(1)

В съответствие с член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът установява вътрешен пазар, работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж, и насърчава научния и техническия прогрес. Създаването на правни условия, даващи възможност на предприятията да приспособят дейностите си по производство и дистрибуция на продукти отвъд националните граници и осигуряващи на дружествата по-широк избор и възможности, допринася за постигането на тази цел. Единният патент, еднакво валиден в целия Съюз, следва да бъде сред правните инструменти, които предприятията имат на свое разположение.

(2)

Съгласно член 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в рамките на установяването и функционирането на вътрешния пазар мерките следва да включват създаването на единна патентна защита в целия Съюз и въвеждането на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол.

(3)

На 5 юли 2000 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета относно патент на Общността за създаването на единен патент, осигуряващ единна патентна защита в целия Съюз. На 30 юни 2010 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз (наричано по-долу „предложението за регламент относно разпоредбите за превод“), уреждащ разпоредбите относно превода, приложими към патента на Европейския съюз.

(4)

На заседанието на Съвета от 10 ноември 2010 г. бе отчетено, че липсва единодушие за продължаване на работата по предложения регламент относно разпоредбите за превод. На 10 декември 2010 г. бе потвърдено, че съществуват непреодолими трудности, които правят постигането на единодушие невъзможно в този момент и в близко бъдеще. Тъй като за постигане на окончателно споразумение относно единната патентна защита в Съюза е необходимо съгласие по предложението за регламент относно разпоредбите за превод, бе установено, че целта за създаване на единна патентна защита в Съюза не би могла да бъде постигната в разумен срок при прилагане на съответните разпоредби на Договорите.

(5)

При тези обстоятелства дванадесет държави-членки, а именно Дания, Германия, Естония, Франция, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, отправиха официални искания към Комисията с писма от 7, 8 и 13 декември 2010 г., посочвайки, че желаят да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на създаването на единна патентна защита въз основа на съществуващите предложения, подкрепени от тези държави-членки по време на преговорите, и че Комисията следва да представи предложение до Съвета за тази цел. Исканията бяха потвърдени на заседанието на Съвета от 10 декември 2010 г. Междувременно още тринадесет държави-членки, а именно Белгия, България, Чешката република, Ирландия, Гърция, Кипър, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния и Словакия отправиха писма до Комисията, като посочиха, че и те желаят да участват в предвижданото засилено сътрудничество. Общо двадесет и пет държави-членки поискаха засилено сътрудничество.

(6)

Засиленото сътрудничество следва да осигури необходимата правна рамка за създаването на единна патентна защита в участващите държави-членки и да осигури на предприятията в целия Съюз възможност да повишат своята конкурентоспособност, като получат избор да търсят единна патентна защита в участващите държави-членки, като допринася същевременно за научния и техническия прогрес.

(7)

Засиленото сътрудничество следва да има за цел създаване на единен патент, осигуряващ единна патентна защита на териториите на участващите държави-членки, който ще се издава по отношение на всички тези държави-членки от Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Като необходима част от единния патент, приложимите разпоредби относно превода следва да бъдат прости и икономически ефективни и да отговарят на предвидените в предложението за регламент на Съвета относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз, представено от Комисията на 30 юни 2010 г., в съчетание с компромисните елементи, предложени от председателството през ноември 2010 г., които получиха широка подкрепа в Съвета. Разпоредбите относно превода ще запазят възможността за подаване в ЕПВ на патентни заявки на всеки от езиците на Съюза и ще осигурят възстановяване на разходите, свързани с превода на заявките, подадени на езици, които не са официални за ЕПВ. Еднакво валидният патент следва да се издава само на един от официалните езици на ЕПВ, както е предвидено в Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция). Допълнителни преводи няма да се изискват, без да се засягат преходните разпоредби, които ще бъдат пропорционални и ще изискват допълнителни преводи на временна основа, без правна стойност и само за информационни цели. Във всички случаи преходните разпоредби ще прекратят действието си, когато се появи възможност за висококачествени машинни преводи след обективна оценка на качеството им. В случай на спор за патентопритежателя следва да се приложи задължението за осигуряване на необходимия превод.

(8)

Условията, установени в член 20 ДЕС и в членове 326 и 329 ДФЕС, са изпълнени.

(9)

Областта, в която ще се извършва засиленото сътрудничество, а именно установяването на мерки за създаване на единен патент, осигуряващ патентна защита в целия Съюз, и въвеждането на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза, е определена от член 118 ДФЕС като една от областите, попадащи в обхвата на Договорите.

(10)

На заседанието на Съвета от 10 ноември 2010 г. бе отчетено и на 10 декември 2010 г. — потвърдено, че целта за създаване на единна патентна защита в целия Съюз не може да бъде постигната в разумен срок от Съюза като цяло, с което бе изпълнено изискването по член 20, параграф 2 ДЕС, че засиленото сътрудничество се приема само като крайна мярка.

(11)

Засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита има за цел насърчаване на научния и техническия прогрес и функционирането на вътрешния пазар. Създаването на единна патентна защита за група държави-членки ще подобри равнището на патентна защита, като предостави възможност за получаване на единна патентна защита на териториите на участващите държави-членки и премахне разходите и усложненията по отношение на тези територии. Така то благоприятства осъществяването на целите на Съюза, защитава неговите интереси и засилва процеса на интеграция в съответствие с член 20, параграф 1 ДЕС.

(12)

Създаването на единна патентна защита не е включено в списъка с областите на изключителна компетентност на Съюза, установен в член 3, параграф 1 ДФЕС. Правното основание за създаването на европейски права на интелектуална собственост е член 118 от ДФЕС, който спада към дял VII (Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата), глава 3 (Сближаване на законодателствата), и в него изрично се прави позоваване на установяването и функционирането на вътрешния пазар, което е част от споделената компетентност на Съюза съгласно член 4 ДФЕС. Създаването на единна патентна защита, включително приложимите разпоредби относно превода, попада следователно в области, които не са от изключителната компетентност на Съюза.

(13)

Засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита е в съответствие с Договорите и с правото на Съюза и не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социалното или териториалното сближаване. То не представлява пречка, нито дискриминация при търговията между държавите-членки и не нарушава конкуренцията между тях.

(14)

Засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита зачита компетентността, правата и задълженията на държавите-членки, които не участват в него. Възможността за получаване на единна патентна защита на териториите на участващите държави-членки не засяга достъпа или условията за патентна защита на териториите на неучастващите държави-членки. Нещо повече, предприятията от неучастващите държави-членки следва да разполагат с възможността да получат единна патентна защита на териториите на участващите държави-членки при същите условия като предприятията от участващите държави-членки. Съществуващите правила на неучастващите държави-членки, определящи условията за получаване на патентна защита на тяхна територия, остават незасегнати.

(15)

По-специално засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита ще бъде в съответствие с правото на Съюза относно патентите, тъй като засиленото сътрудничество ще зачита съществуващите достижения на правото на Съюза.

(16)

При зачитане на евентуалните условия за участие, определени в настоящото решение, засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита е отворено по всяко време за всички държави-членки, готови да зачитат вече приетите в тази насока актове, в съответствие с член 328 от ДФЕС,