Решение № 2101 от 23.10.2018 г. на СГС по т. д. № 2166/2017 г.
РЕШЕНИЕ
№ 2101
гр. София, 23.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя
търг. дело № 2166 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 76, АЛ. 1, Т. 1, Т. 3 И Т. 4 ОТ ЗМГО И ЧЛ. 76, АЛ. 2, Т. 1 И Т. 2 ОТ ЗМГО.
Ищецът „H. IP A. H.“ GMBH, H., 67, D., С.- „Х. А. П. Е. Х.“ ГМБХ, с адрес: Х. 67, *********, чрез адв. Ю. В. и адв. Н. Д., със съдебен адрес:***, ж. к. „*********, с искова молба от 05.07.2017 г. твърди, че Х. А. П. Е. Х. е притежател на европейска марка за стоки peг. № 0032555081 “LOCTITE”, регистрирана за стоки от класове 1, 2, 3, 4, 8, 9, 16 и 17 от Международната класификация на стоките и услугите, като в обхвата на регистрацията влизат по-специално и домакински и канцеларски лепила.Правото върху посочената марка е придобито чрез регистрация в европейското ведомство за регистрация на търговски марки EUIPO и е със срок на защита до 10.07.2023 година.С писмо № 32-151655/05.06.2017 г. на Митница - Аерогара С. представителят по ИС на дружеството - И. М. е уведомена, че в Митница Аерогара С. са задържани 100 800 (сто хиляди и осемстотин) броя лепила в тубички по 3 грама, обозначени с марката “LOCTITE” и с обозначение на производителя Х.(N.). По-късно с писмо № 32-161653/13.06.2017 на Митница - Аерогара С. е уточнено, че изпращач на стоката е С. Е Лтд, Хонг Конг, Китай (S. E. LTD, HONG KONG, CHINA) и че стоката е оставена на отговорно пазене в склад на фирма „СЛ С. Л.“ ООД, гр. София, ул. „*********, а ответникът е получател на посочените по-горе стоки.След проведени консултации с Х. А. П. Е. Х., ищецът категорично изразява становище, че стоката е фалшива и не е произведена от Х. или одобрен от тях производител, франчайзер и/или дистрибутор.За становището на притежателя на изключителни права незабавно е уведомена Митница - А. С., като е дадено съгласие за унищожаване на стоките съгласно опростените процедури по Регламент (ЕС) 608/2013. В законоустановения срок ответникът е направил възражение срещу унищожаването на стоките.При така сложилата се фактическа обстановка, считат, че е безспорно нарушаването на изключителните права на „Х. А. П. Е. Х.” ГмбХ (“H. IP A. H.” GmbH), чрез осъществяване на внос (по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. З от ЗМГО) на стоки - лепила носещи знак, идентичен с притежаваната търговска марка за стоки peг. № 0032555081 “LOCTITE”, регистрирана за стоки от класове 1, 2, 3, 4, 8, 9, 16 и 17 от Международната класификация на стоките и услугите.
Въз основа на това, молят съда да ги призове на съд, да приеме за общо разглеждане на обективно съедините искове за установяване на нарушението, за унищожаване на стоките и за присъждане на обезщетение и като прецени всички релевантни факти и обстоятелства, както и събраните в процеса на съдебното дирене доказателства, да отсъди: На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО да установи извършеното от „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** нарушение на изключителните права на Х. А. П. Е. Х. Гмбх, произтичащи от регистрираната търговска марка за стоки peг. № 0032555081 “LOCTITE”, регистрирана за стоки от класове 1, 2, 3, 4, 8, 9, 16 и 17 от Международната класификация на стоките и услугите.На основание чл. 76, ал. 1 т. 4 от ЗМГО да постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, а именно 100 800 (сто хиляди и осемстотин туби лепила по 3 (три) грама).На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО да присъди в полза на Х. А. П. Е. Х.” ГмбХ (“H. IP A. H.” GmbH) обезщетение в размер на не по-малко 15 000 (петнадесет хиляди лева), представляващи пропуснати ползи от намаляване на количествата продавана оригинална стока и неоснователно обогатяване за сметка на притежателя на права на ответника „А. Н.” ЕООД от продажбата на едро и/или дребно на фалшива стока, носеща марката на ищеца.Молят на основание чл. 76, ал. 2, т. 1 да им бъдат заплатени от ответника разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението. Прилагат писмени доказателства по опис.
С молби от 15.08.2017 г. и 17.11.2017 г., в изпълнение на съдебни разпореждания, ищецът е направил уточнения във връзка с първоначалната искова молба, надлежната си представителната власт и редовността на процесуалното упълномощаване.
Ответникът „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Ч. С., чрез адв. М. Т., със съдебен адрес:***, с отговор на искова молба от 06.02.2018 г. счита исковата молба за недопустима, тъй като въпреки многобройните указания на съда и към момента не е представено надлежно пълномощно за упражняване на процесуално представителство от дружеството ищец.Не се установява по несъмнен начин правният интерес на дружеството „Х. А. П. Е. Х.“ ГМБХ, доколкото не се представят доказателства за дружеството, носител на търговската марка „LOCTITE“, като идентичността на носителя на правата и ищеца не може да бъде установена от представената извадка. От последната не може да бъде установен и срокът на защита на същия, доколкото е видна единствено датата на издаване - 2004 г., но не и срока на действие на защита.Твърди се и неоснователност на претенцията, тъй като за установяване на нарушение е необходимо да се докаже знание от страна на ответното дружество за съдържанието и брандирането на съответната стока в пратката, както и знание, че брандирането на стоката е извършено в нарушение на правата на носителя на марката, а също така и намерение да се извършат увреждащи действия, с които ответникът да се обогати неоснователно.Получателят на стоката - „А. Н.“ ЕООД, чрез представляващия управител, не е имал информация за действителното съдържание на палетата, изпратени от С. Е. Хонг Конг Китай и не е имал знание за извършени евентуални нарушения по смисъла на ЗМГО. Както е видно и от изложеното в ИМ, и до момента представител на дружеството не е имал достъп до стоката, не е установил дали в палетата се намира поръчаната стока, или друга такава, производството и брандирането на която да съставлява нарушение. Ответното дружество до момента дори не е станало реален собственик и държател на процесните лепила. От листа за пакетаж, фактурата и митническата декларация, е видно, че стоката, посочена в нея е лепило, тоест - ответникът не е могъл да знае за наличието на неправомерно поставен защитен бранд.От друга страна, ищецът и не твърди да е извършена продажба на стоката от ответника и съответно да е налице нанесена реална щета. Твърденията за пропуснати ползи от намаляване на количествата продадена оригинална стока и неоснователно обогатяване за сметка на носителя на оригинални права, са напълно неоснователни, като не кореспондират дори с твърденията, изложени в самата искова молба.Ратифицираното европейско законодателство - в случая чл. 13 от Директива 2004/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, изисква от държавите членки гаранции, че по заявление на увредената страна, съдебните органи ще постановяват нарушителят да заплати на притежателя на правото обезщетение съобразно претърпените действителни вреди. Няма норма, задължаваща българския съд да разглежда евентуални хипотетични вреди, които биха могли да настъпят при настъпване на несигурни бъдещи събития. Върховният касационен съд постановява, че нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на Закона за марките и търговските означения представлява неправомерното осъществяване на търговска дейност. Касационните магистрати приемат още, че в обхвата на тази защита не попада накърняването на правата на притежателя по използване или разпореждане с марката. Те са обект на нормите на общото гражданско право и на търговското право.Това е причината да твърди, че искът, предявен с правно основание текстове от ЗМГО, е недопустим, респективно неоснователен при хипотеза, в която ответното дружество не просто не е извършило продажби на стоката, но дори фактически не е получило същата, което се вижда от CMR, съпровождащо стоката. За момента единствено ответното дружество „А. Н.“ ЕООД търпи загуби и неудобства. От една страна, е задължено да заплати ДДС и акциз по изпратената му от доставчика фактура (и е платило същите), за да не нарушава нормите на националното законодателство. От друга, към него са насочени претенции за нарушение по ЗМГО, както и за заплащане на обезщетение за несъществуващи вреди, свързани със стока, която търговецът не е получил.Отделно от гореизложеното, не е запознат и не може да твърди дали стоките са произведени от лицензиран производител на търговската марка, с която са брандирани.Поради това моли съда да остави без разглеждане настоящата претенция като недопустима, предявена от лица без представителна власт, евентуално - и без активна процесуална легитимация, а ако приеме да разгледа същата по същество, моли съда да я остави без уважение, като му присъди и направените разноски, за които ще представи списък по член 80 от ГПК.Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В производството по настоящото дело са представени доказателства относно правосубектността и представителната власт на управителните органи на ищеца, както и такива относно недлежното процесуално представителство на дружеството ищец. В този смисъл видно от Извлечение с данни в Електронния Търговски Регистър - 07.07.2017 г. - Районен съд Д., на “H. IP A. H.” GmbH, H., 67, 40589, D., С.- „Х. А. П. Е. Х.” ГмбХ (на немски език и в превод на български език), дружеството Х. А. П. Х. Гмбх се управлява от двама управители или от управител и прокурист (вписване № 1). Съгласно вписване под № 2 от 23.01.2014 за управител е бил назначен М. Т.. Съгласно вписване под № 4 от 20.01.2015 за управител е бил назначен М. Л. О.. Към моментта на иницииране на производството лицата Т. и Олоски са управители на дружеството и управляват двамата заедно - съгласно вписване № 1.
С пълномощно от 27 март 2017 г. М. О. и М. Т. са упълномощили с лицата К. С., В. Х., М. А., Х. К., Щ. К., Ф. Ш., Г. Т., М. С., Г. Ш.-К., Б. С., Т. П., К. Ш., Й. Р. и Й. С., с правото индивидуално да представляват компанията във връзка с всички и каквито и да било пълномощни, доказателствата за собственост, декларации, оторизации и всякакви други документи необходими при и по повод на придобиване и защита на правата по интелектуална собственост на компанията - марки, полезни модели, патенти и др. регистрирани за територията на Германия, другите европейски страни и за всяка друга страна по света. Конкретното пълномощно предоставя на упълномощените лица правото да извършват всички действия и да представляват упълномощителя когато и където е необходимо за постигане на описаните в него цели. За избягване на каквито и да е било недоразумения, в пълномощното е упоменото тълкуването му в най-широк смисъл, за да може да послужи за тяхното постигане.
Впослествие и в кръга на пълномощията си по смисъла на гореизложеното, лицата К. Ш. и Й. С. са възложили на Ю. И. В. и Н. С. Д. - адвокати в САК, да представляват и защитават „Х. А. П. Е. Х.” ГмбХ по отношение на правата върху интелектуална собственост, в това число и чрез действия пред Софийски градски съд, в рамките изирчно очертани в текста на буква „Б“ от представеното по делото нотариално заверено пълномощно UR № H1172 от 08.06.2017 г.
Предвид изложеното доводите на ответника за нередовност на исковата молба, основани на липса на представителна власт, са изцяло неоснователни.
Видно от Заверено копие на Регистрация на търговска марка от Европейския съюз марката “LOCTITE” е регистрирана на 22.12.2004 г., с № 003255081, за стоки от класове 01, 02, 03, 04, 08, 09, 16 и 17.
По делото е приложена Декларация за търговски кредити по износа и вноса и за финансов лизинг между местни и чуждестранни лица (по чл. 10а, ал. 2 от Валутния закон), подписана от декларатор Ч. С. на 31.05.2017 г., относно получен търговски кредит при внос, между местно лице „А. Н.“ ЕООД и чуждестранно лице S. E. LTD, Хонконг, за стока - супер лепило 3 гр. - 100 800 броя; дата на отпускане на кредита - 17.03.2017 г.; дата на вноса и реализация на кредита - 31.05.2017 г.; стойност на кредита - 15 120 долара.
С Писмо с рег. индекс № 32-151655/05.06.2017 г. Митница - Аерогара С. е уведомила адв. И. М., че на основание чл. 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета (Регламента), в митница А. С., с разписка за задържане № 0098435/02.06.2017 г. са задържани 100 800 /сто хиляди и осемстотин/ бр. лепила /по 3 гр./, означени с ТМ “LOCTITE” - N., за които се предполага че нарушават права на интелектуалната собственост.
С Писмо с рег. индекс № 32-161653/13.06.2017 г. Митница Аерогара С. е уведомила адв. И. М., че получател на задържаните стоки с разписка за задържане № 0098435/02.06.2017 г. - стоки, означени с търговска марки „LOCTITE” е: „А. Н.“ ЕООД, ***; изпращач - S. Е. LTD, HONG KONG, CHINA; представител/ декларатор - К. К.- служител в спедиторска фирма С. Л. С. Л. с ООД; митнически режим: внос - ЕАД № 17BG005100H039717/20170602; произход на стоката: Hong Kong, China; маршрут: China - София. Задържаните стоки са предадени на отговорно пазене и се съхраняват в склад на спедиторска фирма „СЛ С. Л. с“ ООД - гр. София, ул. „*******.
Във връзка с Определение от 17.04.2018 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, по т. д. № 2166/2017 г. по описа на СГС и на основание чл. 192 от ГПК, от АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ - МИТНИЦА „А. С.“, са представени заверени копия на цялата документация, свързана с вноса на 100 800 броя лепила, носещи търговската марка “LOCTITE”, съдържаща 39 листа.
По делото е приета съдебно - маркова и оценителна експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема изцяло от съда. Вещото лице, след проверка и анализ на приетите като доказателствен материал документи, след запознаване със законови и подзаконови нормативни актове в тази област, с общодостъпна информация в електронни сайтове и с иззетата с Протокол мостра, е дало следното заключение: Марката на ищеца LOCTITЕ 003255081 и процесният знак със словна част LOCTITE върху задържаните стоки „лепило 3 гр. LOCTITE“ са с висока степен на сходство, породено от идентичната дума LOCTITE и са за идентични стоки, при което е налице вероятност за объркване на потребителите, които могат да свържат използвания процесен знак с регистрираната марка на ищеца, при което да очакват, че потребяват стока, произведена от ищеца или под негов контрол. Нанесената щета от поставянето на марката на ищеца LOCTITE 003255081 върху задържаните стоки „лепило 3 гp. LOCTITE“ е в размер на 13 080 лева (тринадесет хиляди и осемдесет лева).
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 76, АЛ. 1,Т. 1 ОТ ЗМГО.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 1 т. 2 от ЗМГО правото върху търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходството с марката и идентичността или сходството на стоките на марката и знака, предполага съществуването на вероятност за объркването на потребителите, която включва възможност за объркване на знака с марката.В ал. 2 на чл. 13 от закона изрично е посочено, че използването в търговската дейност включва поставянето на знака върху стоките или техните опаковки и предлагането на стоките с този знак да продажба или пускането им на пазара.Законът предоставя на собственика на регистрирана марка изключителното право да ползва марката - т. е. никой, освен него, няма право да ползва сходна марка или сходен знак, за означаването на сходни стоки, предвид съществуваща вероятност за объркване на потребителите.Елементите от фактическия състав на извършеното, според твърденията на ищеца, нарушение, определят и предмета на делото, в рамките на който съдът дължи произнасяне по същество. По предявения иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО съдът следва да изложи мотиви и даде разрешение по въпросите: 1. Ищецът притежава ли право на марка; 2. Ответникът извършил ли е действия в противоречие с въведеното по смисъла на чл. 13 ЗМГО изключително право върху марката. 3. Стоките носят ли знак по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО; 4. Действията на ответника извършени ли са неправомерно.
Предвид горното и при изследване на изскуемите елементи на фактическия състав, съдът намира следното:
Изцяло неоснователни са твърденията на ответната страна за липса на правен интерес, поради това, че не представени доказателства за дружеството, носител на търговската марка „LOCTITE“, съответно - неустановена е идентичността на носителя на правата.Видно от данните, съдържащи се в приложения Сертификат на Службата на Европейския съюз за интелектулна собственост, съотнесени към констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-маркова и оценителна експертиза, дадени след основа на извършената проверка – в Патентното ведомство на РБългари; Службата на Европейския съюз за интелектулна собственост /EUIP0/, Аликанте, Испания; Световната организация за интелектуална собственост /СОИС/, се установява, че ищцовото дружество Х. А. П. Е. Х. ГМБХ, Германия е притежател на европейска словна марка за стоки peг. № 0032555081 “LOCTITE”, заявена на 10.07.2003 г. и регистрирана на 07.06.2004 г. в европейското ведомство за регистрация на търговски марки EUIPO, със срок на действие 10.07.2023 г., публикувана на 18.10.2004 г. в бюлетин 2004/042 част А. 1., за стоките с класове 1, 2, 3, 4, 8, 9, 16 и 17 от Международната класификация на стоките и услугите, като в обхвата на регистрацията влизат по-специално и домакински и канцеларски лепила.В производството не се ангажират доказатества за надлежно дадено съгласие от ищеца, за използване на процесната марка от страна на ответника.Същевременно, страните не спорят, а и видно от представната разписка № 0098435, в деня на вноса, а именно: 02.06.2017 г. в Митница Аерогара С. са задържани 100 800 броя лепила в тубички по 3 грама, обозначени с ТМ “LOCTITE” и с обозначение на производителя Х.(N.). Изпращач на стоката е С. Е Лтд, Хонг Конг, Китай (S. E. LTD, HONG KONG, CHINA), а ответникът е нейн получател. Няма спор за обстоятелството, че задържаната стока не е пусната на пазара. Установява се, обаче, че същата не е произведена от ХЕНКЕЛ, като в допълнение и съобразно заключението на съдебно-маркова и оценителна експертиза в производството се констатира, че марката на ищеца LOCTITЕ 003255081 и процесният знак със словна част LOCTITE върху задържаните стоки „лепило 3 гр. LOCTITE“ са с висока степен на сходство, породено от идентичната дума LOCTITE и са за идентични стоки, при което е налице вероятност за объркване на потребителите, които могат да свържат използвания процесен знак с регистрираната марка на ищеца, при което да очакват, че потребяват стока, произведена от ищеца или под негов контрол.По същността си, вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.С оглед вида на конкретното нарушение, следва следва да бъде отбелязано още, че според дадената в § 1, т. 12 от ДР дефиниция, за целите на ЗМГО, вноса на стоки е очертан като фактическо пренасяне през границата на Р България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрираната марка, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. За осъществяването му е достатъчно фактическото пренасяне на стоката, без оглед на това, дали тя е пусната или не за разпространение в страната.
По въпроса за правомерното, респ. неправомерното използване на марката, отнесено към конкретните условия, съдът приема следното:
Нарушението на правото върху марка предполага и субективна страна. Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО. За прилагане на последиците по чл. 76 ЗМГО нарушителят следва да е действал неправомерно.До създаването на разпоредбата на чл. 76 г от ЗМГО /ДВ бр. 73/2006/, изрично свързваща носенето на отговорност на юридическите лица с вината на лицата, които ги представляват или са техни служители, изискването за неправомерност и виновност на извършените действия се извеждаше от общите принципи на гражданската отговорност за обезщетяване на причинени вреди. Вината се предполага, като в случай на използване на знак на регистрирана марка в търговската дейност се основава на недобросъвестността на нарушителя.Недобросъвестността е свързана със знание или незнание на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. Недобросъвестността от обективна страна представлява осъществяване на дейност в разрез с добрите търговски нрави и честната търговска практика, а от субективна - знание от търговеца, че с действията си нарушава чужди права. В този смисъл, неправомерното използване на марката (“без съгласие” на притежателя), е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното.Предвид горното, за неоснователни, съдът приема, изявленията на ответника залегнали в защитната му позиция, а именно: че до момента представител на дружеството не е имал достъп до стоката, не е установил дали в палетата се намира поръчаната стока, или друга такава, производството и брандирането на която да съставлява нарушение, както и че ответното дружество до момента дори не е станало реален собственик и държател на процесните лепила; от листа за пакетаж, фактурата и митническата декларация, било видно, че стоката, посочена в нея е лепило, тоест - ответникът не е могъл да знае за наличието на неправомерно поставен защитен бранд.В този смисъл, следва да бъде отбелязано още, че така посочените твърдения са в явно противоречие със собствените на ответното дружество изявления, обективирани в изходящ от него документ, и по - конкретно - Възражение срещу унищожаване на стока, вх. № на ТМУ Аерогара С. 32-16259/14.06.2017 г. /л. 140 от кориците на делото/, и по смисъла на който представляващият „А. Н.“ ЕООД, твърдейки, че дружеството е закупило именно 100 800 (сто хиляди и осемстотин) броя опаковки лепила с марка “LOCTITE” H.- 3gr., е заявил готовност да представи доказателства, че задържаните стоки са в действителност стоки с търговска марка “LOCTITE” H.- 3gr.Така установеното протоворечие, вместо да обори презумцията за недобросъвестност в хипотезата на незнание на определен факт с правно значение, засилва убеждението за неправомерно използване на марката, без съгласие на притежателя, като елемент от фактическия състав на процесното нарушение.С оглед изложеното, съдът приема че в случая са налице изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО, поради което искът по чл. 76, ал. 1 от ЗМГО, като доказан по своето основание, следва да бъде уважен.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 76, АЛ. 1,Т. 3 ОТ ЗМГО.
С първоначалната искова молба, ищецът е отправил искане по реда на чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО за присъждане в полза на Х. А. П. Е. Х.” ГмбХ (“H. IP A. H.” GmbH) на обезщетение в размер на не по-малко от 15 000, представляващи пропуснати ползи от намаляване на количествата продавана оригинална стока и неоснователно обогатяване за сметка на притежателя на права на ответника „А. Н.” ЕООД от продажбата на едро и/или дребно на фалшива стока, носеща марката на ищеца.С молба от 15.08.2017 г., по отношение вида и размера на поисканото обезщетение ищецът е уточнил, че не твърди, че е извършена продажба на стоките. Независимо от това, счита, че конкретният размер на обезщетението в настоящия процес следва да се определи справедливо, съобразно правилата за определяне на обезщетение залегнали в чл. 76 “а” и 76 “б” ЗМГО. Независимо от това, че стоката все още не е пласирана на пазара, нейното количество, а именно 108 000 броя, представлява сериозен опит да бъде нарушена репутацията на производител като Х. АГ, и то за толкова позната и популярна сред потребителите стока като лепилата носещи марка “LOCTITE”. Заявява, че поисканото обезщетение, обхваща само един елемент от понесените вреди върху репутацията на марката LOCTITE и пропуснати ползи от намаления обем на продажби. Във всички случаи обаче, счита, че нарушението води до отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право върху марка. Засягат се постигнатият търговски статус и репутацията на притежателя на изключителното право. В правната сфера на ищеца настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение. Счита, че размерът на поисканото обезщетение релевира от една страна, както на претърпените вреди върху репутацията на марката и невъзможността да бъде реализирана оригинална стока до размера на внесената такава, така и на принципа за възпиращо действие на присъденото обезщетение.
Предвид искането и съобразно естеството на нарушението, съдът съобрази следното:
Както бе посочено по-горе, вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО.Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение.При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Вредите са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи.Претърпените загуби са последиците от засягане на налични блага - намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски, възникване на задължения в полза на трети лица и др. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други.Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако правото не беше нарушено. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. В този случай може да бъде накърнена и репутацията на марката, в резултат на което маркопритежателят да претърпи освен загуби, изразяващи се в разходи за възстановяване на накърнената репутация, също и да пропусне да реализира очакваната печалба.Причинените на маркопритежателя вреди в резултат на извършване на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на маркопритежателя, може да се изразяват в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата. Получаването на лицензионно възнаграждение не е обусловено нито от освобождаване на стоката от митницата, нито от нейната реализация, а зависи от сключването на лицензионен договор. Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор.Предвид горното, в конкретния случай и съобразно събраните доказателства, предпоставките за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО са налице, доколкото ищецът е притежател на марката LOCTITЕ 003255081, а ответникът без негово съгласие е използвал знака в търговската си дейност, осъществявайки внос на неоригинални стоки, носещи знак, сходен на марката на ищеца, без съгласието на последния. Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищецът би реализирал, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 от ЗМГО.Размерът на обезщетението следва да се изчисли чрез метода на лицензионните такси и видно от заключението на съдебно-марковата експертиза, което настоящият съдебен състав възприема като компетентно и обективно дадено, лицензионното отчисление е 4,34% и изчислено на тази база, лицензионното възнаграждение, което би следвало да получи ищецът, ако беше сключен лицензионен договор с ответника за процесните стоки, е общо в размер 13 080 /тринадесет хиляди и осемдесет/ лева.С оглед изложеното ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО сумата 13 080 (тринадесет хиляди и осемдесет) лева, като за горницата до пълния предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. ЧЛ. 76 АЛ. 1 Т. 4 ОТ ЗМГО.
Ищецът иска да се постанови решение, с което да се разпореди изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, а именно: 100 800 туби лепила по 3 грама, обозначени с ТМ „LOCTITE” - N., задържани с разписка № 0098435/02.06.2017 на Митница - А. С..Конкретният иск е осъдителен, като неговата основателност е обусловена от наличието на следните обстоятелства, а именно: да е налице нарушение, което в случая е установено в рамките на настоящото производство с произнасянето на съда по главния иск с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗМГО и наличие на стоки, задържани по съответния установен от закона ред.В случая, съобразно изложеното до момента, и двете предпоставки изискуеми са налице, поради което искът с правно оснавние чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО следва да бъде уважен, ведно със законните от това последици, при разграничителното значение и действие на изземването, като част от постановения осъдителен диспозитив във връзка с иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и привременните мерки, допуснати и наложени по реда на чл. 76ж, ал. 1, т. 2 вр. чл. 76ж, ал. 4 от ЗМГО.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 76 АЛ. 2 Т. 2 ОТ ЗМГО, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА РАЗХОДИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СЪХРАНЯВАНЕ И УНИЩОЖАВАНЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДМЕТ НА НАРУШЕНИЕТО.
Положителното решение по иска с правно основание чл. 76, ал. ,1, т. 4 от ЗМГО обуславя материалноправната легитимация на ищеца да претендира разноски за съхранението и унищожението на процесните стоки по реда на чл. 76, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, чрез предявяване на определени не само по основание, но и по размер, искове за стойността на разходите за съхранение, респективно за унищожение на стоките.Искът по чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО е осъдителен по своя характер, поради което следва да бъде отбелязано, че същият следва да бъде подкрепен с доказателства за съществуването на притезание на ищеца за престиране от ответника на парична сума в конкретен размер. Предвид спецификата на уредената в ЗМГО отговорност, отличаваща се от общата хипотеза по чл. 45 от ЗЗД с това, че разходите са резултат от законова разпоредба, да се съхраняват и/или унищожат стоките предмет на извършеното нарушението и са за сметка на нарушителя, то не следва да се изисква същите да бъдат сторени от правоимащото лице - т. е да бъдат заплатени предварително, за да бъдат възмездени.Същите обаче, безусловно следва да бъдат съпроводени от доказателства за размера им, било чрез писмени доказателства за заплащането им (ако такова все пак е било извършено) или чрез доказателства, доказващи размера на претенциите - като например ангажиран на официални документи, изходящи от оторизираните за целта органи или изслушване на съдебна експертиза. С оглед разпределението на доказателствената тежест събирането на релевантните в тази насока доказателства е възложено на ищцовата страна.В случая, с първоначалната искова молба, ищецът не е посочил размер на процесните искове. Претендираните разходи не са конкретизирани и с уточнението, направено с молба вх. № 107803/15.08.2017 г. Цената на исковете е определена приблизително от съда на осн. чл. 70 ал. 3 от ГПК. Въпреки указанията на съда с доклада по 146 от ГПК, ищецът не е ангажирал доказателства, не е инициирал допускането на съдебна експертиза, чрез която да бъдат установени дължимите разходи за съхраняването и унищожаването на процесните стоки.Предвид така изложеното, обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 от ЗМГО са неоснователни и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
С оглед разпоредбата на чл. 78 ГПК, всяка от страните има право на сторените в производството разноски, съобразно изхода на делото.
В случая, от страна на ищеца искане за присъждане на разноски не е направено, както с исковата молба, така и с уточнинията към нея. Не е представен и Списък по реда на чл. 80 ГПК.
С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за присъждане на разноски. Списък по реда на чл. 80 ГПК не е депозиран, като в хода по същество, претенцията е конкретизирана като възнаграждение за процесуално представителство в рамер на 1 200 лв., платени в брой, но без да се ангажират доказателства във връзка с основателността, размера и заплащането на така заявените разходи (по смисъла на Тълкувателно Решение 6/2012 на ВКС, ОСГК ).
Предвид изложеното, съдът намира, че разноските в настоящото производство следва да останат в тежест на страните, така както са сторени, независимо от изхода на делото.
С определението от 17.04.2018 г., с което е изготвен проекто-доклада по делото, съдът е приел, че по отношение на част от исковите претенции съществува затруднение по отношение на техния размер - хипотезата на чл. 70 ал. 3 от ГПК. Предявени с два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 76 ал. 2 т. 1 от ЗМГО - единият за заплащане на разходите за съхранение на стоките, и другият - за разходи за унищожаване на стоките. Съдът е определил размера на всеки един от тях на 1 250 лв., като тази цена е определена приблизително. Тъй като липсват доказателства за различна цена, а и исковете следва да бъдат отхвърлени, не се налага събиране на допълнителна държавна такса, нито нейното връщане.Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 76 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 73 ал. 1 и чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗМГО по иска на „H. IP A. H.“ GMBH, H., 67, D., С.- „Х. А. П. Е. Х.“ ГМБХ, с адрес: Х. 67, *********, чрез адв. Ю. В. и адв. Н. Д., със съдебен адрес:***, ж. к. „*********, по отношение на „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Ч. С., чрез адв. М. Т., със съдебен адрес:***, факта на нарушение правото на H. IP A. H.“ GmbH, H., 67, D., С.- „Х. А. П. Е. Х.“ ГмбХ върху регистрирани от последния европейска словна марка за стоки peг. № 0032555081 “LOCTITE”, заявена на 10.07.2003 г. и регистрирана на 07.06.2004 г. в европейското ведомство за регистрация на търговски марки EUIPO, със срок на действие 10.07.2023 г., публикувана на 18.10.2004 г. в бюлетин 2004/042 част А. 1., за стоките с класове 1, 2, 3, 4, 8, 9, 16 и 17 от Международната класификация на стоките и услугите, като в обхвата на регистрацията домакински и канцеларски лепила, чрез осъществен на 02.06.2017 г. от ответника без съгласието на ищеца внос на следните неоригинални стоки, означени със знак, идентичен с марката на ищеца, а именно: 100 800 (сто хиляди и осемстотин) броя лепила в тубички по 3 грама, обозначени с ТМ “LOCTITE” и с обозначение на производителя Х.(N.), задържани с разписка № 0098435/02.06.2017 г. в Митница А. С..ОСЪЖДА „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Ч. С., чрез адв. М. Т., със съдебен адрес:***, да заплати на „H. IP A. H.“ GmbH, H., 67, D., С.- „Х. А. П. Е. Х.“ ГмбХ, с адрес: Х. 67, *********, чрез адв. Ю. В. и адв. Н. Д., със съдебен адрес:***, ж. к. „*********, на основание чл. 76 ал. 1 т. 3 от ЗМГО сумата 13 080 (тринадесет хиляди и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропусната полза, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.ПОСТАНОВЯВА по предявения от H. IP A. H.“ GmbH, H., 67, D., С.– „Х. А. П. Е. Х.“ ГмбХ, с адрес: Х. 67, *********, чрез адв. Ю. В. и адв. Н. Д., със съдебен адрес:***, ж. к. „********* против „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Ч. С., чрез адв. М. Т., със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 76 ал. 1 т. 4 ЗМГО ИЗЗЕМВАНЕТО И УНИЩОЖАВАНЕТО на стоките, предмет на нарушението, а именно - 100 800 (сто хиляди и осемстотин) броя лепила в тубички по 3 грама, обозначени с ТМ “LOCTITE” и с обозначение на производителя Х.(N.), задържани с разписка № 0098435/02.06.2017 г. в Митница А. С..ОТХВЪРЛЯ предявения от „H. IP A. H.“ GmbH, H., 67, D., С.- „Х. А. П. Е. Х.“ ГмбХ, с адрес: Х. 67, *********, чрез адв. Ю. В. и адв. Н. Д., със съдебен адрес:***, ж. к. „*********, против „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Ч. С., чрез адв. М. Т., със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 76 ал. 2 т. 2 от ЗМГО за осъждане на ответника „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „H. IP A. H.“ GmbH, H., 67, D., С.– „Х. А. П. Е. Х.“ ГмбХ, разходи в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, свързани със съхранение на стоките, предмет на нарушението - внос на 100 800 (сто хиляди и осемстотин) броя лепила в тубички по 3 грама, обозначени с ТМ “LOCTITE” и с обозначение на производителя Х.(N.), задържани с разписка № 0098435/02.06.2017 г., в Митница А. С., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.ОТХВЪРЛЯ предявения от „H. IP A. H.“ GmbH, H., 67, D., С.- „Х. А. П. Е. Х.“ ГмбХ, с адрес: Х. 67, *********, чрез адв. Ю. В. и адв. Н. Д., със съдебен адрес:***, ж. к. „*********, против „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Ч. С., чрез адв. М. Т., със съдебен адрес: гр. София, бул. „*****, иск с правно основание чл. 76 ал. 2 т. 2 от ЗМГО за осъждане на ответника „А. Н.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „H. IP A. H.“ GmbH, H., 67, D., С.– „Х. А. П. Е. Х.“ ГмбХ, разходи в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, свързани с унищожаване на стоките, предмет на нарушението - внос на 100 800 (сто хиляди и осемстотин) броя лепила в тубички по 3 грама, обозначени с ТМ “LOCTITE” и с обозначение на производителя Х.(N.), задържани с разписка № 0098435/02.06.2017 г., в Митница А. С., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: