Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на П. М. В. от гр. В. против Решение № 113 от 11.04.2016 г. по адм. дело № 146/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р- 04000515005297-091-001/27.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с Решение № 48/11.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че отдаването под наем на имущество, което е частна собственост на физическото лице, придобито в режим на съпружеска имуществена общност /СИ0/, а не в качеството му на едноличен търговец /ЕТ/, не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Според касатора, съдът неправилно не се е съобразил с постановеното решение на ВАС, осмо отд. № 164/05.01.2012 г. по адм. д. № 2642/2011 г., което е постановено по сходен казус, и в което съдът подробно е коментирал решенията на СЕС по дела С-291/92, С-415/98, С-269/00, С-72/05 и С-25/03. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд гр. В. Търново е бил РА № № Р- 04000515005297-091-001/27.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В. Т., потвърден с Решение № 48/11.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице П. М. В. са определени задължения за ДДС в размер на 10 799 лева и лихви в размер на 3 068,82 лева.

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Владев против РА. Точно е установил фактическата обстановка, която не е спорна за страните и е следната: П. М. В., който е и е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ "РИВЕЛ - П. В.", и бившата му съпруга - Р. Г. В. /Тодорова, са съсобственици на недвижим имот - триетажна масивна жилищна сграда, с адрес гр. В., ул. "Д." ..№..., който, въз основа на 6 броя договори за наем, съответно от 01.01.2010 г., 03.01.2011 г., 03.01.2012 г., 03.01.2013 г., 01.07.2013 г. и 03.01.2014 г., както и приложени към тях копия на разходни касови ордери, издадени от "РИВЕЛ" ЕООД за получените доходи от наем, е бил отдаден под наем на "РИВЕЛ" ЕООД с ЕИК *********. Органът по приходите е приел, че доходът е реализиран от ревизираното лице в резултат от извършвана от него независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и следва да се начисли ДДС за получената наемна цена.

Решението е правилно.

Основният довод на касатора е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че отдаването на процесния имот под наем през ревизирания период представлява независима икономическа дейност.

Настоящата касационна инстанция намира изводите на АС за правилни. АС е отделил спорното от безспорното и е посочил, че в случая не е налице спор по фактите, а основният спорен въпрос е дали дейността, респ. доходите от дейността по отдаване под наем в периода 2010 - 2014 г., попадат в определението за независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС. Тази разпоредба дефинира, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В процесния случай правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че ревизираното лице е осъществявало такава дейност. При установено по безспорен начин по делото обстоятелство за отдаване под наем на притежаваният от него имот, законосъобразни са изводите от приходните органи и от първоинстанционния съд, че се осъществява именно такава дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. Реализирането на доходи от такава дейност несъмнено подлежи на облагане по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Понятието независима икономическа дейност е обект на тълкуване в редица решения на СЕС, голяма част от които са анализирани в обжалваното решение. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, § 1 от Директивата за ДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11). С оглед цитираната от касатора практика на СЕС следва да се има предвид разбирането на СЕС, че въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая (т. 33 от решение по дело С-263/11, т. 24 и 26 от решение по дело С-230/94). В тази връзка в практиката си СЕС дава само някой фактори, които биха могли да служат за критерий, но остава преценката на националните юрисдикции. Като е обсъдил голяма част от тях АС правилно е стигнал до извод, че отдаването под наем за периода 2010 - 2014 г. е с цел да получава редовен доход от имота и следва да се приеме, като независима икономическа дейност. Така в т. 29 на решение по дело С-230/94 като такива могат да се използват продължителността на периода, полученото възнаграждения и др. Видно от дългия период на отдаване под наем е, че не се касае за инцидентни необлагаеми доставки. Напротив тези факти дават основание да се направи извод за редовност на осъществяваната дейност. Очевидно от представените договори за наем следва, че многократно и системно са извършвани с цел получаване на редовен доход от отдадената под наем собственост.

При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 946 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113 от 11.04.2016 г. по адм. дело № 146/2016 г. по описа на Административен съд В. Т..

ОСЪЖДА П. М. В., ЕГН ********** от гр. В., ул. "Д." ..№... да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП разноски в размер на 946 лв. (деветстотин четиридесет и шест лева).

Решението не подлежи на обжалване.