Решение № 1353 от 1.06.2019 г. на САС по т. д. № 6244/2018 г.
Решение
№ 1353
гр. София, 06.06.2019 г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 СЪСТАВ, на осми май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: З. ХАЙДУКОВА
В. БОЙКИНОВ
Секретар Д. Аначкова,
като разгледа докладваното от съдия Хайдукова т. д. № 6244 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 196 ГПК/отм./ - чл. 211 ГПК/отм./, вр. параграф 2 ПЗР на ГПК.
Образувано е въззивна жалба на ищеца Е. В. Ч. срещу решение № 1702 от 14.08.2018 г. по т. д. 37/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 5 с-в, с което е отхвърлен предявения от ищеца Е. В. Ч. срещу ответника [фирма] иск по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ за осъждане на ответника да и заплати обезщетение за претендирани вреди - пропуснати ползи през периода 03.07.1997 г. до 28.12.2006 г., за нарушение на правото и върху полезен модел, за който е издаден патент № 432 с наименование „Паста за зъби с растителен екстракт”, което нарушение се твърди да се изразява в производството от ответника на пасти за зъби „Ф.”, „Ф. – 2” и „Ф.”, както и е отхвърлено искането за постановяване на мерките по чл. 28, ал. 2 ЗПРПМ за публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя и преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл и на средствата, с които е извършено нарушението. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е недопустимо предвид постановяването му по непредявен иск за нарушение на нов полезен модел съгласно чл. 58, ал. 8 ЗПРПМ, а не на издадения патент за полезен модел № 432.Поддържа по делото да е приложено удостоверение за прекратяване на действието на патент за полезен модел № 432, което е осъществено преди постановяване на приложеното решение 131/29.04.2010 г. на Патентното ведомство за обявяване частична недействителност на патента.Оспорва съдът да не е изложил доводи как се отнася прекратеното действие на патента към разгледания от него спор, което прави акта немотивиран.Поддържа съдът да не е разгледал предявения инцидентен иск, респективно възражението на ищеца за нищожност на решение 131/29.04.2010 г. на Патентното ведомство за обявяване частична недействителност на патент № 432, доколкото към датата на постановяването му последния патент не е част от правния мир.Излага съдът да е бил длъжен да се произнесе по възражението му, доколкото не е бил страна в административната процедура по издаване на последния административен акт.Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е постановен и при съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на ищеца като съдът немотивирано е оставил без уважение доказателствените му искания, а делото е останало неизяснено и непопълнено с относими доказателства.Оспорва обосноваността на съдебния акт като излага същият да съдържа взаимно противоречащи си мотиви и да не е основан на събраните по делото доказателства.По изложените доводи моли обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално за отмяна на решението и уважаване на предявения иск и постановяване на действията по чл. 28, ал. 2 ЗПРПМ.
Въззиваемата страна, [фирма], в предоставения и срок не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата.При изпълнение правомощията си по чл. 208 ГПК/отм./ – чл. 209 ГПК/отм./ настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по следните мотиви:
Видно от сезиралата съда искова молба ищецът Е. Ч. е заявила искане до съда за осъждане на ответника [фирма] да и заплати обезщетение в размер на сумата 1000 лв. – частично предявен размер от 50 000 лв., за търпени вреди от нарушение на правото и, произтичащо от принадлежащ на ищеца патент за полезен модел № 432, публикуван в бюлетин 12/29.12.2000 г., с дата на заявката 03.07.1997 г., за паста за зъби с растителен екстракт.Изложени са доводи абсолютните и права по патента да се нарушават от производството от ответника на паста за зъби „Ф.”, „Ф. – 2” и „Ф.”, в състава на които е включен полиетиленгликолов екстрат от Hipericum perforatum, без да е искано и получено съгласието на ищеца като притежател на патент за паста за зъби с последните съставки, което нарушава правата и по притежавания патент.Търпените вреди по частично предявения иск са очертани като пропуснати ползи през периода 03.07.1997 г. до 28.12.2006 г. от неполучено лицензионно възнаграждение за ползване на патентования от ищеца полезен модел.Заявени са и искания при уважаване на иска за постановяване на мерките по чл. 28, ал. 2 ЗПРПМ.При така очертания предмет на спора правилно според настоящия състав на съда първоинстанционният съд е дал правна квалификация на сезиралия го иск по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и е разгледал и постановил съдебния си акт въз основа на заявените твърдения за нарушение от ответника на правата на ищеца върху патент за полезен модел № 432, публикуван в бюлетин 12/29.12.2000 г., с дата на заявката 03.07.1997 г., за паста за зъби с растителен екстракт. Формираната от съда воля по гореочертания иск е намерила ясно отражение в диспозитива и мотивите на съдебния акт, като съдът се е произнесъл по сезиралото го искане, в рамките на търсената защита и е постановил допустим съдебен акт, като е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Доводите по жалбата на ищеца, че съдът се е произнесъл за „нов полезен модел”, различен от този, за който е издаден патент № 432, не намират основание в обжалваното решение и решаващите изводи на първоинстанционния съд, по която причина са неоснователни.Евентуална необоснованост на съдебния акт, неизвършен инцидентен съдебен контрол по оспорен от страната административен акт или процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, биха могли да имат за последица неправилност на съдебния акт, а не недопустимост, както поддържа въззивникът, предвид на което и последните му доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение са неоснователни.По горните мотиви и противно оплакванията по депозираната въззивна жалба първоинстанционното решение е допустим съдебен акт.
Обжалваното решение е и правилно, а поддържаните с жалбата на ищеца оплаквания в обратната насока са неоснователни, по следните мотиви:
Съобразно очертания от ищеца предмет на делото същият е предявил иск за нарушение на притежавано от него право по патент за полезен модел № 432, публикуван в бюлетин 12/29.12.2000 г., с дата на заявката 03.07.1997 г., за паста за зъби с растителен екстракт.
Последният патент е представен по делото и видно от същия е издаден на патентопритежатели А. А. Ч., Е. В. Ч. и С. А. Ч. по заявка от 03.07.1997 г., публикувана в бюлетин № 1 на 29.01.1999 г., и с публикация на патент № 432, в бюлетин 12/29.12.2000 г., за полезен модел – паста за зъби с растителен екстракт, сдържаща свързващо вещество, абразив, консервант, подсладител, влагозадържащ продукт, ПАВ, структурообразуващ агент, ароматична композиция, вода и екстракт от Hipericum perforatum, характеризиращ се с това, че екстрактът е полиетиленгликолов в концентрация от 0,50 до 10% или пропиленгликолов, в концентрация от 3,01 до 10%, или смес от тях в концентрация от 0,5 до 10 %.
С измененията на ЗП със ЗИД на ЗП, обн. в ДВ бр. 64/2006 г. в сила от 01.11.2006 г., е извършена промяна в режима на полезните модели, като е предвидена регистрация на последните, променен е срокът на закрилата им и др.
С параграф 75 от ПЗР към ЗИДЗП, обн. в ДВ бр. 64/2006 г. в сила от 01.11.2006 г., е предвидено, че поддържането и действието на издадените преди влизане на ЗИДЗП в сила патенти за полезни модели се урежда по реда преди изменението на закона.Предвид горната разпоредба правата на ищеца Ч. върху издадения преди изменението на ЗПРПМ със ЗИДЗП, обн. в ДВ бр. 64/2006 г. в сила от 01.11.2006 г., патент № 432 следва да бъдат разгледан от съда съобразно редакцията на закона преди изменението му в сила от 01.11.2006 г.Разпоредбата на чл. 76 ЗП, сега изм. ЗПРПМ/в редакцията му преди изм. с ДВ бр. 64/2006/, гласи, че правната закрила на полезния модел се предоставя с патент, който има срок на действие 10 години, считано от датата на подаване на заявката.Съгласно нормата на чл. 78 ЗП, сега заглавие изм. ЗПРПМ/в редакцията му преди изм. С ДВ бр. 64/2006/, режимът за изобретенията се прилага и за полезните модели, доколкото не е предвидено друго.Предвид приложимата по горните доводи на съда редакция на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ патентът прекратява действието си при отказ на патентопритежателя от датата на получаване в Патентното ведомство на писмено заявление от патентопритежателя, като отказът от патент на един от съпритежателите не прекратява действието на патента, който остава в притежание на останалите.Видно от преписката по делото притежателите на процесния патент № 432 последователно са заявили отказ от права по патента, както следва: със заявление вх. н. 4620/10.03.2006 г. по вх. регистър на ПВ отказ е заявен от А. Ч., със заявление вх. н. 9122/16.05.2006 г. по вх. регистър на ПВ отказ е заявен от С. Ч. и със заявление вх. н. 24754/29.12.2006 г. по вх. регистър на ПВ отказ е заявен от Е. Ч..Съобразно придаденото с нормата на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ действие на последните изявления на патентопритежателите процесният патент № 432 е прекратил действието си за в бъдеще с постъпване на заявлението за отказ и на последния отказал се патентопритежател – Ч., на 29.12.2006 г.Процесният период, за който се твърди нарушение на правата върху патента и се претендира обезщетение по иска по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, е 03.07.1997 г. до 28.12.2006 г. и предхожда последната дата на прекратяване на действието на патента, предвид на което и с оглед указаното действие на прекратяването за в бъдеще, съдът приема за процесния период да не е налице прекратяване действието на патента при условията на чл. 26, ал. 1 ЗПРПМ.Видно от представеното по делото решение № 131 от 29.04.2010 г. на Патентното ведомство по искане на ответника [фирма] с правно основание чл. 55 ЗПРПМ, вр. чл. 26, ал. 3 ЗПРПМ е обявена частична недействителност на патент за полезен модел № 432, публикуван в бюлетин 12/29.12.2000 г., с дата на заявката 03.07.1997 г., за паста за зъби с растителен екстракт, с патентопритежатели А. А. Ч., Е. В. Ч. и С. А. Ч., по отношение на претенцията, отнасяща се за алтернативата: паста за зъби, сдържаща свързващо вещество, абразив, консервант, подсладител, влагозадържащ продукт, ПАВ, структурообразуващ агент, ароматична композиция, вода и екстрат от Hipericum perforatum, характеризираш се с това, че екстрактът е полиетиленгликолов в концентрация от 0,50 до 10% или пропиленгликолов, в концентрация от 3,01 до 10%.Ищецът Ч. е участвала в процедурата пред Патентното ведомство, видно от преписката пред последния орган.Подадените жалби от ищеца Е. Ч. и патентопритежателя А. Ч. срещу горното решение на ПВ са оставени без уважение с решение № 5248/18.11.2011 г. по адм. д. 7331/2010 г. на Административен съд София – град, което решение е потвърдено с окончателен акт – решение 15012/27.11.2012 г. по адм. д. 3004/2012 г. на Върховен административен съд.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с искането му за прогласяване нищожност на административния акт – решение № 131 от 29.04.2010 г. на Патентното ведомство.На първо, място инцидентен иск по горното искане не е допускан и не е разгледан от първоинстанционния съд, предвид на което и оплакванията по жалбата на ищеца в тази насока няма да бъдат разглеждани от въззивния съд като неотносими към правилността на обжалвания съдебен акт, който не съдържа произнасяне по инцидентен установителен иск.На второ място, валидността и законосъобразността на административния акт - решение № 131 от 29.04.2010 г. на Патентното ведомство, са проверени по установения в АПК ред от компетентните административни съдилища, като ищецът е участвал в административното производство по издаване на административния акт и по неговото обжалване пред административните съдилища по АПК и е обвързан от постановеното с последните съдебни актове, вкл. че решение № 131 от 29.04.2010 г. на Патентното ведомство е валиден административен акт, и няма правната възможност да оспорва валидността му пред гражданския съд, сезиран с иск по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ – в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 117 АПК, намерила отражение и в чл. 302 ГПК.Предвид нормата на чл. 26, ал. 6 ЗПРПМ с обявяването на недействителността патентът изгубва действието си от датата на подаване на заявката, като когато недействителността е частична, патентът продължава да действа само по отношение на останалите претенции, по отношение на които не е обявена недействителност.По вече изложените доводи на съда процесният патент е издаден за полезен модел – паста за зъби с растителен екстракт, сдържаща свързващо вещество, абразив, консервант, подсладител, влагозадържащ продукт, ПАВ, структурообразуващ агент, ароматична композиция, вода и екстракт от Hipericum perforatum, характеризиращ се с това, че екстрактът е полиетиленгликолов в концентрация от 0,50 до 10 % или пропиленгликолов, в концентрация от 3,01 до 10%, или смес от тях в концентрация от 0,5 до 10 %.С решение № 131 от 29.04.2010 г. на Патентното ведомство при условията на чл. 26, ал. 5 ЗПРПМ е обявена частична недействителност на патента само по отношение на претенцията, която съдържа политиеленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация от 0,50 до 10 %, с мотиви, че за тази претенция липсва новост, защото е била част от състоянието на техниката към датата на подаване на заявката – 03.07.1997 г.По отношение на последната претенция за полезен модел и на основание чл. 26, ал. 6 ЗПРПМ патент № 432 загубва действието си, считано от датата на подаване на заявката, и ищецът не разполага със закрилата по чл. 76 и чл. 78 ЗП, вр. параграф 75 ПЗР на ЗИДЗП/обн. ДВ бр. 64/2006 и няма право на иск за нарушение на правата му върху полезния модел, включително да претендира обезщетение за използване на полезния модел по патента в обявената за недействителна негова част.Само на горното основание предявеният иск по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, основаващ се на твърдяно нарушение именно на последната претенция по патента № 432 – за включване в произвежданите от ответника пасти на екстракт от Hipericum perforatum, характеризиращ се с това, че екстрактът е полиетиленгликолов в концентрация от 0,50 до 10 %, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.В останалата част за паста за зъби със съставка от Hipericum perforatum, характеризиращ се с това, че екстрактът е пропиленгликолов, в концентрация от 3,01 до 10%, или смес от полиетиленгликолов и пропиленгликолов в концентрация от 0,5 до 10 %, патент № 432 не е обявен за недействителен и е действал в процесния период, но при доказателствена тежест за ищеца не се установява ответникът да е извършил нарушение на правата му, доколкото нито се твърди, нито доказва ответникът да е произвеждал паста за зъби с екстракт от пропиленгликолов екстракт на Hipericum perforatum, или на смес от полиетиленгликолов и пропиленгликолов в концентрация от 0,5 до 10 %.От събраните писмени доказателства се установява да са налице рецептури, разработени от ответника през периода 1994 г. и 1995 г. за производство на паста за зъби „Ф.” – л. 220 от преписката по делото, и паста за зъби „Ф. – 2” – л. 237 от преписката по делото, в състава на които се включва полиетиленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация от съответно 0,8 кг. и 0,81 кг. на 100 кг.От заключението на СЕ и приложените по делото писмени доказателства се установява, че е изготвена техническа спецификация за производство на паста за зъби „Ф.” – ТС ПЗ 011-2001, съобразно която в състава на пастата за зъби се предвижда включването на полиетиленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация от 0,48 %, което според вещото лице не сочи на еквивалентност на претенцията на ищеца. В технологичен регламент за производство на паста за зъби „Ф.” – ТС ПЗ 002 - л. 168 от преписката, също е предвидено включването на полиетиленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация от 0,8 гр. на 100 гр, но липсват данни за производство на продукта.Всички гореустановени състави на произвеждани или подготвяни за производство от ответника пасти имат в състава си полиетиленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация някои от 0,48 %, други от 0,8% или 0,81%.Процесният патент № 432 е обявен за недействителен по претенцията на ищеца за паста за зъби с включването на полиетиленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация от 0,50 % до 10%, предвид на което и по тази претенция патентът не произвежда действие от датата на заявката – не е произвеждал действие и през процесния период, и дори да се бе установило по делото, че ответникът е произвеждал през същия период пасти за зъби, в състава на които е включвал полиетиленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация от 0,50% до 10%, последното не би било нарушение на правата на ищеца, доколкото същият не разполага с действителен патент за тази претенция за полезен модел.При многократно предоставяните възможности на ищеца от съда, включително определяни срокове по чл. 131 ГПК/отм./ от първата и втората инстанции, последният не е представил никакви доказателства за производство от ответника на паста за зъби, която да попада в обхвата на патент 432, в частта му по претенциите, за които патентът не е обявен за недействителен, а именно паста за зъби с екстракт от пропиленгликолов екстракт на Hipericum perforatum в концентрация от 3,01% до 10 %, или на смес от полиетиленгликолов и пропиленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация от 0,5 до 10 %, предвид на което и по делото не се установяват нарушения на правата му по патент за полезен модел № 432, публикуван в бюлетин 12/29.12.2000 г., с дата на заявката 03.07.1997 г., и предявения на последното основание иск по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Само за пълнота следва да бъде добавено, че делото, противно оплакванията на въззивника ищец, е попълнено с достатъчно писмени доказателства и заключения по СЕ-зи, от които категорично се установява през заявения като процесен период от 03.07.1997 г. до 28.12.2006 г. ответникът да не е произвеждал пасти за зъби, със съдържание на полиетиленгликолов екстракт от Hipericum perforatum в концентрация от 0,50% до 10%, поради което и дори патентът на ищеца да не бе обявен за недействителен по отношение на тази претенция с горецитираното решение на Патентното ведомство, то отново по делото не се установява твърдяното с исковата молба нарушение на ответника.С оглед изводите на съда за неоснователност на предявения иск по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ не следва да бъдат уважавани и обусловените искания за постановяване от съда на мерките по чл. 28, ал. 2 ЗПРПМ.Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.При този изход на спора право на разноски има ответникът. Не заявява искане за присъждане на разноски, нито доказва да е сторил такива пред САС,предвид на което и разноски няма да бъдат присъждани от настоящата инстанция.Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1702 от 14.08.2018 г. по т. д. 37/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 5 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.