Решение № 2791 от 13.12.2019 г. на САС по т. д. № 3804/2019 г.
Решение
№ 2791
гр. София, 12.13.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – гр. С0 фия, Търговско отделение, 11 -ти състав, в закрито заседание на единадесети номеври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бистра Николова
ЧЛЕНОВЕ: Милен Василев
Тодор Тодоров
като разгледа докладваното от съдията Тодоров т. д. № 3804 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на [фирма], подадена против Решение № 610 от 01.04.2019 г., постановено по т. д. № 3289/2017 г. на СГС, ТО, VI – 19 -ти състав, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника за установяване по отношение на [фирма] недобросъвестното заявяване и използване на фирменото наименование на последния, сходно с по-ранно регистрираното такова на ищеца, както за осъждане на ответника да преустанови използването на така посоченото си фирмено наименование, а исковете на ищеца за установяване недобросъвестно използване от страна на ответника на фирменото му наименование, както и този за осъждане на последния да преустанови недобросъвестното ползване на същото поради сходство с по-рано регистрираната от въззивника търговска марка „P.“ – без разглеждане.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение, същото било постановено при нарушение на материалния закон, а разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ТЗ не била приложена според точния й смисъл.Сочи се, че посочената разпоредба съдържала 4 отделни иска като фактическия състав на нито един от тях не изисквал нито определена степен на отличителност, нито определена степен на вероятност от обърквана не потребителите.Твърди се, че двама бивши служители на известно и познато с продукцията си предприятие, роднини и съдружници, променили фирмата на собственото си търговско дружество, извършващо конкурентна дейност, с думи, съответстващи на бизнес идентификаторите на конкурента – точно по времето, когато дейността му се трансформира.В подкрепа на твърденията за недобросъвестност, въззивникът сочи, че не интернет страницата на въззиваемия било посочено, че Н. Р., основател на същото, е заемал в периода от 1965 г. до 1988 г. последователно длъжностите главен инженер, заместник технически директор и генерален директор на завода за електротелфери ПОДЕМ в [населено място], което оставяло у потребителя убеждение, че ответното дружество е правоприемник на [фирма].Сочи се, на следващо място, че от приетото от съда заключение на съдебно – марковата експертиза се установявало недвусмислено сходство между фирмите на двете страни.Твърди се, че приложното поле на чл. 13 от ЗМГО било ограничено до посочените в ал. 2 на същия член действия, свързани само с исковете, изброени в чл. 76 от ЗМГО, каквито не били предявявани от ищеца.Видно от представените по делото доказателства, фирмата била изобразена по заблуждаващ начин върху стоките и търговските книжа, включително и на уеб сайта и домейна на ответника.Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове – уважени,както и за присъждане на съдебни разноски.
Редовно уведомено, въззиваемото дружество е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Изтъква се, че използваното от дружеството име не водело до вероятност от объркване на потребителите.Сочи се, че обжалваното Решение било правилно доколкото съдът бил достигнал до правилния извод за липса на недобросъвестност у ответника.Сочи се, че въззивникът не бил универсален правоприемник на [фирма] и не можел да претендира никакви права, произтичащи от каквито и да е твърдения за последното, а по делото липсвали доказателства физическите лица да са имали информация за дейността на ищеца преди 01.07.2002 г.Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено,както и за присъждане на съдебни разноски.Съдът, като взе предвид доводите на странате във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Въззивникът [фирма] е учредено от едноличния собственик на капитала [фирма] на 21.01.2002 г. въз основа на Решение на Съвета на директорите, обективирано в протокол от 14.01.2002 г., първоначално като ЕАД, а на 09.09.2002 г. е вписана промяна в правноорганизационната му форма от ЕАД на АД. Видно от Устава на ищеца, капиталът на същия е в размер на 6 000 000 лв., разпределен в 600 000 поименни акции с номинална стойност 10 лв. всяка като при учредяването на търговеца, едноличният собственик на капитала апортира правото на собственост върху свои собствени недвижими имоти, вещи и интелектуална собственост, като последната е описана в приложение № 2 към Устава, съгласно което [фирма] апортира в капитала на въззивника know – how за производството на електротелфер тип М, електротелфер тип МТ, електротелфер тип Т, моторедуктори тип МРА и ТР, три броя патентни, а именно такъв за електротелфер тим М, патент за устройство за реверсирано пускане и монорелсов механизъм, както и графична търговска марка за стоки.
Не се спори, на следващо място, а и от представения по делото пред СГС Удостоверение на Патентното ведомство, че [фирма] притежава правата върху марката комбинираната с рег. № 45293, отнасяща се за стоки от клас 7: машини по МКСУ, като срокът на закрила на марката е до 11.02.2022 г.
С влязло в сила Решение от 10.10.2016 г., постановено по т. д. № 3099/2016 г. на САС, ТК, 11 – ти състав, съдът е потвърдил Решение от 23.05.2013 г., постановено по т. д. № 4313/2011 г. на СГС, ТО, VI -10- ти състав, с което съдът е осъдил на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО [фирма] да преустанови нарушението на правата на въззивника в настоящото производство върху посочената по – горе търговска марка, изразяващо се в поставянето от страна на ответника върху стоките, използването върху реклами в домейн www. podem. org, както и в търговските книжа на знака P., който знак е идентичен или сходен на двете комбинирани марки, без съгласието на ищеца.
С окончателно Решение № 12933 от 20.09.2012 г. ВАС, Колегия, петчленен състав, е оставил в сила Решение № 7770 от 01.06.2012 г. по адм. д. № 4790/2012 г. на ВАС, с което съдът е потвърдил Решение № 264 от 13.03.2012 г. на К., с което Комисията е установила нарушение по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от З. от страна на [фирма], като на ответника са наложени санкции в размер на 69 280 лв. и съответно 43 3000 лв., както и е постановено прекратяване на така констатираните нарушения.
С Решение № 1465 от 01.11.1990 г. Габровският окръжен съд е постановил да се впише в регистъра на дружествените фирми при същия фирма с наименование „П.“ и съдружници, подробно изброени в Решението, сред които и Н. И. Р.. Впоследствие, с Решение № 521 от 27.02.1991 г. регистърният съд е извършил вписване на промени по партидата на дружеството, а именно промяна във фирмата – „П. – Р. и сие“, както и в членствения състав на същото, а с Решение № 2070 от 05.08.1993 г. е постановено вписване на нови промени, а именно свеждане броя на съдружниците до двама – Н. Р., притежаващ 99% от капитала, и Н. К. с право на собственост върху 1% от капитала, както и промяна във фирмата на „Н. – Р. и сие“. С Решение № 1371 от 14.10.1997 г. съдът е постановил вписване на промени по партидата на търговеца, а именно промяна в правноорганизационната му форма – от събирателно дружество на дружество с ограничена отговорност с фирма [фирма]. На последно място, с Решение № 882 от 01.07.2002 г, регистърният съд е постановил вписване на промяна в наименованието на ответника от [фирма] на [фирма].
Съгласно приетото от съда като неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото пред СГС съдебно – маркова експертиза, изготвена от вещото лице П., думата „***“, изписала с латински букви, представлява транслитерация на думата „***“, като не се променя при превод. Вещото лице сочи, че предлаганите от страните стоки могат да се класифицират с общото родово понятие „машини“ и „части за машини“, а между предлаганите от страните стоки и услуги съществува идентичност или сходство в отделни случаи, като предлаганите стоки/услуги са предназначени за еднакъв кръг потребители. Експертът сочи, че към датата на вписване на въззиваемото дружество – 01.07.2002 г., марката на ищеца не е била защитена, а същият е бил подал заявление за това на 11.02.2002 г.
Съгласно събраните гласни доказателствени средства в лицето на показанията на свидетеля Б., работник при ищеца, има случаи на объркване между фирмените наименование от страна клиентите като същият не си спомня за конкретни случаи. Водил е телефонен разговор с клиент от Стара Загора, който е обсъждал с представителите на въззивника изготвена му от ответното дружество оферта. В обратния смисъл са показанията на свидетеля П., който сочи, че не е възможно да се объркат двете дружества, същите били коренно различни фирми, имали различни нахождения, различни структури на работа и цена политика. Свидетелят твърди, че на територията на [населено място] има и други фирми, които произвеждат подобна техника, а именно „Я. Г.“ и „Т.“ Г..
Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими към правилното решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият състав намери от правна страна следното:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ТЗ, фирмата на търговеца представлява наименованието, под което той упражнява занятието си и се подписва,като съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 8 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост тя представлява самостоятелен обект на индустриална собственост, който се ползва със закрила, която се предоставя във всички страни - членки на Съюза, без задължение за депозиране или за регистрация, и независимо от това, дали търговското име съставлява или не част от една фабрична или търговска марка.Закрила на правото на търговеца на фирма е предвидена изрично и в българското законодателство. В чл. 7 от ТЗ пък е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, изключително право да го използва, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването на фирмата и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди.Видно както от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, така и от уточнението на същата, сторено с нарочна молба от 16.01.2018 г., исковете в частта им за установяване недобросъвестно заявяване и използване от страна на ответника на търговското му наименование [фирма], тъй като тази фирма е сходна с регистрираната по-рано от ищеца фирма [фирма] и за осъждане на ответника да преустанови нарушението, се основават пряко на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ТЗ,който, постановявайки, че всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма и за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма, установява както забраната, предвидена в действащия обективен правов ред, нарушаването на която води и до нарушаване на конкретно субективно материално право на търговеца ищец, респ. – санкционирането на това нарушаване, но също така пряко и директно урежда и процесуалният ред за защита на така нарушеното субективно, материално и гражданско право на търговеца – ищец.Във втората си част – с която се иска на основание чл. 7, ал. 5 от ТЗ да се установи недобросъвестно заявяване и използване от страна на ответника [фирма] на търговското му наименование, тъй като тази фирма е сходна със защитена марка на ищеца, а именно марката “P.“, както и да бъде осъден ответника да преустанови нарушението,посочената норма на чл. 7, ал. 5 от ТЗ установява, въвежда материалноправната и императивна забрана в насока на това, че фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея, но не съдържа, подобно на ал. 4 от същия законов текст, уредба и на конкретния процесуален способ, начин за защита на субективното материално право на притежателя на марката от нарушаването на конкретната, така законоустановена в ал. 5 от чл. 7 на ТЗ, забрана.При така изложеното настоящият състав счита, че с приемането през 2011 г. на новата разпоредба на чл. 7, ал. 5 от ТЗ, законодателят е разширил материалноправната защита на регистрирана марка, като е нововъвел несъществуващата дотогава в обективния правов ред забрана (защитата по чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО е с друг предмет), а именно - без съгласието на търговеца, притежаващ защитена марка, друг търговец да впише (регистрира) именно фирма (а не също марка), идентична или сходна със защитената марка, но доколкото законодателят не е установил специален ред за осъществяването на тази защита в нововъведеният й, разширен вид, то и същата ще следва да се осъществява по реда, предвиден в специалния за това закон – ЗМГО.При това уточнение, съдът в настоящия състав счита, че по отношение на тази втора група искове, твърденията на ищеца по делото (доколкото квалифицирането им е задължение именно на съда, а не на ищеца), следва от гледна точка на изложението на обстоятелствата, на които се основава иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК), включително и с оглед изрично изложеното от ищеца от фактическа страна в първоначалната му искова молба, да се подведат под хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2, т. 2, in fine (т. 1 от същия текст е неприложима, като отнасяща се не за услуги, а за стоки) и т. 4 от ЗМГО, и във вр. с чл. 7, ал. 5 от ТЗ, а търсената с тази втора група искове защита (чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК) следва правно да се квалифицира, като такава по чл. 76, ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗМГО, по какъвто начин следва да се квалифицират и самите искания на ищеца, с които съдът е сезиран.Както правилно възразява ответникът, чрез процесуалния си представител, противно на твърдяното от ищеца, тази защита не попада в предметния обхват на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, която разпоредба има съвсем различен предмет, визирайки подаване на заявление за регистрация не на фирма, а на марка, съвсем различни, законоустановени предпоставки за приложимост и последствия, както и коренно различна процедура по прилагане.Макар и допустими, съдът намира исковете по чл. 7, ал. 4 от ТЗ за неоснователни.Макар съгласно заключението на приетата от съда и неоспорена от страните в производството пред СГС съдебно – маркова експертиза, което заключава, че [фирма] и [фирма], макар да се характеризират с общата дума „***“, не са идентични, но са сходни,налице следва да е и втори съществен и задължителен кумулативно законоустановен елемент от фактическия състав, сочещ на основателност на предявените искове в тази им част, а именно недобросъвестността на ответника при заявяването и използването на фирменото му наименование.Тази недобросъвестност следва да бъде схващана като знание, задължение за знание или обективна невъзможност за незнание у ответника за правата на ищеца върху собственото му, по-рано регистрирано търговско наименование (фирма), кумулативно съчетано от субективна страна с намерение за увреждане на притежателя на по - рано регистрираното търговско наименование или поне допускане в представите на ответника на подобно увреждане, с цел извличане на собствена имуществена изгода или друг личен интерес, т. е. става въпрос за поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика и добрите нрави, при което регистриралият фирмено наименование търговец знае за обстоятелствата, причиняващи противоправния резултат и желае или допуска неговото настъпване.В конкретния случай, макар и доказани, твърденията на въззивника, че едноличният собственик на капитала на ответното дружество е работил по трудово правоотношение с праводателя на ищеца до 1996 година не могат да обосноват извод за наличие на посочения по – горе субективен елемент.В този смисъл е и констатацията на вещото лице, обективирана в заключението на изслушаната по делото пред СГС експертиза, съгласно което разликата във фирмените наименования на ищеца и ответника е достатъчна, за да бъдат отличавани от клиентите, както и че същите формират различно впечатление.Горният извод на настоящия състав се подкрепя и от показанията на свидетеля П., който сочи, че не е възможно да се объркат двете дружества, същите били коренно различни фирми, имали различни нахождения, различни структури на работа и цена политика.Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за неоснователност на претенциите по чл. 7, ал. 4 от ТЗ.
По отношение на втората група искове:
С разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ уредената от действащия обективен правов ред защитата на правото на марка е само разширена и допълнена в посока на предвиждането на допълнителната защита, без при това и по необходимост същата задължително да се ограничава, респ. – императивно да изисква установяването на кумулативно наличие и на всички останали предпоставки за ангажиране на отговорността на твърдения нарушител, в пълния им обем и съобразно ЗМГО (по чиито текстове обаче и по необходимост, както се посочи, следва исковете за защита правото на марка, да се квалифицират, с оглед липсата на друга уредба в текста на чл. 7, ал. 5 от ТЗ),като при това в отлика от чл. 7, ал. 4 от ТЗ, приложимата ал. 5 на същия законов текст не установява изрично изискването и за недобросъвестност, като елемент на фактическия състав на нарушението, т. е. забраната е обективна, а след регистрацията на марката и в срока й на защита и абсолютна.В този смисъл е и представеното от въззивника Определение № 304 от 15.05.2018 г., постановено по т. д. № 2918/2017 г. на ВКС, ТК, ТО.Следва да се държи сметка обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗМГО, изключителното право върху марката има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.Както бе отбелязано по – горе, наименованието на въззиваемото дружество е променено от Габровския окръжен съд с Решение № 882 от 01.07.2002 г. от [фирма] на [фирма].Доколкото обаче към датата на вписване на промените по партидата на ответника касателно промяна във фирмата му правото на ищеца върху процесната марка не е било публикувано в официалния бюлетин на Патентното ведомство, в какъвто смисъл са и мотивите на решаващия състав на СГС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК,налага се обоснованият извод, че въззиваемото дружество е било добросъвестно поради което и регистрацията на марката му е непротивопоставима.Предвид изложеното, неоснователни се явяват и така предявените искове по чл. 76, т. т. 1 и 2 от ЗМГО във вр. с чл. 7, ал. 5 от ТЗ.С оглед горното и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а разгледаната въззивна жалба – оставена без уважение.Въпреки изхода на делото, с оглед стореното от страна на процесуалния представител на въззиваемото дружество волеизявление, че страната не претендира разноски, същите следва да останат така, както са сторени.Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 610 от 01.04.2019 г., постановено по т. д. № 3289/2017 г. на СГС, ТО, VI – 19 -ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.