Решение № 553 от 22.03.2019 г. на СГС по т. д. № 1749/2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1749 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са иск с правно основание чл. 124 ал. 4 изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 28 ал. 1 т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), иск по чл. 28 ал. 1 т. 2 ЗПРПМ, иск по чл. 28 ал. 1 т. 3 ЗПРПМ, иск по чл. 57 ал. 1 т. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД), иск по чл. 57 ал. 1 т. 2 ЗПД и иск по чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПД.
Ищецът – Х. Г. Х. твърди да притежава европейски патент за „цапфа за лагеруване“ (шпула) номер ЕР 1 927 308 В1 с действие и на територията на Република България.В срока на закрила ответникът „Х. Б. Б.“ ЕООД нарушава правата по патента като предлага за продажба, продава и разпространява в търговската мрежа без съгласие на ищеца тоалетна хартия с пластмасови шпули, които възпроизвеждат основен елемент/признак на патентното изобретение, съответно еквивалентен признак, обезпечаващо съвместимост на шпулата с дозаторите „Х.“ предвид изработката им по начин, описан в патентната претенция – възпроизведен жлеб в единия край, който жлеб осигурява съвместната функционалност на шпулата с дозатори „Х.“.Иска се да бъде признат за установен фактът на нарушение.Ищецът твърди също така, че следствие на очертаното нарушение е лишен от възможността да получи обичайното възнаграждение за ползване на патентованото изобретение за периода от 26.01.2017 г. до 09.05.2017 г., включително, което твърди да възлиза на 10 000 лв. Претендира част в размер на 1000 лв.Твърди нарушението да е довело и до накърняване на доброто му име като титуляр на патентното право, снижаване на авторитета и търговското му име, негативна оценка от страна на потребителите по повод качеството, цена и начин на разпространение на стоките и услуги, предлагани от ответното дружество предвид изключително ниското качество на изработка и използваните материали на предлаганите шпули, значително по-ниска цена от оригиналните изделия и начина на разпространение на стоките, предлагани от ответника.Счита, че справедливото обезщетение възлиза на 10 000 лв. като претендира част в размер на 1000 лв.Ищецът претендира и ответникът да преустанови нарушението като спре предлагането за продажба и търгуването с шпули, притежаващи защитени признаци.Ответникът в отговор по исковата молба оспорва към периода на твърдяното нарушение патентът да е действащ, съответно да е използвал и разпространявал шпули, които влизат в обхвата на притежавания от ищеца патент.Твърди да са налице съществени разлики между използваните от него шпули и процесните като сочи, че не е предлагал и не продава шпули.Сочи, че при изразено желание от клиент ответникът осигурявал шпулата, предмет на приключило с влязло в сила производство по преписка № КЗК-136/2010 г., което по никакъв начин не се отразява на обявената цена.Ответникът оспорва настъпването на твърдяните вреди, както и да са пряка и непосредствена последица от негови действия.Оспорва да е налице нарушение, което счита, че следва да продължава и към датата на съдебното решение.Ищецът твърди също така че притежава регистриран множествен промишлен дизайн на Общността с наименование „стойка за ролки с домакинска хартия“ (Halter fur Pappierroller), чиято защита е поискана със заявка от 07.02.2007 г., включващ като самостоятелна разновидност задния край на стойката за ролки с домакинска хартия с характерен шлиц, респ. код.Поддържа теза, че при предлагане на навита върху шпулата тоалетна хартия за потребителите е трудно да установят, че става дума за имитация. Счита, че възпроизведеният кръгъл накрайник с характерния за защитения от ищеца надлежен разрез, шлиц по средата, сочи на включен защитен дизайн № 000667167-0015 в използвания от ответника продукт.Иска се да бъде признато за установено, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху промишлен дизайн през периода 26.01.2017 г. – 09.05.2017 г.Ищецът твърди и следствие нарушението на промишления дизайн да е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на добрата му репутация като утвърден производител и търговец, а ответникът предлага и реализира на пазара продукти, в които е включен дизайн в обхвата на закрила без аналогично качество на присъщите за защитения дизайн. Тези обстоятелства ищецът дължи да докаже. Счита, че справедливото обезщетение за периода 26.01.2017 г. до 09.05.2017 г., включително възлиза на 10000 лв. като претендира част в размер на 1000 лв.Твърди също така за същия период да е пропуснал полза, изразяваща се в неполучено възнаграждение като твърди при лицензирано ползване на регистрирания промишлен дизайн обичайното възнаграждение да възлиза на 10 000 лв. Претендира част в размер на 1000 лв.Ищецът претендира и ответникът да преустанови нарушението като спре предлагането за продажба и търгуването с шпули, притежаващи защитени признаци.Ответникът оспорва използваната от нещо шпула за тоалетна хартия да копира защитения промишлен дизайн като твърди да са налице съществени различия, обуславящи различно цялостно възприятие за тях.Оспорва и дизайнът да обхваща шпула за тоалетна хартия, както и да е извършвал действия, довели до твърдяните вреди. При тези обстоятелства оспорва да е налице нарушение, което счита, че следва да е продължително във времето и да продължава към датата на съдебното решение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. К. от САК, поддържа исковете. Поддържа довод, че предлаганата за продажба тоалетна хартия с пластмасова шпула, имитираща регистрираните патент и дизайн съставляват нарушения на индустриалната собственост. Смята също така за доказани причинна връзка между нарушението и твърдяните имуществени вреди както и противоправно поведение от страна на ответника. Претендира обезщетение в пълния предявен размер, а алтернативно съобразно заключението на вещото лице.Досежно претенцията за неимуществени вреди поддържа теза, че ниското качество на предлаганите от ответника шпули засяга репутацията и доброто международно име на ищеца.Претендират се разноски като е представен и списък. Наведени са доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника адв. М. от САК при условията на чл. 145 ал. 2 ГПК заявява, че цитат „шпулата я предлагаме, за да бъде развивана хартия от нея…“. Оспорва шпулите да са предлагани за продажба.Застъпва теза, че ищецът води политика за отстраняване на конкурентните му дружества от пазара.В хода на устните състезания оспорва да е налице нарушение. Твърди, че предлаганите жълти шпули са съвсем различни от тези на ищеца.Застъпва теза, че позицията на процесуалния представител на ищеца се основава на защита на търговска марка, каквато в процеса не се търси.Претендират се разноски като е представен и списък. Заявява възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
По делото не се спори, а и доказателствата позволяват еднозначен извод, че на името на ищеца е регистриран промишлен дизайн на изделие „стойки за ролки с домакинска хартия“ под № 000667167-0015 с дата на подаване 07.02.2007 г. и дата на изтичане (с оглед подновяване на регистрацията) – 07.02.2022 г. Не се спори, че е поискана защита и за територията на Република България № 5299/17.06.2010 т., публикувано в Официалния бюлетин на Патентното ведомство с № 9/2010 г., действащ и в момента.Няма спор също така, а и доказателствата позволяват еднозначен извод, че на името на ищеца в Европейското патентно ведомство е регистриран патент ЕР 1 927 308 В1 с дата на подаване 07.02.2007 г. и дата на изтичане, предвид подновявана регистрация – 07.02.2022 г.От показанията на свид. Х. се установява, че на 25.01.2017 г. видяла на интернет страница на ответното дружество, че предлагат тоалетна хартия. По телефон се поинтересувала дали предлаганата от дружеството става за дозатори „Х.“. Получила отговор, че те си произвеждат тоалетната хартия и могат да я направят с шпули, без шпули, двупластова, трипластова според желаното от клиента. Свидетелката поискала един стек тоалетна хартия с шпули и се поинтересувала дали трябва да пазят шпулите при последваща поръчка. Получила отговор, че не трябва да ги пазят като всеки път могат да доставят тоалетна хартия с шпули, които те не произвеждат, но се снабдяват постоянно и от години доставят и на други клиенти тоалетна хартия с шпули. Цената на поръчката била определена за дадената поръчка на тоалетна хартия с шпули. Неоснователно е заявеното с писмените бележки възражение за дискредитиране на този свидетел. Обстоятелството, че тя е адвокат и упражнява дейността си към адвокатското дружество, натоварено да осигури защитата в процеса не сочи на хипотезата на чл. 172 ГПК. Дори хипотетично да се приеме, че тези обстоятелства сочат на заинтересованост от изхода по спора и по силата на закона основание за игнориране на това доказателствено средство е констатирано противоречие с други данни, поставящи показанията под съмнение. В случая такова противоречие не съществува, а напротив – разказът се потвърждава от документите, съпътстващи неоспорената и от ответника сделка.
В деня, следващ разговора и направената поръчка били доставени приобщените по делото 20 ролки тоалетна хартия в прозрачна опаковка като от всяка ролка се подавала жълта шпула. Видно от приложения и неоспорен предавателно-приемателен протокол № 18-97/26.01.2017 г. доставчик на 20 броя тоалетна хартия при единична цена от 1,80 лв. е ответното дружество.
Свидетелката сочи, че нейното семейство имали кафене и за него се снабдявали с тоалетна хартия „Х.“ с шпули „Х.“ за дозатори „Х.“. По този повод й е известно, че продуктът е скъп и се слави с високо качество.
С нотариална покана, приета за ответното дружество на 20.02.2017 г. адв. К. като представител на ищеца е поискала ответникът да преустанови всякаква употреба включително но не само предлагане за продажба и продажба по всякакъв начин и с каквито и да било средства на патентното изобретение „цапфа за лагеруване“ (шпула), защитено с европейски патент ЕР 1927 308 В1.
На 16.03.2017 г. по повод на получено от представител на ищеца писмо на 07.03.2017 г. е посочено, че нарушението на патента, чието преустановяване е поискано, се изразява в предлагани и продавани от ответника шпули, притежаващи жлеб в задния си край, идентичен с този на патентованата шпула, чрез който се осъществява защитената от патента на клиента съвместимост с дозатори „Х.“
Със съобщение от 31.03.2017 г., изходящо от представител на ответника позовавайки се на Решение № 537 от 20.05.2010 г. по преписка № КЗК-136/2010 г., чийто предмет се твърди да са претенциите за същите шпули, извършваната от ответника дейност не нарушава правата на ищеца.
На 30.05.2017 г. представител на ответника оспорва да предлага за продажба шпули, а предлага за продажба и продава тоалетна хартия. Изразена е позиция, че поставеният с нотариалната покана въпрос е разрешен с влязло в сила решение № 537 от 20.05.2017 г. на КЗК.
Вещите лица са единодушни, че предоставените шпули при покупка на тоалетна хартия от свид. Х. и установени в складовото помещение на ответното дружество се различава в съществени детайли от защитения дизайн на Общността. Като съществени за идентификация на продукта вещите лица от тройната експертиза сочат особеностите, придадени му от линиите, контурите, формата, текстурата и/или материалите на продукта и/или неговата орнаментация. Шпулата според регистрирания промишлен дизайн на ищеца е с срещуположно разположени надлъжни ребра на шпулата на ищеца са удебелени, преминаващи плавно в изпъкнали участъци в горния и долния му край при постоянна височина. Ползваната от ответника шпула е с еднакъв размер (височина) по цялата дължина на надлъжните ребра, които са скосени конусовидно в двата края на шпулата. Надлъжните ребра при защитения дизайн опира в двустранно стеснен цилиндричен елемент с по-голям диаметър от завършващия цилиндричен елемент с прореза, който липсва при използваната от ответника жълта шпула. Централната част на шпулата на ищеца е с хоризонтални оребрявания, с постоянен диаметър с оформени правоъгълно отвори докато централната част на шпулата на ответника е плътно тяло. Цветът не е елемент от описанието на защитения дизайн, поради което настоящият състав не намира основание да го третира като критерий за съпоставка. Както сочат и вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза – инж. В., инж. П. и д-р инж. И. сравнението следва да стане от гледна точка на информирания потребител при утвърдени характеристики от Общия съд по дело Т-9/07 т. 62 като особено бдителен и има известни познания за предходното развитие, т. е. за достиженията в областта на промишления дизайн, свързани със съответния продукт. Общия съд в контекста на осигурената защита на промишления дизайн на ниво Европейски съюз е имал повод да посочи и че „качеството „потребител“ предполага, че съответното лице използва продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за която е предназначен същият продукт“ без да е необходимо да бъде изобретател или технически експерт – т. 46-48 от Решение по дело Т-153/08. За информирания потребител – лице, което предлага, купува и/или използва шпулата за поставяне на тоалетна хартия в дозатор, е известно, че шпулата е самостоятелен детайл – не е част от рулото тоалетна хартия. Следователно логично следва извод, че видимите елементи: връх и къс двустъпален цилиндричен участък с диаметрално разположен правоъгълен канал – прорез, не са самостоятелни, а са части от един продукт.
Съдът не споделя развитата в съдебно заседание теза от вещото лице В., че визията на видимите части в случая е меродавно. Действително в утвърдената и възпроизведена с тройната експертиза дефиниция на дизайн в Регламент 6/2002 е придадено значение на видимият външен вид на част от един продукт – чл. 3 б. „а“. Изрично е посочено обаче, че определящи в тази насока са особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материала на самия продукт и/или на орнаментите му. В случая никое от вещите лица не идентифицира такива особености на видимите части. Напротив, изрично е посочено в тройната експертиза, че сходството във видимите части е функционално обусловено.
Дори хипотетично да се приеме, че графичното представяне на продукта при регистрацията на дизайна отразява негова част, обект на самостоятелна защита по смисъла на чл. 3 б. „а“ от Регламент 6/2002, в случая е налице съществена отлика във видимите части. Двустранно стеснената цилиндрична част, видима при графично представения изглед откъм цилиндричния участък с диаметрално разположен правоъгълен канал – прорез според графичното изображение на дизайна (1) от фигура 6 в заключението на тройната съдебно-техническа експертиза (л. 318 от делото) и фигура 6 на л. 27 от делото, графично представено като окръжност, посочена от вещото лице П. в особеното му мнение като права гладка повърхност (5).
Вещите лица са единодушни и че както патентованото изделие така и процесните шпули са в състояние да изпълняват една и съща функция – осигуряват развиване на поставена върху тях ролка тоалетна хартия. Съдът констатира, че при описанието на изобретението изрично се сочи да съставлява компонент от система за подаване от дозатор на навит на ролка лентов материал. Посочено е също така, че новото решение цели да предотврати грешното поставяне на ролката в държача или дозатора, предпоставящо употреба на сила с произтичащата от това опасност за увреждане на шпулите посредством оформено стеснение 22, образувано чрез стърчащи във водач 21 издатини 25 или сходни елементи през които да могат да преминават само съответно оформени области на шпулите. За осигуряване на леко движение във водачите и предотвратяване на прекомерен луфт е предвидено аксиалната шпулата да има жлеб по обиколката, чиято странична повърхност, намираща се по-близо до челната страна на шпулата, да служи за водеща аксиална повърхност на шпулата и водачът на дозатора да има влизащи в жлеба по обиколката шийки, на които е предвидена водеща повърхност за аксиалната водеща повърхност на шпулата. При тези обстоятелства съдът споделя изводите на вещите лица инж. В. и д-р инж. И. за меродавност в случая на претенции 1, 7 и 9 при очертаното съдържание в тройната експертиза (л. 319), а именно: ротационно тяло-носещ прът по смисъла на претенция 9, завършващо в двата си края с по една цапфа за лагеруване. Единият край на шпулата – с цилиндричен участък – връх (обикновена цапфа за лагеруване с цилиндрична ротационна повърхност), а другият – с къс двустъпален цилиндричен участък като диаметърът на крайния участък е по-голям и върху лицевата му повърхност, диаметрално е оформен правоъгълен канал – прорез (цапфа за лагеруване съгласно претенцията), Специфична на изобретението е възможността за свързване с устройство за дозиране, при описана спецификата на изделието, осигуряваща функционалната връзка с устройството „поне едната цапфа за лагеруване (5) има жлеб по обиколката (7), който образува аксиална водеща повърхност (10), при което опорната повърхност (8) и челната опорна повърхност (9) в свързаната към жлеба по обиколката (8) крайна част (6) на цапфата за лагеруване (5), и пасващата повърхност (9) при един отвор (12) са предвидени в свободната челна страна (11) на цапфата за лагеруване (5)“.
Съдът не споделя особеното мнение на инж. П. досежно възприетите за съществени разлики между очертаното в претенциите изобретение и жълтата шпула. Претенциите не отдават н признатото от вещото лице функционално значение при ротацията на означената като права гладна повърхност (5). Под този номер елементът е означен на фигура 2 и 3 към описанието на патента, докато претенциите визират под 5 цапфа за лагеруване. Според претенция 1 аксиалната водеща повърхност е страничната на жлеба по обиколката (7), която е по-близко до свободната челна страна (10) на цапфата за лагеруване (5). Тази страна е противоположната на страната на жлеба, очертана от елемента, означен под номер 5 във фигура 2 и 3. Този елемент технически е невъзможно да влезе в съприкосновение с водеща повърхност на водача, посочена под номер 24 в претенция 1. Под номер 25 на всички фигури са означени издатини, които, според описанието обезпечават възможност за заключване между цапфата за лагеруване и водача според аргумент, означен под номер 0014 в описанието. Вдлъбнатината, означена под номер 12 е указано в претенцията 4 средство за стиковане с пасващата повърхност на водача.
На 26.05.2017 г. при изпълнение на привременна мярка в обособен имот, състоящ се от офис, производствено хале и склад на „Х. Б. Б.“ ЕООД, *** са установени плик, съдържащ 352 броя пластмасови шпули с жълт цвят и една жълта пластмасова шпула, намерена в дозатор с марка Х., възприети от частен съдебен изпълнител С. А. като имитиращи дизайн на Х. с наименование „Стойка за ролки с домакинска хартия“ и № 000.667-67-2001-0025. Изготвени са и снимки на установените шпули, приети впоследствие и като доказателство по делото.
От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза – К. Г. се установява, че продадената на свид. Х. тоалетна хартия е отразена счетоводно с обособен код 1041.
Вещото лице Е. М. сочи, че лицензионната ставка се определя върху приходите от продажби без ДДС. Определен при тези условия при използване на комбинация от метода на лицензионните отчисления и метода на на квотата от свръхпечалбата лицензионното възнаграждение за реализирания оборот на стоки по арт. № 1041 за процесния период възлиза на 6,79 %, а нетната печалба за процесната доставка възлиза на 13,60 лв.
Горното се установява от събраните по делото доказателства, относими към предмета на разглеждане по делото.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМПредявеният иск за установяване нарушение на патентно право предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава патент с действие на територията на Република България (2) в периода на предоставената закрила (3) ответникът използва (4) изразени в претенциите признаци или изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат с изразения в претенциите за признака, което за специалист в областта е очевидно към датата на заявката, че може да бъде достигнат чрез еквивалетния признак (5) без съгласието на ищеца като (6) ответникът е действал умишлено – при знание, че използва чуждо изобретение, защитено с патент без съгласие на патентопритежателя.По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че ищецът притежава европейски патент.Съгласно чл. 72в вр. чл. 12 ал. 3 ЗПРПМ българският закон предоставя защита на притежателя на европейски на територията на територията на Република България при условие, че е осъществена предписана процедура за публикуване на европейския патент в официалния бюлетин на Патентното ведомство.Установява се това да е станало преди датата на извършената продажба – 26.01.2017 г. и изпълнението на допуснатата привременна мярка – 26.05.2017 г. при поддържана от ищеца регистрация.Следователно, налице са първите два елемента от фактическия състав на твърдяното право.Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗПРПМ притежателят на патент има изключително право да използва изобретението, на което съответства задължението на всички останали да се ползват от изобретението само след съгласието на патентопритежателя.Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗПРПМ това право включва всяка форма на оползотворяване на новаторското решение както търговията с него е само една от възможностите.Дължимото съблядаване на изключителното право задължава всеки друг търговец при проявен интерес към защитен продукт да го предложи доколкото патентопритежателят го е овластил за това. Предпочитанието към заместител на патентования продукт е нарушение на патентното право.От доказателствата се установява, че ответното дружество предлага на клиенти процесните шпули което покрива съдържанието на твърдяната с исковата молба форма на използване – разпространение в търговската мрежа.Ето защо без значение е дали ответникът е включил шпулата в своята продуктова листа.Спорен между страните е и въпросът дали използваните от ответника шпули влизат в обхвата на притежавания от ищеца патент.Издаденият патент поражда субективното право на защита – чл. 12 ал. 1 ЗПРПМ. Правото съществува до настъпване на изрично посочено в закона обстоятелство, с което правният ред свързва прекратяването му.Издаденият патент изключва възможността инцидентно да се изследва патентоспособността на изделието.За пълнота следва да се посочи, че патентната защита не обхваща резултата – осъществяване на ротационно въртене чрез аксиална повърхност, а подхода за достигането му.Защитената в случая цапфа е компонент на самостоятелно изделие. След като регистърната институция е признала патентоспособност на този компонент при разтълкуваното съдържание на претенциите с описанието и чертежите няма основание за съмнение досежно предмета на изобретението.Липсва предписание в закона за подхода при структуриране на претенциите, а подобно изискване по пътя на тълкуването е невъзможен предвид правилото на чл. 3 пар. 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. Обуславянето на защитата от съблюдаването на определена форма пряко засяга самото право. Това налага да бъде изрично оповестено, а и самото изискване да не води до ненужно усложняване.При тези съображения съдът споделя изразеното мнение от инж. В., че описанието на патента произтича от всички претенции. След като описанието на изобретението следва да отрази еднозначно новостта и неговата стъпка, с оглед заявената в случая специфична функционалност, логично следва посоченото от вещото лице И., че записаните като съществени признаци не са ограничени до новите, а могат да включват и стари с придадено им в случая специфично предназначение.По изложените съображения съдът споделя извода на вещите лица инж. В. и д-р инж. И., че шпулите отразяват съществени признаци на продукта, предмет на изобретението, каквато констатация прави и вещото лице П..Следователно, налице е и четвъртият елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение.Онагледените функционални несъответствия в таблицата на особеното мнение касаят устройството за дозиране. Макар и да е посочено, самото устройство не е обект на защита с издадения патент, а онагледява функционалната връзка, осигурена чрез представеното и счетено за новаторско техническо решение, отразено в защитената цапфа за лагеруване. Без значение в случая остава тялото на пръта и конкретно възприетия вариант за изпълнение на самата шпула.Припокриването признаците с отразените в патентните претенции е необходимо, но и достатъчно за извод, че използваните от ответника шпули влизат в обхвата на притежавания от ищеца патент.Съгласно чл. 202 ГПК приетото по делото заключение на вещо лице не освобождава съда от задължението му да формира собствени фактически изводи.Вещото лице Д. обосновава заключението си, че предлаганата от ответника шпула не използва изразените в претенцията за защита на патента претенции се основава на различно оформление на сравняваните готови изделия и срещнато затруднение да сравни чертеж – двуизмерни изображения, с готово изделие.При тези обстоятелства и предвид използвания подход от вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза заключението на вещото лице Д. в указаната част се явява необосновано и негодно да обуслови възприемане на достигнатия извод.По делото не се спори, а от съдържанието на изходящите от името на ответника писмени изявления, съответстващи и на заетата в процеса позиция по спора, еднозначно следва извод, че установеното използване е ставало без съгласието на ищеца.Ето защо налице е и петият елемент от фактическия състав на нарушението.Не се установява твърдяната от процесуалните представители на ответника злоупотреба с право – единствената цел на търсената защита да води до затруднение или затруднение на конкуренти в търговията.Конкуренцията е социална ценност, когато безусловно зачита чуждите права.Съгласно съображение 2 на Директива 2004/48 Защитата на интелектуалната собственост следва да позволи на откривателя или изобретателя да извлече законна печалба от своето изобретение.Установените в процеса действия от страна на ищеца сочат на инициирани законоустановени процедури за реализация на твърдяни права.Патентната защита признава приоритет на обществения интерес за усвояване потенциала на патентовано изобретение без съгласие на патентопритежателя при наличие на конкретно предписани условия – чл. 32 ЗПРПМ. И в тези хипотези обаче овластен да замести липсващото съгласие е предписан в закона орган – Патентното ведомство.До издаването на принудителна лицензия обаче всяко лице дължи да се въздържи от използване на изобретението.Установява се, че ответникът не се е съобразил с това си задължение, което е нарушение по смисъла на чл. 27 ал. 2 ЗПРПМ, която норма третира използването на чуждо изобретение, произведено от друг като нарушение, когато ползващият действа умишлено – чл. 27 ал. 2 ЗПРМ.От показанията на свид. Х. се налага еднозначен извод, че предлаганата от ответника тоалетна хартия е комплектувана с процесните шпули в отговор на изразено от купувача предпочитание – да бъде ползвана на дозатори „Х.“.По делото не се спори, а и от представеното по делото решение на КЗК се установява, че ищецът се е позовал пред ответника на патентните си права преди установеното предлагане на процесните шпули.Самият ответникът сочи и да има търговски отношения с ищеца и да осъществява дейност в областта на търговията с хигиенни продукти в това число и хартиени консумативи.При тези обстоятелства еднозначно се налага извод, че ответникът е наясно, че използва произведено от друг изделие, игнорирайки предходно противопоставено от ищеца патентно право.Изискуемият от закона субективен елемент – умисъл, следва да се тълкува в контекста на чл. 3 ал. 1 от Директива 2004/48 като предполага знание за фактите, обуславящи нарушението на патентно право.Субективната интерпретация за правното значение на тези факти остава без значение.Както бе посочено вече изключителното право патентопритежателят да се ползва от изобретението задължава всички останали да се въздържат от действия, влизащи в обхвата на защитеното право.Освен, че Комисията за защита на конкуренцията не е овластен от закона орган да предоставя права за ползване на защитени с патент изобретения, многократно противопоставяният от представителите на ответника аргумент не произтича от съдържанието на постановеното решение. Законът установява специфични средства за защита на различните интереси, утвърдени от правния ред. Признатото изключително право върху патентовано изобретение установява привилегия, чиято реализация остава извън обхвата на въпросите, разгледани от КЗК.След като решението не касае никой от меродавните в случая факти, невярната му интерпретация по скоро потвърждава, отколкото да опровергава умишления характер на установеното действие.По изложените съображения съдът приема така предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.По иска с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 2 ЗПРПМЗаконът признава на патентопритежателя правото да бъде възмезден за пропуснатите ползи, каквито в случая ищецът претендира. Досежно обхвата на така признатото от националния закон право приложение следва да намери нормата на чл. 13 от Директива 2004/48 като с оглед установеното съзнателно предприети действия, довели до нарушаване на патентното право, на възмездяване подлежат действително претърпените вреди от ищеца при очертан в нормата механизъм за оценката им.Така очертаното право предполага да бъде установено извършено от ответника нарушение на патента, което да е довело като пряка и непосредствена последица до нереализирана възможност ищецът да увеличи имуществото си, съответно да е породило негативни субективни преживявания.При извършената покупка от свид. Х. сключването на сделката е обусловена именно от предложените от ответника шпули в обхвата на патента на ищеца.Както бе посочено вече нарушението на патентното право се изразява в предпочетеният заместител пред оригинала.Ето защо и вредата за ищеца се изразява в пропуснатата възможност при проявения интерес да реализира патентованото си изобретение.Съдът смята за обоснован подходът за идентинтифициране количеството реализирани шпули, възприет от вещото лице Г..Възприетата от ответника организация на счетоводството, описана и от вещото лице при защита на заключението му, позволява разграничаване на десет трицифрени кодове за идентификация на продукция тоалетна хартия, сред които и 104 и един четирицифрен – 1041. Както сочи и вещото лице основа за това е различната стока, произвеждана от ответника, което е нормалното положение. Прави впечатление също така, че кодът 1041 повтаря трите цифри на код за артикул с други характеристики – брой късове и дължина.При тези обстоятелства съдът приема, че код 1041 касае вариант на изпълнение на същия материал на тоалетната хартия.Фактът, че извършената покупка от свид. Х. е отчетена именно под код 1041 логично обяснява разликата със специфика, обусловена от характеристиките на дозатор „Х.“, за който конкретно е направена тази поръчка.От показанията на свид. Х. се установява следвана от ответника практика да доставя тоалетна хартия за дозатор „Х.“ с приложени към тях шпули.При все това обаче няма основание за извод, че спецификата включва и използваната от ищеца шпула.Прави впечатление, че себестойността на различните реализирани продажби е еднаква – 0,82 лв. без ДДС до 17.02.2017 г. и 0,84 лв. през месец април 2017 г., но калкулираната крайна цена е различна, а за 20-те броя рула е по-висока от останалите.Законът допуска формиране на фактически извод въз основа на косвени доказателства, но предпоставка за това е да следва еднозначно от тях.Установената разлика в себестойността и крайната цена при липсата на яснота на какво се дължи препятства еднозначния извод, че спецификата включва освен броя късове, съответно дължината на хартията и процесната шпула.Ето защо и доказано по делото се явява единствено процесната доставка.Очертаният механизъм за остойностяване на обезщетението с Директива 2004/48 обаче отдава значение на отрицателния икономически ефект от нарушението за действителните вреди, понесени от притежателя на права.Реализираната сделка касае тоалетна хартия, а правата на ищеца са ограничени до приспособлението, позволяващо на указаното в патентните претенции устройство да осигурява развиването й.Претендираната вреда в случая се свързва с пропуснато обичайно възнаграждение за ползване на патентованото изобретение – чл. 13 пар. 1 б. „б“ от Директива 2004/48.С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК настоящият състав счита да е обвързан с така претендираното алтернативно по своя характер обезщетение досежно твърдяната имуществена вреда и безпредметно остава изследването на икономическите аспекти при алтернативния оценъчен подход – отрицателни икономически последствия за ищеца и формираната печалба от страна на ответника..Съдът кредитира заключението на вещото лице М. като надлежно обосновано.Лицензионното възнаграждение предпоставя разход за търговеца, поради което и логично следва, че основа за определянето му е приходът, който би могъл да си осигури при използване на изобретението.Ето защо и установената в случая ставка от 6,79 %, отнесена към формираната печалба от осъществената от свид. Х. сделка определя искът за основателен и доказан до сумата от 0,92 лв. За разликата следва да бъде отхвърлен.В обхвата на дължимото обезщетение Директива 2004/48 изрично придава меродавност и на причинените от нарушението морални шети.Ищецът твърди такива вреди да са настъпили като ги извлича от накърняване на доброто му име като титуляр на патентното право.Настоящият състав счита, че пренебрегнатото патентно право само по себе си обосновава негативни психически преживявания.Следователно, налице е причинно-следствена връзка между установеното нарушение и нежелан от правния ред резултат, обуславящо и подлежаща на възстановяване вреда.Освен, че от доказателствата по делото не се установява нарушението да е довело до снижаване авторитета на ищеца и да е накърнено търговското му име, подобен резултат не се намира в причинна връзка с установеното нарушение.Очертаният в исковата молба авторитет еднозначно се свързва с известност на марката „Х.“.Защита на този самостоятелен от правна гледна точка интерес не се търси в настоящи процес, поради което основателно се явява противопоставеното от адв. М. възражение тези обстоятелства да бъдат отчитани при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Какво е отношението на клиентите на ответника към предлаганите от него стоки и услуги не засяга защитен от правото интерес на ищеца. Дори да се приеме, че по-ниското качество засяга защитената с патента по-добра функционалност на устройството, така дефинираният интерес е защитим при утвърждаване на шпулата като принадлежност на дозатора вместо като консуматив за рулата тоалетна хартия.Твърдяното формиране на негативна оценка от страна на потребителите по повод качеството, цена и начин на разпространение на стоките и услуги, предлагани от ответното дружество. Не засяга зачетен от правния ред интерес за ищеца.Основание за възникване на отговорността за обезвреда е нърушено от ответника общо задължение да не вреди другиму.Ето защо и за определяне размера на обезщетението за неимуществени меродавно е правилото на чл. 52 ЗЗД – подлежи на определяне по справедливост.Настоящият състав приема, че предявената в процеса сума от 1000 лв. е справедливо обезщетение за установената в случая морална щета. Ето защо и така предявеният частичен иск следва да бъде уважен изцяло.Тъй като съдът е ограничен от предявеното за защита право – в случая до размера на претендираната сума, безпредметно остава изследването на въпроса за размера на непредявена в процеса част от вземането.Наложително, но и достатъчно от гледна точка на идентификация на разгледания спор е указанието, че присъдената сума е част от твърдяното на това основание право.По иска с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 3 ЗПРПМКакто е указано на страните с доклада по делото необходимо, но и достатъчно за получаване на така търсената защита е установено в процеса нарушение на патентно право.Съгласно чл. 11 от Директива 2004/48 фактът на установено нарушение сам по себе си повлича ангажимент за държавата да предотврати последващото му извършване. Според съображение 17 по Директива 2004/48 предвидените в този документ мерки, процедури и средства за защита, следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че надлежно да се отчитат специфичните особености на случая, вклчително специфичните характеристики на всяко право върху интелектуална собственост, а когато е уместно, умишленият или непредумишленият характер на нарушението.Следователно, утвърденият стандар на защита предполага анализ на обстоятелствата, съпътствали установеното нарушение и на тази основа подбор на ефективната мярка.При така очертаната рамка настоящият състав счита за наложително да се отклони от трайната съдебна практика, отдаваща правно значение на броя на установените нарушения и меродавност на поддържаното нарушение към датата на приключване на устните състезания. Още повече, че следването му лишава от приложение наложените в случая временни мярки – забрана и изземване на шпулите.Очевидно е, че съобразяването с този акт, което очаква и законът, предотвратява възможността да бъде установено използване и към последващия наложената мярка момент – приключването на устните състезания.От друга страна установяването на факта на нарушение и според изричното предписание на Директива 2004/48 не е ефективна мярка за защита. Наложително е да бъде предотвратена тази обективно съществуваща възможност, а средство за това е наложено със съдебен акт задължение за въздържане от последващо използване.Предвидената от чл. 28 ал. 1 т. 3 ЗПРПМ мярка е в състояние да осигури този резултат включително и с оглед предвидената наказателна защита с нормата на чл. 296 НК.С оглед установеното в случая нарушение основателен се явява и така предявеният иск като ответникът следва да бъде осъден да преустанови нарушението.По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗПДТака предявеният иск предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава права върху промишлен дизайн като в (2) в срока на действие на регистрацията (3) ответникът е използвал в търговската си дейност продукт, включващ или към който е приложен промишлен дизайн,.който за информирания потребител не създава различно цялостно възприятие (4) без съгласието на ищеца.Доказани в случая са първите два елемента от очертания фактически състав – ищецът притежава права върху промишлен дизайн на изделие „стойки за ролки с домакинска хартия“ под № 000667167-0015, действал и към датата на установеното нарушение – 26.01.2017 г.Не се установява обаче третият елемент от фактическия състав. По изложените вече съображения настоящият състав не намира основание да счете за налично сходство в съществените елементи на защитения дизайн и използваните от ответника шпули.Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗПД обаче съществено за промишления дизайн са особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.Следователно, характерно за промишления дизайн е отличителността на външния му вид.Така-нареченият „долен цилиндричен участък“ не разкрива отличителна специфично авторско решение. Горният участък при регистрирания промишлен дизайн съдържа видима част, наречена овал от вещото лице Д. при защита на заключението й, каквато липсва при използваните от ответника шпули. Тройната съдебно-техническа експертиза изрично обуславят сходството като произходящо от функционалните особености и възможности на двете шпули.По изричен текст на чл. 8 ал. 1 от Регламент 6/2002 обаче особеностите на външния изглед на продукта, наложени изключително от техническата му функция не се ползват от закрила на дизайна на Общността.Следователно няма основание за извод, че установеното използване на процесните шпули нарушава правото на ищеца върху защитения промишлен дизайн. Ето защо и така предявения иск следва да бъде отхвърлен.По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 2 ЗПДИщецът претендира ответникът да бъде осъден да преустанови нарушаване правото на ищеца върху регистрирания промишлен дизайн, която претенция предполага да бъде установено нарушено право на дизайн.При достигнатия иск по обуславящия иск така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПДИщецът претендира обезщетение за нарушено му право на промишлен дизайн, което вземане предполага да бъде установено в процеса, че (1) в търговската си дейност ответникът използва шпули, притежаващи защитени съществени признаци (2) без съгласието на ищеца (3) довело като пряка и непосредствена последица до (4) претърпени имуществени или неимуществени вреди.При достигнатия извод, че нарушение на правото на дизайн не се установява, неоснователен е и така предявения иск като безпредметно остава изследването на останалите елементи от фактическия състав.
По разноските
В тежест на ответника следва да бъдат възложена част от направените от ищеца и доказани по делото разноски: 2350 лв. – депозит за експертизи, и 520 лв. – държавна такса, пропорционално на уважената част от исковете.Заплатената сума от 40 лв. – държавна такса за обезпечение, е недължимо платена, поради което няма причина да бъде възлагана в тежест на ответника.Възнаграждението за ангажиран в процеса адвокат е разход, който макар и необходим за обезпечаване на справедлив процес, неговият размер пряко зависи от субективната преценка на страната. В тази насока и нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява съда да съобрази подлежащата на възстановяване сума със съответната правна и фактическа сложност на конкретния спор. Настоящият състав приема, че определеният минимум от 300 лв. за съществения в случая спор – наличие на нарушение на патентно право е несъразмерен с необходимата специализация. Въпросът е с висока степен на правна сложност Настоящият спор и с оглед предисторията му сочи на допълнително усложнение. Предмет на защита са две самостоятелни от правна гледна точка права, а доколкото произтичат от принципно различни правопораждащи обстоятелства всеки от исковете обуславя самостоятелна правна и фактическа сложност. От данните по делото се установява, че за защита при така предявените искове ответницата е ангажирала адвокат при възнаграждение от 2760 лв. Ангажиментите на адвоката на ищеца с оглед и спецификата на спора откроява значително усложнение.Ето защо настоящият състав приема за съответно за обуславящите искове възнаграждение от по 5000 лв. Обусловените искове не предпоставят нито правна, нито фактическа сложност. С оглед ангажимента на адвоката да договаря минимален размер за всеки иск, а според чл. 14 от Директива 2004/48 няма причина увредения да понася тази тежест, визираната пропорционалност определя като разумно възнаграждение за всеки от оценимите искове от по 300 лв. Не разкриват повишена фактическа и правна сложност и обусловените искове за преустановяване на нарушението, поради което разумния размер на подлежащото на възстановяване адвокатско възнаграждение при така търсената защита е по 300 лв. По тези съображения и към основата за определяне на подлежащите на възстановяване разноски следва да бъде включено адвокатско възнаграждение от 11200 лв.Ответникът е в правото си да получи част от направените и доказани разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.Съгласно чл. 14 от Директива 2004/48 държавите-членки гарантират, че понесените от печелившата страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на губещата страна, освен ако това не се позволява от съображения за справедливост. Другите разходи според 26 съображение обхващат суми, заплатени от правоимащата страна са необходимите за ефективна защита на правото на индустриална собственост.В случая се установява, че наложената временна мярка е осигурила предявения за защита интерес – ответникът е ангажиран да преустанови използването на процесните шпули. Ето защо направените в тази връзка разходи, за които не се спори, че възлизат на 108 лв., следва да бъдат възстановени в цялост.Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМ по предявения иск от Х. Г. Х., австрийски гражданин с паспорт № *******, издаден на *******г. от ВН Цел ам Зее, Австрия с адрес по делото: гр. София, бул. „************, че „Х. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******е осъществило нарушение на патентното право на Х. Г. Х. като е доставил 20 броя рула тоалетна хартия с поставена във всяко от тях шпула, притежаваща съществените признаци по европейски патент ЕР 1 927 308 В1, регистриран на името на ищеца без негово съгласие.ОСЪЖДА „Х. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******да заплати на Х. Г. Х., австрийски гражданин с паспорт № *******, издаден на *******г. от ВН Цел ам Зее, Австрия както следва:
1. на основание чл. 28 ал. 1 т. 2 ЗПРПМ:
· 0,92 лв. – обезщетение за имуществени вреди – неполучено лицензионно възнаграждение при установеното нарушение като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 999,08 лв. – разлика до пълния предявен размер от 1000 лв.;
· 1000,00 лв. – част от претендирано обезщетение от 10 000 лв. за морални щети, произтекли от установеното нарушение;2. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 6379,64 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съдОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗПД иск от Х. Г. Х., австрийски гражданин с паспорт № *******, издаден на *******г. от ВН Цел ам Зее, Австрия с адрес по делото: гр. София, бул. „************ да бъде признато за установено, че „Х. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******нарушава защитения промишлен дизайн на Общността № 000667167-00015 чрез предлагане за продажба и търговия с тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. през периода 26.01.2017 г. – 09.05.2017 г.ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 ЗПД искове от Х. Г. Х., австрийски гражданин с паспорт № *******, издаден на *******г. от ВН Цел ам Зее, Австрия с адрес по делото: гр. София, бул. „************ да заплати на „Х. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******обезщетение за нарушено право на дизайн на Общността № 000667167-00015 чрез предлагане за продажба и търговия с тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. през периода 26.01.2017 г. – 09.05.2017 г. съответно:
· 1000,00 лв. – за имуществени вреди, представляващи част от твърдяно вземане в размер на 10 000 лв.;
· 1000,00 лв. – за неимуществени вреди, представляващи част от твърдяно вземане в размер на 10 000 лв.ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПД иск от Х. Г. Х., австрийски гражданин с паспорт № *******, издаден на *******г. от ВН Цел ам Зее, Австрия с адрес по делото: гр. София, бул. „************ „Х. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******да преустанови нарушението на защитения промишлен дизайн на Общността № 000667167-00015.ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 2 ГПК Х. Г. Х., австрийски гражданин с паспорт № *******, издаден на *******г. от ВН Цел ам Зее, Австрия с адрес по делото: гр. София, бул. „************ да заплати на „Х. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******сумата 716,82 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия: