Решение № 2008 от 8.11.2019 г. на СГС по т. д. № 325/2019 г.
РЕШЕНИЕ
№ 2008
Гр. София, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т. д. № 325/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 ЗМГО.
Ищецът Д. Й. А. твърди, че притежава права върху регистрирана национална словна търговска марка KYLIE с рег. № 99477/16.10.2017 г. за стоки от клас 3 и 35 от Ницската класификация. Поддържа, че горепосочените права били нарушени от ответника А. И. З. ООД чрез извършване на действия по внос в Република България на стоки, означени със знака на регистрираната марка без съгласие на титуляря й (неоригинални).При осъществяване на вноса стоките били задържани от митническите органи и към настоящия момент не са унищожени.Ето защо ищецът моли съда да установи факта на извършване на нарушението, да осъди ответника да го преустанови и да постанови унищожаване на неговия предмет.Ищецът поддържа също, че от нарушаване на правата му върху регистрираните марки е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да получи лицензионно възнаграждение от марконарушителя.За претърпените вреди ищецът претендира обезщетение в размер на 2000 лв., ведно със законна лихва.Наред с това моли съда да осъди ответника да му заплати разходите за съхранение на стоките, предмет на нарушението, в размер на 470,40 лв. (съгласно уточнителна молба от 29.07.2019 г.), както и да разгласи диспозитива на решението за своя сметка.Претендира разноски.Ответникът А. И. З. ООД оспорва исковете без да излага конкретни твърдени по фактите. Възразява за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО:
Предявен е установителен иск за факт, изрично предвиден в закона – за факта на нарушаване на регистрирана търговска марка.Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО такова нарушение (по правило) е налице, когато идентичен/сходен знак се използва от другиго в търговската му дейност при обозначаване на стоки/услуги от идентичен/сходен клас. Използване по смисъла на закона представлява както поставянето на знака върху стоките, така и предлагането за продажба, съхранението на стоките с тази цел, вносът и износът им (чл. 13, ал. 2 ЗМГО).От събраните писмени доказателства, включително приетите по реда на чл. 186 ГПК, се установява, че ищецът е маркопритежател на регистрирана словна марка KYLIE с рег. № 99477, регистрирана в класове 3 (включително за козметични комплекти) и 35 от Ницската класификация, с дата на регистрация 16.10.2017 г. и дата на изтичане на защитата 16.02.2027 г., както и на комбинирана марка № 100253, регистрирана в същите класове, с дата на регистрация 10.03.2007 г. и дата на изтичане на защитата 10.03.2027 г.В срока на закрила - на 18.01.2019 г. – в сектор Авиоконтрол, отдел МРР Югозападна, ГД МРР, Агенция Митници са задържани десет броя комплекти за грим (червила, четки за гримиране, пудра на прах, палитра за гримиране червило и молив) с изображение „КYLIE“, за което е съставена разписка № 0136230/18.01.2019 г.От придружаващите стоката документи е видно, че действията по внос (по смисъла на § 1, т. 12 ЗМГО) на задържаните стоки са извършени от ответника (той е посочен като получател на стоката).Същевременно от количеството на превозваните стоки и от качеството на лицето-вносител може да се заключи, че преносът на стоките е част от извършваната от ответника търговска дейност.Не се установява ищецът да е дал съгласие за поставяне на така описаните знаци върху задържаните стоки.Изложеното сочи, че от името на ответника са извършени фактически действия, които биха могли да осъществят състава на нарушение по чл. 73 ЗМГО, ако поставеният върху стоките, предмет на внос, знак е идентичен/сходен със знака, регистриран от ищеца, и стоките са идентични/сходни. За установяване на фактите относно идентичността/сходството съдът е приел и кредитира заключението на съдебно-марковата експертиза, която установява, че знаците, с които са обозначени пренасяните през границата стоки, съставляват словния елемент KYLIE („върху капака на опаковката, централно разположен, ясно и в златни, главни с удебелен контур букви е разположен надписът KYLIE.Вътре в отворената кутия на отделните продукти, а и около тях многократно също присъства надписът KYLIE, представен в главни едри масивни букви.“). Продуктите, обозначени с посочения надпис, представляват течно червило, което се нанася с четка, обикновено червило и молив за устни; прахообразен продукт в кръгла кутийка, четки за нанасяне на грим.От изложените факти вещото лице прави извод, че задържаните стоки са идентични със стоките, за които се отнася регистрираната марка (вкл. и четките за нанасяне на грим, които макар да се класират в друг клас, попадат и в обхвата на понятието „козметични комплекти“, тъй като не се предлагат като отделна стока, а са неделима част от продуктите в общата картонена опаковка), както и че е налице идентичност между използвания от ответника словен знак KYLIE и регистрираната от ищеца словна марка KYLIE. Изводът за идентичност на знака според вещото лице важи и за знака, изписан само с първа главна буква (Kylie) – тъй като съгласно Методическите указания за прилагане на чл. 12 ЗМГО, утвърдени от Председателя на Патентното ведомство, словни марки, които се различават само по начина на изписване (големи или малки букви) се разглеждат като идентични.Налице е идентичност и с елемента KYLIE от комбинираната марка на ищеца, който елемент се откроява като основен доминиращ и отличителен.Този извод обаче е неотносим, тъй като исковете, видно от петитума, не са предявени в защита на комбинираната марка.Щом е налице идентичност между знаците и между стоките, може да се направи извод, че е налице нарушение на правата на ищеца върху регистрираната марка без да е необходимо да се изследва вероятността за объркване на потребителя (тази вероятност е релевантна при сходство в една или в двете категории, но е и при идентичност и в двете).Дори обаче да се приеме, че изобразеният с една главна буква знак е визуално сходен, а не идентичен, то отново е налице нарушение – тъй като е налице вероятност от объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО, в какъвто смисъл е заключението на СМЕ (защото обичайните потребители на процесните стоки нямат професионална насоченост и от тях не се очаква повишено внимание при избора на продукта).Налице са следователно всички елементи от състава на нарушението на регистрираната от ищеца търговска марка, а именно – извършване на действия по фактическо пренасяне на идентични стоки, обозначени с идентичен знак (или за част от стоките – със сходен знак при съществуваща за потребителите опасност от объркване). Извършител на действията по фактическо пренасяне е не само фактическият превозвач на стоките, но и лицето, по чието възлагане се извършва вносът, какъвто в настоящия случай се явява ответникът.Поради изложеното исковете за установяване на нарушението и за осъждане на нарушителя да го преустанови следва да бъдат уважени.По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО.
Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. В настоящия случай ищецът претендира обезщетение в размер на пропуснатата полза от несключване на лицензионен договор с ответника и неполучаване на лицензионно възнаграждение за използване на марките в неговата търговска дейност.Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. Сигурното настъпване на вредата следва от ползването на марката без разрешение – ако ответникът беше поискал разрешение, той щеше да дължи лицензионно възнаграждение.Както е посочено в решение № 22/10.05.2012 г. по т. д. № 1157/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., „причиняването на имуществени вреди на притежателя на марката не е обусловено от наличието на сключен преди това лицензионен договор, нито от реализирането на стоките на вътрешния пазар …. Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор …. правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката за стоки, означени със знак, идентичен или сходен на нея, без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя ….“.
Относно размера на лицензионното възнаграждение, което ищецът е пропуснал да реализира, съдът кредитира заключението на приетата СМЕ и представеното от ищеца писмено доказателство (лицензионен договор, сключен с трето лице).Съгласно СМЕ препоръчителният размер на лицензионната такса възлиза на 4,34 % от евентуално реализираната продукция.Видно от неоспорения договор, сключен между ищеца и трето лице за ползване на процесната словна марка (л. 43), месечното лицензионно възнаграждение в размер на 2000 лв.Като съобрази посочените факти, както и обстоятелството, че съгласно чл. 76а, ал. 3 ЗМГО определеното обезщетение следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на другите членове на обществото, съдът намира, че искът за сумата от 2000 лв. се явява основателен.
По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 ЗМГО.
Стоките, предмет на нарушението, подлежат на унищожаване за сметка на нарушителя и поради това такова следва да бъде постановено от съда.На основание чл. 76, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗМГО ищецът има право да му бъдат възстановени и направените разходи за съхранение на процесните стоки.От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че след задържането им стоките се съхранят в митнически склад.Ето защо размерът на разходите за тяхното съхранение следва да се определи съобразно дневната ставка , определена в Тарифата за таксите които се събират от Агенция Митници по чл. 12 от ЗМ.При условията на чл. 162 ГПК съдът намира иска за сумата от 470,40 лв. за основателен.
Като акцесорен, следва да се уважи и искът за разгласяване на диспозитива на решението в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1420 лв.Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид броя на предявените искове.Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, че А. И. З. ООД, ЕИК *******, е извършил нарушение на притежавана от Д. Й. А., ЕГН **********, национална словна марка KYLIE рег. № 99477, регистрирана в класове 3 и 35 от Ницската класификация, с дата на регистрация 16.10.2017 г. и дата на изтичане на защитата 16.02.2027 г., чрез извършване на 18.01.2019 г. на фактически пренос през границата на Република България на стоки – 10 бр. комплекти за грим, обозначени с идентичен знак, и ОСЪЖДА А. И. З. ООД, ЕИК *******, на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО да преустанови нарушението.ОСЪЖДА А. И. З. ООД, ЕИК *******, да заплати на Д. Й. А., ЕГН **********, на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от гореописаното нарушение, изразяващи се в пропускане на възможността за получаване на лицензионно възнаграждение за използване на марката от ответника, ведно със законната лихва от 19.02.2019 г. до погасяването.ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО унищожаване на 10 бр. комплекти за грим, обозначени със знак KYLIE/Kylie, задържани с разписка № 0136230/18.01.2019 г. на Митница ГД-МРР-Авиоконтрол, и предадени в склад за съхранение на задържани и отнети в полза на държавата стоки, находящ се в гр. София, бул. Брюксел 1.ОСЪЖДА А. И. З. ООД, ЕИК *******, да заплати на Д. Й. А., ЕГН **********, на основание чл. 76, ал. 2, т. 2, пр. 1 ЗМГО сумата от 470,40 лв., представляваща разходи за съхранение на стоките, предмет на нарушението.ОСЪЖДА А. И. З. ООД, ЕИК *******, да разгласи на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО за своя сметка диспозитива на решението във вестник „24 часа“ и вестник „Телеграф“, както и в ефира на Българска национална телевизия в часови пояс 10-12 часа.ОСЪЖДА А. И. З. ООД, ЕИК *******, да заплати на Д. Й. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1420 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: