Решение № 196 от 27.02.2009 г. на СГС по т. д. № 2154/2007 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
ГР. СОФИЯ, 27.02.2009 ГОД.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-5 СЪСТАВ в публичното заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
при секретаря А. С. и в присъствието на прокурора .…………… като разгледа докладваното от съдия Н. т. дело № 2154 по описа за 2007 г. И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 76 ал. 1 т. 1,
т. 2 и
т. 3 и
чл. 76 ал. 2 т. 1,
т. 2 и
т. 3 от ЗМГО от „М.” ООД, гр. С., против „Е.” ООД, гр. София.
Ищецът “М.” ООД, гр. С., твърди в исковата молба и в молби – уточнение от 07.05.2008 г. и от 29.05.2008 г., че е притежател на търговска марка “F. G.” рег. №*****– комбинирана, регистрирана за стоки от клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/.Поддържа, че ответникът „Е.” ООД, гр. С., е извършил нарушение върху така регистрираната марка, реализирано чрез внос в България на 3072 броя дезодоранти за тяло в опаковки от по 150 мл., обозначени със същата марка.Ищецът твърди, че не е давал съгласието си ответникът да използва регистрираната марка в търговската си дейност по какъвто и да е начин, включително посредством производство или внос на стоки, обозначени с марката.В съдебно заседание на 17.04.2008 г. ищецът е заявил, че стоките са произведени без знанието и съгласието на притежателя на марката и представляват фалшификати,но счита, че това обстоятелство е без значение за спора, тъй за твърдяното нарушение - внос на стоките на територията на България, без съгласието на притежателя на марката, е без значение дали стоките са оригинални.Излага подробни съображения, че вносът на така посочените стоки без съгласието му съставлява нарушение на правата му върху регистрираната търговска марка. Поддържа,че за него като притежател на марката съществува призната и защитена от правото възможност да получи материална облага от предоставянето на трети лица на правото да ползват неговите марки.Твърди,че като използва процесната марка, без да е получил съгласието му чрез сключването на лицензионен договор за марката, ответникът го лишава от лицензионното възнаграждение, което ищецът би получил ако беше сключен лицeнзионен договор.С оглед изложеното ищецът моли да се постанови решение, с което да бъде установен факта на нарушението, да бъде осъден ответника „Е.” ООД, гр. С., да преустанови занапред нарушението на правото върху процесната марка, а също и да бъде осъден да заплати сумата 10 000 лева, обезщетение за претърпени вреди от нарушението, равни на лицензионното възнаграждение (роялти), което ищецът би получил, ако беше сключен лицензионен договор между двете страни. Моли също така ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца стоките, предмет на нарушението, както и да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени разноски за съхранение на задържаните стоки, чийто размер до 29.05.2008 г. възлиза на 2611,15 лева, съгласно увеличение на иска, допуснато в съдебно заседание на 13.11.2008 г. Моли също така да бъде постановено разгласяване на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, за сметка на ответното дружество.Претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция.Ответникът “Е.” ООД, гр. С., оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа, че не е доказана активната легитимация на ищеца, а именно че същият е притежател на процесната марка и че марката е действаща към момента на предявяване на исковата молба.Твърди,че през 2007 г. ищецът е продал на територията на страна 351 броя дезодоранти, означени с марката марка “F. G.”, които е закупил от фирмата F. Ltd, U. K.Твърди,че ищецът купува разпространяваните от него на българския пазар стоки с процесната марка от F. Ltd, U. K., което дружество е сключило на 18.10.2005 г. споразумение с турската компания O. I. S. V. AS за производство на дезодоранти с марка “F.”.Твърди,че внесените от него стоки са произведени именно от O. I. S..Поради това счита,че задържаните стоки, означени с марката “F. G.”, са практически идентични на стоките със същата марка, разпространявани на българския пазар от ищеца, поради което не съществува вероятност за объркване на потребителитеТвърди, че доколкото стоките са произведени със съгласието на ищеца, то не е осъществен фактическия състав на чл. 13 ал. 1 от ЗМГО.Също поддържа и че задържаните стоки са били включени погрешно при останалите стоки, изпратени му с товарителница №****** от 19.11.2007 г. от фирмата продавач T. C. A. S. V. T. LTD,S., в подкрепа на което представя декларация от изпращача.Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени,като му бъдат присъдени направените по делото разноски.Съдът на базата на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, а и от приложеното към исковата молба Удостоверение на Патентно ведомство на Република България се установява, че “М. А. Н –К.” ЕООД, България, е регистрирало в ПВ на Република България комбинирана марка рег. №***** - “F. G.”, със срок на защита до 04.08.2008 г., а на 18.10.2005 г. в регистъра на марките е вписано прехвърлянето на правото върху марка “F. G.” от “М. А. Н –К.” ЕООД, България, в полза на „М.” ООД, България. Видно от представеното уведомление на Патентно ведомство на Република България, на 08.02.2008 г. на основание чл. 20 ал. 2 от ЗМГО по молба на „М.” ООД, България, е било вписано подновяване на регистрацията за нов период от десет години на марка “F. G.”, рег. №*****, като срокът на закрила на същата е до 04.08.2018 г.
Не се спори, че към момента на осъществяване на процесния внос ответникът не е бил официален дистрибутор на стоки, носещи търговска марка рег. №***** - “F. G.”, комбинирана. Не са налице и твърдения от страна на ответника, че е сключил договор за разпространение и продажба със собственика на марките на територията на Република България, респ. с негов оторизиран представител, както и че процесните стоки са оригинални – произведени от ответника или с негово съгласие.
Както се установява от представеното писмо №М47 -0268/26.11.2007 г. на А. “М.”, М. С., ЕАД №******************/22.11.2007 г., митнически манифест № 22.11.2007 г., международна товарителница № 19.11.2007 г., тир карнет /GX********/, фактура № 19.11.2007 г. и опаковъчен лист към същата, протокол за извършена проверка от мобилна митническа група и разписка за задържане № 23.11.2007 г., ответникът е получател на 3072 броя дезодоранти за тяло в опаковки от по 150 мл., обозначени с търговска марка “F. G.”., внос от Т.. Видно от същите документи изпращач на стоката е T. C. A. S. V. T. LTD,STI.
Видно от представеното преводно нареждане от 20.05.2008 г. и разписка №*** от 20.05.2008 г. ищецът е внесъл по сметка на М. С. такса по чл. 4 , вр . чл. 12 от ЗМ в размер на 834, 75 лева за съхранение на 3072 броя дезодоранти “F. G.”. Видно от протокол за опис и предаване на движими вещи от 20.05.2008 г. по изп. дело № 20087860400128 на ЧСИ М. М., рег. №***, с район на действие СГС и данъчна фактура № 20.05.2008 г. на ЧСИ М. М., ищецът е бил задължен да заплати 276,40 лева за такси по изпълнителното дело № 20087860400128, образувано по обезпечителната заповед от 25.03.2008 г. по т. дело № 2154/07 г. на СГС,ТО, VІ-5 състав.
На 18.10.2005 г. между O. I. S. V. A. и F. Ltd, U. K., е сключено споразумение за продажба и доставка, по силата което е на O. I. S. V. A. е предоставено правото да произвежда продуктите, изрично описани в споразумението, от името на компания A., съгласно поръчка за покупка, направена от O. Е., Ltd. Между продуктите, изброени в споразумението, е и дезодорант “F.”, 150 мл.
По делото е представена декларация №***** от 26.09.2008 г. с нотариална заверка на подписа , на Е. Й., собственик на фабрика T. C. A. S. VE T. LTD,STI, в която същият удостоверява, че изпратените с фактура №****** от 19.11.2007 г. спрейове за тяло, носещи марката “F. G.”, не са произведени за изпращане на „Е.” ООД, а са включени по грешка в товарителница №****** от 19.11.2007 г., заверена от турската митница под вх. митнически №******. Истиността на декларацията е оспорена от ищеца в съдебното заседание на 05.02.2009 г.
Съгласно заключението на съдебно-марковата и оценителна експертиза, изготвено от вещо лице Виолета Шентова, което като обективно и компетентно дадено, и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства се възприема изцяло от съда, използваният от ответника знак, поставен върху опаковките на задържаните дезодоранти, е идентичен на регистрираната под №***** марка “F. G.”, притежавана от ищеца,. Видно от заключението стоките, за които ответникът използва процесния знак, са идентични на стоките, за които е регистрирана марката на ищеца. Предвид това вещото лице приема, че е налице голяма вероятност за объркване на потребителите относно действителния произход на процесните стоки. На база установените количества, задържани от Управление 'М.' и продажните цени на подобни стоки, с подобно качество, вещото лице е определило стойността на процесните дезодоранти на 13 363,20 лева, без ДДС и 15 974,40 лева, с ДДС. Съгласно световната практика при оценка на нематериалните активи, включително и при оценка на търговските марки, вещото лице посочва, че размерът на лицензионните такси варира в граници от 5% до 15% от оборота, като средно процентното отчисление за марки и авторски права е около 10,6%. На базата на това,че в процесния случай имитацията на оригиналната опаковка е много сполучлива, сходството с регистрираната марка е много високо, а качеството на задържаните стоки е ниско, вещото лице е определило размера на лицензионно отчисление на 15%. На база на този процент и при прилагане на метода на лицензионните такси, стойността на възнаграждението, което притежателят на процесната марка би получил за задържаните на М. С. стоки, е определен в размер на 2 004,48 лева, без ДДС и 2 396,16 лева, с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правото на търговска марка, съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: -знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; - знак който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите; - или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки- чл. 13 ал. 2 т. 1 от ЗМГО, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13 ал. 2 т. 2 от ЗМГО, вносът или износът на стоки с този знак - чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗМГО или използването на знака в търговски книжа или реклами - чл. 13 ал. 2 т. 4 от ЗМГО.Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО.В случая от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът е притежател на търговска марка “F. G.” рег. №***** – комбинирана, регистрирана за стоки от клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, със срок на закрила до 04.08.2018 г.От писмо №М** -****/26.11.2007 г. на А. “М.”, М. С., както и от приложените към него писмени доказателства, се установява, че ответникът е получател на 3072 броя дезодоранти за тяло в опаковки от по 150 мл., означени със знака “F. G.”, внесени на територията на Република България с ЕАД №******************/22.11.2007 г., митнически манифест № 22.11.2007 г., международна товарителница № 19.11.2007 г., тир карнет /GX********/, фактура № 19.11.2007 г. и опаковъчен лист към същата.Ответникът не е ангажирал доказателства, опровергаващи обвързващата съда доказателствена сила на писмото на А. “М.”, като официален удостоверителен документ. Също така не е ангажирал доказателства,че процесните 3072 броя дезодоранти за тяло в опаковки от по 150 мл., означени със знака на търговска марка “F. G.” рег. №****** – комбинирана, са оригинални, както и че вносът им е извършен със съгласие на ищеца.Предвид това и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че ищецът не е давал съгласие за използването на марката.В случая обстоятелството, дали задържаните стоки са произведени от упълномощено от ищеца лице и дали знакът на регистрираната от него комбинирана марка е поставен върху стоките с негово съгласие, не променя извода, че е извършено нарушение на правата на ищеца върху тези марки, след като не е дадено неговото съгласие ответникът да извършва със стоките дейност, съставляваща използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО, а именно внос.Съгласие на правопритежателя не е необходимо само в хипотезата на чл. 15 от ЗМГО, която предвижда,че притежателят на правото върху марка не може да се противопостави на използването й за стоки, когато те са пуснати на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство, с тази марка от него или с негово съгласие.В случая това изключение не е налице, тъй като липсват доказателства ищецът да е дал съгласие за разпространението на процесните стоки на пазара на държавите – членки на Европейския съюз. Такова съгласие следва да е налице не по принцип за стоки, обозначени с процесната марка, а за конкретната партида стоки, които са внесени на територията на България от ответника и са задържани с разписка за задържане № 23.11.2007 г.Поради това е без значение за изхода на спора обстоятелството,че ищецът е внасял на територията на страната стоки от същия вид, обозначени със същата марка.Неоснователно е твърдението на ответника, че той не е осъществил нарушение на правото върху притежаваната от ищеца търговска марка, тъй като стоките, означени с процесната марка, са били включени погрешно при козметичните продукти, изпратени с товарителница № 0525291/19.11.2007 г., от фирмата продавач T. C. A. S. V. T. LTD,STI, и съответно погрешно са натоварени заедно с останалата стока.Дори и да се кредитира изцяло представената в този смисъл декларация №***** от 26.09.2008 г. на директора на фирмата – изпращач и да се приеме за доказано, че турското дружество е изпратило по погрешка процесните стоки на ответника, това не изключва наличието на противоправно поведение от негова страна.Към международната товарителница, с която са били внесени процесните стоки, е приложена фактура № 19.11.2007 г. и опаковъчен лист, в която изрично е посочено, че между изпратени стоки има 3072 броя дезодоранти за тяло, в опаковки от по 150 мл., с марка “F.”. Следователно ответникът - получател е могъл да установи, че между изпратените му стоки се намира и задържаната партида дезодоранти. Вместо да предприеме необходимите мерки за реекспортиране под митнически надзор на погрешно доставената стока на изпращача, ответникът е декларирал цялото количество изпратени му стоки, включено и означените с просната търговска марка под режим „крайно потребление” с ЕАД № 22.11.2007 г.По този начин ответникът е осъществил фактическия състав на чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗМГО – в нарушение на правата на ищеца върху процесните марки и без негово съгласие е внесъл на територията на страната стоки, носещи защитената марка.С оглед изложеното следва да се приеме,че са налице всички предпоставки за основателността на предявените искове по чл. 76 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗМГО и следва да се признае за установен по отношение на ответника факта на нарушение на изключителното право на ищеца върху комбинираната търговска марка „F. G.” рег. №*****, регистрирана за стоки от клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/. със срок на защита до 04.08.2018 г., изразяващо се във вноса на следните стоки: 3072 броя дезодоранти за тяло в опаковки от по 150 мл., означени със същата марка, като ответникът следва да бъде осъден да преустанови нарушението.
Основателността на иска за установяване на извършеното от страна на ответника нарушение на правото на ищеца върху процесната марка обуславя и уважаването на исковете на ищеца по чл. 76 ал. 2 т. 1 от ЗМГО, чл. 76 ал. 2 т. 2 от ЗМГО и чл. 76 ал. 2 т. 3 от ЗМГО, а именно да бъде осъден ответника да предаде на ищеца стоките, предмет на нарушението, да му заплати разходите, свързани със съхранението на тези стоки, както и да бъде постановено разгласяване на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие за сметка на ответното дружество. Видно от представеното преводно нареждане от 20.05.2008 г. и разписка №*** от 20.05.2008 г. ищецът е внесъл по сметка на М. С. такса по чл. 4 , вр . чл. 12 от ЗМ в размер на 834, 75 лева за съхранение на 3072 броя дезодоранти “F. G.” за периода от задържането им - 23.11.2007 г. до предаването им на ЧСИ М. М., рег. №*** с район на действие СГС, с представения протокол за опис и предаване на движими вещи от 20.05.2008 г. по изп. дело № 20087860400128. Видно от представената данъчна фактура № 20.05.2008 г. на ЧСИ М. М., ищецът е бил задължен да заплати 276,40 лева за такси по изпълнителното дело № 20087860400128, образувано по обезпечителната заповед от 25.03.2008 г. по т. дело № 2154/07 г. на СГС,ТО, VІ-5 състав. С оглед на това съдът намира, че извършените до приключване на настоящото производство разходи за съхранение на процесните стоки възлизат на 1111,15 лева. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 76 ал. 2 т. 2 от ЗМГО сумата от 1111,15 лева, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2611,15 лева.
Следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан обективно съединения иск с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 3 от ЗМГО. За да бъде уважен осъдителния иск с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 3 от ЗМГО следва освен факта на нарушението върху търговските марки да е налице и причинена вреда.В обстоятелствената част и петитума на исковата молба ишецът претендира сума равна на лицензионното възнаграждение (роялти), което би получил ако беше сключен лицензионен договор между него и ответника, Поради това следва да се направи извод че претендираните вреди са имуществени и представляват пропуснати ползи.Съгласно чл. 76а от ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.Следователно обезщетение за вреди се дължи само ако от доказателствата по делото се установява, че нарушението има за пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна.В конкретния случай обаче, такива данни няма. Видно от заключението на съдебно – марковата и оценителната експертиза лицензионното възнаграждение се дължи като отчисление от оборота на продукцията. Както се установява, процесната стока е била спряна на митницата, а не е била реализирана на вътрешния пазар, в който случай за ищеца би била налице пропусната полза. Още повече, че вследствие на уважаването на иска по чл. 76 ал. 2 т. 1 от ЗМГО ищецът ще получи процесните вещи, които ще може да реализира на вътрешния пазар от свое име и за своя сметка.С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не е установено ищецът да е претърпял пропусната полза във връзка с извършеното от ответника нарушение на правото върху регистрираната от него търговска марка.Поради това и искът по чл. 76 ал. 1 т. 3 от ЗМГО следва да бъде отхвърлен като неоснователен.При този изход на спораответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 459,10 лева, съразмерно на уважената част от исковете,а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 263,33 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установен по иска с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗМГО във вр. с чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, предявен от “М.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”***” №*, агенция „С. – прес”, ет.*, представлявано от управителя М. К., с адрес за призоваване гр. С., ж. к. „***”, бл.*** , вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв. П. К., против „Е.” ООД с адрес гр. С., кв. „***”, бул.”***” №**, представлявано от управителите В. Н. и К. Т., факта на нарушение на правото на търговска марка „F. G.” рег. №***** – комбинирана, регистрирана за стоки от клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, със срок на защита до 04.08.2018 г., собственост на “М.” ООД, гр. С., което нарушение е осъществено чрез внос на следните стоки: 3072 броя дезодоранти за тяло в опаковки от по 150 мл., означени със същата марка, без съгласието на притежателя на марките.ОСЪЖДА „Е.” ООД с адрес гр. С., кв. „***”, бул.”***” №**, представлявано от управителите В. Н. и К. Т., на основание чл. 76 ал. 1 т. 2 от ЗМГО да преустанови нарушението на правото върху търговска марка „F. G.” рег. №***** – комбинирана, регистрирана за стоки от клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, със срок на защита до 04.08.2018 г., собственост на “М.” ООД, гр. С, чрез използването й в търговската си дейност без съгласието на ищеца.ОСЪЖДА „Е.” ООД, с адрес гр. С., кв. „***”, бул.”***” №*, представлявано от управителите В. Н. и К. Т., на основание чл. 76 ал. 2 т. 1 от ЗМГО да предаде на “М.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”***” № 113, агенция „С. – п.”, ет. 5, представлявано от управителя М. К., с адрес за призоваване гр. С., ж. к. „***”, бл. 323 А, вх. 2, ет. 5, ап. 29, чрез адв. П. К., стоките - предмет на нарушението: 3072 броя дезодоранти за тяло в опаковки от по 150 мл., означени с търговска марка „F. G.” рег. №***** – комбинирана, регистрирана за стоки от клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, внесени по ЕАД № 22.11.2007 г. и задържани с разписка за задържане № 23.11.2007 г.ОСЪЖДА „ЕВРОКОЗМЕТИКА” ООД с адрес гр. С., кв. „***”, бул.”***” № 43, представлявано от управителите В. Н. и К. Т., да заплати на “М.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”***” № 113, агенция „С. – п.”, ет. 5, представлявано от управителя М. К., с адрес за призоваване гр. С., ж. к. „***”, бл. 323 А, вх. 2, ет. 5, ап. 29, чрез адв. П. К., на основание чл. 76 ал. 2 т. 2 от ЗМГО разноските, свързани със съхранението на стоките, предмет на нарушението, за периода от задържането им на 23.11.2007 г. до приключването на производството, в размер на 1111,15 лева /хиляда сто и единадесет лева и петнадесет стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 76 ал. 2 т. 2 от ЗМГО за разликата до пълния предявен размер от 2611,15 лева /две хиляди шестстотин и единадесет лева и петнадесет стотинки/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН..ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 76 ал. 2 т. 3 от ЗМГО публикуване на настоящото решение в два всекидневника „Т.” и „С.” и разгласяване в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, за сметка на ответника „Е.” ООД с адрес гр. С., кв. „***”, бул.”***” № 43, представлявано от управителите В. Н. и К. Т.ОТХВЪРЛЯ предявения от “М.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”***” № 113, агенция „С. – п.”, ет. 5, представлявано от управителя М. К., с адрес за призоваване гр. С., ж. к. „***”, бл. 323 А, вх. 2, ет. 5, ап. 29, чрез адв. П. К., против „Е.” ООД с адрес гр. С., кв. „***”, бул.”***” № 43, представлявано от управителите В. Н. К. Т., иск с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 3 от ЗМГО, за заплащане на сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, обезщетение за вреди от нарушението на търговска марка марка „F. G.” рег. №***** – комбинирана, регистрирана за стоки от клас 03 на Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, осъществено чрез внос в Република България на следните стоки – 3072 броя дезодоранти за тяло в опаковки от по 150 мл., означени с посочената търговска марка, равно на лицензионното възнаграждение (роялти), което ищецът би получил ако беше сключен лицензионен договор между него и ответника „Е.” ООД, гр. София, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.ОСЪЖДА „Е.” ООД, гр. С. да заплати на “М.” ООД, гр. С., на основание чл. 64 ал. 1 от ГПК /отм./ направените по делото разноски в размер на 459,10 лева / четиристотин петдесет и девет лева и десет стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете.ОСЪЖДА „М.” ООД, гр. С., да заплати на „Е.” ООД, гр. С., на основание чл. 64 ал. 2 от ГПК /отм./ направените по делото разноски в размер на 263,33 лева / двеста шестдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: