Решение № 704 от 12.04.2019 г. на СГС по т. д. № 2329/2017 г.
РЕШЕНИЕ
№ 704/12.04.2019 г.гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2329 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 7, ал. 5 от ТЗ във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМГО,евентуално съединен с иск по чл. 7, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ТЗ, евентуално съединен с иск по чл. 11, ал. 2 от ТЗ.
Ищецът „Ф.“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „F. SA“, твърди, че от десетилетия присъства на световните пазари с разнообразни търговски дейности, една част от които е производство и дистрибуция на запалки, пълнители за запалки, хартия за цигари и други сходни продукти.Твърди че е собственик на марка на Европейския съюз F. с рег. № 010894442 за стоки и услуги по класове 4, 34 и 35 по Ницката класификация, на международна марка FLAMAGAS, регистрирана по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за стоки от класовете 4, 9, 10 и 34 от Ницката класификация.Освен това поддържа, че използва същата марка от учредяването си през 1959 г. и че е притежател на национални марки F. в няколко държави.Поддържа, че от 1998 г. до 2016 г. изключителен дистрибутор на неговите продукти за България е било търговско дружество “Д.” ООД, в което управител и съдружник е бил А. Ф. А. А., който е и едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество „Ф. С.“ ЕООД.Твърди се също че от 2016 г. дистрибуторските отношения между ищеца, съотв. дружеството, което от 2013 г. е водела делата на ищеца по учредяване на дистрибуторска дейност в цял свят и “Д.” ООД са прекратени, след което А. Ф. А. А. е учредил ответното дружество с посочената фирма, която на латиница се изписва по същия начин, както и фирмата на ищеца.Твърди, че ответникът е действал недобросъвестно при избора на фирма, която произхожда от фирмата на ищеца и че едноличният собственик изрично е заявил намерение да конкурира дейността на ищеца чрез своя марка запалки, разпространявана на целия европейски пазар.Ищецът поддържа, че като е регистрирал дружество с фирма, която е идентична с марките на ищеца, ответникът е допуснал нарушение на забраната на чл. 7, ал. 5 от ТЗ (отразяваща и забраната по Регламент (ЕО) № 207/2009 г.), което нарушение трябва да бъде установено и преустановено.При условията на евентуалност твърди, че с регистрирането на търговско наименование, което принадлежи на ищеца (с регистрацията на дружество с наименование Ф. СА през 1960 г. е Търговския регистър на Барселона), ответникът е нарушил правата му и е действал и недобросъвестно, като пряко е целял да се възползва от репутацията на ищеца. Също при условията на евентуалност твърди, че притежава изключително право върху своята фирма (Ф. СА, регистрирана през 1960 г. е Испания) и на основание чл. 11, ал. 2 от ТЗ може да поиска преустановяване на ползването й от ответника, който е регистрирал идентична във фонетично и визуално отношение фирма.По изложените съображения, ищецът предявява искове за установяване на нарушението на неговите търговски марки чрез използването на търговско име от ответното дружество, което е идентично с марката на ищеца и за преустановяване на това нарушение.При условията на евентуалност предявява искове за установяване на недобросъвестно заявяване и използване на неговата фирма от страна на ответника и за осъждане на ответника да преустанови това нарушение.Също при условията на евентуалност предявява иска за осъждане на ответника да преустанови по-нататъшното използване на притежаваната от ищеца фирма.Ответникът „Ф. С.“ ЕООД оспорва исковете изцяло като допустими, но неоснователни.Оспорва фактите, изложени от ищеца относно твърдeните нарушения и поддържа, че наименованието на ищеца е неправилно изписано на български и че следва да бъде „Ф.“, поради което, а и поради добавените две букви „СА“ липсва идентичност или сходство между фирмата на ответното дружество и марката и фирмата на ищеца.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна следното:
От представените извадки от Търговски регистър на Барселона от 22.01.2016 г. се установява, че ищецът е акционерно дружество, с наименование „Ф.“ СА, изписвано на латиница „F. SA“ (стр. 9 и сл. по делото).
„Ф.“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, е собственик на словна марка на Европейския съюз FLAMAGAS, регистрирана по реда на Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на общността на 15.10.2012 г., под рег. № 010894442, със срок на защита до 18.05.2022 г. за стоки и услуги по класове 4, 34 (кибрит, патрони за газ за запалки, камъчета за запалки, средства за опушване, запалки за пушачи, електрически запалки за пушачи и др.) и 35 по Ницката класификация.
Дружеството е собственик и на международна марка FLAMAGAS-словна, с рег. номер 428763, регистрирана по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за стоки от класовете 4, 9, 10 и 34 от Ницката класификация, регистрирана на 23.02.1977 г., с действие и на територията на Република България, считано от 23.11.1990 г., след териториално разширение, като към момента по чл. 235 от ГПК, срокът на закрила на марката, след поредното подновяване е 23.02.2027 година.
Посоченото се установява от представените от ищеца писмени доказателства (стр. 106-122 по делото) и двете приети съдебно-маркови експертизи, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени.
По делото са представени два броя договори за дистрибуция (от 01.11.2003 г. и 01.10.2006 г.), сключени между „Ф.“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания и „Д.“ ООД, и два броя договори за дистрибуция, сключени между К.****СЛ Испания и „Д.“ ООД (от 01.01.2013 г. и от 01.01.2015 г.) (стр. 294-341 по делото).
Дружеството „К.****СЛ“, Испания е свързано с ищцовото дружество („Ф.“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания е едноличен собственик на капитала на К.****СЛ Испания – декларация за еднолична собственост на капитала – стр. 237-254 по делото) и са част от една и съща икономическа група, поради което има право да урежда дистрибуцията на продукти, носещи търговски марки, върху които ищцовото дружество има права.
По силата на тези договори Д. ООД е определен за дистрибутор (ексклузивен за срока на първите три договора и неексклузивен за срока на четвъртия договор) на запалките на Ф., марка Клипър, за територията на Република България. Посочени са целеви обеми на продукцията, която дистрибуторът трябва да реализира на пазара.
По делото е прието заключение на съдебно – почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло, съгласно което подписите от името на „Д.“ ООД не са положени от А. Ф. А. А..
Видно от справка в ТР по партидата на “Д.” ООД, ЕИК *****, дружеството е регистрирано през 1994 г., със съдружници А. Ф. А. А. и Я. Ф. А. Р. А. Д.. От този момент до момента по чл. 235 от ГПК, А. Ф. А. А. е бил съдружник, макар и различен брой дялове в дружеството, както и е бил един от управителите на дружеството.
По делото са представени фактури, издавани от „Ф.“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания и К.****СЛ Испания, с получател Д. ООД за доставени в периода 2005 – 2016 г. (стр. 367-483 по делото) запалки и други продукти въз основа н сключените договори за дистрибуция (стр. 367-483 по делото). По делото е прието, неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло.
Вещото лице А. Т. е посочила, че е изготвила заключението след запознаване с материалите по делото, представените договори за дистрибуция, фактури и справка в счетоводството на „Д.“ ООД. Според вещото лице, в периода 1998 г. – 2015 г. дружеството „Д.“ ООД е закупувало стоки и заплащало стоки по фактури от Ф. СА и К.****СЛ Испания. Тъй като счетоводството на дружеството е неналично, поради компютърни проблеми, не могат да се предоставят данни от 1998 г., но по обяснения от счетоводителите на дружеството, търговските отношения са развивани от 1998 година. След справка се установява, че надлежно са отразени всички представени от ищеца фактури, в Дебит Сметка 304 – Стоки, начислен е ДДС и и издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС.
От справка в ТР по партидата на „Ф. СА“ ООД, ЕИК *******– ответното дружество, се установява, че дружеството - ответник е регистрирано на 24.02.2016 г. с едноличен собственик на капитала и управител А. Ф. А. А..
В предмета на дейност на учреденото дружество е вписано:
„Обзавеждане и покупко - продажба на недвижими имоти. Строително- монтажна дейност. Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. Вътрешно и външнотърговска дейности. Комисионна, спедиционна и складова дейности. Информационни, програмни и импресарски или други услуги. Ресторантьорство и хотелиерство. Продажба на хранителни стоки. Производство на бетонови изделия. Строителна дейност. Търговско посредничество и представителство. Както и всички други дейности, разрешени от закона, които ще се водят по търговски начин съгласно Търговския закон.“
От представеното копие от ГФО за 2017 г., и след справка в ТР по партидата на ответното дружество в ТР (на основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 155, предл. 2 от ГПК), се установява, че от създаването си дружеството не е декларирало реализирани приходи, съотв. разходи от търговска дейност.
По делото са приети основно заключение на съдебно-маркова експертиза и повторно заключение на съдебно-маркова експертиза. Съдът кредитира и двете заключения, като намира, че същите са компетентно изготвени. Изводите и на двете вещи лица са идентични. Вещото лице Я. по повторната експертиза при отговора на въпроса дали е налице идентичност или евентуално объркващо сходство между формата на Ф. СА, официално използвана от ответника на латиница като F. SA и двете марки на ищцовото дружество, заявява, че е налице сходство от най висока степен между фирменото наименование (знака) Ф. СА/ F. SA на ответника и по-ранните словни марки на ищеца рег. номер 010894442 и Nо 428763, което сходство е породено от наличието на фонетично и визуално сходство в най-висока степен между марките и фирменото наименование (знака), предвид обстоятелствата, че по-ранните марки, които са и фирмено име на ищеца, изцяло влизат в състава на фирменото наименование на ответника, а прибавеният в знака неотличителен елемент SA е правна форма на ищцовото дружество и не е в степен да преодолее съществуващите във висока степен сходства, и да направи знака и марките различни в достатъчна степен. Сама по себе си тази разлика не може да измести потребителското внимание от еднаквата структурна композиция на марките и знака, и от идентичността на общия елемент при латиничното изписване на знака, който е транслитериран при кириличното изписване (Ф.), и не е в степен да преодолее съществуващите идентичности и сходства, за да направи марките и знака различни в достатъчна степен. Фирменото име F. на ищеца е идентично с регистрираните марки F.- EM рег. № 01G894442 и SR .№ 428763, в които е посочен като притежател заедно с правната форма, а именно „FLAMAGAS“ SA. Относно въпроса дали е налице е идентичност или евентуално объркващо сходство между фирмата „Ф. СА“, официално използвана на латиница „F. SA' на Ответника и фирмата „FLAMAGAS“ на Ищеца, вещото лице е заявило, че фирменото име на ищеца „FLAMAGAS“ SA / F. е сходно в най-висока степен с фирменото наименование на ответника на латиница „F. SA“ и с кирилична транслитерация „Ф. СА“, тъй като изцяло се включва в него, а разликата е само в това, че при ищеца обозначението на правната форма SA е вписана след името, а при ответника е вписана като част от името, а не като обозначение на правна форма. Т. е. двете фирми имат един и същ идентификатор на латиница. Изписването на идентификатора на ответника на кирилица „Ф. СА“ представлява транслитерация на фирмата на ищеца „FLAMAGAS“ SA. Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. Затова заключава, че е налице сходство в най-висока степен между фирмените наименования на ищеца „FLAMAGAS“ SA / „FLAMAGAS“ и на ответника „F. SA“ / „Ф. СА“.Поради това и вещото лице е посочило, че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака/ фирменото наименование F. SA / Ф. СА на ответника с по-ранните словни марки ЕМ 10894442 и IR 428763 „FLAMAGAS“ на ищеца, и с неговото фирмено име „FLAMAGAS“ SA. Вещото лице С. Д. по първата съдебно-маркова експертиза достига до същите изводи, като в съдебно заседание заявява, че след анализ на фонетичното сходство при произнасянето на думата „Ф.“, се установява, че за потребителя произнасянето на тази дума няма толкова голямо значение, тъй като чувайки думата, потребителят не обръща внимание дали се пише със „С“ или „З“ на български език. За фонетичното сходство, сочи вещото лице, този звук няма значение.
По делото са приети като писмени доказателства разпечатки от електронни съобщение, разменени между А. Ф. А. А. от електронен адрес: *******.net, от името на Д. ООД и****** и ****** от името на Ф. СА, Испания. По делото е прието и заключението на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която Съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена. Според вещото лице инж. Д. С. , с периода 01.2016 г. – 06.2017 г. между посочените електронни адреси е разменена кореспонденция, със съдържание на писмата, каквото е представено от ищеца (превода на български език на електронните писма).
От тази електронна кореспонденция се установя, че на 08.01.2016 г. Ф. Т., действайки от името на Клипер ****г. е уведомило Р. Д.(както е изписано името на А. Ф. А. А.), че договорът за дистрибуция между дружествата от 2015 г. няма да бъде подновен за 2016 година. На това електронно съобщение А. Ф. А. А. с писмо от 11.01.2016 г. (стр. 142 от делото) отговаря, че е изненадан от решението, след продължило 18 години сътрудничество.
Представени са и извадки от документи, представени в производството по дело Nо 678/2017 г. пред КЗК, участници в което са както двете дружества – страни в настоящото производство, дружеството „Д.“ ООД, като А. Ф. А. А. е представлявал и двете дружества (Ф. СА ООД и Д. ООД, като е упълномощил процесуални представители - стр. 531 -533 по делото).
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 7, ал. 5 от ТЗ във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМГО
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба (твърди, че ответникът е нарушил правото му на регистрирана търговска марка F. чрез регистрирането на търговско дружество с фирма Ф. ООД, с транскрипция на латиница FLAMAGAS), съдът намира, че предявените главни искове следва да се квалифицират като такива по чл. 7, ал. 5 от ТЗ във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМГО.
Съгласно чл. 9 от ЗМГО марката е графичен знак, който отличава стоките и услугите на един търговец от тези на останалите, а съгласно чл. 7, ал. 1 от Търговския закон фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, т. е. тя е словесното обозначение, с което търговецът се индивидуализира като субект.Правото на фирмено наименование следва да се разграничава от правото на търговска марка. Търговската марка и търговското име (фирмено наименование) са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост съгласно легалното определение дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗМГО (норма, идентична с нормата на член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95/ЕО на ЕП и на Съвета от 22.10.2008 г. – приложима в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК) притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика, своето име или адрес, както и указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Следователно, с тази разпоредба се създава задължение за търпимост между притежателите на двете изключителни права: правото на марка и правото върху търговското име.Понятие за използване в търговската дейността е дадено в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО – поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами. Именно в този смисъл се прилага и понятието за използване в търговска дейност по чл. 14 от ЗМГО.Съгласно утвърдената съдебна практика (в този смисъл и определение 557/16.12.2016 г. по ч. т. дело № 3516/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I TO) точният смисъл на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ и действителният обхват на предоставяната с нея защита следва да се разглеждат в тясна връзка с установените в обективния правов ред, правила и принципи за защита на марките, като обект на защита, част от които е и наднационалното общностно право на ЕС, съставляващо част от обективния, национален правов ред, по силата договорите за функциониране на Съюза, както и на Конституцията на република България (чл. 5, ал. 4).Поради това и разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ следва да се разглежда във връзка освен със специалните норми на националното право, уреждащи защита на марките, основно тези в ЗМГО, но още и с приложимите общностни актове в конкретния случай (Директива 2008/95/ЕО на ЕП и на Съвета от 22.10.2008 г. (Директивата) с оглед правилото на чл. 235 от ГПК).С Решение от 11.09.2007 г. по дело С-17/06 Съдът на ЕС (голям състав) е приел (по приложението на кодифицираната с Директива 2008/95/ЕО, Първа директива № 89/104/Е. на Съвета от 21.12.1998 г., които разпоредби са идентични със съответните такива на Директива 2008/95/ЕО), че използването от трето лице, без да е получило разрешение за това, на идентично с по-ранна марка наименование на дружество, търговско име или наименование на търговски обект при търговия със стоки, идентични на тези, за които е регистрирана марката, представлява използване, което притежателят на марката може да забрани в съответствие с чл. 5, параграф 1, буква а) от Директивата (Първа директива № 89/104/Е. на Съвета от 21.12.1998 г.), идентичен с чл. 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, ако използването е за стоки и засяга или може да засегне функциите на марката. В такъв случай член 6, параграф 1, буква а) от Директивата може да не допусне такава забрана само ако третото лице използва дружественото си наименование или търговското си име в съответствие с честната производствена или търговска практика. В същото решение Съда на ЕС приема (препращайки към решение по дело Anheuser-Busch), че условието за използване 'в съответствие с честната производствена или търговска практика', представлява по същество израз на задължение за лоялност по отношение на легитимните интереси на притежателя на дадена марка, както и че '... при преценка спазването на това условие за добросъвестно използване трябва да се отчете, от една страна, степента, в която използването от третото лице на неговото име се възприема от съответните потребители или най-малкото от значителна част от тези потребители, като посочващо връзка между стоките или услугите на третото лице и притежателя на марката или лице, което има право да използва марката, и от друга страна, в каква степен третото лице е трябвало да знае за това. Друг фактор, който също следва да се вземе предвид при тази преценка е обстоятелството дали става въпрос за марка, ползваща се в държавата-членка, където е регистрирана или е поискана нейната защита, с добра репутация, от която третото лице може да се възползва при пускането на пазара на неговите стоки и услуги.“ (§ 34 от решение от 11.09.2007 г. – дело С-17/06 (Голям състав))Оттук следва, че забраненото от чл. 7, ал. 5 от ТЗ използване от трето лице, без да е получило разрешение за това, на идентично с по-ранна марка наименование на дружество, търговско име при търговия със стоки, идентични на тези, за които е регистрирана марката, представлява използване, което притежателят на марката може да забрани, ако използването е за стоки и засяга или може да засегне функциите на марката, и такава забрана не би била налице, само ако третото лице използва дружественото си наименование или търговското си име в съответствие с честната производствена или търговска практика (аргумент и от определение 236 от 25.04.2017 г. по т. дело № 174/2017 г. по описа на ВКС, I ТО, ).По изложените съображения, Съдът приема, че следва да са налице следните предпоставки за основателност на обективно кумулативно съединени искове по чл. 7, ал. 5 от ТЗ вр чл. 76, ал1, т. 1 и т. 2 от ТЗ:
1) Ищецът притежава търговски марки, регистрирани по надлежния начин, които се ползват от закрилата на ЗМГО и приложимото международното законодателство;
2) Ответникът е търговско дружество, което осъществява търговска дейност под търговско наименование, идентично или сходно до степен да предизвика объркване у потребителя с регистрирана преди това търговска марка, собственост на ищеца;
3) Използването трябва да засяга или да може да засегне функциите на марката, и по-специално основната ѝ функция, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите;
4) Използването на търговската марка на ищеца от ответното дружество за негово търговско наименование е „недобросъвестно“ по смисъла на ТЗ, ЗМГО и Директива 2008/95/ЕО.Като разгледа посочените предпоставки, съдът намира исковете за основателни.Установи се, че ищецът като търговско дружество е собственик на словна марка на Европейския съюз под рег. № 010894442 - FLAMAGAS, регистрирана по реда на Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26.02.2009 г. за стоки и услуги по класове 4, 34 (кибрит, патрони за газ за запалки, камъчета за запалки, средства за опушване, запалки за пушачи, електрически запалки за пушачи и др.) и 35 по Ницката класификация, както и на международна марка FLAMAGAS-словна, с рег. номер 428763, регистрирана по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за стоки от класовете 4, 9, 10 и 34 от Ницката класификация, регистрирана на 23.02.1977 г., с действие и на територията на Република България, считано от 23.11.1990 г., след териториално разширение със срок на закрила на марката - 23.02.2027 година.Установява, се ответното дружество „Ф. СА“ ООД, ЕИК *******е регистрирано през 2016 година. Негов едноличен собственик на капитала и управител е А. Ф. А. А..От приетите основно и повторно заключение на съдебно-марковите експертизи, се установява че е налице сходство от най висока степен между фирменото наименование (знака) Ф. СА/ F. SA на ответника и по-ранните словни марки на ищеца рег. номер 010894442 и Nо 428763, което сходство е породено от наличието на фонетично и визуално сходство в най-висока степен между марките и фирменото наименование (знака), предвид обстоятелствата, че по-ранните марки, които са и фирмено име на ищеца, изцяло влизат в състава на фирменото наименование на ответника, а прибавеният в знака неотличителен елемент SA е правна форма на ищцовото дружество и не е в степен да преодолее съществуващите във висока степен сходства, и да направи знака и марките различни в достатъчна степен.Не се твърди от ответника и не се установява, че ищецът, като притежател на посочените регистрирани марки е дал разрешение на ответника да използва регистрираната му търговска марка за своето търговско наименование.Основният спорен въпрос по делото е свързан дали е налице недобросъвестност при регистрацията на търговското наименование на ответното дружество.От събраните по делото доказателства, ценени в съвкупност, Съдът намира, че се установи, че българското дружество „Д.“ ООД в продължение на повече от 13 години (считано от 2003 г. до 2016 г.) е било дистрибутор на продукти, произведени от ищеца, върху които същият има регистрирани търговски марки. Установява, се от името на ответното дружество, активно участие при поддържане на търговските отношения с ищеца, съотв. с неговото подразделение от 2015 г. има физическото лице А. Ф. А. А.. Това физическо лице е знаело за съществуващите дългогодишни търговски отношения, за правата на ищцовото дружество върху словните търговски марки, собственост на ищеца FLAMAGAS. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че дистрибуторските договори (както се установи от приетото заключение на съдебно - почеркова експертиза), не са подписани от А. Ф. А. А., като представител на „Д.“ ООД. Независимо от факта, кой точно е подписал дистрибуторските договори от името на „Д.“ ООД, от заключението на съдебно-икономическата експертиза, се установява, че такива дългогодишни отношения са съществували. За участието на А. Ф. А. А. в същите, вкл. и знанието на правата на ищцовото дружество върху търговските марки, международната известност и налагане на същите в Европа, сочи и преписката пред КЗК, и разменената електронна кореспонденция, във връзка с прекратяване на дистрибуторските договори.
Именно това физическо лице, като съдружник и управител на дистрибутора „Д.“ ООД, след прекратяване на дистрибуторския договор с „Ф.“ СА/“К.****СЛ“ Испания, регистрира дружество, с търговско наименование – фирма „Ф. С.“ ЕООД. В това дружество А. Ф. А. А. е едноличен собственик на капитала и управител.Действително, има данни,че дружеството Ф. С. ЕООД не осъществява дейност от създаването си през 2016 година. От друга страна обаче, Съдът съобразява, че е безспорно, че това дружество е създадено незабавно след прекратяване на управлявано от физическото лице А. Ф. А. А. губи дистрибуторските си договори с ищцовото дружество, формулиран е изключително широк предмет на дейност, който безспорно включва и търговия с продукти на пазара, на който оперира и ищеца – запалки, камъчета за запалки, пълнители и други аксесоари за пушене, и на който има регистрирани търговски марки – както CLIPPER, така и FLAMAGAS. Следва да се отбележи, че именно търговията с такива стоки, за които са регистрирани марките на ищеца са и основаната дейност на другото дружество, което се управлява от А. Ф. А. А., като това дейност продължава активната си работа (видно и от преписката пред КЗК и постановеното решение, видно от което ). По отношение на недобросъвестността при подаване на заявка за регистрация на търговска марка и нейното използване е създадена постоянна практика, обективирана в решение № 194/30.10.2013 г. по т. д. № 2274/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 162/24.01.2012 г. по т. д. № 1079/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която предвид приложимите критерии в търговското право, при преценка дали дадено действие е недобросъвестно, следва да се даде отговор доколко конкретното действие противоречи на добрите търговски нрави и честната търговска практика. Понятието 'недобросъвестност' представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила.Според настоящата съдебна инстанция, тази практика може да намери приложение и относно недобросъвестното използване на фирма, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма или марка (относно приложимостта към хипотезата по чл. 7, ал. 4 от ТЗ – определение № 304 от 15.05.2018 г. по т. д. № 2918/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Критерии относно съдържанието на понятието 'недобросъвестност' могат да бъдат идентичност или сходство в съдържанието на фирмата и регистрираната преди това марка, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма (наименование).В конкретния случай, видно от данните по делото безспорно е налице поведение от страна на учредителя и едноличен собственик на капитала чрез целенасочени действия да осъществи регистрация на търговско дружество, което има идентично наименование с предходно регистрирана марка, собственост на ищцовото дружество, за която той е бил наясно, че е правно защитима (в резултат на продължила повече от десетилетие съвместна работа с ищцовото дружество, съответно с негово дъщерно дружество), за да осъществява дейност в насока да изгражда собствена дистрибуторска мрежа за сходни продукти (в този смисъл е разменената електронна кореспонденция между А. Ф. А. А. и представители на дружеството, опериращо с марките на ищеца). Т. е налице е не просто съзнание у учредителя и управител на ответното дружество за нарушаване на чуждите права, а целенасоченост на тези действия. Настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай, с оглед данните по делото може да се обоснове извод, че тези действия по регистрация на търговско дружество с фирма, напълно идентична за обикновения потребител с търговската марка, собственост на ответника, предвид краткия период от регистрацията до образуване на производството по делото, т. е до предприемане на действия от страна на дружеството, собственик на търговската марка (26.02.2016 г. – 25.07.2017 г.) са достатъчни да се обоснове извод за предприемане на действия от ответника, насочени към настъпване на желани от него противоправни последици – объркване на потребителя относно действителния произход на предлагани от него стоки, чрез свързване на знака с марката.Според настоящия съдебен състав, противоречи на защитата, предвидена по чл. 7, ал. 5 от ТЗ, с оглед конкретните данни по делото да се търси някаква допълнителен реален резултат от дейността на ответното дружество. Видна е целенасочеността на поведението при регистрацията на търговското наименование на ответното дружество, както и че при регистрацията му умишлено е нарушена императивната забрана на чл. 7, ал. 5 от ТЗ. Именно търговското наименование е основният признак, който индивидуализира всеки един стопански субект, което съчетано с установената недобросъвестност при избора му и регистрацията в ТР, чрез което това име придобива публичност и дори защита спрямо другите търговски субекти (напр. защитата по чл. 7, ал. 4 от ТЗ), сочи на извод за фактическо осъществяване на търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика.В конкретния случай съдът намира, че регистрирането на дружество от бивш дистрибутор на ищцовото дружество, с търговско име на дружеството, идентично със защитена търговска марка на ищеца, е насочено към създаване на заблуда, объркване у неговите клиенти, че в рамките на дейността си той продължава да осъществява дистрибуторска дейност за ищцовото дружество и разпространява негови продукти, вкл. и такива със същата марка или с друга, регистрирана от ищеца марка. По този начин се застрашава основната функция на марката (за отличаване на стоки или услуги), защото за да може марката да изпълни своята роля на основен елемент от системата на честна конкуренция, която Договорът за ЕО цели да установи и поддържа, тя трябва да представлява гаранция за това, че всички обозначени с нея стоки или услуги са били изработени или предоставени под контрола на едно-единствено предприятие, което носи отговорността за тяхното качество.По изложените съображения, предявените главни искове следва да се уважат.
Тъй като, както бе посочено, само по себе си регистрирането на дружество с фирма, идентична по съдържание с регистрираната търговска марка, следва да е търпимо поведение, само доколкото не противоречи на добросъвестната търговска практика, то и ограниченията следва да засягат поведение, което съдът прие, че е недобросъвестно, а именно следва да се прекрати ползването на търговското наименование от ответника за търговия, включително ползване в търговски книжа и реклами, обозначаване на търговски обекти, офиси, при търговска дейност, осъществявана със стоки в класове 4,9,10,34 и 35 от Ницката конвенция, в които класове е регистрираната марка на ищеца.С оглед този извод на съда за основателност на предявените главни искове, предявените евентуални искове не следва да се разглеждат.
Относно разноските по делото
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски за уважените искове, а именно сумата от общо 8 216,61 лева, от които 1 955,83 лева – адвокатско възнаграждение, 160 лева – държавна такса, 1000 лева – депозити за вещи лица и 5 100,78 лева – разходи за превод на документи.Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 7, ал. 5 от ТЗ вр чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО на „Ф.“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „F. SA“, данъчен идентификационен номер А08116558, съдебен адрес:***, адв. Е. Д. срещу „Ф. С.“ ЕООД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, офис 7, адв. Г. М., че „Ф. С.“ ЕООД, ЕИК *******при използване на регистрирано фирмено наименование „Ф. СА“ нарушава правото на „Ф.“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „F. SA“, данъчен идентификационен номер А08116558 върху словна марка на Европейския съюз FLAMAGAS, регистрирана по реда на Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на общността на 15.10.2012 г., под рег. № 010894442, със срок на защита до 18.05.2022 г. за стоки и услуги по класове 4, 34 (кибрит, патрони за газ за запалки, камъчета за запалки, средства за опушване, запалки за пушачи, електрически запалки за пушачи и др.) и 35 по Ницката класификация и международна марка FLAMAGAS-словна, с рег. номер 428763, регистрирана по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за стоки от класовете 4, 9, 10 и 34 от Ницката класификация, регистрирана на 23.02.1977 г., с действие и на територията на Република България, считано от 23.11.1990 г., след териториално разширение.ОСЪЖДА „Ф. С.“ ЕООД, ЕИК *******, съдебен адрес ***, офис 7, адв. Г. М. на основание чл. 7, ал. 5 от ТЗ във връзка с чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО да преустанови установеното нарушение, като прекрати използването на регистрираното си фирмено наименование „Ф. СА“ за осъществяване на търговска дейност по търговия, дистрибуция на стоки и услуги по класове 4,9,10, 34 и 35 по Ницката класификация, както и в търговски книжа и рекламни материали.ОСЪЖДА „Ф. С.“ ЕООД, ЕИК *******, съдебен адрес ***, офис 7, адв. Г. М. да заплати на „Ф.“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „F. SA“, данъчен идентификационен номер А08116558, съдебен адрес:***, адв. Е. Д. на основание чл. 78 от ГПК разноски по делото в размер на 8 216,61 лева, от които 1 955,83 лева – адвокатско възнаграждение, 160 лева – държавна такса, 1000 лева – депозити за вещи лица и 5 100,78 лева – разходи за превод на документи.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: