Решение № 1068 от 1.05.2018 г. на САС по т. д. № 113/2018 г.
Решение
№ 1068
гр. София, 05.02.2018 г.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав в откритото съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове: А. Х.
Х. Л.
като разгледа докладваното от съдия Х. Л. в. т. д. № 113 по описа на САС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на [фирма], с ЕИК [ЕИК], чрез адв. К. срещу Решение № 2099 от 10.11.2017 г., по т. д. № 1441/2017 г. по описа на СГС, т. о., VІ-14 състав. Въззивникът/ищецът обжалва изцяло решението, с което са отхвърлени като неоснователни обективно и кумулативно съединените искове на [фирма] срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 76а, ал. 1 от Закона за марките и географските означения/ЗМГ0 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, за преустановяване нарушението изразяващо се в производство и/или търговия с продукти, брандирани с търговската марка „К.“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, като частичен иск от 20 000 лева, представляващи обезщетение за пропуснатите ползи, претърпени от ищеца във времевите рамки на четирите години от датата на регистрация на марката 'К.' рег. № 83948 - 27.02.2013 г. до датата на нейното заличаване 21.03.2017 г. и за изземване и унищожаване на стоките под марката 'К.', предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване и е осъден ищецът да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1 000 лева.
Въззивникът/ищецът - [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди порок на решението, поради материална незаконосъобразност, защото ищецът е дългогодишен производител и дистрибутор на храни за животни и фуражи, която налага на пазара от 2010 г. като нерегестрирана търговска марка „К.“. Счита, че на основание чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, притежателят на нерегистрирана търговска марка има правата по чл. 13 от ЗМГО, които изграждали един „нов“ обект на марковото право. Счита, че нерегистрираните марки са годен обект на българското право, който се ползва със защитата по чл. 13 от ЗМГО, защото лишава действителния притежател на нерегистрираната марка от ползването й, на базата на недобросъвестно регистрирана от ответника идентична марка с цел изнудване и отнемане на пазарен дял.Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,защото от влязло в сила решение по т. д. 5310/2014 г., по описа на СГС се установява фактът на недобросъвестно заявената търговска марка „К.“ и фактът на вредата, която ответника умишлено е нанесъл на ищеца.На следващо място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал делото по реда на глава двадесет и пета ГПК - бързо производствои неправилно не е уважил искането му за отвод на състава на съда, поради съмнения за неговата безпристрастност, обективност и професионализъм.На следващо място твърди, че не е уважено и искането за определяне на срок за представяне на писмени бележки.Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на СГС и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи изцяло предявените обективно и кумулативно съединени искове.Претендира разноски за двете инстанции, съобразно представените в срок списъци по чл. 80 ГПК.Въззиваемият/ответникът – [фирма], чрез адв. Д. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва с подробни аргументи всяко едно от твърденията в жалбата.Твърди, че процесната марка „К.“ е регистрирана от ищеца на 21.12.2017 г. и срещу нея не е била подавана опозиция.Счита жалбата за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди пъроинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за въззивното производство.Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част, при постановяване на първоинстанционното решение няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Видно от Свидетелство за регистрация на марка „К.“/л. 95 се установява, че тя е била заявена на 22.12.2011 г. и е била регистрирана на 27.03.2013 г. в Патентно ведомство за стоки клас 31 – храна за домашни любимци; храна за птици; храна за животни с притежател Ответникът/ [фирма]. Видно от влязло в сила Решение № 33/27.02.2015 г. по описа на Софийски градски съд, VI-22 състав, по т. д. № 5310/2014 г., потвърдено с Решение № 1893/11.10.2016 г. по описа на Апелативен съд [населено място] по т. д. № 811/2016/л. 48- л. 66 е било признато за установено, че [фирма] е действало недобросъвестно на 22.12.2011 г. при подаване на заявка за регистрация на търговската марка „К.', регистрирана под рег. № 83948/27.03.2013 г. Видно от Решение на Патентно ведомство № 25/21.03.2017 г. е била заличена търговската марка „К.', рег. № 83948/27.03.2013 г., което е било обжалвано и е постановено Решение № 841 от 13.02.2018 г., по адм. д. № 7535/2017 г., по описа на АССГ/л. 54 от в. т. д. 113/2018 г., по описа на САС/, за което няма данни, че е влязло в сила. Видно от Решение на Патентно ведомство № 145359/21.12.2017/л. 46 от в. т. д. 113/2018 г., по описа на САС/, се установява, че [фирма] е заявил марка „К.“ – Словна на 13.03.2017 г. и е регистрирал същата на 21.12.2017 г. с регистров номер на марката 100215/21.12.2017 г.
Всички останали представени и приети по делото доказателства, като: Удостоверение от 30.04.2002 г., издадено от Национална служба по зърното към Министерство на земеделието, че праводателят на ищеца е бил е вписан в Регистъра на производители и търговци на храни за животните под № 172, Удостоверение № 02107/22.01.2009 г., издадено от Национална служба по зърното към Министерство на земеделието, че [фирма] е регистриран в Националната служба по зърно и фуражите, като производител на допълващи фуражи, смеси от фуражни суровини, включващи до и над три фуражни суровини, Удостоверение № 6/17.05.2011 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните, [населено място], че обектът на [фирма] е със заявена дейност производство на храни за домашни любимци (птици), чрез смесване на цели зърна и отговаря на изискванията за хигиена на фуражите, договор от 10.08.2010 г. за поръчка на дизайн на чували и рекламна брошура под наименованието 'К.', приемо-предавателен протокол от 12.09.2010 г., с който са били предадени поръчаните от [фирма] произведения на дизайна, изпълнени на електронен и хартиен носител касаещи завършена визия на чувал за фуражи под името „К.“ и завършена визия на рекламна брошура за фуражи под наименование „К.“, фактура № 3313/14.09.2010 г., фактура № 3334/17.09.2010 г., и платежните нареждания към тях, удостоверяващи плащанията по договор от 10.08.2010 г., договор за търговско представителство от 06.02.2010 г., по силата на който праводателят на ищеца е възложил на трето лице да сътрудничи при осъществяване на търговската му дейност по повод продуктите, изброени в договора, касаещи храни за различни видове птици с наименование „К.“, поръчка за интернет реклама от 17.06.2010 г., в която се рекламирала търговската марка 'К.', заедно с поръчката за публикуване на тази реклама от 10.06.2010 г. и плащане по фактура № 5132/11.06.2010 г., направено от трето за спора лице, копие от Акт № 12/16.01.2014 г. на Патентно ведомство за установено нарушение в проверяван обект на ищеца, разпространение в търговската дейност в нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, изразяващо се в предлагане и съхраняване на склад на стоки, под търговската марка 'К.', рег. № 83948/27.02.2013 г., с маркопритежател [фирма], възражение с вх. № 70-00-414/17.01.2014 г., с което ищецът е възразил против акт № 12/16.01.2014 г. на Патентно ведомство, са неотносими към предмета на делото. Всички те се отнасят единствено и само до установяване на фактите, че ответникът е действал недобросъвестно при регистрацията на марката „К.“, което е установено със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение и е излишно отново да се установяват в това производство, и нямат значение за решаване на делото, съгласно чл. 159, ал. 1 ГПК, поради което не е било ненужно да се приемат и обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Неоснователно е твърдението на ответника, че предявените искове са недопустими, защото ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви исковете с правно основание чл. 76 ЗМГО, тъй като не притежавал изключително право върху регистрираната марка. Неправилно ответникът смесва процесуалната легитимация с материалната такава. Процесуалната легитимация следва от твърденията на ищеца в обстоятелствената част и петитумът на исковата молба, че притежателят на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България по чл. 12, ал. 6 ЗМГО се ползва със същата правна закрила, с каквато се ползва притежателят на регистрирана търговска марка по чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Материално правно легитимация е въпрос по същество на правния спор, от която зависи основателността респективно неоснователността на исковете и не касае тяхната допустимост.
Неоснователно е твърдението на ответника, че процесуалният представител на ищеца няма редовно учредена представителна власт. В действителност първоначално представеното пълномощно на адв. К./л. 73 е подписано от законния представител на ответника, за което няма логично обяснение, но впоследствие адв. К. е представил редовно пълномощно/неномерирано, находящо се между л. 115 и л. 116/, от което се установява, както редовното упълномощаване на адв. К. така и потвърждаването на извършените процесуални действия без представителна власт.
Основателно е възражението на въззивника/ищеца, че неправилно първоинстанционния съд е разгледал делото по реда на бързото производство.Нарушена е разпоредбата на чл. 310, ал. 2 ГПК,защото искът за преустановяване на нарушение по ЗМГО е обективно съединен с иска за обезщетяване на вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.Като съд по същество, въззивният съд няма право да връща делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, за разлика от касационното производство. Софийският апелативен съд следва да отстрани тези нарушения като разгледа делото по реда на общия исков процес, съобрази и обсъди всички правни доводи, и възражения, направени от страните в първоинстанционното производство, преповторени във въззивната жалба за да обезпечи правото на защита на страните по делото.Неоснователно е твърдението на въззивника, че първоинстанционния съд не е уважил искането му за отвод на състава на съда, поради съмнения за неговата безпристрастност, обективност и професионализъм.Това искане е направено за пръв път с молба вх. рег. № 152596/14.11.2017 г., което е след постановяване на решението по делото - обявено на 10.11.2017 г.Няма как съдът да се произнесе по искане за отвод на страната след като вече е постановил решение по същество на правния спор.Още повече, че ищецът не сочи никакви конкретни факти и обстоятелства, от които да може да се обоснове извод за липса на безпристрастност, обективност и професионализъм, за да може въззивният съд да извърши проверка на основателността на тези недоказани твърдения.В несъответствие с фактите по делото е твърденето на въззивника, че първоинстанционният съд не е уважил искането за определяне на срок за представяне на писмени бележки.Видно от протоколите на проведените две открити съдебни заседания, които съгласно чл. 152 ГПК, представляват доказателство за извършените в съдебно заседание съдопроизводствени действия се установява,че процесуалните представители на страните не са поискали срок за представяне на писмени защити.На основание чл. 149, ал. 3 ГПК без надлежно сезиране, съдът не може служебно да задължи страните да представят писмени защити и да определя срок за тяхното представяне.Не следва да се обсъждат еквилибристичните твърдения на въззивника, досежно професионализма, нивото на правни познания и необходимостта на специализирана допълнителна подготовка на съдебните състави, запознаване с практика на ВКС и правната доктрина, които разглеждат правни спорове с предмет на делата интелектуална собственост.Първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, неуточнено основание и неясен правен интерес, защото никъде в исковата молба няма твърдение на ищеца, че е притежател на регистрирана марка, а с петитумът са предявени права на притежател на търговска марка, което означава, че е имало противоречие между обстоятелствена част и петитум.Това противоречие е отстранено едва с въззивната жалба на ищеца, с която е обосновал правния си интерес и основанието на предявините искове, че като притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската му дейност на територията на Република България по чл. 12, ал. 6 ЗМГО има същите права като притежател на търговска марка по чл. 13 ЗМГО.Според настоящия съдебен състав, съобразявайки така направеното уточнение на предявените искове направено с въззивната жалба, би било самоцелно и правно необосновано, едно ново оставяне без движение на исковата молба от въззивния съд с оглед отстраняване на вече отстранени нередовности на исковата молба. Това уточнение не представлява изменение на иска, защото е исковете са били разгледани на предявеното, но не изрично конкретизирано основание, като първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е материално правно легитимиран.На основание чл. 101, ал. 2 ГПК „Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му“, като съд по същество на правния спор, въззивният съд следва да съобрази отстраняването на нередовността на исковата молба, без да провежда нарочно производство по чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 2 ГПК, което не може да е самоцелно и лишено от основание.Основен предмет на правният спор между страните по делото е дали ищецът като притежател на нерегистрирана марка се ползва със същата правна закрила, с каквато се ползва притежателят на регистрирана търговска марка.С оглед на така формулираният въпрос следва да се определи и правната квалификация на предявените искове за преустановяване на нарушението, за обезщетение за вреди и за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване, по чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМГО.Така уточнената промяна на правната квалификация не води до промяна в разпределената доказателствена тежест и до необходимостта да се дават нови указания за твърдения за факти, за които страните не сочат доказателства.На основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО „Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката“.Според настоящия съдебен състав притежателят на нерегестрирана търговска марка не е материално правно легитимиран по процесните искове и не може да се ползва от защитата, с която се ползва притежателят на регистрираната марка по чл. 13 от ЗМГО и да получи защита по предявените искове за периода до 13.03.2017 г.В подкрепа на този извод е и фактът, че процесната търговска марка през процесния период е била регистрирана, но от ответника, който единствено би имал право на защита по реда на ЗМГО.Прилагането по аналогия на чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 13 ЗМГО е недопустимо и немислимо, защото материалноправно легитимиран за процесния период е бил ответникът, а не ищеца по това дело.Неправилно въззивникът смесва правото на притежателя на нерегестрирана търговска марка да подаде опозиция и/или да установи по исков ред недобросъвестното регистриране на такава марка, с правата на притежателя на регистрирана търговска марка.Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Регламент /Е0/207/2009 на Съвета е транспонирана в националното ни законодателство в чл. 12, ал. 6 ЗМГО.Правото на специалния ред на защита на притежателя на търговска марка възниква само след нейната регистрация, съгласно чл. 10 от ЗМГО.Неприложимостта на специалния ред на искова защита не изключва общия ред за обезщетение на вредите изразяващи се в пропуснати ползи, но те не са предмет на това производство.Видно от разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, се установява, че няма препращане към цитираните от процесуалният представител на ищеца Директива 2, 4 и 48 на ЕС или по точно към чл. 13б на „въпросната Директива“, каквито не са известни на настоящия съдебен състав и не бяха открити сред множеството от нормативни актове на европейското законодателство.Ищецът е регистрирал търговската марка „К.“ на 21.12.2017 г. и е придобил правото върху тази марка считано от датата на заявката 13.03.2017 г.,На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, въззивният съд следва да съобрази този нов факт, който е настъпил след предявяване на иска, но преди приключване на устните състезания във въззивното производство и е от значение за спорното право.В исковата молба липсва, каквото и да е твърдение за конкретно нарушение, което ответникът да е извършил за периода след 13.03.2017 г. и няма нито едно доказателство, което да обоснове извод, че има такова нарушение.При липсата на конкретни твърдения и доказателства за нарушение от страна на ответника, което да води до нарушаване на правата на ищеца е неоснователен искът за преустановяване на нарушението на правата на притежателя на търговската марка по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО.Неоснователен е и искът за обезщетение за вреди за пропуснати ползи за периода от 27.02.2013 г. до 21.03.2017 г., защото за периода до 13.03.2017 г. ищецът не притежавал права върху регистрираната марка, по вече изложените съображения, а за периода от 13.03.2017 г. до 21.03.2017 г. няма доказателства, че такива са реално претърпени.Неоснователно е твърдението на въззивника, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото от влязло в сила решение по т. д. 5310/2014 г., по описа на СГС се установявал фактът на недобросъвестно заявената търговска марка „К.“, но и фактът на вредата, която ответника умишлено е нанесъл на ищеца.От това решение се установява със сила на пресъдено нещо само и единствено, че действителният притежател на нерегистрираната търговска марка е бил ищеца и ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявката.Неоснователен е и искът за изземване и унищожаване на стоките под марките „К.“,защото липсват, както твърдения, така и доказателства, че ответникът притежава и/или държи стоки под марката „К.“.Въззиваемият претендира разноски за въззивното производство в размер на 1 000 лева, представил е договор за правна защита и има отбелязване, че сумата е платена в брой, което е доказателство за това обстоятелство, на основание т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК и следва да му се присъдят.Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради съвпадане на крайния резултат от изхода на правния спор, но с гореизложените мотиви.
Решението не подлежи на обжалване в частта, с която е отхвърлен частичният осъдителен иск за обезщетение за вреди за пропуснати ползи в предявеният размер на 1 000 лева от общ размер на 20 000 лева, на основание чл. 281, ал. 2, т. 3 ГПК.Мотивиран така Софийският апелативен съд, на основание чл. 271 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2099 от 10.11.2017 г., по т. д. № 1441/2017 г. по описа на СГС, т. о. VІ-14 състав.ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК] сумата от 1 000/лева/ лева, представляваща разноски на ответника за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ВКС, само в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 76, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.