Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Дрийм Инвест" ООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Ш., против решение № 1292 от 21.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3205/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-16001619000458-091-001/29.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 566/1.10.2019 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив, при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит за периоди от 2016 г. и 2017 г. в размер на 7 683, 66 лв. - главница и 1 754, 81 лв. - лихви; допълнително установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 376, 76 лв. - главница и 325, 09 лв. - лихви и за 2017 г. в размер на 2 486, 81 лв. - главница и 333, 67 лв. - лихви.

Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да се постанови решение по същество, с което да се отмени атакуваният РА. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-16001619000458-091-001/29.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 566/1.10.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит за периоди от 2016 г. и 2017 г. в размер на 7 683, 66 лв. - главница и 1 754, 81 лв. – лихви и допълнително е установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 376, 76 лв. - главница и 325, 09 лв. - лихви и за 2017 г. в размер на 2 486, 81 лв. - главница и 333, 67 лв. - лихви. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Направени са следните изводи:

По ЗДДС:

1. Относно отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, съдът е приел за установено, че "Дрийм Инвест" ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит на стойност 7 304, 58 лв. по 9 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2016 г. и 2017 г. от "Бибъл Комерс" ООД, с предмет: реклама, рекламни материали, рекламни услуги, консултации, покупка, услуга. Ревизиращият екип е установил, че "Бибъл Комерс" ООД не е представило доказателства за реално извършено прехвърляне на собственост върху фактурираните рекламни материали и тяхното транспортиране от обект на доставчика до обект на клиента, както и конкретни обяснения какви точно рекламни услуги са извършени и данни за фактурираните търговски консултации - къде и от кого са извършени, какво точно включват същите и други подобни. Констатирана е липсата на сключени между страните договори, на съставена документация, съпровождаща издадените фактури за продажба на стоки и оказани услуги, както и на банкови или касови документи, отразяващи извършено разплащане по доставките. От "Дрийм Инвест" ООД са представени заверени копия на издадените 9 бр. фактури, ведно с три фискални бона, като отразените в тях суми не съответстват както на общата стойност по фактурите, така и на датите на тяхното издаване от доставчика. Органите по приходите са установили, че сумите по коментираните фактури са отразени по счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги", но същата не кореспондира със записвания по сметка 302 "Материали", поради което е направено заключението, че закупените рекламни материали не са били заприходени. Посочено е също така, че от отразения във фактурите предмет на доставките не става ясно какъв е видът и количеството на съответните рекламни материали, като няма конкретика и относно вида и характера на оказаните услуги (реклама и консултация) от въпросния доставчик. Отразената във фактурата сума е обща за предоставените услуги - "реклама", "рекламни материали" и "консултация", а като количество по всички е посочена цифрата 1. Ревизираното дружество не е приложило документи, удостоверяващи извършени банкови разплащания към доставчика.

2. Отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС:

Съдът е приел за установено, че ревизираното лице е ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 360, 00 лв. по фактура № 0000000003/29.01.2016 г., издадена от "Мозами" ООД, с предмет: наем на автомобил Ланд Ровер Рендж Ровер Ивоус с peг. [рег. номер на МПС]. "Дрийм Инвест" ООД не е представило доказателства за използване на въпросното МПС за изпълнение на облагаеми доставки, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС на дружеството е отказано правото на данъчен кредит в горния размер с аргумента, че услугата (наем на МПС) е свързана или има отношение към дейности, които са различни от икономическата дейност на ревизираното дружество. Извършен е анализ на представените от "Дрийм Инвест" ООД първични счетоводни документи, при който е констатирано, че дружеството е отчело фактури за извършени разходи за гориво - авто газ, по които е упражнило правото си на данъчен кредит в размер на 19, 08 лв. по 10 бр. фактури, подробно описани на стр. 14-та от констативната част на издадения РД. Ревизията е отказала на задълженото лице правото му на приспадане на данъчен кредит в горния размер с довода, че същото не притежава автомобили, движещи се с гориво - авто газ. Прието е, че в конкретния случай е изпълнена разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и изводите на органите по приходите са мотивирани с тази правна норма.

По ЗКПО:

1. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 г. по реда на чл. 26, т. 1 ЗКПО в размер на 2 112, 73 лв.:

Посочената сума представлява непризнати разходи за материали, осчетоводени по сметка 601 по множество фактури (с предмет на сделките - вино, бонбони, бисквити, касерола, форма за кекс, торта, уиски, елхови топки, тиган, тенджери и др., подробно описани в РД) от "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД; фактури с предмет на сделките - гориво-авто газ, описани на стр. 9 от РД и разходи за наем по договор с "Мозами" ООД. По фактурите, издадени от "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е отбелязано, че артикулите, които са закупени, не са използвани във връзка с дейността на дружеството и "не е ползван данъчен кредит" по ЗДДС. От органите по приходите е извършен анализ на представените счетоводни документи на дружеството, от който е установено, че гориво (авто газ) е отчитано като разходи за материали, но представените свидетелства за регистрация на МПС не включват вид на гориво "газ", с което е счетено, че разходът не е документално обоснован и не е свързан с дейността на ревизираното лице. По отношение на отчетените разходи за външни услуги в размер на 1 800, 00 лв. на основание фактура № 3/29.01.2016 г., издадена от "Мозами" ООД, на ревизиращите органи е представен договор за наем на автомобил Ланд Ровер Рендж Ровер Ивоук, с peг. [рег. номер на МПС], сключен на 30.03.2015 г. между "Дрийм Инвест" ООД /наемател/ и "Мозами" ООД /наемодател/ с уговорено месечно възнаграждение в размер на 300, 00 лв., което ще се изплаща на шест месечни вноски, на 7.08.2015 г. – 1 800, 00 лв. без ДДС и на 7.01.2016 г. другата вноска – 1 800, 00 лв.; не е представено свидетелство за регистрация на автомобила; не са представени пътни листи, от което е счетено, че автомобилът не е ползван от дружеството през 2016 г. Направен е извод, че така закупените и изписани материали и услуги не са свързани с икономическата дейност на лицето. В хода на ревизията са изискани доказателства и обяснения относно процесните стоки (торта, уиски, бисквити, бонбони и др.) за тяхната относимост към дейността на дружеството, но такива годни доказателства не са били предоставени. Относно закупеното гориво - авто газ, е констатирано, че не са налице данни ползваните от дружеството автомобили да се нуждаят от такъв вид гориво; не са представени документи за изразходваното гориво - пътни листове, заповеди за командировка, разходната норма за горивото на МПС, пътни книжки и др. Аналогична е и констатацията касателно отчетените разходи за наем на автомобил, за който е установено, че липсват доказателства за използването му във връзка с осъществяваната дейност.

2. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 г. и 2017 г. по реда на 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10 ЗКПО, съответно в размер на 11 654, 81 лв. и 24 868, 09 лв.:

В хода на съдебното производство е установено, че се касае за отразени разходи за консултантски услуги и реклама по фактури, издадени от "Бибъл Комерс" ООД. Фактите и обстоятелствата, установени при извършената насрещна проверка на посоченото лице и при анализа на събраните доказателства, довели до непризнаване на тези разходи са идентични с изложените по-горе в частта по ЗДДС.

За да приеме изводите на органите по приходите за правилни, съдът се е позовал и на изслушаната по делото ССчЕ, като е приел, че констатациите на вещото лице подкрепят заключенията, направени от административния орган. Решаващият състав не е възприел като обективни показанията на разпитаните по делото свидетели като е счел, че същите не опровергават установеното с процесния РА.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е преценил, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК в кръга на неговите правомощия, в допустимата от закона форма и е подробно мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения, които да са от категорията на съществените. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящия състав.

Възраженията на касатора са аналогични на изложените пред съда в първоинстанционното производство и същите са обсъдени.

Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на услуги като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по 9 броя фактури, издадени от "Бибъл Комерс" ООД с предмет на доставката реклама, рекламни материали, рекламни услуги. Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените му от доставчиците фактури обективират действителни стопански операции – дизайн, изработка и печат на рекламни материали, листовки с рекламна цел, каталози и брошури. Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин, че фактурираните доставки на стоки и услуги са действително извършени, поради което обосновано с РА на получателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, поради липса на доказателства за реално извършено прехвърляне на собственост върху фактурираните рекламни материали и тяхното транспортиране до обект на клиента-получател, липса на конкретизация за вида и естеството на рекламните материали, липсата на сключени договори между страните. Правилен и обоснован е и изводът на съда, че възложените услуги по процесните фактури не могат да бъдат индивидуализирани от представените по време на ревизията доказателства. Предметът на спорните услуги е посочен много общо, като представените договори за реклама не конкретизират предмета на рекламните услуги, материалът, техническите параметри, съдържанието и други данни относно съответните рекламни материали. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях, както и с оглед на приетата по делото ССчЕ правилно е приел, че не могат да се установят конкретните параметри във връзка със спорните услуги. Представените пред първоинстанционния съд три броя приемо-предавателни протоколи, правилно са възприети като частни писмени документи с недостоверна дата по критериите на чл. 181 ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК и съставени за целите на съдебното обжалване. Същите не са представени нито в хода на ревизията, нито при обжалването по административен ред. По отношение фактическата установеност, обосновала прилагане на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, правилно съдът е посочил, че не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на приходните органи. Законосъобразни и обосновани са и изводите на съда относно липсата на предпоставки за признаване на данъчен кредит по фактура, издадена от "Мозами" ООД с предмет наем на автомобил. Липсват доказателства за използването на въпросното МПС за извършване на облагаеми доставки.

Решенето е правилно и в частта, касаеща изводите на съда по ЗКПО. На основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. В този обхват са всякакви разходи, които не са присъщи за дейността или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице, като разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или актив, който не се ползва в дейността, вкл. се ползва от съдружник, собственик, управител или неговото семейство или др. в тази насока. Съобразено е, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъдат признати разходите за експлоатация на превозно средство е необходимо доказване на реалното им ползване за дейността на дружеството. Правилно е позоваването на приложимия счетоводен стандарт СС № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси. Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции, обвързан с видовете документи за отчитане на експлоатационни разходи. Аргументирано съдът е възприел в конкретиката на спора, че за документите, чрез които се доказват разходи е необходимо да са налице данни за придобитото гориво /фактури и фискални бонове/, но и данни за доказване разходването му на база - изминати километри, маршрути /пътен лист/, документ за определяне разходните норми за съответното ПС и други, доказващи ползване във връзка с дейността. При отсъствие на доказателства за разходване на авто газ и връзка с осъществяваната дейност, правилно при определяне на данъчната основа, с корпоративен данък - спорните разходи за гориво не са признати, тъй като не са спазени изискванията за документална обоснованост и пътуване във вр. с дейността /фактури, фискални бонове, пътни листове, вкл. външни и вътрешни документи във връзка с поставени задачи и отчети за изпълнението им и др., съответстващи на дейността/. Идентични са установените факти за отчетените разходи за наем на автомобил, за който отсъстват доказателства за ползването му във връзка с осъществяваната дейност. Следователно - за посочените разходи не е доказано да са били действително извършени с оглед дейността на "Дрийм Инвест" ООД, като с тях се цели увеличаване на общите разходи и съответно - намаляване на отчетените печалби от осъществяваната дейност, поради което с основание е направена корекция на декларирания счетоводен финансов резултат със спорните суми по реда на чл. 26, т. 1 ЗКПО.

Според чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 ЗКПО е посочено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО. За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Като е отчело в разходите за дейността стойността на материалите и услугите по спорните фактури, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за съответния отчетен период в обхвата на ревизията. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай реквизитите във фактурите по чл. 6, ал. 1 ЗСч., не отразяват вярно извършена стопанска операция.

С оглед всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 948, 82 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1292 от 21.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3205/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА "Дрийм Инвест" ООД, ЕИК [ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, разноски по делото в размер на 948, 82 (деветстотин четиридесет и осем лева и 82 ст.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.