Решение № 25 от 7.01.2013 г. на СГС по т. д. № 1594/2008 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. София, 07.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-4 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВО ДАЧЕВ
при секретаря А. Г. като разгледа гр. дело № 1594 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 76, ал. 1 т. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 73, ал. 1 и чл. 13 ал. 1 т. 2 вр. ал. 2 т. 3 от ЗМГО от „Е. Д. К.”, Сеул, Република К. /LG corp., Seul, Republic of К./ срещу „НТП Л.” /L. NTP, К./, гр. У. (албанско име Ф.), Република К..
Ищецът твърди, че е притежател на права върху марка LG, регистрирана под № 227374 за стоки от класове 7, 8, 9, 11 и 15, които права са били нарушени от ответника, чрез осъществен внос без съгласието на ищеца на 959 броя компютърни мишки, носещи знак, идентичен, респ. сходен с този на марката.Моли съдът да установи факта на нарушението.
Ответникът „НТП Л.” /L. NTP/ не ангажира становище.Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и наведените доводи съобразно с разпоредбата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение № 70-00-7999/08.08.2012 г. на Патентното ведомство на Република България, ищецът е притежател на комбинирана марка LG, регистрирана под № 227374 за стоки от класове 7, 8, 9, 11 и 15 от МКСУ, с дата на регистрация от 28.12.2005 г. и със срок на действие до 20.04.2015 г. Въз основа на същото удостоверение, чиято материална доказателствена сила съдът зачита, регистрацията на търговската марка е била публикувана в Официалния бюлетин на патентното ведомство в бр. 12А/1996 г. стр. 34. От представените писмо на Агенция „Митници” РМД „Варна”, сертификат за произход и (разписка (митническо задържане) № 0000004421 се установява, че на 28.05.2008 г. на митница В. са задържани 959 броя компютърни мишки с търговска марка LG, изпратени от К. и с получател на стоката – ответника НТП Л., К.. Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-маркова експертиза, използваните знаци, поставени върху задържаните стоки, техните опаковки и етикети, са идентични на регистрираната от ищеца марка LG, и се създава вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност от свързване на така поставения знак с марката, поради тяхната идентичност или сходство.При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че предявеният иск се явява основателен и доказан. Ищецът е притежател на марката към момента на твърдяното нарушение, налице е публикация на регистрацията на марката в Официалния бюлетин на Патентното ведомство преди датата на нарушението, ответникът е осъществил внос на компютърни мишки, носещи знак, идентичен или сходен с процесната притежавана от ответника марка, като съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.Както това е изяснено в решение № 58 от 27.07.2012 г. по т. д. № 216/2011 г. на ВКС, І т. о., което като постановено по реда на чл. 290 от ГПК има обвързваща съдилищата сила в процеса на правоприлагане, внос на стоки е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, или негова имитация (арг. и от § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО, в сила от 06.10.2006 г.).Поради това, субекти на нарушението по чл. 76 във връзка с ч. 13, ал. 2 т. 3 от ЗМГО могат да бъдат всички лица, вкл. и нетърговци, които извършват фактическо пренасяне на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка. Без значение е кое физическо лице е осъществявало самото обмитяване на стоката на митницата, тъй като в тези случаи се касае до представителство, при което на общо основание правата и отговорностите настъпват пряко за представлявания, т. е. получателя на стоката.По делото не е спорно обстоятелството, че стоката, предмет на вноса, а именно – 959 броя компютърни мишки, носещи марката LG, но без съгласието на притежателя й, не е била произведена от него, от негов представител или лицензиран производител.Съгласно чл. 13, ал. 1 т. 2 от ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, по отношение на който поради неговата идентичност или сходство с марката, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, а съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 2 т. 3 от с. з. „използване в търговската дейност” по смисъла на ал. 1 е вносът или износът на стоките с този знак.Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗМГО използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение.Съобразно дадените указания с Тълкувателно решение № 1/2008 г. на ВКС, ОСТК, осъществяваният без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО. Обратно, когато стоките не са оригинални, т. е. не носят регистрирана търговска марка, респективно знакът на марката върху тях е поставен без съгласието на притежателя й, е налице осъществено нарушение на правата на притежателя на марката, защитени от цитираните законови разпоредби.Съществената функция на търговската марка е да гарантира на потребителя или на крайния ползвател идентичността на произхода на защитения с търговска марка продукт, като му позволява да може да го различава от продукти с различен произход. Тази гаранция за произхода означава, че потребителят или крайния ползвател могат да са сигурни, че предлаганият им продукт, носещ търговска марка, не е бил обект в по-ранен етап на въздействие от страна на трето лице без съгласието на маркопритежателя, по начин, по който се засяга оригиналното състояние на продукта.В настоящия случай се установи, че от обективна страна ответникът е осъществил действия, осъществяващи състава на чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗМГО. Освен тях, законодателят е въвел като задължителен елемент на нарушението на право върху търговска марка отсъствието на съгласие на маркопритежателя за използването й.За да бъде избегната отговорността по чл. 75 от ЗМГО, ответникът по иска е този, който който следва чрез провеждане на пълно и главно доказване на докаже, че използването на знака е извършено със съгласието на притежателя на марката.И тъй като доказателства в тази насока не бяха ангажирани, предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПКна ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството, които при липса на списък по чл. 80 от ГПК съдът определя в размер на 1282 лв.Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл. 76, ал. 1 т. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 73, ал. 1 и чл. 13 ал. 1 т. 2 вр. ал. 2 т. 3 от ЗМГО факта на извършено нарушение от ответника „НТП Л.” /L. NTP, К./, гр. У. (албанско име Ф.), Република К. на правото на ищеца „Е. Д. К.”, С., Република К. /LG corp., Seul, Republic of К./ със съдебен адрес: Со., ул. „а.” №**, чрез адв. Б., върху търговска марка LG, регистрирана под № 227374 за стоки от класове 7, 8, 9, 11 и 15, извършено на 28.05.2008 г. чрез внос на митница Варна на 959 броя компютърни мишки с търговска марка LG.ОСЪЖДА „НТП Л.” /L. NTP, К./, гр. У. (албанско име Ф.), Република К. да заплати на „Е. Д. К.”, Сеул, Република К. /LG corp., Seul, Republic of К./ със съдебен адрес: С., ул. „а.” № **, чрез адв. Б. на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата 1282 лв. направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: