Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП против Решение № 770/10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 4391/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221418001640-091-001/19.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, с който за данъчен период месец 02. 2018 г. на "Милки Трейд Ексим" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 2038, 24 лева и лихви за забава в размер на 104, 19 лева, във връзка с непризнати вътреобщностна доставка, с получател гръцкото дружество Greek Dairy Company SMPS и осъдена Дирекция "ОДОП" - София да заплати на "Милки Трейд Ексим" ЕООД разноски в размер на 1 654, 80 лева.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на административния съд за доказани вътреобщностни доставки по фактура с получател румънското дружество Greek Dairy Company SMPS, по съображения, че съдът не подложил на анализ резултатите от извършения обмен на информация с гръцката данъчна информация, а също и липсата на плащане по порцесната вътреобщностна доставка (ВОД). В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Милки Трейд Ексим" ЕООД срещу издадения ревизионен акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - "Милки Трейд Ексим" ЕООД, в писмено становище чрез процесуален представител адв. Колева оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на административния съд и присъди разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от страна по делото. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град (АССГ) е образувано по жалба на "Милки Трейд Ексим" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221418001640-091-001/19.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, с който за данъчен период месец 02. 2018 г. на "Милки Трейд Ексим" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 2038, 24 лева и лихви за забава в размер на 104, 19 лева, в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 16 790 лева по непризната вътреобщностна доставка, с получател гръцкото дружество Greek Dairy Company SMPS.

За да отмени издадения РА, АССГ е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон.

Този извод, АССГ е обосновал, след като е приел за неправилни правните изводи на приходната администрация, че документираната процесна доставка с получател гръцкото дружество Greek Dairy Company SMPS не следва да се третират като вътреобщностни доставки за целите на ЗДДС, от което следвал и неправилен правен извод в РА за начисляване на ДДС върху извършена облагаема доставка на територията на страната.

След анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, съдът е приел, че процесната доставка отговаря на формалните изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на вътреобщностна доставка, като за изпращането и транспортирането на стоката е представен транспортен документ - ЧМР, в които гръцкото дружество е посочено като получател на стоките, мястото на доставянето е на територията на Гърция и представеното ЧМР е подписано от посочените в него изпращач, превозвач и получател. При извършена насрещна проверка на превозвача "БМК Солар Енерджи" ЕООД, управителя на същия е потвърдил извършването на превоза и механизма на доставката на транспортната услуга, както и представил издадена фактура за транспорт, заявка – договор за транспортна услуга, доказателства за плащане по банков път и доказателства за ползване под наем на товарен автомобил.

Приел е, че осъществяването на ВОД се доказва с документите по чл. 45 ППЗДДС, тъй като представеното ЧМР доказва изпращането и транспортирането на стоките, а отделно от това било представено и потвърждение за получаване. Приел е, че в подкрепа на извода за реално изпълнение на ВОД бил и представения протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск при ВОД с № 260300800065-1/02.02.2018 г., издаден от старши инспектори по приходите в Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съставен в присъствието на шофьора на товарния автомобил, в който се е намирала стоката – Т. Тодоров, както и свидетелските показания на същия относно извършения транспорт до Гърция.

Съдът е приел, че действително, липсват доказателства за извършване на плащане от страна на гръцкото дружество, но представянето на такива не е предвидено от законодателя като предпоставка в нормата на чл. 45 от ППЗДДС за доказване на ВОД.

Съдът е приел, че извършеният ВОД не е компрометиран и от получения отговор от гръцката приходна администрация по линията на обмен на информация. Видно от същия, гръцкото дружество било дерегистрирано на 11.06.2018 г., т. е. няколко месеца след получаване на стоките. Приел е, че ненамирането на получателя на адрес не е достатъчно основание да се приеме, че декларирания от жалбоподателя ВОД за процесния период не е реално извършен.

Административния съд е приел за установен и произхода на стоката, предмет на ВОД. Основен доставчик на "Милки Трейд Ексим" ЕООД бил "В. Фуудс Индъстри" ЕООД, което въз основа на сключен договор между двете дружества от 25.08.2017 г. доставя кашкавал и издава фактура № 18/01.02.2018 г. за доставка на 7045 кг. кашкавал лайт придружена с приемо -предавателен протокол за предаването на стоката от същата дата.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Спорен по делото е бил въпроса за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния. По делото не е било спорно, че транспорта е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което на основание чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, е бил необходим транспортен документ удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Настоящата инстанция счита, че приетите писмени доказателства - товарителница /ЧМР/ за извършен една доставка през м. 02. 2018 г., правилно е приета от първоинстанционния съд за редовен от външна страна транспортен документ, който се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Представената товарителница съдържа всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач и с подпис и печат на получателя, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. В чл. 9 от Конвенцията е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място и адрес, където е получена стоката на територията на друга - държава членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката.

В конкретния случай, представената международна товарителница безспорно установява, че стоките са изпратени и транспортирани до територията на друга държава членка. Ревизираното дружество е представило всички необходими документи, които да установят изпращането и транспортирането на стоките, като данните, отразени в международните товарителници съответстват на събраните по делото други косвени доказателства за осъществен ВОД. Като косвени доказателства за осъществяване на ВОД, правилно съдът е ценил представените от ревизираното лице протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск при ВОД с № 260300800065-1/02.02.2018 г., издаден от старши инспектори по приходите в Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съставен в присъствието на шофьора на товарния автомобил, в който се е намирала стоката – Т. Тодоров, доказателствата за извършен транспорт до Гърция, представени от превозвача "БМК Солар Енерджи" ЕООД - фактура за транспорт, заявка – договор за транспортна услуга, доказателства за плащане по банков път на транспортна услуга и доказателства за ползване под наем на товарен автомобил, както и доказателствата за произхода на стоката, закупена от ревизираното дружество от негов доставчик "В. Фуудс Индъстри" ЕООД.

Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, тъй като съдът не подложил на анализ резултатите от извършения обмен на информация с гръцката данъчна информация, а също и липсата на плащане по порцесната ВОД. Напротив съдът е подложил на анализ тези обстоятелства и обосновано е приел, че ненамирането на получателя на адрес и липсата на доказателствен за плащане от гръцкото дружество не води до извод за неизвършена ВОД.

Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. В конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като данните отразени в транспортния документ съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства.

От изложеното следва, че декларираната от "Милки Трейд Ексим" ЕООД ВОД е доказана по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което правилно съдът е приел, че дружеството не дължи ДДС за тази доставка.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София е неоснователна, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията за разноски от страна на касатора е неоснователна, а поради липса на доказателства за действително направени разноски от страна на ответника по касация, такива не следва да се присъждат и на тази страна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 770/10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 4391/2019 г. по описа на Административен съд – София град.

Решението е окончателно.