Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Мебелсистем" АД гр. Пазарджик, чрез законния си представител Бисер Унтов, срещу решение № 61/13.01.2010 г. постановено по адм. д. № 1853 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 900067 от 30.04.2009 г. на старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 630/16.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С писмено становище пълномощника на касатора адв. Ц. Митева доразвива доводите в жалба и счита, че неправилно от съда е прието, че е неприложима нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, тъй като предмет на доставката са постройки, а не за сгради, поради което процесните сделки правилно са осчетоводи от касатора като освободени такива, а не доставки, по които следва да се начисли ДДС. Моли да бъде отменено решението или алтернативно делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 900067 от 30.04.2009 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 630/16.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на "Мебелсистем" АД е начислен ДДС за внасяне в размер на 30144,41 лв. и е определена лихва за забава от 3785,79 лв.

За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия на "Мебелсистем" АД, в хода на която е установено, че за периода 01.01.2007 г. - 29.02.2008 г. дружеството е отдавало под наем нежилищни части от собствени недвижими имоти, за което са били сключени 27 договора с физически и юридически лица. За тези сделки дружеството е издало фактури, без да начисли дължимия ДДС, като в подадените справки-декларации по ЗДДС част от данъка за извършените от него покупки е деклариран с право на частичен данъчен кредит. Съдът е възприел доводи на органа по приходите, че декларирания данък е с право на пълен данъчен кредит, като е начислен и дължимия ДДС предвид обстоятелството, че всички отчетени от дружеството като освободени доставки са облагаеми такива на основание чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС. В тази насока съдът е обсъдил резултатите от извършени насрещни проверки, както и приетите по делото договори за наем, фактури, обяснения на физическите лица от които за установено е приел, че предмет на доставките е наем за определен месец, без да е посочен конкретен обект и лихви за закъснение, където такива са изчислени. Приел е, че предмет на сключените договори е предоставянето на наемателя за ползване за определено или неопределено време на покрити площи, определени части от сградния фонд с имущество и оборудване на дружеството, както и че наетите площи от физическите лица, които не са търговци, не се използват за жилищни нужди.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че описаните в договорите обекти, отдавани под наем в конкретния случай, не са от изрично посочените в ЗДДС освободени доставки. Позовава се на разпоредбата на чл. 45 от ЗДДС, съгласно която определени доставки се считат за облагаеми такива, като изчерпателно са изброени случаите, при които доставки със земя и сгради се считат за необлагаеми. В последния случай е дадена възможност на лицето само да избере кои от тях да третира като облагаеми и да начислява ДДС за тях. Така нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС определя случаите на доставка, свързана с наем на сграда или част от сграда, когато същата е отдадена под наем за жилище на физическо лице, което не е търговец. По аргумент на противното, това означава, че сделките, касаещи отдаване под наем на сгради ли части от сгради на търговци при всички случаи се считат за облагаема доставка.

На следващо място съдът се позовава на разпоредбата на чл. 45, ал. 5 ЗДДС, която определя случаите, при които изброените в нея доставки следва да се третират като облагаеми. Такъв е случаят и с предвидените в т. 3 от същата разпоредба доставки - отдаваните под наем съоръжения или постройки, неподвижно закрепени - към земята, както и на такива, които могат да се местят, представлява облагаема доставка по смисъла на закона. От жалбоподателя не са ангажирани други доказателства, които да оборят установените такива с ревизионния акт, поради което съдът е приел за безспорно, че предмета на сделките за наем с физическите лица са обекти, представляващи постройки, закрепени към земята, поради което тези доставки попадат в хипотезата на нормата на чл. 45, ал. 5, т. З от ЗДДС и са облагаеми доставки, за които е следвало да се начисли и дължимия ДДС. За тези от тях, които са били използвани за търговски и производствени нужди, по аргумент на противното на чл. 45, ал. 4 ЗДДС, следва извода, че представляват също облагаеми доставки. Последното обстоятелство е приложимо и по отношение отдадените под наем части от сгради /както е описано в договорите за наем/ с еднолични търговци и дружества, поименно посочени в ревизионния акт, за осъществяване на независимата им икономическа дейност, по силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По делото няма спор, че за периода 01.01.2007 г. - 29.02.2008 г. дружеството е отдавало под наем части от собствени недвижими имоти, за което са били сключени 27 договора с физически и юридически лица като и, че имотите не са използвани от физическите лица за жилищни нужди.

Спорът е правен и е свързан с приложение разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС или чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС не се счита за освободена доставка прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й. Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

Безспорно от анализа на разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от закона, така както е приел и АС се налага извода, че същата е неприложима за процесния случай, който визира отдаване под наем на постройки, а не прехвърляне правото на собственост върху същите, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба.

За да намери приложение разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от закона следва да е установен статута на всеки от предоставените под наем имоти, а именно дали представляват постройка или сграда, като в тази насока е основателен довода в касационната жалба, но не влияе на правилността на обжалваното решение.

Ако предоставения по наем имот е постройка, то сделката ще бъде облагаема по силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от закона. Ако е сграда или част от нея, то сделката също ще бъде облагаема по аргумент от разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от закона, съгласно която освободена доставка е отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Налага се извода, че всяка друга доставка свързана с отдаване под наем на сграда или част от нея, независимо от това дали е стара или нова ще е облагаема. Необлагаема ще бъде само доставката свързана с отдаването по наем на земя по силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от закона.

ЗДДС не въвежда легално определение за сграда. В същото време е въведен различен режим на данъчно третиране на сграда и постройка. За да се направи разграничение между двете категории, следва да се изхожда от общоприетия смисъл на думите и нормативната уредба на ЗУТ. В чл. 12 ЗУТ е направено разграничение между използваните понятия "сграда" и "постройка", но липсва законова дефиниция на тези понятия. Предвид горното, "сгради" са тези здания, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение. Чрез постройките се осъществява допълващото застрояване и същите имат визирания в чл. 41 ЗУТ спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда. В конкретния случай част от имотите са постройки, а други сгради, но както беше посочено по-горе и при двата вида имоти доставката е облагаема. Спорен остава въпроса само за отдадена под наем земя, но видно от приетите по делото договори за наем, описаните в тях имоти са покрита площ, с индивидуализирана квадратура, поради което не попадат в посоченото изключение.

Неоснователен е довода в писменото становище на пълномощника на касатора свързан с възражението за необсъждане от съда на приложимостта на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС по отношение на касатора, при наличие на разпоредбата на чл. 80 от ЗДДС и настъпилата промяна със закон в данъчния режим. Корекцията на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 ЗДДС е предвидена за случаите, при които регистрирано лице изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейност, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, като в този случай лицето дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Същевременно в чл. 80 ЗДДС са предвидени ограниченията за корекции, като в ал. 1, т. 2, е регламентирано че корекции по чл. 79, ал. 1 - 7 не се извършват ако данъчният режим за доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като данъчният режим на доставките на сгради, които не са нови е променен с новия ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., но настоящият случай не е свързан с продажба на сградата, а с отдаване под наем на части от нея, поради което правилно съдът е приел, че доводите са неотносими към настоящият спор. В случая както в отменения така и в действащия ЗДДС отдаването под наем на сгради и части от нея, когато не е за жилище на физическо лице, което не е търговец е облагаема доставка. Поради изложеното, не е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС и в случая е законосъобразна корекцията по чл. 79, ал. 1 ЗДДС. С ревизионния акт законосъобразно е извършена корекцията и е начислен ДДС, като първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон.

Неоснователни са доводите в жалбата за допуснати нарушения в хода на ревизията свързани с връчване на АВР и на РА на лице, което не представлява дружеството. Както е приел АС Заповедта за възлагане на ревизия № 800498/12.11.2008 г. е била връчена на Христо Богданов Унтов - председател на борда на директорите на дружеството касатор. РА е връчен на същото лице. Връчването на съобщения включително на РА по реда на чл. 119, ал. 4 от ДОПК се извършва на адреса за кореспонденция по реда на чл. 28 от ДОПК, която разпоредба е спазена.

Неоснователно е и позоваването в писмените бележки на влязъл в сила АПВ № 900428/19.03.2009 г. на ТД на НАП - гр. Пазарджик, тъй като същият е издаден след изменението на чл. 129 от ДОПК с ДВ, р. 108/07 г.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61/13.01.2010 г. постановено по адм. д. № 1853 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не може да се обжалва.