Решение № 260014 от 6.01.2021 г. на СГС по т. д. № 146/2020 г.
Решение
№ 260014
гр. София, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р. Аврамова, разгледа търговско дело № 146 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:
Ищецът Ф. Б. В., дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия е предявил искове по чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО, вр. чл. 115, ал. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗМГО срещу Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******и Г. – К. ООД, дружество, регистрирано в Беларус с рег. № 190704144 за установяване на нарушения на правото върху регистрирани търговски фигуративна и словна марка на ищеца,
за присъждане на обезщетение в условията на солидарна отговорност /по твърдения на ищеца – произтичаща от закона/ за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, съизмерими с равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките- предмет на нарушението;
иск за унищожаване на вещите – предмет на нарушението
и иск в условията на солидарна отговорност за заплащане на разноските за съхранение и унищожаване на стоките – предмет на нарушението.
Ищецът твърди да е изключителен притежател на права върху регистрирани фигуративна и словна търговски марки.
Твърди, че на 28.11.2019 година на митница са задържани стоки, с изпращач вторият ответник и държател на стоките – първият ответник, който изрично е възразил стоките да бъдат унищожени, а ищецът в срок е предявил иск за установяване на нарушени права върху марките.
Сочи, че задържаните стоки са имитация на стоки със запазената марка на ищеца
и попадат в клас 21 от Класификацията от Ница /в който клас са регистрирани и стоките на ищеца/.
Твърди, че запазените словно наименование и фигуративно изображение са поставени върху стоките, етикетите и опавките им, без ищецът да е дал разрешение за това.
Твърди, че знаците, поставени върху задържаните стоки са сходни и идентични на запазените марки на ищцовото дружество,
които са световноизвестни
и неправомерното ползване води до вреди за собственика,
поради опасност от объркване на потребителя за произхода на стоките и тяхното качество.
Претендира разноски и законна лихва.
Ответникът – дружество, регистрирано по законите на Беларус оспорва исковете,
като сочи, че няма никакви облигационни отношения по повод процесните стоки с търговското дружество, което е техен собственик, а именно – първия ответник,
съответно и не е получател на задържаните стоки.
Твърди, че по силата на сключен с китайско дружество договор, е получил с процесния контейнер стоки по спецификация, сред които, обаче, не са процесните – задържани.
Последните твърди, че не са поръчвани от него, а и според договора с китайското дружество, собствеността върху стоките преминава само при получаването им в гр. Минск.
Претендира разноски.
Ответникът – българско дружество със седалище *** – оспорва исковете,
като сочи, че не е солидарно отговорен, а е извършвал логистично – спедиционни услуги по транспортиране на стоките до получателя – беларуско дружество.
Възражението пред митническите органи твърди да е подал с оглед недопускане погиване на задържаната стока и невъзможност за изпълнение на задълженията си по договора за международен транспорт.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е притежател на посочените в исковата молба марки и техния обхват, както и че правото му е нарушено от ответниците, за което те носят солидарна отговорност и са използвали марките в търговската си дейност /чрез поставяне на знаците върху задържаните стоки и техните опаковки, които са от същия клас и са обозначени с идентичен или сходен на марките на ищеца знак/. Следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния размер.
Ответниците носят тежест да докажат твърдените от тях факти, изключващи правата на ищеца.
Между страните не се спори, което изрично е залегнало и в приетия доклад по делото и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за доказани в процеса следните факти, които освен това се подкрепят и от представени писмени доказателства. А именно, че ищецът е регистрирал и е притежател на правата върху процесните две търговски марки на Европейския съюз, посочени в исковата молба, че задържаните от митническите органи стоки са от същия клас, за които са регистрирани марките и са обозначени с идентични или сходни на регистрираните от ищеца марки знаци.
Тези факти се установяват и от представените по делото извлечение от досието на ищеца в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, както и представения сертификат, видно от които са налице вписани в Регистъра на Марките на Общността регистрация на фигуративна марка Цептер Интернешънъл и словна марка Цептер, като по отношение на първата датата, на която изтича срока на регистрацията е 02.07.2026 г. И за двете марки като притежател на регистрацията е посочено дружеството ФИЛДПОЙНТ Б. В., регистрано в Нидерландия, като фигуративната марката е регистрирана за стоки от класове 3, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 21, а словната – за стоки от клас 9, 12, 14, 18 и 25. Именно по отношение на фигуративната марка, рег. № 000279810 е налице съвпадение, идентичност на задържаните стоки, предмет на твърдяното нарушение и стоките от в клас 21- домакински прибори и контейнери, които не са от ценни метали или покрити с такива и т. н., за които е регистрирана търговската марка на ищеца.
От неоспорените като писмени доказателства документи – Уведомление на Агенция Митници, МРР Северна Морска, МП Пристанище Варна Запад се установява, че на основание чл. 17, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 608/2013 митническите органи са задържали 156 броя/комплекта кухненски домакински артикула, като всички са обозначени с фигуративeн и словен знак 'ZEPTER' Prima Germany и предвид наличието на съмнение за това, че вносът на тези стоки нарушава правото на интелектуална собственост. Предприета е и процедура за уведомяване на притежателя на правото върху търговска марка за това, че при внос са задържани стоки, за които се предполага, че нарушават това право.
На 04.12.2019 г. Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******е подало възражение в хода на производството по задържане на стоки, проведено пред Агенция 'Митници', в което е посочило, че възразява срещу задържането и унищожаването на 156 броя/комплекти кухненски домакински уреди.
Предвид липсата на спор и приложимост на нормата на чл. 153 ГПК относно факта, че задържаните стоки са били обозначени със сходни или идентични на регистрираните от ищеца търговски марки знаци, не е допусната и поисканата в исковата молба експертиза досежно установяване на тези обстоятелства.По иска с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.
Не е спорно по делото, че ищецът е носител на право на интелектуална собственост- право върху търговски марки на ЕС, регистрирани в Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост (EUIPO), и по -специално на визуална марка с рег. № 000279810, чиято регистрация /от 1999 година/ е подновена и действаща със срок до 2026 година.Според чл. 111 ЗМГО, марката на Европейския съюз е марка, която е регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001, съответно – отменения Регламент 207/2009 и има действие на територията на Република България и притежателят ? се ползва с правата по този закон.Според чл. 17 от Регламента, отношенията между правните субекти, които са възникнали от нарушения на правото върху марка на Общността се уреждат от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка,в случая ЗМГО, в сила към датата на извършване на нарушението или ЗМГО, обн. ДВ брой 98/2019 година, доколкото нарушението е извършено на територията на Република България и който закон определя кога е налице нарушение на това изключително право върху обект на интелектуална собственост и какви права възникват в полза на неговия титуляр срещу лицето, което е извършило действията, които представляват нарушение.В § 1, т. 6 ДР на ЗМГО, се съдържа дефиниция за внос или износ на стоки – а именно - фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.Тоест, касае се за фактическо действие по пренасяне на стока през граница, каквото безспорно е извършено от ответника Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, като превозвач на стоката и в изпълнение на транспортна услуга/в този смисъл и решение на ВКС № 58 от 27.07.2012 г., постановено по т. д. № 216/2011 г., I т. о. относно отговорността и на превозвача за нарушение правата на маркопритежателя при внос/.Посочените обстоятелства са видни и от отразените във възражението пред митническите органи на самия превозвач.Следователно, установи се по делото, че този ответник е извършил действия, с които е нарушил правата на маркопритежателя.Както вече беше посочено, между страните по делото не е спорно и това, че върху всяка от задържаните стоки/кухненски, домакински комплекти е поставен комбиниран знак, който се състои от словен и фигуративен елемент, сходни или идентични на регистрираната от ищеца визуална марка,както и не е спорно, че обозначените и задържани стоки попадат в клас, за който е регистрирана марката на ищеца и по - специално - фигуративната марка и стоки от клас 21, тоест, е налице идентичност във вида стоки.При наличие на идентичност на стоките и сходство и идентичност на знаците, с които са обозначени и регистрираната марка може да се приеме и че съществува вероятност от объркване за крайния потребител, която включва възможност за свързване на знака с марката, съответно за техния произход и качество.Искът по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО спрямо този ответник следва да бъде уважен.Не е така, обаче, по отношение на чуждестранното дружество.
Ищецът е уточнил в молбата си от 27.02.2020 година, че нарушението, което твърди да е извършило това дружество е пускане на пазара на стоките, задържани на митница в държавата по крайно местоназначение.Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, нарушения правата на маркопритежателя могат да се изразят и в предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак.В случая, обаче, такива обстоятелства по делото не се установиха.Единствените доказателства, свързани с ответника Г. – К. ООД, дружество, регистрирано в Беларус, са представени от самия него и не съдържат информация за извършено нарушение по ЗМГО – стоките, описани в спецификацията към договора с китайското дружество не се установява да са именно тези, задържани на митницата и същевременно - предмет на представения от Г. – К. ООД, дружество, регистрирано в Беларус, договор за продажба.Отразеното в уведомлението на митническите органи обстоятелство относно това, че ответникът е получател на задържаните стоки, не се подкрепя от никое друго, събрано по делото доказателство и поради това и не е доказано при условията на пълно и главно доказване.Исковете, съответно, по отношение на този ответник следва да бъдат отхвърлени при липса на доказано нарушение от негова страна на правата на ищеца като притежател на марка на ЕС.По иска по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО.
Според възприетото в Решение № 253 ОТ 12.04.2017 Г. ПО Т. Д. № 2923/2015 Г., Т. К., ІІТ. О. НА ВКС, при надлежно сезиране на съда с искова молба, съдържаща твърдения за произтекли от нарушението на правото върху марка вреди във вид на пропуснати ползи и посочен размер на претендираното обезщетение /както е сторено в случая/, следва да бъде доказано нарушаване на правото на ищеца върху търговска марка чрез използването й в търговската дейност без съгласие на маркопритежателя /в хипотезата на фалшиви /неоригинални стоки/ и настъпването на вреди от претендирания вид.При проведено такова доказване, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди в резултат на нарушението, като отчете всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия за маркопритежателя и специалните норми на чл. 76а и чл. 76б ЗМГО.В случая, обаче, по изложените вече причини, искът е неоснователен по отношение на ответника Г. – К. ООД, дружество, регистрирано в Беларус, но е недоказан и по отношение на ответника Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, който се установи да е извършил нарушение по чл. 13 ЗМГО.Нарушението, извършено от този ответник се изразява в превоз на стоките и пренасянето им на територията на РБългария. Същият, обаче, е действал в качеството на превозвач /факт, посочен от самия ищец/ и не е реализирал, нито е имал за цел да реализира/пусне стоките в търговския оборот на територията на страната.В този смисъл, претендираните от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от реализация на оригинални стоки на местния пазар не се доказва да са настъпили.Стоките нито са били предназначени за продажба в страната, нито пропуск да бъдат реализирани в същото количество и вид е в пряка причинна връзка с осъщественото от този ответник нарушение /транзитен внос/.Съдът, предвид изричното уточнение на ищеца относно вида и начина на определяне на обезщетението, съобразно специалните норми на чл. 119, ал. 1 ЗМГО, не може служебно да присъди и друг вид вреди от нарушението или определи размера по реда на т. 1, който е и неприложим при конкретното нарушение.По иска по чл. 116, ал. 1, т. 4 ЗМГО.
С оглед основателността на иска по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО по отношение на ответника Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******и предвид факта, че стоките, предмет на нарушението, не са унищожени към момента, а са задържани в производството пред Агенция 'Митници',както и същите не са оригинални,се налага изводът за основателност и на акцесорния иск за постановяване от съда на тяхното изземване и унищожаване.По иска по чл. 116, ал. 2 ЗМГО.
Изходът на спора по иска по чл. 116, ал., 1, т. т. 1 и т. 4 от ЗМГО обуславя материалноправната легитимация на ищеца да претендира от ответника Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******разноски за съхранението и унищожението на процесните стоки по реда на чл. 116, ал. 2 ЗМГО.Искът е осъдителен и следва да бъде подкрепен с доказателства за съществуването на притезание на ищеца за престиране от ответника на парична сума в конкретен размер.Предвид спецификата на уредената в ЗМГО отговорност, отличаваща се от общата хипотеза по чл. 45 от ЗЗД с това, че разходите са резултат от законова разпоредба, да се съхраняват и/или унищожат стоките предмет на извършеното нарушението и са за сметка на нарушителя, то не следва да се изисква същите да бъдат сторени от правоимащото лице - т. е., да бъдат заплатени предварително. За същите, обаче, следва да са налице доказателства относно размера – напр. официални документи, изходящи от оторизираните за целта органи или изслушване на съдебна експертиза.Такива доказателства ищецът не е ангажирал,поради което размерът на разходите за тяхното съхранение и унищожение следва да се определи съобразно дневната ставка, определена в Тарифата за таксите които се събират от Агенция Митници по чл. 12 от ЗМ и при условията на чл. 162 ГПК,като съдът намира искът за основателен за сумата от 1500 лв. за основателен.По разноските:
Разноски, предвид изхода на спора, са дължими и на ищеца и на Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, които своевременно са заявили искане за присъжането им.На ищеца са дължими разноски, съобразно уважената част от исковете и по представен списък и доказателства за това, че са сторени – а именно – от 423, 80 лева /за адвокат, държавна такса и преводи/.На ответника са дължими разноски за адвокат, съответни на отхвърлената част от исковете – в размер на 686, 30 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Б. В., дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия срещу Г. – К. ООД, дружество, регистрирано в Беларус с рег. № 190704144 искове по по чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО, вр. чл. 115, ал. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗМГО - за установяване на нарушение на правото върху регистрираните търговска фигуративна и словна марка на Европейския съюз на ищеца чрез пускане на 156 броя/комплекта кухненски, домакински артикула в търговския оборот, обозначени със знак 'ZEPTER' Prima Germany, който е идентичен или сходен на регистрираната от ищеца марка за стоки от клас 21 по Ницската класификация; за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 10 000 лева -равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките- предмет на нарушението; иск за унищожаване на вещите – предмет на нарушението и иск в за заплащане на разноските за съхранение и унищожаване на стоките – предмет на нарушението в размер на 1524, 60 лева.ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, че Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******, е извършило нарушение на притежаваната от Ф. Б. В., дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия, търговска визуална марка на Европейския съюз, рег. № 000279810, регистрирана за стоки от клас 21 по Ницската класификация със срок на закрила до 2026 г., чрез внос на територията на Република България на стоки – 156 броя/комплекта кухненски, домакински артикула, обозначени със знак 'ZEPTER' Prima Germany, който е идентичен или сходен на регистрираната от ищеца марка и които стоки попадат като вид в клас 21 по Класификацията от Ница.
ПОСТАНОВЯВА по иска на Ф. Б. В., дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия срещу Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 ЗМГО унищожаване на 156 броя/комплекта кухненски, домакински артикула, обозначени със знак 'ZEPTER' Prima Germany, изпратени за съхранение на склад в ТД 'Северна морска', Митница Варна.ОСЪЖДА Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******да заплати на Ф. Б. В., дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия, на основание чл. 116, ал. 2 ЗМГО, сумата от 1500 лв., представляваща разноските, дължими за съхранение и унищожение на задържаните стоки- предмет на нарушението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1524, 60 лева.ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Б. В., дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия срещу Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******иск по члр. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО иск за за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 10 000 лева -равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките- предмет на нарушението.ОСЪЖДА Ф. Б. В., дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия да заплати на Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******на основание чл. 78 ГПК сумата от 686, 30 лева – съдебни разноски.ОСЪЖДА Д-ЛОГ Л. У. Н. Д. Т. ЕООД, ЕИК: *******да заплати на Ф. Б. В., дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия сумата от 423, 80 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: