вещото лице М. М. в съдебното заседание на 12.07.2018 г., от което се установява, че марката на ищеца не е в списъка на общоизвестните на територията на Република България е наложително да се посочи, че разпоредбата на чл. 5а от ЗМГО, която предвижда поддържането от Патентното ведомство на регистър, в който се вписват данни за всички марки, които са определени като общоизвестни или ползващи се с известност на територията на Република България, е отменена с изменението на закона в ДВ, бр. 19 от 9.03.2010 г., в сила от 10.03.2011 г.Сериозни правни аргументи в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон, свързано с решаващия извод на съда, че марката на ищеца се ползва с известност на територията на Република България, по смисъла на чл. 50а от ЗМГО, не са изложени.Първоинстанционният съд е изложил подробни и много добре аргументирани правни доводи в подкрепа на основателността на иска, които настоящият състав на въззивната инстанция изцяло споделя, във връзка с което намира за уместно да препрати към мотивите на решението на основание чл. 272 от ГПК.За установяването на възможността използването без основание на знака да доведе до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или да ги увреди, в задачата на единичната и тройната експертизи е включен въпроса дали използвания от ответника знак е сходен по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО.Отговорът на този въпрос и в двете заключения е положителен.Той е основан на преценката, извършена при съблюдаване на критериите, заложени в решенията по дело С - 408/01 и дело С - 252/07 на Съда на Европейския съюз, според които преценката за сходство, когато става въпрос за марка, ползваща се с известност, е различна от „стандартната“ преценка за вероятност от объркване. Изтъкнато е, че критерият следва да бъде не дали потребителят би могъл да се обърка, а дали виждайки „новия“ знак, той би могъл да направи връзка между него и известната по- ранна марка, образно казано „да се сети“ за тази известна марка. „Фактът, че по - късната марка напомня за по - ранната марка с добра репутация на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен означава, че между конфликтните марки съществува връзка.“.
При съобразяване с принципните разрешения в практиката на Съда на Европейския съюз експертите са достигнали до извода, че като цяло знакът на ответника и регистрираната марка на ищеца са визуално и смислено сходни и създават сходно цялостно впечатление, и потребителят може да направи връзка между тях.В особеното си мнение вещото лице М. М. е посочила, че приема този извод, „в случай, че е налице правно основание за прилагане на хипотезата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО“.Въз основа на констатациите в двете заключения законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че високата степен на сходство между стоките на ищеца и ответника позволява качества и характеристики на стоките на ищеца да се припишат и на стоките на ответника, а това да доведе до по-високо търсене и купуване на тези стоки, в резултат на което да се увеличат печалбите на ответника. Следователно неоснователното използване на знака на ответника може да доведе до неговото облагодетелстване и да увреди марката на ищеца, което е нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО.В оплакването си срещу необосноваността на този извод въззивникът е посочил, че фактическия състав на това нарушение включва кумулативното наличие на една положителна предпоставка - идентичност или сходство на знака на защитената марка с тази, използвана от ответника и на една отрицателна предпоставка - липса на идентичност или сходство на стоките и услугите, неправомерно обозначавани от последния с този знак и тези, за които марката е регистрирана от нейния притежател. Затова допуснатото от съда разширено тълкуване на критериите, изрично посочени в цитираната разпоредба, било неправилно, тъй като ако волята на законодателя е била да уреди като критерий „стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана“, той е щял изрично да го стори.Това възражение е неоснователно поради противоречието му с разрешенията в практиката на Съда на Европейския съюз и на Върховния касационен съд.Съобразно приетото в Решение № 121 ОТ 16.12.2014 г.. по т. д. № 2718/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. защитата, предвидена в чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО за марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични.В мотивите си съдът е взел предвид съображенията в решението от 9.01.2003 г. по дело № С-292/00, постановено по искане за преюдициално заключение относно тълкуването на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21.12.1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е.), че посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в нея специална защита на по-ранната марка с реноме срещу марка или знак, използвани за стоки и услуги, които не са идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката с реноме, е приложима и за марките с реноме, когато се използва марка или знак, идентичен или сходен с регистрираната марка за стоки и услуги, които са идентични или сходни. Съдът е счел, че при тълкуването на нормата следва да се съобрази не само буквалният й смисъл, но и общата систематика и целите на акта, от който тя е част, като е направил извод, че марките с реноме не могат да се считат по-слабо защитени при използване на идентични или сходни марки за идентични или сходни стоки и услуги, отколкото при използването на такива марки за стоки и услуги, които не са идентични или сходни.Изложените съждения дават основание да се приеме за установено, че без съгласието на ищеца ответникът е използвал в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.При крайния извод за основателност на претенцията по чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО следва да се приеме за основателен и обусловения иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.Поради съвпадането на крайните изводи на първостепенния съд с тези на настоящия състав на въззвината инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.При този изход на спора въззивникът дължи заплащането на разноските в настоящата инстанция, които според извлечението за превод от 20.05.2018 г. (на лист 45 от делото) са в размер на 4 500.96 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по договор за правна помощ и съдействие от 25.04.2019 г.
Процесуалният представител на въззивника е заявил на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следвайки разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав на въззивната инстанция го преценява като основателно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на настоящия спор - доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и сложността на дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси, може да се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.Този извод мотивира съда да приеме, че възнаграждение в размер на 2 500 лева ще съответства адекватно на обема на положения адвокатски труд.По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2551 от 28.12.2018 г. по т. д. № 4351/2016 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав.ОСЪЖДА [фирма] - [населено място], [улица], с ЕИК[ЕИК] да заплати на „Ф. Б.“ (F. B.), [населено място], Франция, със съдебен адрес [населено място], [улица], № 1, ет. 1, адвокат В. П. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща разноски, направени във въззивното производство
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването на преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.