Решение № 11787 от 05.08.2020 г., Софийски апелативен съд
Решение
№ 11787
гр. София, 08.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, V състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВО ДИМИТРОВЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БОРИЛОВАЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
При секретаря Теодора Ставрева като разгледа докладваното от съдия Гладилова т. д. № 897 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 1966/04.11.2020 г. по т. д. № 2596/2018 г. по описа на СГС, VI-3 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, че 'Орион инвест' ООД е извършило нарушение на притежаваната от 'Орион 2001' ООД - в несъстоятелност търговска марка - комбинирана марка, рег. № 49388, регистрирана за стоки от клас 29 – месо и месни екстракти; защитени цветове: зелен, жълт, бял, класове по В. класификация на образните елементи 03.01.22, 27.05.01. със срок на закрила до 2023 г., чрез използване в търговската си дейност – поставяне на знак, идентичен на регистрираната от ищеца марка върху произведени от него месни продукти и предлагането им за продажба с този знак. 'Орион инвест' ООД е осъдено на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО да преустанови нарушението на притежаваната от 'Орион 2001' ООД - в несъстоятелност търговска марка - комбинирана марка, рег. № 49388, регистрирана за стоки от клас 29 – месо и месни екстракти; защитени цветове: зелен, жълт, бял, класове по В. класификация на образните елементи 03.01.22, 27.05.01. със срок на закрила до 2023 г., изразяващо се в използване в търговската си дейност – поставяне на знак, идентичен на регистрираната от ищеца марка върху произведени от него месни продукти и предлагането им за продажба с този знак. 'Орион инвест' ООД е осъдено да заплати на 'Орион 2001' ООД /в несъстоятелност/ на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, сумата от 29 000 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза в резултат от горепосоченото нарушение на търговската марка за периода 07.12.2013 г. – 29.12.2013 г. и 24.07.2017 г. - 07.12.2018 г. ведно със законната лихва от 07.12.2018 г. до погасяването, като е отхвърлен иска за периода 30.12.2013 г. – 23.07.2017 г. и за разликата до пълния предявен размер от 132 600 лева. 'Орион инвест' ООД е осъдено да заплати на 'Орион 2001' ООД - в несъстоятелност на основание чл. 78 ГПК, сумата 995. 43 лв. – съдебни разноски. 'Орион 2001' ООД е съдено да заплати на 'Орион инвест' ООД на основание чл. 78 ГПК сумата от 3887. 73 лева – съдебни разноски. 'Орион инвест' ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1326. 40 лв. – разноски за ДТ.
С определение № 267/16.01.2020 г.. по т. д. № 2596/2018 г. по описа на СГС, VI-3 състав, съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от 'Орион инвест' ООД, което моли въззивният съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1; чл. 76, ал. 1, т. 2 и чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не взел предвид основният довод – че ищецът е в несъстоятелност за процесните периоди и не би могъл да осъществява дейност с процесната марка по законови причини.Продуктите, продавани от ответника не били идентични, а практически същите, които ищецът би продавал в случай, че е могъл да осъществява дейност.При императивна законова забрана за реализиране на стопанска дейност с активи на дружеството не е възможно да има причинна връзка между твърдяното нарушение и вредите.С решение № 70/3.06.2014 г. по т. д. № 205/2012 г. на ОС Пазарджик длъжникът бил обявен в несъстоятелност и лишен от управлението и разпореждането с имуществото си. Следователно дори да се приемело, че се дължи лицензионно възнаграждение същото било дължимо до 3.06.2014 г.Определеният размер на обезщетението – 60% от приходите на дружеството за периода бил завишен.В тази връзка била допусната комплексна експертиза, която обаче била заличена поради невнасяне на депозита в срок. Тук следвало да се има предвид, че сроковете за внасяне на депозити били инструктивни.По този начин съдът допуснал процесуално нарушение.Съдът неправилно уважил доказателственото искане на ищеца за допускане на свидетел, което не било направено с исковата молба.Недопустимо било установяването на достоверността на снимки, представени с исковата молба/които били недопустими доказателства/.Моли решението на съда да бъде отменено в обжалваната част.Ответникът по жалбата 'Орион 2001' ООД /н. / я оспорва.Поддържа, че преустановяването на търговската дейност не означавало забрана да се сключват лицензионни договори.Счита доказателствените искания на 'Орион инвест' ООД недопустими на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК.Срещу решението е подадена въззивна жалба от 'Орион 2001' ООД /н. /, което моли въззивният съд в частта, с която е отхвърлен искът за вреди с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО за периода 3.12.2013 г. – 23.07.2017 г.Съдът приел, че за този период притежател на марката е И. П. като е взел предвид вписванията в държавния регистър на марките.Съдът не отчел това, че с решение № 35/23.02.3016 г. по т. д. № 115/2014 г. на ОС Пазарджик договорът за продажба и вписването са обявени за нищожни.Съдът неправилно приел, че тази недействителност на договора за продажба на търговската марка и на вписването са непротивопоставими на 'Орион инвест' ООД, тъй като дружеството не е кредитор в производството по несъстоятелност.'Орион инвест' ООД било кредитор в производството по несъстоятелност.В търговския регистър на 4.12.2013 г. на основание чл. 689 от ТЗ бил обявен Списък на приети от синдика вземания на кредиторите на 'Орион 2001' ООД, където под т. 12 фигурирало 'Орион инвест' ООД. Списъкът в тази част бил одобрен.Допълнително поддържа, че недействителността на договора за продажба на комбинирана търговска марка и вписването му в държавния регистър на марките са противопоставими на трети лица без значение дали са кредитори в производството по несъстоятелност, тъй като нищожните договори не произвеждат действие.Освен това И. П. бил ответник по иска за установяване на недействителност и съдружник както в 'Орион инвест' ООД, така и в 'Орион 2001' ООД и се касаело за свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ТЗ като решението за установяването на недействителността следвало дас е счита известно на страните по делото.Ответникът по жалбата 'Орион инвест' ООД я оспорва.Счита, че производството по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО за периода 3.12.2013 г. – 23.07.2013 г. е недопустимо.Позовава се на чл. 21, ал. 5 от ЗМГО, съгласно който прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър като разпоредбата касае всички трети лица.Поддържа, че не следва да се смесва действието на вписването на прехвърлянето на търговска марка с действието на решението, с което сделката е обявена за недействителна.Счита доказателствените искания недопустими с оглед чл. 266, ал. 3 от ГПК
Срещу определение № 267/16.01.2020 г.. по т. д. № 2596/2018 г. по описа на СГС, VI-3 състав е подадена частна жалба от 'Орион инвест' ООД. Поддържа, че заплатения от него адвокатски хонорар е 9000 лв. като съдът уважил възражението за прекомерност по неясни причини. Като намалил хонорара на 4982 лв., от които присъдил 3 887. 73 лв. Не била отчетена фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, намира установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на 'Орион 2001' ООД – в несъстоятелност, с която твърди че притежава правата върху регистрирана комбинирана търговска марка рег. № 49388, регистрирана за стоки от клас 29 – месо и месни екстракти; защитени цветове: зелен, жълт, бял, класове по В. класификация на образните елементи 03.01.22, 27.05.01. със срок на закрила до 2023 г. Марката била обект на нищожен договор за покупко-продажба, което било установено в исково производство с предмет иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ за установяване нищожност на договора за покупко-продажба. По исковото производство били наложени обезпечителни мерки – забрана за разпореждане с правата върху марката и забрана за използване на правата върху марката от притежателя й П., за което същият бил уведомен на 11.07.2014 г. от съдебния изпълнител. Запорното съобщение било получено на 08.07.2014 г. в Патентно ведомство. Независимо от това правата върху марката продължили да се използват във всички търговски обекти на ответника 'Орион инвест' ООД. С решение № 35/23.02.2016 г. по т. д. № 115/2014 г. на ОС [населено място] е установено, че посочените договор за продажба на марката, както и вписването на договора в Държавния регистър на марките към Патентно ведомство на Република България са нищожни с оглед чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Към момента на подаване на исковата молба ответникът без съгласие на ищеца използва идентичен знак в търговската си дейност, като произвежда и предлага на пазара идентични по вид продукти от същия клас, вкл. и с неговото фирмено наименование. Счита, че е налице нарушение на правата на маркопритежателя, от което и последният е претърпял вреди, изразяващи се в пропуск да получи съответно лицензионно възнаграждение при сключен с ответника лицензионен договор. Ищецът предявява искове по чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО, вр. чл. 75, ал. 1 ЗМГО и вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 13 ЗМГО срещу 'Орион инвест' ООД - за установяване на нарушения на правото върху регистрирана търговска марка, за преустановяване на нарушенията и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди във вид на пропуснати ползи – неполучено лицензионно възнаграждение в исковия период 7.12.2013 г. до 7.12.2018 г. в размер 50 000 лв.
Ответникът 'Орион инвест' ООД оспорва исковете. Твърди, че е получил съгласие на притежателя за ползване на марката по силата на сключено споразумение. Поддържа, че стоките, за които е регистрирана марката и които се продават в магазините на ответника произхождат от едно и също място и в този смисъл няма вероятност от объркване на потребителя. Твърди, че ползва знака 'Орион' като фирменото си наименование, което не може да бъде отъждествено с ползване на идентичен знак по смисъла на чл. 73, вр. чл. 13 ЗМГО и не може да е налице противопоставяне на търговското име и регистрираната словна търговска марка. Поддържа, че е налице и ограничението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗМГО; че не са налице претърпени вреди от ищеца, тъй като последният е с преустановена търговска дейност и в производство по несъстоятелност. Допълнително сочи, че размерът на вредите е завишен.
От представената библиографска справка, издадена от Патентно ведомство се установява, че на 10.11.2004 г. е регистрирана комбинирана търговска марка № 49388 в защитени цветове: зелен, жълт, бял, представляваща комбинация от фигуративни елементи - два стилизирани лъва и между тях словен елемент – 'ОРИОН' в Патентно ведомство на Република България, с дата на заявка – 02.02.2003 г. и дата на регистрация – 10.11.2004 г. Марката е регистрирана за стоки от клас 29: месо и месни екстракти и за срок до 02.04.2023 г.
Видно от представеното писмо изх. № 94-00-909/11.06.2014 г. Патентно ведомство и удостоверение, че на 30.12.2013 г. в Държавния регистър на марките е вписано прехвърляне на правото на собственост на И. С. П. от 30.12.2013 г.
Представено е искане за вписване на прехвърляне на правото върху марка вх. № 72349/23.10.2013 г. в съответствие с чл. 21 от ЗМГО на името на новия притежател - И. С. П..
Представен е договор за продажба от 23.09.2013 г., с който 'Орион 2001' ООД е прехвърлило на И. С. П. правото на собственост върху комбинирана търговска марка № 49388 в защитени цветове: зелен, жълт, бял, представляваща комбинация от фигуративни елементи - два стилизирани лъва и между тях словен елемент – 'ОРИОН' в Патентно ведомство на Република България, с дата на заявка – 02.02.2003 г. и дата на регистрация – 10.11.2004 г. Марката е регистрирана за стоки от клас 29: месо и месни екстракти и за срок до 02.04.2023 г.
Представена е обезпечителна заповед от 24.06.2014 г.; съобщение за налагане на обезпечителна мярка до И. С. П. по изп. д. № 20148380407053, получено на 11.07.2014 г. от баща му, от които документи се установява, че: 1. / е допуснато обезпечение на бъдещи искове на синдика на 'Орион 2001' ООД против 'Орион 2001' ООД /н. / и И. С. П. за признаване за нищожни спрямо ответниците на описания по-горе договор за продажба на търговска марка и на извършеното на 30.12.2013 г. вписване в Държавния регистър на марките чрез забрана за разпореждане с правата върху марката и забрана за използване на правата върху марката от притежателя й П.; и 2. / че П. е уведомен за наложеното обезпечение.
С уведомление, получено на 24.07.2014 г. Патентно ведомство на Република България е уведомено за запора върху процесната марка, в съответствие с което е постановено решение от 22.07.2014 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България за вписване на наложения запор.
Представени са разпечатки от интернет страницата www. orion. bg.
Представено е Постановление от 22.04.2016 г. по изп. д. № 20148380407053, с което ЧСИ М. Б., че И. С. П. не изпълнява наложената му обезпечителна мярка и продължава да използва комбинирана търговска марка № 49388 в търговските обекти, посочени на интернет страницата www. orion. bg. За това нарушение била наложена вече еднократна глоба от 400 лв. като с постановлението е наложена отново глоба в размер 400 лв.
С влязло в сила на 23.12.2016 г. решение № 35/23.02.2016 г. по т. д. № 115/2014 г. на ОС [населено място] е установено, че описаният по-горе договор за продажба на процесната марка, както и вписването на договора в Държавния регистър на марките към Патентно ведомство на Република България са нищожни с оглед чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Видно от представеното решение от 21.07.2017 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България и от удостоверение, издадено от Патентно ведомство на Република България като притежател на комбинирана търговска марка № 49388 на 25.07.2017 г. е вписано 'Орион 2001' ООД /н. /.
Представени са фактура от 7.08.2018 г. и фискален бон към нея, удостоверяващи закупуването на месни произведения – колбаси с доставчик 'Орион инвест' ООД.
Представени са етикети на закупени месни произведения с производител 'Орион инвест' ООД, върху които е поставен знак, идентичен на процесната комбинирана търговска марка.
Представени са баланси и отчети за приходите и разходите на 'Орион инвест' ООД съответно за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.
Ответникът е представил по делото споразумение от 05.01.2014 г., по силата на което И. С. П., в качеството му на лицензодател отстъпва на 'Орион инвест' ООД в качеството му на лицензополучател правото да ползва безвъзмездно комбинирана марка 'Орион' за всички класове стоки и/или услуги, за които е регистрирана марката за период от 7 години.
От служебна справка в Търговския регистър по партидата на 'Орион 2001' ООД вписаните се установява, че по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с решение от 30.09.2013 г., с което е определена начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2008 г. Като синдик на дружеството е назначена В. Р..
По делото е разпитан като свидетел А. А. В., от чиито показания се установява, че през м. август 2018 г. колегата му В. Р. го помолила да отиде във фирмен магазин в Халите и да закупи от него колбаси. Свидетелят отишъл в Халите, в месарски магазин с надпис Орион и закупил няколко вида колбаси, които занесъл в офиса. Свалили етикетите, на които пишело 'Орион инвест' ООД.
По делото е изслушано заключение на съдебно-маркова експертиза от патентен специалист. Съгласно заключението на вещото лице П. общата стойност на приходите от обичайната дейност на ответника, означени с марката Орион за периода от 7.12.2013 г. до 7.12.2018 г. е 20 329 000 лв. Настоящата печалба на ответника от произведени и продадени стоки за периода от 7.12.2013 г. до 7.12.2018 г. е 361 000 лв. Размерът на дължимото лицензионно възнаграждение в случай, че имаше лицензионен договор между страните за този период е 144 000 лв. Вещото лице е пояснило, че размерът на дължимото лицензионно възнаграждение би бил като част от дохода, получен от действието на марката, разделен в разумно съотношение между двете страни, така че да име икономически смисъл – в съотношение 40% за лицензополучателя към 60% за лицензодателя. Подходът на база доходи е принципен начин за определяне стойността чрез изчисляване на получени приходи и преобразуване на очаквани ползи. Този подход се основава на концепцията, че стойността на актива е равна на настоящата стойност на целия доход, който е получен или може да се получи от действието на актива към датата на оценка като се съобразяват получените приходи от действието на марката. За реализиране на приходния подход се ползва метод на капитализиране на исторически приходи – целта е приходите да се превърнат в настояща стойност.При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 за установяване на нарушение и чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за преустановяване на нарушенията, както и иск за заплащане на обезщетение за вредите от нарушението, по чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО вр. чл. 75, ал. 1 ЗМГО и вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 13 ЗМГО.
Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който най-общо е сходен или идентичен на марката, за означаване на стоки и услуги, които са сходни или идентични на тези, за които марката е регистрирана, или на различни и несходни стоки и услуги, когато съществува възможност сходството на знаците да доведе до объркване на потребителите, както и за всякакви стоки и услуги, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния й характер или от известността й, респ. уврежда притежателя й /чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗМГ0/.Формите на 'използване' на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. При наличието на такова нарушение на притежателя на марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО.
I. / По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От представеното по делото свидетелство за марка е видно, че ищецът притежава правото върху процесната марка - комбинирана търговска марка № 49388 в защитени цветове: зелен, жълт, бял, представляваща комбинация от фигуративни елементи - два стилизирани лъва и между тях словен елемент – 'ОРИОН' в Патентно ведомство на Република България, с дата на заявка – 02.02.2003 г. и дата на регистрация – 10.11.2004 г. Марката е регистрирана за стоки от клас 29: месо и месни екстракти и за срок до 02.04.2023 г.С договор за продажба от 23.09.2013 г. ищецът е прехвърлил на И. С. П. правото на собственост върху комбинирана търговска марка № 49388 и прехвърлянето е вписано на 30.12.2013 г. в Държавния регистър на марките, от която дата съгласно чл. 21, ал. 5 ЗМГО (отм.); , прехвърлянето има действие по отношение на трети лица в това число за ответника.Представеното споразумение от 05.01.2014 г., по силата на което И. С. П., в качеството му на лицензодател отстъпва на 'Орион инвест' ООД в качеството му на лицензополучател правото да ползва безвъзмездно комбинирана марка 'Орион' за всички класове стоки и/или услуги, за които е регистрирана марката за период от 7 години, съдът намира непротивопоставимо на ищеца включително и относно посочената в него дата на съставяне.Съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.Върховният касационен съд с решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д № 176/2010 г. на ВКС ІІ г. о, практика по реда на чл. 290 ГПК, е възприел по-тясно тълкуване на понятието 'трети лица' - 'трето лице' по смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.); и чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа.В случая обаче ищецът не черпи своите права от страните по споразумението.Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства.Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.Такива доказателства не са представени от ответника.В чл. 22, ал. 5 от ЗМГО и чл. 590 ТЗ изрично е предвидено, че лицензионен договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия ? номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването и договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.Процесното споразумение не е вписанои следователно е непротивопоставимо на третите лица, които в случая са всички лица извън страните по споразумението.Ответникът не оспорва, че произвежда и продава произведените от него продукти от същия клас стоки – месни продукти и техни екстракти, в собствени търговски обекти, които носят идентичен с регистрираната от ищеца марка знак за целия исков период и което продължава и при приключване на устните състезания.Това се установява и от представените писмени доказателства /фискалени бонове, фактура и етикети/ и от събраните гласни доказателства.Право на притежателя на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.); е да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана /каквито са твърденията както на ищеца, така и на ответника/.Използване на търговска марка в търговската дейност е налице при поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара.В случай, че действията се извършват от лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО.В процесния случай е установено, че ответникът използва търговската марка на ищеца без неговото съгласиеи следователно е налице нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13 ЗМГОи искът по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.); е основателен.При твърденията и на ответника, че ползва същата марка за същите продукти, следва да се приеме, че средният потребител практически няма как да установи различие и да отличи стоките на ищеца от тези предлагани от ответника /идентични по вид/, обозначени по идентичен начин.II. / По иска с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
Ответникът не спори, че към датата на устните състезания продължава да ползва по описания по-горе начин търговската марка,поради което искът е основателен.III. / По иска за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО (отм.); :
Относно определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид разпоредбата на чл. 76а от ЗМГО (отм.);. Съгласно ал. 1 обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Съгласно ал. 2 при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съгласно ал. 3 съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.Ищецът претендира обезщетение, което е съизмерил с лицензионното възнаграждение, което би получил, ако за използването на марката е имал сключен лицензионен договор /молба на ищеца от 17.12.2018 г. /.Жалбоподателят – ответник в исковото производство е възразил, че за периода в който ищцовото дружество е в несъстоятелност, същото не е могло да сключва лицензионни договори.Ищецът е обявен в несъстоятелност от 03.06.2014 г.,но това не е от значение за основателността на претенцията за обезщетение.Отговорността за нарушаването на правата върху търговска марка е вид деликтна отговорност и обезщетение се дължи за всички имуществени вреди,а ищецът претендира именно такова.Действително с решението по чл. 711 ТЗ се прекратява дейността на предприятието на несъстоятелния длъжник, което означава прекратяване на търговската дейност и извършване на търговски сделки.От друга страна обаче предприятието на несъстоятелният длъжник има текущи дела във връзка с издирването и уточняването на имуществото, което следва да формира масата на несъстоятелността, както и във връзка с осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността. В тази фаза синдикът съгласно чл. 658 от ТЗ представлява предприятието на длъжника, управлява текущите му дела, участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела; събира паричните вземания на длъжника и с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване. Във връзка с тази дейност на синдика, същият може да сключва и сделки от името на длъжника – пр. договори за счетоводни услуги; договори за наем /по които длъжникът може да бъде както наемодател, така и наемател/.В тази връзка и с цел осигуряване на средства за развитието на производството по несъстоятелност е възможно да бъде сключен лицензионен договор по силата на който да бъдат предоставени срещу заплащане правата върху търговски марки, собственост на длъжника – до отчуждаването на тези търговски марки като част от масата на несъстоятелността.Допълнително следва да се посочи, че обезщетението по чл. 76 ЗМГО има санкционен характер. Предвидената имуществена отговорност за използване на чужда марка без разрешението на маркопритежателя е не само с обезщетителна, но има и санкционна цел, като законът изрично е посочил, че смисълът на обезщетението /което е с фиксиран минимален размер/ е да въздейства предупредително и възпиращо към членовете на обществото.Това е още един аргумент в полза на това, че редът и възможността за сключване на лицензионен договор от синдика на длъжник в производство по несъстоятелност /вкл. след постановено решение по чл. 710 Т3 са неотносими към предмета на изследване по делото.За периода, обаче, от 30.12.2013 г. – 24.07.2014 г. в Държавния регистър на марките е вписано прехвърляне на правата върху процесната марка и като неин притежател фигурира И. П..Съгласно чл. 21, ал. 5 от ЗМГО прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър. В този случай по отношение на третите лица действието на вписването е не само оповестително, но и материално-правно. Последващото вписване в регистъра, удостоверяващо като притежател на правото на марката ищеца е от 24.07.2017 г.В периода от 30.12.2013 г и до 24.07.2017 г. по отношение на всички трети лица, каквото е и ответното дружество, собствеността върху процесната търговска марка е принадлежала на И. П..Обстоятелството, че е бил заведен иск за провъзгласяване на относителната недействителност на прехвърлянето на търговската марка спрямо кредиторите на несъстоятелността е без значение, тъй като ищец по този иск е бил синдикът на ищцовото дружество.Съгласно чл. 649, ал. 3 от ТЗ в производството по чл. 646 от ТЗ, по иск предявен от синдика, съдът няма задължението по чл. 26, ал. 4 от ГПК да конституира кредиторите на несъстоятелността.По тази причина съдът не може да приеме, че независимо от вписването в регистъра на марките, че И. П. е собственик за периода 30.12.2013 г. – 24.07.2017 г., ответникът е знаел, че ищцовото дружество е било собственик на марката /или че недействителността на договора за продажба на комбинираната търговска марка от 23.09.2013 година и вписването му в Държавен регистър на марките /ДРМ/, извършено на 30.12.2013 година не са му противопоставими/.По тази причина обезщетение за ползването на търговската марка от страна ответника е дължимо за периодите: от 07.12.2013 г. – 29.12.2013 г. и от 24.07.2017 г. до 07.12.2018 г.и доколкото ответникът не оспорва, че в целия исков период е обозначавал произведени от него и предлагани за продажба стоки от клас 29 с марката на ищеца.С оглед приетото заключение по съдебно марковата експертиза и отразените в нея стойности на печалбата на ответника за процесния период като процент от която е определено лицензионното възнаграждение /таблиците на страница 5 и 6 от експертизата/, съдът намира, че за констатираните периоди, в които е дължимо обезщетение в размер 12 000 лв. Общият период, за който е дължимо обезщетение е 5 месеца /събрани дните в периодите от 07.12.2013 г. – 29.12.2013 г. и от 24.07.2017 г. до 07.12.2018 г. дават продължителност 5 месеца/. Общият период, за който вещото лице е изчислило лицензионното възнаграждение е 5 години или 60 месеца. След като за пет години/60 месеца са дължими 144 000 лв., то за част от този период в размер 5 месеца са дължими съответно 12 000 лв.Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено за сумата на обезщетение от 17 000 лв., присъдени над дължимите 12 000 лв.
По частната жалба срещу определение № 267/16.01.2020 г.. по т. д. № 2596/2018 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 6000 лв. Ищецът е възразил за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 4982 лв. Спрямо този размер и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано и постановеното определение следва да бъде отменено.
С оглед отхвърлената част от исковетеищецът следва да заплати на ответника 4911. 31 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.С оглед уважената част от исковетеответникът следва да заплати на ищеца сумата 3 158. 04 лв. разноски пред първата инстанция.Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1966/04.11.2020 г. по т. д. № 2596/2018 г. по описа на СГС, VI-3 състав В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил 'Орион инвест' ООД е осъдено да заплати на 'Орион 2001' ООД /в несъстоятелност/ на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, сумата от 17 000 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза в резултат от горепосоченото нарушение на търговската марка за периода 07.12.2013 г. – 29.12.2013 г. и 24.07.2017 г. - 07.12.2018 г. ведно със законната лихва от 07.12.2018 г. до погасяването й, присъдена над дължимата сума от 12 000 лева И В ЧАСТТА, с която 'Орион инвест' ООД е осъдено да заплати на 'Орион 2001' ООД - в несъстоятелност на основание чл. 78 ГПК, сумата 995. 43 лв. – съдебни разноски и 'Орион 2001' ООД е съдено да заплати на 'Орион инвест' ООД на основание чл. 78 ГПК сумата от 3887. 73 лева – съдебни разноски.ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1966/04.11.2020 г. по т. д. № 2596/2018 г. по описа на СГС, VI-3 състав В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ определение № 267/16.01.2020 г.. по т. д. № 2596/2018 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА 'Орион инвест' ООД да заплати на 'Орион 2001' ООД - в несъстоятелност на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 974. 16 лв. разноски пред първа инстанция.ОСЪЖДА 'Орион 2001' ООД - в несъстоятелност да заплати на 'Орион инвест' ООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 4911. 31 лв. разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.