Решение № 405 от 2.03.2016 г. на САС по в. т. д. № 1191/2015 г.

Решение № 405 гр. София, 03.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТО, 6 състав, на 10.02. две хиляди и шестнадесета година, в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВЧЛЕНОВЕ: А. Ц.М. В. секретар М. И., прокурор ...., като разгледа докладваното от съдия Ц. т. д. № 1191 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 1308 от 14.08.2014 год., постановено по т. д. № 3703/11 год., СГС, ТО, VІ- 1 състав е признал за установено на основание чл. 76, ал., т. 1 ЗМГО във вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО по иска на В. А. корп, САЩ, Д. 19810, У., 3411, С. Р., 201 Ч. б. срещу М. Т. А., [населено място], [община], [населено място], [улица] факта на нарушение върху търговски марки на ищеца, регистрирани марки на общността С. № 3516523 W., словна, регистрирана за стоки от клас 25- дрехи и С. №[ЕИК] W. чрез внос на задържани стоки панталони тим Деним с търговска марка W., задържани стоки панталони тип Деним с търговска малка W. 2 бр.; осъдил е М. Т. А. да преустанови нарушението на правото върху регистрираните марки на общността С. № 3516523 W., словна, регистрирана за стоки от клас 25- дрехи и С. №[ЕИК] W. на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, постановил е унищожаване на стоките, предмет на нарушението- 2 бр. панталони плат тип Деним с търговска марка W. и е осъдил М. Т. А. да заплати на В. А. корр, САЩ, Д. 19810, У., 3411, С. Р., 201 Ч. б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7000лв.- съдебни разноски. С решение № 107 от 20.01.2.3015 год., постановено по т. д. № 3703/11 год., СГС, ТО, VІ-1 състав на основание чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1308 от 14.08.14 год., като вместо „Призвана за установено на основание чл. 76, ал., т. 1 ЗМГО във вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГТО по иска на В. А. корп……………срещу М. Т. А........ задържани стоки панталони тип Деним с търговска марка W. 2 бр. ……… ПОСТАНОВЯВА унищожаване на стоките, предмет на нарушението- 2 бр. панталони плат тип Деним с търговска марка W.”, се чете: „ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 76, ал., т. 1 ЗМГО във вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГТО по иска на В. А. корп……..срещу М. Т. А. …….задържани стоки панталони тип Деним с търговска малка W. 120 бр.; ……..ПОСТАНОВЯВА унищожаване на стоките, предмет на нарушението- 120 бр. панталони плат тип Деним с търговска марка W.. В закононоустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от М. Т. А., с която се обжалва първоинстанцинното решение като неправилно и необосновано.Твърди, че съдът не е обсъдил доводите му изложени в отговора на исковата молба, а именно, че М. А. е физическо лице, което няма качеството на търговец и не осъществява търговска дейност, като в случая не бил налице внос на процесините панталони, които са били предназначени за У. и са се превозвали транзитно през страната ни.Излага и че изготвилото съдебно- марковата експертиза вещо лице е работило само по мостри на процесните дънкови панталони и снимков материал, без те да бъдат сравнени със задържаната стока.Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. С писмения си отговор В. А. К. оспорва въззивната жалба. Твърди, че от приетата и неоспорена от М. А. експертиза се установявало, че внесените на територията на ЕС стоки са използвани без съгласието на маркопритежателя, като в хода на производството ответникът не е представил доказателства, установяващи произхода на задържаната стока, като доказателствата за начина на декларирането й водели до извода, че тя не произхожда от притежателя на мярката или от лице, което я е провело с неговото съгласие.Стоките били задържани на територията на ЕС- при наличието на фактическото преминаване на границата.Иска се съдът да отхвърли въззивната жалба.САС, ТО, 6 състав, намира за установено, следното: Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО. В исковата молба на В. А. К. се излага, че притежава следните регистрирани на територията на страната ни марки на Общността: С. № 3516523 W., словна, регистрирана за стоки от клас 25- дрехи и С. №[ЕИК] W., словна, регистрирана за стоките от клас 25- дрехи. С молби дружеството поискало от Агенция „Митници” прилагането на гранични мерки по реда на чл. 5, § 2 от Регламент /Е0/ № 1383/03 год. вр. чл. 768 ЗМГО и Наредбата за граничните мерки за защита на права на интелектуална собственост, като в резултат на осъществения от Агенцията контрол и във вр. чл. 9 от Регламент № 1383, на 22.08.2011 год., получило уведомление от МП- Лесово за извършено от митническите служители задържане на следната стока: панталони тип Деним, неоснователно обозначена с марката W.- 120 бр. Твърди, че стоката била със занижено качество, изделията били модели и видове, каквито дружество не предлага и които липсват в продуктовия му каталог, поради което и няма как да са произведени с неговото съгласие. Излага и че физическият вносител на стоката на територията на Р. България е М. Т. А., от който е задържана и иззета стоката в момента на митническата проверка, като видно от уведомлението от Агенцията, стоката е произход Турция и е задържана на българо- турската граница, респ. на външна граница на ЕС, като нарушението се изразявало в използването без съгласие на притежателя на изключителното право в търговската дейност на чужда марка, като при идентификацията на стоката било установено, че тя не е произведена от правопритежателя и е с грешно указан производител. Осъществяването на внос на стоки, обозначени с ппроцесните марки, представлявало използване по см. на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО, като осъществяването на внос на стоки в големи количества, което изключва възможността за лична употреба, от търговско дружество, чиято дейност е търговия- в случая М. А., представлявало именно използване в търговската дейност. С оглед на изложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 73 ЗМГО, а именно- използване по см. на чл. 13 ЗМГО в търговската дейност на знак без съгласието на притежателя на марката. Иска се съдът да постанови решение, с което да установи факта на извършеното нарушение, да разпореди унищожаване на предмета на нарушението- задържаните от Агенция „Митница” панталони, произведени без съгласието на притежателя на регистрираните марки, с присъждане на разноски. С писмения си отговор М. Т. А. оспорва исковата молба. Твърди, че ответникът няма качеството на търговец и не осъществява търговска дейност, стоката има транзитен характер- в издадения от Агенция „Митница” протокол изх. № 1923/08.08.11 год. е посочено, че нейн получател е У.. Оспорва твърдението за подадена от ищцовото дружество молба до Агенция „Митници” по Регламент № 1383/2003 год, като оспорва и представените доказателства на чужд език, които не са придружени с лизензиран превод. ` САС, ТО, 6 състав, намира за установена следната фактическа обстановка: Не се спори по делото, а видно и от приложената по него С.- онлайн регистрация се установява, че В. А. К. е притежател на словна марка на Общността № 3516523 W., заявена на 31.10.2003 год. и регистрирана на 13.05.2005 год., със срок на действие- 13.005.2013 год. за стоките от клас 6, 18 и 25 и на комбинирана марка на Общността №[ЕИК] W., заявена на 27.07.2005 год. и регистрирана на 15.03.2007 год., със срок на действие- 27.07.15 год. за стоките от клас 6,18 и 25. С писмо изх. № 1923 от 08.08.11 год., Агенция „Митници” е уведомила адв. Р., че съгласно чл. 4 от специалната наредба, на 08.08.10 год. на основание чл. 78 ЗМГО, на МП- Лесово е задържана стока, обозначена с марката: панталони плат тип Деним с търговската марка W.- 120бр., задържана от лицето М. Т. А.- водач на товарен автомобил, в който е открита стоката, тъй като считат, че в случая се касае за нарушение, изразяващо се в пренасяне през границата на стока обозначена с търговската мярка без разрешението и съгласието на правопритежателя. С приемо- предавателен протокол вх. № 1923/30.08.11 год. Ст. Д.- мл. инспектор при МП- Лесово е предал на адв. Р., като представител на правопритежателя, като мостри следната задържана с ММ № 127/08.08.11 год. стока, за която са уведомени с писмо изх. № 1923/08.08.11 год., а именно: панталони плат тип „Деним с търговската марка W.- 2 бр., с цел извършване на проверка дали стоката не представлява имитация на търговската марка и съответно не нарушава правата на правопритежателя при осъществяване на търговската дейност. Видно от приетото от първоинстанционният съд и оспорено от ответника, но без искане за допълнително или повторно заключение, заключение на съдебно- марковата експертиза, изготвена от вещото лице В. П., използваните от ответника знаци върху задържаната при внос стока: дънки- стока от клас 25 на МКСУ, са сходни с висока степен на идентичност на марките С. №[ЕИК]- W. и С. №[ЕИК]- W.; стоките, за които са регистрирани марки С. №[ЕИК]- W. и С. №[ЕИК]- W., са идентични и сходни със стоките, които да задържани при внос- дънкови панталони, като е налице вероятност за объркване на потребителите, които могат да свържат използваните процесни знаци с регистрираната марка. Пред настоящата съдена инстанция не са ангажирани нови доказателства. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, САС, ТО, 6 състав, намира от правна страна следното: Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично.Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО.Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба, между които е и твърдения от маркопритежателя внос на стоки.Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО.Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че В. А. К.. е притежател на словна марка на Общността № 3516523 W., заявена на 31.10.2003 год. и регистрирана на 13.05.2005 год., със срок на действие- 13.005.2013 год. за стоките от клас 6, 18 и 25 и на комбинирана марка на Общността №[ЕИК] W., заявена на 27.07.2005 год. и регистрирана на 15.03.2007 год., със срок на действие- 27.07.15 год. за стоките от клас 6,18 и 25.Не се спори по делото, а и от приложеното по нея писмо изх. № 1923 от 08.08.11 год., се установява, че процесната стока е задържана от лицето М. Т. А.- водач на товарен автомобил, в който е открита стоката, като без значение за спора е обстоятелството, че това лице няма качеството на търговец и не осъществява търговска дейност, който факт, по твърдение на жалбоподателят, не бил съобразен от Софийски градски съд.Субекти на нарушението по чл. 76 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО могат да са всички лица: физически или юридически лица, търговци по смисъла на ТЗ или организации с нестопанска цел, извършващи фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация, с изключение на пренасяните като част от багажа на туристи /пътници/, т. е. с нетърговско предназначение и при кумулативното условие да са в количество, определено за безмитен внос или износ- в този смисъл е постановената по реда на чл. 290 задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 58 от 27.07.2012 год. на ВКС по т. д. № 216/2011 год., I т. о., ТК.По делото не се твърди, а и М. А. не е ангажирал доказателства, че процесните стоки, означени със знака на процесната търговска марка, са оригинални, както и че твърдения от ищцовото дружество техен внос е осъществен със съгласието на притежателя й, поради което и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че В. А. К.. не е давал съгласие за използване на марката.С писмо изх. № 1923 от 08.08.11 год., Агенция „Митници” е уведомила адв. Р., че съгласно чл. 4 от специалната наредба, на 08.08.10 год. на основание чл. 78 ЗМГО, на МП- Лесово е задържана стока, обозначена с марката: панталони плат тип Деним с търговската марка W.- 120бр., от лицето М. Т. А.- водач на тов. автомобил, в който е открита стоката, като по фактура изпращач на стоката е турска фирма, а получател лице с местонахождение в У., което води до извода, че се касае за стоки, които се превозват транзитно през страната ни, а не за техен внос, както твърди ищцовото дружество.Фактическото преминаване на стоките през границата ни при условията на външен транзит не съставлява нарушение по см. на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО във вр. § 1, т. 12 от ЗР на ЗМГО, тъй като не представлява въвеждане на стоката на митническата територията на страната ни, респ. на Общността /при липсата на доказателства за извършено действие от трето лице, което по необходимост предполага пускането на пазара на страната- член, през която стоката преминава транзитно/, в който случай само, с оглед достигането до потребител на Общността, могат да възникнат фактическите състави на чл. 13 ЗМГ0/.С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО, поради което и предявените на това основание иска, както и акцесорните спрямо тях иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО, следва да бъдат отхвърлени.При несъвпадане с изводи на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените иска бъдат отхвърлени.ПО СЪДЕБНИТЕ РАЗНОСКИ: С оглед изхода на спораВ. А. К. следва да бъде осъдено да заплати на адв. Т. С. С. сумата от 600лв.- адв. възнаграждение на особения представител, дължимо за двете съдебни инстанции, а по сметката на Софийски апелативен съд сумата от 120лв.- дължима държавна такса.Водим от изложеното, САС, ТО, 6 състав, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1308 от 14.08.2014 год. на СГС, ТО, ІV- 1 състав, постановено по т. д. № 3703/11 год. и решение № 107 от 20.01.2.3015 год., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.ОСЪЖДА В. А. корп, САЩ, Д. 19810, У., 3411, С. Р., 201 Ч. б., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. 8, ет. 2, офис 2- адв. А. И., да заплати на адв. Т. С. С.- особен представител на М. Т. А., сумата от 6000лв.- адв. възнаграждение, а по сметката на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата от 120лв.- държавна такса. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: