–

за Marcandi Ltd, от J. Brinsmead-Stockham, barrister, C. Van Zyl, solicitor, и A. Brown, advocate,

–

за правителството на Обединеното кралство, от D. Robertson и Z. Lavery, в качеството на представители, подпомагани от P. Mantle, barrister,

–

за Европейската комисия, от R. Lyal и L. Lozano Palacios, в качеството на представители,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, на членове 14, 24, 62, 63, 65 и 73, както и член 79, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( ОВ L 347, 2006 г., стр. 1 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

Запитването е отправено в рамките на спор със страни Marcandi Ltd, извършващо търговска дейност под фирмата Madbid, и Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (данъчна и митническа администрация, Обединено кралство) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) по повод на режима на данъка върху добавената стойност (ДДС), приложим спрямо продажбата на „кредити“, които позволяват участие в онлайн аукциони.

Съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

[…]“.

Член 14, параграф 1 от тази директива определя доставката на стоки като „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.

Съгласно член 24, параграф 1 от посочената директива:

„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки“.

Член 62 от същата директива гласи:

„За целите на настоящата директива:

Член 63 от Директивата за ДДС предвижда:

„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени“.

Член 65 от тази директива гласи следното:

„Когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума“.

Член 73 от посочената директива предвижда:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

Член 79 от същата директива гласи:

„Данъчната основа не включва следните елементи:

[…]

[…]“.

Marcandi е дружество, учредено в Обединеното кралство, което осъществява онлайн продажби под фирмата Madbid (наричано по-нататък „Madbid“). Madbid продава основно високотехнологични стоки като например мобилни телефони, таблети, компютри и телевизори. Понякога Madbid продава и стоки с по-висока стойност, по-специално автомобили.

Уебсайтът на Madbid позволява потребителите на дружеството да закупуват продаваните от него стоки или на фиксирана цена в онлайн магазина, или посредством онлайн аукциони.

През периода, за който се отнася спорът в главното производство, Madbid е било регистрирано по ДДС както в Обединено кралство, така и в няколко други държави членки, и по-специално в Германия.

Съгласно клауза 1.2 от общите условия Madbid „поддържа уебсайт за аукциони, като участието в тях се заплаща“. Потребителите, които искат да участват в организираните от Madbid аукциони, са длъжни да закупят от дружеството „кредити“, които са необходими за наддаването и не могат да служат за други цели. По-специално, тези „кредити“ не могат да се използват за закупуване на стоки от онлайн магазина. Те не могат също така да бъдат обръщани обратно в пари.

Всяка от страниците на уебсайта на Madbid съдържа бутон, който позволява на потребителя да получи достъп до страница, на която се продават „кредитите“. След закупуването им „кредитите“ се прехвърлят в профила на потребителя. Всеки „кредит“ има уникален идентификационен код и му се определя парична стойност, която отговаря на платената от потребителя сума. Понякога на потребителите се предоставят „безплатни кредити“. Те са на стойност 0,00 GBP (британски лири) и единствено дават право на потребителите да участват в организираните от Madbid аукциони. Валидността на „безплатните кредити“ изтича след 30 дни, докато тази на платените „кредити“ изтича след 180 дни.

Всеки аукцион стартира с начална цена от 0,00 GBP и с настроен таймер за времето, определено за наддаване, като обикновено това е една минута. При всяко ново наддаване таймерът бива пускан отначало за същото време като първоначално определеното. За всяка продажба е необходим определен брой „кредити“ за наддаване (между 1 и 8), като потребителят, който натиска бутона „наддаване“, използва „кредитите“, които е натрупал. Така направената оферта от страна на потребителя е с 0,01 GBP по-висока от предходната и става най-високата оферта за съответния аукцион. Продажната цена на стоката също се увеличава с 0,01 GBP.

Потребителят, който спечели аукциона, има право да закупи стоката за сумата, съответстваща на направената от него печеливша оферта, плюс таксата за доставка и обслужване. Стойността на „кредитите“, използвани при наддаване в хода на аукциона, се погасява и следователно не може да се приспадне от цената, на която е спечелен аукционът. Докато стоката не е изпратена на потребителя, той има правото да анулира поръчката си. В този случай евентуално може да му се възстанови цената, донесла спечелването на аукциона.

Освен това функцията „купи сега“ позволява на потребителя да закупи стока, идентична на продаваната в рамките на съответния аукцион, на цена, която в хода на аукциона намалява със стойността на „кредитите“, изразходвани от потребителя за наддаване в този аукцион. Потребителят, който по време на аукцион закупи стока чрез функцията „купи сега“, не може да наддава повече в него.

Накрая, функцията „натрупана отстъпка“ позволява на потребител, който не е спечелил аукциона и не е използвал функцията „купи сега“, да получи отстъпка, която може да използва впоследствие, при закупуване на стока от онлайн магазина на Madbid. „Натрупаната отстъпка“, чиято стойност съответства на стойността на „кредитите“, позволили на потребителя да наддава в рамките на посочения аукцион, изтича след 365 дни.

Ако потребител, който е направил покупка, използвайки функциите „натрупана отстъпка“ или „купи сега“, анулира поръчката си, ще му бъде възстановена сумата, платена за въпросните стоки, с изключение на стойността на „кредитите“, взети предвид за образуване на крайната цена, на която са продадени стоките.

С решение от 9 декември 2013 г. данъчната администрация приема, че сумата, платена на Madbid от клиентите за предоставяне на „кредити“, е насрещната престация за извършена в Обединеното кралство доставка на услуги, а именно предоставянето на право на участие в организирани от Madbid онлайн аукциони.

Madbid подава жалба срещу това решение пред First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение), Обединено кралство), като изтъква, че предоставянето на „кредити“ на неговите клиенти не съставлява доставка на услуги, а само „предварително действие“ по смисъла на решение от 16 декември 2010 г., MacDonald Resorts ( C-270/09 , EU:C:2010:780 , т. 24). От гореизложеното Madbid прави извод, че е задължено лице по ДДС не във връзка с предоставянето на „кредити“ в полза на своите клиенти, а единствено във връзка с доставката на стоки. Насрещната престация за посочената доставка включвала както цената, платена от клиента за придобитата от него стока, така и стойността на „кредитите“, използвани при покупката на тази стока. При условията на евентуалност Madbid поддържа пред запитващата юрисдикция, че ако според нея предоставянето на „кредити“ съставлява доставка на услуги, следва да се счита, че подобна престация не е възмездно предоставена за целите на член 2, параграф 1, буква в) и на член 73 от Директивата за ДДС.

Данъчната администрация посочва пред запитващата юрисдикция, че при предоставянето на „кредити“ от Madbid на неговите потребители, дружеството им предоставя право да участват в организираните от него онлайн аукциони, от което право потребителите могат да се възползват веднага. Според тази администрация това съставлявало доставка на услуги. Освен това функциите „купи сега“ и „натрупана отстъпка“ били промоционални механизми, в рамките на които Madbid предоставя отстъпки върху продажната цена на стоките си по смисъла на член 79, буква б) от Директивата за ДДС.

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че в решение от 9 юли 2014 г. Finanzamt Hannover-Nord (Данъчна служба Хановер-Север, Германия) приема, че продажбата на „кредити“ от Madbid не е нито доставка на стоки, нито доставка на услуги за целите на ДДС. Според тази служба Madbid е задължено лице по ДДС в Германия за доставката на стоки на потребители, установени в тази държава членка. Насрещната престация за тези доставки на стоки включвала не само цената, платена от клиента за стоката, а именно тази, която е донесла спечелването на аукциона, цената, образувана в резултат от използването на функцията „купи сега“ или цената след приспадане на „натрупаната отстъпка“, но и стойността на използваните „кредити“ за закупуване на съответната стока, т. е. на „кредитите“, позволили спечелването на аукциона или генерирането на отстъпка от цената с помощта на функцията „купи сега“ или „натрупана отстъпка“. Що се отнася до потребителите, които са закупили „кредити“ и са участвали в аукциона, без да го спечелят, данъчната служба Хановер-Север счита, че в тяхна полза е налице доставка на услуги единствено ако те не осъществят никаква покупка чрез използване на стойността на „кредитите“, които са им позволили да наддават. Насрещната престация за тази доставка на услуги, която подлежи на облагане с ДДС в Обединеното кралство, съответствала на стойността на посочените „кредити“.

При това положение First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

и какво е значението на принципа на данъчен неутралитет за този въпрос?“.

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали предоставянето на „кредити“ като разглежданите в главното производство като насрещна престация за извършено плащане съставлява „възмездна доставка на услуги“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, или трябва да се счита за „предварително действие“ по отношение на доставката на стоки по смисъла на точка 24 от решение от 16 декември 2010 г., MacDonald Resorts ( C-270/09 , EU:C:2010:780 ).

Следва да се припомни, че в това решение Съдът е приел, че придобиването на договорни права, наречени „права на точки“, позволяващи получаване на точки, които могат да се преобразуват в по-специално в право временно да се обитава жилище в туристическите комплекси на доставчика на услуги, не се счита за сделка, която се облага с ДДС, а за предварително действие, извършено за да бъде получено право на временно частично ползване на жилище, право на настаняване в хотел или на получаване на друга услуга. Всъщност Съдът приема, че тъй като покупката на „права на точки“ не е самоцел за клиента, защото той не сключва първоначалния договор с намерението да събира точки, а да използва временно дадено жилище или да получи други услуги, които ще бъдат избрани впоследствие (решение от 16 декември 2010 г., MacDonald Resorts, C-270/09 , EU:C:2010:780 , т. 24 и 32).

От това Съдът е направил извод, че същинската престация, с оглед на която са придобити „правата на точки“, е услугата, с която на участниците в тази програма се предоставят на разположение различни възможни насрещни престации, които могат да бъдат получени срещу точките, произтичащи от тези права (решение от 16 декември 2010 г., MacDonald Resorts, C-270/09 , EU:C:2010:780 , т. 27).

В главното производство е безспорно, че „кредитите“ позволяват единствено да се наддава в рамките на аукциони, организирани от Madbid. Следователно потребителят, който закупува „кредити“, прави това непременно с намерението да участва в посочените аукциони.

За потребителите обаче тази услуга представлява интерес, независим по отношение на закупуването на стоки в онлайн магазина на Madbid (вж. в този смисъл решение от 2 декември 2010 г., Everything Everywhere, C-276/09 , EU:C:2010:730 , т. 27). Всъщност, както посочва генералният адвокат в точка 39 от своето заключение, участието в аукциони, организирани от Madbid, дава на потребителите възможност да закупуват стоки на цена под тяхната пазарна стойност.

Тъй като обаче предоставените от Madbid „кредити“ не могат да служат за плащане при закупуване на стоки в неговия онлайн магазин, и тъй като съгласно точка 30 на настоящото решение от момента на придобиването им тези „кредити“ се идентифицират като насрещна престация за възможността, предоставена на потребителите, да получат стоки на цени под пазарните, а освен това „кредитите“, използвани за участие в аукцион, не се приспадат от продажната цена, определена в резултат от провеждането на аукциона, тяхното предоставяне не може да се квалифицира като „предварително действие“ на доставката на стока по смисъла на точка 24 от решение от 16 декември 2010 г., MacDonalds Resorts ( C-270/09 , EU:C:2010:780 ).

Следователно правото, признато на потребителите, закупили тези „кредити“, да участват в организираните от Madbid аукциони, съставлява само по себе си същинска доставка на услуги, която не следва да се смесва с доставката на стоки, която може да възникне в резултат от посочените продажби.

Подобен извод се налага още повече в хипотезата, при която потребителят на „кредити“ придобива дадена стока чрез използване на опциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“, тъй като ако е използвал услугата, до която получава достъп посредством придобитите „кредити“, покупката посредством активиране на тези опции съставлява сделка, която е независима от тази услуга, предоставена като насрещна престация за покупката на „кредити“.

Madbid поддържа обаче, че макар предоставянето на „кредити“ да следва да се счита за доставка на услуги, тази доставка не се извършва възмездно.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС на облагане с този данък подлежи доставката на услуги, извършвана „възмездно“ на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

Съгласно постоянната съдебна практика доставката на услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на тази разпоредба само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (решения от 16 декември 2010 г., MacDonald Resorts, C-270/09 , EU:C:2010:780 , т. 16 и цитираната съдебна практика, както и от 20 юни 2013 г., Newey, C-653/11, EU:C:2013:409, т. 40).

Съдът е приел, че случаят е такъв, ако съществува пряка връзка между извършената услуга и получената ѝ равностойност, и платените суми действително представляват насрещна престация за услуга, която е определяема в рамките на такова правоотношение (решения от 3 март 1994 г., Tolsma, C-16/93 , EU:C:1994:80 , т. 13 и 14, от 16 декември 2010 г., Macdonald Resorts, C-270/09, EU:C:2010:780, т. 16 и 26 и от 10 ноември 2016 г., Baštová, C-432/15, EU:C:2016:855, т. 28).

В главното производство съгласно клауза 1.2 от общите условия на Madbid дружеството „използва интернет сайт за аукциони, като придобиването на правото на участие в тях се заплаща“.

Потребителите, които искат да участват в организираните от Madbid аукциони, всъщност са длъжни да придобият „кредити“ от него срещу заплащане. Тези „кредити“ са необходими за наддаването и не могат да се използват за други цели. Нужният брой „кредити“ за участие в наддаването варира в зависимост от продажбата. Когато потребител прави оферта, неговите „кредити“ съответно се приспадат, като цената на стоката в аукциона се увеличава с 0,01 GBP. Потребителят, който спечели определен аукцион, има правото да закупи стоката за сумата на печелившата оферта, плюс такса за доставка и обслужване. Стойността на използваните в аукциона „кредити“ обаче се погасява. Накрая, ако спечелилият наддаването потребител закупи стоката, за която е проведен аукционът, а впоследствие анулира покупката си, му се възстановява единствено сумата, за която е спечелил стоката в аукциона, но не и стойността на „кредитите“, използвани от него при наддаването.

Тези елементи сочат, че плащането, което Madbid е получило срещу предоставените от него „кредити“, действително представлява насрещна престация за услугата, която дружеството предоставя на потребителите си, състояща се в предоставяне на правото на участие в организираните от него аукциони.

Този извод не се поставя под въпрос от обстоятелството, че благодарение на функцията „натрупана отстъпка“ стойността на „кредитите“ на потребителите, които не са спечелили аукциона, се преобразува в отстъпка, която могат да използват впоследствие, при покупката на стока от онлайн магазина на Madbid.

В това отношение е без значение и обстоятелството, че натискайки бутона „купи сега“, потребителят има възможност да закупи стока, идентична на тази, която е предмет на аукциона, на цена, намалена със стойността на „кредитите“, използвани от него при наддаването в рамките на аукциона.

От една страна, в действителност само стойността на „кредитите“, които предварително са били използвани при наддаването, може да се приспадне от цената на стоките, закупени посредством функциите „купи сега“ и „натрупана отстъпка“.

От друга страна на потребител, който реши да анулира покупка, осъществена с помощта на функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“, може да му бъде възстановена единствено цената след отстъпка, плюс таксата за доставка, но не и стойността на „кредитите“, които са взети предвид при изчисляване на цената, платена при закупуване на стоките.

Следователно доводите на Madbid, че предоставянето на „кредити“ е израз на правото на потребителя да закупи стоки за стойността на тези „кредити“, не съответства на действителното икономическо и търговско положение, което представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС (решение от 20 юни 2013 г., Newey, C-653/11 , EU:C:2013:409 , т. 42 и цитираната съдебна практика).

От гореизложените съображения следва, че полученото от Madbid плащане срещу предоставените от него „кредити“ в действителност съставлява насрещната престация на престацията предоставяне на право на участие в организираните от дружеството аукциони, която се различава от доставката на стока, закупена от уебсайта на същото дружество.

В това отношение следва да се уточни, че потребителите в главното производство могат да закупят стоките, продавани в онлайн магазина на Madbid, посредством кредитна или дебитна карта, т. е. без да участват в организираните от дружеството аукциони. Освен това не всяко участие в организиран от Madbid аукцион води непременно до доставка на стоки, защото спечелилият аукциона потребител може да реши да не закупи стоката, предмет на спечеления аукцион, или в случай че съответният потребител не спечели аукциона, той може да реши да не използва функцията „купи сега“ и получава отстъпка, от която не се възползва веднага.

Както посочва генералният адвокат в точка 58 от своето заключение, от това следва, че доколкото не съставляват една-единствена неделима икономическа доставка, предоставянето на „кредити“ и доставката на стоки не могат да се квалифицират като една единна престация. По същата причина, с оглед на правилото, че всяка сделка трябва да се счита за различна и независима от другата, предоставянето на „кредити“ и доставката на стоки не могат да се квалифицират помежду си и като съпътстващи.

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на „кредити“ като разглежданите в главното производство, които позволяват на клиентите на даден оператор да наддават в организираните от него аукциони, съставлява възмездна доставка на услуги, чиято насрещна престация е сумата, платена за посочените „кредити“.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 73 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на използваните при наддаване „кредити“ се включва в насрещната престация, получена от данъчнозадълженото лице срещу доставката на стоки, извършена в полза на потребителите, спечелили организиран от него аукцион, или в полза на закупилите стока с помощта на функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“.

Съгласно член 73 от Директивата за ДДС данъчната основа за възмездната доставка на стоки или услуги включва „всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице“.

В това отношение първо следва да се припомни, че съгласно отговора на първия въпрос плащането от страна на потребителя срещу предоставените от Madbid „кредити“ представлява насрещната престация за предоставянето на право на участие в организираните от дружеството аукциони.

Както обаче подчертава генералният адвокат в точка 79 от своето заключение, сумата, платена като насрещна престация за една сделка, не може да се счита за насрещна престация по друга сделка, нито дори за плащане по сметка на насрещната престация на друга сделка.

Поради това в отговор на въпроса на запитващата юрисдикция трябва да се посочи, че плащането от страна на потребител с оглед на придобиване на „кредити“ не може да се счита за плащане по сметка по смисъла на член 65 от Директивата за ДДС, направено преди стоките да бъдат доставени.

Освен това насрещната престация за доставката на стока, за която е спечелен аукцион, не може да включва сумата, заплатена за предоставяне на „кредитите“, използвани в рамките на тази продажба, а включва единствено цената, на която аукционът е спечелен, заедно с таксите за доставка и обслужване.

Накрая, сумата, заплатена за предоставяне на „кредитите“, не може да се включи и в насрещната престация за последващата доставка на стоки, закупени посредством функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“.

Както посочва генералният адвокат в точка 92 от своето заключение, стойността на „кредитите“, изразходвани за наддаване, която се приспада от първоначалната цена при използване на функцията „купи сега“ или от цената в онлайн магазина, трябва да се разглежда като отстъпка от цената на стоките, закупени чрез функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“. Следователно съгласно член 79, буква б) от Директивата за ДДС стойността на тези „кредити“ не може да бъде част от данъчната основа за доставката на стоките.

Това е така и в случай че при покупка на стоки с помощта на функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“ стойността изразходваните при наддаването „кредити“ покрива изцяло първоначалната цена, определена при използването на функцията „купи сега“ или цената, обявена в онлайн магазина.

Всъщност, както посочва генералният адвокат в точка 102 от своето заключение, не може да се счита, че стоките, закупени при такива условия — за разлика от хипотезата, разглеждана по дело, по което е постановено решение от 27 април 1999 г., Kuwait Petroleum ( C-48/97 , EU:C:1999:203 ) — са предмет на безвъзмездно прехвърляне, тъй като те са доставени срещу насрещна престация, която може да бъде идентифицирана, а именно първоначалната цена, произтичаща от използването на функцията „купи сега“, или съответно цената, посочена в онлайн магазина.

С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 73 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство стойността на „кредитите“, използвани за наддаване, не е част от насрещната престация, получена от данъчнозадълженото лице за доставката на стоки, която то е извършило в полза на потребителите, спечелили организиран от него аукцион, или на потребителите, които направили покупката си с помощта на функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество, дали когато две държави членки третират по различен начин една и съща сделка за целите на ДДС, при тълкуването релевантните разпоредби от правото на Съюза и от националното право съдилищата на едната от тези държави членки са длъжни да вземат предвид необходимостта от избягване на двойното данъчно облагане или на двойното необлагане на сделката, по-специално от гледна точка на принципа на данъчен неутралитет.

В това отношение трябва да се припомни, че член 267 ДФЕС член установява механизъм за преюдициални запитвания, който има за цел по-специално да предотврати различията в тълкуването на правото на Съюза, което националните юрисдикции следва да прилагат (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Kelly, C-104/10 , EU:C:2011:506 , т. 60 и цитираната съдебна практика).

Всъщност член 267 ДФЕС предоставя на националните юрисдикции възможност и при необходимост им налага задължение да отправят преюдициално запитване — в зависимост от това дали решенията им подлежат на обжалване съгласно националното право — ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси във връзка с тълкуването или преценката на валидността на разпоредбите на правото на Съюза, по които въпроси те трябва да вземат решение (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Kelly, C-104/10 , EU:C:2011:506 , т. 61 и цитираната съдебна практика).

Следователно, когато съдилищата на дадена държава членка са сезирани със спор, който повдига въпроси, съдържащи тълкуване на разпоредби от правото на Съюза, които изискват решение от тяхна страна, и тези съдилища установят, че една и съща сделка е предмет на различно данъчно третиране в друга държава членка, те имат възможност и дори задължение да сезират Съда с преюдициалното запитване.

Впрочем следва да се уточни, че наличието в една или няколко други държави членки на подходи, различни от възприетия в съответната държава членка, във всички случаи не може да води до неправилно тълкуване на разпоредбите от Директивата за ДДС от страна на съдилищата на разглежданата държава членка.

С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос трябва да се отговори, че при тълкуване на релевантните разпоредби на правото на Съюза и на националното право съдилищата на дадена държава членка, които установят, че една и съща сделка е предмет на различно третиране за целите на ДДС в друга държава членка, имат възможност и дори задължение, в зависимост от това дали решенията им подлежат на обжалване съгласно националното право, да сезират Съда с преюдициално запитване.

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: