Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Миглена Станоева, в качеството й на процесуален представител на Весел Албенов Хърльов, представляващ "Вели-Медикус" ООД, срещу решение № 229 от 31.01.2013 г. по адм. дело № 3622 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив оспорва същата чрез депозирано становище на процесуалния представител юрисконсулт Десислава Калева. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - Пловдив е бил сезиран срещу акт за регистрация по ЗДДС под № 130421200014259 от 10.08.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, връчен на 17.08.2012 г., потвърден с решение № 1388 от 31.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден на основание чл. 102, ал. 1, във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. При обжалването по административен ред решаващият административен орган е изложил и други фактически съображения за издаване на акта за регистрация. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по делото и реализиране на материалноправните предпоставки по чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за осъществяване на задължителна регистрация по ЗДДС, както и спазване на административнопроизводствените правила, уредени в чл. 102 от ЗДДС и приложени от административния орган. Първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения акт, като е изложил съображения за това.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е установено, че на дружеството, адресат на акта, е осъществена проверка. Установено е, че същото има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО през 2009 г., 2010 г. и 2011 г., като за периода м. 02.-м. 07.2010 г. има оборот в размер на 61 745.00 лв. Констатирано е също, че по данни от самото дружество, то е извършвало рентгенографии и скенерографии, като не притежава удостоверение за регистрация като лечебно заведение, съгласно чл. 40, ал. 9 от Закона за лечебните заведения. Решаващият административен орган е допълнил фактическите основания на акта като е констатирал, че дружеството е подало и справка за времето от 1.01.2009 г. до 31.05.2.0012 г., от която е видно, че освен приходи от медицински услуги, то декларира и доходи от осъществявани от него през м. 12.2011 г. други дейности, възлизащи на сумата от 52 290.45 лв. Установено е, че те са по повод издадена от дружеството фактура към "МБАЛ - Велинград" ЕООД от 30.12.2011 г., с посочената сума като стойност, с предмет "префактуриране на СМР - общежитие, съгласно договори за наем". Това е облагаема доставка, като задължението за подаване на заявление за регистрация възниква на 14.01.2012 г. Представено е и удостоверение № 896 от 22.12.2011 г. от директора на РЗИ - Пазарджик, от което е видно, че осъществяваните доставки от дружеството за здравни (медицински) услуги са освободени. На основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС е осъществена регистрация по ЗДДС, понеже търговското дружество не се е регистрирало в законовия срок затова. Прието е конкретно, че към датата на връчване на акта - 17.08.2012 г., която дата е правнорелевантна за регистрацията по ЗДДС, съгласно чл. 103, ал. 1 от него, са налице материалноправните предпоставки за регистрация по инициатива на органа по приходите. Правилен е изводът на съда, че са налице предпоставките по чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за да се извърши регистрация от органа по приходите, както и че не са допуснати нарушения на правилата, уредени в чл. 102 от ЗДДС. Основният спорен момент е бил относно формирането на оборота, предпоставка по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на 50 000.00 лв., понеже жалбоподателят, сега касатор, твърди, че е осъществявал доставки, които за освободени доставки - такива за здравни (медицински) услуги. С касационната жалба са въведени възражения относно неправилна преценка на материалноправните предпоставки за осъществяване на регистрацията и относно допуснати нарушения на административните правила в административното производство. Видно е от резолюция за извършване на проверка (стр. 59 от съд. досие) тя е възложена по отношение на "Вели Медикус" ООД с Булстат 200621596. Адресат на процесния акт, индивидуализиран по посочения начин е същото дружество. Безспорно се установява, че между него и "МБАЛ - Велинград" ЕООД има сключен договор от 29.05.2009 г. за съвместна дейност, с анекси към него от същата дата и от 30.12.2011 г., както и № 3 от 30.01.2012 г. По делото е представено и удостоверение № 896 от 22.12.2011 г., издадено на основание чл. 40, ал. 9 от Закона за лечебните заведения, че "Медицински център Вели Медикус" ЕООД е регистрирано като лечебно заведение "Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Медицински център (АСМП-МЦ). Този правен субект е различен от адресата на акта "Мели Медикус" ООД, поради което то не се отнася за него. По повод касационното възражение за допуснати нарушения при осъществяване на проверката в административното производство, то такива правилно не са констатирани от съда, а ако са допуснати, то същите не биха рефлектирали върху правото на защита. По повод второто възражение относно неправилното тълкуване на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, то същото дадено от съда е законосъобразно и е съобразено с кумулативното изискване на предпоставките да се осъществявани медицински услуги от здравни заведения по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения. По делото е безспорно, че дружеството не е здравно заведение по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Закона за здравето, а в изпълнение на чл. 40, ал. 9 от Закона за лечебните заведения не е представено удостоверение за регистрация на същото като лечебното заведение или удостоверение за извършване на лечебната дейност по чл. 2а от закона. Представеното удостоверение от РЗИ-Пазарджик е за друг субект. По повод касационното възражение, че решаващият административен орган е допълнил фактическите основание по повод на мотивите на процесния акт, то за това няма пречка, в какъвто смисъл е и т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 14.04.2004 г. на ОС на съдиите от ВАС, дело № ТР-7/2004 г. По повод началният момент, от който актът за регистрация има своето действие, то той е законово определен и по делото не се спори, че това е 17.08.2012 г., датата на връчване на акта. По делото е безспорно доказано, че е реализиран облагаем оборот както за периода м. 02.-м. 07.2010 г., така и за периода м. 02.-м. 07.2010 г. и от други извънмедицински дейности и конкретно за м. 12.2011 г. Доколкото в настоящото производство се преценяват предпоставките за регистрация по инициатива на органа по приходите те са налице към датата на издаване на акта. По делото има данни за осъществяване ревизия по повод прилагането на ЗДДС и там ще бъдат преценявани доставките с оглед на направените оспорвания за наличието на необлагаеми такива. За точност следва да се посочени, че по правило те са облагаеми, но освободени по силата на законова разпоредба. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, както и на ответната страна по касационната жалба. На същата са присъдени такива в съдебното производство пред административния съд, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1 изр. трето от ДОПК.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 31.01.2013 г. по адм. дело № 3622 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.