Определение № 718 от 20.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 4130/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков

718-2013 <a class="adele-text-link" data-num="353647_CORT" data-type="apis_no" data-kind="case" data-title="Определение № 718 от 20.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 4130/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков">Определение № 718 от 20.08.2014 г.</a> на ВКС по т. д. № 4130/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков BG https://web. apis. bg/p. php?i=2392430 Judgment 20.08.2014 20.08.2014 SAD_0202

Определение № 718 от 20.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 4130/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков


Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 9071 от 9.08.2013 г. на сдружението с нестопанска цел в частна полза "Спортен клуб Ш. "-гр. С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1110 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 4.06.2013 г., постановено по гр. дело № 1065/2013 г., с което по иск на [фирма]-София с правно основание по чл. 76, ал. 1 ЗМГО е било признато за установено по отношение на сопотското сдружение настоящ касатор, че посредством предлагането на спортни услуги, означени със знака на марката Ш.", то нарушава правото на търговеца върху словната търговска марка "Ш.", регистрирана в Патентното ведомство под № 46643/29.12.2003 г. за класове 16, 35, 41 и 42 на стоки и услуги, като на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО настоящия касатор е бил осъден "да преустанови нарушението", а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - да заплати разноски на ищцовото търговско д-во в размер общо на 1 900 лв. за двете инстанции.

Оплакванията на сопотското сдружение касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му, алтернативно -неговото касиране изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, но ведно с присъждане на всички направени в инстанциите разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сдружението с нестопанска цел обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по три правни въпроса, както следва:

1. Когато страната не е въвела твърдение и не е доказала наличието на факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, може ли съдът служебно "ex officio" да приеме невъведеното твърдение за доказано?

2. Когато ищецът в установителен иск по чл. 76 ЗМГО е посочил, че претендира да бъде установено нарушение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от същия закон за конкретен период от време, допустимо ли е съдът да уважи иска и да признае, че е налице нарушение, но по т. 2 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО? Без посочване на период, през който то е било извършвано?

3. Следва ли да бъде обезсилено първоинстанционното решение, когато единият ответник не е бил призоваван в пр-вото пред първостепенния съд?

Първият от въпросите бил решен в противоречие с три решения на отделни състави от гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, вторият - в противоречие с ППВС № 1/1985 г., с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г., както и с Р. № 426/22.05.2009 г. на съста от IV-то г. о. на ВКС по гр. д. № 1825/08 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, а третият правен въпрос - "в нарушение" на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения хонорар за един адвокат от 500 лв., съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 29.10.2013 г.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страни във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на сдружението с нестопанска цел в частна полза "Спортен клуб Ш. "-гр. С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

1. По оплакването за недопустимост на постановеното от САС решение:

Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., само при наличието на вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, като конкретната преценка за наличието на такъв негов порок /по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК/ ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая твърдението на сдружението касатор е за произнасяне на САС по непредявен иск, доколкото с приемането му, че се касаело до нарушение относно сходство на регистрираната марка с използвания знак, въззивната инстанция се е отклонила от формулираното в петитума на исковата молба - да бъде установено нарушение по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО, т. е. за идентичност между регистрираната марка и използвания знак и за идентичност на услугите, за които марката е регистрирана, с услугите, за които знака се ползва.

Ноторно е, че дадена от ищец правна квалификация на исковата му претенция не обвързва сезирания с нея съд, който е длъжен във всички случаи служебно да се произнесе /с доклада си по делото/ за точното правно основание на иска, включително и когато споделя предложената от ищеца квалификация. В процесния случай релевантно е формулираното, но не в титулната, а в петитумната част на исковата молба на софийското [фирма], искане: за преустановяване на нарушението като спре използването на знака "Ш. ", идентичен и/или сходен на регистрираната словна търговска марка за услуги "Ш. ". Меродавно за преценката дали съществува вероятност за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК е обстоятелството, че нито в установителната, нито в осъдителната част от диспозитива на този съдебен акт, не са употребени термините "идентичен", "идентичност" или "сходство", а ноторно е, от друга страна, че мотивите към решението не подлежат на самостоятелно обжалване пред по-горен съд. Предвид налагащият се по необходимост извод за отсъствие на вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, липсва такова основание за допустимост на касационния контрол.

2. По релевираните три правни въпроса:

Констатира се, че нито един от тях не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното въззивно решение, за да може да се преценява извършено ли е било то в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените към съответния въпрос тълкувателно решение, постановление на неговия Пленум или решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Напротив, релевираните три въпроса в изложението към касационната жалба изцяло се отнасят до правилността на постановеното от САС решение, вкл. досежно евентуалната необходимост от допълването му - по реда на чл. 250 ГПК, с посочване на период на нарушението, ако такова искане въобще е било надлежно формулирано в петитумната част на исковата молба. Но съгласно разясненията по т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съответния съд по същото дело. В този смисъл такъв въпрос трябва да е от значение "за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства". В заключение отъждествяването на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационния контрол, обективно не е годно да обоснове приложимостта на последния.

При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и съобразяване на направеното от ответното по касация търговско д-во искане по чл. 81 - във вр. 78, ал. 3 ГПК, сдружението касатор ще следва да бъде осъдено да заплати на този търговец разноски в размер на сумата от 500 лв., представляващи платен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от датата 29.10.2013 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1110 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 4.06.2013 г., постановено по гр. дело № 1065/2013 г.

ОСЪЖДА С. с нестопанска цел в частна полза "Спортен клуб Ш. " със седалище и адрес на управление в [населено място], област П., [улица] /кинокомплекс "А. В. "/ - НА ОСНОВАНИЕ чл. 81 - във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК - да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. I, ап. № 3, СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от САК /В. П. О./, съгласно приложен по делото писмен договор за правна защита и съдействие от 29.10.2013 г.

Определението не подлежи на обжалване.