1. Настоящият регламент определя условията за намеса на митническите органи, когато има подозрения, че дадени стоки са стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост в следните ситуации:

2. Настоящият регламент определя също така и мерките, които следва да се вземат от компетентните органи, когато бъде установено, че стоките, визирани в параграф 1, нарушават правата върху интелектуалната собственост.

1. За целите на настоящия регламент под „стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост“ се разбират:

2. За целите на настоящия регламент под „титуляр на правата“ се разбира:

3. Като стоки, нарушаващи право на интелектуална собственост, се разглеждат и всеки калъп или матрица, специално проектирани или адаптирани за производството на такива стоки, при условие че използването на тези калъпи или матрици нарушава правата на титуляра на правата по силата на правото на Общността или на вътрешното право на държавата-членка, в която е подадена молбата за намеса на митническите органи.

1. Настоящият регламент не се прилага към стоките, върху които е поставена производствена или търговска марка със съгласието на титуляря на тази марка, или към стоките, на които е поставено запазено наименование за произход или запазено географско означение, или които са защитени с патент или допълнителен сертификат за защита, с авторско право или сходно право, с право, свързано с чертежа или модела или с право за нови сортове растения, и които са произведени със съгласието на титуляря на правата, но които се намират без съгласието на последния в една от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1.

Той също така не се прилага към стоките, визирани в първа алинея, и които са произведени или защитени от друго право върху интелектуалната собственост, визирано в член 2, параграф 1, при условия, различни от тези, уговорени с титуляря на въпросните права.

2. В случаите, в които стоки без търговско естество и влизащи в рамките на безмитния внос, се съдържат в личния багаж на пътниците и не съществуват никакви материални доказателства, които да дават основание да се предполага, че тези стоки са част от търговски трафик, държавите-членки приемат, че въпросните стоки са изключени от полето на приложение на настоящия регламент.

1. Когато дадено митническо бюро, на което е било предадено решението, с което се удовлетворява молбата на титуляря на правата в приложение на член 8, установи при необходимост след консултация с подателя на молбата, че за стоки, които се намират в една от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, се подозира, че нарушават право върху интелектуалната собственост, обхванато от това решение, то суспендира освобождаването или задържа въпросните стоки.

Митническото бюро незабавно уведомява компетентната митническа служба, която е разгледала молбата за намеса.

2. Компетентната митническа служба или митническото бюро, визирано в параграф 1, уведомяват за тази мярка титуляря на правата, както и декларатора или собственика на стоките по смисъла на член 38 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и имат правото да им съобщят реалното или приблизително определено количество, както и реалното или предполагаемо естество на стоките, чието освобождаване е суспендирано или които са били задържани, без при това съобщаването на тази информация да ги задължава да сезират компетентната власт, която да се произнесе по същество.

3. За да се определи дали е налице нарушение на право върху интелектуалната собственост по смисъла на вътрешното право на държавата-членка, и в съответствие с националните разпоредби във връзка със защитата на данни от лично естество, на търговската и индустриална тайна, както и на професионалната и административна тайна, митническото бюро или службата, която е разгледала молбата, съобщава на титуляря на правата при поискване от негова страна и при условие че са известни координатите на получателя, изпращача, декларатора или притежателя на стоките, произхода и мястото, от което идват стоките, за които се подозира, че нарушават право върху интелектуалната собственост.

Митническото бюро предоставя на подателя на молбата и на лицата, засегнати от някоя от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, възможността да инспектират стоките, чието освобождаване е суспендирано или които са били задържани.

При контрола на стоките митническото бюро може да взема проби, и при спазване на нормите, които са в сила в засегнатата държава-членка, и когато има изрично искане за това от титуляря на правата, може да ги дава или предава на същия, но само с цел анализ и за улесняване по-нататъшния ход на процедурата. Когато обстоятелствата позволяват това и при спазване, когато това е необходимо, на изискванията, дефинирани в член 11, параграф 1, второ тире, пробите следва да бъдат върнати веднага след приключване на техническия анализ и, при нужда, преди освобождаването на стоките или приключването на тяхното задържане. Всички анализи на проби се извършват на отговорност единствено на титуляря на правата.

Правните разпоредби в сила в държавата-членка, на чиято територия стоките се намират в една от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, са приложими за определяне наличието на нарушение на право върху интелектуалната собственост по смисъла на националното право.

Те се прилагат също така и що се отнася до незабавното уведомяване на митническата служба или бюро, визирано в член 9, параграф 1, поради това, че е била започната процедурата, предвидена в член 13, освен ако същата не е била започната от тази служба или това бюро.

1. Когато митническите органи са задържали стоки, за които се подозира, че нарушават право върху интелектуалната собственост, в някоя от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, или са суспендирали освобождаването им, държавите-членки могат да предвидят в съответствие с националното си законодателство, опростена процедура, която може да се използва със съгласието на титуляря на правата, и която дава на митническите органи възможността да направят така че тези стоки да бъдат оставени за унищожаване под митнически контрол, без да бъде необходимо да се определя дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост по смисъла на националното законодателство. С оглед на това държавите-членки прилагат, при спазване на своето национално законодателство, следните условия:

2. Във всички останали случаи, например когато деклараторът, притежателят или собственикът на стоките се противопостави на унищожаването им или го оспори, се прилага процедурата, предвидена в член 13.

Титулярят на правата, който получава координатите, упоменати в член 9, параграф 3, първа алинея, следва да ги използва само за целите, предвидени в членове 10 и 11, както и в член 13, параграф 1.

Всяка друга употреба, неразрешена от националното законодателство на държавата-членка, в която е възникнала ситуацията, може, на базата на правото на държавата-членка, в която се намират въпросните стоки, да ангажира гражданската отговорност на титуляря на правата и да доведе до прекратяване на молбата за намеса за оставащия период на валидност преди нейното подновяване, в държавата-членка, в която са се случили тези факти.

В случай на ново нарушаване на това правило компетентната митническа служба може да откаже да поднови молбата. В случай на молба от типа, предвиден в член 5, параграф 4, тя следва освен това да предупреди другите държави-членки, посочени във формуляра.

1. Ако в срок от десет работни дни, считано от получаването на уведомлението за суспендиране на освобождаването или за задържане, митническото бюро, визирано в член 9, параграф 1, не е било информирано, че в съответствие с член 10 е започната процедура, целяща да определи дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост по силата на националното право, или не е получило съгласието на титуляря на правата, предвидено в член 11, параграф 1, то когато това е необходимо, освобождаването се разрешава или, според случая, задържането се отменя, при условие че са изпълнени всички митнически формалности.

В определени случаи този срок може да бъде удължен максимум с десет работни дни.

2. Ако стоките, за които се подозира, че нарушават право върху интелектуалната собственост, са бързо развалящи се стоки, срокът визиран в параграф 1, е три работни дни. Този срок не може да бъде удължаван.

1. В случай на стоки, за които се подозира, че накърняват чертежи, модели, патенти, допълнителни сертификати за защита или права, свързани с нови сортове растения, деклараторът, собственикът, вносителят, притежателят или получателят на стоките има възможността да получи разрешение за освобождаване или отмяна на задържането на въпросните стоки срещу внасяне на гаранция, при условие че:

2. Гаранцията, предвидена в параграф 1, следва да бъде достатъчна за защита на интересите на титуляря на правата.

Внасянето на тази гаранция не засяга другите възможности за правна защита на титуляря на правата.

В случай че процедурата, предназначена да определи дали е налице нарушение на право върху интелектуалната собственост по смисъла на националното право, е започната не по инициатива на титуляря на чертежа или модела, на патента, на допълнителния сертификат за защита или на правото на нови сортове растения, гаранцията се освобождава, ако лицето, започнало въпросната процедура, не се възползва от правото си на правна защита в срок от двайсет работни дни, считано от деня, в който получи уведомление за суспендиране на освобождаването или за задържане на стоките.

Когато се прилага член 13, параграф 1, втора алинея, този срок може да бъде увеличен максимум до трийсет работни дни.

Условията за складиране на стоките по време на суспендирането им от освобождаване или задържането им се определят от всяка държава-членка, но не пораждат разходи за митническите администрации.

Стоките, признати за стоки, нарушаващи право върху интелектуалната собственост по смисъла на процедурата, предвидена в член 9, не могат да бъдат:

1. Без това да накърнява другите възможности за прибягване към правна защита на титуляря на правата, държавите-членки приемат необходимите мерки, за да дадат възможност на компетентните органи:

2. Стоките, признати за стоки, нарушаващи право върху интелектуалната собственост, могат да бъдат преотстъпени безплатно на държавната хазна. В този случай се прилага параграф 1, буква а).

Всяка държава-членка дефинира санкциите, приложими в случай на нарушаване на настоящия регламент. Тези санкции следва да имат ефективно, пропорционално и разубеждаващо естество.

1. Освен ако това не е предвидено от вътрешното право на държавата-членка, в която е подадена молбата, или в случай на молба, подадена по смисъла на член 5, параграф 4, от законодателството на държавата-членка, в която стоките, нарушаващи право върху интелектуалната собственост, не са открити от митническо бюро, приемането на дадена молба не дава на титуляря на правата право на обезщетение, ако стоките не са открити от митническо бюро и са предмет на освобождаване или ако не са взети никакви мерки, за да бъдат те задържани в съответствие с член 9, параграф 1.

2. Упражняването от страна на митническо бюро или на друг орган, надлежно оправомощен за това, на компетенциите, които са му дадени в областта на борбата срещу стоки, нарушаващи право върху интелектуалната собственост, не ангажира отговорността на това бюро или на този орган спрямо лицата, засегнати от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, или лицата, засегнати от мерките, предвидени в член 4, за вредите, претърпени от тях вследствие намесата на този орган, освен ако това не е предвидено от вътрешното право на държавата-членка, в която е подадена молбата, или, в случай на молба, подадена в съответствие с член 5, параграф 4 — от законодателството на държавата-членка, в която е настъпила загубата или вредата.

3. Евентуалната гражданска отговорност на титуляря на правата се управлява от вътрешното право на държавата-членка, в която въпросните стоки се намират в една от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1.

Мерките, необходими за изпълнение на настоящия регламент, се постановяват в съответствие с процедурата, визирана в член 21, параграф 2.

1. Комисията получава съдействие от Комитета за митническия кодекс.

2. В случай, че се направи позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3, от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Държавите-членки съобщават на Комисията цялата необходима информация, свързана с прилагането на настоящия регламент.

Комисията предава тази информация на другите държави-членки.

Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 515/97 се прилагат mutatis mutandis .

Редът и условията на процедурата за обмен на информация се определят в рамките на изпълнителните мерки в съответствие с процедурата, визирана в член 21, параграф 2.

На базата на информацията, визирана в член 22, Комисията информира ежегодно Европейския парламент и Съвета за прилагането на настоящия регламент. Този доклад можеq в случай на необходимостq да бъде придружен с предложение за изменение на регламента.

Регламент (ЕИО) № 3295/94 се отменя, считано от 1 юли 2004 г.

Позоваванията на отменения регламент се разбират като направени към настоящия регламент.

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Прилага се от 1 юли 2004 г.