Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Уан нетуърк сървисес" ЕООД, ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], представлявано от управителя А. Б., чрез адв. Ангелова, против Решение № 1732/18.03.2021 г., постановено по адм. дело № 4553/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22222519002498-091-001 от 20.11.2019 г. на органи по приходите към Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, потвърден с Решение № 471/25.03.2020 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е пренебрегнал заключението на вещото лице, както и данните за извършване на последващи облагаеми доставки с наетите имоти. Счита се, че в обжалваното решение липсват мотиви, които да обосновават обвързаност в предназначението на процесните доставки с освободените доставки. Излага доводи, че съдът не е обсъдил прецизно фактите и обстоятелствата по делото. По подробно изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде отменен РА. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "ОДОП" София към ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба, подадена от "Уан нетуърк сървисес" ЕООД, срещу Определение № 3164/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 4553/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е РА № Р-22222519002498-091-001 от 20.11.2019 г. на органи по приходите към ТД на НАП София, потвърден с Решение № 471/25.03.2020 г. на директор на дирекция "ОДОП" София към ЦУ на НАП, с който на "Уан нетуърк сървисес" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 316 094, 65 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, и корекция на ползвано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта, в която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 767, 44 лв. по фактура № 131/23.02.2017 г., фактура № 134/02.03.2017 г., фактура № 137/10.04.2017 г., фактура № 176/30.08.2017 г. и фактура № 213/09.12.2017 г., издадени от "Райт клик" ЕООД, и съответните лихви за забава и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в останалата част, в която са установени задължения в общ размер на 308 327, 21 лв. и съответните лихви за забава.

Предмет на касационен контрол е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството. Решението в частта, в която е отменен РА не е предмет на настоящето касационно производство и е влязла в сила.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия.

От фактическа страна е установил, че дейността на дружеството се осъществява в недвижим имот, находящ се в гр. София, пл. "П. Р. Славейков" № 6А, като страна по договора за наем, в качеството на наемодател, е "Елмаз пропърти" ЕООД, но по отношение на тези доставки не е извършена корекция. Останалите недвижими имоти не се обитават към момента на извършване на проверките. От страна на ревизираното лице е посочено, че обектите са предназначени за използване от представители на основания му клиент - "One Coin Limited" - Дубай, но не представя доказателства какви лица са пребивавали там, в кои периоди и с каква цел. От страна на ревизиращия екип е формиран извод, че наетото недвижимо имущество не се използва за основната дейност на ревизираното лице, свързана с административното обслужване на клиента му. Приложена е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, като е прието, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 от ЗДДС или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.

По делото е изслушано и прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, според което фактурите са надлежно осчетоводени, заплатени и заверени съответните сметки. Също така вещото лице сочи, че процесните фактури са предмет на последващи сделки на жалбоподателя към основания му клиент "One Coin Limited" – Дубай.

Съдът е установил, че се касае за наем луксозни жилищни имоти, извършване на ремонтни дейности по тях, както и префактуриране на консумативи свързани с тяхното ползване, но няма никакви доказателства, че се ползват за дейността на дружеството.

АССГ се е мотивирал с това, че в хода на ревизията са извършени проверки на всички недвижими имоти, като резултати са отразени в протоколи за това. Видно от тези протоколи, в някои от обектите се извършват строително-ремонтни дейности, докато други изглеждат видимо обитаеми постоянно – пълен басейн, дрехи в гардеробите, включително и детски, поради което изглеждат постоянно обитаеми.

Съдът е стигнал до извод, че не са ангажирани доказателства, че през ревизираните периоди обектите са използвани от жалбоподателя в изпълнение на договорните му задължения, свързани с обслужването на посочения основен клиент, независимо, че впоследствие тези разходи са му начислени.

По отношение на извършената корекция на частичен данъчен кредит съдът е приел, че ревизираното лице извършва и освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, въз основа на сключени договори за заем, поради което на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДС правилно е прието, че за дружеството възниква право на частичен данъчен кредит.

Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по спора е изяснена правилно.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Дефиницията за последните е дадена в чл. 62, ал. 1 ППЗДДС – посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Дружеството не е установило и да попада в изключенията, предвидени в ал. 2 на цитираната разпоредба, а именно: организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Член 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност гласи, че Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения. Предвид цитираните разпоредби и вида на изброените луксозни наети имоти, обосновано и правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС и съдът е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част.

По отношение на извършената корекция на частичен данъчен кредит: Безспорно е, че ревизираното лице, в качеството си на кредитор, предоставя на други лица, по силата на договори за заем и договори за кредитна линия, парични средства срещу възнаграждение – лихва. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг. Съгласно приложена оборотна ведомост за 2017 г., ревизираното дружество е отчело приходи от лихви в общ размер на 683 557, 37 лв. Налична е оборотна ведомост и за 2018 г., съгласно която ревизираното дружеството е отчело приходи от лихви в общ размер на 621 928, 58 лв. Безспорно е, че ревизираното лице извършва освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, въз основа на сключени договори за заем, поради което на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДС правилно е прието, че за дружеството възниква право на частичен данъчен кредит.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

Правилен е изводът на съда, че допълнително едва в хода на съдебното производство от дружеството са представени доказателства за реалността на процесни доставки, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в РА. Съгласно чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.

Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Решението в частта на разноските следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 5613 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1732/18.03.2021 г., постановено по адм. дело № 4553/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Уан нетуърк сървисес" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22222519002498-091-001 от 20.11.2019 г. на органи по приходите към Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София, потвърден с Решение № 471/25.03.2020 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София към Централно управление на НАП и в частта на разноските.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3164/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 4553/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА "Уан нетуърк сървисес" ЕООД, ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], представлявано от управителя А. Б., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП сумата от 5613 лв. (пет хиляди шестстотин и тринадесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.