Решение № 260866 от 31.05.2021 г. на СГС по т. д. № 1617/2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
N260866
гр. София, 31.05.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1617/20 г., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от Д. Й. А., с която са предявени срещу „Ч. Т.“ ЕООД искове с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО. Твърди се от ищеца, че е притежател на национална словна марка „Kylie” с рег. N 99477/16.10.2017 г. и на марка „Kylie Byrthday Edition”, регистрирани в Патентното ведомство за стоки и услуги клас 3 и клас 35.Сочи се, че в края на 2017 г. е подадено в Агенция „Митници“ заявление N 32-332156/2017 г. за предприемане на действия за защита на права върху интелектуална собственост по отношение на стоки, означени с търговски марки рег. N 99477 и 99478, а през 2018 г. отново е подадено такова заявление, което е било одобрено за срок от една година.Поддържа се от ищеца, че на 26.04.2018 г. на основание чл. 17, пар. 1 от Регламент N 608/2013 с разписка за задържане N 0094391/26.04.2018 г. са задържани 570 бр. гланц за устни, обозначени с търговската марка „Kylie”, които са под режим внос, а техен получател е ответника.След това със съгласието на ищеца, който не е дал разрешение за внос, задържаните стоки са били унищожени неоригиналните стоки.Иска се от ищеца да се установи факта на извършено нарушение на правото върху словната марка „Kylie” с рег. N 99477/16.10.2017 г изразяващо се в извършване на внос на неоригинални стоки, обозначени с марката на ищеца, да се осъди ответникът да преустанови извършване нарушението, изразяващо се във внос на стоки с марката на ищеца, както и да се присъди обезщетение в размер на 17 100 лв.
Ответникът, призован по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК, не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.
Представено е свидетелство за регистрация на марка N 99477, издадено от Патентно ведомство на 20.10.2017 г., от което се установява, че ищецът е притежател на национална словна марка „Kylie” с рег. N 99477/16.10.2017 г. и на марка „Kylie Byrthday Edition”, регистрирани в Патентното ведомство, които обхващат стоки и услуги клас 3 и клас 35.
Представена е разписка N 0094391/26.04.2018 г., от която се установява, че от Агенция „Митници“ са били задържани декларирани от ответника стоки за внос.
Представен е протокол N 27 от 14.06.2018 г. на Митница „Столична“, в който е удостоверено, че задържаните с разписка за задържане N 0094391/26.04.2018 г. стоки – 570 бр. гланц за устни с търговска марка „„Kylie“ са били унищожени чрез начупване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО.
По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. Установи се от представеното свидетелство за регистрация на марка N 99477, издадено от Патентно ведомство на 20.10.2017 г., че ищецът е притежател на правото върху търговска марка „KYLIE” с рег. N 99477/16.10.2017 г., която включва стоки по клас 3 и услуги по клас 35. Ищецът на основание чл. 10 ал. 1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право.По делото е представена разписка N 0094391/26.04.2018 г. ведно с опис към нея /лист 79/, от която се установява, че от Агенция „Митници“ са били задържани декларирани от ответника стоки за внос – 570 бр. гланц за устни „Kylie“, а от протокол N 27 от 14.06.2018 г. на Митница „Столична“ се установява, че задържаните с разписка за задържане N 0094391/26.04.2018 г. стоки – 570 бр. гланц за устни с търговска марка „Kylie“ са били унищожени чрез начупване. Разписката за задържане на стоки N 0094391/26.04.2018 г., ведно с описът към нея, и протокол N 27 от 14.06.2018 г. за унищожаване на конфискувана стока имат качеството на официални удостоверителни документи, които притежават обвързваща съда доказателствена сила по чл. 179 ал. 1 ГПК. Тези официални документи не са оспорени, поради което съдът въз основа на тях приема за установено, че на 26.04.2018 г. ответникът е направил опит да извърши внос на територията на Република България на стоки – 570 бр. гланц за устни с търговска марка „Kylie“. Стоките, които са предмет на вноса, носят търговската марка, върху която права има ищецът, но не са представени доказателства ищецът в качеството на притежател на марката да е разрешил на ответника да внесе стоките, означени с процесната марка.При тези факти съдът намира за установено, че без разрешение на ищеца ответникът, който е декларирал за внос стоките, е направил опит да извърши внос на стоки, върху които е поставен отличителният знак, върху който ищецът има право на марка.Доколкото няма данни, а и не се твърди, стоките да са били произведени с разрешение на ищеца, съдът приема, че стоките не са „оригинални“, т. е. това са стоки, носещи без съгласието на ищеца знака на регистрираната от него марка. В ТР № 1/11.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. и в ТР от 15 юни 2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ОСТК на ВКС, е прието, че „оригиналните“ стоки носят графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя на правото. Съдът приема, че процесните стоки не са „оригинални“, а „имитация“.Признатата на ищеца защита включва стоки по клас 3, сред които попада и следното изделие – „гланц за устни“. Процесните стоки представляват „гланц за устни“, което означава, че е налице идентичност със защитените стоки по клас 3.От страна на ответника е направен опит стоките, носещи процесната марка, да бъдат внесени на територията на страната, т. е направен е опит за „внос“. Извършените от ответника фактически действия следва да се подведат по нормата на чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО, поради което съдът приема за установено, че ответникът е използвал в своята търговска дейност знака за стоки, притежаван от ищеца. Субект на нарушението по чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. В случая ответникът е извършител на процесното нарушение, защото именно той в качеството на декларатор на стоките е направил опит да ги внесе в страната.Искът по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО е основателен, защото е установен фактът на извършено от ответника нарушение на право върху марка, притежавано от ищеца.По делото няма данни след процесното нарушение ответникът да е извършил нови нарушения, но това не е основание за отхвърляне на иска по чл. 116 ал. 1, т. 2. Това е така, защото съществува потенциалната възможност в бъдеще отново ответникът да направи опит да извърши внос на стоки, които не са „оригинални“.Искът по чл. 116 ал. 1, т. 2 е основателен и следва да бъде уважен.По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 3. От страна на ищеца, който носи доказателствената тежест и на който с определението за доклад по чл. 140 ГПК от 17.02.2021 г. е указано на основание чл. 146 ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за факта, че претърпените от него вреди възлизат на 17 100 лв., не са представени доказателства за размера на претърпените вреди.Вносът на процесните стоки не е осъществен, защото те са задържани на митницата и унищожени, но това не означава, че ищецът не е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. От страна на ищеца обаче не се твърди, че претърпяната от него вреда се формира от неполученото лицензионно възнаграждение /“роялти“/, поради което въпросът за размера на това възнаграждение е извън предмета на делото.Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл. 119 ал. 1, т. 2 ЗМГО. По делото обаче не са представени доказателства за равностойността по цени на дребно на правомерно произведените стоки – „гланц за устни“, които са идентични със стоките, предмет на нарушението, въпреки дадените от съда указания по чл. 146 ал. 2 ГПК, поради което обезщетение следва да се определи по реда на чл. 119 ал. 1, т. 1 ЗМГО.Съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение, което определено по реда на чл. 119 ал. 1, т. 1 ЗМГО, възлиза на 3000 лв., който размер ще въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.Внос не е осъществен и неоригиналните стоки не са продавани на пазара, т. е. ответникът не е получил от нарушението приход, който да обуслови по-висок размер на обезщетение, а и репутацията на притежателя на марката не е нарушена, поради което размерът от 3000 лв. се явява справедлив, доколкото не е доказано да са настъпили значителни за ищеца вреди.С оглед на изложеното съдът намира, че исковете по чл. 116 ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да бъдат уважени, както и искът по т. 3 до размера от 3000 лв.,а за разликата до пълния предявен размер искът за обезщетение следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО по предявен иск от Д. Й. А. ЕГН **********,***, срещу „Ч. Т.“ ЕООД, ***, , че „Ч. Т.“ ЕООД, ***, е нарушил правата на Д. Й. А. ЕГН **********,***, върху търговската марка „KYLIE” с рег. N 99477-словна за стоки от клас 3, чрез осъществен на 26.04.2018 г. внос на стоки – 570 бр. „гланц за устни“, обозначени със същия знак, но без съгласието на притежателя на търговската марка.ОСЪЖДА „Ч. Т.“ ЕООД, ***, да преустанови нарушението върху търговската марка „KYLIE” с рег. N 99477-словна за стоки от клас 3, чрез извършване на внос на стоки – „гланц за устни“, означени с тази марка.ОСЪЖДА „Ч. Т.“ ЕООД, ***, да заплати на Д. Й. А. ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 3000 лв. – за нарушение на търговската марка „KYLIE” с рег. N 99477-словна за стоки от клас 3, чрез осъществен на 26.04.2018 г. внос на стоки – 570 бр. „гланц за устни“, обозначени със същия знак, но без съгласието на притежателя на търговската марка, ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното плащане,както и съдебни разноски от 1060,78 лв.,като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 17 100 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: