Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С., срещу решение № 6026 от 16.10.2019 г. по адм. д. № 1268 по описа на Административен съд С. град за 2019 г., с който е отменен ревизионен акт №Р-22221018000149-091-001 от 10.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 1698/02.11.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-С.. С отменения ревизионен акт е определено задължение по отношение на М. Гарибова в размер на 12 969. 81 лв., представляващо лихви за забава върху невнесен ДДС.

С. касатора са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. В постановеното решение неправилно разширително е тълкувана разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС.

Данъкът е следвало да бъде преведен от ЧСИ на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, което не е сторено. При това положение правилно според чл. 175, ал. 1 от ДОПК, с ревизионният акт е определена лихва за забава върху дължимия и невнесен приход към бюджета - ДДС в размер на 81 401. 83 лв. Лихвите са начислени за периода, от който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето на данъка – 24.11.2015 г. до момента, в който са възникнали основания за възстановяването му - 15.06.2017 г. Размерът им е определен на 12 895. 69 лв.

Неправилно според касационната жалба е прието, че сделката предмет на публична продан е необлагаема и е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.

Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – М. Гарибова, в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба, а по същество намира, че същата е неоснователна. С ревизионния акт, се определя за внасяне задължение за лихва без да има главница върху която да бъде начислена, което е недопустимо. Публичната продан по изп. д. № 33/2013 г. е отменена, поради което не е налице продажба. Дейността на ЧСИ не е търговска, тя не попада в приложното поле на ЗДДС. Това е дейност на овластен от закона орган по принудително изпълнение. Правилно е решението на първоинстанционният съд, поради което моли да бъде оставено в сила.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. В решението съдът правилно е приел, с оглед доказателствата по делото, че не следва да се дължи определения в ревизионния акт ДДС. С. се изложеното в мотивите на съдебното решение, че в останалата част актът е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, което е довело до ограничаване правото на защита на ревизираното лице и до нарушение на материалния закон.

Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка пред АССГ е бил РА №Р-22221018000149-091-001 от 10.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 1698 от 02.11.2018 г. С ревизионния акт на М. Гарибова са определени лихви за забава в общ размер на 12 969. 81 лв., произтичащ от деклариран и невнесен данък върху добавената стойност за периоди от 01.11.2015 г. до 31.07.2017 г. в размер на 282. 29 лв. и лихви за забава за невнесен ДДС във връзка с осъществена публична продан на имот в размер на 12 895. 65 лв.

При извършената от съда проверка е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и чл. 118, ал. 2 от ДОПК, но в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които съществено са ограничили процесуалното право на защита на засегнатото лице, както и материална незаконосъобразност на акта по следните съображения.

Ревизираното лице е частен съдебен изпълнител с рег. № 862, с район на действие Софийски градски съд и е регистрирано по ЗДДС от 04.09.2008 г.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2015 г., издадено по изп. д. № 2013862204000033 по описа на ЧСИ - М. Гарибова, в резултат на извършена публична продан е възложена собствеността на недвижим имот представляващ по документ за собственост: УПИ с идентификатор 68134.1890.528, с пл. № 528, в кв. 4 по регулационния план на гр. С., местност – вилна зона "Килните", с площ от 3 910 кв. м. в едно с построената в него бизнес сграда "В." с разгърната застроена площ от 2 210 кв. м., състояща се от сутеренен етаж, приземен етаж и първи, втори и трети надземни етажи, пречиствателна станция със застроена площ 20 кв. м.; сграда за обслужващ персонал със застроена площ от 109 кв. м; два броя гаражни клетки; трафопост със застроена площ от 60 кв. м., в едно с всички подобрения и приращения в посоченото дворно място на "Атлиман клуб" ЕООД. Дължимата от купувача сума е преведена по банковата сметка на ЧСИ на две вноски на 01.09.2015 г. в размер на 48 742. 50 лв. и на 18.11.2015 г. в размер на 439 668. 50 лв. Собственик на имота към момента на публичната продан е ГУСВ АД, който е регистрирано лице по ЗДДС. Постановлението за възлагане на недвижимия имот е обжалвано пред Окръжен съд гр. К. и е отменено с решение № 127/15.06.2017 г. по гр. д. № 158/2017 г.

При така установените факти съдът е приел, че е безспорно извършването на публична продан, както и фактът, че ДДС не е внасян върху сумите преведени на ЧСИ като цена на придобиване на имота.

Спорът между страните е относно това дали ЧСИ е дължала внасяне на ДДС в петдневен срок от датата на получаване на пълната цена на публичната продан или не.

Според първоинстанционното решение се касае за освободена сделка по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Със сделката доставчикът предава на получателя своя недвижим имот, като целта е да бъдат придобити едновременно и парцелът и сградите. Фактът, че стойността на сградите е няколко пъти по-висока от цената на земята опровергава твърденията на органите по приходите, че сделката по продажба на УПИ-то е основаната и следва да се приложи изключението по чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. След като извършената от жалбоподателя публична продан е освободена доставка, то не следва да се начислява ДДС. П. тази причина определените лихви за забава във връзка с внасянето му са незаконосъобразно определени.

Ревизионният акт е отменен и в останалата част относно деклариран и невнесен ДДС в размер на 258. 47 лв., като е прието, че от органите по приходите не се ангажират доказателства за кои периоди конкретно и какви по размер задължения са погасени. Това обстоятелство е преценено като грубо нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване правата на ревизираното лице да разбере кои точно негови предходни задължения са погасени и за кои периоди, както и пълноценно да участва и да ангажира доказателства в тази връзка.

Решението е правилно.

ЗДДС с изрични норми определя доставките, които подлежат на облагане и при какви условия се извършва. Изрично в глава IV на закона е предвидено и кои са освободените доставки и придобивания. По отношение на сделките с недвижими имоти е прието, че е освободено прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем. Изрично чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС предвижда, че когато се извършва сделка с предмет само урегулиран поземлен имот следва да се начисли ДДС. В конкретният случай обаче се касае за извършена публична продан на УПИ в едно с прилежащите в него сгради. Споделя се приетото от първоинстанционният съд, че намерението на ГУСВ АД е да се разпореди с целия имот и така е описан той в документите за собственост и тези, които са изготвяни за нуждите на изпълнителното производство.

Както правилно е приел АССГ, след като се касае за освободена доставка, за ЧСИ не е възникнало задължение да начисли ДДС. С. и не могат да се начисляват лихви за забав, произтичащи от неизпълнение на това това задължение.

Разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е приложима единствено в случаите когато е налице облагаема доставка. Без значение за правилното разрешаване на спора е обстоятелството дали длъжника/доставчик по смисъла на ДДС/ е регистриран по ЗДДС, датите на които са преведени сумите и датата на която е отменена публичната продан. На облагане по този ред ще подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били облагаеми, ако бяха предмет на обикновена продажба.

От доказателствата по делото се установява, че сградите са построени през 1974 г., същите по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС не са нови и са предмет на сделка в едно с прилежащият към тях терен. Неоснователно се твърди от касатора, че са осъществени две доставки /основна и съпътстваща/ и съгласно чл. 128 от ЗДДС след като водещата – тази за продажбата на УПИ е облагаема, то се дължи ДДС, върху стойността на цялата продажба извършена чрез публична продан.

Не се споделя твърдението на касатора, че АССГ е тълкувал разширително нормата на чл. 128 от ЗДДС, което е недопустимо. При постановяване на решението съдът е обосновал изводите си, като се е позовал и на приложимата практика на ЕС. С. решение по дело С-392/11 г. на СЕС, цитирано от решаващият състав, в компетентността на националния съд е от гледна точка на конкретни обстоятелства по делото да прецени дали съответните сделки са свързани помежду си до такава степен, че следва да бъдат разглеждани като единствена доставка. Такава преценка при постановяване на атакуваното решение е извършена. Правилно е прието, че става дума за изнесен на публична продан имот представляващ земя и сгради. Така е бил описан същият в документите за собственост и не следва да се третира сделката с УПИ-то като самостоятелна, само за да бъде обосновано начисляването на ДДС.

Р. е правилно и в частта, с която на М. Гарибова е определен остатък от 258. 47 лв. за довнасяне на дължим ДДС за период м. 11. 2015 г. Мотивите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно основание РА в тази част да бъде отменен не се споделят. Въпреки това правилно съдът е приел, че е извършено плащане на задълженията видно от платежно нареждане за сумата от 286 лв. приложено по делото. Следователно остатъкът за довнасяне е преведен по сметка на НАП на 13.01.2016 г. и неправилно с РА е определено да бъде внесена.

Предвид горното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и поради това следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски в полза на касатора не се дължат. Искането на ответника за присъждане на разноски съгласно приложен списък е неоснователно. Пред касационната инстанция не са представяни доказателства за назначаването на М. Д. като юрисконсулт към ЧСИ Гарибова, като с такива данни съдът не би могъл да се снабди служебно. Представеното пълномощно на стр. 13 от настоящото дело не удостоверява този факт. Неоснователно е и искането да бъдат присъдени разноски в размер на 2500 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред АССГ, освен по изложените по-горе причини и поради обстоятелството, че атакуванато решение в полза на М. Гарибова са присъдени разноски. В тази част не е искано изменение на решението по чл. 248 от ГПК и не е обжалвано от лицето, поради което и не може да бъде предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция.

Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6026 от 16.10.2019 г. постановено по адм. дело № 1268 по описа на Административен съд С. град за 2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.