Решение № 1293 от 3.07.2017 г. на СГС по т. д. № 7410/2016 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1293
гр. София, 03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Евгения Гачева, разгледа търговско дело № 7410 по описа за 2016 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от D. W. АВ /Д. У. АБ/, рег. № *******със седалище в Стокхолм, Швеция, чрез пълномощника адв. Б. Б., с адрес: ***, против „Б. Г.“ ООД, ЕИК********, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация 1. по чл. 76, ал. 1, т. 1 Закона за марките и географските означения /ЗМГ0/- за установяване на нарушение на правата на ищеца върху двете марки на ЕС на ищеца словна- D. W. и комбинирана /словна и фигуративна/ чрез осъществен внос на територията на РБългария на 2421 броя часовници, означени със знаците на ищеца, 2. чл. 76, ал. 1 т. 3 ЗМГО - за осъждане на ответника да заплати сумата 5000 лв. - обезщетение за имуществени вреди на ищеца от нарушаване на правата му върху словната и комбинирана марки от извършения внос на стоките в страната; по 3. чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките – 2421 броя часовници, предмет на нарушението и 4. по чл. 76, ал. 2, т. 2 от ЗМГО – да осъждане на ответника на разходите по съхранение и унищожаване на стоките.Съдът констатира, че не е налице произнасяне по направеното оттегляне /с молба от 28.02.2017 година/ на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и по чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО, поради което следва да се произнесе с настоящия съдебен акт, като са налице предпоставките са прекратяване на производството по тези искове, доколкото съобразно нормата на чл. 232 ГПК не е необходимо съгласие на ответника, а и ищецът не е оттеглил искането си по отношение на тези два иска. Налице е и изрично пълномощно за адв. Б. в този смисъл.Или, подлежащи на разглеждане остават исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 Закона за марките и географските означения /ЗМГ0/- за установяване на нарушение на правата на ищеца върху двете марки на ЕС на ищеца словна- D. W. и комбинирана, чрез осъществен внос на територията на РБългария на 2421 броя часовници, означени със знаците на ищеца и по чл. 76, ал. 1 т. 3 ЗМГО - за осъждане на ответника да заплати сумата 5000 лв. - обезщетение за имуществени вреди на ищеца от нарушаване на правата му върху словната и комбинираната марки от извършения внос на стоките в страната.Ищецът твърди, че е защитил своите права на индустриална собственост върху знака „D. W.“, като регистрирал следните две марки на Европейски съюз /ЕС/: марка на ЕС № 010553345 D. W.(словна), с дата на заявяване 11.01.2012 г., покриваща стоки в клас 14, както и марка на ЕС № 013296116 D. W.(комбинирана – словна и фигуративна) с дата на заявяване 25.09.2014 г. за стоки в клас 14.Поддържа, че и двете марки се ползвали с правна защита на територията на Република България, както и че горепосочените марки, съдържащи отличителния словен елемент D. W., покривали идентични стоки от клас 14: „часовници“.Твърди ответното дружество да е извършило внос на ръчни часовници, означени с посочените защитени знаци на територията на Република България.Твърди, че митническите органи от Митница Пловдив задържали с разписка за задържане № 26108/2016 г. 2 421 броя часовници, носещи знаците на ищеца, поради съмнения в нарушаване на права върху интелектуална собственост и било извършено на основание чл. 17, nap. 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета на министрите.Митническите органи извършили заснемане на задържаните стоки, както и че на задържаните часовници били поставени знаци, идентични на марка на ЕС № 013296116 и на марка на ЕС № 010553345 на ищеца. Сочи, че получил уведомление от митническите органи, че получател на пратката бил ответника.Твърди, че стоките, които се внасяли в България от ответника, били идентични на стоките, за които марките на ищеца се ползвали с правна закрила.Поддържа, че ответникът използвал знаци, които били идентични на марка на ЕС № 013296116 и на марка на ЕС № 010553345 на ищеца за стоки в клас 14 - часовници, които били идентични на стоките, покрити от същите регистрирани марки на ЕС, като въпросните знаци се използвали от ответника без съгласието на ищеца.Претендира разноски и законна лихва.
Ответникът не се ангажира със становище по исковете до приключване на последното по делото о. с. з.По исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО и чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО.
Установява се от представените доказателства, че ищецът е регистрирал словна и комбинирана /словна и фигуративна/ търговска марка на Европейския съюз, съответно № 010553345 - с дата на заявяване 11.1.2012 г. и № 013296116 - с дата на заявяване 25.09.2014 година, защитени на територията на РБългария по силата на чл. 72а, ал. 2 ЗМГО. Цитираните марки покриват и са регистрирани за идентични стоки от клас 14 – вкл. часовници. Марките са със срок на закрила, съответно – до 11.01.2022 година и до 25.09.2024 година.
От представените от ищеца писма с рег. № 32-261551 от 19.09.2016 и 32-278250/6.10.2016 година на Агенция 'Митници' - Митница Пловдив е видно, че на 10.09.2016 г. в Митница Пловдив са задържани 2421 броя ръчни часовници, носещи марката на ищеца. По документи стоката пътува от Иран за България. Стоките са задържани вследствие митническа проверка и поради съмнения за нарушаване правата върху интелектуалната собственост на основание Регламент 608/2013 година на ЕС.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност на вещото лице, въз основа доказателствата по делото, се установява, че цената на дребно на ръчен часовник с текстилна каишка на марката е 310 лева.От заключението по съдебно – марковата експертиза, което съдът кредитира, като изготвено компетентно и мотивирано, в обхвата на компетентност на вещото лице, въз основа доказателствата по делото, се установява, че задържаните на митницата стоки са идентични на стоките от клас 14 /часовници/, за които са регистрирани марките на ищеца, както и че са обозначени с регистрираните от ищеца знаци /тоест, знаците върху процесните часовници са идентични на регистрираните от ищеца марки/.Вещото лице посочва и че съществува висока вероятност от объркване на потребителите за свързване на знака върху задържаните стоки с регистрираните от ищеца марки, предвид наличието на идентичност на стоките и знаците.Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен и графично.Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.В случая ищецът притежава две регистрирани марки на Европейския съюз.Съгласно чл. 72а, ал. 2 ЗМГО, марката на Общността има действие на територията на РБългария и се ползва с правата по този закон.Съгласно чл. 13 ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя ? да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО, използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами.А според т. 12, § 1 от ДР на ЗМГО, (нова - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) 'внос или износ на стоки' е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки /преминаването на стоката през държавната граница/, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.Или, субекти на нарушението по чл. 76 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО могат да са всички лица /независимо дали физически или юридически, търговци по смисъла на ТЗ или организации с нестопанска цел/, извършващи фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация, с изключение на пренасяните като част от багажа на туристи /пътници/, т. е., с нетърговско предназначение и при кумулативното условие да са в количество, определено за безмитен внос или износ / РЕШЕНИЕ № 58 ОТ 27.07.2012 Г. ПО Т. Д. № 216/2011 Г., Т. К., ІТ. О. НА ВКС/.Безспорно в конкретната хипотеза се установява наличието на осъществен внос на стоки по смисъла на цитираните норми.Тоест, доказва се извършено нарушение /използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка/ на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13 ЗМГО и искът по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО следва да бъде уважен.При съобразяване практиката на Съда на Европейския съюз по приложение на Регламент № 40/94 г., отменен с Регламент № 207/2009 г., които са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави - членки на ЕС и заключението на вещото лице, се установи и че е налице идентичност, както на марките, така и на обозначените стоки, като практически средният потребител в случая, няма как да установи различие.Това е относимо и доколкото ответникът не твърди да се касае за внос на оригинални стоки /предвид установеното в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 15.06.2009 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2008 Г., ОСТК НА ВКС/.Или, искът по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е основателен.Искът по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е неоснователен.При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО.В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът претендира сума равна на стойността на оригинални стоки, идентични с тези на нарушението, формирана при продажба на дребно на същите на българския пазар.Поради това следва да се направи извод че претендираните вреди са имуществени и представляват пропуснати ползи – пропусната печалба от страна на маркопритежателя /доколкото е налице и хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя/.За да бъде уважен, обаче, искът с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО следва, освен факта на нарушението върху търговските марки, следва да е налице и причинена вреда и установена причинна връзка.Пропуснатите ползи са свързани с неосъществено увеличаване на имуществото и следва да са настъпили. Обезщетение за вреди се дължи само, ако от доказателствата по делото се установява, че нарушението има за пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна.В конкретния случай, обаче, такива данни няма.В настоящата хипотеза процесната стока е била спряна на митницата, а не е била реализирана на вътрешния пазар, тоест, не е установено ищецът да е претърпял пропусната полза във връзка и като пряка и непосредствена последица с доказаното нарушение на правото върху регистрираната от него търговска марка чрез осъществения от ответника внос на стоки, носещи идентична марка. Липсва основание да се приеме, че е доказана невъзможността на ищеца да реализира същото количество стоки, носещи неговия знак в същия момент на извършване на противоправното деяние от ответника и съответно, че стойността на тези стоки е равностойността на вредата, която следва да се обезщети от ответника.
Ищецът е останал задължен за разноски, предвид направеното увеличение на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО - в размер на лева – 60 лева /първоначално предявени са три неоценяеми иска, за всеки от които дължима ДТ от 50 лева и за иска за сумата от 5000 лева – дължими 200 лева, или, общо дължима ДТ от 350 лева, от които заплатени 290 лева/.
Ищецът, съответно е сторил разноски за ДТ и вещи лица и съдебни удостоверения в размер на 1155 лева, но предвид уважената част от исковете му се следва съответен размер от 231 лева.Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на исковете, производството в частта по предявените с искова молба вх. № 127629/11.10.2016 г. от D. W. АВ /Д. У. АБ/, рег. № *******със седалище в Стокхолм, Швеция, чрез пълномощника адв. Б. Б., с адрес: ***, срещу „Б. Г.“ ООД, ЕИК********, искове по чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките – 2421 броя часовници, предмет на нарушение и 4. по чл. 76, ал. 2, т. 2 от ЗМГО – да осъждане на ответника на разходите по съхранение и унищожаване на стоките.ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН, по иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, предявен от D. W. АВ /Д. У. АБ/, рег. № *******със седалище в Стокхолм, Швеция, чрез пълномощника адв. Б. Б., с адрес: ***, срещу „Б. Г.“ ООД, ЕИК********, факт на нарушение – осъществен на 10.09.2016 година внос на 2421 броя ръчни часовници, означени със знаци, идентични на притежаваните от ищеца търговски марки на Европейски съюз с рег. № 010553345 D. W.(словна), с дата на заявяване 11.01.2012 г., за стоки в клас 14 и № 013296116 D. W.(комбинирана), с дата на заявяване 25.09.2014 г. за стоки в клас 14.ОТХВЪРЛЯ предявения от D. W. АВ /Д. У. АБ/, рег. № *******със седалище в Стокхолм, Швеция, чрез пълномощника адв. Б. Б., с адрес: ***, срещу „Б. Г.“ ООД, ЕИК******** иск по чл. 76, ал. 1 т. 3 ЗМГО - за осъждане на ответника да заплати сумата 5000 лв. - обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от нарушаване на правата му върху словната и комбинирана марки рег. № 010553345 и № 013296116 от извършения внос на 2421 броя неоригинални ръчни часовници в страната.ОСЪЖДА „Б. Г.“ ООД, ЕИК******** да заплати на D. W. АВ /Д. У. АБ/, рег. № *******със седалище в Стокхолм, Швеция, чрез пълномощника адв. Б. Б., с адрес: ***, на основание чл. 78 ГПК, сумата 231 лв. – съответни съдебни разноски.
ОСЪЖДА D. W. АВ /Д. У. АБ/, рег. № *******със седалище в Стокхолм, Швеция, чрез пълномощника адв. Б. Б., с адрес: ***, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 60 лв. – разноски за ДТ, за които е останал задължен.
Решението, в частта в която има характер на прекратително определение подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му пред Софийски апелативен съд, а в останалата част решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: