Решение от 23.05.2003 г. на СГС по търг. д. № 894/2002 г., VI ТО, 1-ви с-в, докладчик председателят Людмила Цолова
РЕШЕНИЕ
№ ХХХ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 23.05.2003 г.СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-то Търговско отделение, 1-ви състав, в публично заседание на XX. XX. XXXX г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила Цолова
в присъствието на секретаря Х. Х., като разгледа докладваното от съдия Людмила Цолова търговско дело № 894 по описа на СГС за 2002 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 75 ал. 1, във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 от ЗМГО от 'Г. Ю. Д. е. В. А. Б. В.' - Холандия, А. срещу 'Б. Г. И.' ЕООД, гр. В.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на търговски марки за стоки от клас 33 - алкохолни напитки 'Johnnie Walker' - словна рег. № 3459 със защита до 1.01.2008 г. и фигуративна рег. № 3659 със срок на защита 22.11.2005 г. и 'Gordon, s' - комбинирана рег. № 29707 със срок на защита 19.02.2006 г.Твърди се, че ответникът нарушил правото на ищеца на горните търговски марки, като внесъл в страната 21 кашона с 1 176 бутилки уиски с марката 'Johnnie Walker' и 65 кашона с 960 бутилки джин с марката 'Gordon, s' през Митница В.Същите били задържани от митническите органи въз основа на наложени в полза на ищеца гранични мерки.По искане на ищеца върху внесените стоки бил наложен от СРС като обезпечителна мярка, допусната по реда на чл. 309 и сл. от ГПК.При тази фактическа обстановка, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи факта на извършеното нарушение,да осъди ответникът да преустанови всякакъв внос на стоки, носещи процесните марки, без съгласието на притежателя им,да му възложи стоките - предмет на нарушението за преработване или унищожаване,като осъди ответникът да му заплати направените по делото разноски.Ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че не е извършвал нарушение по смисъла на ЗМГО, тъй като не е осъществявал внос на процесните стоки, че ищецът не му е забранявал изрично да използва в търговската си дейност знаци, отговарящи на т. 1, 2 и 3 на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, както и че не е налице използване в този смисъл.Поради това, моли съдът да отхвърли предявените срещу него искове, като неоснователни и недоказани.Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди, в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните и техните възражения, по реда на чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от представените с исковата молба 3 бр. удостоверения от Патентното ведомство на РБ № 14314 от 23.11.2001 г. и приложени към тях библиографски справки, че ищецът е регистрирал три търговски марки за произвеждани от него стоки от клас 33 - алкохолни напитки 'Johnnie Walker' - словна рег. № 3459 със срок на защита до 1.01.2008 г. и фигуративна рег. № 3659 със срок на защита 22.11.2005 г. и 'Gordon, s' - комбинирана рег. № 29707 със срок на защита 19.02.2006 г.
От представеното по делото искане за задържане на стоки, адресирано до директора на Агенция 'Митници' и заведено под вх. № Ю-26000018/30.11.2001 г., е видно, че от името на ищеца е направено искане за налагане на мерките за граничен контрол, предвидени в чл. 78, ал. 1 от ЗМГО. Не се спори, че молбата е уважена, в резултат на което - видно от писмо на Агенция 'Митници' РМД - В., изх. № 9100-025/4.07.2002 г. и удостоверение № 647-0155 от 7.03.2003 г. на МП - Пристанище В. 2005, са задържани стоки, представляващи 21 кашона с 216 бутилки уиски с марката 'Johnnie Walker' и 65 кашона с 960 бутилки джин с марката 'Gordon, s' с изпращач фирма 'СТС Т.' ГМБХ, Хамбург, Германия и получател 'Б. Г. И.' ЕООД - В. Същите са пристигнали на 8.06.2002 г. и на 2.07.2002 г. с два контейнера, натоварени на м/к 'С. П.' и м/к 'МSС Г.'. На 13.06.2002 г. и на 3.07.2002 г. съответно стоките са манифестирани от представители на ответната фирма 'Б. Г. И.' ЕООД. Стоките са поставени под митнически надзор и задържане, като за тях не е дадено митническо направление, поради което след манифестирането им са със статут на 'временно складирани стоки'.
По молба на ищеца, С. районен съд е допуснал обезпечение на бъдещи искове по чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗМГО чрез налагане на запор върху посочените по-горе стоки. Издадена е обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е безспорен притежател на изключителното (чл. 10, ал. 3 от ЗМГО) право върху търговски марки за стоки от клас 33 - алкохолни напитки, а именно: 'Johnnie Walker' - словна рег. № 3459 и фигуративна рег. № 3659 и 'Gordon, s' - комбинирана рег. № 29707.Установи се по категоричен начин, че към м. юни - юли 2002 г. срокът на защита на тези марки не е бил изтекъл.Като собственик на правата върху посочените търговски марки ищецът е притежавал (и притежава) правомощията да ги използва, да се разпорежда с тях, както и да забрани на трети лица без неговото съгласие да използват в търговската си дейност знаци, които са сходни или идентични на регистрираните от него марки (чл. 13, ал. 1 от ЗМГО).Последното правомощие, включено в обхвата и съдържанието на правото върху търговска марка, не би могло да се тълкува в смисъла, който му придава ответникът в становището си по делото. Възможността, която законът дава на притежателя на търговската марка 'да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност', не се изразява в предприемането на конкретни действия от негова страна по отправяне на изрична забрана към определени субекти на търговските правоотношения, тъй като практически е невъзможно същият предварително да знае кое точно лице би имало намерение да осъществи действията, визирани в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО.Това потестативно правомощие включва в себе си по-скоро обща забрана към всички субекти, налагаща въздържане от посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО действия, под страх от въздействие в правната им сфера от страна на притежателя на търговската марка, разрешено му по силата на закона чл. 75 - чл. 81 от ЗМГО. Това тълкуване на правомощието 'да забрани' следва по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, според която, за да не бъде квалифицирано като нарушение действие, извършено от трето лице, по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, то трябва да е предприето само при наличие на изрично съгласие от страна на притежателя на търговската марка. Отправянето на последваща действието забрана е лишено от правна логика, тъй като всяко деяние на трето лице между изброените в чл. 13, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от ЗМГО, без да е придружено с предварително съгласие, представлява нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗМГО за преустановяването, на което законът предвижда съответна намеса на съда, митниците и Патентното ведомство. Именно лицето, възнамеряващо да използва регистрирана от друг търговска марка, е това, което следва да предприеме съответни действия по получаване на изрично съгласие за това от притежателя на марката.С оглед изложеното, доводът на ответника, че липсва забрана от страна на ищеца, е неоснователен и като такъв, не се споделя от съда.В ал. 2 на чл. 13 от ЗМГО изчерпателно са изброени хипотезите на 'използване на марка в търговската дейност'.Между тях е и твърдяното от ищеца действие на ответника 'внос на стоките с този знак' - т. 3. Защитата на ответника твърди, че същият не е извършвал внос на стоки с регистрираните от ищеца марки. От обсъдените по-горе доказателства се установи, че стоки от марките 'Johnnie Walker' - словна рег. № 3459 и фигуративна рег. № 3659 и 'Gordon, s' - комбинирана рег. № 29707, регистрирани на името на ищеца, а именно - 21 кашона с 216 бутилки уиски с марката 'Johnnie Walker' и 65 кашона с 960 бутилки джин с марката 'Gordon, s' са манифестирани пред МП - Пристанище В. 2005 с изпращач фирма 'СТС Т.' ГМБХ, Хамбург, Германия и получател 'Б. Г. И.' ЕООД - В.ЗМГО не съдържа конкретна дефиниция за понятието 'внос', както липсва такава и в Закона за митниците.В последния това понятие се употребява в смисъл на един от видовете митнически режими, под които се поставят стоките, преминаващи границите на Р. България. Съгласно чл. 85 от Закона за митниците, режимът 'внос' обхваща прилагането на мерките на търговска политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове, като оформянето на режим 'внос' придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки. Поставянето на стоките под съответния митнически режим се извършва посредством декларирането им с митническа декларация, като през периода от манифестирането до декларирането и даването на митническо направление от страна на получателя, (който в случая е ответникът), стоките са със статут на 'временно складирани стоки' - чл. 57 от ЗМ.В конкретния случай, манифестираните от ответника стоки, носещи търговските марки, регистрирани от ищеца, са именно с такъв статут, но поставянето им под митнически режим 'внос' е обективно невъзможно, тъй като в резултат на приложените мерки за граничен контрол по чл. 78 от ЗМ, манифестираните чуждестранни стоки не могат да бъдат изнесени от временния склад и да получат съответно митническо направление в срока, определен в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗМ.Това е така, тъй като според разпоредбата на чл. 65 от ЗМ, може да бъде отказано даването на митническо направление при наличие на нормативни ограничения и забрани, (включително и такива във връзка със защитата на индустриална и интелектуална собственост).От контекста на изложеното следва изводът, че ако съдът приеме да тълкува понятието 'внос', употребено в чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО в тесния смисъл на вид митнически режим, свързан с осъществяването на определените в Закона за митниците митнически формалности, би следвало да приеме, че не са осъществени действия от страна на ответника по смисъла на горната разпоредба на ЗМГО. Това обаче би довело до постановяване на решение, което в последствие би позволило на ответника да получи митническо направление при режим 'внос' и да упражни на територията на страната права върху стоки, носещи регистрирани от ищеца марки, без да има съгласието на последния за това и въпреки противопоставянето му, което противоречи на смисъла и духа на закона и правото.Ето защо, съдът приема, че понятието 'внос', заложено в разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО, следва да бъде тълкувано в широкия му смисъл, който му придават разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗДДС и § 2, т. 2 от Закона за акцизите, а именно: 'Внос на стоки ... е въвеждането на стоки на митническата територия на страната ... и въвеждането на стоки на територията на свободна зона и свободен склад ...', а съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗМ 'митническа територия на Р. България е територията на Р. България'.От това следва, че ответникът с действията си, изразяващи се в преминаването на границата на страната, въвеждайки в нея стоки, носещи търговските марки, регистрирани от ищеца, е осъществил на територията на страната.По делото е безспорно, че ответникът е търговец по смисъла на чл. 11, ал. 2, т. 1 от ТЗ с предмет на дейност 'външна и вътрешна търговия, търговско представителство и агентство', (видно от представеното удостоверение за регистрация), както и че манифестираните от него пред митницата, представляват стоки, доставени му от друг търговец - чуждестранно лице, т. е. - налице е търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ.От това следва изводът, че извършеният от ответника внос представлява действие по 'използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1' на чл. 13 от ЗМГО.Тъй като това действие е извършено без съгласието на ищеца, който е безспорен притежател на правото на процесните търговски марки, то същото представлява нарушение по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО.С оглед на това, съдът следва да постанови решение, с което да приеме за установен факта на извършеното от ответника нарушение.Предвид изхода на спора по главния иск, съдът следва да уважи и останалите обективно съединени, акцесорни на първия искове, като осъди ответникът да преустанови нарушението и постанови унищожаването на стоките, предмет на нарушението.На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 90 лв.Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установен по иска на 'Г. Ю. Д. Е. В. А. Б. В.', 'М.' 10-12, 1014 БГ Амстердам, Холандия, със съдебен адрес: гр. С., бул. 'П. Е.' № хх по отношение на 'Б. Г. И.' ЕООД, гр. В., ж. к. 'Т.', бл. хх, ап. хх факта на нарушение на правото на 'Г. Ю. Д. Е. В. А. Б. В.' върху регистрирани от последния марки за стоки от клас 33 алкохолни напитки 'Johnnie Walker' - словна рег. № 3459 и фигуративна рег. № 3659 и 'Gordon, s' - комбинирана рег. № 29707 чрез извършен на 8.06.2002 г. и на 2.07.2002 г. внос на стоки с тези марки от ответника без съгласието на ищеца.Осъжда 'Б. Г. И.' ЕООД, гр. В., ж. к. 'Т.', бл. хх, ап. хх да преустанови всякаква дейност по внос на стоки с марките 'Johnnie Walker' и 'Gordon, s' без съгласието на 'Г. Ю. Д. Е. В. А. Б. В.', 'М.' 10-12, 1014 БГ Амстердам, Холандия.Постановява унищожаване предмета на нарушението - 21 кашона с 216 бутилки уиски с марката 'Johnnie Walker' и 65 кашона с 960 бутилки с марката 'Gordon, s', находящи се на временен склад в магазия 10 на Пристанище В., гр. В.Осъжда 'Б. Г. И.' ЕООД, гр. В., ж. к. 'Т.', бл. хх, ап. хх да заплати на 'Г. Д. Е. В. А. Б. В.' 'М.' 10-12, 1014 БГ Амстердам, Холандия 90 лв. - деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.