Решение № 2742 от 22.04.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 8987/2017 г.
Решение
№ 2742
гр. София, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 6 състав, в публично заседание на 28.05.2018 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Боряна Бороджиева
при участието на секретаря Елеонора М Стоянова, като разгледа дело номер 8987 по описа за 2017 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба от [фирма]- [населено място], представлявано от управителя А. Ц. П. - А. срещу Ревизионен акт № Р-22221816004128-091-001/13.04.2017 г., потвърден с Решение № 1068/06.07.2017 г., издадено от Директор на Дирекция 'ОДОП' С..
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт, в частта по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), относно отказаното право на данъчен кредит, във връзка с фактурирани доставки от [фирма] и [фирма], ведно с начислените лихви.Счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен, необоснован ин недоказан, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага вписмени бележки. За реалността на доставките се позовава на свидетелските показания и на заключението на експертизата, като и представените в хода на делото писмени доказателства. Свидетелите описали детайлно преговорите и предаването на стоките, заключението на експертизата сочeло на надлежно осчетоводяване на фактурите по доставките, на разплащане, последваща реализация. Според заключението на вещото лице цялото количество кашкавал и сирене, получено [фирма] по спорните доставки e продадено на клиенти на ревизираното дружество, тоест предметът на доставките очевидно е преминал през патримониума на доставчика и е отишъл в патримониума на трети лица.Оспорва твърденията за симулация, като посредникът Г. Д. не е представлявал дружествата, нито заявявал, че представлява свои права. Не почивало на доказателства и твърдението, че доставчиците са фирми, създадени с цел усвояване на ДДС. Позовава се на съдебна практика и на практика на СЕС, че изследването на въпроса за редовността на предходните доставчици е неотносимо към правото на приспадане и че тъй като в сручая няма данни за данъчни измами, изводите относно непризнаване на правото на данъчен кредит са незаконосъобразни.Ответникът иска съдът да остави без уважение жалбата и постанови решение, с което да потвърди РА като правилен и законосъобразен.И след проведения разпит на свидетелите по делото, не се установявало посочените доставчици реално да са такива, не можело да се считат за реални доставчици на процесния кашкавал, а доставката е чрез поставено лице и за двете дружества. Не било ясно тези дружества да са участвали в стоковия оборот, а са с цел ползване право на данъчен кредит, налице била относителна симулация.Счита, че счетоводното отразяване не е редовно, не е реално изпълнена доставката. Доказателствата следва да се разглеждат в съвкупност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.По делото се установява следното от фактическа страна:
Обжалваният РА е издаден вследствие на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221816004128-020-001 от 01, м. 02, м. 03, м. 04. 2015 г.
За да достигне до определяне на спорните задължения ревизията е стигнала до следните изводи:
Основната дейност на [фирма] в процесните периоди е търговия на едро с мляко и млечни продукти.
В хода на ревизионното производство са изискани документи и писмени обяснения от ревизираното лице, в отговор на които са представени документи. Извършени са насрещни проверки на доставчиците Б. ' Е. и [фирма]. В протоколите от проверките е установено, че сочените за доставчици дружества са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите. Фактурите, предмет на проверките, са включени в дневниците за продажби на проверяваните лица. Поискано е представяне на документи и писмени обяснения като исканията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Проверяваните дружества не са представили изисканите обяснения и документи. Извършена е проверка в информационния масив на НАП, относно процесните доставчици. Посетен е офиса на ревизираното дружество, като на място е извършен преглед на търговската и счетоводна документация.
Във връзка с разглежданите доставки от [фирма], ревизираното лице е представило процесните 9 фактури за доставка на 2 469, 28 кг. кашкавал; 3 приемо-предавателни протоколи по фактури от 13.03.2015 г., 10.03.2015 г. и 27.03.2015 г., съдържащи наименование на стоката, количество, дата, печати и подписи на страните;. Търговски документи за продажба по фактури от 06.03.2015 г. и 10.03.2015 г., в които е посочено място на товарене на стоката - [населено място], [жк], [улица]. Представени са и фискални бонове за извършени плащания с ЕКАФП с № на ФУ DY 377873. При проверка на данните, съдържащи се в информационния масив на НАП относно [фирма], е констатирано, че основната му дейност е търговия на едро с други стоки, некласифицирани другаде, внос на стоки с цел продажба. За 2015 г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. [фирма] е декларирал търговски обект – офис, находящ се в [населено място], [улица] склад за търговия за плодове и зеленчуци в тържище [населено място], общ. П.. За м. 03. 2015 г. лицето не е внесло дължимия ДДС по подадената СД. От справка за данни от Z отчети на ФУ DY 377873, от което са представени фискални бонове за извършени плащания, е установено, че няма никакви данни. В процесните периоди проверяваното лице няма персонал. Предходните доставчици на [фирма] са [фирма] с ЕИК[ЕИК], [фирма] с ЕИК[ЕИК] и дружества, дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органи по приходите, които са със задължения към бюджета в особено големи размери. Декларираната от [фирма] основна дейност е автомобилен транспорт. Дружествата нямат подадени ГДД за 2015 г. В РД е отбелязано, че процесните фактури и съпътстващите ги документи са подписани от страна на [фирма] от Д. П. С. - управител, на дружеството, като в тази връзка е посочено, че положеният подпис видимо се различава от този върху представените документи и спесимена на подписа на лицето, публикуван в ТР на АВ. Във връзка със спорните доставки от [фирма], ревизираното дружество е представило: Процесните 15 фактури, с предмет 2 966, 04 кг. кашкавал и 40 кг. краве сирене, придружени с приемо-предавателни протоколи, фискални бонове и търговски документи за продажба. В търговските документи съдържащи дати, подписи и печати на страните, е посочено място на товарене - [населено място], [населено място]. От справка в информационния масивите на НАП е установено, че дружеството [фирма] не е декларирало фактури за услуги - наем на склад за помещението в [населено място] от [фирма]. Не са представени стокови/складови разписки и информация за транспортиране на стоките. От проверка в информационния масив на НАП относно [фирма], е установено, че декларираната основна дейност е търговия на едро с хранителни стоки; за 2015 г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО; дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите; същото е със задължения в особено големи размери; в процесните периоди проверяваното лице не е разполагало с нает персонал; предходни доставчици на [фирма] са дружества, дерегистрирани по ЗДДС и със задължения в особено големи размери – [фирма] с ЕИК[ЕИК], [фирма] с ЕИК[ЕИК], [фирма] с ЕИК[ЕИК] и [фирма] с ЕИК[ЕИК].
Констатирано е, че процесните фактури и съпътстващите ги документи са подписани за [фирма] от П. П. М. - управител на дружеството, като е посочено, че има разлика между подписите на лицето, положени в представените документи и спесимена, публикуван в ТР на АВ.
Съгласно приложено към възражението копие от Удостоверение за вписване в списъка на наемателите – търговци на едро с храни № 22675/09.12.2013 г., Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – С. - град удостоверява, че в обект Склад за търговия на едро с храни с адрес: [населено място], [населено място], [улица], собственост на [фирма], с удостоверение за регистрация съгласно чл. 12 от Закона за храните (ЗХ) № 2974/17.10.2011 г. и ветеринарно регистрационен № 2203011, се ползват хладилни камери № 2 и № 4 от [фирма], с договор за наем от 01.12.2013 г. за извършване на следните търговски дейности: търговия на едро, износ, търговия в ЕО и търговия с храни, с произход предприятия и складове в България, с посочени групи храни, в т. ч. мляко и млечни продукти – охладени.
Удостоверението е издадено във връзка с посочен в него договор за наем от 01.12.2013 г. с наемател [фирма]. Същият не е представен като доказателство, поради което не е установено за какъв срок е сключен.
От данни в информационния масив на НАП, е установено, че [фирма] е отразило в дневниците си за продажби издавани фактури с предмет - приходи от услуги и приходи от наем с получател [фирма] в данъчни периоди от м. 12. 2013 г. до м. 05. 2014 г. От своя страна [фирма] е включило в дневниците си за покупки фактури с предмет покупка и услуги с издател [фирма] в данъчни периоди м. 01 и м. 05. 2014 г. Направено е заключение, че не са налице доказателства за ползването на посочения склад от [фирма] през периодите на доставките към [фирма] /от м. 10. 2014 г. до м. 02. 2015 г., предвид липсата на договор за наем. Не са представени и фактури за платен наем, респективно за включването на такива в дневниците за покупки за посочения период.
Относно [фирма] е установено, че дружеството е декларирало обекти с регистрирани ЕКАФП - офис в [населено място], [улица] склад за търговия за плодове и зеленчуци № 39 и № 40 в тържище [населено място], общ. П., т. е. за същото не са налице доказателства, че е ползвало складова база за търговия с млечни продукти на посочения в документите адрес на товарене на стоката - С., [жк], [улица].
Във връзка с горното, органите по приходите са заключили, че не са налице категорични доказателства, че процесните количества кашкавал са натоварени от посочените обекти и предадени на ревизираното лице именно от сочените за доставчици дружества, предвид това, че същите не са доказали, че са ползвали складови бази на адресите, вписани в търговските документи, нямали нает персонал, необходим за дейностите по складиране, съхранение и товаро-разтоварни работи на стоките, предвид фактурираните обеми, не били ангажирани доказателства за транспортирането на процесните видове и количества стоки от обектите на доставчиците до търговския обект на [фирма].
Направено е заключение, че не може да се приеме, че е спазено изискването за предаването на родово определени вещи. В хода на ревизията, а и с направеното възражение срещу РД не са ангажирани доказателства за придобиването и притежаването от сочените доставчици на конкретните стоки към датата на доставката, за да могат да прехвърлят собствеността върху същите стоки на ревизираното дружество.
Не са представени счетоводни документи, доказващи отразяването на доставките – аналитични счетоводни регистри, от които да е видно придобиването и изписването на конкретните стоки, във връзка с доказване придобиването и притежаването на съответните стоки към датата на доставката.
Съгласно констатациите в РА, липсват доказателства, че към момента на продажбата, сочените за доставчици дружества притежават фактурираните стоки и са ги предали реално на ревизираното лице.
Органите по приходите са установили, че предходните доставчици, посочени в дневниците за покупки, не декларират доставки към преките доставчици, също така липсват доказателства за фактическо предаване на стоки, предвид липсата на съпътстващи документи, удостоверяващи реалността на доставката. Поради това е прието, че преките доставчици не са могли да прехвърлят стоки, които не притежават. Достигнато е до заключението, че е налице относителна симулация, при която са фактурирани стоки, които са налични при получателя, но действителния доставчик не е посоченият във фактурата.
Осчетоводяването на придобиване на стоки и последващо разпореждане със същите, само по себе си не доказва според ревизиращите органи наличието на правопораждащите обстоятелства относно ползването на данъчния кредит, а именно – извършването на реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по спорните фактури, респ. възникнало данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, органите по приходите са приели, че не е доказано наличието на доставка и на основание, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 6 399, 41 лв. по фактурите, издадени от процесните доставчици.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-22221816004128-092-001/23.01.2017 г., срещу който е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, с приложени към него доказателства по опис. Същото е обсъдено в мотивите на РА и е преценено като неоснователно.
Ревизията приключва с РА №Р-22221816004128-091-001/13.04.2017 г., издаден от С. Т. К., на длъжност началник сектор 'Ревизии' в дирекция 'Контрол' при ТД на НАП С., орган възложил ревизията и Д. Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията.
Предмет на оспорване първоначално по административен ред, а впоследствие и съдебен, са допълнително установени задължения в размер на 7 776, 12 лв., от които 6 399, 41 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] с ЕИК[ЕИК] и [фирма] с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12 2014 г., м. 01, м. 02, 03 и м. 04 2015 г.
При административното обжалване решаващият орган е застъпил становището на ревизиращите органи, че същите са подходили обективно, като са изследвали относими факти и доказателства, във връзка с процесните доставки. Възприето е недоказването на реална доставка по процесните фактури от тези доставчици. В хода на съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Заключенията по съдебно-счетоводната експертиза - основно и допълнително установяват следното:
Вещото лице констатира, че всички процесни доставки през ревизирания период между [фирма] от една страна и [фирма] и [фирма] са осчетоводени като конкретното описание на осчетоводяването е дадено в заключението на л. 110 и сл. по делото. Всички процесни фактури са осчетоводени като в справките, описани на л. 115.
На въпроса има ли съпътстващи сделките документи и какви, вещото лице уточнява, че между [фирма] и [фирма] и [фирма] няма сключени договори за доставки на процесните стоки. Доставките са се извършвали с транспорт на доставчиците, като стойността на транспорта предварително е калкулирана в доставната цена на стоките. Съпътстващите сделката документи са описани към всяка фактура, към която ги има в таблици на л. 116-118 по делото. Като приложение към заключението е представено Удостоверение за вписване в списъка на наемателите – търговци на храни № 22675/09.12.2013 г. (л. 121). Допълнителното заключение по ССчЕ е със задача да изследва последващи доставки, ако има, на стоките по процесните фактури. За целта вещото лице е изискало и анализирало хронологични ведомости по счетоводна сметка 411 'Клиенти' за 2014 и 2015 г., както и е изискало и Оборотните ведомости за двете години, като прилага така изисканите и анализирани документи, също и справки за стоков поток (Приложение № 3). Тъй като процесните дотавки от [фирма] и [фирма] са основно: Кашкавали, Деликатесен хранителен продукт и минимално количество Краве сирене, вещото лице е изискало продажните фактури и изготвило Справка за продадените количества от артикул 'Кашкавал'. Продажните фактури са продадените количества от артикул 'Кашкавал'. Продажните фактури са приложени за 2014 г. и 2015 г., в приложения № 4 и № 5. Вещото лице заключава, че получените процесни стоки са продадени на крайни клиенти на [фирма], подробно описано в Констативно-съобразителната част. (л. 232 по делото).
При разпита вещото лице пояснява, че не е проверявано счетоводството на доставчиците, тъй като не са намерени при търсене, а констатациите са на база проверка при жалбоподателя. Уточнява, че [фирма] препродава на други клиенти на дребно и всички фактури са на 'Д. Е. ' и са приложени, като при тази проверка няма какво да се проверява при доставчиците, тъй като се касае за последваща реализация. Клиентите на жалбоподателя са много, основната дейност е дистрибуционна. На въпрос на ответника дали има разделение на стоките на [фирма] и тази която се купува от други дружества, вещото лице пояснява, че в конкретния случай в счетоводството на жалбоподателя не се водят стоките на [фирма], защото те са собственици на тази стока, тя не преминава в собственост на [фирма], като това няма общо с двамата доставчици. Паралелно с дистрибуционната си дейност дружеството в процесния период само тези двама доставчици са му доставяли някакви други стоки, които той на дребно ги е продавал на свои клиенти. Основната дейност на жалбоподателя е дистрибуционна, която се изразява в транспорт. Стоките пристигат склада, който е на [фирма], не преминават в собственост на Д. а [фирма] с транспорт на жалбоподателя ги разпространява в цялата страна. Стоковият поток се установява по справка, която касае видовете артикули и е на база фактури, има складова наличност, и се прави инвентаризация. Тези стоки са били в наличност при жалбоподателя. Няма други доставчици. Позовава се на описаното в приложение 2, от справка за движението на стоковия поток за 2014 – 2015 г., е видно стоки от [фирма] и от 'ИНВЕСТ ППМ'. Деликатесен хранителен продукт – това е кашкавал. Описано е наличност на кашкавала плюс доставки през годината. Доставките на [фирма] и от [фирма] влизат в тези количества. [фирма] е доставял само през 2015 г., а [фирма] има доставки и през 2014 г., и 2015 г. По отношение на несъответствие на стойности на фактури, посочва, че това са цени, данъчна основа плюс ДДС. Количествата съвпадат.
По делото са разпитани свидетелите Мете С. А., съпруг на управителката на [фирма] и М. Н. М., в момента на разпита, работещ във фирмата на жалбоподателя на трудов договор, като не е работил през процесния период. Свидетелят А., заявява, че има представа за работата на дружеството, помага през периода 2014-2015 година. Сочи, че лицето Г. Д. (случайно) дошъл и направил оферта с кашкавал. Съпругата му се съгласила да закупува от фирма 'Б. ' кашкавал във вид на тостер, който бил полски, а те са вносители. Договор не били подписали, а само устна договорка. По телефон правили заявка - около 200 кг., писмени заявки не са правили. Договорили се за цена – на килограм, като не помни конкретно цената през 2014 година. Доставили им кашкавала с личен автомобил, 'Комби'. Около 10 кг се съдържаха в един кашон, или около 20 кашона, в автомобил. Транспорта бил за негова сметка. Цената на доставката - цена на килограм кашкавал, с доставка до техния склад. Той носел фактура. Документът за произход идвал от 'Б. '. Виждал бил собствениците на двете фирми – на Б. ' Е. и [фирма]. Спрели да работят с [фирма], защото поскъпнала цената и започнали с [фирма] доставки на същия кашкавал и със същия автомобил, който беше на Г. Д.. Цената била същата, той им предложил с другия доставчик. През 2014 г. започнали доставките, средата, началото на 2015 приключили, тъй като първото дружество им вдигнало цената, а второто казали, че нямат внос и не могат на такава цена да им доставят. Фирмата ( [фирма]) се занимавала основно с логистика и това с кашкавала било нещо странично и така приключили с тези неща.
Другият свидетел – М. М. свидетелства, че през периода 2014 – 2015 г. не бил работил за жалбоподателя, но работил във фирма, съседна на фирмата жалбоподателя и управителката се била консултирала с него. От нея знаел, че някой е идвал, предлагал е въпросната стока на добра цена, с фактура, и така е станала връзката. Помагал бил, когато докарат стоката (кашкавал на кашони) да я разтоварват, присъствал на 5-6 доставки. Лицето Г. Д. с негова кола 'Пежо' е карал стоката. Съпътстващи документи имало – фактури, стокови разписки, търговски документи. Собствениците са Б. и на ИНВЕСТ-ППМ ги бил виждал. Г. Д. ги водел. Впоследствие Г. Д. казал, че от едната фирма вдигат цената и той ще предложи друга на нейното място.
Представеното в хода на съдебното производство Удостоверение за вписване в списъка на наемателите търговци на храни № 22675/09.12.2013 г. удостоверява, че в склад на [фирма] се ползват хладилни камери № 2 и № 4 от [фирма] за извършване на търговски дейности, сред които и такива с мляко и млечни продукти. Представеното в хода на ревизията Удостоверение за вписване в списъка на наемателите – търговци на храни № 19397/04.06.2013 г., издадено от ОДБХ – С. – град, жалбоподателят ползва под наем хладилна камера № 17, собственост на [фирма], ЕИК[ЕИК]. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване на РА и в 14 дневния срок от връчване на решението на ответника, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила на ДОПК за извършването на ревизията. РA е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По съществото на правния спор:
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а според ал. 2 на същата разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.Данъкът става изискуем според чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие, която съобразно чл. 25, ал. 2 е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.С. анализ на посочените разпоредби сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит е несъмнено обусловено от извършването на облагаема доставка, в рамките на която лицето е получило определени стоки или услуги.Прилагайки общото правило за разпределяне на доказателствената тежест, установено в чл. 154 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да установи по делото, че по спорните фактури са изпълнени както формалните, така и материалните предпоставки за упражняване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит.На жалбоподателя са дадени указания във връзка с тежестта на доказване и му е предоставена възможност за представяне на доказателства. По делото се събраха доказателства, от които надделява доказателствен извод за реални доставки по издадените от [фирма] фактури.Предмет на доставките, по които жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит са стоки – млечни продукти, по конкретно кашкавал и сирене.Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.В случая се касае за родовоопределени вещи, за прехвърлянето на собствеността върху които са приложими общите правила на ЗЗД, според които собствеността върху такива вещи се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени (чл. 24, ал. 2 от ЗЗД).По отношение на предмета на процесните доставки кашкавал и и сирене за двата доставчика по делото са представени фактури, приемо-предавателни протоколи, а за част от доставките и търговски документи за продажба. Съпътстващите фактурите документи са описани в заключението на вещото лице по ССчЕ, в съответното приложение. Твърденията за разминаване в подписите не са установени от ответника чрез провеждане на оспорване и доказване и съответно останаха необосновани.Свидетелските показания по делото разясниха обстоятелствата относно търговската практика по покупко-продажбите на кашкавал и сирене от жалбоподателя, как точно се е осъществявало транспортирането и предаването на стоките.Писмените доказателства – удостоверения за наети площи, донасят информация за възможността за тяхното съхранение в съответни наети от доставчиците камери в складове за съхранение.Като косвено доказателство за действителното наличие на извършена доставка съдът приема и факта на извършеното плащане по спорните доставки, потвърдено и от ССчЕ. Още едно доказателство в подкрепа на това, че такива стоките са преминали в патримониума на жалбоподателя чрез закупуването им по процесните фактури, са данните от счетоводството на ревизираното лице за стоковия поток, анализиран от вещото лице, като кредитира заключенията му като обективни и компетентни.Вещото лице открива при жалбоподателя такива складови наличности и няма други доставчици, в контекста на дистрибуторската дейност на жалбоподателя, количествата по фактурите съвпадали. Допълнителното заключение на вещото лице установява, че получените процесни стоки са продадени на крайни клиенти на [фирма].Тази осъществена последваща реализация на стоките по процесните фактури, в съвкупност с останалите доказателства, лишава от обоснованост извода на ревизиращите и решаващия орган за липса на реална доставка по процесните фактури.Следователно спазени са изискванията на приложимите материални норми на ЗДДС – чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон за наличието на облагаема доставка, по която ревизираното дружество е получило стоки, и за това да ги е използвало за своите облагаеми доставки като предпоставки за признаване на правото му на данъчен кредит.Чрез събраните по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания и ССЕ – основна и допълнителна, съдът достигна до извода за наличие на двете основни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на [фирма] в качеството му на получател по процесните фактури, а именно: доставките на стоките (предаването им и приемането им) и използването им за осъществените с тях облагаеми доставки (решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Б., т. ЗЗ).След като са доказани предпоставките за приспадане на данъчен кредит свързани с получаване на стоки, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика, вкл. разполагаемост със стоките, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки (решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Б., т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, M. и D., т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. П., т. 31, определение от 15 юли 2015 по дело С-123/14, И., т. 42). В случая по делото не се събраха достатъчно обективни данни, от които да може да се заключи, че жалбоподателят е участвал в данъчна измама.Предвид изложеното, съдът намира, че неоснователно ревизиращите са отказали да признаят на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма] и съответно са начислили лихви.При този изход на делото, при който жалбата се явява основателна, следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Такива са доказани в размер на 1900 лв.: за държавна такса (50 лв.), разноски за експертизи (общо 550 лв.) и адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно приложен договор (1300 лв.).Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221816004128-091-001/13.04.2017 г., потвърден с Решение № 1068/06.07.2017 г., издадено от Директор на Дирекция 'ОДОП' - С. при ЦУ на НАП, в обжалваната пред съда част на допълнително установени задължения за ДДС и лихви вследствие непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма].ОСЪЖДА Дирекция 'ОДОП'-С. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата от 1900 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: