Решение № 2451 от 8.11.2019 г. на САС по т. д. № 4573/2019 г.
Решение
№ 2451
гр. София, 11.08.2019 г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 3 състав в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Кръстева
Членове: И. Младенов
Светлин Михайлов
при секретаря Д. Аначкова и с участието на прокурора ………………………………………… като разгледа докладваното от съдия М. в. т. дело № 4 573 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от [фирма], с която обжалва решение № 704 от 12.04.2019 г., постановено по т. д. № 2329/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав. В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното решение е неправилно и необосновано,като постановено в противореч(ие със съдебната практика и събраните по делото доказателства.Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.Въззиваемата страна „Фламагаз СА”, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA“ оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че решението е изцяло постановено в съотвествие със материалния закон, в съотвествие със съдебната практика, както и че при постановяването му съдът се съобразил със събраните по делото доказателства.Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно,като претендира разноски за настоящата инстанция.Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 704 от 12.04.2019 г., постановено по т. д. № 2329/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, че съдът е признал за установено, по иск по чл. 7, ал. 5 от ТЗ, вр. чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО на „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA“ срещу [фирма], че [фирма] при използване на регистрирано фирмено наименование „Фламагаз СА“ нарушава правото на „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA“, върху словна марка на Европейския съюз FLAMAGAS, регистрирана по реда на Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на общността на 15.10.2012 г., под per. №[ЕИК], със срок на защита до 18.05.2022 г. за стоки и услуги по класове 4, 34 (кибрит, патрони за газ за запалки, камъчета за запалки, средства за опушване, запалки за пушачи, електрически запалки за пушачи и др.) и 35 по Ницката класификация и международна марка FLAMAGAS-словна, с per. номер 428763, регистрирана по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за стоки от класовете 4, 9, 10 и 34 от Ницката класификация, регистрирана на 23.02.1977 г., с действие и на територията на Република България, считано от 23.11.1990 г., след териториално разширение; осъдил е [фирма] на основание чл. 7, ал. 5 от ТЗ, във връзка с чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО да преустанови установеното нарушение, като прекрати използването на регистрираното си фирмено наименование „Фламагаз СА“ за осъществяване на търговска дейност по търговия, дистрибуция на стоки и услуги по класове 4,9,10, 34 и 35 по Ницката класификация, както и в търговски книжа и рекламни материали и е осъдил [фирма] да заплати на „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA“на основание чл. 78 от ГПК разноски по делото в размер на 8 216.61 лева, от които 1 955.83 лева - адвокатско възнаграждение, 160 лева - държавна такса, 1 000 лева - депозити за вещи лица и 5 100.78 лева - разходи за превод на документи.
Не се спори между страните, а се установява и от представените извадки от Търговски регистър на Б. от 22.01.2016 г., че ищецът е акционерно дружество, с наименование „Фламагаз“ СА, изписвано на латиница „Flamagas SA“.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, е собственик на словна марка на Европейския съюз FLAMAGAS, регистрирана по реда на Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на общността на 15.10.2012 г., под per. №[ЕИК], със срок на защита до 18.05.2022 г. за стоки и услуги по класове 4, 34 (кибрит, патрони за газ за запалки, камъчета за запалки, средства за опушване, запалки за пушачи, електрически запалки за пушачи и др.) и 35 по Ницката класификация.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е собственик и на международна марка FLAMAGAS- словна, с per. номер 428763, регистрирана по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за стоки от класовете 4, 9, 10 и 34 от Ницката класификация, регистрирана на 23.02.1977 г., с действие и на територията на Република България, считано от 23.11.1990 г., след териториално разширение, като срокът на закрила на марката, след поредното подновяване е 23.02.2027 г.
Не се спори между страните, а се установява и от представените два броя договори за дистрибуция (от 01.11.2003 г. и 01.10.2006 г.), сключени между „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания и [фирма], и два броя договори за дистрибуция, сключени между К. 1959 CJI Испания и [фирма] (от 01.01.2013 г. и от 01.01.2015 г.), че дружеството „К. 1959 СЛ“, Испания е свързано с ищцовото дружество („Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания е едноличен собственик на капитала на К. 1959 СЛ Испания - декларация за еднолична собственост на капитала) и са част от една и съща икономическа група, поради което има право да урежда дистрибуцията на продукти, носещи търговски марки, върху които ищцовото дружество има права. Видно от договорите [фирма] е определен за дистрибутор (ексклузивен за срока на първите три договора и неексклузивен за срока на четвъртия договор) на запалките на Фламагас, марка К., за територията на Република България. Посочени са целеви обеми на продукцията, която дистрибуторът трябва да реализира на пазара.
От заключението на съдебно - почеркова експертиза, се установява, че подписите от името на [фирма] не са положени от А. Ф. А. А., като от справката в ТР по партидата на [фирма], се установява че дружеството е регистрирано през 1994 г., със съдружници А. Ф. А. А. и Я. Ф. А. Р. А. Д..
Не се спори, а се установява и от представените фактури, издавани от „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания и „К. 1959 CJI Испания“, че двете дружества са доставяли на [фирма] в периода 2005 г. - 2016 г. запалки и други продукти, въз основа н сключените договори за дистрибуция.
В заключението си вещото лице А. Т. е посочила, че е изготвила заключението след запознаване с материалите по делото, представените договори за дистрибуция, фактури и справка в счетоводството на [фирма]. В показанията си твърди, че в периода 1998 г. - 2015 г. дружеството [фирма] е закупувало стоки и заплащало стоки по фактури от „Фламагас СА“ и „К. 1959 CЛ Испания“, но тъй като счетоводството на дружеството е неналично, поради компютърни проблеми, не могат да се предоставят данни от 1998 г., но по обяснения от счетоводителите на дружеството, търговските отношения са развивани от 1998 година. След справка се установява, че надлежно са отразени всички представени от ищеца фактури, в Дебит Сметка 304 - Стоки, начислен е ДДС и и издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС.
От справка в ТР по партидата на [фирма], че ответното дружество е регистрирано на 24.02.2016 г. с едноличен собственик на капитала и управител А. Ф. А. А., като е вписан предмет на дейност: „Обзавеждане и покупко - продажба на недвижими имоти. Строително- монтажна дейност. Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. Вътрешно и външнотърговска дейности. Комисионна, спедиционна и складова дейности. Информационни, програмни и импресарски или други услуги. Ресторантъорство и хотелиерство. Продажба на хранителни стоки. Производство на бетонови изделия. Строителна дейност. Търговско посредничество и представителство. Както и всички други дейности, разрешени от закона, които ще се водят по търговски начин съгласно Търговския закон.“
От представеното копие от ГФО за 2017 г., и след справка в ТР по партидата на ответното дружество в ТР (на основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 155, предл. 2 от ГПК), се установява, че от създаването си дружеството не е декларирало реализирани приходи, съответно разходи от търговска дейност.
От приетите основно и допълнително заключение на съдебно-маркова се установява, че е налице сходство от най висока степен между фирменото наименование (знака) Фламагаз СА/ FLAMAGAS SA на ответника и по-ранните словни марки на ищеца per. номер[ЕИК] и No 428763, което сходство е породено от наличието на фонетично и визуално сходство в най-висока степен между марките и фирменото наименование (знака), предвид обстоятелствата, че по-ранните марки, които са и фирмено име на ищеца, изцяло влизат в състава на фирменото наименование на ответника, а прибавеният в знака неотличителен елемент SA е правна форма на ищцовото дружество и не е в степен да преодолее съществуващите във висока степен сходства, и да направи знака и марките различни в достатъчна степен. Сама по себе си тази разлика не може да измести потребителското внимание от еднаквата структурна композиция на марките и знака, и от идентичността на общия елемент при латинското изписване на знака, който е транслитериран при кириличното изписване (ФЛАМАГАЗ), и не е в степен да преодолее съществуващите идентичности и сходства, за да направи марките и знака различни в достатъчна степен. Фирменото име FLAMAGAS на ищеца е идентично с регистрираните марки FLAMAGAS - EM рег. № 01G894442 и SR .№ 428763, в които е посочен като притежател заедно с правната форма, а именно „FLAMAGAS“ SA. Относно въпроса дали е налице е идентичност или евентуално объркващо сходство между фирмата „ФЛАМАГАЗ СА“, официално използвана на латиница „FLAMAGAS SA' на Ответника и фирмата „FLAMAGAS“ на Ищеца, вещото лице е заявило, че фирменото име на ищеца „FLAMAGAS“ SA / FLAMAGAS е сходно в най-висока степен с фирменото наименование на ответника на латиница „FLAMAGAS SА“ и с кирилична транслитерация „ФЛАМАГАЗ СА“, тъй като изцяло се включва в него, а разликата е само в това, че при ищеца обозначението на правната форма SA е вписана след името, а при ответника е вписана като част от името, а не като обозначение на правна форма. Т. е. двете фирми имат един и същ идентификатор на латиница. Изписването на идентификатора на ответника на кирилица „ФЛАМАГАЗ СА“ представлява транслитерация на фирмата на ищеца „FLAMAGAS“ SA. Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. Затова заключава, че е налице сходство в най-висока степен между фирмените наименования на ищеца „FLAMAGAS“ SA / „FLAMAGAS“ и на ответника „FLAMAGAS SA“ / „ФЛАМАГАЗ СА“.Поради това и вещото лице е посочило, че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака/ фирменото наименование FLAMAGAS SA / ФЛАМАГАЗ СА на ответника с по-ранните словни марки ЕМ 10894442 и IR 428763 „FLAMAGAS“ на ищеца, и с неговото фирмено име „FLAMAGAS“ SA. Вещото лице С. Д. по първата съдебно-маркова експертиза достига до същите изводи, като в съдебно заседание заявява, че след анализ на фонетичното сходство при произнасянето на думата „Фламагаз“, се установява, че за потребителя произнасянето на тази дума няма толкова голямо значение, тъй като чувайки думата, потребителят не обръща внимание дали се пише със „С“ или „3“ на български език. За фонетичното сходство, сочи вещото лице, този звук няма значение.
От приетите като писмени доказателства разпечатки от електронни съобщение, разменени между А. Ф. А. А. от електронен адрес: [електронна поща], от името на [фирма] и [електронна поща] и ********** от името на „Фламагас СА“, както и от приетото заключението на съдебно- техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че в периода 01.2016 г. - 06.2017 г. между посочените електронни адреси е разменена кореспонденция, със съдържание на писмата, каквото е представено от ищеца (превода на български език на електронните писма), че на 08.01.2016 г. Ф. Т., действайки от името на „Клипер 1959“ г. е уведомило Р. Д. (както е изписано името на А. Ф. А. А.), че договорът за дистрибуция между дружествата от 2015 г. няма да бъде подновен за 2016 година. На това електронно съобщение А. Ф. А. А. с писмо от 11.01.2016 г. отговаря, че е изненадан от решението, след продължило 18 години сътрудничество.
От представените извадки от документи, представени в производството по дело No 678/2017 г. пред К., участници в което са както двете дружества - страни в настоящото производство, дружеството [фирма], че А. Ф. А. А. е представлявал и двете дружества (Фламагаз СА О. и Д. О..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1 ЗМГО и чл. 76, ал. 1, т2. От ЗМГО.С атакуваното решение № 704 от 12.04.2019 г., постановено по т. д. № 2329/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, съдът е признал за установено, по иск по чл. 7, ал. 5 от ТЗ, вр. чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО на „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA“ срещу [фирма], че [фирма] при използване на регистрирано фирмено наименование „Фламагаз СА“ нарушава правото на „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA“, върху словна марка на Европейския съюз FLAMAGAS, регистрирана по реда на Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26.02.2009 г. относно марката на общността на 15.10.2012 г., под per. №[ЕИК], със срок на защита до 18.05.2022 г. за стоки и услуги по класове 4, 34 (кибрит, патрони за газ за запалки, камъчета за запалки, средства за опушване, запалки за пушачи, електрически запалки за пушачи и др.) и 35 по Ницката класификация и международна марка FLAMAGAS-словна, с per. номер 428763, регистрирана по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките за стоки от класовете 4, 9, 10 и 34 от Ницката класификация, регистрирана на 23.02.1977 г., с действие и на територията на Република България, считано от 23.11.1990 г., след териториално разширение; осъдил е [фирма] на основание чл. 7, ал. 5 от ТЗ, във връзка с чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО да преустанови установеното нарушение, като прекрати използването на регистрираното си фирмено наименование „Фламагаз СА“ за осъществяване на търговска дейност по търговия, дистрибуция на стоки и услуги по класове 4,9,10, 34 и 35 по Ницката класификация, както и в търговски книжа и рекламни материали и е осъдил [фирма] да заплати на „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA“на основание чл. 78 от ГПК разноски по делото в размер на 8 216.61 лева, от които 1 955.83 лева - адвокатско възнаграждение, 160 лева - държавна такса, 1 000 лева - депозити за вещи лица и 5 100.78 лева - разходи за превод на документи.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от лице с представителна власт и в установените от закона срокове.В жалбата не са релевирани конкретни твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Жалбодателят твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства.Разгледана по същество, настоящата жарлба съдът намира за неоснователна, по следните съображения:
С решението, съдът установява действителното съдържание на материалното правоотношение между страните, което по правило те могат да определят, притежавайки разпоредителна власт по отношение на него, с възможност за упражняването на която разполагат включително в рамките на процеса (например - като сключат съдебна спогодба). Поради това обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК.Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес.Съгласно задължителните разяснения дадени ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост, а по неговата правилност е ограничен до посочените във възивната жалба конкретни доводи. Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен интерес, както и когато законът му вменява задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя.Настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в задължителната практика изключения, поради което не следва да се обсъждат наведените пред първата инстанция доводи, а изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени. За пълнота на изложението следва да се отбележи следното:
Притежателят на правото върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение.Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗМГО активно лигитимираните лица могат да предявят искове за установяване на факта на нарушението, за преустановяване на това нарушение и за обезщетение, като така изброените искове са за защита на нарушените права по този закон.С разпоредбата на чл. 73 от ЗМГО законодателят е определил съдържанието на нарушение на правото на регистрирана марка.Такова нарушение, даващо основание за предявяването на исковете е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласието на притежателя, както и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя.По своята същност правото върху марка е изключително и същото се придобива чрез регистрация (чл. 10) и включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия (чл. 13).От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е притежател на регистрираните на негово име марки, както и че ответникът е разпространявал същите (сходни).По изложените съображения съдът, в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски съдът намира същото за основателно.Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 564.66 лв., представляваща разноски за един адвокат.Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 704 от 12.04.2019 г., постановено по т. д. № 2329/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, като правилно и законосъобразно.ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], съдебен адрес : [населено място], [улица], ет.*, офис *, адв. Г. М. да заплати на „Фламагаз“ СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA“, данъчен идентификационен номер А08116558, съдебен адрес:гр. София, [улица], ет.*, адв. Е. Д. сумата от 1 564.66 (хиляда петстотин шестдесет и четири лв. и шестдесет и шест ст.) лв., на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.