–

за The English Bridge Union Limited, от M. Lewis, solicitor, и D. Ewart, QC,

–

за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от R. Hill, barrister,

–

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и M. Noort, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и R. Lyal, в качеството на представители,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( ОВ L 347, 2006 г., стр. 1 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

Запитването е отправено в рамките на спор между The English Bridge Union Limited (наричана по-нататък „EBU“) и Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (данъчна и митническа администрация на Обединеното кралство, наричана по-нататък „данъчната администрация“) относно облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) на входните такси, които EBU събира за организираните от нея турнири по двойков спортен бридж.

Считано от 1 януари 2007 г., Директива 2006/112 отменя и замества, в съответствие с членове 411 и 413 от нея, законодателството на Съюза в областта на ДДС, и по-специално Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа ( ОВ L 145, 1977 г., стр. 1 ).

Съгласно член 132, параграф 1 от Директива 2006/112, който се намира в дял IX, глава 2 („Освобождавания за някои дейности от обществен интерес“) от тази директива, държавите членки освобождават следните сделки:

„[…]

[…]“.

В група 10 от приложение 9 към Value Added Tax Act 1994 (Закон от 1994 г. за данък върху добавената стойност) се предвижда освобождаването на следните доставки, свързани със спорта:

EBU е национална организация с нестопанска цел, която има за предмет на дейност регулирането и развитието на двойковия спортен бридж в Англия. Тази игра на карти е разновидност на бриджа, за която се организират състезания на национално и международно равнище; при нея всеки отбор играе последователно със същите карти като тези на съответните двойки на други маси. Резултатът се базира на сравнителното представяне.

EBU, в която членуват регионални асоциации и физически лица, организира турнири по двойков спортен бридж и събира от играчите входни такси за участие. Тя плаща ДДС върху тези такси.

Тъй като смята, че посочените такси трябва да бъдат освободени съгласно член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, EBU подава молба до данъчната администрация за възстановяване на този данък. Молбата е оставена без уважение.

EBU подава жалба пред First-tier Tribunal (Tax Chamber) (първоинстанционен съд (отделение по данъчни въпроси), Обединено кралство), който потвърждава решението за отхвърляне на молбата на EBU и същевременно дава възможност на EBU да обжалва по въззивен ред.

Пред Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по финансови и данъчни дела), Обединено кралство) EBU твърди, че даден „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 не трябва непременно да има съществен физически компонент, защото целта на тази разпоредба е да се насърчават дейностите, полезни за физическото и/или умственото здраве на редовно практикуващите ги лица, и че умствената дейност е също толкова важна колкото физическата. Следователно дейност, която се характеризира със съществен умствен компонент и се практикува на състезания, като двойковия спортен бридж, представлявала „спорт“ по смисъла на тази разпоредба.

Данъчната администрация възразява срещу тези доводи, като посочва, че от текста на член 132, параграф 1, буква м), съгласно който е освободена доставката на някои услуги, „тясно свързани със спорта или физическото възпитание“, следва, че даден „спорт“ по смисъла на тази разпоредба трябва да има съществен физически компонент. В допълнение, поддържаното от EBU тълкуване противоречало на принципа на стриктно тълкуване на случаите на освобождаване, предвидени в член 132 от Директива 2006/112.

Запитващата юрисдикция изтъква, че при двойковия спортен бридж се използват високи умствени способности, като логика, всестранен подход, планиране или памет, и че редовната му игра стимулира както умственото, така и физическото здраве. Ето защо тя се пита дали т. нар. „умствени спортове“ като тази игра попадат в обхвата на понятието „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от тази директива.

Тъй като смята, че посоченият термин трябва да има самостоятелно значение и да се прилага по уеднаквен начин във всички държави членки, Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по финансови и данъчни дела) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Като начало следва да се приеме за установено, че видно от представената на Съда преписка, двойковият спортен бридж е игра на карти, която включва интелектуални усилия и умения и физическият компонент на която изглежда несъществен.

С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че дейност като двойковия спортен бридж, характеризираща се с физически компонент, който изглежда несъществен, попада в обхвата на понятието „спорт“ по смисъла на тази разпоредба.

Ето защо по настоящото дело Съдът следва не да определи значението на понятието „спорт“ по принцип, а да го тълкува в рамките на Директива 2006/112 относно общата система на ДДС, и по-специално на разпоредбите на тази директива относно случаите на освобождаване.

Съгласно постоянната съдебна практика предвидените в член 132 от цитираната директива освобождавания представляват самостоятелни понятия от правото на Съюза, чиято цел е да се избегнат различията при прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (вж. в този смисъл решения от 16 октомври 2008 г., Canterbury Hockey Club и Canterbury Ladies Hockey Club, C-253/07 , EU:C:2008:571 , т. 16 и от 26 февруари 2015 г., VDP Dental Laboratory и др., C-144/13, C-154/13 и C-160/13, EU:C:2015:116, т. 44 и цитираната съдебна практика).

При липсата изобщо на определение в Директива 2006/112 на понятието „спорт“, съгласно постоянната практика на Съда смисълът и обхватът на този термин следва да се определят в съответствие с обичайното му значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който той се използва, и за целите, преследвани от правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C-201/13 , EU:C:2014:2132 , т. 19 и цитираната съдебна практика, както и от 26 май 2016 г., Envirotec Denmark, C-550/14, EU:C:2016:354, т. 27).

Колкото най-напред до смисъла на понятието „спорт“ в общоупотребимия език, както отбелязва генералният адвокат в точка 23 от заключението си, то обикновено обозначава физическа дейност, или с други думи — дейност, характеризираща се с физически компонент, който не е несъществен.

Що се отнася, по-нататък, до системата на Директива 2006/112, съгласно постоянната практика на Съда термините, използвани за обозначаване на случаите на освобождаване по член 132 от тази директива, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като представляват изключения от общия принцип, че с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице. Правилото за стриктно тълкуване обаче не означава, че термините, използвани за обозначаване на посочените случаи на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил освобождаването от неговия ефект (вж. в този смисъл решения от 18 ноември 2004 г., Temco Europe, C-284/03 , EU:C:2004:730 , т. 17 и от 25 февруари 2016 г., Комисия/Нидерландия, C-22/15, непубликувано, EU:C:2016:118, т. 20 и цитираната съдебна практика).

Освен това, както е указано в заглавието на главата, в която е включен цитираният член, предвидените в него случаи на освобождаване имат за цел да насърчат определени дейности от обществен интерес, но не засягат всички дейности от обществен интерес, а единствено тези, които са изброени и много подробно описани в текста (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2013 г., Žamberk, C-18/12 , EU:C:2013:95 , т. 18 и цитираната съдебна практика, както и от 26 февруари 2015 г., VDP Dental Laboratory и др., C-144/13, C-154/13 и C-160/13, EU:C:2015:116, т. 45).

Следователно прегледът на контекста на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 подкрепя тълкуване в смисъл, че понятието „спорт“ в тази разпоредба се свежда до дейности, които отговарят на обичайното значение на думата „спорт“ и се характеризират с физически компонент, който не е несъществен, без да обхваща всички дейности, които от една или друга гледна точка могат да бъдат асоциирани с това понятие.

Що се отнася, на последно място, до целта на член 132, параграф 1, буква м) от споменатата директива, следва да се припомни, че тази разпоредба цели да насърчи определени дейности от обществен интерес, а именно услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, които се предоставят от нестопански организации на лица, занимаващи се със спорт или физическо възпитание, и следователно да насърчи упражняването на тези дейности от широки кръгове от населението (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2013 г., Žamberk, C-18/12 , EU:C:2013:95 , т. 23 и от 19 декември 2013 г., Bridport and West Dorset Golf Club, C-495/12, EU:C:2013:861, т. 20).

Действително, както поддържа EBU и както следва от представената на Съда преписка, при двойковия спортен бридж се използват по-специално логика, памет, планиране или всестранен подход и той е дейност, полезна за умственото и физическото здраве на редовно практикуващите я лица. Дори обаче да се окажат полезни за физическото и умственото здраве, дейностите, които изцяло се изразяват в отдих и развлечение, не попадат в обхвата на цитираната разпоредба (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2013 г., Žamberk, C-18/12 , EU:C:2013:95 , т. 22 и от 25 февруари 2016 г., Комисия/Нидерландия, C-22/15, непубликувано, EU:C:2016:118, т. 23—25). При това положение обстоятелството, че дадена дейност стимулира физическото и умственото здраве, само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че тя попада в обхвата на понятието „спорт“ по смисъла на същата разпоредба.

Фактът, че дейност, която стимулира физическото и психическото благосъстояние, се практикува на състезания, не дава основание за различен извод. Всъщност Съдът е постановил, че за прилагането на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания (решения от 21 февруари 2013 г., Žamberk, C-18/12 , EU:C:2013:95 , т. 22 и от 19 декември 2013 г., Bridport and West Dorset Golf Club, C-495/12, EU:C:2013:861, т. 19). В тази насока следва също така да се отбележи, че състезателният характер на дадена дейност сам по себе не е достатъчен, за да обоснове квалифицирането ѝ като „спорт“, след като липсва физически компонент, който не е несъществен.

В допълнение, от припомнената в точка 21 от настоящото решение съдебна практика следва, че целта на член 132 от тази директива е да определи изчерпателно някои дейности от обществен интерес, които като изключение трябва да бъдат освободени от ДДС. Ето защо, доколкото по съображенията, изложени в точки 19—25 от настоящото решение, тълкуването на обхвата на освобождаването по член 132, параграф 1, буква м) от цитираната директива в смисъл, че то включва дейности, имащи физически компонент, който изглежда несъществен, представлява разширителен прочит на тази разпоредба, такова тълкуване не е съобразено нито с правилото за стриктно тълкуване на случаите на освобождаване от ДДС, нито с целта за строго очертаване на съответното освобождаване.

Поради това от текста на член 132, параграф 1, буква м) и от систематичното и телеологичното тълкуване на Директива 2006/112 следва, че тази разпоредба се отнася само до дейности, характеризиращи се с физически компонент, който не е несъществен.

Едно такова тълкуване не засяга въпроса дали дейност, съдържаща физически компонент, който изглежда несъществен, евентуално би могла да попада в обхвата на понятието „културни услуги“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква н) от тази директива, когато с оглед на начина на практикуване на тази дейност, на историята ѝ и на традициите, към които принадлежи, тя заема в определена държава членка такова място в социалното и културно наследство на тази страна, че може да се смята за част от нейната култура. В тази насока Съдът е постановил, че съответната разпоредба на Директива 77/388 предоставя на държавите членки свобода на преценка при определянето на освободените културни услуги (вж. в този смисъл решение от 15 февруари 2017 г., British Film Institute, C-592/15 , EU:C:2017:117 , т. 24).

С оглед на изложените дотук съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че дейност като двойковия спортен бридж, характеризираща се с физически компонент, който изглежда несъществен, не попада в обхвата на понятието „спорт“ по смисъла на тази разпоредба.

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: