установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, отличителен елемент, заблуда, определяне на обезщетението, вероятност за объркване, реклама, търговски книжа, отличителност, нарушение на правото върху марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, обезщетение за вреди
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 116 от ЗМГО. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. [...] • Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за овъзмездяването им по справедливост. [...] • При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и предвидените от законодателя превантивни функции на същото - да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.[...]
реклама, реално използване, заблуждение, вероятност за объркване, търговски книжа, идентичност или сходство, установяване на нарушението, отличителен елемент, преустановяване на нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, нарушение на правото върху марка, определяне на обезщетението, лицензионен договор, разгласяване на диспозитива на решението
Домейнът по своята същност е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни, като може да съществува самостоятелно, без да е обвързано с конкретна стока или услуга. [...] • Освен това идентичност е налице и в случаите, когато стоките и/или услугите на заявената марка спадат към обща или по-широка категория от стоки и/или услуги на противопоставената марка, или обратното. [...] • С исковете по чл. 116 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак или използването на знака в търговски книжа или реклами. [...] • Приликата между стоки или услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба. В рамките на тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. [...] • По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. [...] • В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивалентна на вербалния елемент позиция. Уважаването на иска за установяване на нарушението изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. [...] • За уважаване на претенцията на ищеца за осъждане на ответника за преустановяване на нарушението следва при пълно и главно доказване той да докаже, че ответникът действа противоправно, неправомерно използвайки знак, нарушаващ правата му като притежател на правото на марка, към момента на приключване на устните състезания.[...]
търговско наименование, марка, идентично наименование, заличаване на регистрацията, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, вероятност за объркване, търговски книжа, реклама, заблуждение, недобросъвестно използване, преустановяване на нарушението
Правото върху марката е изключително право, което се придобива чрез регистрация в ПВ. [...] • Както бе посочено в изложеното по - горе, а и с оглед систематическото и логическото тълкуване на чл. 13, ал. 2 ЗМГО във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 1 ЗМГО, нарушаването на правото на търговска марка представлява всяко използване в търговската дейност от нарушителя на знак, който е идентичен или сходен с марката за стоки и/или услуги за които тази марка е регистрирана, като разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО предвижда използването на марката в търговската дейност. [...] • Домейнът служи за инденетифициране на областите, които се явяват отделни, самостоятелни единици на автономия в мрежата на Интеренет, чието общо пространство функционира от техническа гледва точка благодарение на йерархията на домейн имената. [...] • Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като разновидност на договора за услуга, основните задължения по който са: з а заявителя – да плати такса (регистрационна и/или годишна); за Регистратора (трето лице или служебен такъв); да одобри заявеното за регистриране наименование; да администрира сървър на наименованията на домейни; да актуализира базата данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес, а всеки Регистратор има и свои специфични договорни условия. [...] • Заявеното име трябва да отговаря на някои технически изисквания (да се състои от определен брой и вид символи и т. н. ), а също така определени имена са запазени ('резервирани') – напр. имената на общините и областите, имената на държавите, имена, производни и/или асоцииращи се с думата 'регистър' и т. н. Заявеното име не трябва да представлява нецензурна и/или обидна дума или словосъчетание, не трябва да противоречи на обществения интерес и добрите нрави, нито да води до объркване (т. нар. 'неподходящо' интернет име). [...] • Ако не са представени такива доказателства при регистрацията, домейнът се регистрира като незащитен. След 5-годишна непрекъсната регистрация и поддръжка незащитените домейни стават защитени. Домейнът разкрива известни сходства с търговската марка и фирмата, но в същото време, между тях има съществени различия. [...] • Няма пречка дадена марка да бъде регистрирана от притежателя й като домейн име, но това не е от естество да промени същността на домейн името в марка. Домейн името не представлява и фирмено наименование (фирма), защото фирмата е обект на регулация на Търговския закон (ТЗ), и представлява обект на индустриална собственост, правата върху който се придобиват в установени от ТЗ правила и процедури след регистрация в Търговския регистър. [...] • Всяко домейн име се състои от имена от различно ниво. [...] • В останалите случаи, поради липса на нарочна законодателна уредба, претенции могат да се предявяват основно във връзка с недобросъвестно използване на дадено домейн име по пътя на деликтната отговорност пред съд. [...] • Сама по себе си обаче регистрацията на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка. Това е така, тъй като домейн - името следва да се използва за идентификация при предлагането на стоки и услуги, идентични или сходни с тези, обозначавани защитената марка като е разположен на интернет сайт, достъпен за ползване от потребителите и на страната, за чиято територия притежателят на марката ползва защитаВ тази връзка, е необходимо да бъде отбелязано, че за производството изобщо липсват твърдения, а в този смисъл и релевантни доказателства, установяващи изсискуемото по смисъла на чл. 13, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО ползване.[...]
Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. С факта на регистриране на марката ищцата на основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО е придобила правото върху нея, а от качеството на нейн притежател произтича активната й легитимация да води исковете по чл. 116 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило нейното изключително право. От момента на регистриране на търговската марка за ищцата възниква правото по чл. 13, ал. 1 ЗМГО да я използва, както и правото да забрани на трети лица да ползват в търговската си дейност без нейно разрешение знак, който има сходство с притежаваната от нея марка – чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. [...] • Това е така, защото този протокол е издаден извън кръга на компетентността на нотариуса, предвидена в нормата на чл. 593 ГПК и ЗННД, и удостоверява действия на самия нотариус, които по същество представляват свидетелски показания, дадени от него в писмена форма. Нотариусът не притежава обща удостоверителна компетентност, защото е овластен да удостоверява само изрично посочен в закона кръг от факти, обстоятелства и изявления – чл. 569, вр. с чл. 593 ГПК. [...] • Този, който отправя търговско съобщение, е публикуващият обявата на сайта, а не собственикът на електронния сайт. [...] • Позоваването на предоставени от търговска марка изключителни права може да се противопостави само по отношение на икономически оператори, осъществяващи търговска дейност, но ответникът не е такъв икономически субект.[...]
марка, идентичност или сходство, срок на действие на регистрацията, графичен знак, доказателствена тежест, установяване на нарушението
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) правата на ищцата върху процесните марки включва следните правомощия: да използва марките, да се разпорежда с марките, да забрани на трети лица да използват без нейно съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марките, като обективните предели на третото правомощие са обусловени освен от наличието на идентичност или сходство между марката и знака, използван от третото лице, така също и от наличието на идентичност или сходство между стоките и услугите, за които марката е регистрирана и за които знакът се използва в търговската дейност на третото лице, алтернативно от придобита известност на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. ), освен това в случаите, при които между марката и знака и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, а знакът се използва, не е налице идентичност, а само сходство, възникването на правомощието е обусловено от наличие на обективна възможност за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО като последица от използване на знака от третото лице. Ето защо от първостепенно значение за основателността на предявените искове по делото е наличието на идентичност или сходство между марките на ищцата и поставения знак върху табелата на хотела на ответника. [...] • Както се посочи по-горе, обаче, наличието на сходство между марката и знака, само по себе си не е достатъчно да обуслови право на притежателя на марката да забрани използването на знака, а за да е налице това право съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е необходимо да съществува обективна възможност за объркване на потребителите относно произхода на предоставяната услуга чрез свързване на знака с марката и формиране на предположение, че услугата се предоставя от или със съгласието на притежателя на марката. [...] • Допълнителен аргумент за липса на възможност за объркване на потребителите чрез свързване на марката със знака представляват и използваните цветове в съдържанието им. [...] • При липса на елемент от обективна страна от състава на деликта по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ), обсъждането на въпросите дали доказателствата по делото установяват знание у ищцата за обща известност на наименованието на хотела на ответника и намерение за недобросъвестно ползване на тази известност чрез регистрацията на процесните марки е безпредметно, тъй като тези въпроси касаят обстоятелства от значение за осъществяване на състава на деликта по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ) от субективна страна, която обаче по дефиниция може да е налице именно и само при осъществяване на всички елементи на състава на правонарушението от обективна страна, а по съображенията по-горе доказателствата по делото не установяват осъществен от обективна страна състав на деликт по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ).[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, реклама, сублицензия, лицензионен договор, mark, вероятност за объркване, отличителност, марка на Европейския съюз, фирмено наименование, марка на ЕС, митнически контрол, митнически органи, свободно обращение, публикация на регистрацията, вероятно объркване, разходи, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, разгласяване на диспозитива на решението, обезпечение, изземване и унищожаване на стоките
Степента на отличителност на комбинацията на червения и златистия цвят върху опаковките на цигари е нормална, в случаите когато съответния нюанс на червено не е широко разпространен и/или не се използва в обичайна форма. [...] • Съгласно чл. 17, пар. 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] • Взема се предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • За пренасяне на стоката следва да се приеме манифистирането на стоките като износ или поставянето им под съответния митнически режим. [...] • Следователно европейският законодател предвижда намеса на територията на Съюза при деклариране на стоки за износ, ако същите се предполага, че нарушават права върху интелектуална собственост. [...] • Предвиденото изключение по т. 2 на цитираната разпоредба касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя “освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно принципа на сводоба на договаряне по чл. 9 от ЗЗД именно в самия лицензионен договор. [...] • От страна на третото лице-помагач се правят възражения срещу предявения иск, които са различни от възраженията, направените от ответника в срока за отговор на исковата молба. [...] • Встъпилото в процеса трето лице-помагач на страната на ответника съобразява процесуалното си поведение от етапа, на който е встъпило, т. е. ако е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, то същото не може да направи възражения, които са преклудирани за страната на ответника и поради това недопустими в процеса. [...] • От значение за производството по иск за установяване и преустановяване на нарушение на права върху марка е само извършеното нарушение, проявната форма на същото и дали то е извършено от ответника. [...] • С оглед на това относно притежанията е предвидено изключение, когато лишаването от тях е в интерес на обществото и предвид условията на закона. Именно такава защита на правото на интелектуална собственост, която също е защитена от ХОПЕС в чл. 17, пар. 2, е предвидена в Регламент (ЕС) № 608/2013 чрез намесата на митническите органи при предположение за нарушение на права на интелектуалната собственост, включително и с уредената процедура по унищожаване на стоки. [...] • Ако се твърдят самостоятелни права върху предмета на спора редът за защита на третото лице-помагач е различен. [...] • Доминиращият елемент в марката е този, който чрез графичното си представяне/ изписване обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителя.[...]
внос на стоки, регистрация, право върху марка, задържане на стоки, имитация, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. [...] • Ищецът на основание чл. 10 ал. 1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право. [...] • Субект на нарушението по чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. [...] • Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. [...] • Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл. 119 ал. 1, т. 2 ЗМГО.[...]
пропуснати ползи, унищожаване на стоките, имитация, задържане на стоки, марка на Общността, внос или износ на стоки, географско означение, вероятност от объркване, марка на ЕС, оригинални стоки, определяне на обезщетението, марка на Европейския съюз
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е притежател на посочените в исковата молба марки и техния обхват, както и че правото му е нарушено от ответниците, за което те носят солидарна отговорност и са използвали марките в търговската си дейност /чрез поставяне на знаците върху задържаните стоки и техните опаковки, които са от същия клас и са обозначени с идентичен или сходен на марките на ищеца знак/ . Следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния размер. Ответниците носят тежест да докажат твърдените от тях факти, изключващи правата на ищеца. [...] • По иска с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Според чл. 111 ЗМГО, марката на Европейския съюз е марка, която е регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001, съответно – отменения Регламент 207/2009 и има действие на територията на Република България и притежателят? се ползва с правата по този закон. [...] • В § 1, т. 6 ДР на ЗМГО, се съдържа дефиниция за внос или износ на стоки – а именно - фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • При наличие на идентичност на стоките и сходство и идентичност на знаците, с които са обозначени и регистрираната марка може да се приеме и че съществува вероятност от объркване за крайния потребител, която включва възможност за свързване на знака с марката, съответно за техния произход и качество. [...] • Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, нарушения правата на маркопритежателя могат да се изразят и в предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак. [...] • При проведено такова доказване, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди в резултат на нарушението, като отчете всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия за маркопритежателя и специалните норми на чл. 76а и чл. 76б ЗМГО. [...] • Съдът, предвид изричното уточнение на ищеца относно вида и начина на определяне на обезщетението, съобразно специалните норми на чл. 119, ал. 1 ЗМГО, не може служебно да присъди и друг вид вреди от нарушението или определи размера по реда на т. 1, който е и неприложим при конкретното нарушение. [...] • Искът е осъдителен и следва да бъде подкрепен с доказателства за съществуването на притезание на ищеца за престиране от ответника на парична сума в конкретен размер. [...] • За същите, обаче, следва да са налице доказателства относно размера – напр. официални документи, изходящи от оторизираните за целта органи или изслушване на съдебна експертиза.[...]
марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, трето лице, фалшифицирани стоки, установяване факта на нарушението, търговски книжа, рекламна дейност, марка на ЕС, недобросъвестност
Предмет на разглеждане в производство е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / за установяване факта на нарушението, извършено от ответника. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО /отм. /, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм. /, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм. / или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм. / . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО /отм. / . [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / . [...] • Недобросъвестността е свързана със знанието или незнанието на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • В този смисъл, неправомерното използване на марката /„без съгласие“ на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. При правоизключващи възражения на ответникасъдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, която може да се въведе в предмета на делото като твърдение за съществуването на правото на ответника да осъществява търговска дейност /дадено съгласие от притежателя на марката/ или чрез опровергаване на презумпцията за недобросъвестност /вина по чл. 76 г ЗМГО /отм. // . [...] • Формата на вината по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / вр. с чл. 13 ЗМГО /отм. / е небрежност и предполага неполагане на дължимата грижа, преценена в случая като грижа на добрия търговец. [...] • Добросъвестността изисква законосъобразност на придобивното основание, както и наличието на информация за произхода на стоките. [...] • Придобиването на стоката от лица, извън кръга на посочените, налага проверка за произхода на стоката, с оглед наличието на съгласие за поставяне на знака върху стоката и правото на отчуждителя да извършва търговска дейност без да накърнява правата на маркопритежателя.[...]
преустановяване на нарушението, вероятност за объркване, пропуснати ползи, лицензионен договор, заблуда, идентичност или сходство, отличителност, право върху марка, търговски книжа, пряка и непосредствена последица от нарушението, бездействие, определяне на обезщетението
Понятието за марка, като обект на правото, е дефинирано в разпоредбата на чл. 9 от ЗМГО /отм/, която определя марката като знак, позволяващ да бъде представен графично и способен да отличава стоките или услугите на определено лице от тези на други лица. [...] • Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка. Субективното материално право върху марката възниква с нейната регистрацията, считано от датата на подаване на заявката, като самата регистрация се извършва в рамките на административно производство пред Патентното ведомство. [...] • Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. / са посочени в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО /отм. /, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично се посочва, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] • При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи. [...] • Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГ0/отм. / представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки. [...] • В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм. / е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД. [...] • Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО /отм. /, както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм. / е уредил възможност то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО /отм. /, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание. [...] • В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението. [...] • По този начин преценката на съда се базира на един обективен критерий, без обаче да се изчерпва с него. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на маркопритежателя, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е намаляването на продажбите на означаваните с регистрираната марка стоки, извършвани от притежателя на съответния знак за сметка на реализираните такива от ответника ползващ същото означение неправомерно. [...] • Така от една страна притежателят на правото върху регистрираната марка се поставя в положението да бъде лишен от потребители, които всъщност считат, че купуват стоки, произвеждани именно от него, а от друга бива поставен пред опасността качеството на имитиращия продукт да увреди репутацията на регистрираната марка.[...]
преустановяване на нарушението, марка, фалшиви стоки, оригинални стоки, реклама, използване в търговска дейност, пропуснати ползи, търговски книжа, вероятност за объркване, имитация, установяване факта на нарушението, изземване и унищожаване на вещите, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • За всяка своя VIP обява имат право еднократно да обновят само една обикновена обява за целия период на VIP статуса. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява. [...] • За успешна доставка се счита тази, при която получателят е получил стоката, не е имал забележки или отказ от доставката. [...] • Съгласно чл. 16, ал. 2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. [...] • За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. [...] • Администраторът има право да премахне обява изцяло, да изтрива снимки, или да блокира профили на потребители, които не спазват правилата на сайта, за което узнава чрез задействане на линк, съществуващ във всяка обява за покупка - „Съобщи за нередност“, при което се изпраща информация до администратора на сайта за нередности в обявата. [...] • Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ урежда принципното положение, че доставчикът на услуга, представляваща съхраняване на чужда информация, не носи отговорност за нейното съдържание. [...] • Следователно, по аргумент за противното от чл. 16. ал. 1 ЗЕТ, ответникът носи отговорност пред маркопритежателите за съдържанието на тези обяви, чрез които се осъществява незаконната дейност на получателите на услугата - продавачите, които са ги публикували в нарушение на правата на Компаниите. [...] • Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗМГО Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение; 3. обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване. [...] • При реализирането на отговорността на преките извършители на нарушението - получателите на доставяната от ответника услуга и тъй като тази отговорност е за нарушение по смисъла на чл. 73 във вр. чл. 13 ЗМГО (отм. ) на права върху марки, следва да се приложи чл. 76 ЗМГО, съгласно който текст увреденото лице може да иска установяване на нарушението, преустановяване на нарушението и обезщетяване на вредите от нарушението. Съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕТ отговорността на доставчика на електронните услуги, който не е изпълнил задължението си да премахне незабавно нарушаващата правото информация, е отговорност за съдържанието на публикуваната на сайта му информация и ответникът отговаря пред ищците за това, че тази информация нарушава правата върху притежаваните от тях марки, а след като отговаря за това от него може да се иска както преустановяване на нарушението, така и обезщетяване на вредите от нарушаването на правата на ищците върху притежаваните от тях марки. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО са свързани и засягат цялостната търговска дейност на притежателите на правата върху съответния знак.[...]
марка на ЕС, пускане на пазар, реклама, търговски книжа, интернет сайт, срок на действие на регистрацията, отличителност, общоизвестна марка
Не са събрани доказателства (а не са ангажирани и твърдения от ищеца) знакът „Avio“, освен в съчетанието „DIESEL Avio Double Filtered“, да е използван от ответника и самостоятелно за означаване на стоки или в търговски книжа и реклами при осъществяване на търговската му дейност. При това положение спорът между страните се концентрира именно върху въпроса дали използването на посочения комбиниран знак „DIESEL Avio Double Filtered“ в търговската дейност на ответника може да доведе до объркване на потребителите поради сходство на знака или елемент от него с марката на ищеца. Заключението на съдебно-марковата експертиза по делото дава положителен отговор на този въпрос, като е категорично, че между марката на ищеца и използваният знак от ответника е налице степен на сходство в отличителните и доминиращи елементи, което създава вероятност за пряко объркване на потребителите на стоки от клас 4 на МКСУ, изразяващо се във възможност за свързване на знака на ответника с марката на ищеца, както и вероятност за свързване (непряко объркване), изразяващо се във възможност за предположение от страна на потребителите, че въпросните стоки произхождат от едни и същи или икономически свързани предприятия. [...] • Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че марката на ищеца се ползва със защита на територията на ЕС от предходна дата (а именно от датата на заявката за регистрацията й – 31.08.2011 г. ), а редът за определяне на знак като общоизвестна марка по чл. 50а ЗМГО (отм. ) и последиците от обявяването на знака за общоизвестна марка по чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО (отм. ) поначало са регламентирани с цитираните разпоредби като възможност за защита срещу регистрация на марка, която е извършена след като идентичен или сходен на марката знак е придобил статут на общоизвестна марка.[...]
пропуснати ползи, регистрация, право върху марка, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, вероятност за объркване, търговски книжа, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението
Следователно приложение ще намери общия правен принцип, че новия закон уреждащ процесуалния ред за защита следва да се приложи и към заварените производства. Съобразно нормата на чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО, носителят на право върху марка може да иска преустановяване на нарушението и заплащане обезщетение за вреди. Във връзка с това ищецат следва да установи правото си, както и използване от ответника на нарушаващия знак при условията на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО - той да е идентичен или сходен на марката и да е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. В съответствие с чл. 113, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗМГО, използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 - 4 без съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение. Нарушение съставлява и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. [...] • В съответствие с нормата на чл. 118, ал. 1 ЗМГО, обезщетение на извършеното нарушене на право върху марка се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.[...]
реклама, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, идентичност или сходство, заблуждение, отличителност, право върху марка, вероятност за объркване, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка, търговско наименование
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО /отм. / съдържа легална дефиниция на термина „изключително право върху марка”. Нормата гласи, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основани на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на тази разпоредба представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа или реклами – арг. от ал. 2 на чл. 13 от ЗМГО /отм. / . [...] • Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО /отм. / . Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. [...] • Самото понятие домейн се използва за обозначаване на наименованието, с което е известен определен адрес в интернет пространството. [...] • Следователно регистрацията от регистратора на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм. / . Освен това, регистрираната на ищеца марка е комплексна, а не словна и доколкото в домейна се съдържа единствено част от словната част на защитената марка, не може да се обуслови извод, че ответникът използва марката на ищеца. [...] • За да съставлява нарушение по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО /отм. /, следва използването на регистрираното фирмено наименование да е недобросъвестно: регистриралият го търговец знае или е бил длъжен да знае за правата на притежателя на търговската марка и желае или допуска настъпването на противоправните последици - объркване на потребителя относно действителния произход на стоките/услугите или свързване знака /фирмено наименование/ . Съгласно константната практика на ВКС, недобросъвестността следва да бъде преценявана поотделно и конкретно във всяка конкретна хипотеза, с оглед конкретните обстоятелства и конкретното поведение на конкретния правен субект. [...] • Така дадената в разпоредбата защита не е абсолютна, като следва да бъде съобразено обстоятелството, че всяка марка се ползва със закрила и съответно защита по отношение на стоките и услугите, за които се отнася регистрацията й, поради което не може да се разширява правото на маркопритежателя до степен да има право да забранява на трето лице да регистрира фирма, която ще осъществява дейност в различна област, от тази за която са стоките и услугите, за които се отнася регистрацията на марката му. [...] • В този смисъл само по себе си регистрирането на дружество с фирма, идентична или сходна по съдържание с регистрираната търговска марка, следва да е търпимо поведение, само доколкото не противоречи на добросъвестната търговска практика. [...] • Сходството между марката и фирменото наименование е частично и единствено по отношение на словния елемент на регистрината комбинирана марка.[...]
реклама, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, лицензионен договор, обезщетение за вреди, бездействие, недобросъвестност, вероятност за объркване, търговски книжа, установяване на нарушението, отличителност, нарушение на правото върху марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Когато се осъществяват като действия, свързани със собствената на ответника търговска дейност, те представляват форма на използване от него за рекламиране и идентификация на собствената му търговска дейност, такава каквато той реално осъществява. [...] • Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ) на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО (отм. ), което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 76 от ЗМГО (отм. ). [...] • Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО (отм. ). Словната марка включва в състава си само словен елемент, който подлежи на закрила. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл. 76а, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО (отм. ), обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. [...] • Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. [...] • Управлението на такива търговски центрове – мол, е специфично и зависи от конкретно предприетите действия от собственика. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО (отм. ) представлява специален деликтен състав на гражданската отговорност, към който намират приложение съответните общи правила на ЗЗД, включително относно института на погасителната давност.[...]
обезщетение за вреди, марка, акционерно дружество, реклама, лицензионен договор, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Присъждането на номера се извършва при попълване на регистрационен формуляр, като издателят е задължен да представя броевете на продължаващото издание. [...] • При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] • Съгласно дефинитивната норма на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / използване на марката в търговската дейност представлява поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т. 1/, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т. 2 и използването на знака в търговски книжа и в реклами /т. 4/ . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което е предпоставка за пораждане на правото на притежателя й на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм. / . [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] • Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО /отм. / урежда правото на всеки съпритежател на марка да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Посочената правна норма не дава възможност на един от съпритежателите да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите притежатели, ако не е уговорено писмено друго. [...] • С оглед доказване на исковете по основание, но при липсата на достатъчно данни за техния размер, обезщетенията следва да бъдат определени по размер съгласно чл. 76 б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм. / . [...] • Съгласно това препращане обезщетението следва да бъде определено от съда при съобразяване с всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, реализирани от нарушителя, както и при съблюдаване на принципа за справедливост, като обезщетението въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и за останалите членове на обществото.[...]
марка, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, реклама, юридически лица с нестопанска цел, идентичност или сходство, вероятност за объркване, отличителен характер
Техниката се популяризира и обсъжда в електронни и печатни медии. [...] • При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е включително предлагането или предоставянето на услуги с този знак, както и използването на знака в реклами (чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките и услугите от съответния клас е била възприета при нейната регистрация по реда ЗМГО, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство (чл. 25 и чл. 26 от ЗМГО). [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия.[...]
вероятност за объркване, препродажба, марка на Общността, задържане на стоки, лицензионен договор, идентичност или сходство, внос или износ на стоки, търговски книжа, географско означение, имитация, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, неполучено лицензионно възнаграждение, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, срок на действие на регистрацията
В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят ѝ се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • За да се направи извод дали е налице използване на марките по смисъла на чл. 13 ЗМГО, освен наличие на сходство между знака, който ответникът употребява, и регистрираната търговска марка на Общността, съдът трябва да извърши сравнение и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, и стоките и услугите, за обозначаване на които е използван знака. [...] • Това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. [...] • Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона. С оглед на това и формата на вината, която се изисква от ЗМГО, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. [...] • В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които се установява, че той не е могъл да знае за наличието на чуждо право върху съответната марка, както и за това, че извършва действия, с които нарушава това право, като тази невъзможост се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултата на неполагане на дължимата от него грижа да провери дали в полза на трето лице съществува признато от закона право, както и дали чрез своите действия той го нарушава. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • Разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76а ЗМГО уреждат иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗМГО право върху търговска марка може да се защити срещу неговото нарушаване, ако в резултат на последното са произлезли вреди. [...] • Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, отличителен характер, отличителен елемент, по-ранна марка, международна регистрация на марка, идентични или аналогични активи, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, оригинални стоки, лицензионен договор
При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка в състава на използвания знак е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, тъй като по-ранната марка е разпознаваема като такава в използвания знак. [...] • Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще на нарушение на това субективно право, докато исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО са насочени към репариране на претърпените от нарушението вреди и предотвратяване на възможността за бъдещо настъпване на такива чрез търговска реализация на нарушаващите марката стоки. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 1 визира поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т. 2 - предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели; т. 3 - вносът или износът на стоките с този знак и т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. [...] • Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. [...] • Посочената разпоредба обаче урежда конкуренцията между регистрирани марки - когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. [...] • Вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос и предлагане на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката (а такова използване се установи да е налице) без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО има акцесорен характер и след като е установен факта на нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца, то стоките, предмет на нарушението подлежат на изземване и унищожаване.[...]
марка на ЕС, вероятност за объркване, марка, ползваща се с известност, марка на Общността, марка на Европейския съюз, идентичност или сходство, отличителен характер, по-ранна марка, заблуждение, установяване на нарушението
Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. [...] • Затова признаването на възможността на притежателя на по-рано регистрирана марка да забрани на всяко трето лице (включително притежаващо по - късно регистрирана марка) ползването на знака, е единственото съответно на признатото от нормативната уредба право на притежателя на търговка марка да защити специфичните си интереси, така че марката да изпълни присъщите си функции да гарантира на потребителите произхода на стоката. [...] • Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Противопоставянето на приемането на писмени доказателства, респ. на допускането на други доказателствени средства, като процесуално действие при осъществяването на защитата на ответника, е по своята същност твърдение за неотносимост на конкретните доказателства за установяването на спорните обстоятелства в процеса. Преценката за основателността на това изявление, която всъщност е преценка за допустимостта и относимостта на доказателствата, е предоставена на съда. Оспорването на писмени доказателства (в частност на документи), като защитно процесуално действие на страната, съставлява твърдение за тяхната неистинност, респ. невярност на съдържанието им.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions