Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/– гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ж. Николова срещу решение № 5345 от 13.10.2020 г. по адм. дело № 9610/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 2 състав, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221418003476-091-001 от 05.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърден с решение № 822 от 13.05.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София в частта на определените спрямо "Мама, татко и аз" ЕООД задължения по ЗДДС в общ размер на 20 203,12 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Депринт 2000" ЕООД, "Рамбрикс" ЕООД и "Р. Къмпани" ЕООД за данъчни периоди от м. 10.2016 г. до м. 01.2017 г. и м. 03.2018 г. ведно със съответните лихви за забава.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на процесния РА относно отказания на "Мама, татко и аз" ЕООД данъчен кредит по подробно описаните фактури, издадени от "Депринт 2000" ЕООД, "Р. Къмпани" ЕООД и "Рамбрикс" ЕООД, като твърди, че от събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност не се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на фактурираните доставки на стоки и услуги. Поддържа, че не е доказана както кадровата, така и техническата обезпеченост на доставчиците да изпълнят процесните доставки. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на ревизията и тези в рамките на съдебното производство. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Ответната страна – "Мама, татко и аз" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА № Р-22221418003476-091-001 от 05.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърден с решение № 822 от 13.05.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София в частта на определените спрямо "Мама, татко и аз" ЕООД задължения по ЗДДС в общ размер на 20 203, 12 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Депринт 2000" ЕООД, "Рамбрикс" ЕООД и "Р. Къмпани" ЕООД за данъчни периоди от м. 10.2016 г. до м. 01.2017 г. и м. 03.2018 г. ведно със съответните лихви за забава.

Според ревизиращите органи при преглед на наличната информация в ПП на НАП е установено, че дружествата – доставчици не разполагат с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките и не може по несъмнен начин да се докаже реалността на същите по смисъла на чл. 69 ЗДДС. Представените от ревизираното лице /РЛ/ документи във връзка с процесните фактури са крайно недостатъчни за обосноваване на реалността на получените доставки, като не са представени налични договори /за "Р. Къмпани" ЕООД/, поръчки, приемо-предавателни протоколи, от които да стане ясно какви точно се рекламните материали, кои лица са ги предали и на кое място, каква кореспонденция е разменена между страните и други детайли, които обичайно съпътстват действително извършените доставки. Прието е също, че поради оскъдните документи и информация, налични в счетоводството на РЛ не е възможно да се открие предмета на доставките по фактурите, издадени от "Р. Къмпани" ЕООД и да се прецени връзката им с извършваните облагаеми доставки, а по отношение на другите двама доставчици – "Депринт 2000" ЕООД и "Рамбрикс" ЕООД също не се открива връзка с извършваните облагаеми доставки. На следващо място, приходните органи са заключили, че липсата на редица документи и доказателства в счетоводството на РЛ относно процесните доставки показва симулативно състояние на фактурите за рекламни материали, без последните да са били изобщо извършени от сочените доставчици. Направен е извод, че е налице абсолютна симулация – нито предметът на фактурираните доставки е налице, нито доставчиците са извършили доставките, посочени във фактурите.

АССГ е формирал извод за незаконосъобразност на процесния РА, като въз основа на анализ на доказателствата по делото е заключил, че са налице достатъчно доказателства /договори, приемо-предавателни протоколи, фискални бонове/, от които да се приеме реалното извършване на доставките от сочените във фактурите доставчици – "Депринт 2000" ЕООД, "Рамбрикс" ЕООД и "Р. Къмпани" ЕООД. Позовал се и на основното и допълнително заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Приел е, че приходните органи не са представили обективни данни, от които да може да се направи извод за злоупотреба с ДДС и че РЛ е участник в данъчна измама, извършена от някой от доставчиците.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

1. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа и правна страна, като в него се съдържа подробен анализ на събраните както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределена между страните доказателствена тежест. Изложена е фактическата обстановка по спора, като съдът е разгледал задълбочено спорния въпрос дали са налице материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ по процесните фактури за всеки един от доставчиците.

2. Касационната инстанция възприема всички изложени от първостепенния съд мотиви за незаконосъобразност на процесния РА, като настоящото решение препраща към тях съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

АССГ е дефинирал пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав и обосновано е заключил наличието на всички необходими материалноправни предпоставки за признаване на РЛ на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Депринт 2000" ЕООД, "Рамбрикс" ЕООД и "Р. Къмпани" ЕООД.

Основните възражения в касационната жалба са свързани с неправилната според касатора преценка, извършена от първоинстанционния съд за доказана материална и кадрова обезпеченост на доставчиците да изпълнят процесните доставки, както и с липсата на достатъчно ясни по съдържание писмени документи, от които да се заключи какъв е предметът на доставките, как е осъществен, от кои лица и къде.

В рамките на самата ревизия, от една страна, приходните органи твърдят, че няма извършени доставки поради липса на достатъчна индивидуализация на предмета на доставките, а от друга страна, обсъждат въпроса за кадрова, материална осигуреност на тримата доставчици да изпълнят доставките. Следователно, налице е противоречие и непоследователност в мотивите на ревизиращите, доколкото ако приемат, че не може да се установи предмета на доставките, то няма реално извършена доставка на съответните стоки и услуги или ако считат, че е ясна доставката, то доставчиците не разполагат със съответния капацитет да извършат доставката. В последния случай е следвало да се направи съждение кой е действителният извършител на доставките – самото РЛ или друго лице, а такъв извод липсва в РА.

Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Депринт 2000" ЕООД. Касае се за доставки по 9 бр. фактури, представляващи услуги, свързани с дизайн, оформление и печат на рекламни материали – листовки, флаери, брошури, етикети, стикери. Анализът на съдържанието на договора от 03.01.2016 г., на предмета на фактурите и на предмета по представените приемо-предавателни протоколи налага извода за достатъчна индивидуализация на предмета на доставките – описани са рекламните материали по вид, формат, брой, като приемо-предавателните протоколи са двустранно подписани от представители на доставчика и получателя, ясно е и мястото на предаване на материалите. Допълнително следва да се посочи, че доставчикът е разполагал с необходимия кадрови ресурс да изпълни доставките съгласно представените разчетно – платежни ведомости, трудови договори с лицата В. Е., С. Д., А. С., Р. Щ. / на л. 165 – л. 159 от приложението към делото/. Установено е и наличието на материална осигуреност при доставчика съгласно приложената сметка 204 "Машини, съоръжения, оборудване" за месеци от 01 до 12.2016 г. и амортизационен план на доставчика / на л. 158 и л. 157 от приложението по делото/. В хода на ревизията са представени фактури за закупени от доставчика материали/ на л. 170 – л. 166 от приложението по делото/, необходими за изпълнение на услугите. Не е спорно, а и приходните органи признават, че основната дейност на "Депринт 2000" ЕООД е издателска и полиграфска, печат, дизайн и оформление на рекламни материали, книги, вестници. Фактът за достатъчна кадрова и материална обезпеченост на доставчика е удостоверен по несъмнен начин и от основното и допълнително заключение по ССчЕ, приети по делото и неоспорени от страните. Фактурите за закупените от "Депринт 2000" ЕООД материали са описани в основното заключение по ССчЕ – стр. 14 и стр. 15 и същите са осчетоводени по сметка 302 "Материали". От друга страна, техническата обезпеченост на доставчика е потвърдена от допълнителното заключение по ССчЕ, в което е отразено, че след посещение на обекта на място вещото лице е описало активите, собственост на доставчика, като са подробно описани проверените счетоводни документи – амортизационен план, опис на сметка 204, справка за състояние на сметка 204 и сметка 2414 "амортизации на машини".

В допълнение следва да се посочи за непоследователния подход на данъчните органи, изразяващ се в това, че при предходна ревизия на "Мама, татко и аз" ЕООД по отношение на фактури, издадени от същия доставчик "Депринт 2000" ЕООД, със същия предмет, но за други данъчни периоди през 2016 г., на РЛ е признато правото на приспадане на данъчен кредит и подробно е проверявана ресурсната, техническа и материална обезпеченост на същия доставчик видно от ПИНП № П-22221116195338-141-001 от 07.02.2017 г. / на л. 190- 187 от приложението към делото/.

На следващо място, касационната инстанция възприема като правилен извода на съда за реално осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Рамбрикс" ЕООД и "Р. Къмпани" ЕООД. Съпоставката на съдържанието на представените в хода на ревизията договори за реклама и разпространение и договор за изработване на рекламен банер, сключени между РЛ и "Р. Къмпани" ЕООД и съответно на съдържанието на приемо-предавателните протоколи обосновава извода за достатъчна конкретизация на предмета на услугите – описани са рекламните банери 468 х 60, брой, единична цена, количество. Стойността по всяка една от фактурите съответства на стойността на рекламните материали по приложените двустранно подписани протоколи. Представени са писмени обяснения и декларация от управителя на дружеството – доставчик за естеството на услугите, техният физически извършител, както и как е станал транспорта на рекламните материали.

По отношение на другия доставчик "Рамбрикс" ЕООД договорът от 03.01.2017 г. е за извършване на услуга – дизайн, оформление и печат на рекламни материали – 10 000 бр. листовки и 20 000 бр. флаери, като е посочена и цената по договора. Приложен е приемо-предавателен протокол от 30.01.2017 г. с описание на рекламните материали, които са изработени и предадени. Стойността по фактурата съответства на цената по договора за извършване на процесните услуги, като е доказано и плащането по последната. Не е спорно, че дейността на доставчика съвпада с предмета на извършената от него доставка към РЛ. Установено е по категоричен начин, че дружеството ползва под наем помещение от 220 кв. м. и възстановена печатарска машина "Ман Роланд", както и друга спомагателна техника.

По отношение на твърдението на касатора, че в решението липсва анализ на представения договор за превоз от 10.01.2015 г., на регистрационния талон на товарен автомобил и пътни листове от 28.10.2016 г., 29.11.2016 г., 22.12.2016 г. и от 30.12.2012 г. за удостоверяване на транспорта, същото се явява неоснователно. Пропускът на съда да обсъди така посочените писмени документи не рефлектира върху крайния извод за материална незаконосъобразност на процесния РА. След като е доказано приемо-предаването на съответните рекламни материали от всеки един от доставчиците на получателя, то и въпросът за транспорта не следва да бъде обсъждан.

В обобщение следва да се заключи, че процесните доставки са действително извършени от сочените във фактурите доставчици, като е доказана и последваща реализация на получените рекламни материали. В този смисъл необосновано е твърдението на касатора, че не може да се установи връзка между предмета на всяка една от доставките по спорните фактури от тримата доставчици и предмета на договорите, сключени между "Софарма Трейдинг" АД и РЛ, доколкото самите ревизиращи органи приемат, че по процесните фактури няма доставка, т. е. няма конкретен резултат, който да бъде използван от РЛ при последващи облагаеми доставки. Обратно на това твърдение, вещото лице е констатирало такава последваща реализация чрез извършена проверка в счетоводството на РЛ съгласно отговора на задача 5 от основното заключение по ССчЕ.

Касационната инстанция споделя и приетото от първостепенния съд за липса на твърдения и обосноваване на факти от ревизиращите органи за участието на ДЗЛ в данъчна измама. Съгласно цитираното от АССГ решение на СЕС по дело С-18/2013, не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В процесния случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама.

По така изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

По разноските: При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2500 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство съгласно представен списък за разноски и договор за правна защита и съдействие от 25.11.2020 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5345 от 13.10.2020 г. по адм. дело № 9610/2019 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 2 състав.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на "Мама, татко и аз" ЕООД разноски в размер на 2500 лева за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.